интернет права

Кои библиотеки са библиотеки и кои не са?..

Вчера говорихме с Комитата и Спас за разни неща по нашия проект. В течение на разговора те ме наведоха на следните размисли, които никой не съм чул да коментира в публичното пространство. ГДБОП демонстрира твърда решителност да се пребори с организираната четяща престъпност. Браво! Очаквам да се пребори и с организираната нарко, цигарена, алкохолна, строителна, еврофондова, корумпирана и прочее престъпност. Нали така? За да има баланс, не за друго…

Интересното за мен обаче е следното: Направих си труда да прочета Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Ако се абстрахираме от скандалния за мен факт, че акцията на ГДБОП е провокирана от частни бизнес интереси и, пак според мен, в голяма степен суспендира ролята на правосъдието, няма как да не си зададем въпроса за правните основания за подобно, ако беше в реалното, а не във виртуалното пространство, вандалско действие! Представете си, нахлуват ченгетата в едно градско читалище и изземат всички книги…

Та, моят непрофесионален и напълно добронамерен прочит на ЗАПСП ми показа, че Законът дава определени свободи за възпроизвеждане на произведения, които са обект на авторското право и сродните му права, като задължението за възнаграждение отпада при „общодостъпни библиотеки“…

Не казвам, че ченгетата и сервилните коментатори са съвсем оглупели. По тази причина те съвсем съзнателно пуснаха в обръщение в публичното пространство не съобщението, че е „разбита организирана престъпна група, поддържаща виртуална БИБЛИОТЕКА“, а употребиха думата КНИЖАРНИЦА!

Ако набедените за виновни за всички икономически беди в България момчета си намерят добър адвокат, палачинката, както се казва, може да се обърне, защото екщън-героите ще трябва да обяснят, че Читанка НЕ Е библиотека, че Читанка НЕ Е общодостъпна, че Читанка е комерсиална инициатива, която носи печалба за собствениците, че Читанка всъщност е книжарница, развиваща стопанска дейност…

Успех, другари милиционери! 🙂

Идиоти!

Според проф. Константинов – никой не може да контролира „простащината, която цари в личния Интернет“. Според депутатите, ако все пак приемат дискутираните тези дни идиотски текстове в новия изборен кодекс, един месец, по време на всяка предизборна кампания, няма да може да се пишат разни лоши неща за политиците… Преди и след това – да, но в този период – ЙОК!

Ще оставим без коментар очевидната липса на разбиране у господин Константинов относно основни характеристики на световната мрежа, мотивирала го да окачестви „личния“ Интернет като преимуществено просташки. Ще приемем, че употребениото от господина определение е израз единствено на несъгласие с личните мнения на мнозина критично настроени потребители на Интернет и за това няма да разсъждаваме нали подобни изразни средства не говорят по-скоро за ползващия ги…

Да разгледаме следната хипотеза, възникната от дискутираните тези дни идеи да бъде „наденат хомот“ на пишещите в Интернет: От днес, 25 юни, започва предизборна надпревата. Някак, въпреки съпротивата на здравия разум, в новия изборен закон влезе забрана, според която аз няма да мога да си критикувам на воля от 00:00 на 25 юни до 23:59:59 ч. на 25 юли… Добре…

Какво обаче ще стане, ако аз пиша всеки ден от предизборната кампания по една критична бележка за всеки един депутат, който ми дойде на ум, но… Карам моя блог да публикува всичко със задна дата, 24 юни 23 часа, 30 минути, 31 минути, 32 минути 33 минути и така, до 23 часа и 59 минути на същия този 24 юни?

Публикациите ми ще се показват в блога, но датата ще е ПРЕДИ началото на кампанията!

В своя статия в СЕГА В. Марковски казва, че има решение на Европейския съд, според което да наречеш политиците идиоти не е престъпление.

Е, господа депутати, ако приемете подобни разпоредби, ще добавите още едно основание да твърдя че мнозина от вас са идиоти.

