Егати държавата!

Бившият министър на транспорта (1992-1993), Нейчо Неев беше възкликнал: „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!„…

Егати държавата, щом правният ѝ „елит“, събран в юридическия „мозъчен тръст“ на ГЕРБ и АТАКА може да сътвори продукт, като предлагания Изборен кодекс и да го защитава с аргументи, като тези, които чуваме тези дни…

Егати държавата, ако сред този „елит“ намира място личност, като лицето Чуколов.

Егати държавата, щом аргументите, с които подобни лица защитават правното си отроче, новият Изборен кодекс, могат да бъдат оборени с лекота от всеки, който пожелае…

Не искам да дори да коментирам този калпав продукт, плод на едноличното управление на ГЕРБ, подкрепено от АТАКА, които без турските автобуси са като чалгаджийка без силикон — кръгла нула от към музикално-естетически достоинства. Така и АТАКА — без турците са без атрактивна и достъпна за „масовия купувач“ доктрина. Другото в АТАКА е кръгла нула и реминисценции към „доброто старо време“, артикулирани наскоро от лидера им…

За да не съм голословен ще дам само един пример:

Един от най-големите проблеми на предложения от ГЕРБ Изборен кодекс е премахването на изборността на районните кметове. Правят го с аргумент, че тези кметове така или иначе нямали правомощия. Всички повтарят това с настървението на магическа мантра.

Само ще напомня, че Законът за местното самоуправление и местната администрация дава на районните кметове правомощия да изпълняват на бюджета на района или кметството, да се грижат за благоустройството и стопанисването на общинските обекти и да реагират при при бедствия.

Дори да се съгласим, че пълномощията на районните кметове в София, Пловдив и Варна наистина са силно ограничени, няма здрава логика на земята, която да обясни защо, вместо да разширим правомощията им, да речем, чрез делегиран бюджет, а не да молят „големия кмет“ за пари, които са им определени, превърнем районните кметове в послушни чиновници на гише „кмет“… Просто няма такава здрава логика! А идеята определено не е в полза на децентрализацията.

Ако един от най-сериозните проблеми в проекта на Изборен кодекс, премахването на изборността на районните кметове, е аргументиран по този начин, мога да си представя какви са аргументите на юридическия екип на ГЕРБ по отношение на останалите проблематични части на това „творение“…

Без да влизам в детайл, ще изброя някои от основните проблема на този проект на Изборен кодекс:

1. Кодексът работи за ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на властта, отменяйки основни демократични принципи, до които успахме да се докопаме през годините;
• Ограничава се правото на избор, чрез премахване на изборността на районните кметове (с което се нарушава активното избирателно право на близо два милиона избиратели); намалява се чисто механично и без никаква здрава логика броя на общинските съветници; създават се административни и се запазват финансовите пречки пред нови или по-малко популярни политически формации да участват в изборното съревнование; задълбочава се и се запазва неравнопоставеността на участниците в изборния процес чрез формални пречки, като брой подписи, различен режим на регистрация за партии и коалиции и други подобни. 
• ГЕРБ и АТАКА си запазват възможностите да доминират Централната изборна комисия, внимателно изчислявайки броя на състава й на 19 члена, при което коалицията им запазва пълно мнозинство.
2. Кодексът създава възможност за АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОИЗВОЛ с липсата на ясен регламент за функциите на изборната администрация и с отказа на ГЕРБ да я направи постоянна, вменявайки и правомощия на Съд, който да може да се произнася върху правото на политическите субекти да участват в изборния процес. Административният произвол се гарантира и чрез пълния контрол на двойната коалиция ГЕРБ-АТАКА над ЦИК, за което стана дума по-горе;
3. Кодексът не решава проблема с КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ И ФИНАНСОВИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ. 
• Индикациите, че ГЕРБ ще намалят драстично, до размера на средната или минималната работна заплата, разрешените суми за плащане и дарение в брой са почти нулеви. Прагът, над който предлагат да се въведе задължителен бакнов превод е 5000 лв.
• Купуването на места в листите се бетонира чрез напълно неработещите преференциални прагове при избори за Народно събрание (20%) и Евро-парламента (10%);
4. Кодексът НАМАЛЯВА И ОГРАНИЧАВА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ в България;
• Преференциален праг не е предвиден при местните избори, въпреки, че хипотезата, че той може да бъде въведен ефективно е напълно валидна, което пък ще осуети купуването на места в листите, защото кандидатите ще трябва ефективно да се борят за симпатиите и доверието на избирателите;
• Въвеждат се клаузи, свързани с т. нар. „принцип на уседналост“, които допълнително ограничават и пасивното избирателно право (на гражданите да се кандидатират и да бъдат избирани).
5. Кодексът ОГРАНИЧАВА АКТИВНОТО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО, чрез неефективния преференциален праг и премахването на изборността на районните кметове и тези, в населени места под 500 души;
6. Кодексът, в крайна сметка ще НАМАЛИ ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ, лишавайки близо 1600 населени места от правото да избират свой кмет, чрез разпоредбата, която премахва избора на кметове в населени места под 500 души. Избирателите ще се демотивират и от това, че райони със сто, двеста хиляди жители, няма да могат да избират своите кметове. За сведение, ако сравним активността през 2003 и 2007 г. ще видим, че през 2007, когато жителите на София, Пловдив и Варна са избирали своите районни кметове, за разлика от 2003, е по-висока…

