избори 2009

Зелените не разпиляваме гласове! Ние даваме реална алтернатива!

Зелените не разпиляваме гласове, нито „крадем“ нечии. Ние даваме избор, а хората ни разпознават като реална и приемлива алтернатива.

А, това получих от Емил Коен на личния мейл:

Асене,

щом ти си в листата на „Зелените“, ще гласувам за тях на 5 юли. Те, когато поукрепнат и влязат в реалната политика, което след някоя и друга година ще стане (нормално е за страна като България да има около 5-6% зелени избиратели, които да пращат свои представители в Народното събрание), ще се корумпират и ще почнат да плетат интриги и т.н. Но засега са свежа и некорумпирана сила с много симпатична идеология, а ти за мен си персоналната гаранция, че е правилно да се подкрепи на изборите тази партия.

На добър час!

С поздрав:

Емил

П.П. Публикувам писмото му без редакция и с негово съгласие. Вярвам, че думите му са форма на предупреждение, какво не трябва да правим, стигнем ли до Парламента.

Моят Г. не се продава, а твоя?

Именно! Моят Г.* не се продава! Надявам се, че и твоя Г. не се продава?

Освен срещу познатите ни до сега политически играчи, Зелените излизаме в Перник сами срещу корпоративния натиск върху гласоподавателите и срещу единия от двамата „братя Галеви“ – Ангел Христов. Излизаме сами срещу всички тях, в град, известен като един от най-скандалните заради купуването на гласове. Злите езици говорят, че в Перник дори нарко-мрежата се използва директно за купуване на вота, а според други (информация, която все още търся), на последните избори са „инвестирани“ няколко милиона лева в „покупки“ на гласове. В Перник излизаме да играем сами срещу старите познали – леви и десни, но и срещу новите Ковачки и „Брат Галев“.

Именно затова, въпросът дали вашите Г. се продават е толкова актуален! Аз вярвам, че вашите Г. не се продават! Че вашите Г. не са манипулирани от телевизия, вестници, плакати и билбордове.

Част от младите хора на България, към които Зелените се обръщаме, работят, поради липса на избор и алтернатива, в някое кафене или друга досадна работа, далеч под квалификацията им, а може и изобщо да нямат работа. Тоест, шефът им не може да ги „помоли“ за подкрепа на изборите. Техният Г. не може да бъде „отнет насилствено“ с корпоративен натиск!

Същите тези млади хора няма да продадат своя Г. за поредната доза прах, просто, защото имат акъл в главите си! На тях разчитаме и на парламентарните избори. Разчитаме на това, че няма да продадат своя Г. и ще идат да гласуват, поне за да има кого да плюят после, ако нещата съвсем се омажат. Ще идат да гласуват за Зелените, защото ние предлагаме реална алтернатива в политиката, обществения и социален живот и ефективна защита на околната среда – Иракли, Рила, Странджа и всички останали застрашени кътчета природа.

На тях разчитаме ние, Зелените. Вие ни помогнахте два пъти да съберем депозита от по 50 хиляди лв. Това означава, че Зелените и бюлетин а №12 НЕ СЕ ПРОДАВА също така! Доказахме го, събирайки със собствени сили 100 хиляди лева за депозит!

Сега разчитаме да ни помогнете и трети път:

Не продавайте своя Г. Помогнете ни да ги бием честно, без да продаваме и купуваме своите Г. Не се иска много! Иска се само 5-6 или 7 хиляди млади, непродажни и отговорни момчета и момичета, на 19-20, 30 години да идат до урните в Перник и да ни помогнат да победим „молещите“ и мускулестите бизнесмени-благодетели, които издигат себе си или свои протежета в града, разчитайки на славата му на град с много високо ниво на търговия с гласове.

Помогнете ни да покажем, че МОЖЕМ ДА ГИ БИЕМ, БЕЗ ДА ПРОДАВАМЕ И КУПУВАМЕ ГЛАСОВЕ! С №12 в БЮЛЕТИНАТА!

* За икономия на време и място съм заместил „глас“ и „гласове“ с по-краткото „Г.“. Надявам се, текстът е станал по-разбираем за всички.

