Индия

За възпяването на ведически мантри

„Ведите включват огромно тяло от санскритска поезия, философски диалози, митове и мистични формули“ — Така започва описанието на ведическото повтаряне на мантри на сайта на ЮНЕСКО, определящ тази практика за „нематериално наследство на човечеството„. Ползвам по-сложна комбинация от думи, защото съзнателно се старая да избегна употребата на „възпяване“, „пеене на псалми“ и „песнопение“ при превода английската Chanting. Chanting е нещо повече от църковно песнопеене.

Исторически, ведическите текстове са определяни на около 3500 годишни, но самата традиция ги описва като апаурушея — несъздадени от човешко същество, а възрастта им се свърза с началото на творението.

Идеята на повтарянето на ведическите мантри е, че това води до положителна, духовна трансформация на съзнанието. Тази традиция описва материалния свят като временен, лишен от същност. Отражение на духовния. Всичко в материалния свят е временно и тленно, но умът, подобно на сън, приема временните неща, без постоянно съществуване, за реални и същностни. Обратното — духовният свят е определян като вечен, а всичко в него е изпълнено със знание и доставя истинско удовлетворение. Така, основните характеристики на душата я карат да страда при загуба на материалните обекти в този временен свят, в който се намираме.

Горе-долу тук е и ролята на ведическите мантри. Осъществяват връзката между духовното и материалното, помагайки на повтарящите ги да се придържат към същността и да загърбят сянката и отражението, създаващи илюзорни обекти.

Макар и застрашена, тази традиция е все още жива. Гаудия вайшнавизмът, принадлежащ към ученическа последователност, за която се казва, че започва от Брахма, поставя възпяването на ведически мантри на централно място в своята духовна практика за самоусъвършенстване.

Сред най-важните мaнтри е Маха-мантрата Харе Кришна. „Маха-мантра“ се превежда и като велика мантра — звук, освобождаващ ума от илюзията, караща го да приема временните обекти за същностни.

Тази традиция има своя ренесанс, започващ някъде през 16-ти век, а днес, в храмовете в Индия, свързани с вайшнавизма, може да срещнете вярващи, които, събрани на малки или по-големи групи, с или без музикален съпровод, възпяват величието на своя Бог. Едно от тези места е Вриндавана. Сред най-важните храмове там е Кришна Баларам Мандир, където наред с всички церемонии, характерни за за такова място, тече и 24 часов киртан — възпяване на Маха мантрата Харе Кришна. 24 часовото възпяване в този храм бе започнато и поддържано дълги години от Аиндра дас. Някъде в средата на 80-те той се премества да живее постоянно във Вриндавана, с идеята да възроди тази практика в храма. Водените от него групови възпявания са били източник на вдъхновение за мнозина, принадлежащи към тази традиция.  На 16-ти юли през нощта, след трагичен инцидент, Аиндра напуска този тленен свят. Всички последователи на Гаудия вайшнавизма, които са били някога в контакт с неговата личност, каризма и с духовната сила на повтарянето на Маха-мантрата Харе Кришна, организирано и водено от него, вярват, че той е намерил покой от материалните безпокойства, постигайки духовно съвършенство.

Варшана, Нандаграм, Вриндакунд – задочно

Варшана

По-комфортно бихте се чувствали ако за подобен преход в Индия си наемете кола. Шофьорът знае къде да отиде, жегата няма да ви тормози, а шумът, клаксоните и глъчката по пътя остава зад прозорците на автомобила.

Учудващо е, но може лесно да бъде обяснено това, че за привидно кратки разстояния тук ви е необходимо много повече време, от колкото би ви отнело в Европа. Това е още една причина да предпочетете колата пред авто-рикшата.

Варшана е родното място на Радха – според вярванията, съпруга на Кришна. Дворецът й се намира на един хълм, а в подножието му е разположено градчето. До основния храм се стига по тесни и стръмни улички. Постройката и храмът към нея са впечатляващи, както и всички останали, напълно нетипични за несвикналото европейско око сгради, построени в традиционен стил.

Стълбите към храма са изпълнени с търговци, предлагащи ви гирлянди за божествата в храма, старци и вярващи, определящи се или определяни за свети личности, които се надяват да спечелят милостта ви и да получат 1-2 рупии от вас.

Пила Покхар

Тръгвайки си от Варшана, може да спрете край езерото Пила Покхар, където Радха измила ръцете си, а то придобило златист цвят, от където и името му. И до днес, цветът на езерото може да бъде описан и като златисто-жълт.

От Пила Покхар се отправяме към Нандаграм.

