Белене

#Козлодуй: Будалкат ли ни Стойнев и Орешарски за преговорите с Уестингхаус?

Законът за енергетиката казва, че „Енергийната политика на страната се провежда от министъра на икономиката и енергетиката. Министърът на икономиката и енергетиката определя необходимите нови мощности за производство на електрическа енергия и обнародва описа на необходимите нови мощности в „Държавен вестник”. (чл. 4 (2) т.5)

Чл. 46 (1) от същия закон обяснява условията, при които се организира конкурс за нови мощности, а именно: „Конкурс за необходима мощност за производство на електрическа енергия се провежда само в случаите по чл. 4, ал. 2, т. 5 за изграждане на нова или за предоставяне на съществуваща мощност. Спечелилият конкурса участник се определя за титуляр на лицензията, съдържаща задължение за изграждане, в случаите на изграждане на нова мощност“.

А самият закон цели да създаде на предпоставки за:

  1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;
  2. енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;
  3. създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар;
  4. енергийни доставки при минимални разходи.

Това са условията, при които би трябвало да се водят преговори за нови ядрени мощности в България.

Да видим поведението на министъра на икономиката и енергетиката, г-н Стойнев. В свое интервю той твърди:

„…Ще подготвя доклад, който ще бъде предаден на министър-председателя, внесен на заседание в министерски съвет и се надявам да бъде одобрен. Следващата стъпка ще бъде да се създаде мандат за преговори на българския енергиен холдинг с „Уестингхаус“ и ако всичко върви по начина, по който аз си го представям, до 6 месеца вече трябва да имаме изграден и финансов модел. Но тук имах среща и с ръководството на „Ексимбанк“, които изразиха своята готовност за финансиране на проекта…“

Т.е. Стойнев декларира готовност на кабинета да изготви мандат за преговори с Уестингхаус. В същото интервю обаче Стойнев очертава и сценарий за евентуален договор с Уестингхаус:

Договор може да бъде подписан в края на следващата година, което означава, че в началото на 2014 година може да бъда направена първа копка. Това е възможно най-краткият срок, за който може да бъде даден старт на строителството. Но преди строителството има много работа, която трябва да бъде свършена и която отнема нужното време.

Т.е. Стойнев, въпреки, че не е имало обществен дебат за необходимостта от нови ядрени мощности; за сигурността и рисковете от ядрената енергетика; за минималните цени на доставките на електроенергията; за качеството и сигурността на задоволяването на потребностите на обществото; без да сме наясно дали и какви „нови мощности са определени от министъра“; без дори да сме прочели евентуалните условия по бъдещия конкурс, Стойнев заявява в трето свое интервю, че:

Водеща: Но сме ви поканили за „Уестингхаус” (Westinghouse). Основно за „Уестингхаус” (Westinghouse) ви поканихме. Нека да го изясним в детайли.
Драгомир Стойнев: Така. В сряда преди отпътуването ми за САЩ, аз получих мандат от правителството да отида да се запозная с технологията, да се запозная именно с този реактор.
Водещ: AP 1000?
Драгомир Стойнев: Разбира се, да. С мен бяха специалисти, които разбират именно от тези технологии.

Та, дали не сме свидетели на поредната „врътка“, която управляващите са ни подготвили, договаряйки поредната „далавера“ зад гърба на обществото, при напълно неясни условия и в противоречие с волята и интереса на обществото? Да припомним ли, че само 851 хиляди декларираха съгласие нови ядрени мощности да бъдат изграждани в България…

Няколко въпроса за Белене и ядрената енергетика у нас

Премиерът Борисов полага неимоверни усилия да убеди българския народ, че АЕЦ „Белене“ трябва да бъде построен, рисувайки апокалиптични икономически картини,  въпреки че 76% от него не желае строежа на централата, без да отговори на редица много важни въпроси:

  1. Има ли България планове и какви са те, за третиране и съхранение на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО) от АЕЦ „Козлодуй“ и бъдещата АЕЦ „Белене“ (ако допуснем строежа ѝ)?
  2. Какви са перспективите в световен мащаб за добив на Уран и как това ще се отразява на цените на ядреното гориво за идните десетилетия?
  3. Има ли куража Борисов и компания да възобновят добива на Уран в България?
  4. Колко би струвало обогатяването му извън България, поради липса на такива технологии у нас?
  5. Ако бъде приета евро-директивата, ограничаваща износа на ОЯГ и РАО между и извън страни-членки на ЕС, какво предлагат Борисов и компания да се прави с отработеното ядрено гориво и как това ще се отрази на цената на ядреното гориво и ядрения ток?
  6. Има ли и каква е официалната информация за финансовата амортизация на АЕЦ „Козлодуй“ (за да може наистина да говорим за евтин ядрен ток)?
  7. Можем ли и на базата на какви финансови доклади да твърдим, че АЕЦ „Козлодуй“ се е изплатил и България само печели от произведената електроенергия (за да може наистина да говорим за евтин ядрен ток)?
  8. Имаме ли и каква е официалната информация за формирането на цените на тока от АЕЦ и възобновяемите енергийни източници?
  9. Знаем ли какви са механизмите, с които НЕК формира изкупните цени на фосилната, ядрената и зелената електроенергия (за да можем да говорим за истински свободен и конкурентен пазар)?
  10. Имаме ли информация дали при формирането на цената на АЕЦ „Белене“ са калкулирани най-малко следните неща: съхранение на ОЯГ и РАО, демонтаж на съоръжението и рекултивация на региона, след функционалната му амортизация?
  11. АЕЦ „Белене“ се намира, според доклад на БАН, в зона с много висока сеизмична активност и риск от земетресение над 7 по Рихтер с честота 2 зементресения на 100 години — какви са оценките за риска от изграждането и функционирането на централата, ако приемем, че отговорите на всички горни въпроси са задоволителни и приемливи?


