ВСВ

Митът за тайния протокол на Англо-Съветския договор от 1942

След подписването на Англо-съветския пакт през май 1942. © IWM (CH 5712)

Наскоро коментирах голямата пропагандна лъжа за Процентното споразумение, с което Чърчил ни “подарява” на Сталин. Друг мит е, че британският премиер мрази България и той е основният виновник за тежките бомбардировки над София. Историческите факти обаче са доста по-различни. С процентите Чърчил измъква малко влияние от СССР, а съветската военна дипломация, както и личното настояване на Сталин бомбардировките над София да продължат докато се “вразумим”, са от ключово значение.

Трети подобен мит е и лъжата за Тайния протокол към Англо-Съветския договор от 26 май 1942 г.

Усилията на тогавашната съветска военна дипломация, притисната от немското нахлуване и последвалото завладяване на съветски територии, са свързани с подписването Англо-Съветското споразумение. Те имат за цел от една страна да отворят нов фронт и да осигурят военно-временните доставки (програмата “Заем-наем” или ленд-лиз), а от друга – да създадат минимални гаранции за следвоенно партниране. Той така се и казва:

Договор между СССР и Великобритания за съюз във войната срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и за сътрудничество и взаимопомощ след войната

Преговори при сключването му или по-скоро опит за изнудване на Великобритания да подпише таен протокол е имало наистина. От страна на Сталин и СССР. За това разказва Елизабет Баркър в книгата си “Британската политика в Югоизточна Европа през Втората световна война” (стр. 129):

“…Що се отнася до Турция, Сталин беше много внимателен; Той не спомена Проливите, но предложи Турция, като част от широкообхватен „таен протокол“ за следвоенното европейско споразумение, да получи българската територия на юг от Бургас заедно с Додеканезките острови.” 

(Архив на британското Външно министерство №371/32874 от 16 декември 1941 г. и 5 януари 1942 г.)

Освен това, пише авторката, американският президент Рузвелт още преди изпреварващото нападение на Хитлер над СССР е имал условие към Великобритания “да не влиза в никакви тайни споразумения по отношение на следвоенната реорганизация на Европа, без първо да се консултират с него”. Британският кабинет спазва този принцип и като резултат се стига до блокиране на преговорите по отношение на исканията на Сталин, които той счита за ключово важни. Дори повече, продължава Баркър, британското правителство се надява, че по примера на Чехословакия и Полша, “различните балкански държави ще се комбинират и ще формират сходна система.” В тази връзка авторката посочва, че според Външния министър на Кралството Антъни Идън, още на първия разговор Сталин е изразил интерес към военен съюз между “демократичните страни” след войната и е заявил, че “Съветският съюз няма да има възражения ако определени страни в Европа да се федерират.”

В телеграма на американския посланик Уинант в Лондон (до Държавния секретар от 19 януари 1942 г.) се посочва, че “съгласието на Съединените Щати и Великобритания в дадения момент със съветските териториални претенции… със сигурност ще има лош ефект върху настроенията в малките страни към САЩ и Великобритания и върху тези страни, които се противопоставят на разпространението на болшевизма…” В тази връзка Рузвелт декларира, че “при никакви обстоятелства няма да подпишат какъвто и да е таен договор” (Е. Баркър, стр. 130).

При тези обстоятелства посланик Уинант докладва на Държавния департамент, че Идън предлага един, а Сталин два проекта за договор. В проекта на Идън се казва изрично, че “президентът на Съединените щати и министър-председателят на Обединеното кралство не се стремят към териториално или друго разширяване…”

Във второто съветско проектопредложение по отношение на следвоенната уредба на Европа се казва следното (в чл. 1):

“Двете страни взаимно приемат, че при решаването на следвоенните въпроси, свързани с организацията на мира и сигурността в Европа, ще действат по взаимно съгласие.” 

