160 милиона, предизборна стабилност и други новини…

Любов ли бе, да я опишеш…

Стабилността отиде на кино, образно казано!

Цикълът се затвори! През февруари 2013 г., когато Борисов театрално хвърли оставка, пред парламента имаше прасета в негова подкрепа. Истински, живи, розови, квичащи и смърдящи прасета в камион. Тогава предстояха извънредни избори. Сега Борисов плаши с предсрочни избори. Злите езици говорят, че ДПС яко са го стиснали за номинацията и настояват за своя човек. Още по-злите езици говорят, че това е говорещата с гласчето на Мини Маус Маргарита Попова. Дали тя е удобна на ДПС не знам, но аз на злите езици не вярвам. Аз вярвам на звездите. А звездите така подредиха нещата, че днес цял камион с прасета се търкулна и пак предстоят избори. Тоест, символиката в цялата тази работа е, че на Бойко му пада стабилността. А това, че хора спирали колите и ги товарили с прасета и кой на къде му зърнат очите – това е друг символ на управлението на Борисов. Кражби и пътища.

Замириса на предсрочни избори от всякъде!

Бойко не е вчерашен обаче! Днешните му политически умения са закърмени във времената на бухалковото застраховане. Тогава му викаха рекет, защото не разбираха от бизнес. Същността беше, че ако искаш да не ти оберат или подпаля дюкяна, трябваше да си платиш или на охранител, или на застраховател. Горе-долу от това време е и охранителният бизнес на Боросов. Сигурен съм, че ги разбира той тези работи със застраховките и охраната! Иначе нямаше да постигне такива успехи в Братислава. Кой охранител може да се похвали, че е издействал 160 милиона? Никой! А Борисов успя! Къде с блага дума, къде с ултиматум, успя да получи от Европа 160 милиона, за да я пази. Едно време ни пазеха от мутрите, които ни тероризираха, сега ни пазят от терористите. А някои даже казаха, че ще пази Европа на прилична тарифа.

Тоест и европейците са на далавера.

Третата новина е, че свалили предаването на Кулезич. Тъкмо щяла да коментира интервюто на Мустака, онова, дето вика, че в България имало два клана – на Борисов и на Пееевски и СЕМ дръпнали шалтера на цялата телевизия. Тук, признавам си, не съм единодушен със себе си! От една страна, злите езици говорят, че Борисов бил бесен на Мустака за всичките тия приказки, дето ги изприказва, та затуй паднало предаването, а от друга страна – Кулезич била подкрепяла в първото правителство на Борисов. Защо им е да го свалят?.. Кулезич била подкрепила „битката на Борисов с организираната престъпност“, край на цитата. Това как ви звучи? На мен – като на филм на Лукас, в който силата е с нас. Или това, че подкрепяла борбата с корупцията и строежа на магистрали… Момент! Аз ли нещо не разбирам? Все съм си мислил, че корупцията е тясно свързана с изразходване на средства по пътно строителство… Да ви припомня ли чии фирми щяха да приберат един милиард лева от строеж на магистрали, по цени, сравними със строеж на аутобан в Алпите? Тоест, какво точно е подкрепяла Кулезич? А, да! Забравих! Каза, че подкрепяла и Цветанов. Когато Цецо прочете онези СРС-та от трибуната в парламента, сигурно също го подкрепяше,  че не си спомням. А най-вече заслужаваше подкрепа, когато му завиждаха за апаретаментите. Добре, че НАП го подкрепи, а шефът му, след подкрепата, стана депутат от ГЕРБ…

Поне според публичната информация, лицензът на ТВ7 е отнет по простата причина, че телевизията спряла да действа като телевизия и въртяла стари предавания на запис, оставяйки почти без служители и ново съдържание. А Кулезич просто е била на подходящото място, за да получи чудесна възможност за пиар примерно, премествайки се в друга телевизия или публикувайки записите си в YouTube. Свиквайте! YouTube се оформя като редовна алтернативна медия. От много време насам. Вече не знам уважаваща себе си телевизия, която да не стриймва на живо в YouTube. Защо не и Кулезич?..

Та, Кулезич просто попада в сложно съчетание от обстоятелства, които създават поредния подходящ „моментум“ за госпожата. А тя очевидно умее да използва моментите. Иначе, за ТВ7 просто не трябва да се изненадвате! Употребена, ограбена и изоставена. За мен въпросът е в това, кога ще спрат и АЛФА, а не защо спря ТВ7… Не е първата, няма да е последната медия-мокра кърпичка, която ще се спомине, след като стане излишна на създалите и употребилите я.

