Атанас Чобанов

Човекът на годината, според публиката

Трамваят, в който скинари пребиха правозащитници. снимка в-к Труд
Интернет публиката избра своя човек на 12011 година. Доктор Мила Бобадова спечели тази награда в конкурса на БХК „Човек на годината“. Приносът на г-жа Бобадова, с две думи е в това, че с активната си гражданска позиция и дейност е допринесла за инкриминиране на насилието на животните. Инициатива, която наистина протече в обществото ни и аз следях спорадично в течение на последните няколко няколко години. Познавам не един или двама активисти в тази сфера, но вероятно не всички са толкова активни, колкото Мила. 

Това, че подобна номинация печели по такъв категоричен начин наградата на публиката в годишен конкурс „Човек на годината“ (2011) за мен е симптоматично.

Никой не може да ме убеди, че приносът към правата на животните е по-достоен и важен от приноса към правата на хората и към обществото като цяло.

Твърдо съм убеден, че нормалното общество, основано на принципа на правото и Закона, е това общество, което може да гарантира правата на всичките си членове, вкл. и четириногите, а не обратното.

Няма ли законност, всичко е на повърхността. Повърхностна демокрация, повърхностна свобода на словото, повърхностни права, свеждащи се до правото да попсуваме реално или в мрежата телевизора, след като са ни облъчили с поредната доза политическа помия, беззаконие, безотговорност и безхаберие. И празни приказки.

Не мога, дори заради аргумента, да допусна, че всеки един от номинираните (част от които познавам лично): отказалата се Любослава Русева, Светла Енчева, Антоанета Цонева, Калина Павлова, покойният Дими Паница, Христо Комарницки, проф. Велислав Минеков, Атанас Чобанов, а и всички останали, имат по-малък принос към нормализацията на обществото ни и защита на правата на човека, от Мила Бобадова. Толкова по-малък принос, че трябва резултатите от гласуването на публиката за тези ярки личности, които обществото познава и повече или по-малко цени или обича, да са 10, 20 пъти по-слаби от тези, на ветеринарния лекар, допринесъл за защита на правата на животните.

Подобни резултати деформират обществените плоскости и перспективи. Изкривяват ги до таква степен, че за хората става нормално и приемливо един гей или циганин да може бъде пребит до смърт, пред бездейните и безучастни погледи на гражданите, а едно (умишлено или не) прегазено куче да предизвиква повече умиление от изхвърлено в кофата новородено…
И не ме разбирайте погрешно. Който ме познава, знае колко обичам кучетата.

Съжалявам, че трябва и аз да го кажа, след като Светла повдигна темата, тъй като самият аз съм сред номинираните за тази година, но не мога да го премълча. Нямаше да е честно спрямо съвестта ми и спрямо всички останали номинирани. Вярвам, че подобна награда на публиката има един важен положителен ефект и той е, че наградата на журито ще бъде друга.

Нахранените журналисти и гладните блогъри

Снимка: e-vestnik.bg

Елена Кодинова, както аз я разбирам, критикува „симпатичните аматьори“, блогърите, че се продават за жълти стотинки (няколко литра нафта и едно-две кафета), така, „непрофесионално и егоцентрично изкривяват реалността„, в услуга на политиците и корпорациите…

Комитата пък се опита да ѝ обясни, че блогосферата е част от една нова „технология, която създава алтернативна публичност, която може да помогне да разрешим проблемите на съществуващия модел, при който съществува „фундаментално противоречие между медиите като бизнес и медиите като обществени институции, упражняващи конституционната свобода на словото…“

Дали го разбра(ха), не знам…

Помните ли скандала с репликата „нахранете журналистите“? Аз си го спомням частично.

Ето какво казва Комитата:

…Безброй професионални журналистически текстове и интервюта излизат без подробности за питиетата и обстановката, мотивирали този или онзи материал, включително някои наистина добри образци на журналистиката. Без майтап… Някои читатели вероятно нямат никаква идея в какви мащаби такива събития се организират за журналисти. Я разгледайте по-подробно програмата на някой медиен фестивал или панаир.

За съжаление, не знам кой е автор
Съмнявате ли се, че храненето под една или друга форма продължава и, че мащабите му са епидемични?
Според доклад на „Фрийдъм хаус“, България е извън списъка на страните със свободни медии. През 2009 пък, според „Репортери без граница„, България е на последно място в Европейския съюз по отношение на свобода на медиите. През 2010, отново, според „фрийдъм хаус“ ситуацията в България никак не е розова:

Reporters continue to face pressure and intimidation aimed at protecting economic, political, and criminal interests. The perpetrators often operate with impunity, leading to some self-censorship among journalists.

