ГЕРБ

Моделът #КОЙ – All Explained
Кметът-кум и депутатът-младоженец

След като протестите от 2013 г. затихнаха, медийната пропагандна машина около семейството на Пеевски и около ГЕРБ положи известни усилия да внуши на обществото, че Моделът КОЙ не съществува. Дори повече! Той е измислица на Кръга Капитал, Агнешките главички, Клуб З или кой ли още не… Това били измислици на хранениците на американски фондации, грантаджиите и протестърите…

Е, май се оказва, че не е точно така. Една пресконференция на журналист от Нова очерта ясно как работи Моделът КОЙ. По-скоро една от неговите основни технологии:

Най-голямата партия ГЕРБ си има кмет, в случая на Златоград. Градоначалникът е кум на депутат, също от ГЕРБ. Народният представител си има брат, който пък е женен за шефката на новините в Нова телевизия. Кметът възлага обществена поръчка на депутата (преди вторият да стане такъв), а жената на кмета пък е счетоводител във фирмата, получила поръчката. А самата поръчка е за 57 хиляди лева, за да може да се възложи без конкурс. Малка е, но схемата е универсално приложима както за „дребни“ суми, така и за далеч по-крупни суми, измервани в десетки или стотици милиони. Това са „порционите на властта“, насочвани към „обръчите от от фирми“… А на мястото на ГЕРБ може да е всяка друга партия, която през своите кметове, да раздава обществени средства на фирми, близки до членове (кмет и депутат) на партията.

За да е завършена схемата, от думите на журналиста става ясно, че роднината на депутата, която му е шеф, спира излъчването на разследването срещу кмета – кум на брата на нейния мъж, а от думите на самия журналист става ясно, че сред коментарите около материала му е бил и въпросът, дали ще се хареса на Борисов.

Съвсем просто казано, Моделът КОЙ е тази порочна обвързаност между криминални икономически интереси, политика и медии, при която властта пренасочва обществен ресурс, републикански средства, местен бюджет или евросредства към фирми на „свои хора“, а медиите се грижат това да остане скрито-покрито и да не се наруши комфорта на овластените…

Не по-малко притеснителни са обаче други неща, които останаха извън акцентите от разкритията на Васил Иванов, които така или иначе си знаем. Първото е, че журналистът каза, а никой в залата, пълна със журналисти не възрази, че „колегите си шушукат по редакциите какво може и какво не може…“ Тоест, неговият случай далеч не е частен и изолиран. Тишината в залата потвърди думите му.

Второто, дори по-притеснително нещо е фактът, че този иначе титулуван разследващ топ-журналист е „абсолютно сигурен, че Борисов не знае“ за схемите на кмета и депутата и затова бил гласувал за него, „защото е мъжкар и прави разни неща…“ Това бе казано в отговор на друг журналист – Беновска, която пък настояваше Иванов да отговори „дали смята, че Борисов е забелязал този човек и ако не го е забелязал, ти, като съвестен човек, защо не го сезира“?…

И отново никой не възрази. Разследващ топ-журналист допуска, че Борисов не знае, че такива схеми се осъществяват от партията му, свързана с не един скандал именно с обществени поръчки.

Без коментари засега е и искрената, граничеща с глупост наивност, че някой е длъжен да „сезира“ лидера на ГЕРБ, разследвайки злоупотреби на функционери на неговата партия.

А нещата ще се променят само и единствено когато „шушукащите колеги“ на Васил Иванов проговорят.

p.p1 {margin: 0.0px 0.0px 0.0px 0.0px; font: 12.0px Helvetica} p.p1 {margin: 0.0px 0.0px 0.0px 0.0px; font: 12.0px Helvetica}

RIP десница, Long live десница!
На заем от БНР

Изминалите избори показаха недвусмислено, че в България няма модерна десница, основана на идеи и политически възгледи. Изборите изхвърлиха зад борда паразитиращата чрез присъствието си във властта групичка партии със затихващи функции. Част от тях, свързани с обещаната още в зората на несъстоялия се преход алтернатива „с малко, но завинаги“. Друга група политици са остатъците на царската алтернатива „800 дни“…