Према саровара

Наблизо, по пътя за Нандаграм, се намира и Према саровар. Тук се срешнали Радха и Кришна, разказват писанията и светите личности. Срещата им предизвикала такива емоции у тях, че сълзите им образували езерото Према саровара. Толкова била силна любовта им (према).

Нандаграм

Нандаграм е на 50-тина километра северозападно от Вриндавана. Градът, около хълма се нарича Нандагаон, а доврецът, в който, както се казва, е живял Кришна от 8 до 16 годишен, се намира на върха и открива гледка към цялата околност, включително и към Варшана. Местните брахмани с голяма охота ще ви предложат тур-гайд услугите си, а всеки контакт с тях предполага някакво дарение (дакшин).

Храмовият олтар на Нандаграм изобразява Кришна, брат му Баларам, Яшода (майка им), Нанда Махараджа (баща им), Радха и др. Таванът и стените на храма са красиво изписани с картини от живота на Кришна и Баларам.

В подножието на хълма се намира и езерото Павана Саровара. Вярващите свързват мястото с това, че малкият Кришна е къпан от майка си Яшода тук.

Вриндакунд

Вриндакунд го посещаваме на път обратно към Вриндавана. Храмът е на брега на малкото езеро. Постройката и мястото са поддържани отлично! Наоколо Радха и Кришна се срещали тайно. Вринда деви обмисляла как да помага за срещите им. Храмът е в традиционен стил. Чист и гостоприемен!

Брахманът, който поддържа олтара, ще ви покани да хапнете и с удоволствие ще ви разкаже за Вринда Деви и са своя гуру, който поддържал мястото, езерото и храма десетилетия наред, преди да напусне този свят пак на това място.

Самият факт, че някой може да прекара няколко декади години от своя живот на това място, откъснато от светската суета и да приключи живота си пак тук, ме навежда на размисъл за всеобхватността и дълбочината на духовната традиция, култура и философска мисъл на тази страна.

––––-

В никакъв случай не бих нарекъл видяното от мен „примитивно“ или „тъмно“ (по недолюбвания от мен израз „тъмна Индия“). Дните, които прекарах в Индия ме увериха в това, че вярата на тези хора им дава алтернативна на нашата (западна) житейска визия и философия. Животът има стойност за тях, защото им дава възможност за духовна реализация, докато модерният човек е вглъбен в преследване на успех на всяка цена. Смъртта за тях е преход към духовно съществуване, а съвременният човек гледа на нея като на край на възможността да извлича максимална полза за себе си. Това обяснява всичко, което може да видите в Индия. Или почти всичко!..
А, на мен ми трябваше само това, за да запиша преживяванията си в Индия:

… И още няколко (последни) снимки от пътуването ни из Индия:

