Йорданка Фандъкова

Протоколите не са това, което са…

ОИК-София се опитва да ме (ни) увери, че това, което сме видели не е истина и не съществува…

На 27-ми октомври 2011, чъсно вечерта, около 19:45, след огромно закъснение, излизайки извън законните срокове, ОИК-София оповести това, че Фандъкова печели на първи тур.

Документът, окачен на таблото в сградата на ОИК-София, на ул. Московска №33, нямаше изискуемите от Закона реквизити: дата и час, както се вижда по-горе. 
Освен това, членовете на ОИК-София бяха окачили списък с ЕГН на всичките 61 новоизбрани общински съветници, На снимката по-долу съм ги заличил, но пазя оригинала.
След като ЕГН (личните данни) на 61 общински съветници вися почти денонощие, на разположение на всички любопитни, пак аз, отивайки за пореден път в сградата на ОИК-София, предупредих членовете й и те свалиха документа, за да заличат личните данни, както се вижда по-долу:

Не това е важното! Важното е, че моята снимка е приложена по делото с искане за касиране на резултатите от изборите в София, с мотив, че не е спазен законният срок и, че документът е невалиден.
Какво отговаря ОИК?.. С две думи, ОИК казват, че такъв документ не съществува и, че не знаят от къде и как сме се сдобили с него… Казват хората от ОИК, че не са приложени доказателства, че въпросното решение се е намирало на таблото на Московска №33… Дори повече! Подобно решение не е окачвано на таблото на ОИК-София… И т.н. и т.п…
Вижте сами!

В петък пред джамията

Вчера минах покрай джамията Баня Башъ. Беше ми интересно да видя дали скритата покана, която направи Сидеров (цитирам по памет: „Ние не организираме, но се говори, че хората щели да организират провокации“) към профанизираните си симпатизанти, ще хване дикиш.

Не хвана!

За щастие.

Какво видях обаче пред джамията? Някъде бях срещал, може и да греша, че мюсюлманите в София са има-няма 30 хиляди. Вчера, вероятно провокирани от безумните действия на Атака и нейните лидер и депутати, се бяха събрали вероятно два пъти повече, от колкото миналия петък. Въпреки това, не надхвърляха 300-400 човека.

Молитвата бе кратка. Звукът от усилвателите продължи броени минути, след което мюсюлманите за още по-кратко време събраха килимите и опразниха площада. Видях го с очите си. Никой, от минаващите или присъстващите не-мюсюлмани не възропта. Дори някои минаваха, без да обръщат внимание на случващото се.

Имаше и неколцина, обаче, които с носталгия в гласа, описваха съжалението си, „че го няма Тато, който щял да им даде да се разберат…“ Вярвам, че за тях представител на Тато е Волен…

Вярвам, че погромаджиите от миналата седмица са придошли в София маргинали, които нямат много общо с традициите на столицата…

Не ме интересува кой колко силно ще възрази срещу толерантното отношение на гражданите на София, че в света се надига опасна тенденция на ислямизация. Вярвам, че моделът за мирно и съвестно съжителство на различни култури е мъртъв само в политическия речник на амортизирани политици и политически терминологии.

Уверен съм, че в динамичния и глобален свят, в който разстоянията се преодоляват за часове, дори минути, а информацията се обменя светкавично, различните култури имат тепърва да се учат как да живеят мирно и съвместно.

Вчерашният ден затвърди вярата ми. Затвърдиха я няколкото десетки не-мюсюлмани, дошли да засвидетелстват уважението си към правото на вярващите да се обърнат към СВОЯ БОГ, на СВОЯ ЕЗИК, със СВОИТЕ РИТУАЛИ.

Защо и как точно Сидеров направи макар и брутална, но ефективна услуга на ДПС и на мюсюлманите — това е тема за политически анализ.

Защо Фандъкова и Иван Сотиров допуснаха погрома миналата седмица — това е административен и политически въпрос.

Защо не бе разрешено на мюсюлманите да започнат изграждане на нова джамия, в покрайнините на града, вярвам, че освен политически и административен е възможно да има и други скрити интереси…

Всичко това е въпрос на отделни анализи.

Аз видях нормалните хора на София, уважаващи своите съседи.


Това е важното.

И най-важната за мен снимка, препълнената джамия отвътре:

Агнешкото мълчание на кметовете

Два идентични случая, белязани с насилие, омраза и откровено и очевидно нарушение на закона, свързано с подстрекателство към насилие и разпалване на религиозна омраза.

Единият е в Бургас, където активисти на ВМРО местни футболни запалянковци нападнаха вярващи от религиозната общност на Свидетелите на Йехова.

Другият случай е от София (20 май). Очевидно нестабилният в психическо, а и в политическо отношение лидер на псевдо-патриотичната и фашизоидна формация Атака, следван от шепа свои последователи-щурмоваци, атакуваха мюсюлманите, молещи се в Баня Баши не другаде, а в центъра на столицата.

В страни от грозотата на случилото се — камъните и яйцата, хвърляни от атакистите, запалените от тях молитвени килимчета, в случилото се имаше нещо добро. Провокациите бяха посрещнати, докато това беше възможно, с ръкопляскане от страна на молещите се и с призиви от колоните на джамията да не се поддават на провокации.

Нека обаче се замислим за участието на бургаската и софийската община в събитията.

