Държавна сигурност

За лустрацията — какво писах и казах напоследък

Напоследък писах повече в колонката на Актуално и почти не ми остана време да пиша в блога си.

Ще опиша последователно  и хронологично текстовете, които публикувах. Първо писах за ролята на партиите, оглавявани от Държавна сигурност в „опраскването“ на идеите и предложенията за съдебна реформа:

„Партията на набедения за десен политик Борисов прие предложенията на Държавна сигурност, а парламентът отхвърли текстове, които директно адресираха зависимостите, качеството, професионализма и обективността в правосъдието у нас, по думите на самите съдии.“

Всемогъщата позиция, по сталинско-вишински модел, на Главния прокурор се запази, с което се блокира и борбата с корупцията, организираната престъпност и обвърьзаността й с политическия елит.

След това писах за двете крила — твърдо кагебисткото и прокремълско, оглавявано от агент Сава, и по-либералното, декларативно про-европейско и про-НАТО, оглавявано от агент Павел. Това е текст за КГБ преврата в ДПС и за самата ДПС като прононсирана партия на Държавна сигурност:

Сокола, както фамилиарно назовават агент Сава, демонстративно отстрани лидера на партията си, най-вероятно връщайки дългове под формата на стратегически геополитически услуги — засилва разклатените позиции на Петата колона на Кремъл в България.

Местан е послушен, прави каквото му е наредено и досега стриктно следваше лидера си.  Когато е необходимо Местан защитава новоизбрания скандален шеф на ДАНС, след като законът бе специално прекроен по корпулентна му фигура. Друг път пък е готов да декларира подкрепа за евроатлантическата ориентация на България. Проблемът е за Доган. Единственият начин да промени политическите си позиции  е да смени Местан, обвинявайки го, че действа на своя глава. И той го отстрани.

С което върна ДПС изцяло в сферата на руските геополитически интереси и засили влиянието на Кремъл в България.

Третият текст, който написах, бе за нуждата от лустрация и за реалните ѝ мащаби. За това, какви обществени групи би могла да обхване тя:

…Говорим за цяло едно поколение, раждано в периода 1956-1973, което в момента е в активна възраст и участва в политическия, икономическия и обществения живот в клета майка България.

Цяло… Едно… Поколение…

Разбира се, лустрацията не трябва да обхване само БКП елита!

Моето определение за това пречистване включва не само тези, които са свързани с Държавна сигурност, но и всички тези, които са работили на щат в БКП, ДКМС, ОФ, единственият по това време Профсъюз, казионното БЗНС, а вероятно и други — това е въпрос на прецизиране, ако някога обществото ни най-сетне предприеме лустрационни действия.

Четвъртият текст, който написах, бе за ролята на „регента на КГБ“ в България, руският посланик Исаков, който си позволява не по-малко скандални намеси в суверенните дела на България. Това беше текст, в отговор на една идея, лансирана от Иван Костов, за необходимостта турският посланик да бъде отзован. Според мен, руският е не по-малко скандален и със сигурност не трябва да бъде подминаван без дипломатически последствия.

Намесата му по енергийните въпроси и въпросите, свързани с комунистическото ни минало и съветската окупация са сред най-ярките примери за недопустимото му поведение:

Внимателният прочит на действията на посланик Исаков сочи по-скоро устойчива тенденция на систематична, не дотам деликатна намеса във вътрешните ни дела, далеч надхвърляща хипотезата за представителство на руското правителство и все по-ярко добиват очертанията на поведение на регент на Руската империя.

След това описах различните лустрационни подходи — изключващ и приобщаващ, който бе възприет от някои от бившите социалистически страни, по отношение на лустрацията. Писах за Полша, Унгария и бивша Чехословакия и българският „трети път“:

Чешкият подход по-скоро изключва всички опетнени държавни служители — те нямат право да запазят постовете си, докато Полша и Унгария им дават възможност да бъдат включени при определени “изкупителни” процедури и правила — основно свързани с разкриване на истината. Това са двата принципни лустрационни подхода: изключващ и приобщаващ.