В същото време Сталин продължава да настоява за определени териториални ангажименти от страна на британското правителство, но не ги получава. Претенциите му са основно свързани с това, Великобритания да признае прибалтийските държави като част от Съветския съюз (Уинант до Държавния секретар, 19 януари 1942 г.) Споменава се, че Сталин се надява, че “Полша, Великобритания и Съветският съюз ще успеят да постигнат съгласие, а съветското предложение е полско-съветската граница да следва “Линията Кързън”.

На 24 май 1942 г., само два дни преди подписването на Англо-Съветския договор, американският посланик във Великобритания Уинант пише до Държавния секретар, че исканията за Полша са оттеглени, а идеята за тайно споразумение е отхвърлена, но Съветите са поискали клауза, според която Великобритания ще признае, че “Русия има специални интереси във Финландия и Румъния”. Според Уинант, Идън се е надявал и тази препратка да отпадне.

В крайна сметка, в своя телеграма от 26 май Уинант информира Държавния секретар на САЩ, че след редакции по текста (езикови, не смислови), предложени от руснаците и приети от британците, се стига до подписване на споразумението същия следобед. То не съдържа никакви секретни клаузи, а текстът му е свободно достъпен и на руски, и на английски.

Да се върнем на пропагандните клишета. Безспорно, описаната история е едно от тях. Тя започва от един шведски вестник, който месец, след подписване на Англо-съветския договор през 1942 г. публикува “хибридната” информация, че споразумението съдържа тайни клаузи, с които “повечето от териториите, граничещи с Русия или са близо до нея, между тях Финландия, известни части от Северна Скандинавия, Чехословакия, Румъния, България и Югославия, се признават за руска сфера на интереси…” Тази измислица медиите днес ще наречат “Подялбата на Европа” и ще я датират три години преди Ялта.

Фейк новината се разпространява през 1942 г. из целия свят. В САЩ (“Чикаго Трибюн” от 24 юни същата година) публикуват без коментар предполагаемите клаузи, а в Австралия – пак по това време, вестниците “Адвокът” и “Икзаминър” публикуват коментари със заглавия “Фалшива нацистка пропаганда” и “Англо-руското споразумение – твърдения за тайни клаузи”. “Адвокът” описва информацията като “измамна германска пропаганда, позоваваща се на източници, вдъхновени от нацистите”. По същото време „Газет дьо Лозан” пише:

“Некадърността, която шведският вестник демонстрира в репортажа си за предполагаемите отстъпки за Русия личи от факта, че материалът отговаря точно на това, което Германия желае да припише на враговете си…”

Нека все пак си дадем сметка, че ехото от залпа на “Аврора” наистина все още не е заглъхнало в нечии глави. По тази причина те са склонни безрезервно и безкритично да приемат всяка измислица по темата. Притеснителна е лекотата, с която различни медии, например сайтът СЕГА от 25 май 2002 г., точно толкова аматьорски си позволяват да публикуват и тиражират неистини.

Поразителен днес е синхронът между нацистката пропаганда по време на войната и днешните СССР-носталгици, отричащи очевидните факти, че Сталин и Съветите се стремят с всички сили да подчинят България и да я поставят в своята сфера на влияние, въпреки усилията на съюзниците Великобритания и САЩ.

За да погледнем на събитията от тези времена и от своята перспектива обаче е нужно днешна Русия, като наследник на СССР, да ни върне плячкосаните като “военни трофеи” след 09 септември 1944 г. български архиви.

Използвани материали:
United States Department of State
Foreign relations of the United States diplomatic papers, 1942. Europe Volume III
U.S. Government Printing Office, 1942
Елизабет Баркър, 
 “Британската политика в Югоизточна Европа по време на Втората световна война”, 1976 г.

ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА — ВОЙНА МЕЖДУ АГРЕСОРИ, ДЕЛЯЩИ СВЕТА

Съветската и германската армия в Полша. Източник.