Сигурен съм, че могат да бъдат зададени поне още дузина подобни въпроси и тъй като не съм чул и прочел отговори, които да са приемливи и удовлетворителни за мен, смятам да се присъединя към протеста срещу АЕЦ „Белене“ на 30 март, от 18:30 ч. на Ларгото, пред бившия Партиен дом в София.

За моралните измерения на "чистата" ядрена енергетика

Цветозар Томов

Повдигайки темата за чисто икономическите измерения на заблудата за „чистата и евтина“ ядрена енергия, получих следното писмо от Цветозар Томов, което, с негово съгласие и с уговорката, че авторът не е специалист по темата, публикувам в блога си:

Здравейте. Хареса ми текста за цената на зеления и ядрения ток, но мисля, че доводите срещу ядрената енергия не трябва да се строят на тази хлъзгава почва. Мисля, че протестът срещу експанзията на ядрената енергетика се нуждае от морална основа. Производството на енергия от АЕЦ е престъпление спрямо човечеството, според мен, дори ако тя е наистина най-евтиния начин да добиваме ел. енергия.

Няколко екстраполации. За да имаме днешното равнище на производство на енергия от АЕЦ за периода на полуразпад на плутония (около 24000 години) ще е нужно:
Да построим и след експлоатацията погребем 250 000 ядрени реактора.
Да намерим начин да съхраняваме около 1 000 000 000 тона отработено ядрено гориво (ако, разбира се, изобщо можем да го произведем).

Да преживеем (ако екстраполираме досегашната честота на промишлените аварии) аварии от 5-7 степен, които водят до високи емисии на радиоактивни вещества в околната среда, на около 4000 ядрени реактора.

Да превърнем в радиоактивна пустиня около 1 500 000 квадратни километра сухоземна територия (приблизително 3 Франции).

През този период би следвало да се случат поне 2000 земетресения с магнитуд над 9. Не е възможно да се изчисли вероятността някои от тях да доведат по последици, далече по-катастрофални от тези, които сме преживявали досега. Но такава вероятност не може да няма.

За мен е очевидно, че хоризонта на мислене на привържениците на ядрената енергия изобщо не разглежда като необходимост съществуването на човешката цивилизация за толкова дълъг период от време. При днешното технологично развитие на ядрените технологии ние действаме като примитивни канибали, които искат да живеят удобно за сметка на живота на собствените си деца. И ако от други поражения върху околната среда природата се отърсва все пак сравнително бързо, тези са твърде дълготрайни. Собствено казано, на мен вече не ми е ясно дали „военния“ или „мирния“ атом са по-опасни за бъдещето ни.

В крайна сметка искам да Ви кажа, че мен изобщо не ме интересува колко евтина е енергията, произведена от АЕЦ. Така я караме, че май е по-добре още сега да се изпотрепем, за да имат шанс малцината ни наследници да изкарат едно по-кратко варварство и после да построят една по-хуманна цивилизация.


Знам, че привържениците на ядрената енергетика биха възразили, че е тенденциозно и лекомислено да се екстраполират днешните технологии върху далечно бъдеще. Винаги разполагаме с утешението, че наследниците ни някакси ще се оправят. Но и това утешение е морален проблем, според мен.

Сърбия, Белене и Чернобил

Днес се навършват 24 години от аварията в Чернобил.

Според БНР, Сърбия, в лицето на сръбския премиер, е изразила интерес да участва в строежа на Белене. Това е заявил Мирко Цветкович при срещата му с Борисов.

Даже пуснаха аудио репортаж от интервюто. Това, което УСЛУЖЛИВО НЕ ПРЕВЕДЕ Николай Кръстев, кореспондентът на БНР в Белград, е казаното от Цветкович, че „в Сърбия има мораториум върху строежа на атомни централи, но това не обхваща съседни страни“, с което извини интереса на страната му към Белене.

Тоест, сърбите, като по-големи тарикати от нас, няма да строят АЕЦ-ове, но нямат и нищо против да се облажат за сметка на по-глупавите си съседи…