За лустрацията — какво писах и казах напоследък

Напоследък писах повече в колонката на Актуално и почти не ми остана време да пиша в блога си.

Ще опиша последователно  и хронологично текстовете, които публикувах. Първо писах за ролята на партиите, оглавявани от Държавна сигурност в „опраскването“ на идеите и предложенията за съдебна реформа:

„Партията на набедения за десен политик Борисов прие предложенията на Държавна сигурност, а парламентът отхвърли текстове, които директно адресираха зависимостите, качеството, професионализма и обективността в правосъдието у нас, по думите на самите съдии.“

Всемогъщата позиция, по сталинско-вишински модел, на Главния прокурор се запази, с което се блокира и борбата с корупцията, организираната престъпност и обвърьзаността й с политическия елит.

След това писах за двете крила — твърдо кагебисткото и прокремълско, оглавявано от агент Сава, и по-либералното, декларативно про-европейско и про-НАТО, оглавявано от агент Павел. Това е текст за КГБ преврата в ДПС и за самата ДПС като прононсирана партия на Държавна сигурност:

Сокола, както фамилиарно назовават агент Сава, демонстративно отстрани лидера на партията си, най-вероятно връщайки дългове под формата на стратегически геополитически услуги — засилва разклатените позиции на Петата колона на Кремъл в България.

Местан е послушен, прави каквото му е наредено и досега стриктно следваше лидера си.  Когато е необходимо Местан защитава новоизбрания скандален шеф на ДАНС, след като законът бе специално прекроен по корпулентна му фигура. Друг път пък е готов да декларира подкрепа за евроатлантическата ориентация на България. Проблемът е за Доган. Единственият начин да промени политическите си позиции  е да смени Местан, обвинявайки го, че действа на своя глава. И той го отстрани.

С което върна ДПС изцяло в сферата на руските геополитически интереси и засили влиянието на Кремъл в България.

Третият текст, който написах, бе за нуждата от лустрация и за реалните ѝ мащаби. За това, какви обществени групи би могла да обхване тя:

…Говорим за цяло едно поколение, раждано в периода 1956-1973, което в момента е в активна възраст и участва в политическия, икономическия и обществения живот в клета майка България.

Цяло… Едно… Поколение…

Разбира се, лустрацията не трябва да обхване само БКП елита!

Моето определение за това пречистване включва не само тези, които са свързани с Държавна сигурност, но и всички тези, които са работили на щат в БКП, ДКМС, ОФ, единственият по това време Профсъюз, казионното БЗНС, а вероятно и други — това е въпрос на прецизиране, ако някога обществото ни най-сетне предприеме лустрационни действия.

Четвъртият текст, който написах, бе за ролята на „регента на КГБ“ в България, руският посланик Исаков, който си позволява не по-малко скандални намеси в суверенните дела на България. Това беше текст, в отговор на една идея, лансирана от Иван Костов, за необходимостта турският посланик да бъде отзован. Според мен, руският е не по-малко скандален и със сигурност не трябва да бъде подминаван без дипломатически последствия.

Намесата му по енергийните въпроси и въпросите, свързани с комунистическото ни минало и съветската окупация са сред най-ярките примери за недопустимото му поведение:

Внимателният прочит на действията на посланик Исаков сочи по-скоро устойчива тенденция на систематична, не дотам деликатна намеса във вътрешните ни дела, далеч надхвърляща хипотезата за представителство на руското правителство и все по-ярко добиват очертанията на поведение на регент на Руската империя.

След това описах различните лустрационни подходи — изключващ и приобщаващ, който бе възприет от някои от бившите социалистически страни, по отношение на лустрацията. Писах за Полша, Унгария и бивша Чехословакия и българският „трети път“:

Чешкият подход по-скоро изключва всички опетнени държавни служители — те нямат право да запазят постовете си, докато Полша и Унгария им дават възможност да бъдат включени при определени “изкупителни” процедури и правила — основно свързани с разкриване на истината. Това са двата принципни лустрационни подхода: изключващ и приобщаващ.