Ако случайно и на вас ви е необходимо решението на съда – ето го

Кюмюр, кюнци и кюмпютри…

Депутати пишат писмо до транспортния министър

„…Тъй като в комисията нямало ИТ-специалисти, депутатите изпратили питане до министерството на транспорта с искане за разяснение на понятията „интернет сайт“, „собственик на интернет сайт“ и „социални мрежи“. „Питаме, за да не стане грешка и да знаем кой термин е най-подходящ, за да запишем него“, поясни Фидосова…“

Само аз ли си мисля, че това е идиотско? Още от времето на ЗЕС им опявахме – намерете IT специалисти, да ви кажат кое как става! Сега Фидосова пише на транспортния министър да я консултира за IT терминологията!..

Господи…

Дневник, Снимка: Г. Кожухаров

Долните гащи на Любо и Ина Килева

Днес се разигра поредната „драма“ пред камерите на НОВА, на тема: „Колко ощетени са родните и международните творци“ от Интернет-„пиратството“. Този път срещу Интернет общността, представлявана в някаква степен от Бого Шопов и Григор Гачев бяха Любо от „ТЕ“ и Ина Килева (бивша зам. министърка на културата).
Разговорът се въртя около досадната вече тема за емпе-тройките (mp3) и авторските права. Стана дума и за Директивата за задържане на данни от телекомуникационните оператори, но тази тема някак се разми между принципните обяснения на Бого за нуждата от стриктно регулиране на режима на съхранение и предоставяне на подобна информация на репресивните органи и разликата между споделяне на информация, кибер-престъпления и тероризъм, от една страна, и нелепите опити на Килева да внуши на зрителите, че Бого Шопов, Григор Гачев и всички радетели за Интернет свобода са, видите ли, поддръжници на педофилията, заради противопоставянето си на безконтролното следене, събиране и ползване на подобна информация. Теза, колкото налудничава, толкова и недостойна за това, да си губим времето да я разглеждаме.

Нека се върнем на основното „послание“ на двете страни. Бого и Григор за пореден път развиха и защитиха тезата, че проблемът на творците не е свободното споделяне на информация в Интернет, а още от времето на грамофонните плочи, това са големите филмови и звукозаписни корпорации, които налагат и държат нелогично високи цени на продуктите, плащайки несравнимо по-малко на самите автори. Сега, във времето на Интернет, този монопол е силно застрашен (на времето бе невъзможно да копираш плоча върху друга, докато сега няма никакви препятствия дори за малки деца да копират музика от дискове) и именно тези корпораци са основните губещи! НЕ АВТОРИТЕ! Бого и Григор за пореден път обясниха пословичната истина, че за всеки електронен носител (за по-просто диск), продаващ се в България, се плаща данък, част от който БИ ТРЯБВАЛО, НО НЕ ДОСТИГА до изпълнителите.
Да не говорим за елементарното и напълно логично разрешение на проблема с Интернет споделянето на информация, което би могло да дойде от узаконяването на торент тракерите и пиър ту пиър споделянето, но облагането му с разумни такси, които да отиват за фондове, свързани с авторското право. Не е ли възможно и напълно логично? Защо, вместо да се опитват за затворят Демоноид, Пиратския залив и други подобни сайтове, съответните държави просто не наложат определени такси за подобна дейност, които да отиват за авторските права на „потърпевшите“? Защо ли? Защото къде ще отидат EMI, VIRGINIA RECORDS и други подобни? НА БУНИЩЕТО! 🙂
Тази логика изглежда неразбираема за госпожа Килева и за иначе приятния изпълнител Любо. Нека разгледаме тяхната гледна точка: Двамата, по горе-долу сходен начин защитаваха тезата, че свободното споделяне на информация в Интернет (т. нар. „пиратство“) е посегателство върху тяхна частна собственост. Няма да дискутираме как точно изкуството, което по подразбиране е насочено КЪМ хората, е „частна“ собственост и как точно един автор, творейки ЗА публиката, запазва творчеството си „скрито“ зад воала на „частната собственост“. Понятието за „частното“ изкуство за мен се обезсмисля, ако защитава автор, който не е в състояние да накара своя „зрител“ да „инвестира“ в „продукта“, който му предлага, купувайки или плащайки по някакъв начин за него. Да дам пример: кои от телевизиите в България биха оцелели, ако трябваше да събират членски внос от зрителите си, вместо да разпръскват сигнала си свободно в ефир, интернет или по кабел? И от какво печелят „творящите“ в тези телевизии? Предполагам, че подобни примери могат да бъдат дадени десетки…
В Интернет има софтуер за 20, 30 или 40 долара. Малки, леки и качествени и, най-важното, работещи добре програми. Знам, че се купуват, дори от личен опит. Нищо обаче не може да даде  логично обяснение на много хиляди доларовите софтуери… Дори и това не е интересно, обаче! По-любопитно е друго!
Интересното, новината в диалога бе сравнението, което Любо и Килева направиха между свободното споделяне на информация и „частната собственост“ на творците. Те сравниха акта на обмен на информация с… кражба на кола или, цитирам Любо, личните гащи!..
Любо, ако това е твоето мнение и подход, предлагайки ми своя продукт, най-искрено ти заявявам, че НЕ ИСКАМ ДА КАРАМ КОЛАТА ТИ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ИСКАМ ГАЩИТЕ ТИ! Запази ги за себе си и ме остави свободно да общувам и обменям информация в Интернет, без да се опитвате да ме изкарате педофил, фетишист или обикновен крадец.
Снимки: Любо от „Те“ – Новинар, Ина Килева – Слушам Ком

