Гражданско общество

Спящият красавец

Тази сутрин Цветанов не гастролираше по телевизора… Както казва Иван Бедров, проблем очевидно за него няма…

Аз обаче, като изтънчен критик на управляващите ни клоуни, ще ви дам няколко примера:

1. Помните ли протеста срещу тройната коалиция на 14 януари 2009? Помните ли кого би полицията? Помните ли дали има арестувани и осъдени за тогава? Аз не помня за осъдени, но помня битите пред очите ми мирно протестиращи граждани. Помня и десетките мирни граждани, бити из Борисовата градина. Но не помня и един осъден полицай или вандал. Поправете ме, ако греша;
2. Помните ли едни 4000 души, които бяха изгонени насилствено от един стадион, заради шепа лумпени? При този случай осъдени май има, но отново не помня нормалните, с нищо не нарушаващи обществения ред граждани да бяха обезщетени дори и с мъмрене на отговорния за посегателството над правата им служител в МВР;
3. Третият пример е от вчера. Шепа лумпени, приличащи досущ на онези, от 2009 и футболната среща наскоро, и които, освен всичко друго гордо се снимат сами себе си, осъществиха погром над молитвения дом и нанесоха телесни повреди на членове на регистрирана и действаща напълно в рамките на закона религиозна общност в Бургас. Видеото е достъпно в мрежата, услужливо и самодоволно качето от самите лумпени…

МВР обаче за сега спи. Спи и вътрешният ни министър, който иначе със завидна лекота обикаля из студиата на всички телевизии, разяснявайки ни поредния фамозен и феноменален успех на МВР в борбата с организираната престъпност. Вместо да се ангажира със случая, очевидно планиран и предварително организиран от ВМРО, Цветанов предпочете да открива някакви мероприятия по безопасност на движението. Явно, безопасността е важна само за пешеходците, но не и за лошите „сектанти“…

Мълчи не само вътрешният министър, но и шефът на предизборния щаб на ГЕРБ. Същата ГЕРБ, която вкара с листата си в Софийския общински съвет висш функционер на ВМРО (съорганизатори на протеста в Бургас), Ангел Джамбазки, който, освен всичко, е и шеф на комисията по реда и сигурността в Столичен общински съвет….

Та, в отговор на Иван ще допълня: не само, че няма проблем за Цветанов, но явно се е успал тази сутрин в един от шестте си апартамента…

Представителна ли?!

По подразбиране, представителната демокрация идва с пакет отговорности, които упълномощените да вземат автономни управленски решения, носят пред суверена — избирателите.

В този смисъл, смяната на министър в известна степен представлява предоговаряне на отговорностите. Ако смяната на един и същ министър е втора за няколко месеца, тогава предоговарянето на отговорностите, поради промяната в първоначалната уговорка са повече от очевидни.

Ако сферата, в която се извършва предоговарянето, е здравопазване, тогава, заради своята значимост за обществото, проблемът с прилагането на обичайни и логични процедури, както и формалното поемане на отговорност пред упълномощителите (избирателите) е повече от необходимо. Все пак, не става дума за смяна на чиновник на някоя синекура длъжност, нейде из дебрите на администрацията, а говорим за смяна на здравния министър.

Какво обаче се случи у нас? Демонстрира ли премиерът това, че смяната на министъра на здравеопазването е и негова отговорност? Дойде ли в Парламента, да представи лично новата номинация?

Не.

Нещата се развиха различно от логиката, която процедурата на представителната демокрация предполага. Борисов демонстративно изпрати своето вице, който, според мнозина също е „пътник“, да представи нов министър на здравеопазването, който, както самият Константинов отбелязва, заема пост с голямо текучество напоследък…

Естествено, провокирана от демонстративния премиерски непукизъм, опозицията използва случая да предприеме действия, които, въпреки, че изглеждат забавно и несериозно, всъщност доста умело илюстрират абсурдността на ситуацията: докато представители на управляващото мнозинство говореха в Парламента, те размахваха плакати с лика на първия държавен ръководител.