Всичко това не е важно за двойната коалиция ГЕРБ-АТАКА, които са твърди в намерението си да приемат Изборен кодекс (наречен в Капитал „Кодекс на властта“), който да им гарантира сериозна и солидна преднина на предстоящите догодина местни избори…

За необходимостта, Кодексът да се съгласува с Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право) никой от управляващата коалиция не споменава и думичка. За същата тази комисия става дума в препоръките на ПАСЕ към България: “ 6.1. да се консултират систематично с Европейската комисия за демокрация чрез право /Венецианската комисия/ по важни законопроекти, включително промените в НК, НПК, както и в новия изборен закон, за да могат те да бъдат съобразени напълно с европейските стандарти.“ (За което писаха и българските медии)

Чуколов, видимо изнервен обаче, махна с ръка: „Венецианската комисия, та Венецианската комисия…“

Вижте сами реакцията му (в края на предаването)!

http://static.bnt.bg/public/flash/video_player.swf

Кой се страхува от районните кметове?

Видео записи на дискусията, организирана от кмета на район „Лозенец“ в София, г-н Прошков, на тема „За и против районните кметове“. София, хотел „България“, зала „Десислава“ 16.11.2010 г.

http://www.youtube.com/p/FE7AF27ACF0D8CB5?hl=en_US&fs=1

Изборният кодекс – костюм по мярката на ГЕРБ и АТАКА

Фидосова — основен застъпник на Изборния кодекс. Снимка: Дарик

На 11 ноември проектът за Изборен кодекс бе разгледан в правната комисия на Народното събрание.

Ясно стана едно: ГЕРБ и АТАКА си скроиха Изборен кодекс по мярка. Костюм, който могат да облекат само Сидеров и Борисов. 

Стана ясно и друго! Съществуването на кодекса се крепи на “турските автобуси”, без които АТАКА се изпразват от съдържание. Това е разменната монета, която ще направи приемането на Кодекса възможно.

Всички останали парламентарно представени партии не приемат основни положения в Кодекса, при това, такива, които поставят под сериозно съмнение демократичните характеристики на този продукт.

Кратка предистория:

Временната комисия, конституирана специално за да създаде проекта, се провали. Срокът за нейното съществуване изтече, а парламенарните партии, представени в тази комисия, приеха единствено доклад за своите различия. Дори дузината експерти не успяха да повишат ефективността и качеството на работата ѝ.

Продуктът:

Проектът за Изборен кодекс, по своята същност, представлява компилация от досегашните съществуващи изборни закони, който има два основни, фундаментални недостатъка:

1. Не решава проблемите, свързани с нарушения и злоупотреби на изборните правила – купуване на партийни листи, гласове и пр.; 
2. Проектът за Изборен кодекс има за цел да гарантира служебна преднина на ГЕРБ, работи за централизацията на властта и съсредоточаването ѝ в ръцете на една партия и, в крайна сметка, помага на АТАКА да не се обезличи напълно. 

Защо този проект не решава проблема с нарушенията и злоупотребите? 
Сред основните проблеми са: Несъразмерно висок праг за максимално допустимите дарения в брой — 5000 лева. Нещо, за което България е критикувана от GRECO (група държави срещу корупцията). Допустима, логична и приемлива граница би била всяка, близка до положителните примери: Франция – 150 евро, САЩ – 100 долара.

Другият сериозен проблем, който ГЕРБ можеха, но не решиха, е този, с партийните листи и купуването на места в тях. Неадекватно и нелогично високият преференциален праг обезсмисля и лишава гражданите от възможност да упражнят активното си избирателно право, размествайки партийните листи, според достойнствата на кандидатите. Така, отговорността на партиите да предложат кандидати и правото на избирателите да ги разместят, е нарушено.

