По-мъдрото утро, след изборната вечер.

Съществуват две философии:

Според едната, продължаваме сами до край, явяваме се, с последни (за този изборен цикъл) сили на парламентарните избори, засилваме някак, но вероятно не с много, своята подкрепа, запазваме своя бунтарски чист образ и се надяваме на чудо по отношение на 4-те процента за Народното събрание.

Според другата философия, ние търсим подкрепа сред останалите възможни партньори, извън креатурите на ДС и червените олирахични кръгове, както и ИЗВЪН самата БСП и ДПС. Това, в краткосрочна перспектива крие риск от леко размиване на контурите на Зелените, но при внимателно отиграване, може да засили позицията ни с 1 или 2 депутата, които да работят за имижда ни през идните 4 години, да не говорим за „привилегията“ да си парламентарно представена партия и произтичащите от това възможности за партийно строителство.

Какво показаха резултатите снощи? До този момент:

ЗЕЛЕНИТЕ:
0.7% в страната
2.68% в 23 МИР на София
2.3% в 24 МИР на София
1.67% в 25 МИР на София

при около 90% от бюлетините.

Какво може да означава това? Поне три неща:

1. Теоретична възможност за засилване на подкрепата, без да е ясно с колко, до парламентарните избори;
2. Теоретична възможност за отлив на гласове;
3. Теоретична възможност за чисто механично намаляване на процента, заради повишена активност на вътрешните избори.

Първата възможност предполага ресурс и партийна рутина и опит, които в момента нямаме и изграждаме в движение. Това е ясно, заради невъзможността да мобилизираме и спечелим по-висока електорална подкрепа на евро-изборите. Тази опция предполага proactive реакция, за която очевидно нямаме достатъчно време.

Другите две предполагат reactive действия. Реагираме на вече случилото ни се зло. Противодействие… Пак стигаме до втората философия от началото: търсене на подкрепа, която да ни даде възможност да изпълним незабавни цели, свързани с законодателни инициативи, включени и предвиждани в нашите програмни документи, като ефективна защита на околната среда, например. Нека не сравняваме възможността на един или двама депутата да говорят и работят в България и Европа по тези въпроси, съпоставена със съ-председателите на една извънпарламентарна партийка, спечелила съответно 0.7 и (при негативен изход от изборите за Народно събрание) под 0.7 процента на парламентарните ни избори. Мисля, че сравнението е недопустимо.

По тази причина, мисля, че след нощта на изборите доста неща се избистриха и проясниха за Зелените. Поне алтернативите вече са недвусмислени и безспорни. Всичко е въпрос на отиграване. На политическо поведение.

Нека не забравяме огромната подкрепа, която еко-каузите имат. Немислима за каквато и да било политическа доктрина. Те звучат автентично само в устата на тези, които бяха арестувани и бити заради българската природа, тези. Тези, които години наред отстояват и засилват доверието и вярата на обществото в каузите за опазване на българската природа и околната среда. Достъпът им до публичното пространство в предизборна обстановка им дава много силни позиции за самите избори, а след това, ако гражданската и емоционална подкрепа бъде успешно трансформирана в електорална, същите тези хора ще имат достъп до механизмите на властта, което пък може, при запазване на техния „чист“ облик, да удари сериозно рамо на партия Зелените.

Написаното от мен пак е само хипотеза, която има за цел да разшири хоризонтите и перспективите пред Зелените в нелеките часове след евро-изборите, а не да провокира негодувание у тези, които ще прочетат в думите ми само послание за коалиция.

Теория за изборната конспирация?

Следя данните на социологическите агенции. Мога да ги разделя на две:

1. Известни, като по-умерени и обективни;
2. Известни, като по-манипулативни и конюнктурни.

Данните, които двете групи агенции подават за евентуалния процент на Зелените на евро-изборите, при активност от около 35-38%, са също два вида:

1. Около и над 1% до към 1.5% (Скала, Маркет Линкс, Алфа)
2. Малко над 2% до към 2.31% (Барометър Инфо)

Ако приемем, че прогнозните резултати около и малко над 1% се дават от по-обективни и безпристрастни агенции (Маркет Линкс, Скала, Алфа), логично е да се запитаме кого и какви цели обслужват „надутите“ резултати, като тези на Барометър Инфо например?..