България пое по свой, “трети” път и стигна до… кривата круша на прехода. От една страна, разкриването на досиетата закъсня ужасно; от друга, ефективна лустрация, която или да ограничи като възмездие, или да предложи “изкупление” на хората с нечисто минало, свързано със съучастието им в престъпния комунистически режим; от трета страна, малкото “декомунизационни” норми са по-скоро декларативни, от кото не следват никакви санкции при нарушение…

Последният, шести текст бе за усилията да бъде оправдан и реабилитиран комунистическият режим, символите му, идеологията му и наследството му, с помощта на лицемерните морално-релативистични похвати:

От вчера до днес, 26 години след края на режима у нас, темата е актуална. Хиляди, вероятно десетки хиляди лица, порочно обвързани с комунистическия режим благодарение на подмяната, са на високи нива в политиката, управлението, икономиката и бизнеса в България. Те Ви внушават, че темата не е актуална и е остаряла. Да не гледаме миналото, то ни дърпа назад — това Ви казват те, позовавайки се на моралния релативизъм — “такива бяха времената, правехме го за държавата, за общото благо”… Да, такива бяха времената, но не  го правехте за държавата и не беше за общото добро. Правехте го за себе си и за режима.

В този текст става дума и за митовете, създадени от компартията в началото на т.нар. „преход“. Един от тях е митът за „съгласието и помирението“, който приспа жаждата на хората за истина и справедливост. Този мит бе създаден от в първите дни на преговорите, около т.нар. „Кръгла маса“ от Андрей Луканов (прилагам цитат от него) и, за съжаление, бе възприет от създадената от Държавна сигурност „демократична опозиция“. С това бе дадена възможност на БКП плавно да трансформира политическия си монопол в криминална икономическа власт и силно, непреодолимо влияние над политическите елити у нас.

Така се роди и съвременната Конституция, в която разделението на властите е само декларативно заложено, но де факто, политическото влияние върху съдебната власт е един от най-сериозните проблеми, заложени от комунистите в Седмото Велико народно събрание…

Ето как Луканов формулира вероятно първия и най-вреден посткомунистически мит:

“…В общото съобщение нашите говорители да кажат, че участниците в консултацията считат, че сега особено актуален и остър е проблемът за постигане на национално съгласие и помирение. Това е един от проблемите, на който трябва срочно да се отдели приоритетно внимание…”

(А. Луканов, 04 януари 1990, предварителни консултации за „Кръглата маса“)

Във видеото, което прилагам, съм направил опит да обобщя голяма част от казаното. То е от гостуването ми при Васко Мавриков в Евроком.

#КОЙ запали знамето на ЕС пред #ПСА – щрихи от портрета на национал-социализма в България

ПРОЛОГ

На 9 май 2014г, пред т.нар. Паметник на Съветската армия (#ПСА) цял ден имаше събития, организирани от Движение „русофили“, Руското посолство, та чак до вечерта, когато неформалната организация Гражданска инициатива „България подкрепя политиката на Русия“, организира шествие из София.

Кулминацията беше пак там, пред ПСА, когато двама младежи и един възрастен другар изгориха знамето на ЕС, а целодневните събития бяха легитимирани от Станишев (кандидат за евро-депутат, лидер на БСП и ПЕС), Н. Малинов (издател на ДУМА, председател на „Русофилите“ и народен представител), М. Миков (БСП, председател на НС) и други знайни и незнайни дейци на социалистическата партия.

Подпавлането… Снимка: Илия Петров

Младежите от снимката поразително приличат на Уили Фариоли и Любомир Зографски. Запомнете имената им.  Уили Фариоли е шеф на агитационния щаб на Социалистически Младежки Съюз (или Силни, Можещи, Свободни – накратко: СМС). Любомир Зографски е член на Клуб „Червена сила“, който се намира на бул. „Кл. Охридски“.