Освен това, наказателната и административната отговорност при нарушения на Изборния кодекс не е регламентирана ясно в проектозакона.

Защо проектът за Изборен кодекс работи за централизацията на властта в ръцете на управляващата партия? 
Сред основните причини е това, че ГЕРБ премахват избора на районните кметове. Макар, както твърдят авторите на проекта, тези кметове да са със силно ограничени правомощия (далеч не безспорна теза), вместо да променят съответното законодателство, разширявайки правата им, ГЕРБ лишават близо милион и седемстотин хиляди избиратели (по данни от 2007 г.) от правото да изберат своя районен кмет в градовете София, Пловдив и Варна.

Така, районните кметове ще бъдат назначавани от партията, получила мнозинство на изборите, въпреки, че е напълно възможно по райони тя да не печели.

За да подсигурят и увеличат шансовете си за служебна победа, ГЕРБ намаляват броя на общинските съветници с около 20%. Това отново цели централизация на властта в техните ръце, защото по този начин се “оскъпява” изборът на един общински съветник, а партии с по-малко електорално влияние губят шансовете си да излъчат общински съветници.

Друг проблем, който подсказва желанието на ГЕРБ за централизация на властта, е, както стана дума по-горе, абсолютно неефективният и безполезен преференциален праг — 20% на за Народно събрание и 10% за Европарламента, както и липсата на такъв за местните избори.

Въпреки първоначалните уверения, които депутати от ГЕРБ сипеха и въпреки категоричните позиции на специалисти, че всеки праг, над 5% е безсмислен и няма да работи, ГЕРБ предлагат напълно нереалистичен и безполезен праг от 20 и 10 процента, с което обезсмислят цялото упражнение. Всички опасения за възможни злоупотреби и нарушения в малки населени места, в които гласува родата на даден кандидат, размествайки листата, могат да бъдат решени с въвеждане на задължителни преференции, при които липсата на отбелязани предпочитания ще отива за водача на листата.

Не на последно място по важност е увеличаването на броя жители, нужни за избор на кмет. ГЕРБ вдига прага на 500 души, с което лишава стотици малки населени места от правото да изберат собствен кмет. Естествено, това са региони, в които, по традиция, влияние имат ДПС и БСП.

Не може да пропуснем и това, че не се решава проблема с изборната администрация. Макар и с удължен мандат от 5 години ЦИК остава временна, а не постоянна администрация, а членството в нея отново ще се решава на партиен принцип с квоти, гарантиращи възможността на ГЕРБ и АТАКА да контролират централната и останалите комисии. Така, съмненията, че този орган ще обслужва конкретни политически цели, остават нерешени.

Няма как да бъде избегнато очевидното: ГЕРБ, спазарявайки се с АТАКА по някои важни за формацията на Сидеров въпроси, се готвят за служебна победа и налагат на избирателите такива изборни правила, при които централизацията на властта в ръцете на една партия става все по-очевидна. Бързането на управляващите да претупат дискусията и да приемат без сериозен дебат този толкова важен за функционирането на демократичната ни система закон само засилва това впечатление.

Протестът срещу подслушването е протест срещу милиционерската приемственост

По отношение на организирания на 14 януари 2010 г. от партия Зелените и други партии и организации протест „България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!“ трябва да бъдат дадени отговори на въпроси, свързани с възможен опит на политически представители – депутати и бивши министри от БСП, ДПС, РЗС и др. да се присламчат и да се опитат да „употребят“ събитието за извличане на политически дивиденти.

Да разгледаме БСП.

Протестът е насочен срещу полицейщината и милиционерските действия на сегашното правителство, посягащи върху основните свободи на гражданите и личната им неприкосновеност. В тези действия има приемственост между правителствата. Ако успеем да пресечем тези опити, както успяхме в миналия парламент, ще направим крачка напред в усилията си да си върнем държавата и да се противопоставим на опитите на службите (от години насам) да осъществят пълен контрол над личните ни права.

