Дисиденти

Откривайки днешната среща, организирана от Френското посолство в София, в памет на срещата на български дисиденти и студенти с френския президент Митеран, г-н Гълъбов описа Прехода като състоящ се най-малкото от три фази, т.е. Преминаваме през три Прехода:

Перестройката;
Пазарна икономика и демокрация;
Интеграция с ЕС.

Публикуваният текст е на базата на „опорните точки“, които си подготвих за моето участие в дискусията, в раздела „Къде е мястото на гражданите? Ролята на новите форми на демокрация за гражданското общество в политическия преход след 1989 година.“

Един от първите оратори, г-н А. Фосколо, говори за конфискуваната промяна, към която се стремяхме всички. Той започна с това, че „Перестройката имаше за цел да се спаси съветския елит – номенклатурен и репресивен, при неизбежната катастрофа.“

Изказването на г-н Фосколо завърши с описание на механизма на конфискацията със следния думи: “Промяната бе конфискувана от бившия елит и техните наследници, както и мрежите на силовите министерства от това време, които сега, като олигарси, управляват страната…”

Срещу това, по мое скромно мнение, се обявява и продължаващият 219 дни протест. Това е ефективният протест на десетки хиляди, подкрепян от минимум 60% от гражданите.

С други думи, говорим за милиони граждани, които искат промяната и се противопоставят на ПОДМЯНАТА.

Подмяната може да бъде видяна в различни сфери, но най-вече тя се долавя в подмяната на историческата истина, демократичните ценности и свободния дух, в т.ч. и духът като сила, чрез която управляваме живота си и вземаме решения. Както и правото да имаме достойно възнаграждение за усилията и труда, които полагаме в обществото.

Подмяната се осъществява и чрез средствата за масово осведомяване (умишлено използвам този русизъм, където медиите са СМИ). Няколко неща са характерни за медийната среда, която, най-общо казано е концентрирана, да не кажа монополизирана, от една полит-икономическа върхушка.

Пеевски, като символ на тази върхушка, олицетворява този картел и мобилизира десетки хиляди да протестират повече от седем месеца в София, а в цялата страна подкрепата стига до 60-80%.

Тези медии, на които иначе Пеевски не е собственик, допринесоха за това, да бъде разрушен демократичният диалог. Публичността бе фалшифицирана. Подменена. Конфискувана.

Тези медии имат няколко функции:

Изфабрикуват „факти“ и новини (контра протест, контра граждани и други лъжи…);
Създават паралелна реалност, под предлог, че отразяват “всички гледни точки” те отразяват изфабрикуваните новини;
Служат за бухалки за саморазправа с политически и обществени опоненти.

Подмяната е и в историческия контекст — най-малкото, в контекста на оценката ни за историческото минало, за зверствата на един нехуманен диктаторски режим, който мнозина евфемистично обявяват за нереализирана идеалистична утопия

Отварям една скоба – превръщането на символите на този режим в мърчъндайз икони, визирам да речем, Че Гевара, ни излага на риска, описан от писателя Г. Господинов в неговата книга “Невидимите кризи”:

„Лесното превръщане на символи в сувенири от началото на 90-те днес може да се преобърне в не толкова невинно превръщане на сувенирите в символи – според старата марксистка формула „символ-сувенир-символ прим“. Ето още една причина да не се подценява темата. Най-малкото, винаги съществува опасност вчерашните сувенири (значки, пагони, каски и петолъчки) да станат пак утрешни символи. И моят приятел пак ще трябва да колекционира бутилки от кока-кола, а ние да обясняваме на децата си, че истинската Айфелова кула няма термометър.“

Казвам само, че пренебрегвайки тези обезпокоителни тенденции и опити за реабилитация на режима (в България се издигат паметници на Живков), ние рискуваме да оправдаем и реабилитираме диктаторския режим, превръщайки безобидните му на пръв поглед сувенири в нова символика. В символика-прим. Нищо повече не казвам.

В резултат на подмяната, изместила промяната, гражданите не разбират какво реално се случва. Това е така, защото живеем в манипулирана среда.

Високата концентрация на собственост води до почти тотална дезинформация, от която сериозно пострада демократичният избор. Избор, който уж трябва да е свободен и информиран…

“Преходът“ успя за едни, но не успя за други.

Ако вземем за основа рамката, която г-н Фосколо очерта в началото на дискусията – целта на перестройката да спаси политическата власт на елита на ком-партията, то тази цел днес изглежда изпълнена.

Камарилата на бившата БКП и мрежата от зависимости на репресивните си органи на диктаторския режим успяха да “конфискуват” прехода и наложиха подмяна, вместо промяна.

Новите икономически правила, стандартите и ресурсите на ЕС бяха употребени през подмяната. Промяната, която българското общество очакваше да се случи — да се развиваме като модерна, западна демокрация — тази промяна не успя. Конфискацията бе основният инструмент!

Ако се върнем на протестите – моралните победители са протестиращите – те първи попитаха „КОЙ?“ и не се отказаха. Те упорито питат „КОЙ?“ вече 219 дни.

Въпросът „КОЙ?“ е в основата на разделението в БСП.

Гоце задава същия въпрос, атакувайки опонентите си и политическия началник на Оланд в ПЕС.

Какво се случва обаче в партията? Тя се тресе от скандал не заради това, че е поставена в услуга на частен интерес – това сякаш не е драма за социалистите и червената журналистическа групичка, бранеща кабинета на всяка цена. Социалистите имат проблем с това, че техният другар Първанов питайки КОЙ, разцепва патията-майка. „Ти си предател“, заклеймяват го неговите другари, ползвайки същите аргументи, които ползват и срещу протестиращите – “служиш на олигархията”…

„КОЙ“ е забраненият от мафията на прехода въпрос.

„КОЙ“ е омерта.

Защото „КОЙ“ е този, който “конфискува” прехода и подмени промяната…