Голяма па̀ра се вдигна покрай някаква идея, предложена от Служебния кабинет за въвеждане на уседналост при националните избори в България. Много шум се вдигна, много обвинения във фашизъм се чуха…
Няма да скрия, че участието на Стоил Стоилов при Милен Цветков ме провокира да се замисля върху идеята за уседналостта при парламентарните избори, която доскоро считах за ерес по отношение на демокрацията. От него си припомних или научих някои нови неща. Едно от тях е, че подходът към избирателните права може да е без ограничения – тоест, всеки български гражданин има правото да гласува. Има и вариант, при който това право може да бъде ограничено. Например, уседналостта при местните избори. Макар и оспорван, вкл. и от конституционна гледна точка, този принцип бе възприет от обществото и сега на местни избори гласуват само български или чужди граждани, живели в съответното населено място най-малко 6 месеца преди изборите за кмет или общински съветници.
Въпросът бе повдигнат заради идеята да се въведе принцип на уседналост и при изборите за Народно събрание на България… Съпротивата сведе аргументите си до равните права по Конституция и нелепи нападки в шовинизъм, патриотарство или откровени обвинения във фашизъм.
Стоил Стоилов
При обсъждане на въпроса с уседналостта при гласуване за парламента на България – идеята да бъдат наложени някакви ограничения на българите зад граница, трябва да се вземе предвид факта, че тези наши сънародници в най-общия смисъл са се отделили трайно от правната територия на страната (цитирам Стоилов), от която черпят своите права, но и задължения като български граждани.
Самият аз съм давал за пример паричните транзакции на българите в чужбина към свои роднини или близки в страната, но приемам аргумента, че това е лично решение, а не задължение, от което те да черпят права. Приемам мнението, че имуществените аргументи не би следвало лековерно да пораждат политически права – иначе ще се наложи да решаваме въпроса с близо 300 хиляди руски граждани, които притежават имоти в България. Трябва ли и те да имат избирателни права у нас?
Слепите, без аргументи обвинения в недемократичност са несъстоятелни, най-малкото заради примера на развити и утвърдени демокрации, като Великобритания и Германия, които имат въведен принцип за уседналост в националните избори. Ще си позволя да повторя и допълня примера на Стоил Стоилов: освен Канада, Австралия и Великобритания, където има ограничения да не си отсъствал повече от съответно 5, 6 или 15 години от страната, за да имаш право да гласуваш, в Германия правилото е да си живял поне три месеца непрекъснато в страната през последните 25 години, след като си навършил 14 години.
Въпросът за уседналостта при националните избори е свързан и с лоялността. Самата Конституция на България, в своя чл. 65 въвежда ограничение по отношение на двойното гражданство – за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Очевидно е, че обществото се е съгласило с това ограничение пред българите, които желаят да упражнят пасивното си избирателно право – да нямат двойно гражданство. Плуралистичният подход предполага да обсъдим въпроса с двойното гражданство при упражняването на активното избирателно право – да избираме народни представители.
Може да бъде повдигнат и въпроса за лоялността по отношение на участието в избори в България и в другата държава, от която придобивате второ гражданство. Един пример, който веднага изплува в съзнанието ми е български граждани, гласуващи за партията на Путин в Русия и правото им да влияят върху легитимността на изборите в България. Или тези, които ще гласуват на референдума на Ердоган в Турция…
Да продължим нататък:
Не само Германия има ясно дефиниран принцип на уседналост. Такъв има и в Италия. Там италианските граждани, живеещи извън страната се регистрират в служба на италианските граждани, живеещи извън страната (AIRE), с цел да могат да гласуват. След което получават по пощата изборните книжа и ги връщат обратно с пощенски плик с предплатена услуга.
За Великобритания вече стана дума – всеки британски гражданин, който е бил регистриран да гласува на изборите през последните 15 години, като този период започва не когато са напуснали страната, а от последната регистрация в списъците за гласуване.
Очевидно е, че разговорът за уседналостта е немислим без дискусия по други базисни за изборния процес и механизъм въпроси:
Дистанционно гласуване (по поща и в Интернет);
Гласуване с пълномощник;
Наличие на адекватен регистър на гласоподавателите;
Динамична регистрация на изборите и изчистването им от т.нар. Мъртви души…
И все пак, понеже част от истерията се подхранва и от националпопулистите, кичещи се с термина патриоти, ще завърша с една поредна, но не и последна възможност – възможността да се заложи изискване за неучастие в изборите в страната, в която пребивава българският гражданин, ако иска да гласува за родния парламент – декларация, която да поставя избирателя отговорен пред Закона при нарушаването ѝ…
Уговори поне един свой приятел да гласува. От негласуващите…
Да гласува за който реши, извън Картела и Корпорацията.
Да гласува за малка партия, за която агенциите умишлено мълчат.
Но чиста. И истински ангажирана с каузите, които харесваш. За да има къде да си почиваш лятото.
За листа, чийто водач може и да не харесваш, но знаеш, че не прокарва интересите на Газпром и Путин в България. Защото знаеш, че тези политици водеха България към ЕС и НАТО.
