Далавера

Какво става с ПФ „Доверие“?

Фонд ДовериеКакво става с ПФ „Доверие“?

Купи ги офшорка. Типично…

Между протестите, докато управляващите продължават да извършват нагли назначения, подобни на това, на Пеески, а безсрамници, като Йордан Цонев, демонстрират поведение, в стил „не човек, а желязо“, в чудната ни татковина продължават да се случват чудни неща…

Да се върнем на темата: някои твърдят, че покупката на фонда за 170 милиона евро била даже ниска за 920 милиона евро активи, управлявани от „Доверие“. Това са парите на 1,250,000 осигурени във фонда български граждани.

„Доверие“ отчита 5-7 милиона евро печалби годишно. Така е от 2005-та до сега.

За да е по-ясно: Един неясен, скрит зад офшорка инвеститор дава 340 милиона лева за пенсионен фонд, който прави (средно, по около) 10 милиона лева печалба на година?

Някой инвестира 340 милиона с перспектива, инвестицията му да се възвърне чак след тридесет и четири (34) години, без да броим лихвите, ‘щото приемаме, че инвеститорът е един богат мустакат чичко, който вади кинтите от джоба си…

Нали няма да ме уверявате, че 930 милиона във фонда имат значение?! Новият собственик не може да си ги извади и да ги изхарчи за яхти и пиячка. Не и по закон.

Затова се питам:

Дали пак някой не планира да „изтупа чувала“?

Въпросът е и дали достатъчно голяма част от 1,25 млн клиенти няма да се сетят първи, че партидите им не са „закотвени“ там…

Казусът "Камчийски пясъци" или как се купуват дюни за 14 стотинки на кв. м.?

Препечатвам този текст без никаква редакция и със съгласието на част от авторите: Коалиция „За да остане Природа в България„.
Препоръчвам ви това четиво, за да видите част от схемите за разграбване и унищожаване на природното богатство на България.
Реших да препечатам този текст, мотивиран от съобщение, което получих във Фейсбук:

„Същото е и с заменките! Юруков го гонят защото позволил заменки за няколко декара на няколко свои приятели. И никой не вижда хилядите декари заменени на Христо Ковачки, Красимир Гергов, Тодор Батков и други подобни величия…“

Коментарът бе във връзка с анализ на Любослава Русева в Дневник, по повод вървящата към провал, заради постигнато съглашателство между ГЕРБ и Първанов, процедура по импийчмънт на президента Първанов. В текста Русева пише:

„…Разбира се, че Първанов няма да бъде свален. И не е това целта на пушилката, озаглавена „започване на процедура по импийчмънт“. Замисълът е съвсем прозрачен, да не кажа чак обидно елементарен: президентът трябваше да бъде принуден да се сниши, защото в момента се явява единствената опозиция, разполагаща с реален ресурс, а и поредното зрелище удобно ще отклони вниманието от много по-съществените скандали като тези с ДАНС или Висшия съдебен съвет…“

 Л. Русева, също така, пише:

„…Истината обаче е, че никой не „гони“ Георги Първанов заради Людмил Стойков или големите шлемове, договаряни с Москва под масата. Никой не подхваща темата нито за собствените му връзки с недосегаеми босове, нито за собствената му намеса в съдебната власт. За скандалното му мълчание по отношение на …далаверите на предишното управление също не го питат. И един дори няма сред онези, които разполагат с реални властови лостове и достъп до сериозен информационен ресурс, за да извади разтърсващо доказателство за овъртолването на президента било в корупционна схема, било в държавна измяна – тоест онова, заради което Първанов наистина би следвало да бъде импийчнат…“

 Нещо подобно се случва в сферата на околната среда в България. Никоя заинтересована институция не обръща внимание и не взима на сериозно нито протестите, апелите и жалбите на професионалистите в сферата на опазването на околната среда, нито пък се съобразяват с растящото недоволство на гражданите по отношение на всички онези, които с откровено незаконни или полузаконни средства разграбват и унищожават природните ресурси на България.
Приятно четене за една от схемите!

Как бе ликвидирана защитена местност „Камчийски пясъци” и как бяха заменени стотици декари дюни за 14 стотинки на кв.м.!
1. На 23 март 2003 г. по искане на фирмата Холдинг Варна АД областният управител на област Варна внася искане до МОСВ за намаляване площта на защитена местност „Камчийски пясъци”, в южната част където се предвижда изграждане на курортен комплекс.