Униформена демокрация

Ще взема назаем една метафора. Какво става, когато човек, който обича парадните униформи, вземе властта? А, той я взе я почти изцяло. не му достигат 5 гласа, но пък РЗС и Атака услужливо му се предложиха. Едните „безсрочно и безусловно“, а другите „поне за 6 месеца“… Дали получават в замяна гаранции за изпълнение на елементи от техните предизборни програми – не знам. Едва ли!

Та, какво стана, след като любителят на парадните униформи взе убедително властта? Случиха се няколко показателни неща:

  • Еднолично, без законно основание, отзова на депутат;
  • Еднолично, без публично обяснение, отзова номиниран за министър човек, но чак след като се зашумя в медиите, а НАЙ-ВЕЧЕ в Интернет, че проекто-министърката е свързана с ТИМ и е икономическото лоби на БСП;
  • Еднолично, без нужната мотивация, любителят на униформите първо измисли министерство, после наложи насила на всички българи в чужбина министър-агент от ДС;
  • Наложи правителство на малцинството, показвайки мускули на всички наоколо, колко голяма е групата му (без да вземе предвид, че волята на избирателите всъщност го заставя да търси подкрепа). Въпреки това, очевидно е, че ще управлява малцинство, без това да означава, че групата на бившия охранител, а после и секретар на МВР, е малка. Просто, логиката за „Правителство на малцинството“, която той явно отказва да приеме, е друга;
  • На една от първите си изяви като премиер, премиерът демонстрира неуважение към медиите, заявявайки в характерен стил, че не му е нужен говорител и, че ще се виждат с него по събитията, тоест при рязане на ленти, срещи с баби и откриване на детски градини и други подобни пропагандни събития;
  • Първото прес-съобщение бе покана към медиите за заседанието на Правителството на премиера Борисов, а не на Правителството на България;
  • Имаше уволнения по съмнение, а не заради доказани нарушения…
Вероятно, списъкът може да бъде продължен и разширен и се надявам това да стане скоро!

Прави впечатление друго!

