избори 2009

Комитата: защо трябва да гласуваме?

Прочетете текста „Кога ще говорим за политика“ в блога на Комитата. Струва си! И кликнете на СВЕЖО, но от неговия блог. текстът си е негов! 🙂

Цитат:

„…Момчета и момичета, скъпи приятели. Няма да ви агитирам за кого да гласувате, но ако не ви е безразлично бъдещето — вашето и на децата ви, идете до офиса на любимата партия, преглътнете факта, че ще ви дава нареждания човек на по-ниско интелектуално и професионално ниво от вас (не е правило, но се случва), че в началото няма да ви вярват и ще ви пускат у лево, и използвайте уменията си, придобити в корпоративния свят, за да свършите малко реална, доброволна и напълно безплатна работа – например да раздадете малко листовки, да повисите на шатра, където се събират подписи, и да защитите личната си позиция пред непознати хора, които са напълно разочаровани от политическата система и няма да гласуват.

Натрупаното уважение към моите позиции като обществено активен човек в интернет ми дава възможност напоследък да надниквам и да поназнайвам какво се случва в партийните централи на повече от една партия (и дори в повече от три партии). Там стоят хора, които нямат достатъчно пари, преуморени са, зарязали са работата си, за да осъществят някакви идеи и да работят в името на някакви идеали. И които имат нужда от помощ. За да ви спасят от мафията например, от ченгетата, от презастрояването, от мръсотията, от европейската изолация.

ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, ЗА ДА ВИ ПОМОГНАТ.

А да, и си разходете задниците до урните. То си е за вас — за вашето паркомясто, за вашият изглед през балкона, за вашия плаж на морето, за вашата къща на село и за вашата сигурност вечер, като се прибирате от работа. За данъците, които ви излизат всеки месец от заплатата, да не говорим…“

Замислих се дали има какво да добавя. Няма. Поне не много! Не харесвам онова графити, дето казва, че ако „изборите променяха нещата, щяха да ги забранят“. Могат и променят доста неща. Степента, в която се замисляме, гласувайки, в тази степен изборите променят нещата! Затова, Комитата е прав. Трябва да се размърдаме и да отложим гъбобера поне на 7 юни и 5 юли. Лошо е, че БСП и ДПС сложиха вторите избори в най-отпускарското време, когато тези, които ще гласуват срещу тях (за Зелените, сините и всички останали от отбора на добрите), ще са на Иракли, из Рила или другаде, но аз лично ще отложа и променя датите на почивката си, защото не смятам да нося моралната и фактическата отговорност за втори пореден мандат на БСП и ДПС, ако не гласувам за тези, които одобрявам и съм готов да инвестирам доза доверие. Това е. Казах. 🙂

Още нещо по темата "Защо ще гласувам за Зелените", или защо аз ще гласувам за тях?

На много места чета отговори на този въпрос. Всичките се свеждат до една много лесно смилаема теза: Защото всички са лоши, „нормални“ и компрометирани. Без изключение. За да дам шанс на Зелените да работят следващите 4 години, без да загубят ентусиазъм, да оредеят и да отслабнат. Тази логика почива главно на разбирането, че отправена към електората, ще го мобилизира и заведе до урните, събирайки повече от 100,000 гласа на евро-изборите и поне 4% на изборите за Народно събрание (колкото „струва“ 1 евро-депутат и влизането на паретията в българския парламент). Много добра логика и даже похвална със своя ентусиазъм и оптимизъм. Нужна е на Зелените в предизборната кампания…

Това обаче не е основната причина, която ще ме накара лично мен да гласувам за Зелените. Аз вярвам в голяма степен на математиката и социологията. Особено, ако дадени предвиждания се припокриват в голяма степен между две, три или повече значими агенции. Не искам да коментирам тези данни. Може да прозвучи депресиращо, а пък и те говорят достатъчно сами по себе си. Не искам да се впускам в пространствени обяснения защо не приемам подобен вид негативна мотивация на електората, най-малкото, защото подобна агитация предполага негативно представяне на опонентите – те НЕ СА това, те НЕ СА онова, те НЕ НАПРАВИХА всичко това, което ние ЩЕ направим. Те СА ЛОШИТЕ. Ние – ДОБРИТЕ. Доста рискова игра, защото при евентуален негативен за нас резултат от изборите, през следващите 4 години ще трябва да работим именно с тези, които сега имаме склонността да очерним. Аз не бих имал очите да лобирам за еко-кауза пред депутат, който съм нападал по подобен начин…

Това ме мотивира да напиша няколко реда защо аз ще гласувам за Зелените:

Защото повярвах, че те също могат да играят в отбора на добрите, противопоставяйки се заедно с всички останали нормални и разумни хора, на унищожаването на околната среда.