България пое по свой, “трети” път и стигна до… кривата круша на прехода. От една страна, разкриването на досиетата закъсня ужасно; от друга, ефективна лустрация, която или да ограничи като възмездие, или да предложи “изкупление” на хората с нечисто минало, свързано със съучастието им в престъпния комунистически режим; от трета страна, малкото “декомунизационни” норми са по-скоро декларативни, от кото не следват никакви санкции при нарушение…

Последният, шести текст бе за усилията да бъде оправдан и реабилитиран комунистическият режим, символите му, идеологията му и наследството му, с помощта на лицемерните морално-релативистични похвати:

От вчера до днес, 26 години след края на режима у нас, темата е актуална. Хиляди, вероятно десетки хиляди лица, порочно обвързани с комунистическия режим благодарение на подмяната, са на високи нива в политиката, управлението, икономиката и бизнеса в България. Те Ви внушават, че темата не е актуална и е остаряла. Да не гледаме миналото, то ни дърпа назад — това Ви казват те, позовавайки се на моралния релативизъм — “такива бяха времената, правехме го за държавата, за общото благо”… Да, такива бяха времената, но не  го правехте за държавата и не беше за общото добро. Правехте го за себе си и за режима.

В този текст става дума и за митовете, създадени от компартията в началото на т.нар. „преход“. Един от тях е митът за „съгласието и помирението“, който приспа жаждата на хората за истина и справедливост. Този мит бе създаден от в първите дни на преговорите, около т.нар. „Кръгла маса“ от Андрей Луканов (прилагам цитат от него) и, за съжаление, бе възприет от създадената от Държавна сигурност „демократична опозиция“. С това бе дадена възможност на БКП плавно да трансформира политическия си монопол в криминална икономическа власт и силно, непреодолимо влияние над политическите елити у нас.

Така се роди и съвременната Конституция, в която разделението на властите е само декларативно заложено, но де факто, политическото влияние върху съдебната власт е един от най-сериозните проблеми, заложени от комунистите в Седмото Велико народно събрание…

Ето как Луканов формулира вероятно първия и най-вреден посткомунистически мит:

“…В общото съобщение нашите говорители да кажат, че участниците в консултацията считат, че сега особено актуален и остър е проблемът за постигане на национално съгласие и помирение. Това е един от проблемите, на който трябва срочно да се отдели приоритетно внимание…”

(А. Луканов, 04 януари 1990, предварителни консултации за „Кръглата маса“)

Във видеото, което прилагам, съм направил опит да обобщя голяма част от казаното. То е от гостуването ми при Васко Мавриков в Евроком.

Advertisements

#ДАНСwithme #pozitano20: За комунистическите идоли и символи, или не КОЙ, а ЗАЩО!

pozitano20

източник: НОВА ТВ

Скулптурната композиция пред сградата, в която се помещава централата на БСП, намираща се на ул. “Позитано” 20 в София престоя ден-два с част от фигурите, оцветени частично в лилаво и розово. Това е явен политически акт, който отвори за пореден път обществената дискусия за недвусмислената и нееднозначната роля на наследниците на комунистическия режим и влиянието на агентурната мрежа на Държавна сигурност за провала на т.нар. преход.