От кого "крадат" гласове Зелените?

Последните, от които искам да „крада“ гласове са сините, защото има къде по-достойни за подобни „посегателства“! Не приемам обвиненията на някои сини блогъри, че Зелените сме крадели гласовете им. Вече обясних защо. Сега ще обясня чии гласове искам да „крада“ и защо.

Водя листата в Перник. Там Зелените ме пратиха и мажоритарен кандидат. Перник е град със 138 секции и около 222 хиляди гласоподаватели. На евро-вота Зелените взехме 234 гласа, или 0.54% от гласовете (от 43138 действителни бюлетини). Ако на парламентарните избори активността се покачи на около 55%, това биха били около 121 хиляди гласа. Като успех бих определил запазване и поне удвояване на резултата, а програма максимум би било 4% от гласовете или дори мандат при резултат за Зелените от 4% за страната. Това биха били поне 7-8 хиляди гласа, но звучи доста амбизиозно. Нека се върнем на реалностите: 1 до 4% ги считам за успешен резултат на изборите. Това са не п0-малко от 1000 до 5000 гласа, или минимум 4 пъти повече от евро-изборите.

От къде ще „открадна“ тези гласове? Ето от къде:

От РЗС, защото Яне „бори и спира“ корупцията, а не обяснява от къде една млада почти колкото Зелените партия има пари за толкова билборди, станали печално известни като „Билбордите на Яне“? Тази „услуга“ струва нещо, а Яне не казва какво!

От „Лидера“ Ковачки, който нагло обяснява, очаквайки да му повярваме, че не принуждава с чисто корпоративни методи своите избиратели да гласуват за него, а ги моли да му повярват и да го подкрепят!

От БНД, които се слагат на всеки, а държат в редиците си най-яростните противници на НАТУРА 2000 и мастити адвокати на силовите структури във Варна.

От смехотворните ВМРО, които така и не обясниха от къде се взеха техните 3200 гласа (в Перник) и дали случайно няма „топла“ връзка с отлива на гласове от БСП и ДПС?

Ясно е, че ще се опитам да „открадна“ гласове от недоволните избиратели на БСП, „защото са социалисти“, а какво значи това видяхме добре през целия им съвместен мандат с ДПС. Ще се опитам да „открадна“ гласове от партията на пролетариата и олигархията.

Но не мисля, че искам да „крада“ гласове от Синята коалиция по две причини:

  1. Както писа Дневник, Зелените сме изявили готовност да подкрепим мажоритарни кандидати на Синята коалиция, които отговарят на нашите партийни критерии и приемат нашите цели.
  2. Защото, за сега, единствено Синята коалиция има що годе приемлива „зелена“ програма и са потенциалните ни партньори, с които бихме отстоявали еко каузите в 41-вия парламент.

Просто не си представям как олигарсите на и около БСП, как депутатите на Доган, как „политиците“ от „обръча от фирми“ около властта, как хотелиерите и пр. ще отстояват еко-каузите. Та всички те имаха възможност да правят това през последните осем години в парламента, в гражданския сектор или в бизнеса си, а вместо това бетонираха Черноморието, протегнаха мръсните си ръце към Иракли, осякоха горите, посегнаха на Рила и Странджа, създадоха си дори и менте зелена партия, само и само да се домогнат до още някое кътче, останало недокоснато от „инвестиции и създаване на нова работна ръка“, както „политически коректно“ наричат беззаконията си всички те.

Как смятам да „открадна“ гласове? Това няма да стане чрез гласовете на корпоративно, зависимите гласоподаватели, чрез тези, които са продали гласа си, чрез тези, които са твърдо решили да гласуват за изброените от мен по-горе партии и партийки.

„Кражбата“ може да стане чрез гласовете на техните деца – 20-30 годишните! Обяснете на бабите си, че бекапето отдавна го няма, оставете бащите си да гласуват под строй за Лидера, оставете майките си да гласуват за счупени глезени и гласувайте за Зелените. С бюлетина №12.

