Избори 2011

Независимият съд и дълбокият сън на българите…

Административният съд София-град (АССГ), в лицето на съдии Лозан Панов (по делото за касиране на изборите на кмет) и Славейкова (по делото за касиране на изборите за общински съветници) трябва до няколко дни да се произнесе по двете жалби.

Въпреки, че новият правосъден министър „не вижда проблеми с независимостта на съдебната система„, начинът, по който протекоха двете дела показва дълбок проблем с независимостта на съда в България. Всички доказателствени искания на жалбоподателите бяха отхвърлени, но въпреки това, съдът, в нарушение на правната логика и принцип, остави на жалбоподателите тежестта да докажат твърденията си за нарушения, свързани с прозрачни бюлетини, нарушения при броенето на гласовете, ограничаване на избирателните права на гражданите, невалидни, сгрешени, нищожни и фалшифицирани протоколи и други, които правят резултата в София неопределяем…

На всички присъствали на делата, граждани и журналисти, стана ясно, че представителите на ОИК и кмета Фандъкова, нямат никакви разумни, правно издържани аргументи срещу всички безспорни и публично известни факти за драстичните нарушения на изборния процес в София и цялата страна.

Така, съдът по безспорен начин утвърди и доказа това, че решението по двете дела няма да е законово, а политическо.

Това е така, защото няма достатъчно независим съд или съдия, с планове за кариерно развитие, който да отмени или оспори по някакъв начин изборната победа на диктаторско-милиционерската структура ГЕРБ. Избори, организирани и проведени в условия на тотален натиск над избирателите и при пълен провал на ГЕРБ в намерението им да ограничат търговията с гласове. Избори, които бяха опорочени и от това, че лично министърът на вътрешните работи участва в тях като шеф на щаба на водещата политическа сила. Избори, при които изборната администрация, ОИК-овете и ЦИК доказаха своята пълна несъстоятелност и некомпетентност, но не събраха куража да си подадат оставките.

Стигнахме и до абсурда, представителят на дясната опозиция в ЦИК да НЕ изрази особено мнение и да подпише без забележки становището на комисията до Конституционния съд, въпреки, че 11 от членовете на комисията имат възражения например, по прозрачността на бюлетините.

Така е в България.

През това време в Русия има масови, с участието на стотици хиляди граждани, протести срещу откраднатия им глас.

У нас? Стотина протестираха пред ЦИК… 7-8 души дойдоха една вечер пред ОИК-София да протестират срещу измамата… И с това се изчерпи гражданската съвест и потенциал да защитят фундамента на демокрацията — честни и свободни избори.

Затова в Русия, президентът Медведев (не беше ли Путин? Ааа, не! Той се кандидатира за идните избори. Обърках се от въртележките на медвепута) поне на думи обеща да провери всички сигнали за нарушения на изборния процес в Русия

У нас? Фидосова брани с цяло тяло изборния кодекс и твърди, че изборите са протекли при „ясни правила“ и, че „нямало нарушения„. Грешките били „от преди“, а процентът на хората, лишени от право да гласуват, бил 0.1

Ето затова, за разлика от правосъдния ни министър, г-жа Ковачева, аз се съмнявам в независимостта на българския съд и съм сигурен, че АССГ ще призведе просто едно абсурдно, изцяло политическо решение, без грам правно основание и никакъв морал.

До дни ще станем свидетели на поредното падение на „независимата“ ни съдебна система. Вероятно, най-абсурдното, за което няма да са виновни следствието и МВР, а ще си е виновен самият съд… Ще си е виновен заради липсата на кураж и воля, въпреки личния дискомфорт и риск, да отсъди адекватно и по съвест, а не по интерес или под натиск.

Има само един начин АССГ да не произведе чак най-абсурдното решение за 2011 и то е Конституционният съд да избърза и да се произнесе тази година по жалбата за касиране на президентските избори…

…Не по-малко абсурдно!

А ние? Тихо, да не ни събудят гърците!

ГЕРБрерска изборна аритметика

Публикувам две копия на разписки, издадени от Информационно обслужване на СИК при въвеждане на данните от резултатите от изборите за кмет и съветници в София. В последствие, протоколът е загубен и Информационно обслужване тази разписка, коригирана два пъти, служи за изработване на СЛУЖЕБЕН ПРОТОКОЛ,  на базата на който е формиран крайният резултат от изборите в столицата…

ТЕЗИ РАЗПИСКИ СА ГАРАНЦИЯТА, ЧЕ ДАННИТЕ ВЪВ ВСИЧКИТЕ СЛУЖЕБНИ ПРОТОКОЛИ СА ВЕРНИ, А КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ — ДЕЙСТВИТЕЛЕН И ЗАКОНЕН!