2. На 7 април 2003 г. с писмо за целесъобразност от страна на МОСВ (Изх.№ 20-00-1052/7.04.2003 г), което не съдържа мотивите за целесъобразност в съответствие с критериите, съгласно чл. 36, ал.2 от ЗЗТ, министерството стартира процедура понамаляване на площта на защитената територия.

3. На 13 май 2003 г. е свикана комисия за разглеждане на предложението за намаляване площта на защитената територия, която не включва представител на БАН, и която взема решение за намаляване площта на ЗТ „Камчийски пясъци”, въпреки отрицателните становища на РИОСВ Варна и на участващите в комисията НПО – Българско дружество за защита на птиците и Българска фондация „Биоразнообразие”.

4. На 19 май 2003 г. в свое официално изявление пред медиите, Министър на икономиката Николай Василев заявява че 100 милиона долара ще бъдат инвестирани в създаването на модерен крайморски курортен комплекс южно от резерват „Камчия”, като резервата ще бъде запазен.

5. В периода от между 13 май и 2 юни 2003 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) разпраща информационни писма до БАН, МОСВ и Министерство на икономиката, с които алармира за необосноваността на исканото намаляване на ЗМ „Камчийски пясъци” и за сериозната заплаха за резервата „Камчия” и „Комплекс Камчия”, който още през 2002 г. е предложен за включване в НАТУРА 2000 по надлежния ред (виж приложение 3). В отговор на писмата Централна лаборатория по обща екология при БАН (Изх.№098/29.05.2003 г.) и Институт по зоология при БАН (Изх.№ 149-РД-08/28.05.2003 г.) предоставиха на БДЗП недвусмислени становища за природната стойност на територията и необходимостта да се поддържа досегашния режим на защита. На базата на всички събрани факти на 2 юни 2003 г. БДЗП поиска с официално писмо (Вх. №26-00-1709/02.06.2003 г.) от Министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова да спре процедурата по намаляване на защитената територия, излагайки 23 конкретни аргументи и 18 приложения в подкрепа на искането си. Въпреки че БДЗП не получи конкретен отговор на искането си, процедурата за намаляване на площта на ЗМ „Камчийски пясъци” бе спряна от Министър Арсенова, а опитите да се разрушат природните местообитания – осуетени на тогавашния етап.

6. На 6 юли 2004 г.с Решение № 164 на Общинският съвет гр. Долни чифлик ( протокол № 10/06.07.2004 г) приема подробен устройствен план на Курортен комплекс „Шкорпиловци”, предвиждащ застрояване в границите на Защитена местност „Камчийски пясъци” в нарушение на ЗУТ, ЗООС и ЗЗТ без екологична оценка.

7. С Решение N 568 от 17 юни 2005 г. на правителството от площта на морските плажове в България са изключени 1500 декара (имоти с акт за изключителна държавна собственост 407/23.10.1998 и 409/27.10.1998) от плажната ивица в Община Долни Чифлик, землищата на селата Шкорпиловци и Ново Оряхово. Част от тази територия попада в границите на ЗМ „Камчийски пясъци”. В същото решение Министерски съвет разпорежда собствеността върху тези земи да се прекатегоризира от изключителна държавна собственост в частна държавна, в нарушение на Закона за защитените територии и Конституцията на Република България определящи публичният характер на собствеността на държавата в крайбрежната плажна ивица и в защитените територии.

8. На 5 юли 2005 г. тричленен състав на ВАС, воден от члена на ВСС и председател на V отделение на ВАС – Андрей Икономов издава решение по Адм. дело № 10313/2004 г. заведено от община Долен Чифлик срещу Заповед № РД-04-7706-249/29.10.2004 г. на областния управител на Варненска област, с която се отменя Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 836/22.04.2004 г. върху имот 150 от землището на Ново Оряхово. Областният управител се позовава на АИДС 407/23.10.1998 г., който определя имота, като част от крайбрежна плажна ивица. Тричленният състав взима решение с което се потвърждава статута на изключителна държавна собственост в полза на областният управител на Варна. В решението са посочени и следните мотиви : „На основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 69 от ЗДС, министърът на регионалното развитие и благоустройството на РБ е одобрил съставен АИДС № 407/23.10.1998 г. за имот, съставляващ „Морски плаж „Камчия – юг“ с обща площ от 1249801 кв. м., от които равен пясъчен плаж с площ от 146629 кв. м. и дюни с обща площ 1103172 кв. м. от които 1103169 кв.м. незастроена площ и застроена такава – 3 кв.м. Средната дължина на бреговата линия е 4702,3 м., средната ширина на морския плаж – 260 м. а тази на равния пясъчен плаж – 31 м. Имотът, предмет на АИДС се намира на територията на община Долни Чифлик и е описан с координати на точки по чупките на границата по координатна система от 1970 година. Както е видно Министерски съвет вече се е произнесъл, че този плаж е всъщност пасище и не подлежи на защита като публична държавна собственост, но за нуждите на съда плажът и дюните са все още плаж и публична държавна собственост. На 27.10.2005 петчленен състав потвърждава решението на тричленният (решение 9437/2005)