Резултатът? Очевидно разгневен, Борисов цъфна в Парламента, за да потупа новия министър по рамото и да нарече работодателите си безделници, обиждайки по този начин и тези, които са ги овластили с механизмите на представителната демокрация — избирателите. „Безделниците“ поискаха всички в Парламента да се разграничат от думите на Първия, което провокира поредния абсурд: Уж демократично действащите граждани за европейско развитие на България не пожелаха да се разграничат от лидера си, обявявайки идеята за почти еретична… Това пък, от своя страна, отчитайки генезиса на опозицията и самоопределянето на ГЕРБ, като демократична и открита партия, практически, за пореден път демонстрира силно субординираната на крайната воля на Лидера структура на ГЕРБ. Както не веднъж съм казвал, БСП трябва ръка да му целуват на Борисов за това, че умело и систематично реанимира своя основен враг от тройната коалиция — БСП на Станишев…

Сякаш, да илюстрира безрезервната вярност към Лидера, председателят на Парламента, г-жа Цачева пускаше и спираше камери и микрофони, като един истински диждей или тон-режисьор, демонстрирайки неодобрение към изказвания „извън дневния ред“, но допусна граничещото с лудост поведение и значително надхвърлило позволеното време, изказване на Волен Сидеров, позволявайки по този начин деструктивен език на омраза — неприемлив, според всички демократични стандарти.

Всичко обаче е наред! Министърът е сменен, медиите са показали Лидера, той се е скарал на депутатите с думи, така приятни на електората, който отдавна завижда на „безделниците“ за евтините кюфтета…

Най-хубавото тепърва предстои, скъпи сънародници!

Вероучение в училище — защо "НЕ!"

Периодично ставаме свидетели на странни законодателни решения, правни и силови действия в сферата на религиозните права и свободи. Да припомним: през 2002 г. се приема нов Закон за вероизповеданията. Той е посрещнат нееднозначно от вярващите, с изключение, най-вече, на ръководството на БПЦ. Последвалите протести не успяха да склонят президента Първанов да наложи вето, законът, приет на бързи обороти, като подарък за църквата, даде основание на полицията да нахлуе със сила в храмовете и да „въдвори ред“ в разединеното Православие. В резултат, Първанов получи награда за „приноса му към единството на православните народи“ не от кого да е, а от руския патриарх. Години по-късно, Европейският съд по правата на човека в Страсбург реши, че държавата неправомерно е заставила вярващите да са под едно ръководство, присъждайки финансово обезщетение. Съдът, също така, постанови, че приетият през 2002 Закон за вероизповеданията трябва да бъде променен в частта му, налагаща единно ръководство на вероизповеданията, най-вече това, на БПЦ.

Кръгът се затвори, за сега, до необходимата промяна в религиозния закон. Президентът получи награда, „разколът“ бе овладян, законът свърши своята работа, а България се размина с минимална санкция. Медиите обаче основно коментираха това не като проблем със свободата на религията, а като заслуга и нещо положително.

В същото време, почти със същата давност, тече една друга дискусия, произтичаща от циклични опити да бъде въведено задължително конфесионално обучение по религия—Православие. Без да задълбаваме в опитите на една-единствена (било то и) религиозна институция да монополизира способността да възпитава морални добродетели и духовни ценности и без да се концентрираме върху все по-ясно открояващите се усилия проблемът и вярващите да бъдат употребени във вътрешно-организационни планове и стратегии, както и очевидните разминавания между изявления за любов към ближния и фактическите действия по отношение на малцинствени, нетрадиционни групи, няма как да не се запитаме за демократичната стойност и законовите възможности православно вероучение да бъде въведено като задължително обучение и възпитание в училища и детски градини. А те са направо нулеви, ако не променим светския характер на държавата, изменяйки поне четири закона — Конституцията, Закона за висшето образование, Закона за общообразователния минимум и Закона за народната просвета. Успоредно с това, ще трябва да се откажем от демократичните ценности на европейските демокрации и да залитнем решително към азиатски модел държава.