Вриндавана – земята на Бог Кришна

Намира се на около 140 км. южно от Делхи, по пътя за Агра. Население – около 50 хиляди (по данни от преди десетина години). Естествено, първото нещо, което може да се каже за Вриндавана е, че има между 5 и 7 хиляди храма. По един на всеки десет души. Октомври-ноември е времето, когато мнозина се насочват към Вриндавана за Враджа мандала Парикрама – поклонническа обиколка пеш из най-значимите свети места в региона. Вриндавана привлича вайшнавите с това, че там Кришна е прекарал детството си. Тези, които искат да усетят и духовната атмосфера на Индия, освен туристическите и шопинг атракции и дестинации, задължително един ден трябва да отскочат за кратка визита до Вриндавана – земята на Кришна.
Във Вриндавана пристигам от Харидвар с нощен автобус. Пътуването, смело мога да кажа, беше най-тежкия преход до сега, заради безмилостното и нечовешко друсане, среднощната спирка нейде по пътя, където музиката така беше усилена, че ви заболяват тъпанчетата, както и крайно неудобния „интериор“ на автобуса. Спряхме рано сутринта в Матхура, родното място на Кришна, от където, с мото-рикша се отправихме към Вриндавана. Утрините в края на октомври са хладни и една ватена фланела няма да е излишна част от багажа ви.
Освен нас, тук, в това време на годината, се стичат огромни групи индийски поклонници, последователи на вайшнавизма (почитане на Вишну, като върховен бог) от цял свят, както и туристически групи от САЩ и Европа, повечето от които гледат стреснато.
С цялото това множество градчето прилича на нещо средно между летния Созопол, Женския пазар в София и улиците около „Александър Невски“ във Великденската нощ. Буквално и без грам преувеличение! Огромни групи хора неспирно се точат по тесните вриндавански улички, проправяйки си път в двете посоки, предвижвайки се между визитите в отделните храмове. Към всичко това, добавете и рикшите, кравите, маймуните, автомобилите, моторите, подвикванията на търговците и… някой леко нервиран бик, от който се разбягва тълпата, след като е побутнал с глава вас или шофьора на някоя рикша. Всеки нов храм или магазин, до който се добирате, е подвиг.
В околностите на Вриндавана има много важни за вярващите места, такива, като градчето и хълма Говардхана, Варшана, Нандаграм и други. За да добиете цялостна представа за значението и колорита на региона, препоръчвам ви да отделите достатъчно време и да ги посетите. Удобно е да обикаляте местата по река Ямуна или по-отдалечените дестинации, като Говардхана, Варшана и Нандаграм сутрин, а храмовете на Вриндавана надвечер, след 17 до към 19:30 – 20:00, когато ги затварят за през нощта. В промеждутъка ще ви остане време и за пазаруване. Първо обиколета сходните магазини и се уверете какви са цените. Не се хвърляйте на първия. Винаги има по-добра цена! Бих казал, 5-6 дни, около седмица, ще ви стигне за по-обширна разходка из Вриндавана и околностите. Хотели и места за нощувка ще се намерят за всеки вкус.
Говардхана
Говардхана се намира на тридесетина км. от Вриндавана. Може да се иде до там с Рикша. Удобно място да я наемете е пред Кришна Баларам Мандир (храмът на движението Харе Кришна, или ИСКОН Темпъл, както го знаят тук).
Според преданието, преди около 5000 години, когато Бог Кришна е бил на земята, небесният цар Индра, разгневен на жителите на Вриндавана, изпратил унищожителен порой. За да спаси своите поклонници Кришна повдигнал хълма Говардхана на кутрето на лявата си ръка и го държал така цяла седмица, докато Индра научил урока си и спрял бурята, прекланяйки се пред могъществото на Бога.
Хълмът се смята за свят. Ако ви е харесала Индия, направете си малка къщичка от камъчета в подножието на Говардхана, за да се върнете един ден отново тук. 🙂
Сред местата за посещение са храмът с езика на Говадхана (от където се храни свещеният хълм), Манаси Ганга Кунд (езерце, до самия храм), Кусум Саровара (друго езеро с изключително красива и добре запазена постройка на брега), Радха Кунд и Шяма Кунд и други.
„Езикът на Говардхана“ е доста оживен храм с няколко врати, водещи към тясно олтарно помещение. Поне 15 минути преди всяко отваряне на олтара, на всяка една от вратите се събира група от поклонници, носещи мляко, кокос и други дарове за свещения хълм. Свещеникът извършва кратка церемония, предлагайки благовония, светилник и вода, и пуска поклонниците да оставят даровете си. Снимките не са разрешени, но не са невъзможни.
Според преданията, преди време, при изкопи за кладенец, от земята бликнала кръв. Хълмът се явил в съня на копаещия и му казал, че това е езикът му, а на мястото трябва да бъде издигнат храм. Така и станало, а храмът функционира и до днес. Поклонниците предлагат млякото, „хранейки“ свещения хълм. Не рядко ще видите и поклонници, вървящи около хълма с нарочно пробит съд с мляко. Стичащата се тънка струйка обикаля Говардхана.
Езерото Манаси Ганга Кунд се намира в центъра на градчето Говардхана. От тук започват и свършват поклонническите пътувания около хълма Говардхана. Вярващите считат къпането в Манаси Ганга Кунд, в определени отношение, за по-пречистващо дори от водите на свещената Ганг.
Радха кунд и Шяма кунд са също свещени езера. В едното се е къпал Кришна, в другото – неговата съпруга Радха. Около тях са разположени множество малки гробници на вайшнава светци и места, където те са медитирали приживе. Не се къпете в езерата. По-добре е да напръскате главите си със свещената вода.
На Кусум Саровара може да спрете на идване или на връщане към Вриндавана. Мястото е вероятно най-доброто за плуване. Кусум означава цвете. Понякога повърхността на водата е изпълнена с цъфтящи водорасли. Ако сте се уморили, може да останете тук около час, почивайки си от глъчката и жегата. Преди да скочите във водата се уверете, че под повърхността не плува някоя огромна водна костенурка. Може да е опасно ако я ударите с глава. По-добре влезте във водата цивилизовано, а не гюмеджийската.
Следващата ни спирка е Варшана.

Ришикеш – обител на светци и богове

В туристическите справочници Ришикеш е описан като малък, тих и чист град, много подходящ за западните туристи, решили да прекарат няколко седмици на спокойствие. Намира се в подножието на Хималаите. И тук, както и в Харидвар, първите възвишения на планината ви подсказват за предстоящите пътувания и дестинации из величествените Хималаи.