За да направим промяна са ни нужни около 150,000 гласа в национален мащаб (по около 3500 гласа на всеки кандидат на Зелените). А в Перник са ни нужни 3, 4, а защо не и 5 или 8 хиляди гласа. Толкова ли няма да се намерят няколко хиляди млади момчета и момичета, които да кажат „СТИГА“ на цялото баламуркане с билборди, плакати, дебати, обещания, презареждания и прочее. Не вярвам, че няма. Вие можете да го докажете!

Размърдайте се на 5-ти юли до урните и гласувайте, за да покажете на вашите, че има алтернатива. Тя е бюлетина №12.

Какво да правим на пети юли?

Сценарият работи! Все по-сигурно е, че мнозина от тези, които биха гласували срещу Доган и Серго ще са на море или планина. На същите море и планина, които се нуждаят от защита и заради които ги арестуваха и влачиха със сила по кръстовищата, но те услужливо ще подарят с негласуването си още един мандат на клептокрацията, олигархията, мафията и шуробаджанащината във властта.

Казах го преди време, ще го повторя пак: аз няма да отида за гъби, ще си отложа почивката, за да дам своя глас срещу това, което Зелените наричаме „статукво“. Защото вярвам, че така ще съм полезен за обществото и ефективен в моето желание да променя реално нещата.

Няма да убеждавам никого с този текст за кого да гласува. Вън от съмнение за мен е, че има само една печеливша възможност да се промени системата. Тази възможност не е „Restart“ („Презареждане“), а „Format C:“ – „трайно и несимволично“ отстраняване от власт на всички, които преядоха с нея за последните 8 години.

Затова и аз ще се включа към апела на Комитата:

Мили приятели, не ходете за гъби на пети юли. Върнете се вкъщи и идете до секциите. Ако все пак сте из страната, извадете си удостоверение за гласуване на друго място и се разходете до урните. При нас всичко е наопаки. В Европа, при ниска активност губят левите, у нас обратното. 🙂 Затова, именно вие, мили приятели, които смятате да идете на море или планина и за пореден път да се възмутите на мръсотията, застрояването и, в крайна сметка, на унищожаването им, можете да направите промяната, като покачите активността и гласувате срещу „статуквото“. Срещу вредната симбиоза между БСП и ДПС.

Аз ще направя това с бюлетина номер 12. Вие – изберете сами. Но направете своя избор. Срещу разрухата и негативите на последните две правителства и за реална промяна към по-добро.

Защо пак ще гласувам за Зелените?

Въпреки, че медиите почти не говорят за Зелените, по ред причини, две от които са, че повечето са напълно зависими политически, а предизборни публикации, радио и видео репортажи са неприлично скъпи, Зелените направиха нещо важно на тези избори. Успяха да НЕ СА последни по резултат СЪС СОБСТВЕН електорат, който НЕ Е корпоративно или откровено купен. Не е облъчен и манипулиран от малкия екран и радио емисиите. Не е заслепен от билбордове и не е облепен от плакати. Най-много една-две листовки да е прочел. Да, Зелените имат свой електорат, който, според ЦИКЕП възлиза на 18450 гласа, или 0,72% от гласувалите 37.49%.

Този резултат се формира доста интересно. Например в София трите избирателни района са с много приличен за Зелените резултат от съответно 2.68% (3852 гласа); 2.29% (2608 гласа) и 1.68% (1880 гласа). Има и резултати, като този във Франкфурт, където Зелените са четвърта политическа сила със своите 12,6% (29 от 231 гласа).