И последно по въпроса: не ми пробутвайте свободата на словото. Тук не става дума за това. Медиите спазват правила и журналистически стандарти. Рупорите, създадени с политическа цел, през които се препират милиони за пропаганда, не са медии. Те са предприятия със срок на годност. Като им изтече срокът на годност, ги бракуват. Това не е цензура, това е амортизация. Пропагандна машина, която, като се износи – спира. 

Такива ми ти работи…

И каква излезе тя накрая? Както казва днес Ники Стайков, „най-консервативно казано, между двамата (Борисов и Василев) е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме…“ А резултатът е минус 4 милиарда, една фалирала банка и един банкер в изгнание, който много, ама много ядосва премиера със спомените си пред медиите. Имаме едни избори, които, най-деликатно казано, се очертават като една долнопробна буфосинхронада, при която големият печелиш ще си останат ДПС, БСП и подконтролните им субекти, сред които е Борисов и неговата ГЕРБ… Зелените и Глас народен сключиха коалиционно споразумение, което очевидно има за основна цел да извади двете формации от зоната на социологическата грешка. Реформаторите тръгнаха на избори с идеята кого ще подкрепят на балотажа. Всички известни до този момент кандидати се различават помежду си само по отношение на това, колко по-близо до Кремъл искат да ни завлекат…

Новината за Митьо Пищова и подобни дори не ми се иска да коментирам. Той сам си го казал: „Ако трябва да съм честен, няма да гласувам за мен…“ Ако трябва да съм честен, Митьо Пищова е прав. Не само за себе си. За всички останали също не трябва да се гласува.

Какво остава?

„Не подкрепям никого“ – това остава. Подозирам, че законодателят не е допускал каква неприятна изненада може да се окаже този вариант в бюлетината, ако се излезе, че „не подкрепям никого“ е първа политическа сила в страната… Понеже са твърдо решени да закарат всички до урните, „не подкрепям никого“ може да се окаже удобен инструмент за съпротива.

Лична съпротива.

#ДАНСwithme: Ами катарзисът на ГЕРБ?

На заем от © Булфото

За катарзиса ми е думата.

Във време, когато искането за оставка на кабинета и предсрочни избори се подкрепя от мнозинството българите, темата за „алтернативата“ няма как да не изплува. Да видим част от възможните алтернативи…

Дни, след началото на протестите, които бяха провокирани от поставянето на човек от финансова групировка начело на Националната сигурност, Станишев произнесе фразата: „видях човек, който е преминал през дълбок личностен катарзис„.

С „катарзиса” той се опита да измие и пречисти партиите от новата тройна коалиция от отговорността на своя акт. Лидерът на социалистите се опита да оправдае и премиера Орешарски за това, че без никаква съпротива прие да ролята на марионетка в този план и без никакво обществено обсъждане, го приведе в действие, предлагайки г-н Пеевски за шеф на ДАНС в 15 минутно заседание на парламента. Всичко се случи в петък, с идеята новината да „потъне“ в почивните дни, когато всичко трябваше да утихне…

Протестите #ДАНСwithme объркаха планове на Станишев и управляващите. За сега, успешно или не до там, гражданската съпротива на мафиотизацията на властта се противопоставя на най-скандалните назначения и действия на властта. За решения с по-висок финансов залог, дори по-твърди действия, като блокадата на парламента на 40-тия ден от протестите не помогна и не спря мнозинството да гласува заем от 1 милиард. Това, че не успяха да разсеят съмненията в целесъобразността на заема и прозрачността при разходването му – не притесни никого от управляващите. В деня на прегласуване на ветото от парламента, управляващите партии си оранизираха показно изкъпване в народната любов, събрана из цялата страна и докарана на площада в София. Това трябваше да послужи за ярък аргумент в полза кабинета и, в частност, да оправдае заема.

Казано просто, Станишев декларира, че има катарзис, но ние не го виждаме. Катарзисът не личи от действията на управляващите. Единствените индикации, че посланията на протестиращите достигат до ушите им е продължаващата организация на протестите срещу протеста, в стил Деветосептемврийска манифестация от времето на Живков. Управляващите продължиха да скандализират обществото с политически решения, с които се опитват да втвърдят ядрото от електората си с обещания в социалната сфера, засягащи пенсиите и надбавките, като игнорират активната част от населението, която фактически е ангажирана в генериране на средствата, необходими за провеждането на въпросните социални политики.