Защото вярвам, че благодарение на своята убеденост и решителност, доказана в борбата им за всяко кътче природа, разграбвано и бетонирано от мафията и олигарсите, Зелените няма да млъкнат услужливо, а ще водят успешна битката и на политическата сцена.

Защото давайки своя глас за Зелените, ще засиля позицията им пред тези, които потенциално могат да ни помогнат, а това са същите тези, с които сме работили, добре или не дотам добре, през осемте години на последните две правителства.

Ще гласувам за Зелените, защото така моят глас ще засили позицията на всички, които се противопоставят на ДПС и БСП и техните кръгове от фирми.

Ще гласувам за Зелените, защото така ще гласувам за всички, които имат волята и силата да променят статуквото.

Не на депресията! Още повече на зелената такава! Изборният успех е доста вероятен!..

Мнозина, в лични контакти с мен, ме обвиниха, че съм пишел „депресиращо“ и „отблъскващо“ за зеления електорат… Дължа им извинения! Поднасям ги!

Какво имам предвид с написаното от мен? Основното е, че не приемам по презумпция решения, които отрязват перспективи и възможности, особено такива, които безспорно имат потенциала да „качат“ изборни резултати и да направят посланията „по-чуваеми“, а отправящите ги „по-разпознаваеми“. Писах и по-рано, че това са рискове или възможности, които трябва сериозно да се анализират. За каква депресия, за какво отблъскване става дума?..

Нека се върнем на изборите. Вече имаме предвиждания. Такива на Алфа рисърч, направени за ГЕРБ, и такива на Маркет Линкс. Общото е доста сходно. Може да се каже, че в момента Зелените, според предвижданията, могат да получат около 1.6% на евро изборите, а българските парламентарни – около 0.3% при активност от около 38% (а покачването на изборната активност в страната от м. април е с около 3% покачване, според Алфа). По-ниската активност, ако приемем, че ядрото на Зелените е твърдо решило да гласува, където и да се намира, може да работи в наш интерес. Покачването, според Алфа, не ни помага. Не помага и юлското гласуване за Народното събрание, когато хората са по почивки. Да са живи и здрави депутатите от БСП и ДПС, приели отделни дати за изборите…

Е, сега, нещо антидепресантско:

Задача номер едно би трябвало да бъде това, да станем разпознаваеми, а посланията на Зелените – чути от електората. Хубавото е, че подкрепата, която еко-каузите имат, е огромна. Толкова голяма, че не може да бъде сравнена с нищо друго в сферата на политическите послания. Подкрепата на еко-каузите може да бъде сравнена само с национален идеал или интерес. А това, по принцип, може да катапултира резултатите на Зелените нагоре с огромна сила, стига Зелените да бъдат чути.

Надявам се, че за никого няма съмнение в това, че Зелените са нова, млада, креативна и перспективна партия, чиито основатели са доказали своята непримирима позиция към корупцията, беззаконията, олигархията и мафията. Тази характеристика затруднява диалога с партиите от т.нар. статукво, заради негативи от миналото, но пък е напълно обяснима, заради тежката борба, която т.нар. „еколози“ водят години наред за всяко кътче природа, най-безскрупулно експлоатирано от властта и финансовите кръгове около нея. Разбираем е скептицизмът на мнозина от членовете и симпатизантите на Зелените, които към този момент формират позицията на партията по отношение на възможностите за коалиране и партньорство.