Симптомите, изброени по-горе, съчетани с очевидното пристрастие на премиера към силовите мерки („да се разберат с опонента като мъже“) и силовото министерство (от миналото и сега), в комбинация с опитите да бъдат „опитомени“ медиите, чрез демонстрираното от Борисов нехаресване на критични коментари и статии (изразено чрез обаждания в редакции и студиа и заплахи за „избухване“) стават много притеснителни на фона на нескритата любов на Премиера към полицията и полицейските методи и едноличните решения. Към това добавете и ясно заявената воля на „Красивия“ Цветанов и на самия премиер, да разширят правомощията на МВР да подслушва и следи комуникациите ни (мобилни и в Интернет), което неминуемо ще стане при почти пълното бойкоборисово мнозинство в Парламента и безрезервната подкрепа на РЗС и АТАКА (които също не са пример за демократичен идеал) и ще получите доста страховита картинка на силно ограничаване и притъпяване на критичните свойства и качества на гражданското общество, част от което са свободните, независими медии, свободата на словото и личната неприкосновеност.

Така, при налагане на пълен (вероятно и напълно произволен) полицейски контрол над гражданите и „беззъби, харесващи“ медии, единствената сигурна форма на съпротива, критика, свобода на словото и проява на демократично гражданско общество, ще останат Интернет и блоговете.

Поне, докато Борисов не намери начин да ограничи и тази свобода. А, такива опити бяха правени неотдавна. „Силната ръка“ е на ход!..

…Дано не заприличаме на Китай.

снимка: БГНЕС

Защо никога няма да си сваля МР3 на Румънеца и Енчев?

Слушах Бого Шопов по Дарик в „Челюсти“. Темата беше за Интернет пиратството. Опонент му беше Енчев (от дуета Румънеца и Енчев). Говореха на различни езици. Бого обясняваше за свободния пренос на информация; за регулиращите механизми на пазара, които да стимулират потребителите да плащат разумни такси за сваляне на филми и музика; за това, че интернет е просто среда, не по-различна от всяка друга среда, в която може да има и неща, които излизат извън нормата. Говори за европейските стандарти; за механизми за компенсация на авторите…

Енчев главно фамилиарничеше с Бого, наричайки го непрестанно „приятелю“, без отношенията им да са предмет на дискусията. Основните му аргументи бяха свързани с това, какво трябва да се направи, за да се гарантират приходите на „творците“. Как точно да постъпват пари за авторите.

Няма да коментирам надълго участието му в „мюзикаутор“. Сродното му „Артистаутор“ искаха по 50 стотинки на диск с документален филм, озвучен от един артист, при оферта за тиражиране от трета фирма около 1.50…

Енчев удари и по своите фенове, които, уверен съм, поне 90% са регистрирани потребители на Замундата… Трябвало да им се спира интернета, ако сваляли повече от два пъти.

Няма да говорим за правата на тези фенове-потребители, които си купуват компютри със сиди устройства с регионална защита например, която може да бъде променяна само 5 пъти. Това го има и на лаптопите, с които по принцип се пътува… Това се прави единствено с цел защита на интересите на шоу бизнеса, към който Румънеца и Енчев принадлежат. След като изчерпиш позволените от производителя промени на региона, устройството се заключва и трябва да се отключи, а най-често смени, ako искаш да го ползваш с DVD дискове от друг регион… „Ние, от бизнеса така… Колегите от биснеса онака…“, говореше Енчев… Да, Румънец, да Енчев! В това ви е проблемът с мр3-ките и филмите в Интернет! Изкуството се комерсиализира и мутира от творчески акт, насочен свободно към масовата публика, в действие, целящо генериране печалба. Продукт. Стока. До толкова сте заинтересовани от печалбата, че качеството на продукта и верността на феновете не ви интересува много-много. До толкова, че сте готови да ги жертвате в борбата за печалбата си.

Освен това, няма да си сваля мр3-ка на Румънеца и Енчев, защото не ми допада музиката им.