В края на комунистическия режим агентурната мрежа на Държавна сигурност наброява 130,000 души, а щатните служители са около 8000. Добавете роднинските и близките връзки на всеки един агент и служител и ще получите огромна мрежа от свързани лица, които за първите години на прехода активно трансформираха политическия монопол на БКП в псевдо-многопартийна система. Успоредно с това те завладяха основните икономически ресурси на страната. По-късно, в последната фаза на т.нар. “преход” за няколко години бяха създадени няколко полит-икономически лоста, чрез които, от една страна се източват и разграбват обществените ресурси, а от друга — се възпроизвеждат политическите върхушки на ГМО партиите. Пак по това време се впрегна и огромен ресурс за овладяване на публичността чрез т.нар. средства за масова информация. Една от най-ярките и, според мен, порочни схеми изведе десетки хиляди граждани по улиците в течение на 152 дни, а напоследък, ангажира и най-будната част от студентската общност. Схемата е грижливо прикривана и премълчавана в доминиращите медии. При тази схема около 900 милиона (над 55% от парите на държавата) са съсредоточени в една банка. Публикации основно в чужди медии и малка част от българските, свързват банката с медийната империя на една одиозна двойка майка и син. Те обаче отричат да притежават медийна империя. Нито една от непритежаваните от тях медии обаче не споменава имената им и старателно очернят всички, дръзнали да коментират Пеевски публично и критично.

Не твърдя, че лустрацията е единственият полезен и задължителен ход. Твърдя, че лустрацията е част от абсолютно неизбежните мерки. Сред тях са например мерки за разкриване на собствеността на медиите до крайно физическо лице; забраната на участието на офшорки при всякакви сделки с държавни и общински дружества и имущество; забрана на платената политическа реклама и агитация в медиите; драстично намаляване на държавната субсидия за партиите и засилване на контрола при разходването й… Това са само част от мерките, които, заедно с лустрационните, ще помогнат за премахване на дълбоката системна грешка в обществото ни.

Да се върнем на символите на комунизма. Периодично в обществото ни избухват дискусии на тази тема. Последната е предизвикана от композицията заемаща част от тротоара, пред централата на БСП в София. Отварям една скоба, БСП положи всички усилия да бъде възприета като правоприемник, наследник, идеен и морален продължител на комунистическата партия. Както каза един от най-наглите представители на БСП, г-н Боков, БСП пое вината с мезетата. Трагично-ироничното в думите му е, че мезетата са обществените ресурси. Затварям скобата на репликата, демонстрираща изключителната наглост на БКП и техните наследници от БСП.

Връщам се на темата с комунистическите символи. Един от авторите на част от тях, проф. Далчев, казва, че дори предполагаемата художествена стойност на тези “идоли” (както той ги нарича) не е достатъчно основание за тяхното запазване. Точните му думи са: „Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега…”

Освен това, тези идоли съществуват у нас, увековечавайки една армия от “узурпатори”, която, обявявайки ни война, “влиза безнаказано и налага гнет” над българския народ.

Имат ли тези идоли и монументи, пита професорът, “моралното право на защита”, преди да се коментира тяхната художествена стойност. Това е така, защото, по думите на професор Далчев, “със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима [на комунистическата партия] и естествено е”, пише професорът, „да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат.”

Дори повече! Той казва, че това са „паметници, с които [те, комунистическият режим] искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал…”

За тези идоли и символи, твърди още професорът, дори и да притежават художествена стойност, силно съмнителна при условие, че са създавани по поръчка и под принуда, няма основание да останат, а тяхното съществуване не е оправдано.

Недвусмислено е следното твърдение на проф. Далчев: „И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев (кмет на София 1991-1995) е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.”

Кметът на София, пише професорът, е задължен да ги махне. Ако не стане това, пророкува проф. Далчев, „При сгромолясването на комунизма, което неминуемо ще стане, народната омраза ще помете техните идоли и паметници на измамата, без да се съобразява с художествената стойност…”

152-дневните протести #ДАНСwithme и #occupySU разделиха страната ни и оголиха нерва на обществото. Те изостриха до болка чувствителността на хората към най-уродливата част от несъстоялия се преход – трансформацията на комунистическата диктатура в икономическа власт, през овладяване на обществените ресурси и почти тотален контрол на общественото мнение, чрез медиен монопол и концентрация.

Затова, дори да ни изглежда наивно или демоде, ние трябва да подкрепим и протестите, и исканията за оставка, предсрочни избори, операция “Чисти ръце”, морал в политиката и, разбира се, исканията за лустрационни мерки.