А, междувременно, Президентът изрази подкрепа на идеята за въвеждане на задължително православно вероучение в училищата и иска среща с Максим, за да представи своята концепция.

Няма какво да се чудим, след връчената му от бившия руски патриарх награда.

Текстът е писан за в-к Република

PolitiKat.net

На 02 септември, късно вечерта, приключихме с всички тестове на бета версията на PolitiKat.net.

Няколко пъти правихме анонси, заедно с Комитата, писахме и в блога на фондацията ни. Ето, че бета версията на сайта http://www.PolitiKat.net, като Интернет сайт на „Гражданската инициатива за намаляване на политическото лицемерие“ е готова!

Правилата и принципите са описани на самия сайт.

Ще се радваме, ако инициативата ви харесва! Чувствайте се поканени да се регистрирате в сайта и да допринасяте, записвайки и проследявайки обещанията и становищата на родните политици! 🙂

Парламентарният "стил" на ГЕРБ…

Две неща ми направиха впечатление напоследък:

След като заяви, че няма против да й четат пощата и, че е готова да ходи гола по улиците, само и само да няма „октоподи“ в България, Цецка, явно изчерпила идеологемите, се скри и потъна в дълбоко мълчание, по отношение на заведеното в деловодството на Народното събрание от мен писмо до нея, с искане да ми бъде изпратено копие от приетия Закон за електронните съобщения, за да може да реагираме преди да е изтекъл срокът за евентуално вето на президента. Излишно е да споменавам, че имах уверенията на г-жа Цв. Цветанова (да не се бърка с министъра! Тази е шеф на кабинета на Цачева, въпреки, че съвпаденията във флоралните имена е забавно), че ще ни бъде предосатвен крайния вариант на закона, изпратен на Първанов за обнародване… Чакаме, както се казва!

Окрилени от примера на Председателката, другите депутати от ГЕРБ бързо възприемат нейния неповторим стил и също така си играят на криеница с представителите на гражданското общество – различни НПО и извънпарламентарни партии.

Подобен е случаят с известната Искра Фидосова, която, въпреки няколкото лични разговора с нея и уверението, че ще получим отговор на молбата на партия Зелените нейни представители да наблюдават дейността на Временната комисия по изработване на нов избирателен кодекс, отговор на искането ни все още не е дала… А, днес комисията заседава! От достоверни източници знам, че хаосът в комисията е пълен, поради факта, че много НПО, партии и други институции и граждани имат интерес да следят работата  на комисията по обясними и напълно разбираеми причини. Да не говорим, че дейността на комисиите май е публична (ако не става дума за тези, които се занимават с класифицирана информация)…

Това е положението!

Снимки: в-к Класа и Дарик Нюз

Disclaimer:

Трябва да призная, че за втори път, часове, след като описах комуникационен проблем на ГЕРБ, той бе частично решен. Първият път бе, когато Цачева заяви, че ще цензурира информацията. Вторият път е ЗЕС, въпреки, че комуникационният проблем изяде един ден за реакции, защото можехме да имаме редакцията на приетия ЗЕС още вчера. Сега, след като този текст е популярен, очаквам до дни Фидосова да отговори на молбата ни за достъп до временната комисия по новия избирателен кодекс… Дано! 🙂

ЗЕС, подслушването, лоялните граждани или защо искаме да бъдем слушани, а не подслушвани?