Местните описват Ришикеш като най-свята обител на боговете. Място, където мъдреци и свети личности се подлагат на отречения и медитация. За поклонниците, Харидвар е поредната, вероятно последна по-значима спирка, преди да се отправят на Чхар Дхам Ятра – пътуване по четири свети места: Кедарнатх, Баринатх, Ганготри и Ямунотри – всичките над 3000 метра височина. За тях ще ви разкажа при следващото ми пътуване до Индия. 😉

Несъмнено, първата дестинация, която ще ви предложат да посетите е висящият мост над Ганг. Преди време той е бил въжен. Мястото е наречено Лакшман Джула. Според преданията, тук братът на бог Рама се е подлагал на сурови отречения. Наблизо е и Риша Кунд. Там двамата се изкъпали, за да се пречистят от убийството на Равана, който бил брахмана.

Прекосявайки реката по моста стигате до Пармартх Никетан – училище за момчета. И тук, подобно на Харидвар, се провежда Ганга Пуджа – почитане на свещената река Ганг. Преди да се мръкне, може да се разходите из региона, изпълнен с множество по-стари и по-нови храмове. Може и да ви направят татуировка с къна, ако имате 10 минути търпение да ви изрисуват.
Един от най-древните храмове е Бхарат мандир, в който ще видите Хришикеш Нараян – бог Вишну, господарят на сетивата. Според археологически изследвания, храмът вече е съществувал през 2 век.

Няма да съжалявате ако се изкъпете в Ганг на мястото, наречено Тривени Гхат. Тук трите свещени реки – Ганг, Ямуна и Сарасвати текат заедно. Това е едно от местата, където се провежда Кубха Мела.
Далеч не всичко, но вече сте видели по-известните места в Ришикеш. Време е да видите и церемонията по обожание на реката Ганг… Хората се събират на мястото, срещу статуята на бог Шива поне час преди събитието. Накрая и на вас ще ви предложат да почетете свещената река със светилник. Ако фитилите, напоени в пречистено масло, не стигнат за всеки, някой ще се хване за ръката ви, предлагайки по този начин заедно с вас огънче на майка Ганга.
След всичко, ако все още имате сили и настроение за авантюри, ви препоръчвам ресторанта към храма на ИСКОН (движението Харе Кришна), където, при висока хигиена и първокласно за Индия обслужване, ще ви предложат вкусна храна от южна Индия. Ресторантът е сред must see  в града.
На следващия ден тръгнахме към Вриндавана – до скоро се водеше село, в което има над 7000 храма. Според справочниците, населението е около 50 хиляди души. За него – другия път.

Харидвар – двери към Бог Харѝ


Харидвар е малко (около 200 хиляди души) градче, в подножието на Хималаите. От тук започва всяко поклонническо пътуване към изворите на Ганг. Наричат го и Гангадвар, тъй като тук Ганг навлиза в равнините.

Климатът в града, по това време, прилича на този в България – топли дни и прохладни вечери. Влагата от Ганг се усеща, а Аутанът срещу комарите е желателна здравословна мярка. Аз имам няколко спрея. 🙂

Храните с месо и алкохолът в града са забранени. Във всеки ресторант, стига да не се притеснявате за хигиената, ще ви сервират вкусна вегетарианска индийска кухня, а има и такива заведения, които дори се препоръчват в тургайдовете.

Няма начин да не намерите хотел. Много са – по няколко на всяка улица около авто и ЖП гарата. Цените, за последните десетина години са се вдигнали, но все още са „народни“ и на повечето места може да се намери „ниско бюджетна“ стая за около 10 долара на вечер, без да се налага да чакате пред обща баня.

Главната улица май е една, но търговията се шири и по всички вливащи се в нея улички. Градчето се точи по протежението на реката, а ако вървите на север няма как да не стигнете до Хар-ки-паури Гхат – мястото, където брахманите могат да ви покажат отпечатъци от стъпалата на Бог Хари (Вишну). Тук е и храмът на богинята майка Ганга.

Казват, че мястото е изградено така, че 400 хиляди души можели да се къпят едновременно. Нищо чудно, че тук, на всеки 12 години, се провежда Кумбха Мела, събираща около 2 милиона поклонници.

Някъде през април-май е денят, в който Ганг се появява на земята, според преданията. Тогава около 100 хиляди души идват тук, за да се изкъпят в свещената река. Тогава течението й е толкова силно, че предпазни огради от релси и вериги подсигуряват къпещите се.

