Играта на Сидеров, или голата истина за Атака

Голата истина e, че най-вероятно, Сидеров не иска предсрочни избори.

Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че, в крайна сметка, е с  137,252 гласа по-малко от изборите през 2009.

Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да „валоризира“ ролята си на „балансьор“ и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти, под формата на електорална подкрепа.

Престои да видим дали и как ще отиграе първото, или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да се генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския „микро-Мусолини“, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов, веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост Атака, но до скоро го псуваха (има и такива, чиите идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в „нормалните“ държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен (pdf за сваляне), най-вериятно щеше да престои няколко часа на „трамвайчето“ в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на „Пирогов“. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в страна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

Да целува ръцете на репортера и полицая, Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати „под наем“.

Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще „отлъчи от правата националистическа вяра“ неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слупаме кресчендото му, около „Планът Сидеров“…

За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза, като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

Не знам…

Още по темата от:
Добрата фея
Комитата

(Не)очаквано развитие по казуса с джамията Баня Башъ

Имаме новина! Показателна за нивото на демокрация в България.

Прокуратурата все още се ослушва, търсейки неизвестен извършител при нападението над джамията Баня Башъ в София, а погромаджиите в Бургас даже не са неизвестни — там изобщо явно няма проблем, съдейки от мълчанието на институциите…

През това време мюсюлманите ни научиха на законност и толерантност. Вместо мнозинството да демонстрира спазване на Закона и зачитане на правата на малцинствата, мюсюлманското малцинство в България прие, под профанизиран натиск, да се съобрази с исканията на атакистите и декларира, че ще намали звука и ще демонстрира част от озвучителните колони на джамията.

Нека да видим какви са основните „искания“ на атакистите и поддръжниците им.

Няма да коментираме по-гръмките заплахи, свързани с обществения ред, правата на другите граждани и националната сигурност и прочее, защото те, ако в тях има доза истина, са предмет на дейността на ГДБОП и ДАНС.

Да видим основните „оплаквания“, предмет на нормалните взаимоотношения в цивилизовано и демократично гражданско общество — пречи им на някои шума и им пречат молещите се, извън джамията.

Ще припомня, в опита си да оневини и обясни действията си, Сидеров размаха фотографии на човек, в гръб, държащ нож. Никой обаче до ден-днешен не успя да го попита за един видео запис, при който се вижда ясно как последовател на неговата партийка реже фес. Прави го с нож, който е с размерите на хладно оръжие, при това, прави го в началото на атаката на Атака над джамията, а самото действие със сигурност може да бъде квалифицирано като разпалване на религиозна и етническа омраза едновременно.

Да се върнем на темата за шума и молещите се извън храма.

По думите на Главния мюфтия, въпреки, че е с около 700 места, в джамията в петък се събират до 1500 души, което е повече от два пъти над капацитета. При това, мюсюлманите трябва да спрат жените си, за да не са повече, въпреки, че ограничения за присъствие на жените в петък няма. Тоест, очевидно е, че присъствието на богомолци извън помещенията на храма не е прищявка.

Тук е и първият проблем с аргументите на атакистите — нарушен бил законът. Да, ама не! религиозните церемонии не се подлагат на същия режим, който е валиден за всякакви други организирани събития на открито. Тоест, според приложимите закони, с които аз съм запознат,  закононарушение няма.

Другият аргумент — силата на звука, също подлежи на проверка —  също следва да се разглежда в контекста на приложимите закони и подзаконови разпоредби. Ако има ограничение или в часовите пояси, или в силата на звука, измервана в децибели, това лесно може да бъде проверено, а евентуалните нарушения — констатирани и санкционирани.

Това е нормалната логика в правова и демократична държава.

Къде е мястото на Атака в тази схема? Аз не я виждам! Най-малко я виждам в това, да скандира обидни, а вероятно и престъпни лозунги, да пише „турци, умрете“ по стените на джамията; да реже фесове с нож и да провежда системна подмяна на понятията, измествайки разговора от правото на вярващите мюсюлмани да изповядват религията си към привиждащите се на Волен Сидеров ислямисти, сякаш говорим за тренировъчна база в планинския комплекс Тора Бора…

В петък пред джамията

Вчера минах покрай джамията Баня Башъ. Беше ми интересно да видя дали скритата покана, която направи Сидеров (цитирам по памет: „Ние не организираме, но се говори, че хората щели да организират провокации“) към профанизираните си симпатизанти, ще хване дикиш.