ФАКТИТЕ

Клубчето „Червена сила“:

Клуб „Червена сила“

Момчето с тъмните очила е Кеворк Каспарян. За него и други известни контра-протестиращи — по-късно… Мъжът, в центъра на снимката, с кафеникавото яке и дънките, е Спас Колев — активист и ментор на СМС.

Ето го отблизо, пред катедралата „Ал. Невски“, заедно с други активисти на СМС, сред които (вторият отдясно) е и Зографски:

Колев, СМС, Зографски

А ето го и Зографски отблизо, без да е скрит зад плаката (крайният вляво):

СМС в акция. Зографски най-вляво

Спас Колев и т. нар. „Преход“

Спас Колев е сред активните критици на всички, които отстояват демократични ценности още от „зората на демокрацията“, в ранните дни на т.нар. „Преход“, когато разпалено агитира срещу студентската стачка и „Града на истината“ в центъра на София през 90-те. Колев демонстрира своята близост с Г. Първанов (агентутрно име „Гоце“), Дани Златанчева (отговорен редактор на в-к Уикенд) и дори генералът от ДС Л. Гоцев:

Колев през 90-те

Златанчева, Първанов и Колев

Гоцев и Колев

Контра-реалност, контра-граждани…

Спас Колев е близък и с мнозина от средите на т.нар. „контра-протестиращи“, култивирани от левицата БСП, за да бъдат противопоставени на нестихващия вече 340 дни протест срещу мафиотизираното и корумпирано управление на България.

Сред по-известните контра-протестиращи, с които Колев е близък и се „засича“ по протестите, са Стоян Тодоров, Мирослав Зорец, споменатият по-рано Кеворк Каспарян, Нина Гергова и други. На снимките по-долу са тримата — Зорец, Тодоров и Гергова, все познати лица от телевизорите, а втората снимка е от шествието, завършило с изгаряне на знамето на ЕС:

М. Зорец, с мегафона. В профил е Ангел Гаджев – за него по-долу

Тодоров, вдясно и Гергова, в центъра

Шанс за Орешарски!..

Контра-протестиращите, сред които може да бъде видян и Спас Колев, се противопоставят активно на протестите срещу Орешарски. Те дори се срещат с премиера, “гласуват доверие на кабинета” му и категорично се противопоставят на искането за предсрочни избори.

През февруари 2013 Колев е сред протестиращите. Тогава протестите завършиха със сблъсъци и провокации, довели до оставката на Борисов.

На снимката долу са Колев, Зорец, активистът от СМС Вл. Славчев и Л. Зографски, който много прилича на момчето от снимката, палещо знамето на ЕС:

Колев, Зорец, Славчев и Зографски. Февруари 2013

Ангел Гаджев, друг приближен на Спас Колев и младежите от СМС, пък твърди, в отговор на журналистически въпрос, че „те са тези, които свалиха правителството на Борисов„:

Спас Колев, М. Зорец и Ангел Гаджев (вдясно, с очилата)

Удобното „гражданско общество“ — Шанс за Парламента!..

По-късно, след началото на юнските протести през 2013, контра-протестиращите „преговарят“ с Мая Манолова за новия Изборен кодекс, симулирайки гражданско общество, въпреки огромното (почти 90%) неодобрение на действащия парламент и 70-80% желание за предсрочни избори…

Разходка до Гърция

Активисти на СМС се разхождат из Европа, демонстрирайки подкрепата си за Орешарски. Може да се види от снимката, която Уили Фариоли споделя в профила си:

Щрак за спомен в Гърция

„Гастролиращи“ герои…

Друг участник в шествието, завършило с подпалване на знамето на ЕС е Иван Бонев. Съучредител на СИЛА (помните ги от протестите за бензина, когато усилията им бяха насочени към това, държавата да намали цените на горивата, а не да реши проблема с господстващото положение на Лукойл на пазара). СИЛА, според някои медии е свързана и с Ал. Петров.

