#ДАНСwithme

За Ментата и Морала… Или защо Йордан Цонев трябва да напусне Комисията #КТБ?

mentata

Данчо Ментата (по статия в Стандарт, 2006)

Преди 3 дни писах до Радан Кънев, a вчера изложих позицията си в БТВ. С две думи, казах, че Йордан Цонев няма място в Парламентарната комисия, която ще разследва източването на КТБ.

Ще се опитам да обясня защо.

Съгласен съм с Кънев, че макар и без доказателствена стойност, тефтерите показват съществуването на „Властови център, около КТБ и шефа й, пред чийто офис политици, надзорници, медийни шефове и прочее, са се редили на опашка…

dan4o_mentata

Снимка от web archive. Статията е свалена от сайта на Стандарт.

Йордан Цонев е описан от журналистката от вестник Стандарт (11 април 2006) Пепа Витанова като „дребен на ръст и дух, наближаващ 50-те, но с инфантилни прояви и отблъскваща парвенющина мъж…“

Цонев обяснил, че се бил срещал с Василев да обсъжда „банковото законодателство“ и не отрече да е имал срещи с издирвания банкер. При това много, вероятно десетки срещи.

В писмото си до Радан Кънев изброявам десетина случая на чужди политици, които подават оставки и си отиват от постовете, защото са нарушили често неписани морално-етични норми в държавите си. Пропуснах неволно германския президент, който подава оставка, защото преди години изтеглил с жена си 500 хиляди Евро кредит при преференциални условия — пример, имащ пряка корелация със случая КТБ.

Признанието на Цонев, че се е виждал с Василев и други банкери във всяка нормална държава, при подобни обстоятелства — продължаващи многохилядни протести, насочени срещу политическите, медийните и икономическите зависимости, произтичащи от „властовия център“ около банката, неминуемо би повдигнал въпроса за мандата на народния представител — бил ли е упълномощен от парламента или правната комисия, за подобни законодателни срещи с обекти на законодателството?

Този въпрос сякаш става още по-важен, на фона на описанието, което някои медии правят на Цонев: „Той започва политическата си кариера в ДПС заедно с Бисеров, след като двамата бяха изключени от СДС заради обвинения в клиентелизъм и корупция през 2001-а. Цонев е известен като ковчежника на ДПС, комуто дава нареждания лично Ахмед Доган…

В медиите може да бъде намерена информация за множество фирми, с многомилионни кредити в КТБ, свързани с ДПС и лично с Делян Пеевски (покрити по-късно от ПИБ).

Самият Цветан Василев твърди, че Делян Пеевски „има набор от фирми, които се обслужат от Корпоративна банка, и техните собственици са номинални, тоест крайният им собственик е скрит…“

Въпреки това, Цонев, който е бил редовен посетител при Цветан Васиев, се кълне, че Пеевски няма кредити в КТБ.

Истината за евентуалното участие на Пеевски в източването на КТБ през контролирани от него фирми трябва да бъде търсена и разкрита от тази комисия, защото има достатъчно журналистически разследвания, от които става ясно, че фирми, свързани с него, са рефинансирали към друга банка, която по същото време получава държавна помощ. Какво направи тази банка? Журналистически разследвания сочат, че получавайки помощта, одобрена от ЕС, тя купува дълговете на тези фирми, свързвани от медии и журналисти с Пеевски. (Виж тук, тук и тук.)

Парламентарната комисията, в която Цонев доминира, отказва да изслуша Цветан Василев. Тя отказва да се занимае с тефтерите, разкриващи „властови център“. Копията от тези тефтери, които изтекоха в медиите, ако бъдат доказани като автентични, ще потвърдят безспорно многократните срещи на Цонев с Василев в т.нар. „властови център“

Истината за начина, по който бе създадена, употребявана в полза и в интерес на политически, медийни и икономически кръгове банка КТБ, трябва да бъде разкрита.

Това не може да стане, без да бъде изслушан или разпитан Цветан Василев. Това също така не може да стане, докато депутатът, провел десетки срещи с Цветан Василев е член на разследващата комисия. Йордан Цонев се среща с банкера по времето, когато гражданите протестират срещу Модела КОЙ и задкулисието, но участва активно и доминира в дейността на разследващата комисия днес. Цонев и много други са участвали в това задкулисие, срещайки се с Василев, в офиса му, оценен от политиците като „властови център“ около банка, част от модела КОЙ, наричана „механизъм на политбюро в управлението на икономиката„. Банка, за която се твърди, че в „дейността й се меси политбюро“ и, че е „банката на мафията„. Банка, свързвана с ДПС чрез партийни фирми…

Йордан Цонев, срещал се десетки пъти с шефа на КТБ, отрича всичко това и се кълне разпалено и убеждава всички ни, че Пеевски и ДПС нямат нищо общо с КТБ…

Комисията, в която Цонев доминира, днес е взела решение, да не разглежда „тефтерите от властовия център“ и да не изслуша журналиста от Бивол Асен Йорданов, който иска да разкрие факти за придобиването и финансирането на медийна групировка; заеми от КТБ, свързани фирми и търговия с обществено влияние.