Хар-ки-паури Гхат е мястото, където, в непосредствена близост до храма на майка Ганга (както индийците наричат свещената река), всяка вечер се провежда церемония, в чест на богинята. Всяка вечер, около 18:00, на реката се предлагат огромни светилници и мястото се изпълва с народ. Звукът от ритмично биещите камбани и гонгове е грандиозен.

Като част от поклонението на свещената река посетителите и поклонниците предлагат на реката малки светилници, изработени от листа, пълни с цветя.

Не малко чужденци могат да бъдат видени тук, а някои дори ще ви попитат къде да си купят по-специални цигари. Разочаровах ги, казвайки им, че не пуша…

Планирам да посетя и Дехра Дун – мястото, където Рама и брат му Лакшман полагали сериозни отречения, за да успеят да убият демона Равана, както и Ришикеш – друг свещен град наблизо. Ако успея – ще ви разкажа. Стискайте палци!

Джайпур – градският палат и обсерваторията на Джай Сингх

Палатът е започнат от Махараджа Джай Сингх (1688-1743). Така и не можах да се ориентирам добре колко точно стени опасват самите покои на владетеля, но имам чувството, че се минава през няколко порти, като последната извежда пред самия палат. Той сам по себе си не е много голям, ако очаквате огромно, монументално строителство, но е впечатляващ с архитектурните детайли, с които са изградени и изпълнени всички постройки от комплекса. Информация за владетеля и за неговия дворец може да бъде намерена много лесно и няма смисъл да преразказвам вече написаното. Предпочитам да опиша впечатлението си от видяното.
Много добре организирана архитектурна композиция. Определено впечатляваща с изяществото си, особено, на фона на запуснатите улици и сгради, извън палата. И тук, както във всеки дворец, има зала за аудиенции, в която владетелят се е срещал с различни личности, като британски благородници, например. Част от изложението, по пътя към „дурбар“ залата (за събрания и заседания), са рисунки и няколко антични фотографии, вероятно на последния Махараджа на Джайпур, който, освен другото, бил известен играч на поло. Модерни времена – модерни владетели.
Интересни са и документалните кадри от различни церемонии, показвани на една плазма на стената. Странно, но успяват да създадат доста автентичен вид и наистина ви връщат десетилетия назад във времето.
В двореца може да видите и една от най-обширните оръжейни колекции, подредена в бившите покои на Махарани – съпругата на Махараджата. Снимките на двете места са нежелателни, да не кажа, забранени. Струва си да видите и таваните, богато декорирани с керамика и стъкло.
Впечатляваща е и сградата за частни аудиенции, в която могат да бъдат видяни и най-големите, според Гинес, сребърни съдове. Наричат се гангаджали – от Ганга (свещената река Ганг). Махараджата на Джайпур Мадху Сингх II бил поканен да посети Англия, а той, за да се подсигури духовно за пътуването, поръчал изработката на тези огромни съдове. Направата им отнела две години на двама майстори, а 14-те хиляди сребърни монети, необходими за всеки един от гангаджалите, били отпуснати от дворцовата хазна. Забравих точно колко е обемът им, но побират хиляди галони с вода.
Интересна част от вътрешността на палата е и един от квадратните дворове, така и не разбрах каква точно е функцията му, в който може да видите 4 невероятно декорирани порти. Едната беше в процес на реставрация. Учудващо е умението на тези, изглеждащи напълно непретенциозно хорица – дойде ли празник, украсата на града впечатлява със своята простота и изящност. Всичко – от рисунките с оризово брашно и бои на прах по улицата и на входовете на домовете, през декорациите и орнаментите по стените, та чак до огромните бутафорни порти и имитации на постройки, се изработва с лекота и прецизност, които, на пръв поглед, изглеждат несъвместими. Така е и в двореца – изключително гостоприемна постройка, лека и просторна. Не те подтиска с монументалните си размери, но в същото време те респектира с невероятно фината изработка на всеки един детайл.
От двореца имате поглед към някои от крепостите, предпазвали града преди векове и, естествено, към сърцето на Джайпур – храмът на Говиндаджи.
След двореца на Махараджата отидохме в обсерваторията на Джай Сингх, построена през 17-ти век. Той, освен всичко, е бил изключително интелигентен владетел. Освен 15-те завършени астрономически уреда, има и един недовършен. Не му е стигнало времето. Името на обсерваторията е Янтар Мантар. Янтар може да се преведе като „уред“, а мантар е мантра – може да се обясни и като „формула“. В този смисъл, няма да сгреша, ако преведа Янтар Мантар като „уред за измерване“ или изчисления. Наистина е интересно как тази обсерватория, вероятно, заради връзката си с космоса, остава встрани от глъчката и клаксоните по оживените улици на туристическата атракция Джайпур.
Казва се, че астрономията е възникнала в Идния, после, пътувайки из други държави и царства по континентите, първо е била „прихваната“ в арабските страни. Според астрономията, животът на всяко живо същество – дори и насекомите и растенията, е контролиран от небесните тела. Всичко благоприятно и неблагоприятно в живота ни може да бъде открито и изчислено с помощта на точното измерване на времето и движението на планетите и с помощта на зодиака. От тук идва и астрологията, като средство за предвиждане на абсолютно всичко в този свят. Уредите, конструирани от Джай Сигнх, служат именно за такива изчисления.
Според тургайдовете, обсерваторията е едно от чудесата на Индия – нейния Стоунхендж,
Утре ще ви разкажа за Харидвар – „Вратата към Бог Хари“, храмът на Ганга и мястото, където свещената река „слиза“ на земята…
 