Днес тези остатъци се борят със зъби и нокти да се вкопчат по един или друг начин във властта и, възползвайки се от произтичащите от това икономически облаги, да оцелеят от избори до избори.
Съдбата е благосклонна към дясното. На последните избори всичките тези партии със затихващи функции не само останаха под чертата, но останаха и без субсидии.
Някой може да попита – ама как така няма модерна десница? Ами ГЕРБ какви са? ГЕРБ не са десница. ГЕРБ са всеядна партия, създадена от шофьорите и секретарките на БКП, без идеология. Клиентела, създадена на етатистки принцип, която се стреми към контрол и монополно участие на държавата в икономиката, разпределяйки обществените поръчки и европейските фондове. ГЕРБ, без парите на данъкоплатците и еврофондовете, без клиентелата и служителите и семействата на държавната и местните администрации би се свела до поредната лидерска партия, по подобие на Марешки. ГЕРБ, лишена от възможността да  харчи пари по европейски и републикански проекти, би отмряла, а част лидерите ѝ вероятно ще бъдат привлечени под обвинение, съдени или просто елиминирани от конкурентни криминални кръгове.
Ролята на десницата може(ше) и трябва да има за цел дисциплинирането на групировката ГЕРБ и плавното ѝ свиване до поне двойно по-малко народни представители, с което властовият нагон и криминалните икономически интереси на партийната камарила ще бъдат сериозно ограничени.
Това може да стане само и единствено с нова дясна алтернатива с ясна идеология и политически възгледи, които да са насочени към ограничаване на участието на държавата и контрола ѝ върху икономическия живот. Алтернатива, която ще предлага десни мерки, а не популярни или продаваеми по време на избори.
Алтернативата не трябва да стъпва върху лидери и партийна върхушка. Тя може да е електорална. А административните органи на подобен нов десен проект трябва да имат за своя основна, ако не единствена функция подготовката и участието в изборите. Пример може да бъде даден с начина, по който е структурирана републиканската или дори демократическата партия в САЩ.
Новата дясна алтернатива трябва да защитава интересите на гражданската нация, да гарантира върховенството на Закона, неприкосновеността на частната собсвеност и да отстоява свободата на словото, съвестта, мисълта, равните възможности и равенството пред Закона, както и правото на достоен живот. Икономическите политики на новата дясна алтернатива трябва да ограничават възможността на държавата да преразпределя или по друг начин да участва или да влияе на бизнеса, с което ще допринесе и за противодействието на корупцията във всичките ѝ форми. В сферата на правосъдието тази нова десница трябва да предлага политики, които ще допринесат за достъпно и ефективно правосъдие, ще повишат правосъзнанието на гражданите и не на последно място – промени, които да облекчат работата на органите в досъдебната фаза.
Националната сигурност трябва да е тясно обвързана с националния интерес – ненамеса и защита на суверенитета на страната по отношение на великоруските имперски интереси и интересите на Анкара. Отношенията ни със съседите трябва да се основават на добрите двустранни отношения и на прагматична основа в контекста на обощоевропейската политика и ясно дефиниран национален интерес. В този смисъл, НАТО и силното присъствие на алианса в България е от фундаментално значение за националната сигурност.
Ако се върнем на структурата на новата дясна алтернатива, видимо от подхода на отмиращите партии на прехода, тя трябва да дава възможност за конкурентно политическо развитие на личности, на базата на техните качества. Това би била полезна крачка по пътя към мажоритарната ера в България. Идеята за гражданския съвет на Реформаторския блок и структурата на Нова Република, без да ги оценявам, подсказват, че силните граждански кандидатури са умишлено търсена алтернатива на партийните парашутисти в листите.
Проблемът на остатъците от Синята идея от зората на т. нар. преход, както и люспите от царската алтернатива обаче е именно в самоцелното присъствие във властта и все по-увеличаващата се пропаст между партиите и електоратите им. 
Казано просто, дясна алтернатива в България няма да има докато има остатъци от партиите на прехода. Те трябва да отмрат и да се саморазпуснат. Никой не пречи на „читавите“ политици от тези партии да търсят участие в новата дясна алтернатива. Но не като личности, лидиращи процесите, а в конкуренция с други равнопоставени им кандидати.
А първата стъпка за това е разпускането на ДСБ, СДС, ДБГ и подобни – всички партийки лилипути с десетина хиляди гласа, участвали активно в политическия живот вдясно през целия т.нар. преход.

160 милиона, предизборна стабилност и други новини…
Любов ли бе, да я опишеш…

Стабилността отиде на кино, образно казано!

Цикълът се затвори! През февруари 2013 г., когато Борисов театрално хвърли оставка, пред парламента имаше прасета в негова подкрепа. Истински, живи, розови, квичащи и смърдящи прасета в камион. Тогава предстояха извънредни избори. Сега Борисов плаши с предсрочни избори. Злите езици говорят, че ДПС яко са го стиснали за номинацията и настояват за своя човек. Още по-злите езици говорят, че това е говорещата с гласчето на Мини Маус Маргарита Попова. Дали тя е удобна на ДПС не знам, но аз на злите езици не вярвам. Аз вярвам на звездите. А звездите така подредиха нещата, че днес цял камион с прасета се търкулна и пак предстоят избори. Тоест, символиката в цялата тази работа е, че на Бойко му пада стабилността. А това, че хора спирали колите и ги товарили с прасета и кой на къде му зърнат очите – това е друг символ на управлението на Борисов. Кражби и пътища.

Замириса на предсрочни избори от всякъде!