#ДАНСwithme: ДС-Мафията организира мрежовата си агентура в група „София без блокади“

Screen Shot 2013-08-26 at 11.18.38 AM

В свой статус в социалната мрежа Facebook, сайтът Биволъ поднася информация за планирания от олигархията и агенти на бившата Държавна сигурност, „граждански отпор“ на протестите, искащи оставка на кабинета Орешарски, доказал своята зависимост от Олигархията и полит-икономическия картел в България. Идеята на новосъздадената група, обявила се срещу блокадите на улици и площади в София, е да имитира „Протестната

мрежа“, която се готви за масови протести през септември.

Това се казва в публикацията на Биволъ:

След нескопосни опити да се маскират като Анонимните, разобличени в зародиш от Биволъ, пилотираните от ДС мафиотски дронове в социалните мрежи бяха реорганизирани.

Отскоро във Facebook се появи група „София без блокади“, обявяваща се против протестите. Имитирайки модела на „Протестна мрежа“, „София без блокади“ излъчи говорители, които трябва да представляват групата пред институциите, обществото и медиите.:

Идеолог на групата е шестакът Владимир Танев – агент „Спасов“, VI управление на ДС, 1 отдел, 5 отделение. Танев е бивш програмен директор в „Дарик“ на Радосвет Радев, който също е агент на ДС. Ето част от „екипа“, който той е събрал:

  • Нора Стоичкова – ПР на Богомил Манчев от „Риск Инженеринг“ – един от лидерите на „енерийната мафия“ и най-активен лобист за АЕЦ „Белене“;
  • Ани Алашка – ПР на БСК и лично на Божидар Данев, наскоро разсекретен като дългогодишен агент на Държавна сигурност;
  • Любка Качакова – бивша царска пасионария, близка до бившите министри на НДСВ Милен Велчев и Николай Василев. Велчев е представител в България на „банката на Путин“ ВТБ, която е основен партньор на КТБ на Цветан Василев (Делян Пеевски). Николай Василев е дългогодишен ментор на Мария Дивизиева – шефката на кабинета на Орешарски.
  • Веселина Томова – Afera.bg, „Бареков в рокля“. Нечистоплътна поръчкова медия, използвана от ченгесарите за контролирани течове и компромати. Според бившия собственик на сайта Веселин Данов, който е и бивш затворник, Томова е продала сайта на престъпната групировка ТИМ.
  • Елена Маразова – дъщеря на проф. Иван Маразов – кандидат на БСП за президент, заедно с Ирина Бокова през 1996 г. Маразов е личен консултант за иманярската колекцията на Васил Божков – Черепа и заедно с Божидар Димитров има заслуги за нейната легализация;
  • Богомил Бонев – бивш вътрешен министър при Костов, освободен след доклад за корупция и нерегламентирани връзки с подземния свят в кабинета на ОДС. В момента е служител на бившия свинар и червен олигарх Георги Гергов, областен и градски лидер на БСП в Пловдив.
  • Александър Симов – журналист от в. Дума и блогър-амбразурчик. Преди да си легне поглежда под кревата си дали там не се е скрил Джордж Сорос.
  • Любомир Кольовски – бивш журналист, отговорен секретар на разпуснатата през 1999 г. фантомна Политическа партия „Гражданска инициатива“, която типично по ченгесарски дублира името на Движение „Гражданска инициатива“ на автентичния дисидент Собаджиев;

Тази подбрана чета от активисти на БСП, агентура на ДС и зависими олигархични пионки заявява, че „категорично се противопоставя на блокадите и загражденията на булеварди, улици и кръстовища“, които според тях смущават спокойствието на столичани. Засега във Facebook, но предстоят и публични изявления в класическите медии. Поредното менте отгледано от шестаците, което след пишман-анонимните и престъпните елементи като Петното ще влезе в ролята на „независими възмутени граждани“, подкрепящи мафиотската банда във властта.

Край на цитата. А Орешарски трабва да си иде до края на 2013!