ИЗбори за кмет на София

Какво обещава Прошков

Вчера бях на среща с кандидата на ДСБ за кмет на София, Прошко Прошков. Срещата бе в едно кафене на „Шишман“, където, въпреки ранния час — девет сутринта, с изненада открих Комитата, Нервната акула, Дзвера, Сула, дето руши Картаген, Иван Бедров, Пейо, Радан и още около десетина знайни и незнайни (за мен) блогъри (да ме прощават тези, които пропуснах…).

Разговорът протече в „топла, приятелска атмосфера“, както се казваше едно време, но съществената разлика бе, че разговаряхме с млад политик, тръгнал за втори път да се състезава с партийното и коалиционно статукво, кандидатирайки се самостоятелно първо за кмет на „Лозенец“, а сега и за кмет на София.

Срещата с Прошков е част от кампанията му преди първичните избори във Синята коалиция, състезавайки се с Кисьов.

Всички обсъждани теми бяха много сериозни и се надявам, че другите, присъствали на срещата ще пишат повече по тях: строеж на нови училища, детските градини в София, проходимостта на улиците, трафикът, развитие на крайградските райони така, че те да станат атрактивни места за живот и работа и други…

Сред важните теми бяха въпросите със зелените площи в София и замените на общински територии — основното, което разбрах, бе, че често общината е безсилна да принуди собствениците да стопанисват градинките си, заради затворения кръг, в който влизат: собствениците се оплакват, че собствеността им се вандализира при всеки опит на общината да ги накара да ги стопанисват нормално, при което, те, от своя страна, отговарят, че биха го правили, ако получат разрешение да оградят имота си. Обсъдени бяха и замените на общински имоти, но наистина очаквам и други да пишат по темата, за да се добие по-ясна представа за всичко, което бе дискутирано.

Тъй като Прошко е говорил нееднократно за необходимостта от въвеждане на електронна община, спестяваща 50 и повече процента от времето за взаимодействие с общинската администрация, не я повдигнахме отново. Ако стане кмет, ще му го припомням ежемесечно! 🙂

Въпросът, който повдигнах аз, с риск да го вкарам във противоречия с коалиционния партньор, бе за общинската фирма „Паркинги и гаражи“, която брутално паразитира на гърба на софиянци. Да не говорим за правния абсурд, при който за едно нарушение, ви санкционират три пъти: пишат ви наказателен акт с глоба и отнемане на точки и плащате глоба заради наказателния паркинг, на който насилствено преместват колата ви.

Хареса ми идеята на Прошков, която той импровизирайки сподели с нас: да бъде разрешено съществуването на конкурентни фирми, заключващи нарушителите със скоби.

Въпреки настойчивостта ми по въпроса за ограничаване на правомощията на „Паркинги и гаражи“ единствено до правото да преместват автомобили само при неизбежна необходимост, например, когато някой е паркирал на входа на линейките в някоя болница, Прошко не засегна темата в дълбочина, но изрази несъгласие с това, че тази структура работи изцяло като търговско дружество, мотивирано от единствено желание за печалба. Това, съгласиха се повечето от присъстващите, изкривява функцията на фирмата до това, да се стреми с минимум разходи да генерира максимум печалба, често изпадайки в абсурно-комични ситуации, в които „паяците“ въртят кръгчета само в непосредствена близост до наказателните паркинги, отказвайки да се „разхождат“ до отдалечен квартали, въпреки очевидните нарушения, за които са повикани… По този начин се решава и проблемът с липсата на пари за бензин, а и приходите не спират. Въпросът с отчетността на приходите на тази паразитираща структура е една отделна, взривоопасна тема, която все някога някой трябва да извади, като горещ картоф от огъня.

Сигурен съм, че това отношение на Прошко към проблема може да бъде добра основа за разговор, ако има подкрепата на софиянци и бъде избран за кмет. А зелените общински съветници, които предстои да бъдат избрани в София със сигурност биха подкрепили всяко предложение на бъдещ кмет в тази посока.

Запознах се с Прошко

Без да крия своята принадлежност към Зелените политически идеи, днес приех поканата да се „запозная“ с Прошко (слагам думата в кавички, защото го познавам лично).

Снимка от профила на Прошков във Фейсбук

Срещата му с граждани на София се проведе в партийната централата на ДСБ, на улица „Кърниградска“. Залата на приземния етаж се понапълни и малко след 18:30 кандидат-кметът на ДСБ взе думата да се представи.