Бойко не е вчерашен обаче! Днешните му политически умения са закърмени във времената на бухалковото застраховане. Тогава му викаха рекет, защото не разбираха от бизнес. Същността беше, че ако искаш да не ти оберат или подпаля дюкяна, трябваше да си платиш или на охранител, или на застраховател. Горе-долу от това време е и охранителният бизнес на Боросов. Сигурен съм, че ги разбира той тези работи със застраховките и охраната! Иначе нямаше да постигне такива успехи в Братислава. Кой охранител може да се похвали, че е издействал 160 милиона? Никой! А Борисов успя! Къде с блага дума, къде с ултиматум, успя да получи от Европа 160 милиона, за да я пази. Едно време ни пазеха от мутрите, които ни тероризираха, сега ни пазят от терористите. А някои даже казаха, че ще пази Европа на прилична тарифа.

Тоест и европейците са на далавера.

Третата новина е, че свалили предаването на Кулезич. Тъкмо щяла да коментира интервюто на Мустака, онова, дето вика, че в България имало два клана – на Борисов и на Пееевски и СЕМ дръпнали шалтера на цялата телевизия. Тук, признавам си, не съм единодушен със себе си! От една страна, злите езици говорят, че Борисов бил бесен на Мустака за всичките тия приказки, дето ги изприказва, та затуй паднало предаването, а от друга страна – Кулезич била подкрепяла в първото правителство на Борисов. Защо им е да го свалят?.. Кулезич била подкрепила „битката на Борисов с организираната престъпност“, край на цитата. Това как ви звучи? На мен – като на филм на Лукас, в който силата е с нас. Или това, че подкрепяла борбата с корупцията и строежа на магистрали… Момент! Аз ли нещо не разбирам? Все съм си мислил, че корупцията е тясно свързана с изразходване на средства по пътно строителство… Да ви припомня ли чии фирми щяха да приберат един милиард лева от строеж на магистрали, по цени, сравними със строеж на аутобан в Алпите? Тоест, какво точно е подкрепяла Кулезич? А, да! Забравих! Каза, че подкрепяла и Цветанов. Когато Цецо прочете онези СРС-та от трибуната в парламента, сигурно също го подкрепяше,  че не си спомням. А най-вече заслужаваше подкрепа, когато му завиждаха за апаретаментите. Добре, че НАП го подкрепи, а шефът му, след подкрепата, стана депутат от ГЕРБ…

Поне според публичната информация, лицензът на ТВ7 е отнет по простата причина, че телевизията спряла да действа като телевизия и въртяла стари предавания на запис, оставяйки почти без служители и ново съдържание. А Кулезич просто е била на подходящото място, за да получи чудесна възможност за пиар примерно, премествайки се в друга телевизия или публикувайки записите си в YouTube. Свиквайте! YouTube се оформя като редовна алтернативна медия. От много време насам. Вече не знам уважаваща себе си телевизия, която да не стриймва на живо в YouTube. Защо не и Кулезич?..

Та, Кулезич просто попада в сложно съчетание от обстоятелства, които създават поредния подходящ „моментум“ за госпожата. А тя очевидно умее да използва моментите. Иначе, за ТВ7 просто не трябва да се изненадвате! Употребена, ограбена и изоставена. За мен въпросът е в това, кога ще спрат и АЛФА, а не защо спря ТВ7… Не е първата, няма да е последната медия-мокра кърпичка, която ще се спомине, след като стане излишна на създалите и употребилите я.

И последно по въпроса: не ми пробутвайте свободата на словото. Тук не става дума за това. Медиите спазват правила и журналистически стандарти. Рупорите, създадени с политическа цел, през които се препират милиони за пропаганда, не са медии. Те са предприятия със срок на годност. Като им изтече срокът на годност, ги бракуват. Това не е цензура, това е амортизация. Пропагандна машина, която, като се износи – спира. 

Такива ми ти работи…

И каква излезе тя накрая? Както казва днес Ники Стайков, „най-консервативно казано, между двамата (Борисов и Василев) е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме…“ А резултатът е минус 4 милиарда, една фалирала банка и един банкер в изгнание, който много, ама много ядосва премиера със спомените си пред медиите. Имаме едни избори, които, най-деликатно казано, се очертават като една долнопробна буфосинхронада, при която големият печелиш ще си останат ДПС, БСП и подконтролните им субекти, сред които е Борисов и неговата ГЕРБ… Зелените и Глас народен сключиха коалиционно споразумение, което очевидно има за основна цел да извади двете формации от зоната на социологическата грешка. Реформаторите тръгнаха на избори с идеята кого ще подкрепят на балотажа. Всички известни до този момент кандидати се различават помежду си само по отношение на това, колко по-близо до Кремъл искат да ни завлекат…

Новината за Митьо Пищова и подобни дори не ми се иска да коментирам. Той сам си го казал: „Ако трябва да съм честен, няма да гласувам за мен…“ Ако трябва да съм честен, Митьо Пищова е прав. Не само за себе си. За всички останали също не трябва да се гласува.

