За лумпените и знамената

Палене на знамето на БСП. Снимка: clubz.bg

В Twitter ми зададоха въпроса: „Нали таксува подпалилите знамето на ЕС като „лумпени“? А тези интелекти що са?“, адресирайки тези, които подпалиха знамето на БСП преди дни, по време на заседанието на КСНС при президента.

140 символа са малко да дам ясен отговор за моето мнение. Ще се опитам с малко повече думички.

Първо и важно условие е, че аз не паля знамена. Нито одобрявам такива актове.

Знамената са символи. На идеологии, на държави. На режими. Дори във време на война, знамената, като израз на войнска чест и сила, са били пленявани. Горенето на знамена е акт, който аз не одобрявам. 

Да се върнем на въпроса — провокират ме да сравня двата акта: изгарянето на знамето на партията-наследник на комунистическия режим и изгарянето на знамето на Европейския съюз, случило се по време на чествания на 9-ти май, проведени под патронажа на БСП и руското посолство.

Изгарянето на партийно знаме е запалянковщина. Ако изгарянето на шалче на ЦСКА или Левски, или това, да набиеш някой, защото не е от твоя отбор, е лумпенски акт, ще приема това определение. Ако надписите „ЦСКА УМРЕТЕ“ или „ЛЕВСКИ УМРЕТЕ“ са лумпенски — бих приел и това определение.

Тогава, запалването на знамето на дадена партия е не по-малко неадекватен акт, който трябва да бъде осъден морално.

Добрата новина е, че от 1990 насам знамената на която и да било партия не са символи на цялата държава.

Палене на знамето на ЕС

Лошата новина е, че знамето на ЕС е част от символите на съвременна България. То символизира обществения консенсус, постигнат и изработен през годините на т.нар. „Преход“, след падането на комунистическия режим и се изразява в това, че България приема демокрацията като ценност, а развитите демокрации — като естествени партньори и гаранти за развитие и сигурност.

Разликата между двата акта, на идейно ниво е в това, че първите, изгорилите знамето на ЕС в центъра на София, правят това пред строежа, наречен „Паметник на съветската армия“ — символ, налагащ престъпната комунистическа идеология и лъжата, прикриваща дългогодишната съветска окупация на България.

С акта на изгаряне на знамето на ЕС, съветофилите в България, предвождани от лицата Станишев, Ерменков, Н. Малинов и прочее, направиха опит да компрометират публично проевропейската позиция и ориентация на България.

Направиха опит да ни натикат още по-силно и силово в орбитата путинова Русия, имперските и експанзионистичните апетити на Кремъл, подхранвани от руска православна фашистка идеология. Вторият акт, макар и радикален и неприемлив за мен, има в основата си неодобрение към партията, гордо обявила се за наследник на БКП и комунистическия режим, без да се разграничи от престъпленията им.

Това е акт на неодобрение към политическия и исторически цинизъм на гордите наследници и преки виновници за тоталитарния режим и десетките хиляди негови жертви само в България.

Макар и неадекватен, това е неговата същност. Вторият акт, еднакво неприемлив за мен, е породен от съпротивата срещу една партия, формирала се и наложила се в България заради „курса на въоръжена класова борба“, който тя е поела преди стотина години. Път, по който комунистическият режим буквално физически ликвидира своите опоненти, вярващи в демокрацията и изборите като единствена възможност за прокарване на алтернативни политики. 

Това е акт на неодобрение към партия, израснала с идеологията на „Интернационала“:

Потиснати и унизени, ставайте срещу  врага! Нека без милост, без пощада, да сринем старий, гнилий строй! Светът на нас се днес надява, напред в решителния бой! Бой последен е този, дружно вси да вървим…

Еднакво неприемливи, двата акта имат своята идеологическа и емоционална основа и преди да ги осъдим или премерим, трябва да се опитаме да разберем същността им.

А в личен план аз не паля знамена, нито одобрявам подпалването им. 

Предпочитам думичките, като средство за изразяване.