Две неща ми направиха впечатление:

Първото е лекотата, с която Прошко успява да убеди хората, че е представител на очакваните нови и млади (той е на 36 г.) лица в дясното политическо пространство. Мисля, че тя е пропорционална на нежеланието на другите основни участници в Синята коалиция да се съобразят с тази неизбежна и жизнено важна за оцеляването им необходимост и упоритостта, с която (с изключение на Мартин Димитров и още двама-трима) СДС отказва да предложи кандидатури, които, поне като политически генезис и кариера да не изглеждат обвързани с политическия картел, управляващ България през последните 20 години и, в крайна сметка, стопило подкрепата към определящите се като десни партии до рискови граници от 114 до 15 народни представители.

Второто нещо, което ми направи впечатление са обещанията, които даде кметът на Лозенец. Сред тях можах да откроя четири, които, ако намеря достоверен източник (видео, аудио, публикация), ще запиша в www.politikat.net. Обещанията са: „(1) Ще спра унищожаването на историческия център на града — разрушаването на паметници на културата и безразборния строеж на бизнес центрове и молове, унищожаването на паркове, градинки и тревни площи; (2) Ще въведа модели на управление на трафика, които позволяват градове, по-големи от София да нямат задръствания; (3) Ще спра „хранилката“ при асфалтирането на улиците.“ (4) Четвъртото обещание бе в посока електронно управление на града — отворени данни, позволяващи автоматизирана и ръчна компютърна обработка на данните от дейността на Столична община.

Така се „запознах с Прошко, преди предварителните избори на за кандидат-кмет на Синята коалиция, които ще се проведат на 12 юни.

В контекста на предстоящите избори за кмет на София, ако Зелените запазят резултатите си в столицата, постигнати през 2009, те имат потенциал и перспектива да спечелят минимум двама съветници. Хубаво ще е, ако Зелените успеят да изместят някои от политическите недоразумения примерно, като избрания с листата на ГЕРБ съветник от ВМРО, който създава не малко проблеми с хомофобските си и граничещи с расизъм убеждения.

Сигурен съм, че Зелените трябва да издигнат собствена листа. По отношение на кандидата за кмет пък съм сигурен, че колкото по-близо е всеки друг кандидат-кмет на София до политическия картел в България, толкова по-ярка и приемлива може да бъде една внимателно подбрана кандидатура на Зелените, която има категорична и непримирима позиция по отношение на негативите всички досегашни управления, довели София до това състояние, в която я познаваме в момента.

Точно затова отидох да се „запозная“ с кандидат-кмета Прошков и видях, че той може да усложни задачата на тези избори, ако продължи, след предварителните избори на Синята коалиция. Не мога да кажа това за останалите кандидати за София, за които съм чувал до този момент. Колкото и да го раздават алтернативни, нови, модерни или куул…

Агнешкото мълчание на кметовете

Два идентични случая, белязани с насилие, омраза и откровено и очевидно нарушение на закона, свързано с подстрекателство към насилие и разпалване на религиозна омраза.

Единият е в Бургас, където активисти на ВМРО местни футболни запалянковци нападнаха вярващи от религиозната общност на Свидетелите на Йехова.

Другият случай е от София (20 май). Очевидно нестабилният в психическо, а и в политическо отношение лидер на псевдо-патриотичната и фашизоидна формация Атака, следван от шепа свои последователи-щурмоваци, атакуваха мюсюлманите, молещи се в Баня Баши не другаде, а в центъра на столицата.

В страни от грозотата на случилото се — камъните и яйцата, хвърляни от атакистите, запалените от тях молитвени килимчета, в случилото се имаше нещо добро. Провокациите бяха посрещнати, докато това беше възможно, с ръкопляскане от страна на молещите се и с призиви от колоните на джамията да не се поддават на провокации.

Нека обаче се замислим за участието на бургаската и софийската община в събитията.

По закон (за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/, чл. 11 ал. 1), организаторите са длъжни да:

За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

Пак по същия закон (чл. 12 ал. 1) общината пък има задължението и правото да предложат промяна в мястото или времето на протеста:

Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.

