Може ли бирата да изпере нечиста съвест?

Трудно приемам етикета „Блогър“, защото не ми е съвсем ясно какво точно означава това. Така или иначе, фактът, че пиша нещо понякога в този блог кара мнозина да ме определят така.

Като „блогър“ понякога получавам покани за редовни блогърски сбирки на по бира. Не пия, но 1-2 пъти съм ходил на такива събития да се видя с приятели.

Вчера научих, че наскоро, на 14 юни се организира такава среща. Това, което ме изненада неприятно е, че Първа инвестиционна банка щяла да плати бирите.

Чел съм много критики към блогърите, вкл. и към мен, че се продавали на политици и корпорации. Такива критики не бяха спестени към тези, които отидоха на среща с М. Кунева преди време и на среща с Прошко Прошков миналото лято-есен, когато беше кметската кампания в София.

Били се продали за едно кафе. 

Няма да добавям линкове. Гугъл помни.

Вчера научих, че ПИБ ще плати бирите на блогърите тези дни. Лошо няма. Жега е. Блогърите, не всички, де, обичат бира.

Лошото за мен е в това, че една общност, която се самоопределя като общност с устойчива имунна система, си позволява да се въвлече в начинание със съмнителни характеристики: 

Банка с перфектно обслужване, но рисков и недолюбван от мнозина собственик, който не желае да отговори на въпроси, свързани с неговия бизнес, определян от ЦРУ като човек, „свързан с най-тъмните сфери на престъпния свят“ и съмнителни офшорни сметки, управлявани от мениджъри на ПИБ, да плати веселбата на групата иначе чувствителна към всякаква форма на лицемерие.

Именно лицемерие, защото същият пиар отдел на банката, който сега ще плати услужливо бирите за стотина лева, отказва да отговори на въпроси за това, как нейният собственик ще управлява ресурси за стотици милиони, а според някои, дори за милиарди левове…

В това е цялото лицемерие на въпросната банка и нейния собственик и пиар отдел. А аз по тази свирка не играя…

Нахранените журналисти и гладните блогъри

Снимка: e-vestnik.bg

Елена Кодинова, както аз я разбирам, критикува „симпатичните аматьори“, блогърите, че се продават за жълти стотинки (няколко литра нафта и едно-две кафета), така, „непрофесионално и егоцентрично изкривяват реалността„, в услуга на политиците и корпорациите…

Комитата пък се опита да ѝ обясни, че блогосферата е част от една нова „технология, която създава алтернативна публичност, която може да помогне да разрешим проблемите на съществуващия модел, при който съществува „фундаментално противоречие между медиите като бизнес и медиите като обществени институции, упражняващи конституционната свобода на словото…“

Дали го разбра(ха), не знам…

Помните ли скандала с репликата „нахранете журналистите“? Аз си го спомням частично.

Ето какво казва Комитата:

…Безброй професионални журналистически текстове и интервюта излизат без подробности за питиетата и обстановката, мотивирали този или онзи материал, включително някои наистина добри образци на журналистиката. Без майтап… Някои читатели вероятно нямат никаква идея в какви мащаби такива събития се организират за журналисти. Я разгледайте по-подробно програмата на някой медиен фестивал или панаир.

За съжаление, не знам кой е автор

Съмнявате ли се, че храненето под една или друга форма продължава и, че мащабите му са епидемични?

Според доклад на „Фрийдъм хаус“, България е извън списъка на страните със свободни медии. През 2009 пък, според „Репортери без граница„, България е на последно място в Европейския съюз по отношение на свобода на медиите. През 2010, отново, според „фрийдъм хаус“ ситуацията в България никак не е розова:

Reporters continue to face pressure and intimidation aimed at protecting economic, political, and criminal interests. The perpetrators often operate with impunity, leading to some self-censorship among journalists.

В такава именно медийна обстановка, представител на журналистическата професия си позволява да обобщава, че едва ли не всички блогъри са корумпирани аматьори,  продаващи се за чаша кафе и няколко кръгчета с луксозен автомобил…

Дали е така?

Преди време, когато WikiLeaks извади първите текстове за България, имах възможност да участвам в едно телевизионно предаване, в което зададохме въпрос дали някоя българска медия е поискала сътрудничество с WikiLeaks по отношение на грамите за нас. До днес не ми е известно за българска медия, която да е влезнала в пряк контакт със сайта. Ако има такива, те го правят с посредник, като този посредник по-скоро пасва в категорията блог, поне според дефиницията за медии, които самата Кодинова дава:

Защото – нека си признаем – всеки журналист се съобразява, когато пише срещу рекламодатели. Или пък ако не го прави – работодателите му напомнят откъде му идват парите и му коригират критичния поглед към света.

Ето как определя собствения си сайт Биволъ, Атанас Чобанов, който той стартира заедно с Асен Йорданов определят създадения от тях проект за разследваща журналистика, сайтът Биволъ, Атанас Чобанов и Асен Йорданов:

Без цензура и без автоцензура, безпристрастно и коректно ние предлагаме разискване по най-актуалните теми.

Можем ли да твърдим, че в медиите, описани от Елена като зависими (виж по-горе), които в същото време са „фабрики за публичност“, няма цензура и манипулации?..

Един пример само! Колко от тях коментираха онази грама, в която се говореше за руската мафия и нейното „представителство“ в България?

