България

Деветомайската битка на Кремъл

ataka_russia

Да върнем България на Русия…

Кремъл спечели една битка в България, 70 години, след като Сталинският комунизъм победи Хитлеровия националсоциализъм. 

Москва се подготвяше дълго за деветомайския си карнавал, на който искаше да подрънка оръжие пред целия свят. 

Не се получи. 

Значителна част от лидерите на демократичните държави пратиха своите посланици на путиновия военен прайд, изразявайки протест срещу московската агресия в Крим.

Българската левица се “отсрами” с недоразуменията си Бокова (подкрепена от ГЕРБ за генсек на ООН) и Сидеров, който в комплекса си на политическо джудже и продажник, търси компенсация, снимайки се приклекнал, с пезевенкска усмивчица до червения второразреден актьор Сегал. В идиличната многозвездна хотелска атмосфера липсваше само пиянската физиономия на въздебелия френски руснак Депардьо… Но това е друга тема.

А очите му топли, човечни...

А очите му топли, човечни…

Какво се случи в България?

У нас Кремъл спечели своята Деветомайска битка във войната, която вече губи. Войната за Истината, срещу Лъжата, поддържана от Следвоенния консенсус 70 години. 

След страните от Балтия — Литва, Латвия и Естония, след Полша, дори след Чехия, постсъветското пространство, руският империализъм и откровен фашизъм претърпяха сериозни териториални и политически загуби, отстоявайки лъжата за Добрия СССР и любящия закрилник от Злото, Бащата на народите, другаря Сталин. 

Фашизмът е зло, съмнения няма! Пропагандата на Следвоенния консенсус обаче твърди, че комунизмът и СССР са добрите победители в големия цивилизационен сблъсък. Това не е истина. 

След „Великата отечествена война“ на Сталин Злото остана непобедено. Единият агресор капитулира през 1945, с края на Втората световна война, а другият се съпротивляваше до 1989, поддържайки империята си, основана на терор, насилие и сто милиона жертви

Но дори и това не е акцентът на този текст. Акцентът е България вчера, на 9 май, 2015. 

Победа будет за нами!..

Победа будет за нами!..

Кремъл спечели своята малка периферна Деветомайска битка. Напазарува си телевизия ТВ7, през която излъчи директно своя военен хайтек парад, прикривайки падащия космически кораб “Прогрес” и неподвижния танк “Армата”…

Спечели я през продажническия политически възторг на едно от лицата си — доскорошният издателят на ДУМА, социалистът Николай Малинов, възкликнал радостно за руската победа в Третата кримска война. Той влезе в управлението на ТВ7. Същият, който начерта „пътя на Москва на юг, към Балканите“, влезе в управлението на телевизията, за която се говори, че е напазарувана на едро от руския олигарх Малофеев, близък до Путин

Кремъл спечели Деветомайската си битка в малка България през това, че успя да удави почти всякакъв дебат за истинското лице на СССР и Сталинизма, както и за реалните измерения на комунистическото зло, което тази империя наложи върху покрития от Желязната му завеса свят.

Вместо това имаше руски пляски пред бетона и чугуна, маркирали червената окупация на България през 1945. Цял ден „патриоти“ вееха руски знамена, искайки си България незнайно от кого, в тъмната сянка на разветия над София Шпагин.

Деветомайската битка на Москва бе спечелена и с това, че в медиите липсваха или бяха свалени планирани дебати по темата за злото, което сполетя Европа след 9 май 1945.

Спечели я и с това, че извън познатите ни сайтове, подобни дискусии липсваха.

Добрата новина е, че загубената битка е малка. Но войната на Москва с демократичния свят за запазване на лъжата на Следвоенния консенсус все още тече. Информационната ера не позволява на никой да монополизира или дори да узурпира Истината. Архивите вече говорят, а все някога ще проговорят и руските.

На 9 май догодина Кремъл ще загуби още в пропагандната си война със света, дори да успее да привлече част от политическия елит, който отказа да посети Москва вчера.

Лъжата винаги губи войната с Истината. Част от истината е, че Германия капитулира на 7 май, а Втората световна война свършва на 2 септември 1945.

