Борисов

Геополитикът Борисов и "ние те обичаме" журналистиката…

Геополитикът Борисов

Борисов се събуди малко преди шест. През отворения прозорец се носеха тихите летни песни на птичките. Магнолията му отдавана бе прецъфтяла и единствената миризма, процеждаща се през комарника, беше цигареният дим на дежурния от НСО. Бойко великодушно им беше разрешил да пушат на смяна. И те са хора. От време на време се изкушаваше да им пусне от онова „домашно“ видео, дето го нима с две камери в кабинета си на „Дондуков“ №1, ама не беше сигурен дали момчетата нямаше да му се подиграват, когато не са на смяна. Все пак, не е първа младост. Може да не спи с баби, ама си е дядо. А и килцата вече са множко…

Стана. Протегна се. Отиде да се изпикае. „Добре че съм само по слипове. Няма къде да ми сложат микрофона, ако решат пак да ме записват…“ — каза си Борисов и се усмихна на продължението на тази мисъл. Застана пред огледалото, почеса се под слиповете, плесна се няколко пъти по корема. „Хубаво, че вкарахме „Тигрите“ в елита. С тези килограми не два пъти, а по пет пъти ще трябва да ми преиграва съдията дузпите…“ – прокрадна се нотка самокритичност в главата му. По-скоро, запълни липсата на други мисли в момента. „Ще трябва да поръчам един гладиатор и лежанка на Дондуков – нахлу в главата му втората мисъл за деня – само да видя кой кабинет могат да освободят, да ми е наблизо…“

„Днес няма да се бръсна! Репортерките по- ме харесват лъмбър сексуален!“ – третата мисъл за деня. Протегна се и пусна плазмата, за да види Ани, Виктор и Хекимян какви са ги забъркали за днес и докато чакаше да минат рекламите се протегна към вестника, дето НСО го бяха оставили под дистанционното. Денят му започваше добре. Някакво момче с козя брадичка – Виктор някой си, беше написал статия за него: „Борисов – геополитикът“. Предпочиташе да  беше писала някоя репортерка. Можеше да я покани за интервю на „Дондуков“…

— Господин премиер, време е да тръгваме. След малко почва трафика… – почука дискретно на вратата бодигардът. Бойко леко се раздразни. Беше се зачел. „Борисов Отмъстителят, който си го връща на всички втръснали политици, докато строи магистрали… Бойко Умиротворителят, който помирява всички, в името на стабилността… Бойко геополитикът… ‘Баси балъците, помисли си Борисов, ако знаеха само к’ва далавера е с асфалта и фракциите…“ Борисов прогони четвъртата мисъл за деня, защото не му се мислеше за февруари 2013 г. „Как само ги изпързалях с оставката онази зима. После балъците сами ме върнаха. Маршируваха, маршируваха… А после реформаторите ‘баси трика им изиграха!“ — отново се усмихна Борисов.

На излизане се заслуша за минутка какво говореха по телевизора. „Хубаво стана! Вече не канят неудобни. Нема кой да ме плюе, а аз после да звъня по редакциите. Да похваля пиарката и оня, от пресслужбата на МС. Само наши хора коментират. Е, не може без хората на Корнелия, ама те са по-кротки. Нали са в парламента, нема да играят срещу интереса си, я! С общи усилия ще закрепим стабилността четири години!… Хахахаха!“ – засмя се в ума си Борисов, а ехото от гръмогласния смях кънтеше в главата му, докато стигна до джипката.

— Момче, я бегай отзад. Аз ще карам!
— Г-н премиер, протоколът не позволя…
— Аз съм протоколът! – смигна му Борисов закачливо. Още си мислеше за геополитиката. Преди време му се беше наложило да им обяснява икономиката. „Днеска ще им обясня и геополитиката!..“

За колана дори не си и помисли. Законите са за говедата – да се блъскат в тях, като в бариера. „Лъвовете прескачаме бариерата!“ – припомни си Бойко, народната мъдрост.