9. На 6 юли 2005 г. Областният управител на Варна издава акт с номер 5828/06.07.2005 г. с който имот 999 в масив 0 от землището на Шкорпиловци се превръщат крайбрежните пясъци в земеделска земя (пасище Х категория) и става частна държавна собственост. С акт с номер 5829/06.07.2005г имот 010 от землището на Ново Оряхово 565,023 декара се превръща от имот изключителна държавна собственост (крайбрежна плажна ивица и защитена местност) в частна държавна собственост (пасище).

10. През 2005 г. дружествата – „Бета Форест“ и „Мирта Инженеринг“, които са собственост на „Мет Риъл Истейт“, придобиват 18 500 дка букова гора край Своге от община Своге. През 2007 г. През 2006 – 2007 г. държавата извършва заменки, като фирмите получават земи от защитената местност. „Бета Форест“ и „Мирта Инженеринг“ заменят част от гората край Своге за 2708 дка край морето в района на местността „Камчийски пясъци“.

11. На 10 март 2006 г. се сключва договор РД 51-930 между Министъра на земеделието и горите и Рийс интернешънъл ЕАД за замяна на недвижим имот, по силата на който 407 декара от горепосочените „пасища” са заменени с 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ 650 декара. Четиристотинте декара на първа линия на плажа в Шкорпиловци бяха оценени на 55 673 лева, а нивите във Видинско на 415 340 лева.

12. На 13 март 2006 г Община Долен Чифлик завежда Адм.дело №2289/2006 г. във ВАС срещу Заповед № РД-06-7706-23/27.01.2006 г. на Областния управител на област Варна за отменяне на АЧОС 857/22.06.2004г на имот 010 от землището на Ново Оряхово с площ от 565 декара. Имота е част от защитена местност „Камчийски пясъци” и е крайбрежна плажна ивица. Областният управител се позовава на издадени актове за изключителна държавна собственост 407/23.10.1998 и за частна държавна собственост 5829/06.07.2005г. Делото е прекратено поради оттегляне на жалбата от страна на Кмета на Община Долен Чифлик.

13. На 30 март 2006 г. „Рийс интернешънъл” АД оспорва пред Върховния административен съд (Адм.дело№ 3035/2006г) Заповед № 107/14.02.1980 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) към Министерския съвет на Република България (МС) за обявяване на защитена местност „Камчийски пясъци”, тъй като природозащитният режим пречи на бизнес намеренията на фирмата и според „Рийс интернешънъл” АД заповедта е нищожна.

14. На 27 юни 2006 г. тричленен състав на ВАС воден от члена на ВСС и председател на V отделение Андрей Икономов, позовавайки се на несъществуващи законови текстове не само взима решение в полза на „Рийс интернешънъл” АД, но и изтъква аргументи, които заплашват статута на още над 250 защитени природни обекти в цялата страна.

15. В предвиденият срок Министерски съвет и МОСВ обжалват решението на съда по Адм. дело № 3035/2006г, но с решение по Адм. дело № 7565/2006 г. петчленен състав на ВАС потвърждава отмяната на Заповед № 107/14.02.1980 г на председателя на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) към Министерския съвет на Република България (МС).

16. През август и началото на септември 2006 г. НПО информираха Парламента, МС, МРРБ, МОСВ, МЗГ, Главният прокурор и Висшия съдебен съвет за извършените нарушения и бе поискано те да вземат отношение в рамките на тяхната компетентност, да преразгледат взетите решения или да се разпоредят проверки по случая. Единствено Министерски съвет и Министерство на околната среда и водите обжалиха решението на триленен състав на ВАС. За съжаление до момента с изключение на това дело и решението за проверка на Прокуратурата на Р България никой не взе необходимото отношение по случая. На 20.10.2006 г всички институции бяха сезирани отново от НПО и бе поискано тяхната спешна реакция. На писмата и факсовете на НПО нямаше реакция.

