Елена Поптодорова

Поптодорова – как работи Държавна сигурност (и днес)

Поптодорова в Нова телевизия

Независимо, че не членува в БКП, Елена Поптодорова се издига в дипломатическата кариера във времето на комунистическия режим и достига до поста Пълномощен министър на НРБ в Рим и генерален консул в Сан Марино. Била е преводач на Живков и депутат от БСП. Обясненията ѝ за инцидента на летището в Варшава са (вече) безинтересни. Всички факти около технологията на това, как кремчето се е озовало в нея и как тя е била заловена три дни по-късно вече са известни. Доста по-важно е обяснението на Поптодорова за начина, по който функционира Държавна сигурност. Не се съмнявам в думите ѝ, защото смятам, че именно принадлежността ѝ към средите на БКП елита (пълномощен министър в Рим и консул в Сан Марино – нали не се съмнявате, че такива постове няма как да са били заемани от случайни „непроверени“ другари по това време, в края на 80-те), както и факта, че е била изключително близо до Тодор Живков. Поптодорова разкрива тежките зависимости в мрежата на ДС и днес:

— Емоционално споменахте ДС. Това беше емоционално или имате какво да кажете?

— Тези 40%, които съдържат фалшивите новини обикновено стъпват на неназовани свидетели, бивши служители от ДС. Аз не искам да изпадам в тази параноя. Смятам, че това трябва да е отдавна отминал етап за държавата. Не искам да кажа, че това е много, много сериозен заговор, едва ли не специално измислен заради мен. Фактът, че въпросните медии, нямайки други доказателства, нямайки източници, които да застанат с лицата си, освен може би един човек, с когото разговорът ще бъде различен, всички те се позоваваха на някакви бивши служители на Държавна сигурност, които разказали едикакво си от 70-те и от 80-те години… Описваше се как мой бивш приятел от ДС говорил с мен много пъти… Аз съм била безкрайно разстроена, спряла съм да отговарям на телефона и той алармира чрез този мъничък вестник, че аз мога да посегна на себе си…

— Вие имате ли приятели и неприятели в Държавна сигурност?



— Аз твърдя, че във всяко професионално съсловие има и много свестни и читави хора и разбира се нечитави хора. Това важи и за Държавна сигурност. Смятам обаче, че там Омертата е много по-тежка. Много по-силна като задължение на всеки, който е част от съсловието. Не знам до каква крайност, до каква екстремност това може да бъде доведено…

— Вие с какво я нарушихте (в оригиналния текст: заслужихте – предполагам, че е лапсус на водещата) тази Омерта?


— Вижте, аз още от 1990 съм била абсолютно последователен привърженик на западната ориентация на България. Бях единствената от Левицата, която участва в организационен комитет за създаването на Атлантическия клуб. Последователно съм защитавала тази позиция, вкл. и членството в НАТО. Бях единствената в тогавашната ми парламентарна група, която настояваше да се подкрепи това членство…

Вижте целия разговор:

Различна гледна точка за случката с Поптодорова

новината в полските медии

Мислех темата за приключена, но не би. Неглижирани бяха няколко основни факта, свързани със случката с Елена Поптодорова на летището във Варшава.

Със сигурност разбирам положението ѝ и изразявам разбиране и съчувствие за проблема с болната ѝ майка. Но няма как да не спомена тези няколко елемента.

Първо, в най-общия случай, ако някой бъде задържан по подозрение за кражба в магазин – това става извън магазина. Тоест, сигурно е, че луксозното кремче е било в нея. Тя не го и отрича.

Втори важен момент е това, че медиите у нас настойчиво ни внушават, че тя не била арестувана, а била задържана. Технически, двете думи са синонимни, а разликата е важна само за наказателен адвокат и за задържания, в смисъл на това, какви са евентуалните последици за него/нея. В конкретния случай, Елена Поптодорова е била задържана от полицията, докато не плати глоба и след това е била пусната да си ходи по живо, по здраво.

Трети важен елемент е фактът, че тя се легитимира с дипломатически паспорт. Тук мненията са две: тя има право да ползва пожизнено такъв паспорт заради  дългогодишните ѝ „принос“ към дипломацията, а вторара е, че тя няма право. Аз приемам версията на българското МВнР, разпространена в медиите, че тя има пожизнен дипломатически паспорт, но смятам, че би било далеч по-разумно от нейна страна да си беше извадила личната карта, а не да ползва дипломатическия си статус като параван. Това, според мен, предизвика широкия медиен отзвук, който неминуемо ще се отрази и на нейната кариера.

Четвърти много важен елемент е внушението, което се прави през българските медии, че става дума за хибридна акция срещу Поптодорова защото видите ли тя се била изказала твърдо и заела силна актируска позиция по отношение на шистовия газ, НАТО и други чувствителни за Кремъл теми. Това твърдение има за цел да наложи личната преводачка на Тодор Живков като приемлива, преминала през десен катарзис личност, с ярка, дори неудобна за официална Москва антируска позиция. Дори това да е така за днешната Елена Поптодорова, мнозина, сред които е и пишещият тези редове, я смятат за напълно неприемлив представител на България в международната политика, именно заради комунистическия ѝ генезис и кариера, стартирала като верен и предан на БКП кадър. Сравнението с Бокова е напълно релевантно.

Това внушение се подкрепя от една чиста лъжа – новината била разпространена първо от руските медии. Невярно! Новината бе разпространена първо от полските медии, сред които и авторитетният „Жечпосполита“. А часове по-късно бе препечатана от руската агенция РИА. Следете ги тези неща, колеги, не се излагайте!

Последно нещо по темата: любопитен съм да науча от застъпниците на тезата, че Поптодорова е жертва на хибридна атака, как точно ще обястят факта, че жената, за която твърдят, че има антируска позиция и е неудобна за Кремъл, бе атакувана от медиите в Полша? Полша, която е в много напрегнати отношения именно с Русия. Елементарната логика подсказва, че Поптодорова е по-скоро приемлива за Полша, ако твърденията за нейната антируска позиция са верни. Това е несъстоятелно и нелогично твърдение.

Казусът и името на Елена Поптодорова може лесно да бъде изчистен от съмнения с три елементарни действия от нейна страна:

  1. Да покаже разпечатка от телефона си, за да стане ясно, че във времето на ареста е говорила по телефона с Бъглария;
  2. Да покаже протокола от задържането или друг документ, удостоверяващ часа на ареста;
  3. Да изиска видео запис от охранителните камери на магазина. Вярвам, че като дипломат и личност, заемаща такива високи постове, това не би било невъзможно именно за да бъде изчистено всяко съмнение.
Вярвам, че не е невъзможно и това вероятно би спасило кариерата ѝ. Стига тя да иска.