Или пък колко медии коментираха задълбочено грамата за „най-популярния политик със сенчестите връзки„? Да, онази с метаамфетамините, дето сърбите услужливо я засенчиха с ареста на Младич, докато цяла сутрин българските медии мълчаха по темата…

Това маловажни, продажни и манипулативни теми ли са, започнати от един, да си го кажем честно, блог *, започнати и поддържани в публичността от сайт за разследваща журналистика, създаващ алтернативна информационна среда, списван от двама души, който не се вписва в клишето „традиционни медии“, най-малкото, заради това, че е независим от политически, корпоративни и рекламодателски интереси?..

А, да припомня ли кампанията „България не е Биг Брадър„, организирана срещу промяната в ЗЕС, в която имах възможност да участвам и която доведе до първия протест срещу настоящото управление? А, кампанията „Обади се на депутат, спри тоталното подслушване„, която доведе до изтичане на телефоните на цялата група на ГЕРБ в парламента? Ами „бирените“ записи на премиера и независимите експертизи, които направляваха дебата почти през цялото време?

Да припомня ли, че зад почти всички тези кампании стояха именно „аматьорите-блогъри“, продаващи се, според Кодинова, за кафе и бензин?..

Ето затова Комитата е прав, че се създава АЛТЕРНАТИВНА на медийната ПУБЛИЧНОСТ и в нейното създаване участват най-вече именно блогъри… Нова реалност, която е алтернативна именно на медийната, описана като изпитваща дефицит на „пари и морал„…

И друг мой приятел е прав, казвайки, че от блогър може да стане журналист, но обратното не винаги е възможно…
–

* (По настояване на Атанас Чобанов внесох редакция в първоначалния текст, описващ Биволъ, заради неточности, допуснати при първоначалната редакция. Извинявам се за допуснатата неточност.)

Какво обещава Прошков

Вчера бях на среща с кандидата на ДСБ за кмет на София, Прошко Прошков. Срещата бе в едно кафене на „Шишман“, където, въпреки ранния час — девет сутринта, с изненада открих Комитата, Нервната акула, Дзвера, Сула, дето руши Картаген, Иван Бедров, Пейо, Радан и още около десетина знайни и незнайни (за мен) блогъри (да ме прощават тези, които пропуснах…).

Разговорът протече в „топла, приятелска атмосфера“, както се казваше едно време, но съществената разлика бе, че разговаряхме с млад политик, тръгнал за втори път да се състезава с партийното и коалиционно статукво, кандидатирайки се самостоятелно първо за кмет на „Лозенец“, а сега и за кмет на София.

Срещата с Прошков е част от кампанията му преди първичните избори във Синята коалиция, състезавайки се с Кисьов.

Всички обсъждани теми бяха много сериозни и се надявам, че другите, присъствали на срещата ще пишат повече по тях: строеж на нови училища, детските градини в София, проходимостта на улиците, трафикът, развитие на крайградските райони така, че те да станат атрактивни места за живот и работа и други…

Сред важните теми бяха въпросите със зелените площи в София и замените на общински територии — основното, което разбрах, бе, че често общината е безсилна да принуди собствениците да стопанисват градинките си, заради затворения кръг, в който влизат: собствениците се оплакват, че собствеността им се вандализира при всеки опит на общината да ги накара да ги стопанисват нормално, при което, те, от своя страна, отговарят, че биха го правили, ако получат разрешение да оградят имота си. Обсъдени бяха и замените на общински имоти, но наистина очаквам и други да пишат по темата, за да се добие по-ясна представа за всичко, което бе дискутирано.

Тъй като Прошко е говорил нееднократно за необходимостта от въвеждане на електронна община, спестяваща 50 и повече процента от времето за взаимодействие с общинската администрация, не я повдигнахме отново. Ако стане кмет, ще му го припомням ежемесечно! 🙂

Въпросът, който повдигнах аз, с риск да го вкарам във противоречия с коалиционния партньор, бе за общинската фирма „Паркинги и гаражи“, която брутално паразитира на гърба на софиянци. Да не говорим за правния абсурд, при който за едно нарушение, ви санкционират три пъти: пишат ви наказателен акт с глоба и отнемане на точки и плащате глоба заради наказателния паркинг, на който насилствено преместват колата ви.

Хареса ми идеята на Прошков, която той импровизирайки сподели с нас: да бъде разрешено съществуването на конкурентни фирми, заключващи нарушителите със скоби.

Въпреки настойчивостта ми по въпроса за ограничаване на правомощията на „Паркинги и гаражи“ единствено до правото да преместват автомобили само при неизбежна необходимост, например, когато някой е паркирал на входа на линейките в някоя болница, Прошко не засегна темата в дълбочина, но изрази несъгласие с това, че тази структура работи изцяло като търговско дружество, мотивирано от единствено желание за печалба. Това, съгласиха се повечето от присъстващите, изкривява функцията на фирмата до това, да се стреми с минимум разходи да генерира максимум печалба, често изпадайки в абсурно-комични ситуации, в които „паяците“ въртят кръгчета само в непосредствена близост до наказателните паркинги, отказвайки да се „разхождат“ до отдалечен квартали, въпреки очевидните нарушения, за които са повикани… По този начин се решава и проблемът с липсата на пари за бензин, а и приходите не спират. Въпросът с отчетността на приходите на тази паразитираща структура е една отделна, взривоопасна тема, която все някога някой трябва да извади, като горещ картоф от огъня.

Сигурен съм, че това отношение на Прошко към проблема може да бъде добра основа за разговор, ако има подкрепата на софиянци и бъде избран за кмет. А зелените общински съветници, които предстои да бъдат избрани в София със сигурност биха подкрепили всяко предложение на бъдещ кмет в тази посока.