В сряда ще има пореден/последен протест срещу милиционерските промени в ЗЕС. Както вече писа „България е наша„, вероятността „проследяващият интерфейс“, изискванията за предоставянето му на МВР и създаването на „система от мониторинг център и други входно-изходни програмно-технически средства“ ще бъде заложена в закона. Какво това може да означава – питайте IT специалист и специалист по компютърна сигурност. За мен, това МОЖЕ ДА ОЗНАЧАВА И ИНТЕРФЕЙС ЗА ДИРЕКТЕН ДОСТЪП, какъвто, говори се, вече има изграден между МВР и мобилните оператори. Същите тези мобилни оператори, които ГУЗНО МЪЛЧАТ и НЕ КОМЕНТИРАТ ОБВИНЕНИЯТА на премиера, че ЗА 50-100 ЛВ. ВСЕКИ МОЖЕ ДА СИ КУПИ РАЗПЕЧАТКИ ОТ ТЯХ…

Думата ми обаче е за друго! Тези дни, услужливо, в почивен ден, от самия министър Цветанов изтече информация, че в офиса на „лоялния гражданин“ Алексей Петров имало архив. При това, архив с класифицирана информация, която „може да бъде използвана манипулативно в публичното пространство за постигане на определени користни цели – както за натиск в икономически или в политически аспект, така и чисто спекулативно за дестабилизиране на държавата…“

Ето за това протестираме! Промените в Закона за електронните съобщения създават предпоставки за НОВИ АРХИВИ В  ОФИСИТЕ НА ДРУГИ „ЛОЯЛНИ ГРАЖДАНИ“, които да имат капацитета да бъдат ползвани за шантаж, изнудване и всякакви други „користни цели“ (както самият министър на вътрешните работи посочва), които в крайна сметка, могат да доведат до дестабилизиране на държавата.

Преди много време споменахме, че няма нужда от ново, електронно ДС и намекнахме за опасността от нови протести след 20 години, този път срещу електронните досиета.

Нека не допускаме това! Елате на площад „Народно събрание“ тази сряда. Присъединете се към протеста, организиран от „България е наша“, за да спрем (за пореден, дано да е последен път) опитите за налагане на милиционерски, недемократични и ретроградни методи за контрол над гражданите!

Брех, таз национална сигурност!

Ципов е неуморен!

Не жали сили депутатът да изпълни повелята на Големия добър. От девет кладенци вода носи за да ни увери, че няма никакъв проблем с промените в Закона за електронните съобщения. Вярно е, че гражданите успяха да извоюват доста победи, свързани с откровено милиционерските клаузи, предвиждани в първоначалния вариант на законопроекта. Вярно обаче и това, че в одобрения в Комисията по националната сигурност и вътрешен ред вариант останаха доста притеснителни неща, които все още са неприемливи за младата демокрация в България. Сред тях са:

  1. Невъзможността да бъдете информирани, ако сте следени законно, но сте чисти;
  2. Липса на адекватни санкции за МВР, сравнени със санкциите за операторите и доставчиците, при нерегламентуран достъп;
  3. Липса на достатъчно ефективни мерки за зашита на правата и неприкосновеността на гражданите;
  4. Липса на ясна мотивация, финансова оценка, оценка за съвместимост и ефективен диалог с гражданското общество, при изготвянето на този законопроект;
  5. Неучастие на професионалисти в сферата на IT и цифровата сигурност, които да допринесат за ефективността на предлаганите промени…
Има и други проблеми, но и тези не са малко. Как се оправдават огромната част от тези, смело ще ги нареча УМИШЛЕНО допуснати пропуски и слабости? Извинението винаги е едно, удобно и страховито: Националната сигурност! Ето ви пример от интервюто на Ципов пред Дневник:

Ще се уведомяват ли гражданите, когато е имало нерегламентиран достъп до данни за тях?
– Гражданите ще се уведомяват служебно от парламентарна комисия, но не при всички случаи, а само при нерегламентиран достъп. Имаше предложения това да става при всички случаи, но аргументите да не бъде подкрепено това предложение в комисията бяха свързани с възможност за застрашаване например на националната сигурност.
Кога ще е готова новата концепция за националната сигурност?
– В момента се работи по министерства и ведомства. Намерението е до няколко месеца да се сглоби и да се внесе в Народното събрание. Идеята на документа е да определи най-вече ролята и функциите на министерствата и ведомствата в сектора „сигурност“ в условията на членство в НАТО и Европейския съюз. Проблем е, че няма закон за Националната разузнавателна служба и Националната служба „Охрана“. Другото, което предстои, е работа по нови закони за МВР и ДАНС.