Докато се усети, вече беше стигнал Министерския съвет. Смигна на дежурния, приемайки отдадените почести и се замисли за новините от миналата нощ. Жертвите в Лондон наближаваха 30, а някой му беше споменал, че една от възможните причини може да е ново поставената външна изолация. „Некадърници…“ – помисли си Бойко. „Нито санират като хората, нито противопожарната им служба е като хората“ – ядоса се геополитикът почти на глас.

— Добро утро, г-н премиер! Едно кафенце? – изправи се като струна секретарката пред личния му кабинет. Оня, дето бесепето му бяха изнесли портретите. Въпросът го подразни. Той се сети за кафеварката, дето комунистите му я откраднаха в парламента. Същите, дето убили дедо му, а в неговото досие написали, че е внук на враг на народа…

Гневът му растеше.

— Колко пъти съм ти казвал? При нас е „добър ден!“ – тросна се Борисов и ако знаеше за Луи XIV Слънцето, щеше да се сети за него…

Но не знаеше.

Влезе в кабинета си и засече кой министър ще му звънне пръв.

Едно държавническо пътуване до Анкара

„Колко пъти съм идвала в Турция…, мислеше си Екатерина, то кой ли българин не е ходил по алъш-вериш до Капалъ Чарши!“

Зад затъмнените прозорци на автомобила, отразяващи синьо-червените светлини на полицията, тя се бе облегнала удобно в кожения салон и се усмихваше на щастливите хора по улиците на Анкара, веселящи се по ресторантите. „Кой би си помислил, че тук текат репресии? Че преследват журналисти?!..“ – недоумяваше външният министър в дългия път от аерогарата до официалната резиденция. Нищо че се бяха погрижили кортежът да има „зелен коридор“. Пак си е дълъг път…

Екатерина най-сетне взе да превъзмогва умората от полета. Тя се замисли за инструкциите на Ангела. „Бойко трябва да бъде мост… Не! Звучи някак непълноценно. Трябва да е посредник между Европа и нашия най-голям съсед. Турция всъщност е най-големият съсед на ЕС!“, каза си замислено Екатерина и се зарадва на тази мисъл – „колко ли добре ще се продаде репликата в България? Кой ли ще ме покани първа, като се върна? – мислеше си тя. Сигурно Ани. С нея си говорим добре. Хекимян малко ми левее, все към БСП го дърпа и той ще е по-агресивен. Да не забравя да помоля Севда да се погрижи за един хубав отчет в сутрешния на Нова…“ 
След като премиерът нахлу в мислите ѝ, Екатерина се изпълни с патриотично чувство. Тя изпита стабилност, докато турската правителствена лимузина сигурно се плъзгаше по пътя. „Борисов – спасителят на Европа!“, възкликна в ума си Екатерина, оценявайки мислено предстоящите заглавия на медиите в България. 
Усети се, че не трябва да се усмихва чак толкова широко. Все пак, тук не е за алъш-вериш, а по държавнически дела и погледът ѝ отново стана сериозен и по министерски умислен. Тя разсъждаваше за тоалетите си: „Добре, че взех онази пъстра рокличка с флоралния десен. Кое ли сако ще ѝ отива повече? Розовото?..“ Щеше да вземе решението, когато стигнеха мястото, където щяха да нощуват. Все пак до първата официална среща имаше няколко часа. 
„Сигурно онези обувчици, охрата със средно високия ток, ще си паснат добре на ансамбъла, върна се сред проблемите си Екатерина, не са „Маноло Бланик“ или „Лубутен“, но и тези стават. Дано не се изпусна да си извадя петата на някоя официална среща, че точно там е щампата на производителя, притеснено си помисли тя. Нищо де! Ще видят, че дори министърката допринася за стокооборота между България и Турция“, усмивката ѝ грейна дори по-силно на лицето.