Една от напълно възможните хипотези би била, че подобни резултати се оповестяват за да осуетят възможни контакти и сътрудничество между Зелените и други опозиционни партии, вдъхвайки увереност у твърдия и несклонен да търси партньори електорат на Зелените в предстоящия изборен успех и сензационен резултат.

Всичко може да се сведе отново до стратегическите дългосрочни цели на партията и краткосрочните планове за малки победи, обслужващи принципната програма на партията.

Ако приемем, че резултатът на изборите е маловажен за Зелените, от гледна точка на това, партията да се наложи като чиста и необвързана с партиите на т. нар. статукво, тогава резултатите, прогнозите и теориите за конспиративни и манипулативни предвиждания са без значение. Идеята ще остане чиста, независимо от резултата (добър или лош); ще се развива и укрепва през годините до следващите парламентарни избори.

Ако приемем обаче, че Зелените, провокирани от желание за незабавен практически резултат и бърза намеса в законодателната и изпълнителната власт, решат, че могат да си партнират с някого, в името на краткосрочните положителни резултати (един евро депутат и няколко български), тогава, изхождайки от разбирането, че БСП и ДПС определено не са в списъка с партньорите, напълно логично е да допуснем, че подобни конспиративни теории са възможни, тъй като те биха обслужили следните цели на Столетницата и Партията на кръга от фирми:

1. Отдалечаване на Зелените от техните възможни партньори в дясната част на политическия спектър, заради пропагандния трик, че успехът им е напълно възможен и, едва ли не, вързан в кърпа;
2. На базата на тези „прогнози“, Зелените биха втвърдили езика и позицията си към опонентите, които макар и много приятелски настроени един към друг, ще се нападат като противници и конкуренти;
3. В резултат на това, Зелените и останалите опозиционни партии биха си опонирали доста по-ожесточено ако, да речем, биха имаха общи мажоритарни кандидати в някои райони. Биха водили открита и твърда битка за всеки глас.

От всичко това печелят само тези, които имат твърд електорат и почти сигурни резултати – обичайните заподозрени БСП и ДПС. Истината ще стане ясна на 7 юни и 5 юли, но бихме ли обвинявали „цялата политическа система на статуквото“ в манипулации при негативен резултат?

Още нещо за ползите от сътрудничество между Зелените и Синята коалиция

Едно евентуално политическо партниране между Зелените и Синята коалиция ще доведе до напълно логичен, приемлив и желан политически резултат – парламентарно представителство на партия Зелените.

Участвайки пряко в парламентарния живот, Зелените ще можем да дадем смисъл на младите да участват в политиката, като по този начин им даваме шанс да се „върнат в играта“. Зелените ще могат да дадат една нова демократичната алтернатива на градските, модерни млади български граждани, които в момента нямат реално политическо и парламентарно представителство.

Ще се разшири политическия фронт срещу Доган и БСП, които, вижда се, че не желаят единна опозиция, планирайки, по този начин, да смажат демократично мислещите хора по-лесно. Повторих го няколко пъти, че в конкретния момент в България НЯМА противопоставяне на едни политически идеи и възгледи, срещу други, а има конфликт по оста демократи – недемократи. Комунизъм, пост-комунизъм и „фасадна демокрация“ срещу реална демокрация. В България се наблюдават всички признаци на мека диктатура. Партнирайки си, Зелените и Синята коалиция застават на страната на демокрацията, което, в конкретния момент, е водещото в политическия живот в страната.

Останалото, идейните и конкретните фактически и исторически обременявания и различия, са по-скоро детайли, които съвсем ще изгубят своето значение, ако управлението на БСП, ДПС и техните сателити и креатури, продължи още 4 години.