Колегите от Биволъ пожелаха да представят публично документи, разкриващи схема, при която КТБ, с помощта на английска банка, регистрира като бенефициенти на офшорни фирми видни синдикалисти и отваря фирмени сметки в Швейцария. След това фирма, контролирана от Цветан Василев, превежда стотици хиляди евро на тези сметки. Публикациите на Биволъ, съдържащи конкретни проверими факти за схемата, бяха игнорирани от медиите и въпросната комисия.

Припомням също така, че Протестна мрежа оповести данни за „приятелските медии“, извън групата на Пеевски, получили кредити от КТБ.

Йордан Цонев отрича всичко това, а парламентарната комисия е все по-близо до издаване на индулгенция на лицата, свързани с Модела КОЙ, близки до ДПС или Делян Пеевски.

Затова, Йордан Цонев трябва да напусне комисията, а многократните му посещения в „центъра на властта“, в офиса на собственика на КТБ, са достатъчно и незаобиколимо основание за искането за неговото отстраняване от Комисията, разследваща източването на КТБ.

Един от авторите жълто-синия #ПСА: Трябват ни син и червен спрей! Дължим извинение и на Словакия!

psa_ukr_2

Публикувам без редакция интервюто, което успях да получа от единия от авторите на акцията, в подкрепа на Украйна, при която солдатът на Паметника на Съветската армия бе боядисан в цветовете на украинския флаг:

Вие хулигани ли сте?

Естествено, че сме хулигани. Кварталните клубове на БСП наричат така всички, които не им играят по свирката и не си представят София скучна като в 1984. Същевременно си имаме достатъчно смислено ежедневие, за да можем с леко сърце да се подиграваме на такива кварталноклубни етикети. Ние сме баталисти-наивисти с елементи на дадаизъм. Позиционираме продукти на Хуго Бос в нежно сивата гама.

Пещерни антикомунисти ли сте?

Разбира се, тук положението е същото като с хулиганството ни. Ние сме пещерни хулигани и високопланински пънкари. Антикомунист е бил президентът Рейгън, царство му небесно. Ние сме само смирени последователи.

Темата за комунизма стига ли до родените след 1989?

На практика стига до всекиго. Всичко до петдесетина години назад все още не е история, все още е политика – може би за съжаление, но си е така. А политиката не е нещо отвлечено, тя засяга всички, даже и тези, които не вярват, че е така. Така че темата за комунизма се оказва важна дори за двайсетгодишните.

Имаше ли за какво да се извини България на Чехия?

Питаш заради розовия период на нашия любим за разкрасяване паметник. На съвсем официално равнище – да. На българската държава изобщо не й влиза в работата какво ще прави Чехия с държавното си устройство. Не може така да се пращат танкове наляво и надясно, това да не е мандра. Всъщност едно извинение трябва и за Словакия (значи ще ни трябват син и червен спрей). Иначе между нормалните хора тези официалности нямат значение. В Прага или Братислава никой не ни тормози с ИЗВИНИСЕБЕ. Хората питат дали ще искаме по още едни картофки. Обикновено искаме.

Сегашната акция политически акт ли е?

Естествено. Щеше да е обикновена вандалщина, ако бяхме написали нещо гадно примерно против футболен отбор или коментар за Марчето от долния клас. Ние вместо това нарисувахме и написахме хубави неща за цяла Украйна. И наругахме руския президент Капутин. И се подиграхме с ужасния паметник. Това ако не е политически акт, значи нищо не би било политическо.

Обяснете посланието си?

Не вярваме на евразийщини. Евразия – това си е нов Съветски съюз, в който Украйна и България слушкат Путин, получават по някой заем, газ и мас, задлъжняват все повече към Кремъл и ограничават личните и политическите свободи. Управлението се осъществява от номенклатурни наследници и се контролира от мутри. Корупция навсякъде. Реабилитация на стария комунистически режим. Е, украинците показаха, че това няма да стане и натриха носа на Капутин и неговото протеже Янукович. Затова ние изразихме възхищението си пред украинската смелост и пълното си презрение към руските слуги у нас. Паметникът на окупаторската армия е много подходящ за подобен род шарени честитки, които вече си стават традиционни. Кой знае колко още бояджийски приключения ще има преди паметникът най-сетне сам да рухне от свръхдоза унижение.

Как обяснявате розовия ПСА?

