Руският контекст в българските избори или удобното мълчание на политиците у нас

Напоследък премъдрият ни екс-премиер Борисов, сякаш позабравил добруджанския урок по история, който му преподаде журналистът Коритаров (виж видеото, след текста), си позволява да плещи глупости за „пияния Хрушчов, който подарил Крим на Украйна“. С това премиерът Слънце услужливо обслужва официалната руска доктрина, довела до инвазията и анексията на полуострова. Тази теза на Борисов по своята цинична същност обслужва и позицията на руската (разбирай кремълската прокуратура), че Хрушчов е „подарил Крим незаконно“ на Украйна.

Незнанието на Борисов по отношение на елинската, византийската и османската част от историята на полуострова и свързването му само и единствено с руската (след присъединяването му през 1783 г. към империята на Екатерина Велика) щеше да е просто въпрос на личната му непросветеност, ако въпросният не беше двукратен, с амбиции за трети мандат като премиер.

Позицията на Борисов е недопустима и заради факта на съществуването на Будапещенския меморандум (от 1991 г.), според който Русия (както и САЩ и Великобритания) се отказва от каквито и да било териториални претенции към Украйна, а тя от своя страна се отказва от ядреното си оръжие…

Тезата на Борисов е политически нелепа и несъстоятелна и ще си позволя да му припомня, че:

На 30 март се навършват 150 години откакто руският император продава Аляска на САЩ. Съществуват мнения, основно в руските медии, че Аляска е дадена под аренда на САЩ за период от 90 (100) години…

По силата на „логиката“ на Бойко Борисов, няма никакви пречки за анексия и връщане на „Руска Америка“ във владение на Путиновата империя…

В същото време, руски разузнавач дава инструкции на БСП за изборите и им посочва кандидата за президент, който печели изборите. ДАНС знае за случая. Информира висши политици и нищо повече. Никаква реакция. Никакви последици. Никакви политически коментари. Борисов мълчи услужливо, без да дразни излишно Москва.

Премиерът Слънце обаче се обижда, че Йончева и Нинова казали, че ГЕРБ крадат от т.нар. саниране и много, ама много се ядосва, чак ще съди Корнелчето. Но мълчи като комунист на разпит за зетя на Делянчо Добрев (мъж на братовчедка му), чиято фирма в консорциум с други две, спечелила сто милиона от обществени поръчки именно за саниране…

Корнелия Нинова ни се кара, че демокрацията й отнела много, но обяснява, че живее с 2500 лева на месец (сигурен съм, че стойността е занижена за пред телевизора), а сина ѝ учи в американски университет с десетки хиляди долари такси и разходи на всеки семестър.

Същата тази Нинова си кани застъпник в студиото, който в ефир се изцепва, че „с други ченгета от ДС се уговаряли чий дядо да измъчват“, докато Корни го потупва майчински по рамото с усмивка блага…

Трима „патриоти“ не забелязват нищо от случващото се и броят 200-300 автобуса (15,000 хиляди души, под 0.5% от потенциалните избиратели), с които не може да се избере и един депутат в Кърджали, където има общо 5 мандата от 240… Но си трайкат за ДС и КГБ агентурата…

Накрая впечатляващо и съмнително спокойният и индиферентен Сидеров прочете некролога на ЕС и с бляскащи искри в погледа очертава световните пазари за българските кисели корнишони.

Евразийските пазари…

На фона на всичко това от вас се очаква само и единствено безкритично да гласувате… Без да мислите има ли ляво, има ли дясно; приоритет ли е Русия; колко „традиционно добри и братски“ трябва да са отношенията ни с Кремъл; кой ще крепи на Борисов стабилността в 44-тото НС…

И има ли партия или коалиция, която ясно дефинира национална позиция в защита на суверенитета и независимостта на България в рамките на ЕС и НАТО?

–

Борисов и българската история:

Крум Зарков БСП от се шегува с жертвите на Държавна сигурност:

Досието на Борисов: "Подчертано с червено…"

p.p1 {margin: 0.0px 0.0px 0.0px 0.0px; font: 12.0px Helvetica; color: #000000; -webkit-text-stroke: #000000} span.s1 {font-kerning: none}

“Трябва да вляза в личната си драма – майка и татко, Бог да ги прости, те никога не ми бяха казали какво се е случило с моя дядо. В Симеоново курсантите ставаха членове на БКП. Това беше като едно задължително условие. Аз като станах главен секретар отидох, намерих си досието. В него на едно 16-годишно дете са написали отгоре – внук на враг на народната власт, монархофашист… И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…“  – Бойко Борисов по бТВ, 09 март 2017 г.

Онзи ден Борисов осведоми за пореден път драгия телевизионен зрител за интересни моменти от личната си биография (виж видеото по-долу). Отговаряйки на саркастични обвинения от страна на лидерката на БСП Корнелия Нинова Борисов произнесе записаното в горния цитат. Акцентът е, че той още от невинна детска възраст е бил „неудобен“ за комунистическия режим – факт, отразен в „досието му“, подчертано с червен фулмастер – „внук на монархофашист, враг на народа“. Тогава, казва самият Борисов, „дедо“ е бил на 16 години…

Ето я моята хипотеза, аспектите от която са напълно проверими: Борисов е роден на 13 юни 1959 г. Кандидатства в школата на МВР през 1977 г. През същата година, по времето, когато е подавал документи за кандидатстване, най-вероятно през април, Борисов е бил на навършени 17 г. и е карал 18-тата си година. През септември Борисов вече е бил на 18. Интересното е, че подавайки документи той е бил задължително проучван. При проучването най-вероятно той е получил характеристика от местната БКП организация (или тази, на ОФ). Напълно възможно е в тази характеристика да пише нещо за дядо му. Какво – това е въпрос на друга дискусия. Ако иска да докаже думите си, Борисов може сам да публикува въпросния документ, ако законът позволява!

Да се върнем на досието. Това не е досие от Държавна сигурност, с което е бил разработван един от 18-те категории „бивши хора“, за които се образува Дело за оперативно наблюдение (ДОН). Това най-вероятно е Личното кадрово дело (ЛКД) на служител на МВР. Влизайки в школата в Симеоново, всеки курсант има такова ЛКД… 

Тоест, не става дума за досие на потомък на „враг на народа“, а за най-обикновен личен служебен картон.

Борисов не е бил „неблагонадежден“. Това е сигурно. Кариерата на Борисов го потвърждава – приет за курсант в школата на МВР в Симеоново; офицер от МВР; доктор на науките и преподавател Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Това е невъзможна кариера за внук на „враг на народа“. А и не само той – бащата на Борисов също е старши офицер от МВР по време на комунистическия режим. Това също е невъзможно за наследник на „бившите хора“.

Тази хипотеза се потвърждава и от самия Борисов, с казаното от него: „И подчертано с червен фулмастер, ще го видите: никога да не се допуска до ръководни постове…“ Тук най-вероятно Борисов преувеличава. Приемам, че е прав, че в личното му кадрово дело е имало нещо подчертано. Вярвам на Борисов, че е било подчертано с червено. И точно това е изобличителното за него.

Наистина в някои досиета разработчиците са подчертавали части от текста с червено или синьо. Но червеният цвят е бил ползван само за неща, които са били положителни за БКП. А със синьо – негативите. Тоест, ако Борисов е имал червени подчертавания в характеристиката си, приложена към личното му кадрово дело, те са били негов позитив пред БКП, а не обратното! Аз нямам основание да се съмнявам в думите му – дори един син ред в биографията му щеше да го остави извън системата на МВР. 

И не на последно място, най-вероятно Борисов е нарушил закона, прочитайки Личното си кадрово дело в МВР. А понеже е бил главен секретар, напълно възможно е да е злоупотребил със служебно положение. 