Не хвана!

За щастие.

Какво видях обаче пред джамията? Някъде бях срещал, може и да греша, че мюсюлманите в София са има-няма 30 хиляди. Вчера, вероятно провокирани от безумните действия на Атака и нейните лидер и депутати, се бяха събрали вероятно два пъти повече, от колкото миналия петък. Въпреки това, не надхвърляха 300-400 човека.

Молитвата бе кратка. Звукът от усилвателите продължи броени минути, след което мюсюлманите за още по-кратко време събраха килимите и опразниха площада. Видях го с очите си. Никой, от минаващите или присъстващите не-мюсюлмани не възропта. Дори някои минаваха, без да обръщат внимание на случващото се.

Имаше и неколцина, обаче, които с носталгия в гласа, описваха съжалението си, „че го няма Тато, който щял да им даде да се разберат…“ Вярвам, че за тях представител на Тато е Волен…

Вярвам, че погромаджиите от миналата седмица са придошли в София маргинали, които нямат много общо с традициите на столицата…

Не ме интересува кой колко силно ще възрази срещу толерантното отношение на гражданите на София, че в света се надига опасна тенденция на ислямизация. Вярвам, че моделът за мирно и съвестно съжителство на различни култури е мъртъв само в политическия речник на амортизирани политици и политически терминологии.

Уверен съм, че в динамичния и глобален свят, в който разстоянията се преодоляват за часове, дори минути, а информацията се обменя светкавично, различните култури имат тепърва да се учат как да живеят мирно и съвместно.

Вчерашният ден затвърди вярата ми. Затвърдиха я няколкото десетки не-мюсюлмани, дошли да засвидетелстват уважението си към правото на вярващите да се обърнат към СВОЯ БОГ, на СВОЯ ЕЗИК, със СВОИТЕ РИТУАЛИ.

Защо и как точно Сидеров направи макар и брутална, но ефективна услуга на ДПС и на мюсюлманите — това е тема за политически анализ.

Защо Фандъкова и Иван Сотиров допуснаха погрома миналата седмица — това е административен и политически въпрос.

Защо не бе разрешено на мюсюлманите да започнат изграждане на нова джамия, в покрайнините на града, вярвам, че освен политически и административен е възможно да има и други скрити интереси…

Всичко това е въпрос на отделни анализи.

Аз видях нормалните хора на София, уважаващи своите съседи.


Това е важното.

И най-важната за мен снимка, препълнената джамия отвътре:

Волен проби не само българската национална сигурност, но застрашава и Европейския съюз

Снимка: Уеб Кафе

Днес излезе съобщение, че иранският външен министър е критикувал България за нарушаване на правата на мюсюлманите в България и призова ЕС да „създаде атмосфера, свободна от расизъм и нетолерантност…“

Това става седмици, след като ЕС критикува и реши да накаже Иран за погазване на човешките права в страната.

Ако се абстрахираме от всички безполезни словесни гимнастики на тема, кой пръв извадил нож, атакистът, режещ феса или мюсюлманинът и колко точно са шумни високоговорителите на минарето, по време на Езана, докато мюзеинът пее, нека разгледаме въпросната хипотеза:

Иран, благодарение на „патриота“ Волен Сидеров и неговата семейна партия „Атака“, е „напипал“ България, като слабото място на ЕС и сега минава в контра-атака, притъпявайки острието на обвиненията, че самият Иран погазва човешки права.

Така, по силата на иронията, освен, че е в очевидно политическо кръвосмешение със своя „враг“ ДПС, давайки му нови политически сили по метода на изкуственото дишане „уста в уста“, освен, че е в очевидна услуга на Русия, „шумейки“ по темата за американските военни бази, псевдо-патриотът с фашизоидна идеология Волен Сидеров, в момента се оказва инструмент във външно-политическите действия на ислямска страна, нарушаваща човешките права, провокирайки етническо и религиозно напрежение по оста Православие—Ислям в страна, в която мюсюлманите формират много влиятелно малцинство…

Целият инцидент пред джамията Баня Башъ

Благодарение на Канал 3 имаме възможност да видим целия инцидент пред джамията Баня Башъ в София, провокиран и организиран от Волен Сидеов и Атака, от началото, до края, включително и пресконференцията на Сидеров в Парламента.

София. 20 май 2011:

http://www.youtube.com/p/62525881A71674C1?hl=en_US&fs=1

(Ползвайте бутоните наляво и надясно, за да сменяте поредицата от записи.)