Да обобщим:

  • Защо не се отварят досиетата: националната сигурност!
  • Защо гражданите няма да могат да научават, че ги подслушват и следят: националната сигурност!
  • Защо няма да има протести в близост до народните избраници: националната сигурност!
  • Защо информацията по редица знакови дела е класифицирана: националната сигурност!
Каква обаче е тази „национална сигурност“? Ципов казва – ТЕПЪРВА ЩЕ Я ПИШАТ! 
За да ни е ясна картинката, понеже все още не знаем каква е концепцията на ГЕРБ за националната сигурност, предлагам ви, навсякъде в текста да заменим „национална сигурност“ с „ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ“… Това ще отговори на много въпроси, които Ципов премълчава или не знае!

Снимка: ДНЕВНИК

Репортажи за ветото на Президента върху Закона за събранията, митингите и манифестациите

PRO BG за „санитарната“ зона около правителствените сгради:

Дискусия в студиото на bTV за промените в Закона за митингите, събранията и манифестациите:
http://blip.tv/play/AYHCrEMA

Срещи с депутати и министри около протеста срещу следенето…

Протестът „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!“ бе определен, като първия граждански протест срещу управляващата партия, постигнал определени резултати още преди да се състои. Наистина, в дните преди събитието, лично премиерът призова гражданите да не протестират, защото „въпросът е решен, във фейса няма да се бърка, в личното пространство на гражданите няма да се навлиза, а това ще се прави само при разследване на тежки престъпления…“ Тези изявления на премиера не събудиха доверие у протестиращите, а последвалите действия на политиците от ГЕРБ доказват, че има защо!

Макар и с огромни уговорки, МВР отстъпи от „фейса“, но пък се опита да противопостави потребителите на Интернет и мобилна телефония на фирмите, предлагащи подобни услуги, опитвайки се да спазари скандалния интерфейс срещу огромни, непосилни санкции. Индикации за това се появиха около срещата на организаторите на протеста с зам.-министъра Вучков и министър Цветанов.

След като стана ясно, че компромис от страна на протестиращите няма да има, започнаха трескави опити да се симулира диалог в обществото и да се обезсмисли протеста. Депутатите организираха среща след среща, на които бе представен нов пакет предложения, този път променящи вече внесените предложения за промени в ЗЕС.

Имаше и трета среща – организирана от Мартин Димитров.

Ще се опитам да обобщя събитията с по няколко изречения.

Първата среща в парламента бе изцяло медийна. Тя протече в стил: „добър ден, аз съм този и този…“ Събитието бе широко отразено в медиите, а диалог почти отсъстваше. ГЕРБ представи предложенията си, а останалите изразиха несъгласие с най-спорните моменти в тях. Тук представителите на МВР акцентирана върху „офертата“ за убийствените глоби и неразумно краткия срок за предоставяне на поисканите от ведомството данни.  Тази среща не успя да намали напрежението и не разсея съмненията около щенията на МВР напълно неоснователно да разшири правомощията и достъпа си до личното ни пространство, нарушавайки без повод нашата неприкосновеност.

След това се случи протестът, на който видимо притеснени сред протестиращите се появиха и пратеници на депутатите от ГЕРБ, които с почти императивен тон, не търпящ друга опция, ни поканиха настойчиво на среща в Парламента, където „чакали 50 камери“. Протестиращите отидоха до Министерски съвет и предадоха на Парламентарния секретар проекто-решение за оттегляне на предложенията на ГЕРБ, което да бъде подписано от Борисов и внесено и гласувано в Народното събрание. Премиерът се скри и не се видя с организаторите на протеста. Какво ще се случи, предстои да научим, но знаците отправяни от ГЕРБ са категорични: срокът няма да бъде продължен, предложенията няма да бъдат оттеглени, най-вероятно, след сериозна, но недостатъчна козметика, те ще бъдат гласувани на второ четене.