Защо да ги уговаряш?
Защото така ще объркаш много сметки.
Защото така ще направиш „инвестицията“ им в купуване на гласове лоша и невъзвръщаема.
Защото 10% (един от десет твои негласуващи приятели) повишение на активността оскъпява евродепутатския мандат!
Защото гласът за малките партии не се преразпределя, но повишава цената на мандата и вкарва твоята партия в играта!
Защото ти и твоят приятел, когото ще уговориш да гласува, ще сложите точка на политическите ГМО-та като Сидеров и Бареков. Ще ги закриете като милиционерски или корпоративни проекти. Защото 200-300 хиляди гласа за депутат са непосилна цена за тях, колкото и пари да изхарчат по медиите или пазарувайки избиратели…
Защото така ще оставиш само двама депутати за ДПС. Жалко, че вторият е Пеевски, но младежкото ДПС може да успее да се пребори с преференциите за своя лидер.
#КОЙ знае?
Защото така ще накажеш Столетницата.
За лъжата!
За подмяната!
За откраднатия преход!
За неосъществената демокрация!
За плюещата журналистика, приютила се в листата й!
За ширещия се (интер)национал-социализъм!
За Путин и Милер!
За Евразия и Кремъл, който е „като слънцето и водата за всяко живо същество“…
За проваления Референдум…
А ако уговориш един свой приятел от онези десет, които няма да гласуват, ще направиш промяната!
Партийните ядра на Картела и Корпорацията вече са мобилизирани.
Електоралните гета са подчинени.
Почти изцяло, почти „на 100%“.
Но купуването на гласове и контролираният вот имат предел.
Видяхте как БСП феодализира миньорите в Бобовдол. Виждали сте как всички партии от Картела и Корпорацията купуват гласове. Но не могат да купят повече отколкото са на пазара. Купуването на гласове и контролираният вот има предел! Все пак е скъпо упражнение. Рискова инвестиция. Ако качиш активността – инвестицията е невъзвръщаема.
Затова — уговори един или двама свои приятели да гласуват!
Има смисъл!
Със сигурност ще объркаш плановете на Картела и Корпорацията.
Ще объркаш плановете на кафеджиите, които се срещат пред камери, но се уговарят на четири очи;
На комисионерите;
На мустакатите;
На дебелите;
На „успелите“ на 33;
На мамините синчета и на татко момчетата;
На „новите политици“, но стари журналистически дудуци;
На рубладжиите…
Ще объркаш плановете на всички, но ще помогнеш на партията си, която е извън Картела и Корпорацията.
Гласувай!
За природата, за морето, за Карадере или за Пирин;
За арестуваните на Орлов мост;
За да си „В крак с времето“;
За да се извиниш за съветската агресия, когато политиците ни не смеят да си отворят устите;
За наглеците, скрили се зад чугунени шмайзери и гранати;
За тези, които водят България към Европа;
За тези, които я спасиха няколко пъти след комунистите;
За да няма нови луканови и виденови зими…
Гласувай!
Срещу банкерите-политици;
Срещу мутрите;
Срещу медийните монополи;
Срещу телефонни назначения;
Срещу тези, които чадъросват бирени босове;
Срещу ченгетата;
Срещу „нашите момчета“ на Държавна сигурност!..
Срещу обикновени продажници! Срещу безпринципните кариеристи…
Гласувай с преференция, за своя кандидат, защото не искаш друг да води твоята листа…
Гласувай някак.
Заради 350 дни протест.
Уговори само един или двама свои приятели да гласуват.
– Изпратихте писмо до г-н Ханес Свобода, лидер на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, с въпроси, свързани с ролята на неправителствените организации „Отворено общество“ и други в протестите срещу кабинета Орешарски. Как коментирате отговора на Свобода, че няма информация за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики на която и да било неправителствена организация?
– В поредица от интервюта във всички възможни медии депутати, включително Манолова, Жаблянов, Сидеров и министър Йовчев, излагаха тези, че протестиращите са платени агитки, групи неолиберали и/или соросоиди. С това на практика те компрометираха идеята за съществуващ независим и обективно работещ неправителствен сектор в България, който служи за коректив на политическата и управленска класа в страната, а и запълва техни дефицити. Това е крайно непочтено от тяхна страна, защото това са лъжи, които по никакъв начин не могат да бъдат доказани.
Заради това аз бях длъжен да напиша това писмо до г-н Свобода. Отговорът на писмото е точен и ясен – няма данни за незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики, с което г-н Свобода ясно заема позиция, различна от позицията на управляващите. Освен това, той добавя, че протестите са заради огромното недоверие в политическата и социална система в България. В отговор на това писмо ми се струва, че се промени стилистиката на самите управляващи относно неправителствените организации. Затова смятам, че писмото до г-н Свобода свърши работа за неутрализиране на лъжовните тези на управляващите.
– Можете ли да дадете прогноза как ще се развият протестите? Какво следва и каква политическа есен ни чака?
