Да спасим Иракли

Не спасихме Иракли…

Да си го признаем! За съжаление, нито спасихме Иракли, нито запазихме самобитната красота на Емона, отрязана от света по времето на социализЪма с това, че пътят просто не минал през селото и то постепенно се превърнало в такова, със затихващи функции.

Такава помня Емона преди около 30 години — половин до една дузина обитавани къщи. Симпатични старци и две-три млади момчета и момичета. По-младите напуснаха селото. Възрастните почти всички измряха. Сред тези, които заварих тогава вероятно единственият местен, който все още може да срещнеш по пътя за емонския фар е Митко. Той работи като фараджия, вероятно и до днес.

Селото беше тихо и спокойно. Колата ти можеше да пренощува с отворени прозорци, а къщите (ако можем да наречем така набързо ремонтираните вероятно столетни постройки) бяха отключени денонощно.

Плажът бе пуст в продължение на целия ден и на няколкото си километра. Чак в последната му трета, след колибата на поета Петър Манолов и Водния дух се появяваха биваци, в които шепа чудаци живееха по цяло лято, избягали от цивилизацията. По пътя за плажа единствената ти среща бе със стадо подивели коне, пуснати някога на пустошаш от собствениците им. Сред храстите се виждаха и полу-диви свине…

Провизии можеше да си набави човек от местните в селото, а ако искаше да отиде на стоп до Обзор, щеше да му се наложи да чака почти час за случайно минаваща по селския път кола, или да планира разходката си няколко дни предварително. Местните продаваха домашно, ама истински домашно кисело мляко. Овче и краве. И двете можеха да се режат с нож, толкова бяха гъсти. Доматите имаха сладък вкус, а плодовете (сливи, дини, пъпеши), вероятно, заради емонската суша, която поддържа упорито склоновете пепеливо жълти близо шест месеца в годината, бяха изключително ароматни.

Местните с удоволствие се отзоваваха на молбата ти за помощ да ти подскажат как да смениш счупената керемида, или как да извадиш от кладенеца заседналата помпа.

Емона и Иракли бяха места, на които можеше да прекараш 1-2, ако си по-свободен, дори 3 месеца от годината, далеч от всякакви дразнители на „цивилизацията“, примерно като, задръстванията, изнервените шофьори и суетата по улиците. Музика се чуваше рядко, на нечий рожден ден, но винаги хубава.

Емона и Иракли, освен всичко, имат и доста богата и интересна история. Наследството и красотата на това място ме ангажираха трайно в кампанията „Да спасим Иракли“, защото вярвах, че българите могат да имат своя Вама Вече, за който да се преборят и, в същото време, за запазят едно от малкото красиви и чисти природни обекти в България.

Това не стана.

През годините бяха правени много опити за незаконно и полузаконно застрояване и на региона и развиване на стопанска дейност. Благодарение на екологичното движение тези опити и намерения бяха и все още са държани под контрол и в разумни граници.

Едно нещо обаче не може да направи екологията. Тя няма власт над естетиката и морала. Екологичното мислене е следствие от моралните качества и естетическите разбирания на индивида и на обществото. Поне според мен.

Точно по тази причина не успяхме да спасим Иракли. Няма да успеем да запазим и романтично-самобитната Емона.

Иракли все повече се доближава до „стандартите“ по българското Черноморие — Несебър, Слънчев бряг и подобни. Плажът вече е осеян с чадъри за по 5 лева на ден. Има и барче. Естествено, в подходящ за амбициите си архитектурен стил. Не липсват и охранители, чиито разговори се извисяват до нива, предизвикващи гняв, отвращение и възмущение у всеки нормален човек. Аз например бях принуден да чуя, че един от тях имал желание да „направи чистка на Емона, като се качи в селото с автомат, след като му се обадят по червения телефон. Щял да избие богаташите, дето паркирали пред плажа. Защо карали коли, като били богати, да ходели на плаж с хеликоптер тогава!..“ Край на цитата.

Емона също не остана незасегната от „цивилизационните“ процеси по българското черноморие. От спокойно и тихо селце, с няколко дузини къщи, селото постепенно заприличва по презастрояване на Созопол, Несебър или всеки друг съсипан черноморски курорт.

Провеждащият се и разрастващ се ежегодно фестивал на изкуствата „Арт Емона“ има за цел да подпомогне възстановяването на църквата  в селото, но никой до сега не е направил никакви видими усилия да се възстанови пътя към Емона…

От друга страна, вероятно именно на лошия път се дължи това, че все още Емона не се е превърнала в поредното асфалтирано и бетонирано курортно селище, по примера на околните населени места.