Втората среща с депутати от ГЕРБ по нищо не се различаваше от първата.

Другата среща, която се проведе, бе кръглата маса на СДС. Те също представиха своите предложения. На тази среща за първи път присъстваха и IT-специалисти и специалисти по мрежова сигурност, които ясно обясниха, че тези данни, до които МВР се домогва, могат лесно да бъдат заобиколени или фалшифицирани. Чрез всевъзможни, напълно достъпни средства, като Call Back услугите за мобилната телефония или лесно достъпните средства за шифриране и анонимизиране на Интернет трафика. Дори повече, стана ясно, че съществува напълно реална възможност данните от мобилната ни телефония да бъдат толкова фалшифицирани, че да ни бъде приписан 30 минутен разговор, с човек, който не познаваме и никога не сме набирали.

Всички останали отново изразиха неодобрението си от подобна законодателна инициатива, акцентираха за пореден път върху липсата на каквито и да било основания за по-нататъшни разширения на правомощията на МВР и разпростирането им все по-широко върху личната ни свобода и неприкосновеност. Отново бе потвърдено, включително и от г-н Мартин Димитров, че Директива 24/2006, на която се позовават вносителите на законопроекта, вече няколко пъти е въвеждана в българското законодателство, с което т. нар. изисквания на ЕС са изпълнени.

Представителят на Програма „Достъп до информация“, адв. Кашъмов обясни в залата, че не става дума за разследване, а за разузнаване. В дните около протеста министър Цветанов и заместникът му Вучков признаха, че съществува възможност за нарушаване на конституционните права на гражданите. Цветанов дори призна възможността за профилиране (по неясен принцип). Към всичко това добавете и разузнаването кой с кого, кога, а най-вероятно и какво си говори и пише, добавете и това, че данните изглежда ще бъдат достъпни на един отдел (вероятно ДОТО) и ще получите наистина мрачна картина.

Незабелязани останаха и редица сериозни проблеми, за които говореха юристи, граждани и политици. ГЕРБ имат план и го привеждат в действие. Другото не е важно.

Може да не искаме, но България ще стане Биг брадър и 2010 ще се бъде 1984! Има и друг шанс, но той зависи от нас…

За протеста срещу подслушването – с думи прости…

Нека да си изясним какво точно провокира протеста срещу предложените от ГЕРБ промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Или поне какво защо аз го подкрепям и участвам в организацията му?

Ето какво:

Какво се опитват да ни уверят ченгетата? Щели да действат по-бързо, по-ефективно и щели да могат да проследяват телефоните на бандитите. Най-обичам аргументи, в стил: „Ако отвлекат техните деца, на моето рамо ще плачат…“ Така, МВР щяло да действа „хем по-бързо, хем по-евтино!..“ Ефектен аргумент, нали? Да, но освен пропаганда, в него няма НИЩО друго. Абсолютно нищо!

Защо?

По ред причини, първата от които е тази, че в момента НЯМА никакви пречки това да се случва, защото:

  1. Министърът на вътрешните работи има право да подпише заповед за специалните разузнавателни средства (СРС), която да бъде потвърдена от съдия, в последствие. Тоест, оперативни и бюрократични препятствия, които да забавят действията на МВР просто НЯМА!
  2. Как издържането на специалисти, оборудване и специфичен софтуер за пасивен достъп, чрез интерфейс, ще бъде по-евтино на МВР, следователно и на данъкоплатеца, нека обясни самият министър. Аз с удоволствие ще го изслушам!
  3. Допускам, че СРС са били използвани изцяло според изискванията на Закона при операциите „Наглите 1 и 2“, „Крокодилите“, а и сега, при „Апашите“. Всичко това се случва при сега действащата законова рамка. Тоест, промените са излишни, според този аргумент!