В такава именно медийна обстановка, представител на журналистическата професия си позволява да обобщава, че едва ли не всички блогъри са корумпирани аматьори,  продаващи се за чаша кафе и няколко кръгчета с луксозен автомобил…

Дали е така?

Преди време, когато WikiLeaks извади първите текстове за България, имах възможност да участвам в едно телевизионно предаване, в което зададохме въпрос дали някоя българска медия е поискала сътрудничество с WikiLeaks по отношение на грамите за нас. До днес не ми е известно за българска медия, която да е влезнала в пряк контакт със сайта. Ако има такива, те го правят с посредник, като този посредник по-скоро пасва в категорията блог, поне според дефиницията за медии, които самата Кодинова дава:

Защото – нека си признаем – всеки журналист се съобразява, когато пише срещу рекламодатели. Или пък ако не го прави – работодателите му напомнят откъде му идват парите и му коригират критичния поглед към света.

Ето как определя собствения си сайт Биволъ, Атанас Чобанов, който той стартира заедно с Асен Йорданов определят създадения от тях проект за разследваща журналистика, сайтът Биволъ, Атанас Чобанов и Асен Йорданов:

Без цензура и без автоцензура, безпристрастно и коректно ние предлагаме разискване по най-актуалните теми.

Можем ли да твърдим, че в медиите, описани от Елена като зависими (виж по-горе), които в същото време са „фабрики за публичност“, няма цензура и манипулации?..

Един пример само! Колко от тях коментираха онази грама, в която се говореше за руската мафия и нейното „представителство“ в България?

Или пък колко медии коментираха задълбочено грамата за „най-популярния политик със сенчестите връзки„? Да, онази с метаамфетамините, дето сърбите услужливо я засенчиха с ареста на Младич, докато цяла сутрин българските медии мълчаха по темата…

Това маловажни, продажни и манипулативни теми ли са, започнати от един, да си го кажем честно, блог *, започнати и поддържани в публичността от сайт за разследваща журналистика, създаващ алтернативна информационна среда, списван от двама души, който не се вписва в клишето „традиционни медии“, най-малкото, заради това, че е независим от политически, корпоративни и рекламодателски интереси?..

А, да припомня ли кампанията „България не е Биг Брадър„, организирана срещу промяната в ЗЕС, в която имах възможност да участвам и която доведе до първия протест срещу настоящото управление? А, кампанията „Обади се на депутат, спри тоталното подслушване„, която доведе до изтичане на телефоните на цялата група на ГЕРБ в парламента? Ами „бирените“ записи на премиера и независимите експертизи, които направляваха дебата почти през цялото време?

Да припомня ли, че зад почти всички тези кампании стояха именно „аматьорите-блогъри“, продаващи се, според Кодинова, за кафе и бензин?..

Ето затова Комитата е прав, че се създава АЛТЕРНАТИВНА на медийната ПУБЛИЧНОСТ и в нейното създаване участват най-вече именно блогъри… Нова реалност, която е алтернативна именно на медийната, описана като изпитваща дефицит на „пари и морал„…

И друг мой приятел е прав, казвайки, че от блогър може да стане журналист, но обратното не винаги е възможно

* (По настояване на Атанас Чобанов внесох редакция в първоначалния текст, описващ Биволъ, заради неточности, допуснати при първоначалната редакция. Извинявам се за допуснатата неточност.)

Темите на седмицата и темите в медиите…

Случи ми се да участвам в „Уикенд с ТВ7“ наскоро. Вчера един от гостите бе Илия Марков, а тази сутрин — Комитата.

Тези две издания на предаването за пореден път показаха различния дневен ред на медиите и реално случващите се проблеми в обществото.

Очакванията ми бяха, че теми, като „Полетът на хеликоптера“, „Германската желязна лейди в София“, или „Мълчането на медийните агнета“ за наградата на журналиста Асен Йорданов ще влезнат в програмата.

Уви. Излъгах се. Наложи ми се да проследя диалога в студиото, в който участват уважавани от мен хора, по теми, като Европейо-пернишкия университет, надхитрянето около Панагюрското съкровище и пр.