Няма как подобни резултати, постигнати от партия-новобранец, учредена само преди 12 месеца и явяваща се САМА, БЕЗ ПАРИ и БЕЗ КАМПАНИЯ на избори, да бъдат пренебрегнати. Да, ще има затъмнение и цензура от страна на влиятелните медии! Никой сериозен политик и анализатор обаче няма да може с чиста съвест да пренебрегне това, защото то издава потенциал и прави Зелените привлекателни и конкурентни! Факт, койтосъс сигурност изнервя някои симпатизанти на други партии и коалиции, а вероятно и част от елита им, карайки ги отчаяно да се опитват да обяснят колко много вредим на демокрацията, отливайки от гласовете на анти-комунистите и противниците на мафията, корупцията, олигархията и всички останали познати ни негативни явления в българската политика и управление. Затова често става дума и ни убеждават, че трябва да поемем отговорност за гласовете на тези, които ни подкрепиха и да ги насочим към промяна. Към ДОБРАТА промяна. Добре, но не съм съгласен с внушението, че Зелените, ако играят сами, няма да са от ДОБРИТЕ. Ако членовете на Зелените не бяха добри в професиите си и в дейностите си, много неща в природата ни например биха били много по-зле благодарение на коалицията между БСП и ДПС! Само това е достатъчно потвърждение, че Зелените имат граждански потенциал, който, ако бъде квалифициран политически, дава алтернатива и перспектива на тази сфера от обществения живот у нас.

Винаги съм говорил за различни възможности, с което съм изнервял понякога приятелите си сред Зелените. Едната възможност е да се вгледаме в Парламента и да обмислим възможността да настояваме за подкрепа на характерни за програмата ни елементи, както и да се стремим към реално участие във властта и представителство в Народното събрание. Би било несериозно да твърдим, че нямаме основата за това и, че другите, към които може да имаме изисквания, лесно ще пренебрегнат нашите 18450 гласа, както и потенциала на Зелените да увеличат подкрепата, благодарение на каузите си за опазване на околната среда като част от националния капитал/ Послания, които срещат космическо одобрение сред електората. Отчитайки крехките разлики при различни парламентарни аритметики, дори и нашите 20 хиляди гласа, в този момент, може да се окажат съществени, да не говорим за перспективите и потенциала на Зелените, който при подходяща кампания и възможност за по-трайно присъствие в медиите, благодарение на „по-силен“ партньор, може да даде силен тласък на всяка една политическа конфигурация, съгласила се да стане партньор и даваща трибуна на Зелените да участват активно на в политическия живот и да изразят автентично пред широка общественост Зелените идеи. Тези идеи ще звучат искрено и „продаваемо“ само от устата на Зелените, а не от трибуните на познатите ни до сега политически формации, допринесли в по-голяма или по-малка степен за разрухата на българската природа с всевъзможни действия или бездействия…

Има и друга възможност: самостоятелна игра на парламентарните избори, с възможност за мажоритарно подкрепени с други партии и формации кандидати. Това би бил следващият „риалити чек“ пред Зелените, които играейки сами, ще могат да преценят обективно какви са възможностите им днес и дали са провели успешна кампания, която да увеличи стартовите 18450 гласа (0,72%).

Първата възможност крие опасност да разочарова мнозина, които искат „чиста и неопетнена“ в политически комбинации и злоупотреби партия.

Втората възможност е доста по-сложна и сериозна, тъй като ще даде реална преценка за „тежестта и цената“ на Зелените, но е по-рискова по отношение на възможността партията да се изгражда като партия и да запази и увеличи членовете и симпатизантите си.

Нека се съсредоточим на самостоятелното явяване. Какво означава това? Означава, че всички ние, които приехме да играем тази игра, трябва да се постараем да увеличим подкрепата на Зелените поне над 1% за страната, а защо не и до 4%? Изходната позиция е например средно 2.21% за трите МИР-а в София, а това НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ!

При малко над 40 кандидата в листите на Зелените за Народно събрание, чисто математически, при предвиждания за 50 до 60% активност, нека са 55%, това дава около 36850 гласа за 1%, или по 1000 гласа на кандидат-депутат. Или 148000 гласа за прескачане на 4-те % – средно по 3685 гласа от кандидат на Зелените.

Това трябва да е нашата цел в тази кампания, ако играем сами: увеличаване на вота двойно или четворно. Тежка, но не непосилна задача, поне по отношение на план-минимум от 1% за страната.

Смятам, че обвиненията, че крадем сини гласове са слабо аргументирани, защото Синята коалиция, взета заедно, е с по-голям резултат от двете основни партии, взети поотделно на изборите за Евро-парламент през 2007, когато ДСБ взима 84350 гласа, а СДС 91871 или общо: 176221 гласа, срещу 204784 преди 2 дни. Тоест, 28563 гласа покачване. Две в едно – печеливша комбинация. Защо „само“ 28 хиляди, да си отговорят в щаба, а не по блоговете, където все „зелени кражби на гласове“ се привиждат.