Нито разписките, нито служебните протоколи имат подписи. Данните са извлечени от архива на Информационно обслужване и са ЕДИНСТВЕНИЯ ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ за резултатите в секциите, за които има служебни протоколи, а повторно преброяване не бе допуснато от съда.

Първата разписка е сгрешена и е издадена втора за същата СИК, с „коригирани“ резултати.

Вижте сами как…

Ако бяхме нормална държава…

снимка: „24 часа“

Ако бяхме нормална държава вътрешният министър най-вероятно нямаше да е шеф на предизборен партиен щаб. 

Катуница го доказва. 

В селото има бунт. Въоръжена до зъби жандармерия. Убийство, опит за убийства с прегазени граждани и полицаи. Футболни хулигани. Палежи на къщи.

През това време вътрешният министър е в отпуск и обикаля ли обикаля и агитира ли агитира за изборите. Скандира „Победа“ и вероятно слуша Веселин Маринов. Прощава се с жена и дъщери в стил „Мила ми Венето…“ от борда на „Радецки“, предвождайки четата на ГЕРБ.

Ако бяхме нормална държава, това нямаше да се случи.

Нито нароченият за цигански „цар“ Киро щеше да е това, което е, нито до палежите щеше да се стигне.

Цветанов нямаше да е шеф на щаб, щеше веднага да се върне на поста си, или най-вероятно оставката му щеше да бъде приета до дни. Ако бяхме нормална държава…

Вместо това, комисар Калин Георгиев обясни в ефира на bTV, че полицията не се намесва по време на палежите, защото „това е специална практика, за да може напрежението да се успокои„. Пак по тази причина, полицията няма да ограничава правото на придвижване на гражданите.

Както казах, през това време министърът-отпускар скандира „победа“ и зове да гласуваме за ГЕРБ.

Всичко това да ви напомня нещо?

На мен ми напомня две неща! 

Напомня ми на Л. Начев, който няколко часа след като трима полицаи са застреляни в „Люлин“ се забавлява в нощен бар с манекенки. Сниман от Севда Шишнамова, той я пита: „Това нали няма да го даваш?“

Напомня ми и на едно премиерско хоро, докато 14 войника изгарят живи късно вечер, прибирайки се след нерегламентирана работа на частен обект.

Добре, че убиецът и подпалвачите от Катунци са арестувани, според комисар К. Георгиев.

Въпросът е дали все още някой смята, че да си шеф на МВР, да си в отпуск, да откриваш предизборна кампания, докато из страната има убийства, мини етнически бунтове с опит за линч и палежи, е нещо напълно нормално. Дали това наистина е печеливша изборна стратегия и кой печели от това?

Въпросът, всъщност, е дали живеем в нормална държава?

Какво обещава Борисов за еврофондовете между две дати на избори в България

В медиите може да бъде намерена следната информация за очакванията на премиера Борисов за процента на усвояване на евро-фондовете от България.

Дали съществува нямамва връзка с датата на изборите — преценете сами:

Септември 2009: Усвояване на близо 98% от европейските средства до края на мандата е целта, която си поставя правителството.

Август 2010: „…Гарантирам, че ще усвоим над 50-60% от еврофондовете„, заяви премиерът Бойко Борисов във Варна.

Ноември 2010: „Какво ще има България след края на мандата? Ще има поне 50% усвояване на еврофондовете, които при вас бяха спрени…“

Декември 2010: „Оптимист съм, че през следващите няколко месеца темпото на усвояване на средства от ЕС ще се увеличи от 7 на сто на 40%”, заяви министър-председателят.

Януари 2011: „…Тази година ще отидем на 40%. До края на мандата ще отидем на 70-75%…“

Юни 2011: Усвояването на парите от еврофондовете ще стигне до 85-90% в края на 2013 година

Август 2011: „…В края на мандата ние ще отидем на 90 – 95% усвояване на еврофондовете…“

(Източниците на цитатите могат да бъдат намерени на нашия сайт www.politikat.net.)

Както писа Mediapool.bg, от Фондация „Четиринадесети януари“ предложихме следното:

Заради тази тенденция от организацията шеговито предложиха въвеждането на нов индекс, подобно на борсовия SOFIX, който обаче да се казва ЩУББ. Абривиетурата идвала от изречението „ще усвоим“ в комбинация с инициалите на министър-председателя.