Единствената тема, която заслужава внимание — тази, с главен герой, носещ прякор на селскостопанска техника и посочен за цар на подземния свят, бе отразена вяло и почти с нищо не ме обогати информационно, подобно на абсолютно синхронното ѝ отразяване във всички възможни медии…

Ако аз можех да влияя върху дневния ред на подобни предавания, със сигурност щях да предложа следните теми:

  1. Първо, щях да настоявам в програмата  да влезе наградата на журналиста Асен Йорданов, в контекста на скандалните му разкрития за управляващите, най-вече твърденията му, че България и до днес се управлява от криминални елементи, а свободата на словото е по-зле отколкото преди 15 г., както и разследването му за нелегална фабрика за цигари през 1995, която е била собственост на сегашния премиер. Да не забравяме, че наградата „Leipzig Media Award е учредена през 2001 г. от медийна фондация и се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск. Председател на фондацията в момента е кметът на Лайпциг Бюрхард Юнг“. Значима тема, нали?
  2. Втората тема, която бих задал, е промяната на мярката за неотклонение на „лоялния гражданин“ Ал. Петров, в контекста на политическата отговорност за ГЕРБ за провала на основното им пропагандно клише — борбата с лошите и организираната престъпност. Щях да разгледам тази тема и в контекста не само на съд и прокуратура, но щях да обърна внимание и на ролята на следствието. Не на последно място, щях да провокирам гостите да разсъждават по въпроса защо Борисов демонстративно се разграничава и не желае да коментира или да прояви категорична и твърда позиция по казуса „Ал. Петров“.
  3. Третата тема, която щях със сигурност да включа в програмата, това е хладното посещение на Ангела Меркел в България, която не каза почти нищо обнадеждаващо за управлението, извън протоколните любезности. Дойде, поседя няколко часа и отлетя. Заедно с нея отлетя и надеждата, че ще срещнем безрезервна подкрепа, по пътя към Шенген… Именно протоколни бяха изявите ѝ. Подкрепяла ни Германия, но в усилията ни. Различно е от това, да ни подкрепят ЗА Шенген, нали? Оценката на Германия щяла да бъде „честна и справедлива“… 
Как обаче тези теми влезнаха в медиите?

Така:
„Той с 25 червени рози. Тя: Браво за войната с мафията…“ (24 часа) „Тя“ естествено е „личната приятелка“ на Борисов – Ангела. Ал. Петров? Нито дума за трите въпроса, които поставям по-горе, относно триото Борисов, Цветанов, Петров…

А, за наградата на Асен Йорданов, ако не беше Атанас Чобанов, Медияпул и Дневник, нямаше да научим.

Толкоз за дневния ред на обществото и този, на медиите. 
Нали знаете? „Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!“ А, премиерът отива на мач на Лудогорец и пита публиката от къде да си купи семки. Мило, нали?..
Снимка: ДАРИК НЮЗ

Има ли наистина натиск върху медиите?..

Прочетох препечатката на писмото на Атанас Чобанов до Борисов в Дневник. Прочетох и целия текст на Чобанов в блога му.

Направи ми впечатление редакцията в Дневник, в която бяха изпуснати следните въпроси на Атанас:

Но честно казано и Вашият косъм не е много чист. Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти? Известно Ви е и някой ден това ще излезе и в медиите. Не сега, защото ги е страх. От ТИМ се страхуват, господин министър-председател. Едни журналисти от Варна даже подписаха писмо против гражданските организации, които имаха куража да се опълчат на тези мутри. Това писмо е уникален български принос в темата за медийната свобода. Уникален и срамен.

Защо мълчите когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на „Пещаците“, да казва, че журналистите трябва да бъдат „удряни по ръцете, краката и устата“? Във всяка нормална европейска държава той щеше да е политически труп след такова изказване. Не и у нас. Защо Ви е толкова удобен този враг на свободното слово и на разследващата журналистика? Кажете, г-н Борисов! Заради спонсорството от „Пещаците“ за ГЕРБ ли?

По-скоро ще кажат, че от едната страна на монетата е ликът на Гоце, който издава вълчи билет на всеки неудобен журналист. От другата страна е Вашия лик, като разпределящ държавните пари на обръч от подбрани медии, за да чувате от тях „Осанна“.

С тази монета се купува послушание и подмазвачество, не и свободно мнение.

Оставам на вас отговора защо точно тези параграфи са изхвърлени…