Моето разбиране е, че двете формации – Синята коалиция и Зелените се борят да спечелят или (съответно) да си върнат доверието на негласуващите и колебливите, които се лутат между супермени със счупени крайници, френетично говореши протежета на ДС, откровени популисти със свити юмруци, кожени якета, черни ризи и мрачен поглед, или просто милозливи, молещи за корпоративна подкрепа „честни“ бизнесмени и прочее недоразумения…

По-логично е, че кажем, че Зелените ПОКАЧИХА изборната активност на Евроизборите с около процент, давайки възможност за избор и алтернатива на тези, които имат своите съмнения относно „чистотата“ на Синята идея и са твърдо против управлението в последните 8 години, разпознавайки в Зелените именно този първоначален граждански ентусиазъм и желание за „чиста“ политика за гражданите, за държавата и в защита на околната среда. Това е по-логичното обяснение, което ще работи в услуга на двете политически формации: Един враг по-малко, една идея по-чисти, една идея по-честни и искрени и една идея по-популярни.

Заиграването кой е свършил повече работа и къде – в парламента или в протестите около, него не е в услуга на никой, защото издава несигурност в собствените сили и възможности на Сините и опит да бъдат дискредитирани Зелените по отношение на тяхната политическа тежест и компетенции. Все неблагоприятни, ненужни и нечестни методи.

За плюсовете, както аз ги виждам, от партниране със Синята коалиция писах вече доста. Не виждам и голям проблем за Зелените, ако идат сами на изборите за Народно събрание. Рискът е основно финансов, ако приемем, че успеят да запазят „своите“ 18450 гласа и са достатъчно зрели да се изградят като партия до следващите местни, до президентските или до следващите парламентарни избори. Борбата с комунизма, посткомунизма, олигархията, строителната мафия и т.н. може да се води и извън парламента. Да, по-трудна и вероятно неефективна, но не невъзможна. А, ако запазят приятелите си сред Сините, тази борба ще бъде и с една идея по-лесна заради живата връзка със законодателната власт.

Какво обаче плаши сините блогъри така и не мога да разбера, но определено и те не работят в свой интерес!.. А, аз ще гласувам пак за Зелените ако се явят на парламентарните избори, именно заради алтернативата, която дават в дългосрочен план. 🙂

По-мъдрото утро, след изборната вечер.

Съществуват две философии:

Според едната, продължаваме сами до край, явяваме се, с последни (за този изборен цикъл) сили на парламентарните избори, засилваме някак, но вероятно не с много, своята подкрепа, запазваме своя бунтарски чист образ и се надяваме на чудо по отношение на 4-те процента за Народното събрание.

Според другата философия, ние търсим подкрепа сред останалите възможни партньори, извън креатурите на ДС и червените олирахични кръгове, както и ИЗВЪН самата БСП и ДПС. Това, в краткосрочна перспектива крие риск от леко размиване на контурите на Зелените, но при внимателно отиграване, може да засили позицията ни с 1 или 2 депутата, които да работят за имижда ни през идните 4 години, да не говорим за „привилегията“ да си парламентарно представена партия и произтичащите от това възможности за партийно строителство.

Какво показаха резултатите снощи? До този момент:

ЗЕЛЕНИТЕ:
0.7% в страната
2.68% в 23 МИР на София
2.3% в 24 МИР на София
1.67% в 25 МИР на София

при около 90% от бюлетините.

Какво може да означава това? Поне три неща:

  1. Теоретична възможност за засилване на подкрепата, без да е ясно с колко, до парламентарните избори;
  2. Теоретична възможност за отлив на гласове;
  3. Теоретична възможност за чисто механично намаляване на процента, заради повишена активност на вътрешните избори.