Съществува огромна възможност, макар и доста идеалистично да звучи, Зелените да успеят да се преборят със собствени сили и да излъчат поне един евро-депутат, както и да прескочат 4% бариера, вкарвайки неколцина депутата в Народното събрание на Република България. Това би бил огромен успех, който зависи от всички тези, които изразяват своята подкрепа и одобрение към Зелените. Според маркет Линкс, това са около 10% от имащите право на глас. Това са всички тези, които не са безразлични към опазването на околната среда, към безчинствата на олигарси и всякакви орденоносци…

Ако всеки втори, изразил своето одобрение към Зелените, се размърда в деня на изборите и реши да НЕ ХОДИ за гъби, а до урните, Зелените ще могат да реализират своя потенциал. Ще върнат интригата в политиката с неколцината си депутати, доказали се по протестите като непримирими към мафията и олигархията.

Участието в изборите на всеки един от тези, които харесват Зелените е определящо! Подкрепата им, както и на част от негласуващите, може реално да промени политическата карта на България.

Бюлетина номер 12 дава тази алтернатива! Въпреки рисковете.!.. И стига вече с депресиите – хапче №12 помага!

Рисковете пред Зелените преди и след изборите

Напълно разбираемо, логично и приемливо е желанието на партия Зелените да запази своя граждански характер, оставяйки извън кръга на партиите от т. нар. „политическо статукво“, отправяйки критики и целяща промени в устройството на държавата и политическата система. Разбираеми са и повечето от аргументите, а вероятността партията да се легитимира като нова, чиста и необременена с негативи от миналото политическа структура е доста голяма.

Съществуват обаче и рискове, които всяка политическа партия трябва да може да предвиди, анализира и управлява в някаква степен. Изхождам от няколко основни хипотези:

  1. Зелените са симпатични и имат принципно и доста високо одобрение (видимо от обявеното изследване на Маркет Линкс), дори по-голямо от това на някои основни партии от т. нар. статукво, което би могло, при правилно отиграване в предизборната надпревара, да се трансформира в относително висока електорална подкрепа;
  2. Зелените, макар и харесвани от мнозина, са все още неразпознаваеми за огромния процент от гласоподавателите и гражданите, но това би могло да се промени при правилна игра в предизборната обстановка и да генерира по-висока електорална подкрепа в деня на изборите;
  3. При определени действия в предизборната надпревара, Зелените могат да се превърнат в сензацията на изборите, събирайки относително висок процент още на първото си явяване на избори, но по различен от този на всички досегашни „сензации“ начин, показан от „партиите-спасителки” с мускулести или фанатично крещящи и ръкомахащи лидери, или просто раздаващи празни обещания за „бърз и несимволичен напредък”.
  4. Зелените са изразител и разпознаваем борец за ценности и идеи, които, в невероятно, от социологическа гледна точка, висока степен обединяват обществото ни, до степен, която може да постави тези идеи дори в категорията на „националните идеали и интереси“.

Липсата на официална или неофициална позиция на членовете на органите на Зелените по отношение на възможните партньори на Зелените, публичен диалог с други партии, както и ясна декларация по отношение на неприемливи за нас политически партньори, ни лишава от възможността да се борим за колебливия вот на хора, които симпатизират на еко-идеите на Зелените, но имат други приоритети в политиката, които биха предпоставили техния вот в деня на изборите. Това е сериозен риск, на път да се превърне в пропуск, особено в ситуация, в която основните послания на Зелените за опазване на природните и националните паркове и Черноморието и т.н. от незаконно и вредно застрояване се радва на огромна обществена подкрепа. Подкрепа, която, изразена в проценти, в политиката стига до нива, граничещи с фантастиката.

Липсата на официална позиция по отношение на това, кои са политическите ни партньори и липсата на ясно и официално дефинирани политически опоненти ни праща в друга хипотеза, при която, въпреки високия (според Маркет Линкс – 10%) процент одобрение, остава нереализиран на изборите, заради невъзможността да бъдем разпознати, която бихме имали при евентуално партниране, при ясно дефинирани и публично заявени условия, с други политически сили, които имат по-висок рейтинг от Зелените, даващ им по-голяма трибуна в медиите.