– Още от първия ден на протестите гражданите се опитват да разберат едно нещо – кой наложи кандидатурата на г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Има механизъм, който спуска и налага задкулисно кандидатури. Кой е този субект, който има сила над БСП за подобно нещо? Ако приемем, че кандидатурата е на ДПС, както заяви самият Станишев, това би значело, че социалистите са под контрола на ДПС. Самата Татяна Дончева пък каза, че „правителството ни е дадено на концесия“. Янаки Стоилов заяви, че „ако парламентът бъде разпуснат, властта може да бъде завзета от още по-алчна олигархия“. Тоест, самата група на БСП признава, че правителството има много сериозни и дълбоки зависимости. Затова отговорът на въпроса „Кой назначи Пеевски?“, разкрива цялата грозна картина на дълбоки икономически зависимости, които на практика крепят Парламента.
– Каква е алтернативата на това управление?
– Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден. За мен алтернативата минава през предсрочни избори. Има достатъчно социологически проучвания, че ситуацията след едни предсрочни избори ще бъде различна. Според мен протестът трябва да доведе до две неща – оставка и предсрочни избори. А след това избирателите ще решат кой ще управлява.
– Навсякъде в Европа, а и не само, „Зелените“ са с по-лява идеология. Защо в България Зелените става част от десния Реформаторски блок?
– Моят отговор е, че „зелената“ политика може да бъде определена и дефинирана през конкретните политически мерки, които се предлагат. Например, ако един бизнес е вреден за околната среда, могат да бъдат предложени данъчни утежнения за този бизнес, което е по-скоро лява политика. Но могат да бъдат предложени алтернативи, които да облекчат данъчния режим за екологичния бизнес, което е дясна политика. Тепърва „Зелените“ ще дефинират своята политика, но има неща, за които тяхната позиция е ясна. След огромни усилия за опазване на Пирин, сегашните управляващи дават заявка, че ще строят втори лифт на Банско, без никаква индикация, че това е икономически съобразно и изгодно от гледна точка на опазване на околната среда.
– Защо десният електорат се разпада, а левият се консолидира?
– Не съм сигурен, че левият електорат се консолидира. В ляво се чуват поне 4 тези. Господин Петър Волгин говори за радикална левица, една група интелигентни млади хора се определят за новата левица и социалдемократи, има индикации около Татяна Дончева и Георги Първанов и има левица около Сергей Станишев. Така че лявото изглежда доста раздробено за момента. Относно дясното, отворът там минава през ясното разбиране на въпроса „Дясна партия ли са ГЕРБ?“. Отговорът на този въпрос би помогнал на дясномислещите хора в България,да се идентифицират по-добре.
– Как интерпретирате вота на недоверие, който ще бъде внесен в четвъртък от ГЕРБ?
– ГЕРБ сериозно трябва да помислят, дали вот на недоверие за цялостна политика не би направил услуга на управляващите. Според решение от 22 октомври 1992 г. на Конституционния съд при искане на вот на недоверие за цялостна политика не може да бъде искан такъв в следващите 6 месеца. Аз не вярвам, че ГЕРБ с цялата си мощ не може да привлече няколко души експерти, които да формулират няколко вота на недоверие в различни сфери подред. По-политически съобразно би било, ако в действителност ГЕРБ работят за свалянето на сегашната власт, да помислят за отделни вотове в отделни ресори.
Публикувах този статус в профила си във фейсбук. Преди да успея да пусна текста в блога си, нещата се промениха динамично, но все пак реших да го публикувам и тук.
#ДАНСwithme гласува вече 96 вота на недоверие на кабинета Орешарски. Тази вечер е поредният, 97-ми вот на недоверие. 75% от хората са убедени, че това правителство работи в услуга на тесни икономически кръгове и своите близки приятели. Над 80% от хората искат предсрочни избори, а само 19% искат пълен мандат на управляващата коалиция на ДПС, БСП и АТАКА.
Подкрепата за това правителство е по-малка от механичния сбор на електоралната подкрепа на партиите, които стоят зад него.
Вотът на недоверие извън парламента вече се е състоял. Въпрос на време е това да се случи и в парламента, а парламентарните механизми трябва да бъдат използвани по най-добрия начин.
Не трябва вотът на недоверие да се превърне в защитна стена за БСП и ДПС – според решение на Конституционния съд от 22 октомври 1992 г. след вот за цялостна политика повторен вот не може да се иска за период от 6 месеца.
ГЕРБ, като парламентарна опозиция, която иска да предизвика предсрочни избори, давайки заявка за властта след тях, трябва да намери начин да аргументира своята позиция срещу властта, показвайки слабостите на управлението в отделните ресори, за да може да иска периодично вот на недоверие.
Сред тоталните провали на сегашната власт са кадровата политика, вътрешния ред, националната сигурност, заявките за възстановяване на пагубни за околната среда и икономиката проекти, като Белене, Южен поток и втората кабинка на Банско… Тоест, вместо да направи услуга на БСП, бетонирайки кабинета за 6 месеца, опозицията в парламента трябва да намери начин да „клати“ кабинета чрез периодични вотове на недоверие в различните ресори.