Ето го Бонев (с раираната риза вдясно):

Иван Бонев, СИЛА

Тънка червена линия

Връзката на Спас Колев и центрираната около него СМС с БСП е топла и трайна.

В деня, в който се провеждат редица про-руски, про-Путин (скандира се неговото име) и про-еверазийски събития, завършили с изгаряне на знамето на ЕС, БСП не седи безучастно. Станишев, Миков, Малинов (Николай), както стана дума по-горе, легитимират целодневното събитие.

На снимките, за съжаление, не много висока резолюция, се виждат „лицата“ на левицата:

Станишев сред русофили

Станишев сред русофили, 09 май 2014

Анти-европейската реторика и изборите за Евро-парламента

Спас Колев не крие своята симпатия и към кандидата на БСП за евро-депутат, Александър Симов, с когото С. Колев има лични отношения:

С. Колев и Ал. Симов, май 2014

Спас Колев демонстрира близост и с други висши кадри на БСП:

С. Колев и Янаки Стоилов

Обща снимка с М. Манолова

Не само Спас Колев, но и членовете на СМС активно агитират в профилите си в полза на Ал. Симов, който, до този момент громи „евро-фашистите от евро-майдана“ в Украйна и българските им „симпатизанти“, но не се разграничава от подпалването на символа на ЕС на 9-ти май в София и странната симбиоза между социалисти и националисти…

Дори повече, младежите от СМС, сред които е и Уили Фариоли, се снимат за спомен с кандидата на левицата за ЕП:

Уили Фариоли, крайният вдясно. Спомен с Ал. Симов

На международната сцена…

Същата групичка се среща и с сирийския посланик в София и се снима за спомен пред портрета и зоркия взор на Башар Асад:

Кеворк Каспарян и Уили Фариоли в Сирийското посолство

Струва си да се отбележи и, че младежката структура на БСП защити депутата Страхил Ангелов от критиките, след посещението му в Сирия, при която, според тях, той „се е срещал със законната сирийска власт в Дамаск“.

Националистическата нишка…

При изгарянето на знамето на ЕС присъства и кандидатът за евро-депутат с листата на партия АТАКА, Георги Сенгалевич, който дава интервю за RT.

Г. Сенгалевич, АТАКА. От екрана на RT

Шпиц команди нападат СУ

Сред присъствалите на събитието, завършило с изгаряне на знамето на ЕС пред ПСА е и Борис Боев, Движение „23 септември„, чест участник в изяви на СМС. Той е сред критиците на студентската окупационна стачка:

Боев при акциите срещу окупационната стачка

Боев на деветомайското шествие т.г.

Напрежението тази зима стига до там, че депутатът от БСП, Борис Цветков, участва в щурм на СУ, в опит да бъдат изведени с физическа сила Ранобудните студенти, окупирали Ректората. Сред атакуващите можем да разпознаем Нина Гергова и лице, което силно прилича на С. Тодоров, описан по-горе. Там е и Кеворк Каспарян (помните го, сниман пред клуба на СМС), който също подкрепя БСП и агитира във фейсбук профила си:

Атаката на СУ. Кеворк Каспарян е най-вляво. С шапка и очила

Атаката на СУ. Жената вдясно зад човека на преден план е Н. Гергова

Атаката на СУ

АБВ европейска алтернатива на БСП?.. Не точно…

И, разбира се, картинката няма да е пълна, ако не споменем, че проблемите на левицата със знамето на ЕС не са от 9 май 2014. Те са още от далечната 2009, когато президентът Първанов (агентурно име „Гоце“) маха знамето от декора на новогодишното си обръщение към българите:

2009: Без знамето на ЕС

ЕПИЛОГ

Това не е обвинителен акт. Аз самият считам, че изгаряне на знаме може да бъде разгледано и в контекста на решение на Върховния съд на САЩ, според който подпалването на американския флаг е израз на „свободата на словото„:

Texas v. Johnson, 491 U.S. 397 (1989), was a decision by the Supreme Court of the United States that invalidated prohibitions on desecrating the American flag enforced in 48 of the 50 states. Justice William Brennan wrote for a five-justice majority in holding that the defendant Gregory Lee Johnson’s act of flag burning was protected speech under the First Amendment to the United States Constitution.