Кметът дори има следните правомощия:

(чл. 12 ал. 2) Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
2. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Стигаме до същността: Нито бургаският кмет Николов, нито софийският Фандъкова съм ги чул да коментират адекватно насилието на религиозна основа в управляваните от тях градове. Ако за бургаската наказателна акция на ВМРО бе по-скоро ясно, че не е организирана в съответствие с изискванията на ЗСММ, то за софийската все още нямаме дори и приблизителна информация какво точно се е случило зад кметските стени на „Московска“…

Валидни са две хипотези:

  1. Първата възможност, в която имам сериозни основания да се съмнявам е, че Сидеров надлежно и своевременно е уведомил кмета Фандъкова, която, в неразбираемо за мен благоговеене пред коалиционния партньор на Борисов, въпреки очевадните дори за децата предпоставки за, цитирам,  за нарушаване на обществения ред, представляващи очевадна заплаха за, отново цитирам, правата и свободите на другите граждани е действала крайно непрофесионално и безотговорно.
  2. Вторият сценарий, по-удобен за кмета и управляващите, е, че Сидеров и шпиц-командата му са действали на своя глава, без да спазят предписанията на закона. При тази хипотеза не става ясно защо полицията, въпреки присъствието си и направените арести, не е направила всичко възможно да предотврати разпалването на религиозна омраза, насилието, погромите и посегателствата над чужда собственост. Същата тази полиция, която не пожали сили и техника да бие и гони като хищник протестиращите на 14 януари 2009. Да не говорим, че най-вероятно и тогава, и сега, сред вандалите и хулиганите, замерващи служителите на реда и вярващите с камъни, вероятно са присъствали едни и същи хора…
Общото между двата сценария обаче е тоталната некомпетентност и безотговорност на управляващите, както на национално, така и на регионално ниво. Да не забравяме, че Борисов ще ни спусне отново своя кандидат за кмет. Мисля, че ще бъде е безотговорно, ако не му попречим отново да го назначи служебно.

Ех, раз, ещё раз, ещё много, много раз!.. Или защо няма да гласувам за Фандъкова?

Имам чувството, че ни правят на маймуни и, че го правят нееднократно и систематично. Днес, вършейки си работата в Бизнес парка „София“, случайно налетях на среща на Фандъкова с избиратели. Тя, извинявайки се със задръствания по околовръстното, закъсня с около час. Случва се. Нямаше да е проблем, ако, в нейно отсъствие, не ни беше забавлявал министър Плевнелиев (на регионалното развитие). Като взе микрофона, не го пусна почти 45 минути, успешно засенчвайки своя началник. Чухме какво ли не! Това било най-отговорното и най-добре организираното и действащо правителство… Спестени били над един милиард лева, от как те били а власт. Как и от какво пропусна да обясни разбираемо. Увериха ни, за пореден път, че магистрала „Тракия“ ще бъде пусната. Разбрахме и за предстоящото пускане на „Южна дъга“… Стана дума и за IKEA, дето ни чакат за разрешение… Как да приема всичко това, при условие, че Парламентът не е произвел един смислен законопроект, освен няколко лобистки напъна? Нещо съществено да се е пръкнало от Министерски съвет, освен напъни за следене в Интернет, няколко жалки скандала и поредица от откривания на спортни площадки, жалби за безпаричие и хвалебствия за „потеклите“ пари от Еврофондовете (пореден кьор-фишек, отчитайки сумата на отпуснатите и спряните средства). Но, не за локумите плевнелиеви ми е думата!
Срещата, все пак, беше не с Росен (както с умиление го наричаха мнозина), а с борисовата кандидатка за кмет на София, г-жа Фандъкова. След като едвам успя да се спре, министърът най-накрая й даде думата, а кандидат-кметицата бе кратка и веднага попита за въпроси. Това ми хареса!
Като разбрах къде съм попаднал се поинтересувах какво ново около Фандъкова и попаднах на много интересна информация! Сега внимавайте! 🙂
Фандъкова е в борда на Форум „България – Русия“, по чиято покана идват любимците на Путин, групата ЛЮБЕ. Няма да коментираме странния факт, че годишнина от „падането“ на берлинската стена се празнува с участието на група, която е рекламирана надлъж и шир, ИМЕННО като любимата на Путин*.

Няма да коментираме и това, че участието им в концерта в НДК под надслов „Кой каза, че живяхме зле“ било богато илюстрирано от VJ-ите с видео-репортажи от въпросното тържество с кадри на Путин, Медведев, „Красная площядь“ и т.п.

Няма да коментираме и това, че концертите им в България странно предшестват някои действия и събития, подпомагащи, засилващи експанзията или или защитаващи руското влияние у нас.