Вот на недоверие за цялостна политика би бил грешен политически ход, ако могат да бъдат поискани отделни вотове в различните сфери на управление на кабинета „Орешарски“. Това е начин да се показва несъстоятелността на това управление, което загуби своите морални основания да управлява на 14 юни 2013 г.
Решение за вот на недоверие трябва да бъде взето и в контекста на предстоящи решения на #КС по казуса Пеевски и исканията за касиране на изборите. Решенията на КС могат да доведат до отнемане на 2 или 3 депутата от #ДПС, с което #Атака ще бъде поставена в неизгодна самоубийствена позиция да подкрепи по-категорично БСП и ДПС. Това би било неизгодно и за БСП. Тоест, ГЕРБ трябва да проявят повече фантазия при искането на вот на недоверие.
80% искат предсрочни избори; 65% определят протеста #ДАНСwithme като справедлив; 51% го подкрепят. (клик)
Това е основата, на която трябва да стъпят всички, които коментират протеста критично, или доброжелателно.
За просто плюещите няма нужда да говоря. Те са впечатляващи с две неща: едните, със своята систематична и методична сервилност към силните на деня. Другите са характерни с необяснима си омраза към протестиращите, желаещи положителна промяна. Защо първите плюят омразните им „протестъри“ е ясно — money makes the world go round. Защо вторите, претендиращи да са велики стратези и анализатори, ефективно работят за провала на протестната вълна в България — това е необясним за мен феномен.
Моята цел и разбиране, с което се асоциирам с протестите, е желанието ми да съм полезен за процес, който е сред най-значимите неща, случващи се в България, след 10.11.1989-та.
Последните 24г. на пост-комунистическо, криминално битие раздели България на две.
Едната част, заради икономическата зависимост, от която не им се дава шанс да се измъкнат, или заради тоталната дезинформация, в която са държани от своите политически лидери, се лута в избора между едни и същи поизстинали политически ястия. Тази част лесно залита и към силно претоплената, с леко кисел дъх манджа на поредното „ново лице“, „месия“ и „спасителна алтернатива“. Бареков, Валери Симеонов и други подобни, се готвят да са поредната патерица на някоя от удобните партии – символи или на клиентелизма, или на олигархичните зависимости.
Втората част е на информираните и непримиримите, които, разполагайки с цялата достъпна в медиите и Интернет информация, са направили своя съзнателен и мотивиран избор и се обявяват ефективно или принципно в подкрепа на протеста #ДАНСwithme и искането за оставка и предсрочни избори.
Добрата новина е, че втората част става все по-голяма. Расте, благодарение на неприкрито наглите действия на партийните елити. За тези 80% говоря. За тях няма съмнение, че мафията в България е завзела държавата и, че партийните върхушки са като плевел — зависими протежета или директни представители на олигархията, които задушават икономиката, политиката и обществения живот у нас.
За тези 80% е важно протестът да успее, а успехът се състои само в две неща: Оставка и предсрочни избори.
А аз лично смятам, че сред перспективните действия, с които може да бъде разбит посткомунистическия олигархичен картел, завзел политически и икономически страната, са следните напълно изпълними цели:
Засилване на мажоритарния елемент в изборите, чрез преодолим преференциален праг, позволяващ на избирателите да подреждат партийните листи. Между 0% и 5% максимум;
На местно ниво, аз бих защитил дори връщане на избираемостта на районните кметове в София, Пловдив и Варна;
Облекчаване на режима на регистрация на партии и граждански инициативни комитети за участие в избори, най-малкото, по отношение на необходимия брой подписи;
Регулация и ограничаване на платената политическа пропаганда в обществените и частните медии. Зрителят трябва да знае кога го облъчват с платена пропаганда и кога не. Личната ми увереност е, че всяка форма на платена политическа пропаганда трябва да бъде забранена. В краен случай — приравнена като условия изцяло с комерсиалната реклама;
Промяна в закона за политическите партии, с която партийните субсидии трябва да бъдат намалени значително и да преминат в post-payed режим при ясна и стриктна регулация и контрол на разрешените и направените разходи;
Проблемът с медийната собственост трябва да бъде решен един път завинаги, при което собствеността на медиите трябва да стане ясна и прозрачна, а възможността за скрито притежание, чрез офшорки — премахната законодателно;
Трябва да бъде решен и проблемът с медийната концентрация, като в това число влиза и казусът с цифровизацията, по който срещу България има предприети правни действия;
Постепенно намаляване на концентрацията на държавните пари в КТБ, започнато от служебния кабинет на М. Райков. За сведение, тази концентрация нарасна за последните два мандата — на тройната коалиция и на ГЕРБ;
Законодателно ограничение на възможността за сключване на всякакви договори и сделки с офшорни компании, по които държавата или общините са страна.