Вероятно лошият път ще остане последната бариера пред т. нар. цивилизационни и урбанизационни процеси, съсипващи поетапно, постепенно и целенасочено Черноморието. Бариера, която ще бъде преодоляна в един момент. Първата жертва ще бъде плажът на Иракли, където не един и двама видни български „бизнесмени“ имат инвестиционни намерения, а местните, заслепени от поредната възможност да използват „бащините си земи“ за лесна и изгодна печалба, ще подкрепят я партия ДЕЛА, вляла се в ГЕРБ, я друг мутро-политически мутант, втурнал се към властта за да преразпредели средства, ресурси и влияние…

Ето затова Емона и Иракли са обречени. Защото екологията е продукт на моралните и естетически ценности на човека и обществото. Българското, съдейки по реалностите, изпитва остър дефицит на тези качества.

А, спасихме ли Иракли?

Всички нормални хора симпатизират(ха) на тази кауза! Аз самият се „запалих“ по идеята да се опълча срещу мутро-барока преди 3-4 години, когато Банев, Диков, Захариев и компания все още изглеждаха не толкова непобедими. Каузата „Да спасим Иракли“ дори успя да извоюва няколко важни победи. Последва затишие и позиционна война на МОСВ, което, предвождано от тогавашния министър от ДПС Джевдет Чакъров, се опитваше да изпързаля „еколозите“ и ЕС, че всичко на Иракли е спокойно. Хем местността Иракли бе обявена защитена зона, хем това се направи по начин, до болка познат на българите – оставени бяха „вратички“ или пък инвеститорът директно погази законовите норми, под предлог, че всичко ще е ОК накрая. Разбирай, всички изисквания на Закона и необходимите документи ще ги има и ще бъдат спазени, ама по-после… И така до сега. Строежът бавно-бавно напредва, а в създадената мъгла съвсем не е ясно на страничния наблюдател кое е законно и кое не. Ясно е едно: наглостта и „недосегаемостта“ на властимеющите и облагодетелстваните от тях олигарси е безпределна.

Какво става напоследък на Иракли? За последните 2-3 години регионът се слънчевбрягизира усърдно и усилено! Явно, гъстотата и бетонът на Слънчев бряг карат хотелиерите и хората от т. нар. туристически бизнес, да измислят всевъзможни „забавления“ на клиентите си. Едно от тях е т. нар. „Off-Road Experience“ – натоварват тръпнещите в очакване на силни емоции и адреналин туристи на джипове и ги друсат по черните пътища между Слънчев бряг, Влас, Елените, та чак до Емона, а от там до плажа на Иракли, където, запотени и прашни, пият по една бира и се цопват в морето. Вероятно, пикаят по веднъж в него и след около час се натоварват на джиповете за поредната доза Off-Road до Слънчев бряг.

Плажът… Все повече заприличва на един от „онези“ плажове. Вече има два бара, единият даже си има флорална декорация наоколо. Сламени чадъри са накацали около капанчетата. Плажната ивица се е сдобила с табели „охраняем плаж „Вая“… работно време от-до…“, а спасителите са подредили зигзагообразно въжето, в готовност да спасят удавниците. Платнени чадъри са строени като по конец от, вероятно, концесионера на плажа, някоя от онези „еди-какво-си пропъртис“ или „еди-кой-си рисорт“ фирми. Не разбрах дали те бият, ако ползваш сянката на чадъра, без да си платил. Не разбрах и дали те бият ако сложиш собствен чадър. Такива се виждат неколцина.

Там са и плажните кучета, които си играят с найлоновите торбички, съдържащи толкова много вкуснотии, останали след курортистите.

Преди години навалицата обхващаше 200-300 метра от ивицата, главно около базата на рибарите и бившите почивни станции, в началото на плажа. Там, където са най-апетините за Банев, Диков,Захриев и компания парцели. Сега, навалицата е почти по продължение на цялата ивица. До където ти види окото. Чадъри, чалга, превзет смях, силикон и SPF 20, 30, 40 или 50. Колкото предпочитате. От всичко – на корем.

Липсват само местни роми, които да разнасят големи пластмасови кутии, подвиквайки „Царрррррревичка!“ и рецитирайки еротични стихчета за германки, чехкини и полякини… Продавачите на кукуруз и гевреци гастролират от съседните курорти.

Има ги джиповете по плажа, джетовете и яхтите. Цивилизация! Курорт! Красота! Както си му е редът!

Лошото, което направи кампанията „Да спасим Иркли“ е, че направи това място популярно! Вече всички знаят за Иракли. За това, че там може да си опънеш палатката и да си прекараш добре 2-3 седмици. Почти за без пари. За съжаление, малцина от тези, които си „почиват“ на Иракли, направиха нещо за спасяването му.

„Да спасим Иракли“ е хубава кауза! А, спасихме ли Иракли?