Съществува очевидна приемственост между правителството на тройната коалиция, оглавявано от Станишев и правителството на Борисов, подкрепяно от двойната коалиция ГЕРБ – АТАКА, по отношение на промените в Закона за електронните съобщения. Само преди по-малко от година, тогавашният бивш служител на МВР и все още само председател на ГЕРБ, Цветан Цветанов, бе твърдо против и опонираше на Комисар Павлин Димитров, обяснявайки, че предложенията на МВР „създават възможност за злоупотреби“ и, че „има нарушен диалог между гражданите и институциите“. Тогава за Цветанов бе „недопустимо да се контролира по този начин, без аргументи“. Днес Политикът на 2009 година, вече министър Цветан Цветанов, внася подобни, даже по-ретроградни и по-недемократични искания, а Борисов е назначил същия Павлин Димитров за заместник на Цветанов във ведомството му. Тази очевидна приемственост между БСП и ГЕРБ е неприемлива за нас. Всеки опит протестът да бъде политически употребен от представители на БСП  няма да бъде нищо повече от елементарна провокация, на която ние ще се противопоставим.

Снимка: Пресклуб

Протестът на 14 януари 2010: защо точно Зелените?

На сайта на Зелените прочетох две „добронамерени“ забележки, относно това, че Зелените не трябвало да организират протеста срещу промените в Закона за електронните съобщения. Едната критика е по отношение на това, че изборът на дата бил неподходящ, другата, че Зелените нямало какво да правят в „технико-технологичен митинг“ (каквото и да означава това).

Подложен на „приятелския огън“, искам да споделя мнението си, в отговор на критиките.

Трябва да поясня, че, като член на Зелените, се заех с организацията на този протест именно, защото защитата на човешките права (сред които са и електронните такива) е част от програмата на партията. Освен това, идеята за протеста, предложена на група блогъри, се оформи до такава, каквато се вижда в призива: открита покана към всички демократично мислещи граждани, организации и партии, без да се търси надмощие и доминиране на някоя от тях. Първи откликнаха, по обясними причини, блогърите от „България е наша“ и хората от „Електронна граница“. Към този момент, имаме още няколко партии, заявили желание за участие, като очакванията ми са броят им да се увеличи тепърва. не виждам никакъв проблем в това, че една организация, било то и политическа партия, играе ролята на катализатор и проводник на дадена идея. Не виждам проблем това да са Зелените, най-малкото, защото част от активните опоненти на идеите за следене в Интернет са членове на Зелените, както и поради факта, че партия Зелените не смята, а и няма за цел да популяризира засаждането на фиданки, а смята тепърва да разработва и предлага на обществото различни политики.

Не смятам, че изборът на дата е неподходящ и, че по някакъв начин „опорочава чистия спомен“ за събитията от 14 януари 2009. Даже обратното! Смятам, че концентрацията на общественото внимание и натиск върху ЕДИН-ЕДИНСТВЕН, КОНКРЕТЕН ПРОБЛЕМ (за разлика от събитията в началото на тази година, когато имаше една дузина искания на земеделци, млекопроизводители, металурзи, природозащитници, студенти, Интернет-потребители и др.), е нов, положителен елемент! Друга положителна страна на избора на дата е това, че сега искането е едно, конкретно, политически ясно и коректно формулирано: да спрем полицейщината. Трета положителна страна е това, че сега протестът е открит за политическите партии, докато аналогичният от януари тази година бе запазен „стерилно чист“ от към ясни политически послания и присъствие, което допринесе за неуспеха му.

Тоест, като един от организаторите, нямам никакви съмнения, че изборът на дата и конкретната идея за подобен протест срещу милиционерските идеи на двойната коалиция ГЕРБ – АТАКА са напълно подходящи и успешни.

А доколко наистина протестът ще успее, зависи изцяло от присъствието на гражданите и адекватните действия на ведомството на „политика на годината“, „красивия“ министър Цветан Цветанов. Ако на 14-ти януари 2010 се случи нещо подобно на 14 януари 2009, няма да остане и грам съмнение, че „тия са като ония“ и всички във властта „са маскари“.

Протест: България не е Биг Брадър! 2010 не е 1984!

След като независими блогъри и членове на партия ЗЕЛЕНИТЕ стартираха кампанията „Обади се на депутат – спри тоталното подслушване“ и след като не видяхме удовлетворителни резултати от страна на депутатите, ние, от партия ЗЕЛЕНИТЕ, се обръщаме към всички демократи и свободомислещи граждани с покана да се присъединят към организирания от нас протест.

ПРОТЕСТ: 
14 ЯНУАРИ 2010 от 11:00
Площад „Народно събрание“

Една година след кървавото и насилствено потушаване на протеста на гражданите срещу безскрупулното управление на тройната коалиция, днес сме в ръцете на нова двойна коалиция: ГЕРБ и АТАКА, която отново нарушава гражданските ни права.


В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.