Вероятно има и други точки, но тези, ако бъдат изпълнени от следващото Народно събрание и нов Министерски съвет, след предсрочни избори до края на 2013, това ще е едно добро начало, което ще пропука полит-икомомическия картел, завладял България.
На 15 април 2013, Politikat.net разговаря по актуални теми за СРС и подлсушване с бившия министър на вътрешните работи по времето на Тройната коалиция, Михаил Миков. Въпросите зададе Асен Генов. Поради временно затруднения достъп до сървъра, на който хостваме с Комитатасайта на организацията ни, препечатвам текста в блога си.
Разлики между Цветановгейт и „Галерия“
На въпрос, каква е разликата между „Галерия“ и Цветановгейт, Михаил Миков заяви, че вижда много сериозна разлика. Когато случаят „Галерия е станал известен, веднага са били предприети мерки, а в момента постоянно се търсят оправдания за Цветанов, за да стигне до смешни изявления на самия Цветанов, че се опасява от подслушване. Друга разлика Михаил Миков вижда в силната политизация на ръководствата на службите за сигурност, последователно прокарвана три години и половина.
Дали безконтролно е било подслушването и в двата случая, се поинтересува интервюиращият Асен Генов. За устни заповеди ли става дума, какви са конкретните прилики и разлики? Миков припомни, че все пак тогава скандалът не е бил в МВР, а през 2009 е имало обстойна проверка на СДОТО от прокуратурата, която е открила само технически нарушения, свързани с финансовата защита на преноса на данни. Докладът от 2009 показва какво е било състоянието на службите преди това. Докато днешният доклад показва редица нарушения, които не биха могли да се случат неволно. Нарушенията са предизвикани от празноти в подзаконовата уредба в службата до престъпления по унищожаване на информация и незаконно използване на техника, допълни Миков
Почеркът на управлението на ГЕРБ в службите
Асен Генов цитира чл. 32 от Конституцията, който се отнася именно до навлизането в личното пространство на гражданите и употребата на СРС и трафични данни, което се случва след запетайката в алинея 2 (само в случаите, предвидени от закона). Дали работата в подкомисията потвърждава или отрича, че нещата са се развивали именно след запетайката или преди нея?
Миков предложи бившият премиер Борисов да прочете много добре този член на Конституцията, особено като си припомним неговите изказвания от началото на мандата: Всички ще бъдат слушани, министрите ще бъдат слушани, а и едно от последните му изявления към журналистите, че по отношение на всеки може да бъде изготвено досие или компромат. От такъв „контра“-конституционен манталитет, заключи Миков, когато игнорираш и не се съобразяваш с този конституционен текст, от едно такова послание следват и действията, които се случват сега в системите за сигурност. Това са тежки, флагрантни нарушения на човешките права. Те забравят, че това са изключителни способи, свързани с разкриване и доказване на престъпления, а не способи за използване на информация за политическия опонент, за бизнеса или за съседа. Случаят с Мишо Бирата е много показателен, най-малкото защото това правителство замени имената с прякори. Констатациите в докладите на подкомисията показват през годините, че нищо не е предприето за подобряване на ситуацията, изтъкна Миков. Има трикратно увеличаване на подслушванията за последните 2–3 години, допълни той. Той напомни и за важна дупка в методологията на статистиката – от изводите в доклада на подкомисията може дори да се установи, че е трудно да се преброят исканията за т. нар. трафични данни (локиране на телефон), защото редът е различен, а обемът е огромен. Парламентарният контрол в тази област трудно може да се реализира.
Триковете със статистиката
Асен Генов се спря върху отчетения спад на употребата на СРС през 2011г – дали е заради опити да се придаде по-лицеприятен вид на статистиката, подобни на тези, описани в инструкцията на съдия Янева, според която да се отчитат исканията по личности, а не по брой употребени технически средства, защото тогава, през 2011, има спад след 2009 и 2010?
Бившият член на подкомисията за СРС припомни, че подкомисията е излязла с категорична позиция, че не приема тази промяна в критериите за отчетност, целяща да успокои общетсвеното мнение. На изслушване на съдия Янева пред комисията категорично не е приела тази промяна. А спадът на статистиката конкретно се дължи на друго – очевидно докладът за 2010 е прочетен внимателно от прокуратурата и спадът е голям в използването на СРС за досъдебно производство, а същевременно, има рязък ръст в МВР към използване на СРС в оперативната работа. Което показва, продължи Миков, изместване на тежестта от разкриване и доказване на престъпления в условията на досъдебното произдводство към използването на СРС в оперативната работа, в други структури на МВР, извън тези, които разследват по определени досъдебни производства. Така че, един път има спад на заявени от прокуратурата искания от 40–45% (2011 спрямо 2010) в досъдебното производство, но има и ръст около 20–30% на заявките от различни структури на МВР. В законодателството бяха разширени възможностите различни звена на службите да искат достъп до СРС, т.е. подслушване, което много разшири кръга от субекти, което затруднява както вътрешния контрол, така и контрола от подкомисията върху обосноваността на исканията, върху необходимостта от събиране на тази информация, използването й и унищожаването й, продължи да изброява проблемите в отчетността той.