Къде грешат феновете на Волен

Всички поддръжници на Волен Сидеров размахаха несъстоятелната теза, че мюсюлманите от Баня Башъ били нарушили някакъв закон, събирайки се пред джамията на петъчната си молитва, когато бяха нападнати от щурмоваците на Сидеров, размахващи черни знамена и скандиращи расистки призиви.

За съжаление, подобна теза бе развита и от зам.-кмета по сигурността, Иван Сотиров. Той изрази нещо, в смисъл, че мюсюлманите трябвало да уведомят общината, а самият кмет Фандъкова не знаела, че можело да се стигне до подобни действия от страна на сидеровите щурмоваци.

Да обобщим: лека-полека отговорността на Сидеров и компания се размива зад удобно лансираната теза за необходимостта от разрешение, за да може мюсюлманите да извършват богослужебните си обреди извън храма.

Не смятам да коментирам това, че един от всичките нападнати вярващи извадил нож или това, че колоните на джамията били смущавали някого си. Да, ако някой атакува някого с нож, със сигурност е престъпно. Няма да разглеждам хипотезата за самозащитата, защото не съм видял точно какво се случва в момента с ножа, нито пък снимката казва много по въпроса.

За колоните от минарето не искам да коментирам. Живял съм 20 години на две преки от джамията и нито един път не ми се е случвало да ме притесни ходжата. Не мога да кажа същото обаче за трамваите по „Искър“ или за неделните камбани от другите храмове в региона…

Да се върнем на тезата за нуждата от разрешение при извършване на богослужебна дейност на открито. Първо, нуждата да се съобразява някой с някого не е еднопосочна. Тоест, колкото „иноверците“ са длъжни да се съобразяват с „гяурите“, толкова това е валидно и в обратната посока. Да не говорим за необходимостта двете групи да се съобразяват с атеистите. По тази причина демократичното общество възприема определени норми и ги записва под формата на закони, гарантиращи правата на всички обществени групи.

Конституцията гарантира равноправието на вярващите, принадлежащи към различни деноминации. Конкретните права на вярващите да практикуват публично или частно вярата си са разписани в приложимите закони.

Да видим какво казва Законът за вероизповеданията:

Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. (2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

Правото на вероизповедание е публично или частно…

Сега да видим какво казва Законът за събранията, митингите и манифестациите:

§ 1. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Този закон не се прилага за сватбени, семейни и други тържества, културни и спортни прояви, погребални ритуали, религиозни обреди и други подобни, както и за каквито и да било събрания на закрито. 

Не се прилага за религиозни обреди…

Има ли нужда да коментираме повече тезата на заместник кмета Сотиров или всеки друг, опитващ се да ни внуши, че виновни за провокацията са вярващите, събрали се в и около джамията, а не сидеровите щурмоваци, скандиращи расистки призиви и разпалващи религиозна омраза?

Прочее, вярвам, че Сидеров ще обясни, че „турците“ сами са написали със спрей „Турци сте умрете България“ на стената на джамията си. (правописът е на автора)

Изборният кодекс — начин на употреба

снимка: news.bg

Уседналостта е един от най-сериозните плюсове на Изборния кодекс, според ГЕРБери и атакисти. Най-сетне сме щели да видим честни избори, в които Турция няма да се меси! Най-сетне ще спре изборният туризъм! Ще спрат автобусите… (Същият този туризъм, който тече в момента трескаво, размествайки услужливо листите за догодина. пример 1, пример 2, пример 3)

Уседналостта е сериозно критикувана от ДПС като противоконституционна. И Президентът даде заявка, че ще наложи вето.

Да разгледаме следния сценарий:

Президентът налага вето, а ДПС успява някак да сезира Конституционния съд за новия Изборен кодекс.

Без да знаем, дори приблизително, ефекта от автобусите върху изборните резултати, кой печели и кой губи от евентуалната отмяна на този принцип в Конституционния съд?

Всички печелят!

снимка: www.temanews.bg

ГЕРБ и Атака се афишират като поборници за законност и демокрация и върли опоненти на изборния туризъм (течащ усилено и в момента, дори и в региони, доминирани от ГЕРБ), ДПС и Турция. ДПС печели още един повод да консолидира редиците си.

Президентът, заедно с ДПС, ще се покажат като „големите демократи“, загрижени за всички българи и техните равни права и като борци срещу „слабото управление“ и калпавото законодателство на ГЕРБ и недемократичната Атака.