Първата възможност предполага ресурс и партийна рутина и опит, които в момента нямаме и изграждаме в движение. Това е ясно, заради невъзможността да мобилизираме и спечелим по-висока електорална подкрепа на евро-изборите. Тази опция предполага proactive реакция, за която очевидно нямаме достатъчно време.

Другите две предполагат reactive действия. Реагираме на вече случилото ни се зло. Противодействие… Пак стигаме до втората философия от началото: търсене на подкрепа, която да ни даде възможност да изпълним незабавни цели, свързани с законодателни инициативи, включени и предвиждани в нашите програмни документи, като ефективна защита на околната среда, например. Нека не сравняваме възможността на един или двама депутата да говорят и работят в България и Европа по тези въпроси, съпоставена със съ-председателите на една извънпарламентарна партийка, спечелила съответно 0.7 и (при негативен изход от изборите за Народно събрание) под 0.7 процента на парламентарните ни избори. Мисля, че сравнението е недопустимо.

По тази причина, мисля, че след нощта на изборите доста неща се избистриха и проясниха за Зелените. Поне алтернативите вече са недвусмислени и безспорни. Всичко е въпрос на отиграване. На политическо поведение.

Нека не забравяме огромната подкрепа, която еко-каузите имат. Немислима за каквато и да било политическа доктрина. Те звучат автентично само в устата на тези, които бяха арестувани и бити заради българската природа, тези. Тези, които години наред отстояват и засилват доверието и вярата на обществото в каузите за опазване на българската природа и околната среда. Достъпът им до публичното пространство в предизборна обстановка им дава много силни позиции за самите избори, а след това, ако гражданската и емоционална подкрепа бъде успешно трансформирана в електорална, същите тези хора ще имат достъп до механизмите на властта, което пък може, при запазване на техния „чист“ облик, да удари сериозно рамо на партия Зелените.

Написаното от мен пак е само хипотеза, която има за цел да разшири хоризонтите и перспективите пред Зелените в нелеките часове след евро-изборите, а не да провокира негодувание у тези, които ще прочетат в думите ми само послание за коалиция.

Как аз разбира(х) лоялността в предизборната кампания.

Вдругиден ще гласуваме. За мен изборът е ясен – бюлетина №12. Защото може да промени доста неща. Представете си, че успеем да опровергаем социолозите и скочим над 2%? Е, почти 6%, колкото май ще „струва“ един евро-депутат, е малко амбициозно и в голяма степен нереалистично, но мнозина вярват, че дори това е възможно. За мен, и 2% на евро-вота стигат. Моето разбиране за успех на тези избори е да прескочим 4-те процента, което ще вкара няколко зелени депутата в българското Народно събрание. Успех ще бъде да запазим добри отношения, въпреки конкуренцията в предизборната обстановка, с единствените, за мен, логични партньори на Зелените – партиите и личностите от Синята коалиция. Опитах се да изразя това мнение в доста текстове тук, а и в лични срещи или директно на събранията на Зелените, на които присъствах. Нямах голям успех, въпреки, че има и положителни тенденции в отношенията между „централите“, както се казва. 🙂

Провал за мен би бил нула депутата и загуба на двата депозита.

Чух обаче и упреци, че съм действал и писал демотивиращо, както и това, че позицията за тясно сътрудничество със Синята коалиция амбицирала тези сред Зелените, които са сред най-ревностните противници на Синята коалиция. Вслушах се в съвети от свои и „чужди“, че ако „натискам“ по-малко, това ще отслаби и натиска на и по-радикално настроените сред Зелените. Замислих се над съвета и го приех с надеждата, че моята лоялност ще намали напрежението и ще допринесе за затихване на форумно-блогърската синьо-зелена война, която аз лично смятам за ГЛУПАВА и НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНА.

Въпреки всичко, замълчах няколко дни, почти седмица. Знам, че мнозина от сините блогъри, които следя, също не писаха нищо съществено по „техните“ теми „Не гласувайте за Зелените, за да не губим гласове“ и „Зелените при сините“…

За съжаление обаче тъмно-Зелените не замълчаха. Не само, че не спряха да създават излишно напрежение, ами и не отправиха нито една критика, известна за мен, към истинските ни опоненти за последните 8 години – тройната коалиция и най-вече БСП и ДПС. Факт, доста неприемлив за мен.