Пиша всичко това, за да защитя хипотезата, че Борисов е бил удобен за БКП, а не обратното, както се опитва да ни обясни днес. А истината можем да разберем дори само от първата страница на цитираното от Борисов досие. За досието „Буда“ ще пиша друг път, но най-важното е, че подобни „схеми“ са ползвани през мутренските години за „чадъросване“ на хора от подземния свят. 

Ще обясня как другия път…

Безсмислената предизборна кампания

Майката и бащата на нацията…

Голямо объркване настана. 

Едно квадратче за малко да свали кабинета при едни избори за институция, определяна от премиера като безсилна и неспособна да гарантира ориентацията на България като член на Европейския съюз и НАТО. Квадратчето е в бюлетината и съдържа възможността да гласувате срещу всички – опцията “Не подкрепям никого”. Отношението на лидера на управляващата партия, а и абсолютно неизбираемият извън ортодоксалните електорални среди негов кандидат, само засилва усещането, че кампанията е предопределена, безсмислена и предрешена. Кампания, в която конкретното име на този, който ще бъде избран е без значение. Думите, с които премиерът в типичен за него стил, урони престижа на президента, още преди да е избран, са показателни за отношението му към тази институция:

“…Освен това да се говорят глупости от типа, че президентската институция е гарант за европейското ни и атлантическо развитие, това здравият разум не може да го допусне. Имали сме години, когато президентската институция е правила точно обратното. Гарант за евроатлантическата ориентация на България е ГЕРБ и ние сме го доказали години наред… С какво може една президентска институция да изкълчи или да обърне направлението на държавата? Посланик ли може да назначи без решение на външния министър и на кабинета? Какво може? Въоръжените сили да тръгнат в друга посока? Или да не усвояваме европейски фондове и да не строиме всеки ден?..”

Каза ги пред журналисти и ги публикува в YouTube канала си на на 21 май тази година. Това е част от отношението на лидера на най-голямата засега политическа партия, което пряко рефлектира върху качеството на предизборния дебат. Борисов в прав текст се опитва да обезличи, обезсили и обезсмисли президентската институция.

Вторият удар върху качеството на предизборния дебат, а от там и върху възможността да изберем най-подходящия за “Дондуков” №2, е ударът върху идеята за предизборното състезание като основа на информирания избор. В същото видео от месец май премиерът и лидер на ГЕРБ казва:

“От уважение към вас спрях да говоря. Аз за президентски избори много ясно съм казал, че след юни, юли… нататъка ще говорим. Те ме принуждават всеки ден да говоря на тема, която не е на дневен ред…”

Не е на дневен ред, твърди той и няма сила в света, която да накара твърдия му електорат да се замисли и да вникне в смисъла на това, кандидатът за държавен глава да бъде представен на избирателите си достатъчно добре, за да направят информиран избор. Две са посланията му: президентът е безсилна институция и няма никакъв смисъл от кампании, в които да се опитаме да подредим кандидатите по качества и способности, в резултат на което един от тях да стане петият президент на България. Подозирам, че ако за Борисов няма значение дали Митьо Пищова, Радо Шишарката или Цецка Цачева е президент, има поне още 5 милиона граждани, на които, за разлика от него, им пука. Има поне още 5 милиона граждани, които вярват, че президентът може с позициите си да подкрепя и работи за евроатлантическа ориентация на България.

Ще опростя още повече – ако личността на президента не е важна, ако институцията е безсилна и ако всичко зависи само и единствено от партията на премиера, защо тогава ГЕРБ изобщо издигнаха кандидат за президент? Защо не ни спестиха обясненията, че “всички сме били БКП”. Защо издига кандидатура, която счита, че човешките права са второстепенни, както твърди Цачева:

“Подкрепям действията на институциите, защото преди всичко е националният интерес, а не правата на човека…”

Тези думи са силно притеснителни, защото националният интерес е приравнен с “интереса” на институциите, а тяхната дейност е функция на предлаганите от партиите политики. Тоест, логиката на издигнатия от Борисов кандидат е, че политическите интереси на мнозинството са над индивидуалните права на човека и гражданските свободи – а това е типичен болшевизъм. Логиката на подмяна на обществения интерес с обслужване на интереса на партийните върхушки фактически отклонява България от нейната евроатлантическа ориентация и я отдалечава от това, което една правова държава трябва да бъде. Тази логика защитава интересите на системните партии, а резултатът от това разбиране води до изграждането на паралелна репресивна инфраструктура, която преодолява правовата държава във вреда на гражданските права и свободи.

Всичко това, а то далеч не е всичко, доказва абсолютната необходимост от адекватни предизборни дебати, които да докажат смисъла на демокрацията като състезание на идеи. Водеща политическа сила – партия ГЕРБ се отказа от задължението си да комуникира политическите си идеи преди изборите. Най-вероятно обаче ще се наложи да преживеем тяхната реализацията.

Нуждата от предизборен политически дебат или по-скоро липсата му се предпоставя и от медийната среда, която отдавна е отстъпила от ролята си на “куче-пазач” на демократичните ценности. Освен затихващите функции на свободата на словото у нас, сериозен проблем е икономическата зависимост на значителната част от медиите от съмнителни от законова гледна точка финансови схеми. Излишно е да припомням фалита на “банката на мафията”, наричана от политиците и “банка на политбюро”, която дори абсолютно неадекватният главен прокурор нарече “бижу под стъклен похлупак”. Бърз преглед на публикациите по темата ще ни припомни многомилионните кредити, преминали през фирми-пощенски кутии, които са потънали в доказали своята несъстоятелност медии…

Към финансовото извращаване на средствата за масова информация, което ги превръща в обикновени дезинформатори и пропагандни инструменти, можем да добавим и предизборните “платени формати”. За тях фактически плаща данъкоплатецът. Те създават буферна зона на комфорт между кандидатите и лидерите на системните партии и обществото при всеки случай, в който то се опита да защити собствения си интерес срещу олигархичните или чисто криминални интереси на партийните котерии.

Реалният политически дебат, особено в предизборна обстановка, позволява на избирателите да опознаят кандидатите и да изберат най-подходящия за техните политически възгледи. Реалният, извън буферната зона на комфорт, контакт с политическите представители със сигурност намалява щетите от критично ниското доверие в консенсуса между политическите елити у нас. Недоверието в политическата система и неспособността на беззъбата ни правосъдна система да озапти криминалните финансови щения на олигархията, оплела политическото общество в мрежите на икономическите си интереси, отвращава гражданите и засилва тяхното неодобрение.

Разбирането, че “всички са маскари” има своята рационална основа. Стигне ли се до избори, хората, които мислят така, просто отиват “за гъби”. Това не се харесва на политическите елити, защото ниската представителност ги делегитимира. Наложи им се да измислят “задължителното гласуване”, опитвайки се изкуствено да засилят интереса към изборите. Спорът около правото да гласуваме и опитът то да ни бъде вменено като задължение, “роди” идеята за легитимния вот “срещу всички”. Това е опцията “Не подкрепям никого”.

Съществува съществена разлика между “ходенето за гъби” и възможността да гласуваш срещу всички, избирайки тази опция. Ходенето за гъби изглежда по-близо до това, да напишеш послание на бюлетината или да я украсиш с фалически символ, ако бъдеш “принуден” по закон да гласуваш. Квадратчето “Не подкрепям никого” е малко по-различно. То изразява желанието за участие в политическия процес, но и липсата на адекватно представителство в средите на политическите елити на системните партии.