Съветската и германската армия в Полша. Източник

Втората световна война започва на 1 септември 1939г. СССР и Германия подписват пакта “Молотов-Рибентроп” на 23 август същата година. При това споразумение самоопределящите се като най-големи сили в Европа страни си поделят Полша, превземайки я. СССР нахлува в Полша около две седмици след нацистите с “най-добри” намерения — да защити хората в “разпадналата” се страна, за да им даде възможност да се “трудят и живеят в мир”…

Това е само част от агресивните военни действия, които СССР води в този период. Сред тях е и т.нар. Зимна война с Финландия, започнала през зимата на 1939, само няколко месеца след Договора между Съветите и нацистите. Пораженията за СССР в тази война са големи, а военният престиж на Москва — силно накърнен.

През юни 1940, в резултат на агресивната военна политика на СССР, страната окупира Прибалтийските държави. Малко преди завземането на Литва, Латвия и Естония, на 11 януари 1940, „Известия“ публикува материал, в който се твърди, че след подписването на Германо-съветския пакт от 23 август 1939, „Отношенията между двете страни са се развили в атмосфера на приятелство и взаимно разбирателство„.

На 10 януари 1941, СССР и Германия подписват “Разширено икономическо споразумение”, според което двете страни ще си споделят промишлени стоки, вкл. и милиони тонове руско зърно и фуражи. Преговорите по споразумението са започнали още през октомври 1940.

През януари 1941 германската преса цитира и хвали споразумението, което засяга търговията, размяната на граждани и въпроса с границите в завладяните от СССР Прибалтийски държави. Публикациите го описват като “представляващ несъмнено потвърждение за приятелското сътрудничество между двете страни и засилващ допълнително военния потенциал на Германия”.

По същото време “Правда” излиза с редакционен материал, озаглавен “Нови триумфи на Съветската външна политика”, в който се твърди за споразумението, че е “факт с огромно международно значение”, който “е ново доказателство за стабилността на отношенията между двете най-могъщи страни в Европа, съгласили се да живеят в мир между техните народи…”

Завладяването на Прибалтийските страни обаче вече е влошило отношенията между Съветите и нацистка Германия, а преговорите по подписването на споразумението са затруднени. Съветите имат нескрит апетит към ресурсите на Литва, Латвия и Естония.

В своя телеграма (6 януари 1941) до Държавния секретар на САЩ, американският посланик в Москва, след разговор с представителя на Германия, пише, че застоят в съветско-германските преговори изглежда се случва заради “безкрайни детайли и заради това, че Русия изнудва [Германия] по маловажни въпороси”.

Дори повече, СССР прави опит да “подкупи” САЩ и Великобритания, за което става дума в същия официален доклад на посланика:

“Склонен съм да приема, че сегашните демаршове на Съветското правителство към САЩ и Великобритания, относно Балтийското злато и кораби представлява опит да се противодейства на германския натиск заради техните интереси в Прибалтийските страни. Съветите се надяват, че концесиите на САЩ или Великобритания може да им помогнат в отношенията с Германия и нейните искания.”

На 11 януари 1941 посланикът на САЩ в Москва докладва, че в съветската преса излиза съобщение за договорка на границите между Германия и СССР в завладените страни от Прибалтика. Споменава се и един от най-важните “проблеми” между агресорите Германия и Съветите — десетките хиляди “германски граждани и личности с германска националност, живеещи в Литовската, Латвийската и Естонската Съветски Социалистически Републики”

“Правда” (17 януари 1941) описва точния брой германци, засегнати от агресията на СССР в Прибалтика, които трябва да се върнат в Германия — почти 60 хиляди души — 45,000 в Литва и 12,000 в Латвия, които трябва да се завърнат в Германия.

В края на март 1941 съветската преса уверява, че “проблемът” е решен, а немските граждани са изпратени в Германия — според Москва, репатрирани са 67,805 души.