„А! Май наближаваме… Чакай да си припомня! Как се излизаше от правителствена лимузина“, помисли си тя в края на дългото пътуване от самолета до резиденцията…

Борисов, глутницата на Путин и България като Троянския кон на Кремъл в Европа и НАТО

Текстът е писан за книжното издание на Новини Лондон. PDF файлът с броя може да свалите тук.

или как премиерът влоши отношенията ни с НАТО

Около седмица преди 30 юни стана известно, че “глутницата на Путин”, както опозиционната и свободна преса в Русия и у нас нарича основания през 1989 г. мотоклуб “Нощни вълци”, се канят да преминат (за пореден път) през България.

При основаването си Вълците (както ще ги наричам в този текст) са малка група от 15-тина души, които се изживяват като охрана на различни рокаджии от техни групита (терминът groupie се ползва по отношение на буквално готова на всичко фенка). Днес Вълците са руски националисти. Лидерът им, “Хирурга” Залдостанов (с украински произход) се кълне във вярност на президента Путин и се заканва да потуши всяко несъгласие с Кремъл. Лидерът на персоналните мотористи на Путин се зарича “да не допусне нито една твар до президента”. В замяна, организацията му е щедро финансирана от Кремъл. Освен това, разследвания в медиите уличават Вълците във финансиране и от руското разузнаване и връзки с организираната престъпност в Русия.

Рамзан Кадиров е почетен член на чеченското крило на Нощните вълци, основано през 2015 в Грозни.

Вълците, чрез поделението си в донбаския регион, участват в бойните действия на страната на ДНР и ЛНР. Важно е да се знае, че легитимното правителство на Украйна води антитерористична операция срещу сепаратистите в Донецката и Луганска област на Източна Украйна.

По думите на “Прокурора” Виталий, лидер на Вълците в Донбас, мотористите участват в бойните действия на страната на проруските сепаратисти. Те “освобождават своята земя от нацистката нечистота”.

Вълците се определят като “руски мотоциклетисти, чиято крайъгълна философия е православието и любовта към Русия”. Иделогията им е сталинско-съветска – портретите на Йосиф Висарионович и знамената на СССР са често срещан техен пропаганден атрибут, когато преминават през различни страни от Източна Европа.

Акциите им — походът “Пътищата на победата – към Берлин!”, “Славянски свят” и др. подобни, изцяло съответстват и поддържат руските националистически доктрини за “Руския свят” и “Цивилизация Русия”. Руската експанзионистична геополитическа доктрина гледа на света като съставен от три основни региона, в центъра на който е евразийската сърцевина, заобиколена от маргинално пространство, а извън него е територията с “островите”, сред които са Япония, Австралия, САЩ и др. Маргиналната територия, към която принадлежи и България, заедно с останалите страни от Източна и Западна Европа, е арената, според тази доктрина, на която се случват основните противоборства и противоречия. Разбира се, между сърцевината Евразия и “островитяните”, като тази борба е основният двигател на промените в света още от древността.

Разказвам това не защото е единственото идеологическо обяснение на света, а защото то е много характерно за съвременната руска геополитическа доктрина. И защото то обяснява голяма част от действията на официална Москва днес. Усилията ѝ са насочени към дестабилизация и постепенно овладяване чрез политически, енергиен, икономически или пропаганден натиск над страните в непосредствена близост до границите на Руската Федерация.

Посещението на Вълците също се вписва в тази идеологчиеска доктрина. Отдалечавайки се от тоталитарните времена на комунистическата диктатура, Русия запази репресивните си похвати. Демократичните ценности, икономическата и политическа конкуреция, свободата и политическият плурализъм не успяха да процъфтят в евразийската сърцевина, към която идеологически се самоопределя и принадлежи Русия.

Споменах в началото, че идеологията им е болшевишка, сталинистка и ревизионистка. Те се обявяват за възстановяване на “единството” на народите от бившия СССР. Доктрината за “славянското единство” е идеологическият инструмент за приобщаване на териториите от маргиналния “полумесец”, заобикалящ “сърцевината Евразия”.