Моето мнение е, че само заедно, с подкрепата на масата от хора, които ще застанат зад демократичната идея, демократичното гражданско общество в България ще може да се противопостави ефективно на политическата мафия и олигарсите, давайки алтернатива за реална промяна и „връщане на държавата на гражданите“. Чрез широко политическо сътрудничество и партниране на демократичните партии, към които причислявам и Зелените и Синята коалиция, разпиляването на гласове ще бъде предотвратено и сценарият на БСП и ДПС ще се осъществи значително по-трудно.

А, че такъв сценарий има е видно например от „играта“ на Яне Янев, който има като основна цел да цепи и раздробява СДС, привличайки негови симпатизанти.

Партнирането, никак не е задължително да го наречем коалиране, между Зелените и Синята ще помогне на единството на демократичната и реформаторска общност и ще разшири възможностите за сформиране дясно-центристко правителство.

Колкото и високопарно да звучи, това може да се окаже и историческо събитие и роля на новоформираната политическа партия Зелените в една истинска война за всеки мандат в броенето до 121 при формирането на желаното и от Зелените реформаторско мнозинство.

ГЕРБ се сетИха!.. Зелените и сините – НЕ…

Водеща: То тoва се учи и в учебниците по биология. Би трябвало всички да го знаят, дори и тези, които го правят. Две думи, г-н Борисов, ще успеете ли преразглеждате подобни сделки. Защото обикновено знаете те как се правят. Разликата морално-законно и ако всичко е законно изключително трудно е да се преразглеждат подобни неща?
Бойко Борисов: Ако не е толкова жалко, то ще е забавно. Парламентът забрани общините да правят това, защото не е правилно, а го остави да го прави държавата.
Водещ: Ето, дайте едно предизборно обещание. Аз ако дойда и съм на власт, ще…?
Бойко Борисов: Аз не обещавам. Вижте в София – Южен парк, „Мария Луиза”, навсякъде, какво се случва. Мораториум, който взел – взел. Вижте София, така че ще действаме по същия начин и в държавата. Те затова са толкова яростни и затова търсят всякаква възможност чрез медиите да ни атакуват в боклука. Защото много е лесно –боклукът, боклукът. Ако погледнете, колко пъти е бил на първа страница на вестниците и колко пъти са били и милиардите загубени. Аз не зная все пак тези хора и нашия народ ако си представят камарите пари в левове и в евро, които сме загубили за това правителство и столичният отпадък, просто разликата е от земята до небето.

Б. Борисов на 11 април в RE:TV

Това е коментар на Борисов за „заменките“ на горите и бъдещите действия на неговата партия.

Очевидно, „борбата“ за Зелените гласове започва с пълна сила. Оня ден писах, че няма никакъв проблем всеки политик и всяка предизборна програма да се опита на „употреби“ Зелените идеи. ГЕРБ го били направили вече. Не знаех! При това, по най-популисткия начин – без конкретен текст в програмата си (който да ми е известен) и от ефира на телевизията, която предаваше протестите. Браво, Бойко! Браво и на стратезите на ГЕРБ! Добре се сетихте!

Точно когато бивши хора на ДПС и БСП, се вливат в ГЕРБ, Борисов да „не обещава“, че мораториум върху регулацията на горите „ще има в цялата държава“… На мен лично ми идва много. Как ще стане това, г-н кмете? Със същите тези хора, които правеха всичко това до сега? И защо, по дяволите, не обещаете, а „НЕ ОБЕЩАВАТЕ“?

Негативи около сините вероятно има много. Може да се спори и дискутира до вдругиден. Съжалявам обаче, че Зелените и Синята коалиция, задъхани в собствените си предизборни вълнения, все още не са намерили общ език по подобни важни въпроси. За мен няма съмнение, че не съществува друга сила и формация, която да може да бъде ефективна, ако реши да го прави, по отношение на опазването на околната среда и прекратяване на беззаконията над българската природа.