Коментарите за въпросното квадратче “срещу всички” включват и съмнения, че гласуването с “Не подкрепям никого” има скрит, таен мотив – да засили шансовете на водещия кандидат, “преливайки” протестните гласове към него. Това съмнение е основано на хипотетични математически абстракции, при които достатъчно голям процент от гражданите гласуват с “Не подкрепям никого”. При сегашната уредба, която е в процес на експресни промени при извънредни заседания на Народното събрание, процентът гласували с тази опция, необходим да направи например Цачева президент на първи тур е около 40%. Предвижданията са, че тя ще получи около 30% от гласовете на 6 ноември, а Радев се движи около 22% за първия тур. За да сработи хипотезата, при която Цачева или Радев печелят на първи тур, гласувалите с “Не подкрепям никого” трябва да са повече от 40%, което е просто невъзможно по ред социологически причини. Да не говорим, че парламентът най-вероятно ще промени Изборния кодекс така, че гласовете “срещу всички” да се броят. Дори да е имало такъв замисъл – хипотезата е невъзможна, извън романите на нобеловите лауреати…

Ако предлаганите от трима депутати от Реформаторския блог промени оцелеят и на второ четене – хипотезата за скрита помощ отпада изцяло, запазвайки тяснопартийната електорална подкрепа в реалните ѝ стойности.

Връщайки към основната тема, да обобщим – смисълът на предизборните кампании е в това, избирателите да се запознаят с кандидатите за изборната позиция, да добият представа за техните компетенции и политически възгледи и да научат повече за визията им, ако бъдат избрани на дадения пост.

Упоритото нахалство, с което политическите елити на системните партии пренебрегват избирателите си още на първия ден, след обявяване на изборните резултати, води до задълбочаване на кризата с доверието в институциите, увеличава огромния процент негласуващи, които предпочитат да “берат гъби” в изборния ден и, видимо от социологическите прогнози, е на път да създаде трета група – групата на “бялата бюлетина”, на “протестния вот”, “срещу всички” или просто казано – на тези, които ще гласуват с “Не подкрепям никого”.

Предстоящите избори най-вероятно няма да променят нищо съществено. Ще преживеем срама от петия президент, защото той неминуемо ще е срамен. Дясното ще се обезличи още повече, на фона на все по-голямата идейна и функционална близост между БСП, ГЕРБ и ДПС. Самопровъзгласилите се за патриоти ще се прегърнат по средата, между Льо Пен, Фараж и Дугин, добутвайки се взаимно до следващия парламент.

Големият губещ ще остане дясното с все по-малкото политическо представителство и все по-силно асимилирано от популизма, меркантилизма и политическия “сървайвър” опортюнизъм.

Текстът не е оптимистичен, но аз съм песимист за идните години…

Текстът е писан за хартиеното издание на Новини Лондон 

и може да бъде свалено в PDF формат тук

Руснаците: Ще купим България цялата, вече изкупихме 1/2 от Черноморието и други новини…

Разнасяхме едни пари с куфари…

Вчера нямаше много новини. Една бомба гръмна в Ню Йорк и рани 29 души. Полицията откри тенджера под налягане, със стърчащи от нея жици, само на няколко преки встрани, а у нас – суша. Даже Борисов май не написа нищо съществено в профила си, освен, че публикува 2-3 снимки, на които конкурира Веско Маринов по потене. Жега е, разбираемо е! А и той нито е първа младост, нито е да кажеш някой спортист. Нищо, че рита мачлета. Там съдиите са наблизо да помагат. Свирят дузпа, докато вкара…

По-интересно беше интервюто на Татяна Дончева. Първо, не съм съвсем сигурен дали тя е кандидатът или покойният Илия Павлов, но разбрах, че жената истински му се възхищава. По едно време я чух да казва, че Илия Павлов никога не я бил карал да носи подкупи или да плаши някого… Тук съм леко раздвоен. Възможно е госпожата да е права за себе си. Но от друга страна – тя казва, че му била единия от адвокатите. Да ги каже кои са другите, че да ги питаме и тях, че така не е съвсем сигурно, дали друг не е носил и заплашвал. Не ли?

Друго беше интересно в думите на Дончева. Умилително разказа, как спасила едни църковни пари в куфари. Не тя, Илийката. Обаче тя разбрала, че държавата ще запорира имотите на БПЦ заради разкола и се втурнала да търси банка, дето държавата не може да я пипне. Помогнал пак Илийката Павлов. Лично гарантирал, че няма да даде парите. Но по-впечатляващо е друго! Как Дончева научила. Отишъл при нея съдията по делото – председателят на Софийски градски и ѝ казал. Предупредил я, сиреч… И така се стигнало до куфарите с парите и тя организирала „трансфера“ към „чиста“ банка. Неофит, патриархът и покойният Натанаил ги разнасяли. Сега, тук има няколко интересни момента. Първо, какъв е този формат – съдия, отива при адвокат да го предупреди, че ще наложи запор върху имуществото на клиента му, за да може въпросният да се скатае. Второ, Не съм съвсем сигурен, че в правилника на адвокатурата влиза задължението да организират прехвърляне на пари към банка, която няма да спази съдебно решение за запор. Не знам… Може през 1992-ра правилата да са били по-различни. И законите. А може и да е минала абсолютната давност от тогава по закон. Но не съм съвсем сигурен, че е минала моралната давност. А Дончева иска да става президентка…

Ако пак планира да разнася пари в куфари към „чисти“ банки, които няма да изпълняват съдебни решения за запор – по-добре да се запише в ГЕРБ или ДПС, или в някоя пътно-строителна фирма. И те имат нужда от такива адвокати, зер не?…

Други новини не ми направиха впечатление. Последната е руска. Те са не по-малки идиоти от нас. Вместо да помолят Путин да назначи служебно Думата, те харчат пари за избори. И ние така – още от кметските избори в София преди време. Хубаво Борисов каза да не харчим пари и да назначи служебен кмет, ама ние не, та не! И на президентските е така. Той, човекът затова си трае до последно и не казва кой е ще е служебен президент, като не го послушахте лани…

Та, руснаците си избират Дума. Единият от кандидатите заяви пред БНТ намеренията на официална Русия, след като Путин отново спечели изборите. Тук му е мястото да спомена, че Путин е голям любимец на народа си. Като нашия Бойко Борисов е и винаги ги бие на избори. Спорно е кой е по-любим на народа си – Путин или Борисов, но съдейки по социологията, Путин е далеч по-голям фаворит. Или се е научил да прави избори по-добре. Цецоу, гледай, бе! Виж как се прави:

А като стана дума за Русия, ето какво казва един кандидат депутат от „Единна Русия“, дето е и бивш журналист. Това, че е бивш журналист, би трябвало да означава, че знае цената и силата на думите. И може би точно затова е важно да го чуете. Казва, че „вече са купили 1/2 от Черноморието, а като спечелят изборите ще купят цяла България“… Не се съмнявам, че е така! Путин има богати приятели! Вижте братя Ротенберг. И те са само част от всички. Путин обича и музика. Един негов личен приятел челист, помните колко милиарда беше спестил от класическа музика, нали? Свирил, свирил и спестил 2 милиарда долара!

Дай, боже, всеки му!..

Но сега думата ми е за България. Пьотр Толстой (във видеото по-долу), като го питали дали ще са по-добри с нас, намекнал, че ще трябва да слушкаме. Но го каза малко по-иначе. В българския фолклор лафът е „ако слушаш, ще ти го купя…“ Това е един от начините да вразумиш някое дете. Другият някои модерни родители го отричат, защото предполага частична употреба на сила и принуда. Не казваме, че го одобряваме, но по разкази на очевидци, често този метод е по-ефективен…

С Русия сега сме на фаза „слушайте, защото ще ви изкупим…“ И не се съмнявайте, че могат да го направят. Имат си достатъчно полезни идиоти в страната. Подкрепят всичко – от Големия шлем, до Евраазийския съюз.