България се извини на Чехия и Словакия за нахлуването от 1968 и елегантно повтори цвета на комично розовия съветски танк в Прага. Приятелски жест към чехи и словаци. Още една сполучлива гавра с чугунените соцглави у нас.

А акцията на Позитано 20 с боядисаните комунисти-партизaни и надписа БКП-ПОЗОР?

Сваляме шапки. Много дръзка идея, защото всъщност Народната милиция и ОФ нещо хич не се скъсват да пазят съветския паметник, така че там може да рисува всеки, който реши. Докато да кажеш истината с боички пред самите стени на позитанския Барад-дур – е, това вече си иска доза мускетарство. БСП си е БКП, а БКП е престъпна организация, все едно NSDAP. Разлика няма. Станишев – в Нюрнберг.

Към кого е посланието ви?

Към прекрасните украинци, ако го видят. Дано им хареса. Към Капутин и гаулайтерчетата му у нас. Дано им преседне. Към нормалните хора в България. Дано ги окуражи.

Как коментирате изявленията на руските институции и посолството на Москва, с което извършителите на тези акции са обявени за вандали и осквернители?

Свиркаме си. Раждането на Капутин е било проява на вандализъм спрямо природните закони. Да ходят там опорните радиоточки да си чистят паметничето. Тъкмо освобождават място за нови хрумвания.

Какъв е вашият прочит на историческата истина за 09.09.1944?

Преврат и клане, последвани от съсипване на България.

Какъв е вашият прочит на днешната ситуация в страната?

Лъжи и бедност, бедност и лъжи. И Бареков, с извинение за мръсната дума. У нас е кофти да си родилка, защото в болницата те унижават. Кофти е да си луд, защото в лудниците условията са нечовешки. Кофти е да си мюсюлманин, щото ти викат: „мръсен турчин“. Кофти е да си християнин, щото Местан говори за християнски ценности. Междувременно детето Делянчо облъчва населението с цигари и телешки визии. И ако не си доволен, значи си соросоид, рептил и агент на лошите империалисти. Катарзисът засега се отлага. Нещо до промени не се стигна след мирните протести от 2013, а това ни навежда на мисълта, че може би трябва да си внесем украински инструктори.

Каква трябва да е съдбата на подобни символи на тоталитаризма и комунистическия режим?

Или да ги срутим, или да ги нашарим с графити за ужас на съветоидите. Да местим паметници би било прекалено скъпо, а страната ни е бедна и задлъжняла.

Отворено писмо — Паметниците, вторичните символи, изкуството и разговора за миналото и подмяната на историята

„Лесното превръщане на символи в сувенири от началото на 90-те днес може да се преобърне в не толкова невинно превръщане на сувенирите в символи – според старата марксистка формула „символ-сувенир-символ прим“. Ето още една причина да не се подценява темата. Най-малкото, винаги съществува опасност вчерашните сувенири (значки, пагони, каски и петолъчки) да станат пак утрешни символи. И моят приятел пак ще трябва да колекционира бутилки от кока-кола, а ние да обясняваме на децата си, че истинската Айфелова кула няма термометър.“

Г. Господинов, „Невидимите кризи“

lenin

Ленин в село Нов град, русенско

Обществото ни се нуждае от осмисляне и оценка на най-близкото си минало – комунистическия режим от 1944 до 1989. Неоспорим факт е, че партийната номенктлатура, сраснала се с агентурата на Държавна сигурност, репресивния си апарат и криминалния контингент на прехода, опорочиха и осуетиха възможността България да се приобщи към страните с функционираща демокрация и работещ свободен пазар, генериращ блага.

През годините, политиците ловко спекулираха с обществената оценка на комунистическото минало и, въпреки че то бе осъдено и обявено със закон за престъпно, дори днес мнозина безкритично се опитват да реабилитират Живков и режима, наложен с цената на репресии и терор.

В средата на контролирана демокрация и шуро-баджанашка икономика разговорът и оценката на пороците на т.нар. преход са от жизнено значение за обществото ни.

Изминалите 6 месеца на ежедневни протести отвориха отново пропастта на разделението. От едната страна на пропастта са тези, които изпитват носталгия или са изградили настоящето си на основата на връзките си от миналото. От другата страна сме всички ние, които гледаме в бъдещето и вярваме, че свободната инициатива и избор, върховенството на правото и свободата на личността са сред основните предпоставки за благоденствие.

Символите и реминисценциите, които съзнателно или подсъзнателно реабилитират годините на духовен, морален и икономически застой, са неприемливи и нетърпими за тези от нас, които гледаме в бъдещето.

Обясними са всички остри реакции. Обясними са протестите и твърдите думи, осъждащи престъпния комунистически режим и тези, които жертваха нас, създавайки лъжата, в която живеехме и живеем все още. Обрекоха настоящето ни, жертваха бъдещето ни, жертваха живота на мнозина, за да запазят режима, в който ни принуждаваха да живеем.