П.П. Зелените, съвместно с групата „България е наша“, „Електронна граница“ и други формални и неформални граждански инициативи и организации, организира общ протест срещу предложените промени в ЗЕС, станал известен като Закон за електронното следене. Зелените канят всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

Протестът ще се състои отново на 14 януари и отново от 11:00 часа, под надслов:

„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 не е 1984!“

Каним  всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, избирателите,  който взима отговорни и демократични решения, за благото на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста на 14 януари от 11:00 ч. на площад „Народно събрание“.

Обади се на депутат или на арменския поп Бойко Борисов? Изберете сами!

Попаднах на блога „Нямам идея„, в който има своеобразен, леко обезверен, до колкото аз го разбирам, анализ на случващото се около кампанията против промените в ЗЕС, въпреки, че тя вече даде (малък, но положителен) резултат.


Първият успех НЕСЪМНЕНО бе това, че депутатите от Синята коалиция гласуваха в Пленарна зала ПРОТИВ, а в комисиите, само няколко дни по-рано, бяха „ЗА“. Това се дължи И на шума, който вдигнаха избирателите им. Не без влиянието на кампанията, де.

Вторият успех бе медийното отразяване. Очаквали ли сте сервилният ТРУД да публикува нещо по въпроса  и да коментира кампанията на Зелените? Аз не. И Дневник писа за кампанията. Даже два пъти. Няколко телевизии коментираха. Доста линкове съм събрал тук.


Третото хубаво нещо бе, че имаше директно излъчване на дискусията от Парламента, в която ЯСНО се видя кой кой е. Даже въпросният господин Лазаров от ГЕРБ коментира кампанията.

Тоест, ефект има. Гражданите показаха, че следят работата на „избраниците“ си. При това, с критично око.

Важният въпрос е КАКВО СЛЕДВА за да докараме нещата до успешен край? В коментара на „нямам идеи“ чета, че нямало смисъл да се срещаме с депутатите след Нова година. Законопроектът все още няма да е гледан на второ четене. До тогава ИМА СМИСЪЛ да се прави всичко! И на протест да се иде даже има смисъл! Защото има технологично време и процедура между двете четения. ДОСТА ПОДЛИЧКО ОТ СТРАНА НА ГЕРБ И АТАКА! Те внесоха законопроекта в ПОСЛЕДНИЯ РАБОТЕН ДЕН, преди голямата им, напълно заслужена ваканция! Процедурно, има само седем дни за внасяне на предложения за промени. Мислите ли, че някой депутат, вместо да хукне да празнува и да се вижда с роднини, приятели и бизнес партньори, ще седне да пише промени в ЗЕС?!

Ето какво предвижда процедурата на НС:

Чл. 73. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 71, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.

Ето това има смисъл да се направи! Да се противодейства на двойната коалиция ГЕРБ – АТАКА и да се търси начин да се внесат предложения за промени в приетия на първо четене законопроект. Искрено се надявам, че освен, че са против, депутатите от Синята коалиция са си написали домашното, преди да хукнат да празнуват, и са внесли едно предложение за промени. Ако не друго, поне за отпадане на текстовете за интерфейса, с които те толкова гръмко не се съгласиха… Ако не са го направили, може наистина да е малко късно за въздействие, но не и невъзможно!

Кампанията трябва да продължи именно заради наглото и безпринципно отношение на „народните избраници“, описано от „нямам идея“:

Имам скайповете на някои от представителите на ГЕРБ в града ни и преди Коледа им пратих банерчето на инициативата, с молба да се включат. Знам, че лично те са против приемането на законът в този му вид, но реакциите бяха различни. От ледено мълчание, през „Аз съм против, ама Бойко така казва”, та до върхът на черешката. Един шегобиец ми върна изображението с преправен текст: ”Обади се на Арменският поп”.

 След като Димитър Лазаров нарече избирателите си „някакви непознати субекти“, тези хубавци и хубавици демонстрират бездушие („аз съм против, ама Бойко така казва“) или откровена наглост, пращайки всички ни при арменския поп, който в случая явно е самият пръв партиен и държавен ръководител, другаря Бойко Борисов.

Тоест, продължавайте да се обаждате на своя депутат и да настоявате да не се нарушават основните ви граждански права! А отпуската на депутатите е до 13-ти януари 2010. Като беше и тази година, когато ги посрещнахме с протест на 14-ти януари, а Борисов, тогава кмет на София, допринесе много за насилието над протестиращите. Сега, 11 месеца по-късно той е премиер и очевидно е наредил на депутатите СИ да приемат тези ретроградни, излишни и недемократични промени.

ЩЕ ИМ ПОПРЕЧИМ ЛИ?