Тук неминуемо трябва да направим историческа ретроспекция. Досега българското непослушание се е наказвало от руснаците с бой. Само един път не са успели – през 1916 г. АБВ по този повод си обраха венците от паметника на ген. Иван Колев. А кой беше шеф на АБВ? Гоце, с Големия шлем. Той е един от най-големите радетели за това, Русия да си купи цяла България, не само 1/2 от Черноморието. Ако бяхме президентска република, за два мандата сигурно щеше да е успял… На АБВ не им харесал надписът на паметника:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България“.

Ама, наистина!.. Какво търсят? Но това е друга тема. Сега казвам, че с много малко изключения, непослушанието ни руснаците са го наказвали по другия начин. Така се е случило и с нас по време на освобождаващата окупация през 1944-та.

Тук обаче влизаме в мътни води. Оня ден Мустака от Сърбия каза, че два клана управляват в България. На Борисов и на Пеевски. От думите му излиза, че голяма част от нещата, дето стават за продан, вече са изкупени от тях. Тоест, руснаците или ще трябва да ги изкупят от тях, или просто досегашните сделки са с номинален собственик от Кремъл. Тук нещата стават още по-деликатни, защото идат избори за президент. Досега почти всички кандидати, както вече писах, се различават само по това, колко близко виждат България до Русия. Останалите са две групи – такива, които са в рамките на социологическата грешка и такива, които отиват на изборите с мисълта как ще се котира подкрепата им на балотажа, където ще идат двамата, които ни виждат най-близко до Русия.

Ситуацията, както я описва Пьотр Толстой, си е напълно реалистична… Вижте сами:

Ей затова ви казвам, че опцията „Не Подкрепям Никого“ може да се окаже много перспективна. По следната причина. Ако се окаже, че партията НПН е най-голяма, Скоро ще им се наложи да се съобразяват с нея. На всички.

160 милиона, предизборна стабилност и други новини…

Любов ли бе, да я опишеш…

Стабилността отиде на кино, образно казано!

Цикълът се затвори! През февруари 2013 г., когато Борисов театрално хвърли оставка, пред парламента имаше прасета в негова подкрепа. Истински, живи, розови, квичащи и смърдящи прасета в камион. Тогава предстояха извънредни избори. Сега Борисов плаши с предсрочни избори. Злите езици говорят, че ДПС яко са го стиснали за номинацията и настояват за своя човек. Още по-злите езици говорят, че това е говорещата с гласчето на Мини Маус Маргарита Попова. Дали тя е удобна на ДПС не знам, но аз на злите езици не вярвам. Аз вярвам на звездите. А звездите така подредиха нещата, че днес цял камион с прасета се търкулна и пак предстоят избори. Тоест, символиката в цялата тази работа е, че на Бойко му пада стабилността. А това, че хора спирали колите и ги товарили с прасета и кой на къде му зърнат очите – това е друг символ на управлението на Борисов. Кражби и пътища.

Замириса на предсрочни избори от всякъде!

Бойко не е вчерашен обаче! Днешните му политически умения са закърмени във времената на бухалковото застраховане. Тогава му викаха рекет, защото не разбираха от бизнес. Същността беше, че ако искаш да не ти оберат или подпаля дюкяна, трябваше да си платиш или на охранител, или на застраховател. Горе-долу от това време е и охранителният бизнес на Боросов. Сигурен съм, че ги разбира той тези работи със застраховките и охраната! Иначе нямаше да постигне такива успехи в Братислава. Кой охранител може да се похвали, че е издействал 160 милиона? Никой! А Борисов успя! Къде с блага дума, къде с ултиматум, успя да получи от Европа 160 милиона, за да я пази. Едно време ни пазеха от мутрите, които ни тероризираха, сега ни пазят от терористите. А някои даже казаха, че ще пази Европа на прилична тарифа.

Тоест и европейците са на далавера.

Третата новина е, че свалили предаването на Кулезич. Тъкмо щяла да коментира интервюто на Мустака, онова, дето вика, че в България имало два клана – на Борисов и на Пееевски и СЕМ дръпнали шалтера на цялата телевизия. Тук, признавам си, не съм единодушен със себе си! От една страна, злите езици говорят, че Борисов бил бесен на Мустака за всичките тия приказки, дето ги изприказва, та затуй паднало предаването, а от друга страна – Кулезич била подкрепяла в първото правителство на Борисов. Защо им е да го свалят?.. Кулезич била подкрепила „битката на Борисов с организираната престъпност“, край на цитата. Това как ви звучи? На мен – като на филм на Лукас, в който силата е с нас. Или това, че подкрепяла борбата с корупцията и строежа на магистрали… Момент! Аз ли нещо не разбирам? Все съм си мислил, че корупцията е тясно свързана с изразходване на средства по пътно строителство… Да ви припомня ли чии фирми щяха да приберат един милиард лева от строеж на магистрали, по цени, сравними със строеж на аутобан в Алпите? Тоест, какво точно е подкрепяла Кулезич? А, да! Забравих! Каза, че подкрепяла и Цветанов. Когато Цецо прочете онези СРС-та от трибуната в парламента, сигурно също го подкрепяше,  че не си спомням. А най-вече заслужаваше подкрепа, когато му завиждаха за апаретаментите. Добре, че НАП го подкрепи, а шефът му, след подкрепата, стана депутат от ГЕРБ…

Поне според публичната информация, лицензът на ТВ7 е отнет по простата причина, че телевизията спряла да действа като телевизия и въртяла стари предавания на запис, оставяйки почти без служители и ново съдържание. А Кулезич просто е била на подходящото място, за да получи чудесна възможност за пиар примерно, премествайки се в друга телевизия или публикувайки записите си в YouTube. Свиквайте! YouTube се оформя като редовна алтернативна медия. От много време насам. Вече не знам уважаваща себе си телевизия, която да не стриймва на живо в YouTube. Защо не и Кулезич?..

Та, Кулезич просто попада в сложно съчетание от обстоятелства, които създават поредния подходящ „моментум“ за госпожата. А тя очевидно умее да използва моментите. Иначе, за ТВ7 просто не трябва да се изненадвате! Употребена, ограбена и изоставена. За мен въпросът е в това, кога ще спрат и АЛФА, а не защо спря ТВ7… Не е първата, няма да е последната медия-мокра кърпичка, която ще се спомине, след като стане излишна на създалите и употребилите я.

И последно по въпроса: не ми пробутвайте свободата на словото. Тук не става дума за това. Медиите спазват правила и журналистически стандарти. Рупорите, създадени с политическа цел, през които се препират милиони за пропаганда, не са медии. Те са предприятия със срок на годност. Като им изтече срокът на годност, ги бракуват. Това не е цензура, това е амортизация. Пропагандна машина, която, като се износи – спира. 

Такива ми ти работи…

И каква излезе тя накрая? Както казва днес Ники Стайков, „най-консервативно казано, между двамата (Борисов и Василев) е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме…“ А резултатът е минус 4 милиарда, една фалирала банка и един банкер в изгнание, който много, ама много ядосва премиера със спомените си пред медиите. Имаме едни избори, които, най-деликатно казано, се очертават като една долнопробна буфосинхронада, при която големият печелиш ще си останат ДПС, БСП и подконтролните им субекти, сред които е Борисов и неговата ГЕРБ… Зелените и Глас народен сключиха коалиционно споразумение, което очевидно има за основна цел да извади двете формации от зоната на социологическата грешка. Реформаторите тръгнаха на избори с идеята кого ще подкрепят на балотажа. Всички известни до този момент кандидати се различават помежду си само по отношение на това, колко по-близо до Кремъл искат да ни завлекат…

Новината за Митьо Пищова и подобни дори не ми се иска да коментирам. Той сам си го казал: „Ако трябва да съм честен, няма да гласувам за мен…“ Ако трябва да съм честен, Митьо Пищова е прав. Не само за себе си. За всички останали също не трябва да се гласува.

Какво остава?

