Владимир Тотев

За ордена, Агент Гоце и Щурците…

В младежките си години, при липсата на друга твърда музика на живо, всички много се кефехме на концерт на Щурците. „XX век“, „Рок в минало време“ и „Стълбата“ ни караха да разклатим яко глави. „Не умирай“ за мен беше една от най-вълнувашите песни, а „Ти и аз“ беше изпълнена с романтика…

Тези дни, сред водещите теми е и орденът, който Първанов ще връчи на Щурците, по предложение на министър Вежди Рашидов. За президента се е писало и казало много. От агентурното му минало до архара… За Рашидов се знае също не малко. От „главния мултак“, през бития полицай, до мераците към Наоми Кембъл…

Дъъълга дискусия се оформи и при Комитата по тази тема.

Мнозина смятат, че Щурците трябва да откажат. Има и такива, които смятат, че орденът е призвание, без значение било кой го връчва.

За мен има значение и това, кой връчва наградата. Как аз, хипотетично, бих постъпил, на мястото на Кирил Маричков, Пеци Гюзелев, Валди Тотев и Георги Марков?

Бих отказал, оставяйки верен към феновете си и чист пред съвестта си. Следващият министър на културата, ако прецени, ще ме номинира, а следващият президент ще ми връчи пак ордена. Тогава ще приема. Толкоз. Така ще се разгранича от агент Гоце и Веждѝ… Period… Ако не доживея, ще ми го дадат посмъртно, ако го заслужавам. Ако не го заслужавам— няма да мога да го откажа. Ако ми го дава недостоен — няма да имам избор.

Толкова ли е сложно?…

Снимка: slusham.com