Липсата на бърза реакция и ясна и официална позиция за възможните партньори на Зелените, които лично за мен са водещите партии от Синята коалиция, ни отдалечава от възможността за ефективни преговори, с много по-широк спектър от възможни договорености, ако това бъде направено преди тези партии да започнат своите кампании за набиране на подписи за явяване на парламентарните избори за Народно събрание на Република България. При тази хипотеза, ние рискуваме да попаднем в ситуация, в която, ако преценим, че партнирането е ни е необходимо, възможностите за изгодни за Зелените договорености ще бъдат силно ограничени, поради технически препятствия, като например подготовка на обща листа и фактическо участие в изборите като партия, а не чрез личности, излъчени и подкрепени от партията. Или по-просто, може сами да се изхвърлим зад борда на „парламентарно представените партии“, при хипотеза, според която „вкарваме“ депутат в НС, чрез обща листа с наши партньори (било то и коалиционни), свеждайки възможностите си за диалог и партниране до избор между „официално самостоятелно участие в изборите за Народно събрание“ или „неучастие на партията в изборите за Народно събрание, но излъчване на кандидати чрез обща листа с възможните ни партньори“. Лош и болезнен избор, който все още, в идните 3-4 дни може да бъде предотвратен в голяма степен при бърза игра и правилно отиграване. Въпрос на зрелост и приоритети.

Липсата или забавената реакция по отношение на актуални политически събития, като безпрецедентната политическа намеса в съдебната система или някои политически проблеми, тясно свързани с екологията, като например референдума за петролопровода, проведен в Поморие при изключително висока активност и спечелил около 90% от гласовете ПРОТИВ, ограничава възможностите ни да се легитимираме и да станем по-разпознаваеми благодарение на позициите си.

Изборите предполагат и анализ на възможния резултат. При хипотеза, според която Зелените прескачат самостоятелно 4-те процента няма какво да говорим. Нечуван успех за нова партия, без пари за кампания. Сензация!

При неуспех обаче нещата изглеждат не дотам оптимистични. При тази хипотеза трябва да се анализират други възможни рискове:

  1. Перспективата да останем поне още 4 години извън парламента, без ефективна подкрепа на идеите ни, особено тези, свързани с реформа на политическата система и държавното устройство, може да предопредели за доста дълъг период от време посланията ни като политически неизпълними в конкретната обстановка. Това, от своя страна, ни поставя пред риска тези послания да се маргинализират и да звучат нереалистично именно заради противопоставянето на тези, които ни подкрепят, симпатизират и приемат идеите и посланията ни (народа) срещу групата на т. нар. „политически елит” и методите й.
  2. В следствие на това, идеите, целите и програмата на Зелените могат да започнат да звучат нереалистично и неизпълнимо, именно заради дистанциране от „политическия елит” и стандартните механизми за реализация на политическа платформа и програма – участие във законодателната и изпълнителната власт. Така, рискът идеите да си останат просто идеи и неизпълними послания се засилва.
  3. Сериозни вътрешни противоречия по оста „самоизолация срещу диалогичност и тьрсене на стратегически партньори”;
  4. Отлив на симпатизанти и/или разделение;
  5. Радикализация на възгледите на по-твърдите и крайни членове на партията.
  6. Отлив на по-либерални симпатизанти.

Под „неуспех” аз лично разбирам всеки изборен резултат, който ни лишава от възможността да започнем незабавно ефективна работа по целите и програмата си, оставяйки ни в сферата на говоренето без максимално ефективна възможност за намеса в законотворческите механизми и процеса на управление на държавата. Т.е. всеки резултат под 4%. За да илюстрирам, 16-тина хиляди гласа при 40% от 6 700 000 гласоподаватели според сайта на ГРАО, дават около 0,6% изборен резултат. А, тенденцията е към покачване на избирателната активност към този момент, което „оскъпява“ процентите и усложнява задачата.

Бавенето и липсата на ясна официална позиция и ефективна реакция по всички тези въпроси и рискове може да ни постави в ситуация на предизвикан от самите нас политически цайтнот (липса на време за игра) и цугцванг (липса на полезен ход).

Бездействието по отношение на тези рискове ни лишава от един доста реалистичен начин да спечелим относително висока подкрепа, даваща реална възможност за ефективна работа по осъществяване на програмата ни.