Няма да се впускам в анализ и коментари доколко терминът “славянство” е приложим към Русия и всяка една страна от доктрината за “руския мир”, като обединяващ православните и славянски народи от източноевропейското пространство. Очевиден сам по себе си е фактът, че големият процент от тези народи са в обтегнати или лоши отношения с Русия. Самата тя е водила или се намира в състояние на военни конфликти с граничещите с нея държави, дори когато населението в тях е преобладаващо православно. Славянските и православните народи от своя страна все по-очевидно се обединяват около ценностите на свободния демократичен свят, скъсвайки с недалечното си комунистическо минало и съветски зависимости в рамките на великоруските въжделения.

Соцносталгията и некропатриотизмът по изчезналия СССР са част от инструментариума на идеологическата борба за надмощие, влияние и контрол в маргиналните територии, над които СССР доскоро властваше. Все пак, както вътрешнополитически за Русия, така и по отношение на демократизиращите се страни от Източна Европа, комунистическото минало е разделящ фактор, натоварен с негативна оценка. Затова се налага в идеологическата “борба” за влияние да бъдат инкорпорирани други символи. Един от тях е оранжево-черната лентичка, наричана некоректно “георгиевска”. Инициативата, създадена около 2005, има за цел да консолидира симпатии и подкрепа около тогавашната власт в Русия и спечелилия втори президентски мандат Владимир Путин. Колорадската лентичка (наричам я така заради оранжево-черните цветове, наподобяващи това насекомо) изигра две важни роли.

От една страна, направи абсолютно некоректна връзка между царска и днешна Русия, обременена от наследството на СССР — Георгиевският орден и лента са били отменени от 1917 г. до 1992 г.. В комунистическа Русия е въведен Орден на Славата на СССР, който е оранжево-черен, за разлика от жълтия и черен цвят на Георгиевската лента.

От друга страна, чрез подменената истина и фалшива терминология се стимулират великоруските националистически настроения след провала на Елциновия модел. Самият Елцин се извинява за това, че “не е оправдал надеждите на тези, които са вярвали, че с един порив, с едно махване ще прескочат от сивото, застойно тоталитарно минало в светлото, богато, цивилизовано бъдеще”, а провъзгласената за Георгиевска лента и последвалата ѝ идеологическа индоктринация са удебен байпас към някогашното величие, унищожено от “застойното минало” и неосъществилото се “богато и цивилизовано бъдеще”.

Всичко това е част от обяснението за генезиса на глутницата на Путин и е неотделимо от идеологията на Нощните вълци.

Стигаме до реакцията на българските институции. В дните, след побоя на паравоенни формирования над протестиращи граждани в Бургас и напрежението около храм-паметника “Св. Александър Невски” по време на протеста срещу Вълците в София, на което присъстваха и биячите от Околовръстното (а един от тях взе участие в действията на терористите в Украйна), Борисов обясни в прав текст следното:

„…Нощните вълци на Путин“ са пуснати в страната ни, за да не добавим нов черен нюанс в отношенията с Русия, които са с черни краски… Ако ги бяхме спрели, имаше и такъв вариант. Решението се взе на експертно ниво. Във Вътрешно министерство се събраха всички служби – ДАНС, МВР… Колегите прецениха, че най-добре е да ги пуснем…“

Практически, вероятно без да разсъждава върху смисъла на думите си, Борисов признава няколко неща, които са очевидни и рискови за България:

Първо, Вълците са важен инструмент във външната политика на Кремъл. Недопускането им в България би влошило отношенията между София и Москва.

Второ, за рисковете, произтичащи от факта, че Вълците са външнополитически инструмент на Кремъл, са били информирани и са знаели всички български институции, които имат отношение към казуса – Външно министерство, МВР и ДАНС.

Трето, Борисов е направил съзнателен компромис, допускайки паравоенна глутница на Путин в България, заедно с целия ѝ арсенал от хибридни пропагандни идеологически оръжия.