„Не подкрепям никого“ – това остава. Подозирам, че законодателят не е допускал каква неприятна изненада може да се окаже този вариант в бюлетината, ако се излезе, че „не подкрепям никого“ е първа политическа сила в страната… Понеже са твърдо решени да закарат всички до урните, „не подкрепям никого“ може да се окаже удобен инструмент за съпротива.

Лична съпротива.

Кога ще ги стигнем бразилците и други новини от деня…

Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!..

Ясно е, че американците няма да ги стигнем, дори да тичат към нас. Няма да стигнем и румънците. Те си вкараха почти цяло правителство в затвора и си върнаха почти три милиарда евро от дела за щети, нанесени на страната от корупция. Ние загубихме почти толкова само с една фалирала банка. Вчера ви писах, че има още 5 „гнили ябълки“ в банковата система. Не ми се мисли, ако техните собственици наистина се разбягат и те, като Мустака…

Няма да ги стигнем и чехите. Те днес си приели закон, който забранява на министрите да притежават медии. Било конфликт на интереси. У нас е конфликт на интереси, ако не притежаваш медии. В смисъл, че не е в твой интерес. Защото тия, дето ги притежават най-вероятно няма да са ти приятели. А тогава ситуацията е тегава. Както каза отиващия си френски посланик, като кажат на сестра ти, че е проститутка, иди обяснявай, че нямаш сестра. Така е, като си министър, без медии. Ще ти се налага дълго да обясняваш, че нямаш сестра, но няма да има кой да го отрази. Затова, за да нямаш конфликт на интереси, по-добре да не тръгваш да ставаш министър у нас, ако си нямаш медии. Да нямаш медии и да си министър е нещо, като да имаш враг карикатурист и да си премиер. Все ти се иска да рисуваш по-добре, ама тая работа не е като футбола. Няма кой да ти свири да пребиеш дузпа, докато вкараш. Тая работа с дузпата е карикатурна сама по себе си, ама това е отделна тема.

Чехите няма да ги стигнем и за друго – забранили на министрите да печелят обществени поръчки през притежавани от тях фирми. Ще кажете, че това е въпрос на здрав разум? Грешите. У нас здравият разум подсказва, че няма как да спечелиш обществена поръчка, ако нямаш някой министър, който да те подпре. Нищо не казвам, ама вижте кой прибира лъвския пай от пътното строителство? Сетихте ли се? „Борисов спря поръчка за 1 млрд. лв. поради съмнения за Пеевски и Златев“ – това е заглавие от началото на годината. Биволъ даже търсачка направиха и описаха ясно всичко, до стотинка. Ама няма кой да чете. Щото ако бяха чели, тия, дето протестираха срещу Пеевски, пък после гласуваха за Борисов, щяха да се запитат какво става. Затова ви казвам, че в България ако си министър или премиер и си нямаш медии, си в конфликт на интереси. Вижте как никой не пита Борисов за Пеевски… Щото ако питаха, щяха да питат и за Златев, и за „двете каки“, и за „ти си го избра“, който всъщност трябва да пита за всичко това.

Иначе като добавиш този милиард към милиардите от потъналата КТБ и почти ги стигаме румънците, ама с обратен знак.

Като стана дума за Златев, се сетих за Бразилия. И бразилците няма да ги стигнем. Те пък днес поискали да обвинят бившия си президент Лула да Силва в корупция и вижте каква била схемата: Лула бил капо ди тути капи в корупционна схема с бразилската петролна компания Петробрас, която заделяла кинти за управляващите. Да има. За избори, за лустро и за други текущи нужди. Следите ли ми мисълта? Президентът, който там е шеф на изпълнителната власт, играе с петролната компания и заделя кинти за партията си. Още ли ми следите мисълта? А, сега си припомнете кой играе белот с Вальо Златев?.. Нищо не казвам! Само ми изплуват едни непатриотични асоциации, които обясняват защо Лукойл от сума време е все на загуба, а хем е монополист. Ето какво пишеше в медиите (club Z) преди година:

„За последните седем години загубата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е почти 1,8 милиарда лева“

Седем години – все на загуба! Сигурно и тази ще е така. Понеже нямам никакво друго обяснение защо монополистът, който продава едни от най-скъпите в цяла Европа горива не печели, приемам, че Златев е алтруист и сигурно раздава горива безплатно. Само дето аз съм карък и така и не съм уцелил безплатния ден от седмицата. А такъв алтруист няма начин да не е светец. Вчера ви писах, че Борисов само за папа още не се е кандидатирал, но като оглави Ватикана, предлагам да обяви Златев за блажен. Вижте как звучи само! Валентин Златев Блажений… Поне македонците ще ги стигнем. Те си имат Майка Тереза. Тя май е толкова македонка, колкото и Феликс Баумгартнер, дето дядо му е роден во Струмица,  но не искам да влизам в етнически спорове…

Докато сме на вълна̀ корупция се сетих за Русия. не помня дали Ви писах, ама там тези дни арестуваха един полковник. Ама той не е от обикновените! Той освен, че е шеф в борбата с корупцията, е и пестелив. Сега внимавайте пак! Спестил е девет милиарда рубли. Нищо, че са инфлационни! Това са има-няма 140 милиона долара. По-добро постижение има само един наркобос от Мексико, който успял да скъта в дома си 207 милиона долара…

Руснаците обаче не се дават! Помните като ви обясних, че на нашите географски ширини не е в твой интерес да нямаш медии, нали? И в Русия е така! „Комсомолськая правда“ веднага разкри истината! Парите са ги пратили лошите американци, за да свалят Путин. Наистина! наблюдателни граждани разкрили по снимките, че пачките са опаковани от федералния резерв на САЩ. Вярвате ли? Аз не, но не е важно! Важно е, че го пише „Комсомольская правда“. Не е ясно, дали Сорос е главния инвеститор на московския Майдан, но се очаква „Гласът на Русия за България“ да направи нови разкрития, а от там – в родните медии. Трети път ви напомням, колко важно е да имате медии, ако искате да управлявате България. Във ваш интерес! Изцяло!

Помня, че ви разказах вица, дето британците и американците се състезават кой ще направи по-глупаво нещо. Сега в надпреварата се включва Русия. Британците стъпиха накриво с Брекзита – сега се питат какво да правят с търговията и други работи. Американците правят всичко възможно да си изберат Тръмп. Руснаците се включиха в играта и те. Тук въпросът е деликатен! Може да се окаже, че не те, а цялото ООН са фаворити. За Крим ми е става дума. От една страна, ООН не признава референдума в Крим, с който де факто Русия го анексира, а от друга страна, ще се наложи да решат въпроса с изборите и легитимността им по отношение на полуострова. В руската Дума ще влезнат 450 депутата, част от които ще са избрани в Крим. Ако ООН-то не признава референдума за присъединяване към Русия за легитимен, няма как властта, която упражнява Русия над полуострова да е легитимна. От там – няма как избори, организирани от тази власт да са легитимни. А ако едни нелегитимни избори излъчат власт… Дали тази власт ще е легитимна? Май наградата ще отиде при ООН… Освен ако руснаците не се вържат, че наистина Федералния резерв праща едни 140 милиона долара в нови банкноти до някакъв полковник, който ги заключва в апартамента си. Москва. Полковник До поискване. Подпис: Поздрав, твой Барак…

Да завършим със спорт. Вчера ви писах, че и УЕФА потвърдиха: Литекс не е ЦСКА. Дадох ви линк да прочетете сами доклада на централата за шампионатите през годината във всички европейски страни. В раздела за България ясно пише: „Литекс смени името си на ЦСКА“. Сега да се върнем на Чехия – там нали забраниха на министрите да имат фирми, с които да печелят обществени поръчки. Тук обаче е малко по-различно. След като и за УЕФА е ясно, че историческият ЦСКА вече го няма, единственият шанс за частично правоприемство е Гриша Ганчев, като собственик на прекръстения Литекс, да купи емблемата и търговската марка „ЦСКА“. С това врътката ще се затвори. Голям шлем! Армията, Панчарево и емблемата. Може да се опита и историята някак да я пришие на ловчанлии. А агитката ще е доволна. Това си го знаем. Въпросът е в друго! От ръководството твърдо заявили и обещали на феновете: „Ние ще спечелим търга…“ Нещо, като с обществените поръчки е явно! Още преди да са обявили търга е ясно кой печели. Поне да бяха казали, че ще направят всичко възможно, а не така урбулешката!.. Ще каже човек, че и тая работа е нагласена така, че е ясно кой е крайният бенефициент. Ясно е кой не е! Историческият ЦСКА фалира.