45 години „Пражка пролет“: България се извинява!

praha_68_2

Bulharsko se omlouva! България се извинява!

Да боядисаш в розово Паметника на съветската армия в София, под наблюдението на охранителните камери на МВР и общината, дори и да не си сам и да го направиш за по-малко от минута, се изисква смелост и решителност. Трябва да си воден от желание да направиш ясно и категорично послание.

Акцията е отговор на чешкия художник Давид Черни, който преди боядиса танка-паметник на Съветската армия в Прага розов. Днес всички видяхме българския отговор.

При условие, че именно такива акции, като предходната, „В крак с времето“, вкарват България в международния информационен обмен, не виждам проблем, даже смятам, че те може да са и част от кампанията за кандидатурата на София за културна столица на Европа.

praha_68_1

Praha 68: ИЗВИНЕТЕСЕБЕ!

С интерес да науча повече за мотивите на един от участниците в акцията по боядисването на ПСА в розово, зададох следните въпроси:

Екип или сам човек бяхте?

Отговарям само за себе си.

Не ви ли е страх, че ще ви разкрият по записите?

Не. Не съм направил нищо лошо. Това не е криминално деяние, това е акт на извинение, макар и много закъснял. Това е единствения начин, по който в момента може да се привлече вниманието на обществото към бруталното погазване на свободата и истината в българското общество. Това е единственият начин да изкрещиш чувствата си и болката си. Ако това е наказуемо деяние, значи зловещо сме го закъсали. Реакцията на обществото към това действие ще определи къде сме сега? Дали сме 2013 или далечната 1968, когато танковете премазаха свободата на чехословашкия народ.

Вие ли направихте инсталацията „в крак с времето“ преди време?

Не.

Тогава политически акт ли беше? Според вас? Отговорете, дори и да не бяхте вие…

Всичко е политика. Политиката това е да взимаш решения. няма неполитически актове. Политиката не е само партиите и представителите в народното събрание. Политика е да си гражданин, да имаш мнение, да имаш избор и да носиш отговорност. Всички сме политици по един или друг начин.

Сега политически акт ли е?

Мисля, че стана ясно какво имам предвид.

Какво е конкретното ви послание днес?

Вината не се поема с мезета, другари комунисти. Вината се поема с извинение. Свободата никога не може да бъде стъпкана. Дори и с танкове.

Розивият танк на Черни как го превеждате на български?

Жалки сте, смешни сте. Хуморът, спонтанността винаги ще бъдат по-силни от репресиите. И вече никой не се страхува от вас.

Трябва ли да бъде демонтиран ПСА?

Да. Мястото му е в музей, както в другите държави от бившия съветски блок.

Защо областният управител и приятелите на Русия в България бързат да „почистят“ ПСА?

Защото са комунисти.

Изкуство, протест, политика или просто хулиганство е боядисването на ПСА?

Красив начин да се дава израз на важните теми в обществото. Донякъде е и политика, както казах. Помним, че розовия танк, след Черни, беше изчистен, той беше задържан, но след това 20 депутати от Чешкия парламент отидоха и го боядисаха отново. И така си остана. Ние обаче нямаме такива депутати.

Правителството е червено, какво им казвате с розовия отговор на Черни?

Извинете се. Докато не го направите, винаги ще има някой който ще ви го напомня. Ако не ние, следващото поколение. Макар да предпочитам да не оставяме тази задача на тях. Дано успеем да я свършим ние.

Ще продължи ли паметникът да ни говори на паметни дати?

Да. Надявам се.

Към кого се обръщате чрез тези арт акции?

Към цялото българско общество. Също и към Чешката страна и към Словакия.

Кое налага у нас улицата да прави международна политика?

Наличието на министър на външните работи като Вигенин.

Защо МВР трябва да пази ПСА и от кого?

Не трябва да го пази. Никой не пази паметника на Левски, нали? Ако се стигне до там един паметник да бъде пазен и охраняван, значи той е изгубил легитимност.

Очаквайте интервюта и с други участници в акцията.