17. На 2.11.2006 г. петчленен състав на ВАС председателстван от Константин Пенчев изтъквайки, че: „ недостатъчното индивидуализиране на територията на м. „Камчийски пясъци“ (липса на ясна южна граница на защитения обект) води до нищожността на административния акт поради липса на „годен обект“ – предмет на властническото волеизявление” потвърди решението на тричленният състав. В мотивите на съда се позоваха на експертизата на вещи лица според която „невъзможност да бъде посочена на място южната граница на защитената местност.” Съдийският състав не е разбрал, че вещите лица не могат да направят такъв извод по причина, че не са били на място. Необходимо е да се посочи, че коментираната южна граница е по-малко от 2 % от общата граница на защитената местност, че се касае за „неяснота” само на южната граница на един от десетките имоти в ЗМ, както и че в случая Рийс интернешънъл ЕАД са придобили в собственост крайбрежна плажна ивица в землището на Шкорпиловци а заповедта за обявяване на ЗМ включва землището само на Старо Оряхово (в последствие разделено между Старо и Ново Оряхово).

18. През декември 2006 г. и юни 2007 г. са внесени в МОСВ две предложения за повторно обявяване на „Камчийски пясъци” за защитена местност. Изготвена ие и подписка от страна на местното население в селищата Старо Оряхово, Ново Оряхово и Долни Чифлик с искане за възстановяване статута на защитената местност „Камчийски пясъци”. МОСВ не се е произнесло в законоустановения срок за целесъобразността на направените предложения, както се изисква по ЗООС и до днешна дата не ни е известно да е предприело действия за възстановяване на статута на защитената територия.

19. На 28 януари 2008 г. Фирма „Мет Риъл Истейт“ ЕАД получава от Българска агенция за инвестиции сертификат №А-092 от 25.01.2008 г., с което е обявена за първи клас инвеститор за проекта си „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“. (Названието впоследствие е променено). Най-солидното основание е присъствието на австрийската „Raifеisen Centrobank“, 100% собственик на „МЕТ Бетайлигунгс-фервалтунгс ГмбХ“ (дружество за управление на недвижими имоти), което пък е собственик на „Мет Риъл Истейт“. Според разчетите на компанията за три годишен период „Мет Риъл Истейт“ трябва да вложи 411 млн. лв. и да открие 3200 нови работни места след реализирането на проекта.

20. На 25 март 2008 г. кмета на община Долни Чифлик със заповеди 643 и 644 одобрява ПУП-овете за имоти, собственост на „Бета Форест” в землищата на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, находящи се на територията на бившата защитена местност „Камчийски пясъци” в нарушение на ЗУТ, ЗБР и ЗУЧК без екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на мрежата Натура 2000.

21. На 8 септември 2008 г. с Решение на Министерски съвет №587 от 8.09.2008 г. се променя предназнечинието на земите и изключването им от горския фонд с цел реализирането на инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава че земите на „Бета Форест” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008 г.

22. На 27 октомври 2008 г. с решение №27/27.10.2008г. кметът на община Долни Чифлик отказва достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно копия от издадените от него заповеди 643 и 644 от 25.03.2008 г., на Асоциация на парковете в България, позовавайки се на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, въпреки че информацията е поискана по надлежния ред (чл. 12, ал.3) и е официална обществена информация, съгласно чл. 10 на ЗДОИ, а не информация, предоставена от трети лица.

23. С решение №125 от 10.10.2008 г. и №130 от 28.10.2008 г. директорът на РИОСВ Варна отказа достъп до обществена информация съответно на БДЗП и на Българска фондация „Биоразнообразие”, като отказа да предостави копие от свое решение по преценка за необходимостта от Екологична оценка № ВА-35-ЕО/2008. Въпросното решение не е публикувано на интернет страницата на РИОСВ Варна, както се изисква по закон. От друга страна решението на Министерски съвет от 8 септември 2008 г. би трябвало да е взето въз основа на решение по ОВОС или ЕО. Не ни е известно да има завършена процедура по ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 на проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. Имаме основание да считаме, че цитираното по-горе решение е свързано с инвестиционни намерения на територията на бившата защитена местност „Камчийски пясъци”.