Какво остава?

„Не подкрепям никого“ – това остава. Подозирам, че законодателят не е допускал каква неприятна изненада може да се окаже този вариант в бюлетината, ако се излезе, че „не подкрепям никого“ е първа политическа сила в страната… Понеже са твърдо решени да закарат всички до урните, „не подкрепям никого“ може да се окаже удобен инструмент за съпротива.

Лична съпротива.

За мършите в стадото и други новини от деня…

Всяко стадо си има мърша. Има различни хипотези за случилото се с „Царските конюншни“ в София и скандално ниската цена, на която са продадени – 90 лева за квадратен метър. Разбира се, възможно е самият областен управител Веселин Пенев да вярва, че наистина е освободил държавата от ненужна собственост, която освен, че не носи никаква печалба, генерира загуби, примерно за такса „смет“. Сигурно си вярва. Аз не му вярвам. Възможно е и Реформаторският блок да не са знаели, ако все пак Пенев не е бил читав от самото начало. Не знам. Може и да е така, но аз не им вярвам, защото вече втори ден откак скандала с продажбата се разрази, а те мълчат и дума не обелват. Можеха една оставка да поискат, вместо Борисов да го прави и да го играе „доброто ченге“ отново за пред екзалтираните си избиратели… Като изключим всички позитивни възможности, основавайки се на тъжния ни опит в територията, която обитаваме, нещата никак не са розови. Поредната далавера с апетитен обществен ресурс, съвсем скоро, след „случайния клошарски“ палеж на тютюневите складове в Пловдив. Днес се шегувах с някого, че се обзалагам с коефициент 10:1, че до няколко години и в „Царските конюшни“ ще се нанесе някой клошар, който пуши в пластмасов пепелник… Та, очевидно е, че и в това стадо има мърша, но не е ясно коя е. Или поне се правим, че не знаем…

Това е първата новина от днес.

Другата добра новина е, че парашутът на Бокова все още не се отваря, а земята… Финалът, де, е все по-близо. Не само, че не се отваря, ами ускорението я дърпа от 4-то, на 5-то място. Пустият Айнщайн не е мислил за българските комунисти. И как да мисли, като Хитлер е бил аха-аха да измисли атомната бомба. Къде ти, да се вълнува, че 70 години по-късно българска комунистка ще иска да оглави ООН… Иначе, да е жива и здрава!..

Третата добра новина е, че руснаците си го получиха. Е, не съвсем. Поне тези, в руското посолство в София. Имаха глупостта да публикуват поздравление на руски език, за девети септември. Хиляди българи били излезли на улиците да ги посрещат. Даже публикуваха снимка. Естествено, фалшифицирана. С танк по софийските улици. На 9-ти… Нищо, че тогава те точно са били преплували Дунава… И като се почна… ПТН ПНХ е най-мекото, което чуха и прочетоха под честитката си. Даже им се наложи да трият и блокират сума народ, дето ги пращаха обратно по пътя на биологичното развитие, малко преди да са проплакали за първи път… И не ви говоря за една испанска „табела“, дето беше модерна преди години…

Друго обезпокоително нещо от днес е, че Северна Корея пак са гърмели атомни бомби. Този път близо 10 килотона. И са предизвикали 5.3 по Рихтер наоколо… А Ким Чен Ун е все така тъповато ухилен и вгледан в бъдещето. Но забавната новина от Народно-демократичната република е, че най-сетне са забранили сарказма! Намериха му цаката най-накрая! Саркастичните подмятания между приятели, в стил „Америка е виновна за всичко“ вече са криминални. Ким Чен се съмнявал, че като се съгласявали с него, всъщност му се подигравали…

Какво друго?

Мустака пак дал интервю. Пак дълго. Иска много четене и съм си го оставил за тази вечер… Но ми харесаха заглавията. Същността им е, че „Борисов върти орташки бизнес с Пеевски…“ Не, че не сме го подозирали, но все пак, друго си е да ти го каже човек, дето е врял и кипял в орташките работи с Пеевски. То, като се замислиш, това обяснява доста неща. Например, защо Борисов и неговите гласуващи палци в Парламента така и не направиха комисия „Пеевски“. Ох, пардон! Това го обещаваха реформаторите. Тия, дето се ослушват като плъхове у трици и се спотайват, чакайки областния сам да подаде оставка. Е, подаде я. Дишайте дълбоко, че на следващите избори ще ви забравим, ако така я карате. Гарантирам ви го.