Кое е по-важно – броят подслушвани лица или броят използвани технически средства. Някак си се скрива фактът, че покрай един човек със 100 контакта, се слушат всичките 100 контакта, разви мисълта си интервюиращият.
Михаил Миков беше категоричен че такива статистически трикове несъмнено не са коректни, защото се събира много информация за свързани лица. Логиката и духът на Конституцията и Закона е, че говорим за изключителни средства и законът трябва да се тълкува не разширително, а стеснително. Това е тънката граница между човешки права и свобода и сигурност, от друга страна.
Политиката на БСП за специалните разузнавателни средства
Предвид малката разлика в прогнозите, напълно възможно е, следващите управляващи да са от БСП, каква би била тогава политиката им в областта на СРС, попита Асен Генов.
Напълно възможно е това да се случи, потвърди Миков. Той наблегна, че законът трябва да се тълкува стеснително, а не разширително в случаите на използване на СРС. Изтъкна необходимостта да се върне Бюрото за наблюдение върху СРС, което да не съвпада с парламентарните мандати и да не може във времето между парламентите да няма контрол върху службите.
Чия е отговорността?
На въпрос от интернет – дали и професионалното ръководство не носи вина за сегашния скандал, Миков отговори, че е имало специални законови промени (чл 34а), според които СДОТО е подчинена пряко на министъра и няма отношение към главния секретар или друг ръководител по закон, за да се носи ясна политическата отговорност, което пък значи че Цветанов няма как да избяга от скандалната употреба на мобилна апаратура и да прехвърля вината на различните нива в професионалното ръководство на МВР.
По отношение на примера на Цветанов с прокурорите, ако Главният прокурор устно е разпоредил противозаконни действия, той също трябва да носи отговорност, както и министърът. Ако устно е разпоредил определени действия, по веригата всички са ангажирани с тази отговорност.
Огромният въпрос за трафичните данни
Асен Генов изрази безпокойство и потърси коментара на бившия народен представител и юрист, че има данни за 115 000 използване на трафични данни, които позволяват профилиране на гражданите използващи мобилни комуникации.
Михаил Миков припомни целите на евродирективата, с които се въвежда задържането на такива данни – те се използват само за борба с престъпността — за разкриване и предотвратяване на престъпна дейност. Недопустимо е да се използват за лични или бизнес цели.
Попадаха ли ви данни за такива нарушения, се заинтригува Генов.
Миков обясни, че има такива индикации, а броят на използваните трафични данни е нараснал неимоверно, като МВР често са използвали НПК, за да заобиколят съда и да получат каквото ги интересува без съдебна заповед.
За искането на данни за потребителски IP адрес на коментари под политически статии
Миков подчерта, че това е пътят, който не минава през съдебния контрол. За съжаление, сподели той, това е пътят, който, според него, трябва да бъде ограничен до екстрени случаи, след което непременно да минава през потвърджаване от съд.
Служебното правителство, СРС при изборни нарушения и политическият шантаж
Михаил Миков обясни, че служебният кабинет не е успял да намали страховете на гражданите от употребата на полицията и администрацията за политически цели. Подкрепи идеята на премиера Райков да се направи ротация на полицейските началници и недоумява защо има такава съпротива срещу нея, хипотезата му е че полицейските началници имат роднински и политически обвързаности. За пример Миков даде новия областен директор във Видин, назначен през последните дни на Цветанов, чийто баща е шеф на “Старейшини ГЕРБ” – Враца, както и РПУ Вършец, където братът на шефа е координатор на ГЕРБ – Белоградчик и Руженци и дори си позволява да участва в предизборните семинари на ГЕРБ. Според Миков, проблемът е в политизацията на полициията и служебното правителство не може да се справи с нея засега.
Актуалната тема: ⅔ от сигнала на С. Станишев е потвърден. Всички спрягат Цацаров за любимец, едва ли не, протеже на Цветанов и все пак, той изнесе тези данни. Това някакъв предизборен трик ли е? Как ГЕРБ ще отиграят това нещо?
Михаил Миков определи Главния прокурор Цацаров като много добър юрист, който ясно си дава сметка, че върховенството на Закона, рано или късно, трябва да се налага и в България. Според Миков, Европейската комисия много внимателно следи какво се случва в тази сфера. Не случайно, според него, Цацаров преди пресконференцията е запознал сектерариата на Европейската комисия. Това е тема, която попада в мониторинга на Европа и Главният прокурор си дава сметка за това. Връщането на доверието в прокуратурата минава през безкомпромисно налагане на законността, каза Миков.
На въпроса за скандала с изнесените в Медиапул документи от журналиста Борис Митов и привикването му в прокуратурата, Миков коментира, че в прокуратурата често се проявява полицейски манталитет: “Аз имам власт…”, давайки за пример един покоен Главен прокурор, станал известен с фразата си “Над мен е само Господ”. Колкото по-често се припомня върховенството на закона на отделния прокурор и полицай, независимо от заемания пост, толкова по-добре ще е и за самите тях, и за България, смята Миков.