Казвам друго:

Проблемът на българската демокрация и съвременното ни общество не е „лошата Америка и лошият Европейски съюз“. Все пак, „бащите на нацията“ са всепризнати светила — философи и юристи, създали американската демокрация преди повече от 200г, стъпвайки върху най-доброто от света на правото.

Проблемът на българската „контролирана демокрация“ е дълбоката, все още актуална зависимост от бившия партиен елит и Държавна сигурност от времето на престъпния комунистически режим.

Проблемът е, че в условията на силна руска зависимост, екс-КГБ и екс-ДС влияние, както и на дълбоки криминално-олигархични зависимости в политиката, икономиката и обществения живот, се създава всичко друго, но не и демократично общество. Създава се картелирана и монополизирана (псевдо)пазарна икономика и празни, неприлагани правила и закони.

Това е всичко друго, но не и демокрация. Тази среда ни приближава към Москва и ни отдалечава от Европа.

Скандалният анти-европейски консенсус

Управляващите политически сили — БСП, ДПС и АТАКА, според проучване, представено тези дни, имат значителна, за някои дори преобладаваща електорална подкрепа на идеята за напускане на ЕС и присъединяване към Евразийския съюз.

За цялата страна процентът е 22%. Още по-притеснително е, че тези партии, с преобладаваща или значителна подкрепа на идеята за членство в Евразийския съюз, са формирали устойчив политически управленски блок и консенсус. Това засилва възможността за бавно и

„меко“ налагане на доктрината за „Лошия ЕС“ и „Добрият Евразийски съюз, доминиран от Русия“

анти-европейска кампания

В предизборната кампания преобладават скрити или явни анти-европейски послания, кулминиращи в демонстративната „спонтанна“ гражданска подкрепа на „политиката на Русия срещу Евро-фашистите от Евро-майдана“.

Като слагам „спонтанна“ в кавички, имам предвид, че през годините, от 1989 до сега, а най-вече през последните 10-12 месеца, все по-ясно се вижда подмяната, която се осъществява от политическия елит на новия анти-европейски блок, основан, зависим и свързан с руските геополитически, енергийни и икономически интереси.

Най-знаков е проектът на Кремъл — Южен поток.

Част от тази подмяна и „меко“ налагане на евразийската идея е симулативното и послушно, правилно „гражданско общество“, култивирано от левицата и гравитиращите около нея ДПС и АТАКА. „Мекото“ налагане на евразийската идея минава и през регулярни акции, като подпалването на знамето и толерантното отношение към откровено невярната или пропагандна кампания и реч.

За пример може да бъде дадено мълчанието на БСП по отношение на откровено анти-европейската реторика на АТАКА или самият акт на изгаряне на знамето – събитие, легитимирано от председателя на ПЕС и БСП, Сергей Станишев.

Партийните гаулайтери, бъдещи Айнзац групи

Логично стигаме до темата за партийните гаулайтери, като СМС например. Бегъл поглед из Фейсбук-профилите на момчетата от СМС ни информира за показната им възхита от маскираните сепаратисти в Украйна. Окичването с „Колорадската лентичка“ пък засилва впечатлението за симпатия и одобрение на агресивната политика на анексиране на украински територии от страна на Русия.