Комарницки пак кърти, чисти и извозва. Явно Мустака го е вдъхновил с откровенията си. Както самият той казва, можел е и по-хубаво, ама е бързал, не е имал време. Оставил е на Борисов да го нарисува по-добре…

И ако ме питате що няма новини за БСП – има! Освен Бокова, тия днес честват „Освобождението“. Колко народ освободиха след Девети от имотите им, не е истина! Злите езици говорят, че веднага след „революцията“ се случвало вечер да се разхождат по „Оборище“ и се ориентирали по полилеите. А на другия ден направо се нанасяли. Старите собственици били освобождавани от собствеността им. А някои дори от живота били освободени.

Пак злите езици говорят, че става дума за десетки хиляди избити само в първите няколко седмици след Девети. Ама това са зли езици, не трябва да им се вярва. За бесепето и лично за другарката Нинова, днес е ден на свободата и човечността…

Идиоти!

А, да! Сетих се още нещо. Последно: един познат ми разказа една забавна история. Като пионерче се разхождали около въпросните конюшни и един негов приятел се пошегувал: „Гледай каква работа! Преди това са били конюшни, а днес тук живеят хора…“

Това ни даде Девети, дето го празнуват другарите.

#ДАНСwithme: Вот на недоверие – да, но какъв?
oresharski_kletva

screenshot: bTV

Публикувах този статус в профила си във фейсбук. Преди да успея да пусна текста в блога си, нещата се промениха динамично, но все пак реших да го публикувам и тук.

#ДАНСwithme гласува вече 96 вота на недоверие на кабинета Орешарски. Тази вечер е поредният, 97-ми вот на недоверие. 75% от хората са убедени, че това правителство работи в услуга на тесни икономически кръгове и своите близки приятели. Над 80% от хората искат предсрочни избори, а само 19% искат пълен мандат на управляващата коалиция на ДПС, БСП и АТАКА.

Подкрепата за това правителство е по-малка от механичния сбор на електоралната подкрепа на партиите, които стоят зад него.

Вотът на недоверие извън парламента вече се е състоял. Въпрос на време е това да се случи и в парламента, а парламентарните механизми трябва да бъдат използвани по най-добрия начин.

Не трябва вотът на недоверие да се превърне в защитна стена за БСП и ДПС – според решение на Конституционния съд от 22 октомври 1992 г. след вот за цялостна политика повторен вот не може да се иска за период от 6 месеца.

ГЕРБ, като парламентарна опозиция, която иска да предизвика предсрочни избори, давайки заявка за властта след тях, трябва да намери начин да аргументира своята позиция срещу властта, показвайки слабостите на управлението в отделните ресори, за да може да иска периодично вот на недоверие.

Сред тоталните провали на сегашната власт са кадровата политика, вътрешния ред, националната сигурност, заявките за възстановяване на пагубни за околната среда и икономиката проекти, като Белене, Южен поток и втората кабинка на Банско… Тоест, вместо да направи услуга на БСП, бетонирайки кабинета за 6 месеца, опозицията в парламента трябва да намери начин да „клати“ кабинета чрез периодични вотове на недоверие в различните ресори.

Вот на недоверие за цялостна политика би бил грешен политически ход, ако могат да бъдат поискани отделни вотове в различните сфери на управление на кабинета „Орешарски“. Това е начин да се показва несъстоятелността на това управление, което загуби своите морални основания да управлява на 14 юни 2013 г.

Решение за вот на недоверие трябва да бъде взето и в контекста на предстоящи решения на #КС по казуса Пеевски и исканията за касиране на изборите. Решенията на КС могат да доведат до отнемане на 2 или 3 депутата от #ДПС, с което #Атака ще бъде поставена в неизгодна самоубийствена позиция да подкрепи по-категорично БСП и ДПС. Това би било неизгодно и за БСП. Тоест, ГЕРБ трябва да проявят повече фантазия при искането на вот на недоверие.

ОСТАВКА!

#ДАНСwithme: Ами катарзисът на ГЕРБ?
bb_bulfoto

На заем от © Булфото

За катарзиса ми е думата.

Във време, когато искането за оставка на кабинета и предсрочни избори се подкрепя от мнозинството българите, темата за „алтернативата“ няма как да не изплува. Да видим част от възможните алтернативи…

Дни, след началото на протестите, които бяха провокирани от поставянето на човек от финансова групировка начело на Националната сигурност, Станишев произнесе фразата: „видях човек, който е преминал през дълбок личностен катарзис„.