Как можем да бъдем употребени, предпазвайки се от това…

Хипотетично, никак даже не е невъзможно човек на Синята коалиция, да речем, Евдокия Манева, да се появи на пресконференция и да изрази ясните „зелени“ ангажименти на сините. Да декларира програмни елементи, които да се покриват частично или изцяло с тези на Зелените. Нашата програма е публична и всеки може да я прочете, включително и стратезите на Синята коалиция…

Кое може да провокира подобна синя предизборна акция? Липсата на видим диалог и породеното от това открито противопоставяне в предизборна ситуация, което пък не би трябвало да ни обиди, защото, както страна ясно, отиваме на война за демокрацията и за „да върнем държавата на гражданите“. Подобен напълно логичен акт ще изпълни две цели пред сините:

1. Ще ги разграничи от Зелените, в очите на колебливия електорат на Синята коалиция;
2. Ще даде на същите колебливи сини, със зелен уклон, алтернатива, която предполагаемо ще ги върне в редовете на сините гласоподаватели. А може и да удари по колебливите зелени гласоподаватели.

Въпросът за мен е как да се предпазим от подобна „употреба“. Лесно! Като водим преговори. Пак в сферата на хипотезите, не е никак невъзможно следното:

1. Зелените, като малък партньор, могат да имат блокиращо участие в някакво партньорско споразумение, не задължително коалиция, което да им даде възможност да участват активно в процеси и инициативи, които смятаме за важни.
2. Зелените да имат изисквания за някои ключови за екологията позиции в изпълнителната власт и, да речем, шефовете на националните и природните паркове.
3. В резултат на това, можем да се договорим, пак хипотетично, например за подкрепа на наш мажоритарен кандидат.

Казвам всичко това, защото успехът на дадена партия се измерва и с резултатите от изборите. За сега, индикациите за нашия предстоящ успех на изборите изобщо не са ясни.

Какво може да ни коства бавенето?

Все по-ясно се оформя предизборното послание на Синята коалиция. Артикулира я снощи Иван Костов, казвайки че се води „война срещу демократите в България“. Липсата на видими индикации, че двете страни са склонни да търсят компромис и възможност за диалог видимо изнервя по-твърдите сини. Вярвам, че може да разочарова в някаква степен и по-либералните симпатизанти на Зелените. Вече се чува дрънкане на оръжие, особено вдясно, като критиките звучат доста добре структурирани, макар и не съвсем прецизни и коректни.

Да изброим само няколко:
Зелените изглеждали лицемерно, държейки се като гражданско движение, привличайки по този начин гласоподаватели. Не съм съгласен. Като човек, който е „скачал, защото не е червен“ по митингите в началото на т. нар. „преход“, като човек, който е мръзнал пред Народното събрание, когато падана член първи на комунистическата Конституцията и беше на наблизо, когато бе произнесена култовата фраза за танковете, като човек, който собственоръчно е търкалял с валяче и разлепвал позиви по нощите, преди изборите, ще си позволя да не се съглася с тезата. Именно, защото най-успешните мигове на СДС бяха точно, когато то най-много приличаше на „гражданско движение“… После нещата „загрубяха, мнозина (но не всички) придобиха имидж и маниери на „професионални политици“. Какъв е проблемът, че някой върви по подобен път, но малко по-късно?

Друг аргумент е, че Зелените били експерти главно в екологията, а не експерти по всички въпроси – икономика, образование, култура, селско стопанство и т.н. Аз не вярвам във „всестранно развитите личности…“ Да, Зелените имат акцент и той е опазването на околната среда, но това все още не означава, че нямат или няма да приемат или подкрепят безпартийни експерти, та дори и такива, които симпатизират или членуват в други партии. Ако политиката е изкуство на възможностите и компромиса, сигурен съм, че Зелените, които доста добре се справят с ученето в движение, ще се справят с тази задача.

Критикувана е и платформата на Зелените. Ако приемем това, че за някои тя вероятно наистина „звучи като цели на НПО, което иска да спечели проекти“, нека си призная, че предпочитам това, пред неосъществени обещания за борба с корупцията, противодействие на организираната престъпност, повишаване на жизнения стандарт и всякакви подобни заклинания, които така и не се случиха със силата, с която ни се обещават почти две десетилетия. Пълното или частично неизпълнение на тези, а и много други подобни обещания създадоха „фасадната демокрация“ (терминът не е мой), в която гласуваме само за да дадем възможност нанякои (не всички, разбира се!) да се доберат до депутатските кюфтета, без реални резултати по отношение на положителните промени в обществото ни, различни от логичното (заради ЕС, да речем) покачване на стандарта на живот, и отблъснаха мнозина гласоподаватели. А мафията и олигархията процъфтяват.