Освен това, не приемам тарикатското изместване на темата: от една страна, МВР се оплаква, че не можело да  проследява своевременно телефоните на похитителите и похитените, от друга, прикривайки се зад този аргумент, ни пробутват и „нуждата“ от пасивен достъп, чрез специален интерфейс… Не на мен!

Нека кажа две думи за това, какво би означавало това, МВР да има пасивен достъп. Това означава, че Интернет доставчикът НЯМА ИНФОРМАЦИЯ КОГА, КОЙ, ПО КАКВИ ПРИЧИНИ, ЗА КОЛКО ВРЕМЕ достъпва до трафичните данни на клиентите си!

Защо това е НЕПРИЕМЛИВ проблем? По ред причини:

  1. Подобна практика НЯМА в НИТО ЕДНА европейска страна. Факт, до доказване на противното!
  2. Начинът, по който е формулирано предложението, създава ситуация на безнаказаност. Липсват контролни механизми. Тоест, достъпът и контролът върху осъществяването му са в една и съща структура: МВР. То трябва да се само-контролира. Вярвате ли в Дядо Коледа?..
  3. Дори хипотетично да допуснем, че има желание за контрол, това допълнително се обезсмисля, защото наказанията, които се предвиждат, са недостатъчно тежки, за да изпълнят изискванията за употреба на СРС, при разследването на „лошото“ ченге, решило да облажи, гледайки където не му е работа.
  4. При толкова основателни опасения и сведения, за злоупотреби, хипотезата за изтичане на фирмена, корпоративна, бизнес, адвокатска, лекарска, че дори и просто лична тайна, е напълно реалистична! Искаме ли да допуснем това?

Още нещо, което не се споменава често от радетелите на идеята за промени в ЗЕС, особено в частта им за директен, неконтролируем, недоказуем и ненаказуем достъп на МВР до трафични данни, е това, че тайната на кореспонденцията, защитавана от Конституцията, е силно застрашена! технологичен факт е, че при проследяване на електронните съобщения – e-mail – при достъп до информация от кого до кого е имейлът, се достъпва и ДО САМОТО СЪДЪРЖАНИЕ. Въпрос единствено на желание е ченгето да се „изкуши“ и да погледне какво има в самото съобщение… Каква е цената на това ‘“изкушение“? Ако става дума за големи фирми, които се конкурират, а тази, която губи пазара, има „свой човек“ в ДОТО? Каква е вероятността той да устои на „изкушението“? Аз вярвам, че логиката „каквото не може да се купи с пари, може да се купи с много пари!“ е напълно приложима в случая.

Има и друг проблем:

Огромният брой Интернет-потребители, милионите абонати на мобилните оператори, изискват такъв човешки и технически ресурс за проследяване на ЦЕЛИЯ ТРАФИК, че изглежда малко вероятно това да е по силите и по джоба на МВР. Не е ли напълно логично да допуснем, че сред милионите, съществува сериозен риск да бъдат „изолирани“ само тези, които са неудобни: хора с силна гражданска позиция, критично настроени към властта, общественици, журналисти и т.п…

Има и други аргументи срещу предложените промени в ЗЕС, но рискувам текстът да стане прекалено дълъг. Става дума за ЛИПСА НА ГАРАНЦИИ ЗА НЕНАРУШАВАНЕ НА ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ. За нищо друго не става дума! Не става дума дори за това, имаме ли какво да крием! Това никак, ама никак не е важно!

А какви гаранции дава МВР? Началниците щели да гарантират!  (справка: Благородна Макева, Главна дирекция „Криминална полиция“: „Да, системите, нашите, така са настроени!..“ в „Челюсти по Дарик и НОВА) Да, но аз споделям мнението, че в една законова и демократична държава, спазването на законите се гарантира от „Принципа на правото“ и съдебната система, а не от началниците, които, за тяхно съжаление, заемат своя пост временно…

Чувствайте се свободни да ме коригирате, ако греша!..