Скандиранията и лозунгите “9 май зове: НАТО да се измете!”, “Да живее ПУТИН!”, „Русия, не си сама!”, „Бог е с Русия, “Победата е за Русия”, „Русия – страж на мира на планетата!”, „ЕС и САЩ са коалицията на тъмнината”, „НАТО, МВФ и ЕС, всичко да се измете!”, „НАТО вън!”, “България в Евразийския съюз”, издигнати на организираното от Гражданска инициатива ”България подкрепя политиката на Русия” шествие, са индикация за провежданата от сателитите на БСП анти-европейска политика, в която само Господ знае дали „онези“ 22%, искащи присъединяване към Евразийския съюз, няма един ден да сложат маските.

Крачката до маските и АК47 е много малка

Актът на изгаряне на знамето на ЕС не е безобиден в днешния обществено-политически контекст, а политиците ни трябва да заявят ясно позицията си по случилото се на 9-ти май в София.

За да не стане късно…

Еманципирайте се Вие, г-н Борисов!

Еманципация – Освобождаване от зависимост, ограничения, предразсъдъци.

Речник на думите в българския език

Вчера бъдещият премиер Борисов призова единия лидер на Синята коалиция „да се еманципира“, защото сините поискаха да се гласува отделно свързаният с Държавна сигурност проекто-министър на българите в чужбина и на културно-историческото наследство – г-н Божидар Димитров.

Предложението за създаване на подобно министерство, макар и без портфейл, дойде веднага, след като Синята коалиция предложи, а парламентът прие частична лустрация, според която бивши доносници и агенти на Държавна сигурност нямат право да оглавяват парламентарни комисии.

Не минава и ден без друго: във всяко второ интервю Борисов „избухва“ на разни журналистически въпроси за евентуалното партниране на НЕГОВАТА партия с естествените му партньори от ЕНП – Синята коалиция. Въпросите често са свързани със 116-те депутата на ГЕРБ и подкрепата, която му е необходима от поне 5 депутата. Журналистите се интересуват и за нивото на сътрудничество между сините и ГЕРБерите. Става все по-ясно, че Борисов се нуждае от подкрепа, а това го поставя пред дилема кого да предпочете.

Вижда се, че РЗС и АТАКА са по-скоро безпринципни, тъй като биха гласували каквото и да е, щом е предложено от генерала.

Остават само Сините, които обаче се дърпат и демонстрират политически характер. Те недвусмислено заявяват и показват, че няма да дадат подкрепата си слепешката, за разлика от Яне Янев (РЗС) и Волен Лидеров (Атака), които съответно биха гласували и пет ченгета за министри или биха подкрепили „безусловно“ борисовия кабинет, въпреки очевидните противоречия на програмите по отношение на АЕЦ Белене, НАТО, членството ни Евросъюза, данъците и др. подобни.

Обусловен от предизборната си реторика срещу БСП и ДПС, Борисов няма друг избор, освен, силно раздразнен от патовата ситуация, в която се намира, да се опита да приравни Сините с БСП и ДПС, заплашвайки ги да върне мандата и да ги „остави да си правят коалиция, подобна на тройната“, срещу която той се опълчи. Позиция, която, между другото, не бива да плаши Сините, защото те вече бяха един мандат в опозиция, заедно с червените, по време на управлението на Симеон.

Тези му опити стават на фона на борбата да се бламира Божидар Димитров като бъдещ министър. Очевидно нещо ограничава и държи зависим г-н Борисов в свободата му да смени Божидар Димитов, както направи това с Маниака или Деси Танева, веднага, щом се зашумя за „топлата“ й връзка с ТИМ и БСП…

Междувременно, Борисов „постави задача“ на депутатите си да да бъдат разсекретени досиетата, защото „досиетата и агентурата са опасни, когато са тайни, както бяха при СДС. Защото тогава действат ЗАВИСИМОСТИ…“

Ако следваме елементарната логика, Мартин Димитров не е зависим и ограничен в свободата си да се противопостави на избора на агента от ДС г-н Божидар Димитров, докато Борисов е! По дефиниция, освобождаването от подобна зависимост се нарича „еманципация„.

Така че, г-н Борисов, ЕМАНЦИПИРАЙТЕ СЕ ВИЕ!

снимка: фрогнюз