Съпротивата срещу това е мирна. Но цветна. Цветовете на протеста са пъстри и жизнерадостни. Розов, лилав. Цветовете са ярки! За да се видят отдалеч и да оставят следа. Следата на несъгласието. Следата на съпротивата. Следата на моралния бунт срещу подмяната и пропагандата.

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Ленин в Сиатъл, САЩ. Източник

Бунтът и протестът са оправдани, обясними и очаквани!

Неуместни обаче са боядисването на скулптурата на атлета пред Националния стадион “В. Левски” и паметника на Асеновци във Велико Търново.

Тези действия дори пораждат съмнения с това, че  реализацията им е трудна, отнема време и е малко вероятно да бъдат осъществени, без да бъдат засечени от правоохранителните органи в София и Велико Търново. Да не говорим, че стадионът е добре охраняван обект, а паметникът в Търново със сигурност е осветен достатъчно добре.

Осъществяването на тези две акции отнема достатъчно дълго време, за да породи съмнения в това, защо не са се намесили органите на реда?

В този смисъл, двата акта, пред стадиона в София и паметника във Велико Търново не са част от дискусията и оценката на миналото. Те профанират темата и със своето очевидно противоречие с дебата за подмяната на историята и дори събуждат подозрение за злонамерена умисъл.

Тяхната очевидна цел е да обезсмислят политическия протест до сега. Те събуждат подозрения за отлична режисура, но и повдигат въпроса КОЙ е режисорът и чии са тези Опорни точки? КОЙ се страхува от оценката на комунистическия режим? КОЙ се опитва да го реабилитира?

Ние се разграничаваме от това. Тези действия не допринасят, а вредят на дискусията за историческата оценка на комунистическото минало на България.

Асен Генов
Давид Станчев
Живко Занков
Марта Георгиева
Никола Спотинов
Цветелина Сърбинска

#pozitano20 #ПСА: Разговор с Давид Черни и Петер Кулан

На 22 и 23 ноември се срещнах с чешкия художник Давид Черни и бившия депутат от Чехословакия Петер Кулан.

Давид Черни е чешки художник и скулптор. Роден в Прага на 15 декември 1967. Става популярен през 1991, когато боядисва съветския танк-паметник на Съветската армия в Прага розов, което води до краткия му арест и обвинения в хулиганство.

Петер Кулан, роден на 20 юни 1962, е бивш словашки и чехословашки политик , член на “Общественост против насилието” (VPN), а след Нежната революция депутат в долната камара на парламента. До 1991 е член на Кулан организира защитата на Черни, след неговия арест. 20-тина депутати боядисват танка розов, в подкрепа на Черни.

Първият филм е представяне на същността на нашите разговори с двамата, а след това следва пълен запис на интервюто ми с Давид Черни за изкуството, графити, протестите, комунизма и свободата на словото. (Субтитри на български има във видеото)

Записът с разговора с Петер Кулан предстои скоро, до дни.

#ДАНСwithme #pozitano20: За комунистическите идоли и символи, или не КОЙ, а ЗАЩО!

pozitano20

източник: НОВА ТВ

Скулптурната композиция пред сградата, в която се помещава централата на БСП, намираща се на ул. “Позитано” 20 в София престоя ден-два с част от фигурите, оцветени частично в лилаво и розово. Това е явен политически акт, който отвори за пореден път обществената дискусия за недвусмислената и нееднозначната роля на наследниците на комунистическия режим и влиянието на агентурната мрежа на Държавна сигурност за провала на т.нар. преход.

В края на комунистическия режим агентурната мрежа на Държавна сигурност наброява 130,000 души, а щатните служители са около 8000. Добавете роднинските и близките връзки на всеки един агент и служител и ще получите огромна мрежа от свързани лица, които за първите години на прехода активно трансформираха политическия монопол на БКП в псевдо-многопартийна система. Успоредно с това те завладяха основните икономически ресурси на страната. По-късно, в последната фаза на т.нар. “преход” за няколко години бяха създадени няколко полит-икономически лоста, чрез които, от една страна се източват и разграбват обществените ресурси, а от друга — се възпроизвеждат политическите върхушки на ГМО партиите. Пак по това време се впрегна и огромен ресурс за овладяване на публичността чрез т.нар. средства за масова информация. Една от най-ярките и, според мен, порочни схеми изведе десетки хиляди граждани по улиците в течение на 152 дни, а напоследък, ангажира и най-будната част от студентската общност. Схемата е грижливо прикривана и премълчавана в доминиращите медии. При тази схема около 900 милиона (над 55% от парите на държавата) са съсредоточени в една банка. Публикации основно в чужди медии и малка част от българските, свързват банката с медийната империя на една одиозна двойка майка и син. Те обаче отричат да притежават медийна империя. Нито една от непритежаваните от тях медии обаче не споменава имената им и старателно очернят всички, дръзнали да коментират Пеевски публично и критично.