И не на последно място е внушението, че Зелените били леви. В българския контекст обаче не мисля, че вече сме стигнали до реално разделение на ляво и дясно. Нека първо се освободим от разсейките на комунизма и пост-комунизма…

В този смисъл, не приемам и внушението, че „който не е с нас, е против нас“. Мисля, че точно в това е сложнотията – да се намери такава формула на партньорство, че да не се бием за гласовете си, а да спечелим гласове от партията на негласуващите и разочарованите от всички останали партии. Мисля, че „конкуренти“, в много тесен и ограничен смисъл, ни прави именно продължаващото неглижиране на проблемите, които на първо място вълнуват Зелените. Като почнем от народните паркове (сега национални и природни), минем през т.нар. заменки и изсичането на горите и се спрем на бетонирането на Черноморието…

Отчитам, че Зелените, като нова политическа формация, вероятно, в очите на някои, реагират по-бавно или просто различно, но това все още не означава, че с тях не може да се намери общ език. Не може, само ако не опитате.

Подобни критики, макар и не без сериозна доза основание, срещу един напълно логичен и възможен партньор са излишни, поне според мен.

Войната е за демокрацията. Тя е се води срещу ДПС и БСП. Не срещу Зелените или сините. Collateral Damages са излишни и глупави!

Зелените и Сините сме в едната част на спектъра и от едната страна на барикадата…

В този смисъл, бавенето на диалога и контактите, както се вижда вече много ясно, може да ни коства много. И на двете страни. И никак не е важно кой ще изгуби по-малко…

Една възможност за Зелените и сините

Покрай кризата, един йероглиф стана популярен. Този за „криза“, който освен „опасност“, означавал и „възможност“.

Следя с едно око какво става със Синята коалиция. Успоредно с това мисля и върху въпросите, които ми зададоха разни приятели за нещо, което никога не съм твърдял. Думите ми за „необходимост от партниране с десните“ бяха интерпретирани нееднократно като призив за „коалиране“ с партии, които са обременени с негативи от миналото, особено по отношение на опазването на околната среда, борбата с корупцията, престъпността и т.н. и т.п…

На аргумента, че „лоши“ има навсякъде, получавах отговор, в смисъл „как да отсеем добрите от лошите?“…

Е, последните събития, поне за мен, показват недвусмислено един от начините това да стане.

Бая държавна, медийна и политическа енергия е впрегната в това, да провали дясната коалиция, с всички възможни средства преди изборите…

За мен, смущаващо е следното:

1. Защо съдът чака толкова дълго, преди да откаже регистрацията на новия лидер на СДС, под предлог, че пряк и таен вот не е демократичен?..
2. Защо и на какво основание ВКС не регистрира, а връща делото на долна инстанция за преразглеждане, отново в последния момент?..
3. Всички плюят по ДСБ. Ок. За толкова години не се ли намери поне едно формално основание за правни действия срещу лидера на партията? Има ли такива изобщо?..
4. Има ли и каква доза истина в слуховете за връзка на „бунтарите“ в СДС с ДПС, БСП и пр.?
5. Има ли истина в слуховете за проблеми с ДДС-то на кафето „Спетема“ и неговия бос?
6. Има ли истина в слуховете за „анти-Синята коалиция“ кампанията, предполагаемо платена и/или организирана от ДПС?

Слухове или не, вярно или не, това се чете между редовете, а дори и директно в декларации на „Синята коалиция“, а медиите са в дълг на общественото мнение по този въпрос.

Според мен, случващото се в известен смисъл, помага на сините, а и на Зелените. На сините, защото става все по-ясно кои са „къртиците“ в техните редици, близки до ДПС и БСП. На Зелените, защото след подобна атака на къртиците, все по-ясно се очертават тези, с които ще може да се работи занапред.