С „катарзиса” той се опита да измие и пречисти партиите от новата тройна коалиция от отговорността на своя акт. Лидерът на социалистите се опита да оправдае и премиера Орешарски за това, че без никаква съпротива прие да ролята на марионетка в този план и без никакво обществено обсъждане, го приведе в действие, предлагайки г-н Пеевски за шеф на ДАНС в 15 минутно заседание на парламента. Всичко се случи в петък, с идеята новината да „потъне“ в почивните дни, когато всичко трябваше да утихне…

Протестите #ДАНСwithme объркаха планове на Станишев и управляващите. За сега, успешно или не до там, гражданската съпротива на мафиотизацията на властта се противопоставя на най-скандалните назначения и действия на властта. За решения с по-висок финансов залог, дори по-твърди действия, като блокадата на парламента на 40-тия ден от протестите не помогна и не спря мнозинството да гласува заем от 1 милиард. Това, че не успяха да разсеят съмненията в целесъобразността на заема и прозрачността при разходването му – не притесни никого от управляващите. В деня на прегласуване на ветото от парламента, управляващите партии си оранизираха показно изкъпване в народната любов, събрана из цялата страна и докарана на площада в София. Това трябваше да послужи за ярък аргумент в полза кабинета и, в частност, да оправдае заема.

Казано просто, Станишев декларира, че има катарзис, но ние не го виждаме. Катарзисът не личи от действията на управляващите. Единствените индикации, че посланията на протестиращите достигат до ушите им е продължаващата организация на протестите срещу протеста, в стил Деветосептемврийска манифестация от времето на Живков. Управляващите продължиха да скандализират обществото с политически решения, с които се опитват да втвърдят ядрото от електората си с обещания в социалната сфера, засягащи пенсиите и надбавките, като игнорират активната част от населението, която фактически е ангажирана в генериране на средствата, необходими за провеждането на въпросните социални политики.

Думата ми обаче е за друго.

В цялата шумна дискусия, около управлението на ДПС, БСП и АТАКА сякаш потъна темата за предишното управление. Темата за „катарзиса“ на четвъртата парламентарно-представена партия, ПП ГЕРБ, сякаш изчезна. Въпросът, има ли тази партия морално основание да сънува отново властта, когато сегашната падне, сякаш е все по-актуален.

  • Може ли да се прокара ясна разделителна линия между Борисов и партията на бившите комунисти?
  • Можем ли ясно да разграничим лидера на ГЕРБ от процесите в 23 годишния „преход“, който ни доведе до пост-комунистическото общество, в което политическата власт бе транстформирана в икономическа и разпределена по силов или криминален път сред правилните и проверени другари?
  • Изтеклата, но премълчавана от мейнстрийма информация за него, известна като Дело за оперативно наблюдение „Буда„, достатъчно ясно ли го свързва с „прехода“, който е сериозно обременен от всевъзможни зависимости на партийните, икономическите и криминалните елити?

Да се върнем на протеста #ДАНСwithme и основния повод за недоволството, което извежда хиляди на улиците. Естествено, това беше Пеевски и медийната му империя, като функция на една икономическа групировка, свързвана с банката на Цв. Василев.

Фактите:

Цветан Василев и Делян Пеевски бяха привилегировани при управлението на ГЕРБ. Тази привилегия, бе признатата от министъра в служебното правителство, Асен Василев, който обясни пред гневните, че в края на мандата Борисов концентрацията на държавните пари в КТБ се е увеличила, сравнено с края на мандата на Тройната коалиция (БСП-ДПС-НДСВ). Тоест, мандатът на ГЕРБ и кабинетът „Борисов“ имат същото, солидарно отговорно участие в създаването и поддръжката на тази групировка, която от началото на протестите всички свободно описват като „олигархична“.

Да видим други „лица“ на миналото управление. Нима Емил Димитров, известен като Емо Фаса и министър Мирослав Найденов, известен като Миро Мършата могат лесно да бъдат „избелени“ и да преминат през своя катарзис, излизайки от там без грам съмнения в техния морален кредабилитет, финансова почтеност?

Нима ще забравим проектозаконите, писани в полза на мастити финансови босове, като скандалните предложения за промени в Закона за горите, които изведоха хиляди да протестират на Орлов мост срещу Цеко Минев от ПИБ? Нима ВТБ, КТБ и СиБанк не бяха обгрижвани с внимание от властта по време на „Eрата Боросов“?

Или друга една популярна тема – тази, с ДПС. След всички закани, че „няма да се съюзява с Доган“ и въпреки, че го определи за свой „най-голям враг“, след всички остроумни твърдения, за „човека, който мирише на джибри„, видяхме ли едно смислено политическо действие от страна на ГЕРБ и Борисов, в подкрепа на  показната телевизионна конфронтация на генерала с тогавашния лидер на ДПС? Доказа ли Борисов думите си, че „след 20 години участие на ДПС в управлението на държавата, ГЕРБ извади Доган от властта„? Силно се съмнявам…

По-скоро, останахме с убеждението, че на ГЕРБ и Борисов силно им се иска да са с ДПС, но без Доган, или поне да имат свое „ДПС“?

Къде е остротата на политическите тези на ГЕРБ срещу БСП сега? Виждате ли ясно разделителната линия между тези две партии, или пак сме свидетели на „позиционна война“, при която всяка една от двете страни внимателно калкулира вредите и ползите от близостта и раздялата?