Натхадвар

Помните ли чавдарките? Повечето градски автобусни линии  бяха с чавдарки, а по-рядко – икаруси. Сега си представете същата тази чавдарка, малко по-голяма, с два реда седалки – двойни и тройни, от двете страни на пътеката, Добавете и това, че трябва да е много, ама много по-мръсна, с отвратителна амортизация и окачване… Това е автобусът, с който се прибирам от Натхадвар към Джайпур. Отиването беше малко по-комфортно. Нощният автобус бе празен, имаше места за сън, подобно на нашите кушет-вагони, а седящите места бяха доста по-обширни. Стряскащ бе основно начинът, по който се кара в Индия през нощта. Разминаването е задължително на дълги, като преди това си присветнал няколко пъти, за да си сигурен, че напълно си заслепил насрещно движещия се автомобил. Загледах се в задниците на превозните средства и видях, че освен „Blow Horn“, пише и „Use Dippers At Night!“ Имат си стандарти, хората!
Натхадвар е видимо по-чист град от останалите, които посетих до сега, а нивото на английския е по-слабо дори и от това в Пушкар, но все някак ще успеете да намерите място за нощувка или пътя към „Bus Stand“, когато решите да пътувате другаде. Улиците бяха изметени рано-рано, а купищата хартии и чинии от палмови листа догаряха, запалени малко преди да пристигнем.

Основната дума, която знаят шофьорите на рикши е „Temple“, а в по-лошия случай „Mandir“ (същото, но на хинди), с което ви канят до задължителната дестинация в града. Десетина рупии ще оставят шофьора много щастлив, защото разстоянието е кратко, а и той няма да ви закара до самия мандир, тъй като забраната, ще го накара да ви свали в началото на квартала около храма. И тук, както навсякъде другаде, търговията процъфтява. Няма начин да не забележите огромните сладкиши, които ви предлагат от сергиите. Размерът им видимо надвишава този на топка за тенис. Тези сладкиши са приготвени и осветени в храма, като част от духовната практика там. Вкусни са!

Ако се престрашите да посетите и този мандир, да видите олтара и самия Натха Радж (божеството в храма), ви предстои наистина екстремно преживяване. Тук също храмът е достъпен за посетители и вярващи в няколко интервала през деня, от ранно утро (около 05:00) до вечерта (някъде след 19:30). Огромна тълпа, изпълваща улицата и алеята към входа, се събира поне 30 минути, преди отварянето на портите. Естествено – сребърни и богато украсени с орнаменти. Представете си „Малко Търново“ в София (ако сте софиянци) или някоя стръмна уличка във Велико Търново, нагъчкана до такава степен с хора, че множеството може буквално да ви носи. Така е и в Натхадвар, пред входа на храма. Няма да излъжа, ако кажа, че хиляди, вероятно десетки хиляди, посещават храма в празничните дни.

Историята на Натха Радж е интересна. Първоначално, той бил почитан във Вриндавана (ще пиша и за това място, когато стигна до там). Казва се, че е на около 5000 години, а почитането му започва от пра-внука на самия Кришна. Преди около 500 години Натха Радж бил преоткрит и намерен в храсталаците около Говардхана (свещен хълм, край Вриндавана). През 17-ти век, Натха Радж бил изнесен от Виндавана, за да бъде предпазен от враждебното управление на мюсюлманския владетел Аурангазеб. Виждайки даровете в храма на предишните могулски владетели, предводителите на армията на нашествениците предупредили поклонниците да преместят Натха Радж възможно най-бързо. Около храма, построен за божеството далеч от Вридавана, възниква градът Натхадвар.
Следващият ми разказ ще бъде от Харидвар – град по течението на Ганг… Преди това, обаче, ще ви разкажа за ведическата астромоническа обсерватория в Джайпур.