Малкото фенове, които разбират това, да благодарят на Ганчев, Борисов и Кралев, че „спасиха“ клуба.

А като стана дума за Борисов се сетих за снимката към този текст. Борисов лови риба с приятели в работен ден. То не е баш риболов. Той му вика на това „инспектиране“ на границата. Тоест, дори да почива, премиерът е като Слънцето – може да не го виждаме, но то грее някъде и огрява друг. Лошото е, че все други ги огрява, а ние все на сянка седим. И на сухо, а премиерът, докато си почива в работен ден и лови риба в морето, всъщност работи. Както беше едно време партията. Както е написал поетът:

„Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори..“

Той, Борисов сигурно затова не напусна БКП! За да може да си почива, дори когато е на работа. Или обратното беше?.. Вече се обърках!…

Някои банкери избягаха, други ще избягат и още новини от деня…

Ще вземе да се кандидтира за ООН, ако го ядосвате!..

Днес Борисов пак е обиден. Този път на Бокова. Вчера я обичаше, днес ѝ се разсърди, та чак я сравни с Румяна Желева, ама после му мина и ѝ даде срок до края на месеца.  Ако зависело от него, щял ехе кога да я оттегли, ама нали номинацията не била на ГЕРБ и затуй я търпи. Не си бил спомнял БСП да издигат гербаджия за какъвто и да било пост. Език мой, враг мой, както се казва. Или с други думи – какъв е проблемът, когато речевият импулс изпреварва мисловните способности? Ето какъв: Борисов откровено си призна, че нещата (отново) са извън негов контрол. Бокова просто не е негова номинация. Не е на правителството. А правителството е на ГЕРБ. Това реформатори, това патриоти – всичко е камуфлаж и бутафория. ГЕРБ управлява, коли и беси. Само че Бокова е извън контрола на Борисов. Иначе щеше да я оттегли като Желева. С което призна, че резилът е поне толкова пълен, колкото с предишната госпожа. И чия кандидатура е?.. Той си казва сам – на БСП. Значи руската връзка се потвърждава два пъти. Първият път през ревностната защита на Кремъл (вчера ви писах за това, как Борисов успя да скара германците и руснаците около Бокова, нали?). Вторият път – признавайки, че тя всъщност е кандидатура на БСП. А пък бесепето, след оттеглянето на Сидеров от този фронт, си останаха най-руската партия. Съмнявате ли се? Припомнете си руските енергийни проекти…

Като стана дума за Сидеров – и той преминава през катарзис. Слушах го вчера по една телевизия – кротък, говори тихо, кротко. Дори като критикува Евросъюза, не повишава тон. Ще си каже човек, че е загрижен. Даже може да го обърка за еврореформатор. Понеже стана известен с прякора „златния пръст“, когато ни управляваше правителството на Цветан Василев – онова, дето Дончева каза за него, че шест министри били на Мустака, ще си помисли човек, че са свършили парите. Обяснимо е. Нали банката фалира…

Ама да се върнем на Борисов. Той толкова се ядоса, че пиарката му трябваше да пише цял ден по стената му във Фейсбук и да публикува видеа, на които се вижда колко недоволен е Борисов от Бокова. Не го била уважила и му направила лошо впечатление, че не му се явила на крака, като я викал. Разбират ги комунистите тези работи. И като се замислиш, „ела да се разбѐрем като мъже“, може да мине между Борисов и Корнелия Нинова, но Ирина е тарикат жена. Каза му: „гледай си работата, аз си имам по-важни неща от това, да се срещам с теб“. Разбираемо е! Нали ви обясних, че номинацията не е негова, ами на Москва.

Като се замислиш, тя не е и на българското правителство. Нито сегашното, нито предишното. Сега Борисов ѝ дал срок до 26-ти септември, когато щяло да бъде поредното гласуване. Тоест, чака я, ама допуска, че е пътник, щото си каза – ако била на ГЕРБ кандидатура, щял да я оттегли. Не е и на миналото правителство, щото него и без това никой не го припознава за свое. То си остана незаконородено, от което всички се срамуват. А най-големият му срам е, че предложи Пеевски. Толкова ги беше срам, че още не е ясно чия точно номинация е „успелият млад мъж на 33″…

Като стана дума за припознаване, сетих се нещо спортно. Вчера пропуснах да ви споделя наблюденията си по една спортна сага. Фалира ЦСКА. Жалко, защото беше един, от двата най-славни български отбори. Докато го чакаха да умре, Гриша Ганчев, Борисов и Кралев се опитаха да замажат положението, като прекръстиха Литекс на ЦСКА – София и го пуснаха да рита на Армията. Даже мнозина се вързаха. Ама не и УЕФА. Днес четох един документ на федерацията, в който се изброяват и описват клубовете от всички европейски първи дивизии. В него, като стигнете до страничката за България, под черта ще прочетете, че „ПФК Литекс Ловеч е бил изваден от шампионата за 2015/16 поради дисциплинарни мерки. За 2016/17 Литекс Ловеч е променил името си на ПФК ЦСКА София“. Кратко и ясно. Както нееднократно ви казвах – Литекс не е ЦСКА. Сега и от УЕФА го потвърдиха: Това ЦСКА не е онова – историческото, фалиралото.

Да се върнем на Бокова и Борисов. Много сте го ядосали премиера с обвиненията си, че щял да провали кандидатурата с номинация, дето вместо да ни обедини за Обединените нации, ни разединява, щото е на комунистите.  Гледат ви тия комунисти и ви се хилят нахално в лицата: нищо от началото на прехода не се е променило и затова ви натресохме тази, дето участваше на кръглата маса, на която си вързахме гащите… Та, Борисов толкова го ядосахте с обвиненията, че проваля шанса жена от България да стане генсек на ООН, че ще вземе самият той да се кандидатира. Сакън! Не го ядосвайте, моля ви, повече, че няма да има кой да оглави Светия Престол в Рим, както е тръгнало…

Стига толкова за Бокова. Ей го кога е 26-ти. Пак ще си говорим. Сега малко на франкофонска тематика…

Днес беше заключителната реч на отиващия си френски посланик Дьо Кабан. Много хубава реч беше, казвам ви го искрено! 20 минути от общо 40 посвети на миналото ни, в стил „думам ти дъще, сещай се снао“. Сред най-запомнящите се неща беше това, за банкерите – едни банкери вече били избягали, а други скоро може също да избягат и да ограбят милиарди… Биволъ побързаха да пояснят кои са потенцианите бегълци, цитирам ги без редакционна намеса:

„Избягалият банкер е Цветан Василев от КТБ. Банкерите, които скоро ще избягат са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев от ПИБ, Петя Славова от Инвестбанк, Иво Каменов и Марин Митев от ЦКБ и съпругата на Младен Михалев-Маджо от Интернешънал Асет Банк – останалите „гнили ябълки“ сред българските банки…“

Като се замисля, един избяга и потънаха няколко милиарда. Биволъ изредиха 6-тима. Ситуацията е „последният да загаси лампата“. Ако случайно я забрави – енергото сами ще спрат тока, щото пари няма да има за сметките.