Скандалът с отвертката
На въпрос, как ще коментира изявлението на Сотир Цацаров, че някой, едва ли не, с отверка е отъшъл и ръчкал, за да унищожи данните и дали това влиза в хипотезата на чл. 106 от НК, предвиждащ тежки наказания, Миков отхвърли предположението, но припомни, че на пресконференцията на прокурорите се е чула думичката “Саботаж”. Унищожаването на информация, е престъпно, и именно заради тези престъпления, вътре в МВР, са предприетите действия от прокуратурата. Големият въпрос, каза Миков, е дали прокуратурата ще има силата и волята да продължи нататък и да се качи нагоре по етажите на отговорността. За него е ясно е, че не може МВР да бъде място, в което се вършат престъпления. Ако това все пак се случи — отгояворността трябва да бъде много тежка, заяви той.
Употребата на СРС от ДАНС
Асен Генов припомни, че почти няма откази на исканията на ДАНС за използване на СРС и попита дали е правилно да вадим ДАНС от разговора. Достатъчен ли е контрола върху СРС, употребени от ДАНС?
Михаил Миков подкрепи идеята за разделяне на СРС на такива, в които става въпрос за националната сигурност и на такива, които са свързани с разкриване на престъпността. По–прецизна аргументация поиска той, но не се нае да коментира основателността на всяко едно от исканията, защото смята че това е въпрос от компетенциите на съда. Той подчерта, че в комисията са препоръчвали да се засили съдебният контрол. Миков не отхвърли необходимостта от сериозна проверка по документи на исканията, които са правени, на комуникаторите, на основанията, като, според него, това ще даде повече светлина. Той посочи, че има процес на срастване между политическо и професионално ръководство в МВР, при който тези изключителни средства за борба с престъпността се използват за политически цели ще бъде допълнително осветен.
Бюрото за контрол върху СРС
Трябва се върне ли Бюрото за контрол върху СРС, попита Генов.
Михаил Миков категорично споделя тази идея, дори припомни, че са внесли такъв законопроект след случая “Танов”, но мнозинството отхвърли това предложение.
Ало, Ваньо
Дали признанието на премиера Борисов пред politikat.net, че разговора “Ало, Ваньо” е автентичен и че премиерът се е опитал за злоупотреби, означава, че при евентуално идване на власт на БСП има механизъм да бъде възобновена тази проверка?
Миков подчерта, че това е в ръцете на прокуратурата, която в този и вдруги случаи трябва да докаже своята еманципация от една или друга политическа сила, от един или друг силен на деня човек.
Честността на Парламентарни избори 2013
На въпрос от Интернет дали има притеснения от фалшифициране на изборите се притеснявате и как ще противостоят на тях, Михаил Миков повтори, че употребата на държаваната администрация, на силови структури от МВР и натискът върху престъпния контингент могат да изиграят роля в изборния процес. Той подчерта и притесненията си от огромния финансов ресурс, който ГЕРБ са приготвили за изборите. Михаил Миков призова гражданите за широко участие в наблюдение на изборите. Той прикани всички да подават информация и да информират на наблюдателите от ПАСЕ и от ОССЕ, които, за пръв път, ще изпратят толкова голяма мисия в България. факт, който той определи като не добър атестат за страната ни.
Контрол върху СРС в ДАНС
Михаил Миков обясни за контрола на употребяваните от ДАНС СРС, че се осъществява на няколко равнища: парламентарната комисия, прокуратурата, но основното е перманентния и ежедневен вътрешно-ведомствен контрол от ръководителя на ДАНС, при ясни правила и като се създадат регистри. Всяка получена информация трябва да се документира и докладва каза той.
Какво се случи на 14–ти януари 2009г?
Сигналът за бомбата е въпрос към бившия главен секретар, а по-късно и заместник министър, Павлин Димитров, отговори Миков. Той каза и, че Явор Колев трябва да отговори на този въпрос, защото този сигнал е дошъл от тази посока. На това основание е бил прекратен митингът пред НС, припомни Миков. Според него, макар и получен по-рано, този сигнал е преседял доста време, изглежда очаквайки точния момент. Чак след като на площада се случиха събитията по неутрализиране на ултрасите, а протестните действия се превърнаха в едно мелле между полицията и провокаторите, изведнъж се появи този сигнал, каза Миков. Сигналът беше изваден, каза той, когато провокаторите бяха отблъснати и бяха предприети по-твърди поилицейски мерки. Тогава се появи информацията и стигна до мен, каза бившият министър. Всъщност, спомни си той, тя стигна до кмета на София Бойко Борисов, който издаде заповед за прекратяване на протеста.