Така, в тази ситуация, при очевидно намаляване на синята пропаганда в лов на колебливи зелени гласове и (при моето мълчане) почти нулева зелена агитация за партниране със Сините, се откроиха единствено тъмно-зелените анти-сини коментари и публикации в Интернет пространството. факт, който бих определил като нелоялен към мълчането на всички, които мислят като мен. Смятам баланса за силно нарушен във вреда и на двете политически формации. Най-малкото заради това, че след изборите ситуацията ще е различна и ние, Зелените, ще трябва да си отговорим на въпроса какво правим, как го правим и с кого го правим. А отговорите на тези въпроси НЕ МИНАВАТ през блоговете и форумите. Но блоговете и форумните МИНИРАТ възможностите за рационални и работещи отговори на тези въпроси. Особено, ако формират или, не дай боже, изразяват официална позиция на Зелените…

Щеше да е много по-лесно, ако умереният подход и разбирането, че сме заедно, с общи цели (срещу олигархията, срещу строителната мафия, срещу унищожаването на околната среда, за реална демокрация и реформа на системата и т.н.), бе водещо, но поне от страна на Зелените това не можа да се случи до изборите за Евро-парламента. Не без участието на същите тези, които определяха моите постове и апели за партниране като демотивиращи и депресиращи, но не бяха достатъчно сдържани в своите коментари и нападки, оборвайки тези, сходни с изразените от мен.

Пак казвам, според мен, изборите тази неделя ще намалят в голяма част напрежението и ще дадат отговори на много въпроси. Остава ми надеждата и очакването, че бюлетина №12 сама ще направи промяната, която и „тъмно-Зелените“ и „светло-Зелените“ (като мен) искат. Иначе задачата много се усложнява. Затова, гласувайте с бюлетина №12. За да останат природа и хора в България!

"Политическите" искания на гражданските сдружения и "гражданския" характер на политическата партия

Четох различни коментари на текстовете в моя блог. Най-силно се открояват тези, които отхвърлят идеята Зелените да търсят и работят с политически средства за постигане на целите и програмата си. Имам предвид всички допустими и приемливи начини да се засили политическото влияние на Зелените, включително чрез широка подкрепа на програмата ни от други политици и партии, за реализация на конкретни инициативи, в защита на българската природа.

Контекстът на повечето критики е един: Зелените не трябва да губят своята идентичност на партия на гражданите, най-активната част от гражданското общество, несвързана по никакъв начин с партиите на т. нар. статукво към момента. Щях да приема спокойно аргументите срещу моите виждания, но тяхната сила, категоричност и непреклонност неминуемо ме поставят в ситуация, в която искам да споделя една възможна хипотеза, при която Зелените запазват своята твърда решителност да влияят в политиката с граждански средства, каквото и да означава това, опитвайки се да прокарат инициативи и механизми, да речем, за ефективна зашита на околната среда. В своето желание да запазят чистотата си, както я разбират мнозина от членовете на партията, Зелените твърдо не желаят да работят с други политически партии, които не приемат изцяло и безусловно вижданията на партията. До тук добре. Израз на твърда политическа и гражданска воля! Определено печели симпатии.

Нека вземем за пример гражданските инициативи, движения и сдружения в защита на природата в България. Те са много. Няколко дузини, голяма част от които са обединени в коалиция. Изхождайки от безспорния факт, че мнозина от членовете на тези граждански сдружения, са сред основателите на Зелените, нека да се замислим дали тяхното членство в Зелените, но произходът им от т.нар. НПО-та не може да навреди някак да политическата партия Зелените? Може, и още как! Ето как:

Хипотетично, политическа партия Зелените иска да запази монопол и абсолютна позиция спрямо всички „зелени“ инициативи, разграничавайки се от всички компрометирани партии на прехода. Зелените желаят да свършат работата сами, но политическата недостатъчност, породена от самостоятелната игра, не позволява това да се случи… НПО-тата обаче силно желаят да продължат да работят ефективно и по граждански, както и до сега. Няма по-логично нещо от това, те да потърсят политическа подкрепа от партии, които имат потенциал и желание да работят за опазване на околната среда. Да лобират…