Освен това, за да е пълна картинката, нека добавим и фактите, след края на почти пълния мандат на ГЕРБ:

Вероятно и други подобни „достижения“ на ГЕРБ, след края на почти пълния им мандат, могат да бъдат изброени. Сигурен съм, че защитниците им ще оправдаят това с кризата. Но няма с какво да се оправдае ръстът на контрабандата на цигари например, при който, според изчисления, около два милирада лева годишно се губят и не влизат в държавната хазна, докато ГЕРБ се опитваха да ни уверят, че пушачите в България са намалели почти двойно…

Обърнете внимание, че в този ред на мисли изцяло пропуснахме тоталното разграждане на институциите, при които премиерът Борисов си позволяваше да казва на президента да забави вето или обещаваше на опозицията да им даде 20 депутата, за да съставят собствено правителство, при все, че до скоро ги наричаше безделници.

Ще завърша с това, че протестиращите, и аз в това число, не сa против симпатизанти на различни партии да се обявяват против сегашното управление, поставено изцяло в услуга на един олигархичен картел, подчинил почти изцяло политическата власт в страната. Дори, сред протестиращите мога да разпозная хора с открояващо се ляво политическо мислене. Критерият е друг. Критерият е информираността, а не сляпата вяра, че този или онзи харизматичен лидер ще ни „оправи“ с магическа пръчица, защото е от чист по-чист. Не. Това няма как да се случи, ако сме със завързани очи за фактите.

Въпросът ми е дали изобщо ГЕРБ ще намери сили да се отърси от политическите негативи, които успя да събере, от времето, когато се формираше на милиционерски принцип, та чак до края на мандата си, преди да се опита пак да управлява? Съмнявам се! Без нужния „катарзис“ – да, ще чуем стандартните PR извинения: част от „лошите“ напуснаха партията, да, изключиха Фидосова, но нямаше признание за Пеевски и парите на държавата в КТБ – възникват сериозни съмнения дали трябва да им се гласува подобно доверие. За втори път. Само година-две след пълния им, според мен, провал. Максимум година-две… А и Орешарски най-вероятно няма да издържи до края на 2013!

Играта на Сидеров, или голата истина за Атака

siderov_pixelizedГолата истина e, че най-вероятно, Сидеров не иска предсрочни избори.

Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че, в крайна сметка, е с  137,252 гласа по-малко от изборите през 2009.

Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да „валоризира“ ролята си на „балансьор“ и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти, под формата на електорална подкрепа.

Престои да видим дали и как ще отиграе първото, или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да се генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския „микро-Мусолини“, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов, веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост Атака, но до скоро го псуваха (има и такива, чиите идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в „нормалните“ държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен (pdf за сваляне), най-вериятно щеше да престои няколко часа на „трамвайчето“ в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на „Пирогов“. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в страна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

Да целува ръцете на репортера и полицая, Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати „под наем“.

Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще „отлъчи от правата националистическа вяра“ неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слупаме кресчендото му, около „Планът Сидеров“…

siderov_2_pixelizedЗа снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза, като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

Не знам…

Още по темата от:
Добрата фея
Комитата

Шистова геополитика for Dummies в десет въпроса

Няколко въпроса, на които всеки защитник на тезата, че от геополитическа гледна точка проучването и добивът на Шистов газ от американската фирма Шеврон ще ни помогне да се освободим от руската енергийна зависимост…

  1. Вярно ли е, че земите, където ще се проучва и евентуално добива Шистов газ, са собственост на Валентин Златев?
  2. Вярно ли е, че Шеврон добива Шистов газ на много места по света заедно с Лукойл?
  3. Как точно Законът за концесиите регламентира и какви права той дава на концесионера върху добитата суровина, в случай, че такава бъде открита?
  4. Какъв точно процент от евентуално добития Шистов газ ще получи българската държава, при условие, че при добива на злато от Дънди Прешъс Металс по данни, които са публично известни, България получава под 2 процента?
  5. Ако допуснем, че България получи 5 пъти повече от газа, от колкото от златото на Дънди и достигне примерно до 10 процента, как точно това ще ни помогне да „изнудим“ руснаците да ни продават по-евтино техния газ?
  6. По какви пазарни цени ще си купуваме собствения газ, добит от Шеврон?
  7. Ако приемем, че ще това ще са цените от средиземноморския пазар на газ, кое ще принуди Шеврон да ни го продават по-евтино от цените на газа на Лукойл, който доминира и на този пазар?
  8. Как българската държава ще принуди Шеврон да разкрие всичките няколко стотин химикала, които са включени в течността, която се използва за хидравличното разбиване, ако част от тях са фирмена или търговска тайна?
  9. Вярно ли е, че регионът, където ще се провежда проучването и евентуалния добив е подземна вододайна зона?
  10. Смятате ли, че и ние сме идиоти?
–-
Получих няколко бонус-въпроса във Фейсбук, които допълвам към текста:
  1. От къде ще се взимат хилядите, вероятно милиони литри вода, нужни за добива на шистов газ по технологията „хидравлично разбиване“?
  2. Къде ще се съхранява вече „обогатената“ с химикали вода, след като тя се извлече обратно от земните недра?
  3. Как държавата ще контролира дали концесионерът не използва необявени химикали?