Джайпур – Кароли – Джайпур

За това пътуване ви стигат и 24 часа. Кратко бягство от ежедневието на големия град…

Гледали ли сте филма Babel с Брад Пит? Хубав филм, но не за него ми е думата. Давам го за пример, само за да разберете по-ясно предстоящото описание. Пътувахме с вечерен автобус. Всичко беше добре, докато не се  появиха няколко души, които стигнаха до бой. Не слушах внимателно, нито ми беше интересно да следя течащата разправия, но единият бе изхвърлен със сила от автобуса. Да пристигнеш след 22:00, в дъждовна нощ, в градче, като Кароли и да намериш място за нощувка, наречено щедро от местните жители „хотел“ е почти толкова рискована и невъзможна мисия, колкото героят на Брад Пит да намери начин да спаси умиращата си спътница във филма „Вавилон“… Ние успяхме, но не помня как се справи Брад. Според очакванията ми, условията трудно могат да бъдат наречени лукс, но това е обяснимо, имайки предвид, че градът не е сред основните туристически атракции и дестинации в щата. Малък град с тесни улици, повечето извеждат на главната „Хендон роуд“, на която е автобусната спирка. Английският тук се свежда до „Jaipur, Bus, Eight, One, Five“, колкото да разберете кога е следващият автобус, обратно за Джайпур.

Учудващо, въпреки среднощните взривове, празнувайки Дивали, градът се събужда някъде към 04:00 – 04:30 сутринта, когато всички се отправят към близкия храм за сутрешната церемония. Поздравяват ви с „Радхе, Радхе!“, в чест на популярните божества в града. Дори без да питате и искате, хората с поглед и жест ще ви упътят натам.

Главният храм в града несъмнено е този на Радха Мадана Мохана. Божествата са пренесени тук от Вриндавана, по заповед на Махараджа Джай Сингх, чийто зет Гопал Сингх ги сънувал. Те му казали да ги пренесе в града. Гопал Сингх трябвало да разпознае Божествата с вързани очи, измежду Гопаладжи и Говиндаджи (за които стана дума при описанието ми за Джайпур).

Стотици хора изпълват храма от ранно утро, преди изгрев, за да се заемат след това с ежедневните си търговски и други задължения. Щом се развидели, започва трескаво оживление и подготовка за предстоящия ден. Тесните улички и сергиите се измитат и измиват.

Разхождайки се в малкия град няма начин да не попаднете и на царския дворец. Входът е отворен в точно определено време, но тук, за разлика от храма, снимките са разрешени.


Оригинално бутилирана вода в града няма. Установих това, след като се усъмних  и проверих произхода на двете бутилки, щедро подарени ни от „хотелиерите“…

Следващата ми дестинация е Натхдвара…

Пушкар: Pretty Bulgarians!

Пътувам в автобуса за Кароли, но ще ви разкажа за вчерашната визита в Пушкар.

Пътят през последните километри, излизайки от периметъра на големите градове, доближавайки се до раджастанската пустиня, става все по-характерен и се вие сред скалистата и хълмиста местност, Понякога, насрещните превозни средства спират, за да изчакат автобуса ви. Постройките наоколо са стари и оставят у наблюдаващия впечатление за нещо много древно. Точно под прозорците на автобуса ви може да видите варосаните камъни, маркиращи пътя, и стръмния склон на дерето. Няма начин да не се запитате дали някой по-стръмен завой няма да подведе шофьора.

Според тургайда, Пушкар е малък, около 12 хиляди души град, без автомобили по главната улица, ако не броим нарушителите – рикшите. Местните жители са гостоприемни и приветливи, както навсякъде до сега. Готови са да ви услужат и да ви обяснят всичко, стига да говорите хинди. Ако имате късмет, може още на автогарата да попаднете на някой, който знае 5-6 думи на английски и може да ви каже цена (30-50 рупии) да ви заведе до, според мен, най-важните места в града. Главната търговска улица, впечатлява, освен с предлаганите стоки, включително керамични изделия, и с характерна, специфична архитектура. Не смятам, че си струва времето и средствата да отидете до този град, само за да се пошляете по търговската улица, да се разминете с няколко десетки „бели“ туристи и да ви предложат разни сувенири, включително и репродукции на Дали и Мона Лиза. По-добре е да се запознаете малко с историята и преданието за града.

Пушкар може да бъде наречен градът на Бог Брахма. Според преданието, минавайки наблизо, Брахма хвърлил листо (пушпа) с ръката си (кар), а то паднало на това място (от тук и името Пушкар). Падайки, листото образувало езеро. Вярващите смятат за много благоприятно да се изкъпеш в това езеро. Пречиствало от всички грехове.