Водачът на листата и мажоритарният кандидат на ЗЕЛЕНИТЕ за 14 МИР Перник гласува заедно със своята съпруга около обяд в секция 104 в град Перник. В отговор на въпрос, пред събралото се около секцията множество кандидатът за народен представител заяви, че гласува с надеждата ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ и ДА ОСТАНАТ ХОРА В БЪЛГАРИЯ! Той декларира желание и увереност, че с гласa си помага да се СЛОЖИ ТОЧКА НА ДОСЕГАШНОТО УПРАВЛЕНИЕ и вяра, че ДЪРЖАВАТА ЩЕ БЪДЕ ВЪРНAТА НА ГРАЖДАНИТЕ! 🙂 Иначе спокойното провеждане на изборите в Перник бе помрачено от неприятен инцидент с неправомерно агитиране на представители на една от коалициите, участващи в изборите, които раздаваха сандвичи, на които има стикер с номера на коалицията и маркирано квадратче за гласуване. Нарушението бе заснето от репортер, близък до кандидата на ЗЕЛЕНИТЕ. 🙂
Приключи предизборната кампания. Бързам да напиша няколко реда преди 24:00, за да спазя Закона и да не агитирам в изборния ден. Неизбежно е да започна с любимата ми тези дни тема: политическата мимикрия. Какво стана днес? Мажоритарният кандидат на Коалиция за България, Весела Лечева, продължава да баламурка перничани с бира, изтъркани шлагери и безплодни кампании „аз съм приятел, не на насилието“. Така и не можах да си обясня защо е необходим този маскарад? Защо просто не дойде за толкова дни на площада да разговаря с избирателите? Нали иска тяхното доверие? Смята ли, че празни призиви срещу насилието и стикерчета „аз съм приятел“ ще са достатъчни, за да спечелят тези, които не биха гласували за столетницата? Защо не отправи по-политически призиви? Например: Ще спра заменките! Ще спра корупцията! (а-ла Дончева и корупцията в софийската община) Нещо подобно… А, тя, барабар с целия й щаб какво измислиха? „Аз съм приятел!“ Ми, и аз съм приятел. И съм срещу насилието, даже съм вегетарианец по тази причина! Гласувайте за мен! 🙂
Не разбирам и друго! Защо Президентът на всички българи, дето наскоро обиди мажоритарните кандидати, наричайки ги „доверени и послушни“ на партиите си, сега много доверено и послушно подкрепи кандидата на една партия, играейки баскетбол с Енчев и разни спортни величия… Аааа, сещам се! Станишев се оплака, че кампанията била само плюене. Каза го на фона на най-гадния черен пиар, организиран някога в България от… НЕГОВАТА ПАРТИЯ. 🙂 Ето защо Президентът реши да покаже как се прави „позитивна кампания“ на недоверена и непослушна мажоритарна кандидатка. Браво, Президенте! Хитро!
От другата страна на площада, под кръшните звуци на ориенталска музика, фенове на Миньор празнуваха годишнина на клуба, но, естествено със скандирания за „Лидер“. Сигурно някои утре наистина ще откликнат на „молбата“ на шефа и ще практикуват „феодален вот“ утре сутрин. От този „хепънинг“ нямам снимки.
Ще приключа с няколко лични снимки. Въпреки кючеците, кебапчетата и караокето, кампанията на ЗЕЛЕНИТЕи днес бе успешна. Мнозина и днес обещаха да ни подкрепят с гласа си! С номер 12 в бюлетината, ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА И ХОРА В БЪЛГАРИЯ! ВЯРВАМ ИМ! 😉
Пак ще поканя всички желаещи, от името на Партия ЗЕЛЕНИТЕ, на ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИЗБОРЕН БОУЛИНГ, в който участниците ще могат да СЛОЖАТ ТОЧКА на досегашното управление, събаряйки КЕГЛИ с цветовете на ТРОЙНАТАКОАЛИЦИЯ. Последната кегла е бяла, като предупреждение към останалите партии.
Боулингът ще се състои на 03 юли 2009 г. пред Синдикалния дом на площад „Кракра“ в Перник от 19:00 ч.
Освен това, ще можете да се срещнете с мен и да разговаряме за програмата на ЗЕЛЕНИТЕ и всичко останало, свързано с предизборната кампания, изборите и мен самия. 🙂
Следват няколко снимки на спечелени ЗЕЛЕНИ гласове! 🙂 Отново се уверих колко добре приемат хората партия ЗЕЛЕНИТЕ именно заради екологичния акцент на програмата и целите ни. Защитата на природата за мнозина е от приоритетно значение, а подкрепата на тази кауза има огромно одобрение сред хората. Хората, с които разговарях тези дни, без грам съмнение разпознават ЗЕЛЕНИТЕ, като автентичен изразител на подобни идеи и са склонни да гласуват доверие на партията.
Това, което бих призовал всички онези, които ни обещаха подкрепа е, да изпълнят обещанието си, за да може и ние да изпълняваме своите. Иначе, ако нямаме необходимата подкрепа, оставаме при тях на улицата, извън парламента, където реализацията на предизборната ни програма, особено в частта й за защита на природата на България, става много по-трудна!За да можем да изпълним своите обещания ни е нужно ВИЕ да изпълните своето и да ни подкрепите на 05 юли!🙂
Асен Генов 2.0 