Това пък е добре дошло на ГЕРБ и Атака в ситуация, в която вълната на народната любов очевидно и категорично се оттегля от тях, а псевдо-патриотичната и квази-демократичната им позиция в полза на „честността и справедливостта“ на изборите ще им върне поне малко от гласовете на наивните избиратели.

Сценарият, при който всички — ГЕРБ, Атака, ДПС и Първанов печелят, е чиста загуба за гражданите в една нечиста игра.

Представителна ли?!

По подразбиране, представителната демокрация идва с пакет отговорности, които упълномощените да вземат автономни управленски решения, носят пред суверена — избирателите.

В този смисъл, смяната на министър в известна степен представлява предоговаряне на отговорностите. Ако смяната на един и същ министър е втора за няколко месеца, тогава предоговарянето на отговорностите, поради промяната в първоначалната уговорка са повече от очевидни.

Ако сферата, в която се извършва предоговарянето, е здравопазване, тогава, заради своята значимост за обществото, проблемът с прилагането на обичайни и логични процедури, както и формалното поемане на отговорност пред упълномощителите (избирателите) е повече от необходимо. Все пак, не става дума за смяна на чиновник на някоя синекура длъжност, нейде из дебрите на администрацията, а говорим за смяна на здравния министър.

Какво обаче се случи у нас? Демонстрира ли премиерът това, че смяната на министъра на здравеопазването е и негова отговорност? Дойде ли в Парламента, да представи лично новата номинация?

Не.

Нещата се развиха различно от логиката, която процедурата на представителната демокрация предполага. Борисов демонстративно изпрати своето вице, който, според мнозина също е „пътник“, да представи нов министър на здравеопазването, който, както самият Константинов отбелязва, заема пост с голямо текучество напоследък…

Естествено, провокирана от демонстративния премиерски непукизъм, опозицията използва случая да предприеме действия, които, въпреки, че изглеждат забавно и несериозно, всъщност доста умело илюстрират абсурдността на ситуацията: докато представители на управляващото мнозинство говореха в Парламента, те размахваха плакати с лика на първия държавен ръководител.

Резултатът? Очевидно разгневен, Борисов цъфна в Парламента, за да потупа новия министър по рамото и да нарече работодателите си безделници, обиждайки по този начин и тези, които са ги овластили с механизмите на представителната демокрация — избирателите. „Безделниците“ поискаха всички в Парламента да се разграничат от думите на Първия, което провокира поредния абсурд: Уж демократично действащите граждани за европейско развитие на България не пожелаха да се разграничат от лидера си, обявявайки идеята за почти еретична… Това пък, от своя страна, отчитайки генезиса на опозицията и самоопределянето на ГЕРБ, като демократична и открита партия, практически, за пореден път демонстрира силно субординираната на крайната воля на Лидера структура на ГЕРБ. Както не веднъж съм казвал, БСП трябва ръка да му целуват на Борисов за това, че умело и систематично реанимира своя основен враг от тройната коалиция — БСП на Станишев…

Сякаш, да илюстрира безрезервната вярност към Лидера, председателят на Парламента, г-жа Цачева пускаше и спираше камери и микрофони, като един истински диждей или тон-режисьор, демонстрирайки неодобрение към изказвания „извън дневния ред“, но допусна граничещото с лудост поведение и значително надхвърлило позволеното време, изказване на Волен Сидеров, позволявайки по този начин деструктивен език на омраза — неприемлив, според всички демократични стандарти.

Всичко обаче е наред! Министърът е сменен, медиите са показали Лидера, той се е скарал на депутатите с думи, така приятни на електората, който отдавна завижда на „безделниците“ за евтините кюфтета…

Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!

Има ли пилот в самолета – ГЕРБов римейк…

Само преди няколко дни медийният премиер Борисов подкрепи идиотската идея на Волен Сидеров, според която трябваше да се организира референдум за сваляне на новините на турски от програмата на обществената БНТ. Очевидната несъстоятелност на тази идея, както и липсата на политическа полза за ГЕРБ и за самия Борисов в тази идея ме накара да предположа, че на господин премиера са му скроили шапка, вкарвайки го в курткапан…

Сега, само няколко дни по-късно, благодарение на обществения натиск, Борисов даде на заден и призна, че са го вкарали в капан.

При толкова чести промени в курса или очевидната липса на такъв понякога, няма как да не попитам:

ГОСПОДИН ПРЕМИЕР, ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА?!