Думата ми обаче е за друго.

В цялата шумна дискусия, около управлението на ДПС, БСП и АТАКА сякаш потъна темата за предишното управление. Темата за „катарзиса“ на четвъртата парламентарно-представена партия, ПП ГЕРБ, сякаш изчезна. Въпросът, има ли тази партия морално основание да сънува отново властта, когато сегашната падне, сякаш е все по-актуален.

• Може ли да се прокара ясна разделителна линия между Борисов и партията на бившите комунисти?
• Можем ли ясно да разграничим лидера на ГЕРБ от процесите в 23 годишния „преход“, който ни доведе до пост-комунистическото общество, в което политическата власт бе транстформирана в икономическа и разпределена по силов или криминален път сред правилните и проверени другари?
• Изтеклата, но премълчавана от мейнстрийма информация за него, известна като Дело за оперативно наблюдение „Буда„, достатъчно ясно ли го свързва с „прехода“, който е сериозно обременен от всевъзможни зависимости на партийните, икономическите и криминалните елити?

Да се върнем на протеста #ДАНСwithme и основния повод за недоволството, което извежда хиляди на улиците. Естествено, това беше Пеевски и медийната му империя, като функция на една икономическа групировка, свързвана с банката на Цв. Василев.

Фактите:

Цветан Василев и Делян Пеевски бяха привилегировани при управлението на ГЕРБ. Тази привилегия, бе признатата от министъра в служебното правителство, Асен Василев, който обясни пред гневните, че в края на мандата Борисов концентрацията на държавните пари в КТБ се е увеличила, сравнено с края на мандата на Тройната коалиция (БСП-ДПС-НДСВ). Тоест, мандатът на ГЕРБ и кабинетът „Борисов“ имат същото, солидарно отговорно участие в създаването и поддръжката на тази групировка, която от началото на протестите всички свободно описват като „олигархична“.

Да видим други „лица“ на миналото управление. Нима Емил Димитров, известен като Емо Фаса и министър Мирослав Найденов, известен като Миро Мършата могат лесно да бъдат „избелени“ и да преминат през своя катарзис, излизайки от там без грам съмнения в техния морален кредабилитет, финансова почтеност?

Нима ще забравим проектозаконите, писани в полза на мастити финансови босове, като скандалните предложения за промени в Закона за горите, които изведоха хиляди да протестират на Орлов мост срещу Цеко Минев от ПИБ? Нима ВТБ, КТБ и СиБанк не бяха обгрижвани с внимание от властта по време на „Eрата Боросов“?

Или друга една популярна тема – тази, с ДПС. След всички закани, че „няма да се съюзява с Доган“ и въпреки, че го определи за свой „най-голям враг“, след всички остроумни твърдения, за „човека, който мирише на джибри„, видяхме ли едно смислено политическо действие от страна на ГЕРБ и Борисов, в подкрепа на  показната телевизионна конфронтация на генерала с тогавашния лидер на ДПС? Доказа ли Борисов думите си, че „след 20 години участие на ДПС в управлението на държавата, ГЕРБ извади Доган от властта„? Силно се съмнявам…

По-скоро, останахме с убеждението, че на ГЕРБ и Борисов силно им се иска да са с ДПС, но без Доган, или поне да имат свое „ДПС“?

Къде е остротата на политическите тези на ГЕРБ срещу БСП сега? Виждате ли ясно разделителната линия между тези две партии, или пак сме свидетели на „позиционна война“, при която всяка една от двете страни внимателно калкулира вредите и ползите от близостта и раздялата?

Освен това, за да е пълна картинката, нека добавим и фактите, след края на почти пълния мандат на ГЕРБ:

• Над 30 хиляди фирми са фалирали през последната година на ГЕРБ, пише Стандарт;
• Дневник описва, че безработните за 2012 надхвърлили 400 хиляди;
• Според Евростат, младежката безработица в България, в края на мандата „Борисов“ достига до 29.1%, при средно ниво 23.5% за ЕС.
  