Няма как, обаче, да не обърнем внимание на думите на г-жа Шаренкова, колежка на Фандъкова в борда на директорите на „България – Русия“, според която, цитирана в СТАНДАРТ, група ЛЮБЕ фактически „удря рамо в кампанията на Фандъкова“.
Е, това ми дойде много! По тази причина попитах кандидатката няколко неща:
  1. Дали одобрява участието на подобна група в събитие, в чест на падането на берлинската стена?
  2. Дали одобрява това, че според Шаренкова, ЛЮБЕ помагат и в нейната кампания?
  3. Как тя приема това, в качеството си на кандидат на партия, определяща се като дясно-центристка, на всичкото отгоре, член на ЕНП?
  4. И, провокиран от заглавието на събитието, „Кой каза, че сме живели лошо“, я попитах дали е живяла добре през последните 20 години?
Познайте какво?! Въпреки, че не харесах отговора, мисля, че има за какво „да се хване“ човек. естествено, въоръжих се с търпение да изслушам обясненията за това, как да не политизираме културата, как Фандъкова не искала да става цензор и да ограничава хората в избора им какво да слушат… Все пак, това било едно отминало вече време, когато не сме можели да слушаме това, което ни харесва и т.н. и т.п…
Не се изненадах на демагогията, но поне успях да изтръгна това, че тя не одобрявала събитието, затова не отишла, въпреки, че имала покана, и не била съгласна с Шаренкова за „рамото на ЛЮБЕ“. Не било организирано. Поне не от нея.
Подразних се от лицемерния, според мен, опит да замаже положението с това, че вместо да куфее на ЛЮБЕ, отишла на пърформънса на жълтите павета, където символично се събаряла берлинската стена…
Успях да дочакам отговор на въпроса дали е живяла добре през последните 20 години. Не беше този, който очаквах, но все пак е нещо. ДОПУСНАТИ БИЛИ ДОСТА ГРЕШКИ… Всички сме си спомняли „онова време“… Ала-бала. Но, най-голямата грешка била, че сме допуснали комунистите на власт. Така и не разбрах, дали е живяла добре.
Предпочетох темата с ЛЮБЕ пред въпроса как оценява шансовете си, ако не беше „човекът на Борисов“, защото знам, че пиарите са й подготвили клиширан отговор, а и тя е достатъчно интелигентна да изрази собствено мнение в своя полза. Разочарованието обаче бе не по-малко да слушам добре клиширани отговори, около същността на неудобните въпроси, извън рамката на екзалтираните съпортърски въпроси, в стил: „Имате ли волята, с твърда женска ръка, подобно на Ангела Меркел да направите еди-какво-си?“
На фона на уводните обяснения на Плевнелиев за най-доброто правителство на всички времена, съпътствани от поредната доза локуми за метрото, пътищата и нямането на пари, изхарчени от предишните „лоши“, просто няма как да не забележим, че Борисов се е обкръжил с удобно-послушни YES-men, които преповтарят тезите му с много малки изключения и вариации.
Смятам, че спечелването на изборите в София на първи тур ще му направи поредната лоша услуга и ще засили маниакалните му разбирания за собственото му величие, поради което смятам, че е МНОГО ВАЖНО да се гласува на изборите за кмет на София за всеки друг, но не и за Фандъкова. Особено, ако сте разочаровани от липсата на ВАШ кандидат. Избирайки „маргинален“ кандидат вие имате шанса да пратите Борисов на втори тур, което би отрезвило ако не него, поне част от екипа и избирателите му!
––-
*Коригирам неточното си твърдение, че Любе свирят на политически юбилей на Путин. Благодаря на Валкадин.

Я, да попитам кмета!..

Идат избори за кмет на София. Бат’ Бойко ще ни назначи Фандъкова. Освен, ако не се случи чудо. И не дойде Годо да се кандидатира, я от името на сините, я като кандидат на Зелените… При всички случаи, новият кмет ще трябва, поне на думи, да се ангажира с някои от проблемите в София.
Днес ми се наложи да отида до Илиенци. Една от търговските атракции на Балканите, както съм чувал да наричат това съсредоточие на нискокачествена стока, която, в повечето случаи, които си спомням, освен високите естетически достойнства, се разваля почти мигновено.
На входа на Илиенци паркирах колата си на място, обозначено по начин, който се вижда на снимките по-долу. Тази, със сигурност, одобрена от общината маркировка е напълно достатъчно основание шофьорите да бъдат рекетирани да платят паркинг. Нали е „охраняем“?! Как няма да си платят!
Не помня, дали ми дадоха някакъв първичен фискален документ… Все пак, очаквам отговор от Фандъкова, като най-вероятен кмет на Борисов, за град София, ся к’во пра’им по въпроса?..