Живеем си в приказка! Безкрайна приказка…

Снимка: в-к Дневник

Излязлата тези дни новина, че ГЕРБ са обсъждали името на Борисов за президент засили усещането за приказка, в която живеем! Принцът и принцесата, облечена във вълшебно красива рокля, се целунаха и най-сетне се взеха, дворецът отново е на народа, а злото чудовище беше убито (по „Голямото жури“ на Дарик от миналия четвъртък)… Приказка!… Всичко бе толкова приказно тази седмица, че и добрият юнак, дал заявка преди почти две години да пребори триглавата ламя, пардон, коалиция, все убил-недоубил змея, а вече се оглежда да се намърда в бърлогата ѝ, намираща се на „Дондуков“ №2.

Това си е новина!..

ГЕРБ обсъждали името на Борисов за президент. Сякаш на всички ни не ни е ясно отдавна, че на фона на пълната административна парализа, главоломно растящата контрабанда, почти нулевата прозрачност и честност при държавните поръчки, баснословното, надминаващо дори мащаба на Тройната коалиция, източване на ДДС, все по-обедняващия враждебен електорат и увеличаващата се данъчна тежест, единственото убежище на премиера е в президенството…

Нима някой се е съмнявал, че премиерът, все по-ярко играещ ролята на началник на пътно-строителна фирма, в краен случай на спортен министър, раздаващ пари за футбола и строящ стадиони и спортни зали, има само една възможност да дезертира от задълженията си, прикривайки се свенливо зад привидно по-големи отговорности — тези, на почти безполезния и безсилен президент. Нима някой се е съмнявал, че за лидера — жизнената сила на партия ГЕРБ, премиера Борисов, все по-дълбоко затъващ в управленско безсилие и безскрупулна политическа безпринципност бягството от премиерския пост в сградата насреща е единствения безопасен изход… За да илюстрираме управленския хаос и политическата безпринципност на ГЕРБ и лидера ѝ, достатъчно е например да проследим мутациите в позицията на премиера относно АЕЦ „Белене“. Мнението му варира от това, да спрем този „корупционен проект“, довел до „стотици милиони загуби“, през „Първанов е виновен“, до окончателното „без Белене българската икономика ще фалира, а токът ще поскъпне 18 пъти…“ Последните му беленски изяви доближават Борисов до БСП със страшна сила, тъй като, според лидера Станищев, „отказът от Белене е национално предателство“, а Румен Овчаров пък ни уверява, че „Белене е най-добрият европейски проект…“

Друг проблем, способен да откаже премиера, обладан от чувство за историческа роля и функция, е пълният провал на гръмко декларираната и подплатена със багери и друга селскостопанска техника безмилостна битка с организираната престъпност. Не само, че опорочените обществени поръчки клонят към 100%, не стига, че източването на ДДС е нараснало двойно спрямо Тройната коалиция, ами на всичкото от горе и контрабандата се е увеличила 100%, при това, парите се събират централизирано, а „редовите“ митничари просто получават нареждане от най-високи нива да пропускат тировете. Вицето Цветанов пък, борейки се с бандитите, стигна до баснословните 50 хиляди разпечатки на трафични данни за 2010, от които 30 хиляди без съдебен контрол. СРС-тата пък са нараснали за същата година управлението на ГЕРБ с близо 60%, а вътрешният министър пък лично е подписвал по едно разрешение за подслушване на всеки 3 дни…

Това е реалността, прокрадваща се в иначе сервилно благоразположените медии, описващи приказни сюжети.

Не му стигат проблемите на премиера, остава и за Цветанов да мисли, който пък, разпасан и с чифте пищови на голия тумбак, видимо съвсем го е ударил през просото… Доказал-недоказал собствените си приходи ловко ги прехвърли на тъстовете си, министърът пък взе да става все по-недоволен и видимо изнервен, започна да се кара на журналистите, осмелилите се да му задават въпроси за полицейското насилие…

Малко му е това на Борисов, ами в WikiLeaks взеха да излизат и телеграмите от американския посланик, издаващи го в слабост пред неудържимия руски натиск…

В контекста на всичко това, на пълния хаос в страната, на компрометиращите телеграми за Борисов, изтекли в BalkanLeaks и Bivol.bg, президентството изглежда единствения полезен за премиера ход, където да се скрие от собственото си политическо и управленско безсилие и безидейност. Ако все пак, въпреки признаците за предстоящ срив на доверие към него, Борисов успее да се скрие в президенството, това ще е вероятно последния пост, който той има шанс да изкара до край. За разлика от всичките му досегашни, прекъснати преждевременно…

Освен, ако не иска да се кандидатира за Патриарх, по идея на Комарницки…

Христо Комарницки, в-к СЕГА