Вероятно и други подобни „достижения“ на ГЕРБ, след края на почти пълния им мандат, могат да бъдат изброени. Сигурен съм, че защитниците им ще оправдаят това с кризата. Но няма с какво да се оправдае ръстът на контрабандата на цигари например, при който, според изчисления, около два милирада лева годишно се губят и не влизат в държавната хазна, докато ГЕРБ се опитваха да ни уверят, че пушачите в България са намалели почти двойно…

Обърнете внимание, че в този ред на мисли изцяло пропуснахме тоталното разграждане на институциите, при които премиерът Борисов си позволяваше да казва на президента да забави вето или обещаваше на опозицията да им даде 20 депутата, за да съставят собствено правителство, при все, че до скоро ги наричаше безделници.

Ще завърша с това, че протестиращите, и аз в това число, не сa против симпатизанти на различни партии да се обявяват против сегашното управление, поставено изцяло в услуга на един олигархичен картел, подчинил почти изцяло политическата власт в страната. Дори, сред протестиращите мога да разпозная хора с открояващо се ляво политическо мислене. Критерият е друг. Критерият е информираността, а не сляпата вяра, че този или онзи харизматичен лидер ще ни „оправи“ с магическа пръчица, защото е от чист по-чист. Не. Това няма как да се случи, ако сме със завързани очи за фактите.

Въпросът ми е дали изобщо ГЕРБ ще намери сили да се отърси от политическите негативи, които успя да събере, от времето, когато се формираше на милиционерски принцип, та чак до края на мандата си, преди да се опита пак да управлява? Съмнявам се! Без нужния „катарзис“ – да, ще чуем стандартните PR извинения: част от „лошите“ напуснаха партията, да, изключиха Фидосова, но нямаше признание за Пеевски и парите на държавата в КТБ – възникват сериозни съмнения дали трябва да им се гласува подобно доверие. За втори път. Само година-две след пълния им, според мен, провал. Максимум година-две… А и Орешарски най-вероятно няма да издържи до края на 2013!

Играта на Сидеров, или голата истина за Атака

Голата истина e, че най-вероятно, Сидеров не иска предсрочни избори.

Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че, в крайна сметка, е с  137,252 гласа по-малко от изборите през 2009.

Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да „валоризира“ ролята си на „балансьор“ и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти, под формата на електорална подкрепа.

Престои да видим дали и как ще отиграе първото, или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да се генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския „микро-Мусолини“, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов, веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост Атака, но до скоро го псуваха (има и такива, чиите идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в „нормалните“ държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен (pdf за сваляне), най-вериятно щеше да престои няколко часа на „трамвайчето“ в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на „Пирогов“. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в страна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

Да целува ръцете на репортера и полицая, Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати „под наем“.

Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще „отлъчи от правата националистическа вяра“ неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слупаме кресчендото му, около „Планът Сидеров“…

За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза, като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

Не знам…

Още по темата от:
Добрата фея
Комитата

Изборният кодекс — начин на употреба

снимка: news.bg

Уседналостта е един от най-сериозните плюсове на Изборния кодекс, според ГЕРБери и атакисти. Най-сетне сме щели да видим честни избори, в които Турция няма да се меси! Най-сетне ще спре изборният туризъм! Ще спрат автобусите… (Същият този туризъм, който тече в момента трескаво, размествайки услужливо листите за догодина. пример 1, пример 2, пример 3)

Уседналостта е сериозно критикувана от ДПС като противоконституционна. И Президентът даде заявка, че ще наложи вето.

Да разгледаме следния сценарий:

Президентът налага вето, а ДПС успява някак да сезира Конституционния съд за новия Изборен кодекс.

Без да знаем, дори приблизително, ефекта от автобусите върху изборните резултати, кой печели и кой губи от евентуалната отмяна на този принцип в Конституционния съд?

Всички печелят!

снимка: www.temanews.bg

ГЕРБ и Атака се афишират като поборници за законност и демокрация и върли опоненти на изборния туризъм (течащ усилено и в момента, дори и в региони, доминирани от ГЕРБ), ДПС и Турция. ДПС печели още един повод да консолидира редиците си.

Президентът, заедно с ДПС, ще се покажат като „големите демократи“, загрижени за всички българи и техните равни права и като борци срещу „слабото управление“ и калпавото законодателство на ГЕРБ и недемократичната Атака.

Това пък е добре дошло на ГЕРБ и Атака в ситуация, в която вълната на народната любов очевидно и категорично се оттегля от тях, а псевдо-патриотичната и квази-демократичната им позиция в полза на „честността и справедливостта“ на изборите ще им върне поне малко от гласовете на наивните избиратели.

Сценарият, при който всички — ГЕРБ, Атака, ДПС и Първанов печелят, е чиста загуба за гражданите в една нечиста игра.