Не твърдя, че лустрацията е единственият полезен и задължителен ход. Твърдя, че лустрацията е част от абсолютно неизбежните мерки. Сред тях са например мерки за разкриване на собствеността на медиите до крайно физическо лице; забраната на участието на офшорки при всякакви сделки с държавни и общински дружества и имущество; забрана на платената политическа реклама и агитация в медиите; драстично намаляване на държавната субсидия за партиите и засилване на контрола при разходването й… Това са само част от мерките, които, заедно с лустрационните, ще помогнат за премахване на дълбоката системна грешка в обществото ни.

Да се върнем на символите на комунизма. Периодично в обществото ни избухват дискусии на тази тема. Последната е предизвикана от композицията заемаща част от тротоара, пред централата на БСП в София. Отварям една скоба, БСП положи всички усилия да бъде възприета като правоприемник, наследник, идеен и морален продължител на комунистическата партия. Както каза един от най-наглите представители на БСП, г-н Боков, БСП пое вината с мезетата. Трагично-ироничното в думите му е, че мезетата са обществените ресурси. Затварям скобата на репликата, демонстрираща изключителната наглост на БКП и техните наследници от БСП.

Връщам се на темата с комунистическите символи. Един от авторите на част от тях, проф. Далчев, казва, че дори предполагаемата художествена стойност на тези “идоли” (както той ги нарича) не е достатъчно основание за тяхното запазване. Точните му думи са: „Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега…”

Освен това, тези идоли съществуват у нас, увековечавайки една армия от “узурпатори”, която, обявявайки ни война, “влиза безнаказано и налага гнет” над българския народ.

Имат ли тези идоли и монументи, пита професорът, “моралното право на защита”, преди да се коментира тяхната художествена стойност. Това е така, защото, по думите на професор Далчев, “със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима [на комунистическата партия] и естествено е”, пише професорът, „да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат.”

Дори повече! Той казва, че това са „паметници, с които [те, комунистическият режим] искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал…”

За тези идоли и символи, твърди още професорът, дори и да притежават художествена стойност, силно съмнителна при условие, че са създавани по поръчка и под принуда, няма основание да останат, а тяхното съществуване не е оправдано.

Недвусмислено е следното твърдение на проф. Далчев: „И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев (кмет на София 1991-1995) е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.”

Кметът на София, пише професорът, е задължен да ги махне. Ако не стане това, пророкува проф. Далчев, „При сгромолясването на комунизма, което неминуемо ще стане, народната омраза ще помете техните идоли и паметници на измамата, без да се съобразява с художествената стойност…”

152-дневните протести #ДАНСwithme и #occupySU разделиха страната ни и оголиха нерва на обществото. Те изостриха до болка чувствителността на хората към най-уродливата част от несъстоялия се преход – трансформацията на комунистическата диктатура в икономическа власт, през овладяване на обществените ресурси и почти тотален контрол на общественото мнение, чрез медиен монопол и концентрация.

Затова, дори да ни изглежда наивно или демоде, ние трябва да подкрепим и протестите, и исканията за оставка, предсрочни избори, операция “Чисти ръце”, морал в политиката и, разбира се, исканията за лустрационни мерки.

#КОЙ уволни Маринкова от Канал3?

ImageПрепечатвам част от оригиналната статия на сайта Бивол, защото трябва да се знае КОЙ уволни Лили Маринкова.

Кой ли? Европейските пари уволниха Лили Маринкова от Канал 3. Парадокс? Не! Ето защо:

Телевизията Канал 3 беше купена от „Медийна инвестиционна организация“ АД през юни. Относно средствата за придобиване новият собственик Мария Опренова заяви пред Радио К2, че „парите са семейни, нейни и на съпруга й“. По неофициална информация става въпрос за 1 млн. лева.

Съпругът на Мария Опренова е Любомир Минчев, който е в борда на директорите на фирмата за телекомуникационно оборудване „Телелинк“, еднолична собственост на „Телелинк Холдингс Б.В.“ Нидерландия (предишно име „СийТех Холдинг“). Директори на холандската фирма са лицатаСпас РусевЛюбомир Минчев, Йордан Попов, Якобус Схаутен и Робърт Доуел, показа проверка на Биволъ в търговския регистър. Самият Спас Русев обаче не фигурира в борда на българската фирма.