На 2 април 1941 обаче американският посланик в СССР твърди, видимо от документите, че репатрираните са изпратени в Съветския съюз, а не в Германия. Трябва да припомним, че по това време ГУЛАГ вече процъфтява.

Въпреки че германците наричат споразумението “Триумф”, а Русия увеличава търговията с Германия, опитвайки се да реши проблема с национализираната немска собственост, изглежда, че казусът с ресурсите на Литва, Латвия и Естония, както и десетките хиляди немски граждани, създават ескалиращо напрежение между партньорите нацисти и комунисти.

Дипломатическите депеши съдържат все повече информация за предстоящата война между СССР и нацистка Германия. Интересен е коментарът на американския посланик за причините: Хитлер не иска да дели със СССР и се дразни да се огледа в изкривеното си отражение в комунистическите идеология и режим. Според него, “Хитлер се ядосва заради това, че постоянно трябва да се съобразява с Русия, която ежедневно става все по-силна във военно и икономическо отношение и до 2 години ще бъде доста добре организирана, за разлика от Германия”.

В коментара на посланика се описват причините за гнева на Хитлер:

“Комунизмът е много подобен на Националсоциализма и [за Хитлер] е дразнещо да виджа свое изкривено отражение толкова наблизо. Хитлер знае, че отговорността, че върна Русия в Европа е негова и следователно, заради собствения му престиж, той трябва да избута тази страна обратно в Азия, където тя принадлежи…”

Действието на Втората световна война започва да се развива динамично и бързо. Все по-сигурно е, че скорошната война между Германия и СССР е неизбежна. В името на обективността трябва да се отбележи, че почти няма основания да се твърди, че СССР ще нападне пръв.

Усложнява се и ситуацията на Балканите, чиято роля във възможното предотвратяване на конфликта между двете сили се засилва. Кремъл иска да получи България и проливите — Босфора и Дарданелите. Това е неприемливо за Германия. За Хитлер има значение и дали СССР ще се договори с Япония, което би му дало по-добра позиция във войната срещу Великобритания…

Американската дипломация докладва, че Германия е увеличила войската си на съветската граница, но Сталин не очаква война и все още се опитва да постигне мир с Германия. Това не се случва и САЩ предупреждава СССР за възможната незабавна германска атака…

Подготовката на Операция “Барбароса” тече още от края на 1940, а самата нацистка инвазия се планира за май 1941. Кампанията на Балканите и концентрацията на германските сили на огромната фронтова линия забявят началото й. Сталин систематично отхвърля сведенията на разузнаването за предстоящото нападение…

На 22 юни 1941 Германия нахлува в СССР. Около две седмици по-късно, в обръщение по радиото, Сталин ползва думите “Велика” и “Отечествена” по отношение на започналата война на Съветите с Германия.

Тогава се ражда изразът “Велика отечествена война”, който обозначава войната между комунистическия Съветския съюз и националсоциалистическа Германия. Краят на пропагадното наименование на войната между доскорошните съюзници, радващи се на добросъседски отношения и икономическа взаимопомощ в опитите им да поделят европейски територии, е датата, избрана от Сталин — 9 май 1945, или т.нар. “День победы”.

Втората световна война завършва на 2 септември 1945, с подписването на капитулацията на Япония. Светът за дълго остава разделен от “Желязната завеса”, спусната от Съветите над част от Централна и Източна Европа. Народите под “Желязната завеса” са принудени да празнуват победата на собствения си агресор и окупатор в неговата “Великата отечествена война” над другия агресор. Победа, с която се установява комунистически режим в окупираните и завладени от СССР държави от Европа.

Втората световна война е историческо събитие, включващо и военния конфликт между “най-големите, приятелски и разбиращи се страни”, нацистка Германия и Съюза на съветските социалистически републики.

Великата отечествена война” е по-скоро съветското пропагандно клише, бележещо конфликта между СССР и нацистка Германия, в опита им да си поделят света.