Четвърто – компромисът, допуснат от Борисов, застрашава не само националната сигурност, но и физическата сигурност на българските граждани – бити, арестувани или набедени в омраза и хулиганство, като доказателство за това са побоят в Бургас и присъствието на проруски биячи в София.

Всичко това се случва в по-значимия глобален контекст, при който Украйна и Румъния договарят своята военна подкрепа, протекция и помощ с НАТО, докато Борисов твори гафове по темата, обявявайки идеята за обща черноморска флотилия между Украйна, Румъния и България за “пряк военен конфликт” с Русия. Идеята, която Борисов отхвърли, за да не “вкарва черен нюанс” в отношенията му с Кремъл, е подготвяна дълго преди това на срещи на най-високо ниво и на ниво военни министри между трите страни.

В края на първия работен ден от срещата на върха на НАТО във Варшава стана ясно, че плановете на Алианса включват засилване на присъствието в Черно море, както и, че Румъния е договорила с НАТО подробен план за отбрана, без да става дума за батальоните, които ще бъдат разположени в Полша и Прибалтика…
Вместо това, Борисов спасява Кремъл от НАТО, заявявайки, че “страната ни няма да стане част от подготвения черноморски фронт срещу Русия“ и няма да участва в обща флотилия с Румъния, мотивирайки се, че това би довело до военен конфликт.

Историята с пропуснатите руски самолети за Сирия е отделен, но свързан с контекста на този текст щрих.

Всичко това обяснява и мотивите, с които Борисов изпраща своя външен министър, Даниел Митов, на среща с колегата му Лавров в Сочи:

„Задачата, която съм му поставил, е да нормализира, ако е възможно, разбира се, крайно острата позиция на Русия към България, както и нашата към тях, и превръщането ни в най-голям враг на Балканите за Русия…“

А Вълците, както самият Борисов призна, са част от хибридните геополитически идеологически действия на Кремъл в буферната зона на страните от бившия социалистически лагер. Недопускането им, по примера на Полша и Германия, няма да се хареса на официална Москва и Борисов предпочете да остане верен на Кремъл. Загърбвайки националния интерес, излагайки националната сигурност на риск, той в крайна сметка, за пореден път постави България в ролята на Троянския кон на Русия.

Реакциите на Борисов към Вълците и идеята за обща черноморска българо-румънска натовска защита утвърдиха България в ролята ѝ на руски троянски кон в НАТО.

Прокурорската проверка установи сериозни нарушения по аферата с подслушванията

tappingСпоред добре осведомен източник в Прокуратурата на Република България, разпоредената проверка по сигнал за подслушване на политици и общественици на този етап е разкрила сериозни нарушения на вътрешните правила и на ЗСРС и ЗЕС, като едно от тях е издаването на устни заповеди, целящо да избегне оставянето на документални следи при нерегламентираната употреба на специалните разузнавателни средства.

Освен това, дванадесетте прокурори са установили по безспорен начин, че информацията за разработка срещу журналисти, носеща колоритното име „Будали ООД“ е достоверна, а изтичането на тази информация в медиите е сериозно нарушение на вътрешните правила, етичните и професионални стандарти.

Образувано е досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Главният прокурор С. Цацаров не изключва възможността бившият премиер Борисов и бившият вътрешен министър Цветанов да бъдат разпитани в процеса на разследването, а на по-късен етап и евентуално обвинени в злоупотреба със служебно положение, както и други закононарушения, които той не пожела да коментира. На въпрос дали става дума за обвинения, свързани със самопризнанията по аферата „Ало, Ваньо“, които бившият премиер направи пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов – Комитата или скандала с апартамените на екс-вътрешния министър Цветанов, Цацаров многозначително подхвърли: „Попитайте Краси Стефанов…“

От администрацията на президента Плевнелиев пък коментираха сдържано новината, но шефът на кабинета на президента и бивш шеф на ДАНС, г-н Йовчев каза, че е скандализиран от установените от проверката до този момент факти и, че очаква сериозни обвинения и санкции с цялата строгост на закона.