Всички посочени индивидуални и общи административни актове нарушаващи Конституцията на Република България, Закона за защитените територии, Закона за околната среда, Закона за устройство на територията и Закона за държавната собственост продължават да съществуват към настоящия момент. Вредите нанесените на компонентите на околната среда са продължаващи и не са прекратени.

Далаверата да шитнеш своя Г. за пеесе кинта e… ЯЛОВА!

Какво на практика става? Ти си средностатистически перничанин или жител на кое да е друго населено място… Днес, на срещите ми с избиратели от Перник ми намекнаха, че над 50% от гласовете вече са спазарени. Надявам се, че това са поредните градски легенди, но все пак, ако приемем, че има доза истина, то какво става с тези спазарени гласове?

Хипотезите са две: при по-лошата, не получаваш нищо. Шефът гледа ведомостта и сравнява в коя секция колко гласа има за неговата партия. Ако бройките на работниците и гласовете от дадена секция съвпадат – той е доволен и става депутат, а ти си доволен, защото оставаш на работа…

При втората, нещата привидно са по-добри, защото инкасираш 50 лв. за своя Г., но това само на пръв поглед е така. Защо?

Защото, продавайки своя глас, ти пращаш една партия в Парламента. Всяка парламентарно представена партия получава субсидия, ако не ме лъже паметта, 12 лв. за глас на година. Тоест, партиите, които „инвестират“ пари в купуване на гласове, получават обратно 48 лв. за 4 години в Народното събрание. Така, продавайки своя глас, ти взимаш 50 лв., но връщаш, под формата на субсидии, събирани от данъците, на същата тази партия 48 лв. Ако добавим и парите, които идват пак от твоите данъци, за заплати на „твоя“ депутат, тогава далаверата ти, да шитнеш своя Г. не е ялова, ами си е направо на червено.

Помисли, дали не искаш да минеш на ЗЕЛЕНО на тези избори!


* За краткост, замествам „Глас“ и „Гласове“ с Г. Надявам се, че така текстът става по-разбираем…

"Отвратителният" български характер (по Филип Киркоров)

Преди няколко дни Филип Киркоров отговори много откровено, но, вероятно доста скандално за някои, на въпрос в предаването „БНТ Такси“. Запитан „кое е най-българското у Вас“, Киркоров без да се замисли изстреля „Имам отвратителен характер“… Което означава, че за един не живеещ в страната и успял в чужбина българин най-характерната българска черта е „отвратителният характер“.

През изминалите няколко дни отделих малко време да мисля какво ли вероятно се крие зад това изказване на певеца… Не ме разбирайте погрешно, не съм сантиментален идеалист и не смятам, че сме за чудо и приказ и за пример на всички наоколо. Не искам, също така, да остроумнича колко задръстени сме на тези географски ширини, но има поне един паралел, който може да се направи между най-характерната българска черта, спомената от Киркоров и реалността, в която живеем у нас.

Ще започна по-отдалече. Имам приятели македонци. Те държаха преди време фабрика за млечни продукти… Нека се върнем у нас: една от най-дискутираните в медиите теми бяха хранителните ментета, които ни пробутват по магазините. Като вегетарианец, темата с колбасите-ментета не ме вълнува, даже се изкушавам да кажа: „така им се пада“… По-силно ме заинтригува въпросът с млеката, сирената и кашкавалите има всичко друго, но не и мляко!.. Едри и дребни производители, лекари и специалисти по стандартите в млекообработвателната индустрия се упражняваха в реторика по въпроса… След всичко изговорено стана ясно, че грешката е вярна. Купуваме тебешир, а не кашкавал… Връщаме се в Македония. Моите приятели ми казаха, че най-търсените майстори-млекари там са българите, защото знаят как да правят кашкавал от картофи.

Когато ми казаха това преди 5 години (или дори повече), то ми прозвуча като измишльотина, която премълчах дискретно. Сега, години по-късно, когато млекопроизводителите признаха гласно, че голям процент от тях ни продават боклуци, вместо мляко, това ми звучи отвратително. Човек, който си позволява съзнателно да прави това, само и само да извлече по-голяма печалба, има отвратителни черти в характера си. Ако за такъв човек келепирът е основен житейски идеал, а далаверата начин на мислене, то „отвратително“ е основна черта от характера му. Ако голямата част от млекопроизводителите са склонни да се отнасят отвратително към клиентите си, бих приел, че за представителна извадка от тях, „отвратителният характер“ е основна българска черта.

Остава ми да вярвам, че в останалите сфери на обществения живот у нас не преобладава „отвратителното“, като основна българска характеристика.