До тук хипотезата ми се развива общо взето реалистично и изпълнимо. Кое може да я възпрепятства? Ревността на партията, която се самоопределя, като партия на гражданите, към инициативите на самите граждански сдружения, в търсене на политическа подкрепа на целите си, извън партия Зелените. Тук е препъникамъчето в хипотезата ми: Тези членове на гражданските сдружения, които са и членове на партия Зелените, от желание да свършат сами и по най-чистия, според тях, начин работата си като политици, могат да бламират дейността на самите граждански инициативи, без обаче да дадат възможност на самата партия и респективно на сдруженията си да намерят и политически, а не само граждански партньори за реализация на целите си…

Това е само една хипотеза, която, надявам се, всички ще приемат като описание на един от възможните рискове пред Зелените, а не като депресиращо и отблъскващо черногледство. Идеята, с която я излагам публично е същата, с която писах всичките си текстове за Зелените – по-адекватна политическа реакция.

Теория за изборната конспирация?

Следя данните на социологическите агенции. Мога да ги разделя на две:

  1. Известни, като по-умерени и обективни;
  2. Известни, като по-манипулативни и конюнктурни.

Данните, които двете групи агенции подават за евентуалния процент на Зелените на евро-изборите, при активност от около 35-38%, са също два вида:

  1. Около и над 1% до към 1.5% (Скала, Маркет Линкс, Алфа)
  2. Малко над 2% до към 2.31% (Барометър Инфо)

Ако приемем, че прогнозните резултати около и малко над 1% се дават от по-обективни и безпристрастни агенции (Маркет Линкс, Скала, Алфа), логично е да се запитаме кого и какви цели обслужват „надутите“ резултати, като тези на Барометър Инфо например?..

Една от напълно възможните хипотези би била, че подобни резултати се оповестяват за да осуетят възможни контакти и сътрудничество между Зелените и други опозиционни партии, вдъхвайки увереност у твърдия и несклонен да търси партньори електорат на Зелените в предстоящия изборен успех и сензационен резултат.

Всичко може да се сведе отново до стратегическите дългосрочни цели на партията и краткосрочните планове за малки победи, обслужващи принципната програма на партията.

Ако приемем, че резултатът на изборите е маловажен за Зелените, от гледна точка на това, партията да се наложи като чиста и необвързана с партиите на т. нар. статукво, тогава резултатите, прогнозите и теориите за конспиративни и манипулативни предвиждания са без значение. Идеята ще остане чиста, независимо от резултата (добър или лош); ще се развива и укрепва през годините до следващите парламентарни избори.

Ако приемем обаче, че Зелените, провокирани от желание за незабавен практически резултат и бърза намеса в законодателната и изпълнителната власт, решат, че могат да си партнират с някого, в името на краткосрочните положителни резултати (един евро депутат и няколко български), тогава, изхождайки от разбирането, че БСП и ДПС определено не са в списъка с партньорите, напълно логично е да допуснем, че подобни конспиративни теории са възможни, тъй като те биха обслужили следните цели на Столетницата и Партията на кръга от фирми:

  1. Отдалечаване на Зелените от техните възможни партньори в дясната част на политическия спектър, заради пропагандния трик, че успехът им е напълно възможен и, едва ли не, вързан в кърпа;
  2. На базата на тези „прогнози“, Зелените биха втвърдили езика и позицията си към опонентите, които макар и много приятелски настроени един към друг, ще се нападат като противници и конкуренти;
  3. В резултат на това, Зелените и останалите опозиционни партии биха си опонирали доста по-ожесточено ако, да речем, биха имаха общи мажоритарни кандидати в някои райони. Биха водили открита и твърда битка за всеки глас.

От всичко това печелят само тези, които имат твърд електорат и почти сигурни резултати – обичайните заподозрени БСП и ДПС. Истината ще стане ясна на 7 юни и 5 юли, но бихме ли обвинявали „цялата политическа система на статуквото“ в манипулации при негативен резултат?