В периода 2011 – 2013 Телелинк е спечелила обществени поръчки за 31 820 796 лв, показва справка в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Фирмата доставя телекомуникационно оборудване, софтуер, резервни части и консумативи за IT инфраструктурата на Столична община, Агенцията по вписванията, Министерството на здравеопазването, съдилищата и др.

Най-впечатляваща е поръчката за „интегрирана система за наблюдение на българо-турската граница“, спечелена от консорциум между Телелинк и Индра Системас АД (ИСПАНИЯ), която е на стойност 28 149 242.79 лв без ДДС. Тази поръчка е финансирана по европейските оперативни програми и е възложена от Дирекция „Международни проекти“ на МВР на 07.05.2013 г.

Биволъ потърси Мария Опренова за коментар относно връзката между обществените поръчки и нарастването на семейното благосъстояние. „Нямам никакво участие в „Телелинк“ и не мога да коментирам“ – каза тя. Мария Опренова потвърди, че средствата за покупката са „семейни“, но беше категорична, че „Телелинк“ не е семейна фирма.

Още по темата, както и коментар за круиза на Опренова и Минчев, заедно с героите от снимката на яхтата на Спас Русев в Монако четете в оригиналната статия.

#ДАНСwithme: протестът трябва да доведе до оставка и предсрочни избори

Screen Shot 2013-09-19 at 10.45.36 AMПубликувам разговора ми с Людмил Захариев за www.economic.bg, с негово съгласие.

– Изпратихте писмо до г-н Ханес Свобода, лидер на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с въпроси, свързани с ролята на неправителствените организации „Отворено общество“ и други в протестите срещу кабинета Орешарски. Как коментирате отговора на Свобода, че няма информация за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики на която и да било неправителствена организация?

– В поредица от интервюта във всички възможни медии депутати, включително Манолова, Жаблянов, Сидеров и министър Йовчев, излагаха тези, че протестиращите са платени агитки, групи неолиберали и/или соросоиди. С това на практика те компрометираха идеята за съществуващ независим и обективно работещ неправителствен сектор в България, който служи за коректив на политическата и управленска класа в страната, а и запълва техни дефицити. Това е крайно непочтено от тяхна страна, защото това са лъжи, които по никакъв начин не могат да бъдат доказани.

Заради това аз бях длъжен да напиша това писмо до г-н Свобода. Отговорът на писмото е точен и ясен – няма данни за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики, с което г-н Свобода ясно заема позиция, различна от позицията на управляващите. Освен това, той добавя, че протестите са заради огромното недоверие в политическата и социална система в България. В отговор на това писмо ми се струва, че се промени стилистиката на самите управляващи относно неправителствените организации. Затова смятам, че писмото до г-н Свобода свърши работа за неутрализиране на лъжовните тези на управляващите.

– Можете ли да дадете прогноза как ще се развият протестите? Какво следва и каква политическа есен ни чака?

– Още от първия ден на протестите гражданите се опитват да разберат едно нещо – кой наложи кандидатурата на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Има механизъм, който спуска и налага задкулисно кандидатури. Кой е този субект, който има сила над БСП за подобно нещо? Ако приемем, че кандидатурата е на ДПС, както заяви самият Станишев, това би значело, че социалистите са под контрола на ДПС. Самата Татяна Дончева пък каза, че „правителството ни е дадено на концесия“. Янаки Стоилов заяви, че „ако парламентът бъде разпуснат, властта може да бъде завзета от още по-алчна олигархия“. Тоест, самата група на БСП признава, че правителството има много сериозни и дълбоки зависимости. Затова отговорът на въпроса „Кой назначи Пеевски?“, разкрива цялата грозна картина на дълбоки икономически зависимости, които на практика крепят Парламента.

– Каква е алтернативата на това управление?

– Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден. За мен алтернативата минава през предсрочни избори. Има достатъчно социологически проучвания, че ситуацията след едни предсрочни избори ще бъде различна. Според мен протестът трябва да доведе до две неща – оставка и предсрочни избори. А след това избирателите ще решат кой ще управлява.

– Навсякъде в Европа, а и не само, „Зелените“ са с по-лява идеология. Защо в България Зелените става част от десния Реформаторски блок?

– Моят отговор е, че „зелената“ политика може да бъде определена и дефинирана през конкретните политически мерки, които се предлагат. Например, ако един бизнес е вреден за околната среда, могат да бъдат предложени данъчни утежнения за този бизнес, което е по-скоро лява политика. Но могат да бъдат предложени алтернативи, които да облекчат данъчния режим за екологичния бизнес, което е дясна политика. Тепърва „Зелените“ ще дефинират своята политика, но има неща, за които тяхната позиция е ясна. След огромни усилия за опазване на Пирин, сегашните управляващи дават заявка, че ще строят втори лифт на Банско, без никаква индикация, че това е икономически съобразно и изгодно от гледна точка на опазване на околната среда.