Служебният вътрешен министър, г-жа П. Първанова заяви, че ще има дисциплинарни наказания, предшестващи правно-процесуалните действия срещу всеки, който, според проверката е извършил нарушения. Тя заяви, че макар да разполага с кратък срок от два месеца, за нея те са напълно достатъчни за дълбоки кадрови промени в МВР, които да гарантират, че подобни сериозни посегателства срещу демокрацията, личната неприкосновеност и свободата на словото ще останат в историята.

Служебният премиер определи случилото се като недопустимо и абсолютно неприемливо.

Очаква се реакцията на дипломатическия корпус.

На журналистически въпрос, председателят на ЕК, г-н Барозо, заяви, че членството на ГЕРБ в ЕНП е под въпрос, ако тези съмнения бъдат потвърдени, но не пожела да коментира евентуалната процедура по изключването на партията на Борисов.

От друга страна, руският президент В. Путин в интервю за радио Ехото на Москва каза, че националната сигурност оправдава някои репресивни действия, като тези, които се наблюдават в някои от най-младите членки членки на ЕС и изрази задоволство, че това, в което е обвиняван от западно европейските лидери вече се оформя като стандартна практика и нещо напълно нормално и приемливо за страните в евросъюза. Владимир Путин обясни, че сигурността е по-важна от свободата и, ако имал една ръка, с която да гласува, със сигурност би гласувал за сигурността.

Полицейщината, Путинова Русия, Борисова България и Демократичната диктатура

Източник: www.government.bg

Страховете около завръщането на Путин на президентския пост са свързани с това, че Владимир Владимирович проправя пътя към диктатура на най-дълго управляващия владетел след Сталин, а размяната на постовете с Дмитрий Медведев, освен всичко, стана източник на нова вълна от политически вицове.

Ситуацията в България не е по-различна по отношение на това, че практически всички нива на управление (Министерски съвет, Президент, Народно събрание) са овладени от ГЕРБ — партия, еднолична собственост на Борисов. Почти всички опити на опозицията, лява или дясна, да прокарат политики в Парламента срещат твърд отпор от страна на Гражданите за европейско развитие на България.

Партията на телевизорите в настъпление

В една от проправителствените телевизии,  астроложка, която правела „верни политически прогнози“ каза, че управлението в България клоняло към диктатура, а водещата възклика: „Това добре ли е или лошо?“, след което запита участник в студиото, който пък твърдеше, че „диктатурата е плашеща само за неграмотните хора, които виждали само един аспект от нея…“, дали ГЕРБ дава признаци, че ще запази властта търсейки „диктатура срещу злото.“

В Конституцията на Китай, писана от от Мао Дзедун – властта, произтичаща и представляваща народа, може да употреби диктаторски прийоми, с цел да спре „реакционните сили“ – нарича се „демократична народна диктатура“.

България – все повече полицейска и все по-малко правова държава

Видите ли в една страна многочислена полиция, а съдилищата малко, знайте, че тая държава, какъвто и етикет да носи на фасадата си, е истинска полицейска държава.

В България МВР е най-голямото министерство, с най-големия бюджет за всички времена. Страната е сред водещите в ЕС по брой полицаи на глава от населението. България е и страна, в която полицаите са 4 пъти повече от съдиите…

Според доклада на Парламентарната комисия за контрол на употребата на СРС, за 2011 година са издадени 87,676 разрешения за достъп до трафични данни и употреба на СРС при 7,364,570 население на страната, според последното преброяване. Отказите на съда да издаде разрешение са 809.  Нито един гражданин не е информиран, че спрямо него са прилагани неправомерно СРС.

Средностатистически, в България за 2011 г. е издавано по 1 разрешение за употреба на СРС или достъп до трафични данни на всеки 84 български граждани.