Важните въпроси за циганина Кирил Рашков и събитията в Катуница
снимка: pravda.bg

Че полицията бе напълно неадекватна в Катуница, това го видяха и малките деца. Нека си зададем важните въпроси, произтичащи от събитията в селото на Кирил Рашков.

  • Има ли връзка между Кирил Рашков и ГЕРБ и каква?
  • Участва ли Кирил Рашков в схеми за купуване на цигански гласове и в чия полза?
  • Има ли разработки срещу него, след 2009 г. (с изключение на събарянето на негов незаконен навес в гробищата и условна присъда на сина му)?
  • Вярно ли е, че колите на Кирил Рашков са били със специален режим на движение?
  • Вярно ли е, че обърнатите от тълпата коли на негови роднини и близки са имали разрешение за паркиране в синята зона на Пловдив и на какво основание?
  • Знаела ли е полицията за подготвяните от футболните хулигани погроми?
  • Защо футболните хулигани са били допуснати на територията на Катуница?
  • Как Кирил Рашков е напуснал палата си и имал ли е охрана и специална организация?
  • Защо футболните хулигани не са допуснати до личните покои на Рашков, останали напълно невредими, а само до постройките в началото на улицата?
  • Каква е ролята на кандидат-кмета на ВМРО за кмет на София, Ангел Джамбазки, настоящ общински съветник, избран с листата на ГЕРБ и председател на комисията по сигурността в Столична община и какво търси той в Катуница, ако е вярно, че е предвождал протеста там?
  • Възможно ли е допускането на хулиганите в селото и бездействието на полицията при извършваните от тях погроми да са целенасочени и кой печели от раздухването на етническо напрежение?
  • Има ли сходство в бездействието на полицията на 14 януари 2009, когато същите футболни хулигани безчинстваха в центъра на София, и сега, когато палят къщи в Катуница?
  • Допустимо ли е премиер и вицепремиер  да се забавляват по предизборни митинги и да са напълно индиферентни към събитията, като втория дори е в отпуск?
Вероятно има и други въпроси. Ще се радвам да ги прочета в коментарите под публикацията.

Интересни факти, около Кирил Рашков, публикувани в ДАРИК.

Ако бяхме нормална държава…
снимка: „24 часа“

Ако бяхме нормална държава вътрешният министър най-вероятно нямаше да е шеф на предизборен партиен щаб. 

Катуница го доказва. 

В селото има бунт. Въоръжена до зъби жандармерия. Убийство, опит за убийства с прегазени граждани и полицаи. Футболни хулигани. Палежи на къщи.

През това време вътрешният министър е в отпуск и обикаля ли обикаля и агитира ли агитира за изборите. Скандира „Победа“ и вероятно слуша Веселин Маринов. Прощава се с жена и дъщери в стил „Мила ми Венето…“ от борда на „Радецки“, предвождайки четата на ГЕРБ.

Ако бяхме нормална държава, това нямаше да се случи.

Нито нароченият за цигански „цар“ Киро щеше да е това, което е, нито до палежите щеше да се стигне.

Цветанов нямаше да е шеф на щаб, щеше веднага да се върне на поста си, или най-вероятно оставката му щеше да бъде приета до дни. Ако бяхме нормална държава…

Вместо това, комисар Калин Георгиев обясни в ефира на bTV, че полицията не се намесва по време на палежите, защото „това е специална практика, за да може напрежението да се успокои„. Пак по тази причина, полицията няма да ограничава правото на придвижване на гражданите.

Както казах, през това време министърът-отпускар скандира „победа“ и зове да гласуваме за ГЕРБ.

Всичко това да ви напомня нещо?

На мен ми напомня две неща! 

Напомня ми на Л. Начев, който няколко часа след като трима полицаи са застреляни в „Люлин“ се забавлява в нощен бар с манекенки. Сниман от Севда Шишнамова, той я пита: „Това нали няма да го даваш?“

Напомня ми и на едно премиерско хоро, докато 14 войника изгарят живи късно вечер, прибирайки се след нерегламентирана работа на частен обект.

Добре, че убиецът и подпалвачите от Катунци са арестувани, според комисар К. Георгиев.

Въпросът е дали все още някой смята, че да си шеф на МВР, да си в отпуск, да откриваш предизборна кампания, докато из страната има убийства, мини етнически бунтове с опит за линч и палежи, е нещо напълно нормално. Дали това наистина е печеливша изборна стратегия и кой печели от това?

Въпросът, всъщност, е дали живеем в нормална държава?