Неминуемо ще ви предложат да изразите почитта си към това свято място, като ви дадат в ръката цвете, което да предложите на езерото.

Сред най-важните места за поклонение е храмът на Брахма. Според индусите – създател на вселената. Едно от преданията гласи, че Брахма бил прокълнат да няма храм. Не ми е известно да има друг такъв голям и популярен храм на Брахма в Индия. Снимането е забранено, а на входа минавате щателна проверка и трябва да оставите камери, фотоапарати и дори лаптопа си, за предпочитане, у някой от групата. Никакви чанти! За спомен, може да фотографирате стълбите към входа на храма.

Не карайте рикшата да ви чака на главната улица. Споменах, че е затворена за автомобили и може да ви се наложи да търсите своя шофьор, ако се зададе полиция. Хубавото е, че и той ще ви търси. С всички рикши може да се договорите за „комплексна услуга“ – взима ви, вози ви из желаните от вас места и ви връща където искате. Пазарите се за цената и плащате накрая. Не вярвам в Пушкар да има дестинация по-скъпа от 30-50 рупии с чакането. Плащате накрая. Ако оставите десетина рупии бакшиш, вие сте „Pretty Bulgarians!“ 🙂

 

Джайпур

Вчера обикаляхме из Джайпур. Градът е в трескава подготовка за Дивали. Търговията по улиците е в разцвет, а клаксоните, известяващи шофьорите за предстоящите маневри, могат да влудят нетренираното ухо на всеки, който има и лек уклон към социопатия.
Всичко по улиците се декорира, а по-отдавна боядисваните сгради се пребоядисват наново в очакване на празника .Освен това, градът се изпълва с бутафорни порти и кули, покрити с плат. Мисля, че се досещам от къде може да е получил вдъхновение Кристо.
Вече споменах, че, поне за мен, посещението в Индия няма смисъл ако човек не види места и храмове, неразделно свързани с традициите на страната. И днес посетих няколко такива места – храмовете Радха Гопинатх, Радха Дамодара, Винодилал, Не във всички места са позволени фотографии, но аз успях да направя няколко. За няколко рупии дарение може да получите малка паничка от бананови листа, пълна с кхир – сладък ориз, или друг сладкиш, специално приготвян за Божествата в храма. Олтарът на Радха Гопинатх има изключително красиви сребърни порти с впечатляваща декорация. Радха Дамодара пък са били преместени в Джайпур някъде през 16 век от Вриндавана, което никак не е близко като разстояние в Индия, дори днес…Храмът Винодилал е на една от най-оживените търговски улици, а помещението му предлага прохлада, покой и тишина, подходящи за размисъл и медитация. Историята на Божеството е сходна с тази на Радха Дамодара. Това бе поклоническата част от деня,
Междувременно посетихме и Албърт Хол – градския музей, в който може да видите най-различни произведения, свързани с историята на града – египетско, финикийско, арабско, индийско и др. изкуство. Естествено, може да видите и различни ведически ръкописи, живописни миниатюри и много други интересни неща.
Минавайки, къде пеш, къде с мото-рикша по улиците, ви се предлага абсолютно всичко. Естествено, плодовете и зеленчуците са сред основните стоки, които ви се продават, наред с живописни сарита, специфични „западни“ дрехи, всевъзможна бижутерия, благовония, ядки, студени напитки, всякакви кухненски и храмови съдове и предмети и какво ли още не… Не може да не обърнете внимание на специалната украса, която се предлага за предстоящия празник.
Няма как да не ви направи впечатление и това, че уличните животни в Индия са… предимно кравите. Те са навсякъде и изяждат всички органични отпадъци, ставащи за ядене. Най-голям проблем с това може да има някой търговец на плодове и зеленчуци, защото понякога се налага да гониш някоя по-лакома крава, Хубавото е, че няма никаква опасност да бъдеш изпохапан от „глутница побеснели крави…“
Естествено, част от уличния алъш-вериш е търговията с цветя, които всеки поклонник може да закупи и отнесе в храма, към който се е упътил. Там, свещеникът услужливо ще вземе гирлянда и ще го поднесе на Божества от ваше име.
Освен търговията, улицата е и средище на всевъзможни услуги за бита. Може да си боядисате дрехите, или да ви ремонтират или направят ново бижу. Естествено, на тротуара, между пешеходците и рикшите.
Цялото това преживяване в София, като разстояние би ви отнело не повече от 2-3, максимум 4 часа, но моят ден приключи след 21:00, когато успяхме да се доберем до хотела, в който нощуваме, за да може да си починем за пътуването до Пушкар на следващия ден…