(още…)

Важните въпроси за циганина Кирил Рашков и събитията в Катуница

снимка: pravda.bg

Че полицията бе напълно неадекватна в Катуница, това го видяха и малките деца. Нека си зададем важните въпроси, произтичащи от събитията в селото на Кирил Рашков.

  • Има ли връзка между Кирил Рашков и ГЕРБ и каква?
  • Участва ли Кирил Рашков в схеми за купуване на цигански гласове и в чия полза?
  • Има ли разработки срещу него, след 2009 г. (с изключение на събарянето на негов незаконен навес в гробищата и условна присъда на сина му)?
  • Вярно ли е, че колите на Кирил Рашков са били със специален режим на движение?
  • Вярно ли е, че обърнатите от тълпата коли на негови роднини и близки са имали разрешение за паркиране в синята зона на Пловдив и на какво основание?
  • Знаела ли е полицията за подготвяните от футболните хулигани погроми?
  • Защо футболните хулигани са били допуснати на територията на Катуница?
  • Как Кирил Рашков е напуснал палата си и имал ли е охрана и специална организация?
  • Защо футболните хулигани не са допуснати до личните покои на Рашков, останали напълно невредими, а само до постройките в началото на улицата?
  • Каква е ролята на кандидат-кмета на ВМРО за кмет на София, Ангел Джамбазки, настоящ общински съветник, избран с листата на ГЕРБ и председател на комисията по сигурността в Столична община и какво търси той в Катуница, ако е вярно, че е предвождал протеста там?
  • Възможно ли е допускането на хулиганите в селото и бездействието на полицията при извършваните от тях погроми да са целенасочени и кой печели от раздухването на етническо напрежение?
  • Има ли сходство в бездействието на полицията на 14 януари 2009, когато същите футболни хулигани безчинстваха в центъра на София, и сега, когато палят къщи в Катуница?
  • Допустимо ли е премиер и вицепремиер  да се забавляват по предизборни митинги и да са напълно индиферентни към събитията, като втория дори е в отпуск?
Вероятно има и други въпроси. Ще се радвам да ги прочета в коментарите под публикацията.

Интересни факти, около Кирил Рашков, публикувани в ДАРИК.

Не Мишо бирата, а Мишо баскета…

Президентът ми се обади, че митниците натискат по неправомерен начин президента на федерацията по баскетбол. Това заяви премиерът Бойко Борисов по повод разпространените записи от разговорите му с Ваньо Танов, в които той нарежда по телефона на шефа на митниците да изтегли хората си по време на акция от фабрика „Леденика“, която работи незаконно, защото е поел ангажименти към Михаил Михов – Мишо Бирата.

Това каза премиера, в деня на парламентарния контрол. Някой не го обича заради спряната контрабанда на петрола, обясни още той в парламента… Тоест, лошите си отмъщават на добрите с компромати. Заради добре свършената работа! Разбрахте ли? Аз разбрах!

Ако се замислим, имаме два варианта:

Първи: записите са автентични! Не са манипулирани! Просто фактите са поднесени тенденциозно, направо спекулативно! Истината е изкривена! Борисов не е ходатайствал за Мишо бирата, защитавайки го от проверка на митниците в неговите складове!

Борисов ходатайствал не за друг, а за Мишо баскетбола! По молба на президента! Така де, от грижа за спорта! Нали с Мишо баскетбола, а не с Мишо бирата откриха нова зала за баскетбол!

А фабриката, дето я проверявали митниците явно не е била за бира, а за баскетболни топки…

Втори: ако случайно записите са манипулирани и това, дето съм го разбрал, не е вярно, тогава не ми остава нищо друго освен да повярвам, че Отделът за борба с терористите на Джак Бауър се е намесил… Другаде не съм сигурен, че може толкова умело да се манипулира интонацията, стилът и маниерите на премиера…

Единственият въпрос, който следва да си зададем е колко наши сънародници имат плондири на раменете си… Щото записът започва с думите на премиера:

„Ало, здрасти. А бе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.“

Мишо бирата му се обадил, не Първанов!..