И други неща каза Негово Превъзходителство, ама напарвете си труда сами да чуете. Прилагам ви видеото. Иначе, както каза той, слабоумието само по себе си не е проблем, стига да не е на власт. В България обаче все повече проблеми имаме с какво ли не, което може да означава всичко. А може и да означава, че ни управляват слабоумници… Зер не?

И други неща каза Ксавие Лапер дьо Кабан, дето ако ги слуша внимателно човек, ще рече, че намеква, че сме в авторитарно управление, което изцяло контролира съдебната система, за да упражнява насилие, извън демократичните норми. Но само ще ни се струва, защото посланикът е дипломат, а дипломатите говорят дипломатично, ако ме разбирате… Абе, я си чуйте сами целия запис, да не изпусна нещо.

Айде стига вътрешнополитически проблеми.

Днес, докато четох разни новини за Великобритания, се сетих за онзи виц, дето с Брекзита доказали, че са най-глупавата нация, но американците можели да ги изпреварят, ако си изберат Тръмп. Е, днешните новини усложниха малко задачите пред янките. Оказа се, че Европейския съюз никак не бил беззъб. Поставили им условие – или запазват свободата на движение, или се прощават с Единния европейски пазар. А на британците това май не се харесва, защото иначе щели да налетят на тарифите на Световната търговска организация, а те били тегави. Много по-тегави от европейските. Мани другото, ами това не бил единственият проблем. Европейската комисия пришпорва британците да побързат с изхода, че така, на вратата, голямо течение става. Трябвало да са излезнали преди 2019. Тогава ще са следващите избори за Европейския парламент. Това е вторият голям проблем от днес, с който се сблъскаха брекзитърите. И да ви кажа, логично е! Щом ще излизат, защо да се явяват на избори за ЕП. Обаче ако все още са в ЕС, как да не се явят. Затова – друм! Да излизат, като са решили. Добре, ама ако излезат, търговията съвсем ще го закъса… Ни навън, ни навътре. Затова ви казвам – тая работа не е като оная. При оная е ясно кога е навън, кога е навътре. Абе, не ми се мисли за британците. Те да се оправят! На нас ни стигат нашите умници…

То, при толкова проблеми във властта, май става дума за обикновено слабоумие…

Толкоз за днес. Има и други важни неща, но трябва да се почива.

Защо да му вярваме на Мустака и други новини от деня…

Бокова успя да скара Русия и Германия. Бойко да му мисли…

Докато се наканя да коментирам днешните новини и те станали вчерашни. Нищо! Пак ще опитам.

„24 часа“ имат прозрения. Или видения. Или дори привидения. Отново с автор Кристито, дето е много опитна в хвалебствията. Не се и съмнявам, че са искрени и от все сърце. Как да е иначе в един от флагманите на родната журналистика, заченати нейде из таваните на сградата на ДКМС на една пишеща машинка, щото пари нямало… И само след няколко месеца като взеха да се редят едни лимузини, но това е друга история, от миналото… Кристи е „портретист“. Вае портрети не с четка, а с език. С български език. Тоест, пише, за по-непоетичните… Ето, уверете се сами как нежната женска чувствителност възприема Цветан Цветанов „Умиротворителя“:

Търпението да чуе всякакви мнения, дискретността да не злоупотребява с информацията, уважението към Бойко Борисов направиха от Цветан Цветанов не машина за избори, а политик с бъдеще Лидерът на депутатите от ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов е умиротворител – не само в МВР, но и когато в Народното събрание пламне огнище. Той никога не губи самообладание, най-редовно спира в различни кьошета на кулоарите депутати и преговаря. Но не като силовак, а с ловкостта на дипломат. И това не го отрича никой в парламента, дори и опозицията.

Чудех се къде да спра цитата, но сърце не ми даде да осакатя това излияние на професионализма… Ако го беше написала и в поетична форма, можеше текст за песен да стане. Добре, че не го написа така, че Веско Маринов щеше да страда, че Цветанов има по-близък от него приятел.

Та, „24 часа“ днес, тоест вчера провидя поредния заговор на Прокопиев да стане премиер, подпомаган от Радан Кънев и „шефовете на Протестна мрежа“. Да, ама аз съм им пречел, щото не съм бил съгласен. Сигурно е така, щом Кристи и колегите ѝ от „24 часа“ го казват. Само дето не са ме питали. Нито мен, нито друг от „шефовете“. Но са писали. Щом са го написали, значи от някъде го знаят. Има три опции: да са хвърляли боб, да са прочели по звездите и някой да им е продиктувал какво да пишат… И понеже новината се появи първо в други „прасешки медии“, както с много любов ги наричам, сигурен съм, че ще се ориентирате коя от трите опции е…

Друго, което ме развълнува силно тази сутрин, та ме държа чак до вечерта, бе миловидната, граничеща с… как да го кажа, че да не е съставомерно? Граничеща с неспособност рационално да се оценяват фактите, наивност, с която вътрешният министър си зададе сама на себе си въпроса „защо да вярваме на едната страна (Мустака), а да не вярваме на другата страна?..“ Даже го коментирах във Фейсбук с малко повечко думички. Министре, няма две страни. Всички сте в кадаифа. Да си беше останала социолог, да задаваш въпроси „на кого имате доверие“, ама не си. Сега си от едната страна. От тая, дето като падне лайното върху вентилатора, няма как да се измъкне човек в чисто бял костюм. Защото тия работи, дето Мустака си ги приказва не само, че Биволъ и Миро Иванов писаха за тях ехееей преди колко време, ами всички ние си ги знаем. Знаят си ги и журналистите, ама не им дават да ги коментират. Знаете си ги и вие и затова не ги коментирате. И не само, че ги знаем, ами знаем и, че в тая ситуация няма „друга страна“. И въпросът не е до вяра, а до разпит. Ама кой да разпита премиера, като „той си го избра“ главния прокурор? И виж какво съвпадение, госпожо министър! Хем „сам си го избра“ Борисов главния прокурор, хем прокурорът взе,  подгони точно този, дето каза, че Борисов и Пеевски си имат два клана, с които управляват България… Е, как да вярваме на „другата страна“, като дори не сме я чули?!

Бокова продължава да е водеща тема. Жената постепенно се превърна в горещ картоф. Всички започват да си го подмятат, но никой не смее да го извади от огъня. Да изтегли номинацията. Бъчварова каза нещо по въпроса тази сутрин, ама беше плахо. Остави у мен впечатлението, че са започнали да разбират, че има нещо гнило в тази номинация. Дали са Фолкландските острови не знам, ама няма да се изненадам. Британците много си ги обичат. Помня една история, някой ми я разказа. По време на военния конфликт между Обединеното кралство и Аржентина в далечната 1982 г. премиер беше Желязната лейди. Та, като се стигнало до война, някой казал на Тачър, че там живеели само пингвини. Тя се ядосала и казала нещо, в смисъл, че „може да са пингвини, но са британски пингвини…“ Вярвам, че точно това е казала, щото иначе няма да е желязна. Нашите политици обаче като се заинатили… Номинираха Бокова, вместо да оставят Москва да си я номинира. Даже Борисов много я хареса. Щяла да насърчи мира и сигурността, нищо, че през 2014 г. каза, че е нахалство, че са я номинирали. Сега вече я харесва. То, правилно се пошегува един приятел във Фейсбук: щом толкова я харесва, да се беше оженил за нея…

Тая глупост с Бокова може да ни струва много. Със сигурност, повече отколкото можем да платим, ако някой ни се ядоса. Не казвам, че трябва да се снишаваме. Казвам, че трябва да се мисли повечко и като ти кажат много хора, че е неизбираема, да може да се спреш овреме, а не после да се питаш „къде сгрешихме?“. А че сгрешихме е ясно. Успяхме да скараме Русия и Германия по този въпрос. Поне да беше нещо, което си струва, а то… Бокова. Руснаците викат, че Меркел лобирала за друг кандидат, явно подкрепяйки своята номинация – другарката Ирина, а германците пък обвиниха Путин и компания в лъжа. А до всичко това можеше да не се стига, ако Борисов имаше малко повече акъл в главата. Или топки (да ме прощавате за добилия популярност напоследък израз). Или и двете. Е, явно нещо липсва. Или и двете.