– Защо десният електорат се разпада, а левият се консолидира?

– Не съм сигурен, че левият електорат се консолидира. В ляво се чуват поне 4 тези. Господин Петър Волгин говори за радикална левица, една група интелигентни млади хора се определят за новата левица и социалдемократи, има индикации около Татяна Дончева и Георги Първанов и има левица около Сергей Станишев. Така че лявото изглежда доста раздробено за момента. Относно дясното, отворът там минава през ясното разбиране на въпроса „Дясна партия ли са ГЕРБ?“. Отговорът на този въпрос би помогнал на дясномислещите хора в България,да се идентифицират по-добре.

– Как интерпретирате вота на недоверие, който ще бъде внесен в четвъртък от ГЕРБ?

– ГЕРБ сериозно трябва да помислят, дали вот на недоверие за цялостна политика не би направил услуга на управляващите. Според решение от 22 октомври 1992 г. на Конституционния съд при искане на вот на недоверие за цялостна политика не може да бъде искан такъв в следващите 6 месеца. Аз не вярвам, че ГЕРБ с цялата си мощ не може да привлече няколко души експерти, които да формулират няколко вота на недоверие в различни сфери подред. По-политически съобразно би било, ако в действителност ГЕРБ работят за свалянето на сегашната власт, да помислят за отделни вотове в отделни ресори.

източник: www.economic.bg

#ДАНСwithme: Вот на недоверие – да, но какъв?

oresharski_kletva

screenshot: bTV

Публикувах този статус в профила си във фейсбук. Преди да успея да пусна текста в блога си, нещата се промениха динамично, но все пак реших да го публикувам и тук.

#ДАНСwithme гласува вече 96 вота на недоверие на кабинета Орешарски. Тази вечер е поредният, 97-ми вот на недоверие. 75% от хората са убедени, че това правителство работи в услуга на тесни икономически кръгове и своите близки приятели. Над 80% от хората искат предсрочни избори, а само 19% искат пълен мандат на управляващата коалиция на ДПС, БСП и АТАКА.

Подкрепата за това правителство е по-малка от механичния сбор на електоралната подкрепа на партиите, които стоят зад него.

Вотът на недоверие извън парламента вече се е състоял. Въпрос на време е това да се случи и в парламента, а парламентарните механизми трябва да бъдат използвани по най-добрия начин.

Не трябва вотът на недоверие да се превърне в защитна стена за БСП и ДПС – според решение на Конституционния съд от 22 октомври 1992 г. след вот за цялостна политика повторен вот не може да се иска за период от 6 месеца.

ГЕРБ, като парламентарна опозиция, която иска да предизвика предсрочни избори, давайки заявка за властта след тях, трябва да намери начин да аргументира своята позиция срещу властта, показвайки слабостите на управлението в отделните ресори, за да може да иска периодично вот на недоверие.

Сред тоталните провали на сегашната власт са кадровата политика, вътрешния ред, националната сигурност, заявките за възстановяване на пагубни за околната среда и икономиката проекти, като Белене, Южен поток и втората кабинка на Банско… Тоест, вместо да направи услуга на БСП, бетонирайки кабинета за 6 месеца, опозицията в парламента трябва да намери начин да „клати“ кабинета чрез периодични вотове на недоверие в различните ресори.

Вот на недоверие за цялостна политика би бил грешен политически ход, ако могат да бъдат поискани отделни вотове в различните сфери на управление на кабинета „Орешарски“. Това е начин да се показва несъстоятелността на това управление, което загуби своите морални основания да управлява на 14 юни 2013 г.

Решение за вот на недоверие трябва да бъде взето и в контекста на предстоящи решения на #КС по казуса Пеевски и исканията за касиране на изборите. Решенията на КС могат да доведат до отнемане на 2 или 3 депутата от #ДПС, с което #Атака ще бъде поставена в неизгодна самоубийствена позиция да подкрепи по-категорично БСП и ДПС. Това би било неизгодно и за БСП. Тоест, ГЕРБ трябва да проявят повече фантазия при искането на вот на недоверие.

ОСТАВКА!

#ДАНСwithme: Пеевски е „лицето“ на протеста

no_peevski

Неизвестен автор

90 дни на протест.

Всичко започна след като в последния работен ден на втората седмица на юни, законодателната и изпълнителна власт демонстрираха завиден законодателен синхрон и назначиха „медийния цар“ Пеевски за шеф на националната сигурност. Преди това прекроиха закона за ДАНС така, че да му пасне, дадоха му достъп до класифицирана информация след процедура, започнала дълго, преди назначаването му.

Всичко се движеше по план до последния ден. 14 юни 2013г, когато започнаха най-продължителните протести, които България помни. За точно три месеца хората поискаха нещо много ясно и го поискаха категорично:

Оставка на първото, след Беров, прононсирано олигархично управление; мафията вън от политиката и властта; ефективни законодателни промени, след предсрочни избори, които да ограничат мафиотизирането на политическата система и икономиката на страната.

С назначаването на директор на ДАНС обаче Пеевски се превърна в „горещия картоф“ на политиците, които го предложиха и избраха. те вече 90 не могат да се разберат кой го е предложил. Не са категорични и дали това е политическо или експертно назначение, защото и в двата случая дължат отговори за това, какви политики стоят зад назначението и какви са експертните качества на новоизбрания.

Затова, те си прехвърлят Пеевски като горещ картоф, потвърждвавайки факта, че отговорът на въпроса кой го номинира Пеевски е по-строго пазена тайна от националната сигурност. Няма отговор и на въпроса кой стои зад кандидатурата, наложена с думите „ако не го изберете, пада правителството„.

Изпуснати и противоречиви фрази на Станишев, Доган, а и други, описват Пеевски като „член на ръководството на ДПС“, „експертна кандидатура“, „политическа кандидатура“, „експертно-политическа кандидатура“, та дори изкарват момчето „Пеевски жертва на Станишев и Местан“, отказвайки да коментар по въпроса дали е олигарх, защото „не са „прокуратура“…

Толкова горещ е „картофът“ Пеевски, че иначе словоохотливите политици, сипещи обвинения в злоупотреби с милиони и какво ли не, свенливо мълчат по казуса.

От самосебе си се откроява фактът, че щом 90 дни цар Пеевски е „неудобното лице“ на политиците и управляващите пред протеста, които не смеят да кажат истината за тайните около номинацията и избора му, значи протестът има все още основание!

Мълчанието около номинацията на Пеевски е мълчание за тежките зависимости на властта от определени икономически групировки и интереси, които трайно и систематично се формираха през всичките години на „прехода“. За съжаление, този „преход“ и резултатите от всичко до сега често имат и откровено съмнителен от законова гледна точка характер.

Силите и зависимостите, скрити зад номинацията на Пеевски се обособиха като четвърти стълб на властта — като големия, могъщ, но невидим четвърти коалиционен партньор на сегашната власт. Фактор, без който не може. Скрит субект, който диктува решения и административни назначения. Премиерът, лидерите на двете управляващи партии, само валидират волята на този невидим партньор с гласовете си. Дори непримиримият „патриот“ Сидеров послушно осигурява необходимия кворум за валидацията на волята на Невидимия.

Управлението на ДПС, БСП и АТАКА продължава крие отговора на въпроса кой назначи Пеевски. Този кабинет и парламентарното мнозинство продължават да са непосредствена причина и основание за продължаването на протеста #ДАНСwithme.

Пеевски е кандидатът и „народният представител“ на скрития кръг, за който никой формално не е гласувал, но който „дърпа конците“ на всичко в България. Толкова силно, че 90 дни на протест и очевидната политическа изолация на България не са притеснителен фактор за тях — подкрепяни само от 19% от избирателите, но нежелани от 80%…

#ДАНСwithme: Роджър поиска #ОСТАВКА на международното положение

waters_ostavka

© И. Ружин (чрез Ж. Томс)

По време на концерта си „Стената“ в София, легендарният музикант Роджър Уотърс отправи общо и абстрактно послание към цялото човечество. Към всички хора. В миналото, настоящето и бъдещето!

Крайно недоволен и разочарован от международното положение и поотслабналата дружба между народите,  Уотърс изписа „#ОСТАВКА“ на импровизираната стена по време на концерта си. Това послание нямаше конкретен адресат, въпреки, че редица напълно обективни медии, заслужаващи уважение и доверие, веднага разконспирираха като негови реципиенти не друг, а президента Плевнелиев и британския премиер Камерън.

За нас е извън всяко съмнение, че това послание беше универсално и неперсонифицирано, без никакъв местен контекст, дори беше извадено от него. „ОСТАВКА“-та беше изписана за идните поколения. Надписът се появи написан на кирилица, разбира се, за да е ясно, че „и ний сме дали нещо на света„.

Изписвайки „ОСТАВКА“, Роджър призова всички ни, цялото човечество, да бъдем по-добри един с друг и да решим проблемите с гладувашите в страните третия свят… Символичното послание, което, разбира се, няма нищо общо с протестите в България, възпроизвежда не друго, а капсулите с пожелания и послания, които новоприетите, заклели се под портрет на другаря Живков пионерчета заравят в земята или пуснат на дъното на океана…

Разбира се, музикантът има предвид всеки друг бъдещ управник, но не и премиера Орешарски…

Я, моля ви, не ставайте смешни, другарки и другари!