Още една новина от днес е, че левият Таско Ерменков се разграничи, ама с ден-два закъснение, от подпаленото знаме на ЕС по време на събора на съветофилите и путиноидите на язовир „Копринка“. Хубавото не е, че се е разграничил. Ако се е разграничил истински, щеше да го направи още там. Ох, забравих, че той се оправда, че не бил видял. Вярвам му! И вие, нали?

Хубавото е в друго! Че другарят Ерменков каза, че други знамена трябва да се горят, не на ЕС! Знамената на фашизма и други човеконенавистни идеологии. Каза го! Чух го с ушите си! Утре ще си сваля записа, за да го имам като доказателство. А хубавото е, че сред човеконенавистните идеологии е и комунизмът. Даже и у нас той е обявен за престъпен, а в Европа има сума международни документи, осъждащи зверствата на тоталитарните режими, в това число и комунистическия…

Вярвам, че 7-ми ноември е подходящ повод да се съберем и да послушаме Таско – да изгорим едно-две комунистически знамена. От ония, със сърпа и чука, ако ме разбирате…

Последно, че стана късно! Една любопитна новина ме застигна от Австрия. Абстрахираме се от контекста на събитията: крайно десен нарцис води на силно ляв кандидат за президентските избори. Кое е интересното? Правителството там отложило изборите заради лошо лепило на бюлетините! Нямало да се залепват добре и заради това ги отлагат. За тайната на вота са се загрижили, завалиите! Това е все едно у нас да отложат изборите, щото бюлетините са прозрачни или се отварят в урните, така че всеки може да види за кого гласувате…

Мани другото, ами там отмениха един път гласуването. Левият а-ха да стане президент и се оказа, че били броили част от бюлетините в деня на изборите, а не на другия, както било по закон. Обърнете внимание! Само са ги броили. Не са ги разнасяли в чували из съседните улички. Не са идвали депутати да помагат на бременни от комисиите, като им пренасят чувалите с бюлетните там, където е забранено да има външни лица. Не са ги хванали на индианска нишка. Даже купони не са им раздавали за храна. Само са ги преброили няколко часа по-рано и отмениха резултатите, та сега са на път да си изберат крайно десен популист. А уж са демократи. Така е като си отменят изборите. У нас съдът що не отменя резултати от избори? За да сме стабилни. Не ли?

И като стана дума за съда – как да ѝ вярваме на „другата страна“, Бъчварова? Как, при тази съдебна система… Тая „друга страна“ една съдебна реформа не можа да направи като хората, ама това е стара новина…

Два клана има в България: на Пеевски и на Борисов

Борисов каза, че „ще нарисува по-хубава карикатура“, а преди ден-два самият Комарницки потвърди, че го присиска дедлайн-а и оставя на премиера да се справи по-добре. Ама, понеже Борисов не ще, карикатуристът взе, че нарисува нова тематична картинка.

Нали Мустака, дето е в изгнание в Сърбия взе, че обясни, че в България имало два клана. На Пеевски и на Борисов. Замислете се! От сигнала на Протестна мрежа Поръчкоратурата подгони само него – Цветан Василев. Другите или са „на трупчета“ в някое прокурорско чекмедже, или са чисти като моминска сълза…

Да ви кажа, май е второто, щото на мама момчето днес казало, че „всички проверки са приключили поради липса на данни за каквото и да е престъпление или друго нарушение…“ Чист, бе! Казвам ви!

Е, имаше едни 3000 хиляди данъци, дето майка му ги дължала на НАП, ама агенцията по изключение позволи семейството да си ги плати. Така де, по-добре да ги внесат, отколкото да не ги внесат. А и сигурно са обещали, че повече няма така да правят.

Прав беше Пеевски като ви каза на пресконференцията, че ще трябва да му се извинявате лани, помните ли? В НДК. Помните ли?

„Постоянно се заливат с фалшиви сигнали институциите за мен и моето семейство, но когато това свърши, и през това ще мина, но когато всичко свърши, кой ще ми се извини?“

Кой ще му се изви, бе? Никой!

Но момчето ви е простило! „Не тая злоба към никого, въпреки всичко…“

Затова и прокуратурата се зае да оправи нещата и като подгони Василев, та чак до Белград. Той обаче не млъкна̀… Та, като гледам как стоят нещата, очаквам продължение. Както мъдро е казал народът, като не щеш мира, на ти… карикатура.

Пародийният епигон на Живков…

„15 години си вади парите на моя гръб…“

Борисов получи заслужен отговор, но няма да го разбере. Дори пиарът струва ми се, че няма да може да му го обясни. Днес Борисов обясни за талантливия карикатурист Христо Комарницки, че: „15 години си вади парите на моя гръб. Той трябва да ми напише едно благодарствено писмо. Да благодари, че толкова пари с мене изкара и му мина кариерата с мене“… Комарницки бе лаконичен, но се съмнявам, че Борисов ще го разбере без допълнителни разяснения. И не заради ретроградния Меркурий на Екатерина Захариева, а по чисто субективни причини, свързани с неговия натюрел. В отговор на думите на бившия охранител и настоящ премиер карикатуристът Комарницки написа: „…няма да допусна да се превърна в пародиен епигон на Тодор Цонев“.

Тодор Цонев също е карикатурист. Роден е през 1934-та, почива през 2004 г. Неловко е аз да обяснявам кой е Цонев. Ще си позволя да споделя няколко общоизвестни факта за големия български художник. Негови са думите „Аз се стремя да направя от политиката култура, а не обратното”. Тодор Цонев рисува карикатури на Живков. През целия си живот. Дори е бил арестуван по донос заради тях. Но карикатурите му оцеляват след диктатора от Правец.

Явлението „Борисов“ бе дълго и старателно подготвяно. Зад политическата му кариера надзъртат не един и два офицера от Държавна сигурност. Надзъртат и много криминални или олигархични интереси. Зад „анализаторите“ и медиите, които услужливо го популяризират и утвърждават като единствена алтернатива, надзъртат старата партийна школовка и пропагандна закалка. Най-точното медийно заглавие, което описва кариерата на Борисов, за мен винаги ще остане: „Борисов е престъпник по душа и по част от биографията си…“ То е от далечната 2011-та година, но това е отделна дълга тема.

Изобразителното изкуство борави с образи. За карикатурата е изцяло приложима мъдростта, че „една картинка казва повече от 1000 думи“. За Борисов е валиден друг афоризъм: „език мой, враг мой“. В пълна степен! Той с учудваща лекота и без грам инстинкт за самосъхранение реши да излезе от своята футболно-премиерска среда и да се пробва в сферата на сарказма и иронията. Там, където карикатуристите са силни и плуват в свои води. И се провали. „Аз ще нарисувам по-добра карикатура от него“, закани се премиерът, без да подозира, че в този момент изпълни заканата си… Борисов успя с няколко думи да „нарисува“ най-добрата карикатура на себе си. Отново. Защото коя картина е по-добра от оригинала?

Единственото, върху което трябва да се замисли премиерът, а и медийните му съветници, е какво точно казва Комарницки с това, че „няма да се превърне в пародиен епигон на Тодор Цонев“. Тодор Цонев е известен с карикатурите си на Тодор Живков.

Оставям на пиарите на Борисов да му обяснят значението на думичката „епигон“ и дали самият той вече не е „пародиен епигон“ на Живков…