По закон (за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/, чл. 11 ал. 1), организаторите са длъжни да:

За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

Пак по същия закон (чл. 12 ал. 1) общината пък има задължението и правото да предложат промяна в мястото или времето на протеста:

Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.

Кметът дори има следните правомощия:

(чл. 12 ал. 2) Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
2. нарушават правата и свободите на другите граждани.

Стигаме до същността: Нито бургаският кмет Николов, нито софийският Фандъкова съм ги чул да коментират адекватно насилието на религиозна основа в управляваните от тях градове. Ако за бургаската наказателна акция на ВМРО бе по-скоро ясно, че не е организирана в съответствие с изискванията на ЗСММ, то за софийската все още нямаме дори и приблизителна информация какво точно се е случило зад кметските стени на „Московска“…

Валидни са две хипотези:

  1. Първата възможност, в която имам сериозни основания да се съмнявам е, че Сидеров надлежно и своевременно е уведомил кмета Фандъкова, която, в неразбираемо за мен благоговеене пред коалиционния партньор на Борисов, въпреки очевадните дори за децата предпоставки за, цитирам,  за нарушаване на обществения ред, представляващи очевадна заплаха за, отново цитирам, правата и свободите на другите граждани е действала крайно непрофесионално и безотговорно.
  2. Вторият сценарий, по-удобен за кмета и управляващите, е, че Сидеров и шпиц-командата му са действали на своя глава, без да спазят предписанията на закона. При тази хипотеза не става ясно защо полицията, въпреки присъствието си и направените арести, не е направила всичко възможно да предотврати разпалването на религиозна омраза, насилието, погромите и посегателствата над чужда собственост. Същата тази полиция, която не пожали сили и техника да бие и гони като хищник протестиращите на 14 януари 2009. Да не говорим, че най-вероятно и тогава, и сега, сред вандалите и хулиганите, замерващи служителите на реда и вярващите с камъни, вероятно са присъствали едни и същи хора…
Общото между двата сценария обаче е тоталната некомпетентност и безотговорност на управляващите, както на национално, така и на регионално ниво. Да не забравяме, че Борисов ще ни спусне отново своя кандидат за кмет. Мисля, че ще бъде е безотговорно, ако не му попречим отново да го назначи служебно.

Още една сапунка! Този път по СОС TV…

Имаме си няколко политически сапунки, които текат в родния ефир…

Имаме си медийно правителство, медиен премиер – суров мъжага, който е готов да раздаде пари на нуждаещите се, да открие едновременно няколко детски площадки във Видин, Силистра, Бургас и Петрич. По едно и също време! Суров е и строг! Не приема ултиматуми, но знае как да се държи с батковците, защото си е научил училишния урок: бил се е с кандидат-тарторите зад трафопоста, но, благодарение на майка си, учителката, е бил дисциплиниран с моля-другарките в школото.

Имаме си и редовни хумористични шоу програми, излъчвани на живо от Народното събрание.

Напоследък скорост набира и продуцирания от Яне Янев парламентарен трилър „Пичове, кой ми сви депутата и групата?“

Успехите в шоу бизнеса, на които се радват законодателната и изпълнителната власт станаха причина за благородна творческа завист от страна на общинските съветници в София, които, вижда се, правят всичко възможно да наваксат изоставането си по медиен рейтинг, след като незалязващата небесно-лъчезарна звезда ги напусна, чувствайки теснота за размаха на силните си криле си и полетя на нови национални висини, оставяйки почти служебно назначен заместник, който, след сиянието на предизборните прожектори, се загуби в сумрака на забързаното софийско ежедневие, прокарващо си път из задръстванията по затворените, заради строежа на поредната метростанция улици.

Какво предприеха общинските съветници? Изгониха гражданите от заседанията, пращайки ги към видеостена на улица „11-ти август“, от където да гледат заседанията на СОС.

Ето какво приеха общинските съветници в София:

Чл. 81. (1) Заседанията на СОС са открити.
(7) (нова с Решение № 701 по Протокол № 51 от 19.11.2009 г.) Гражданите могат да следят заседанията на Столичния общински съвет в реално време чрез видеонаблюдение, осъществявано посредством видеоекран, находящ се в приемната за граждани на улица „11-ти август“, гр. София, Столична община.

Вероятно, благодарение на това решение, гражданите, желаещи да присъстват на заседанието на СОС на 3.12.09г., не са били допуснати да присъстват на заседанието на СОС и са били пренасочвани към видеоекрана на ул.”11-ти август”…

Честито! 

Имаме си още един сериал, в който „Данчето“ Фандъкова, без много да се старае, ще може да докаже, че е демократ по душа, ръководеща се в своята дейност като кмет от принципите за законосъобразност, прозрачност и диалогичност.

Приятно гледане, скъпи софиянци!

Mincho [Da Plum] Foreva!

Кметът на Овча купел, инж. Пламен Йорданов, се възмути по телевизията нямал ли той право, на своя 60 годишен юбилей, да отпразнува рождения си ден с колеги и приятели? След толкова години като кмет? Има, я! Никой не му го и оспорва. Въпросът на журналистите към него беше от ясен по-ясен: на какво основание се отцепва района, около ресторант „Монтерей“ в София? На какво основание се ангажира общинската полиция и КАТ? На какво основание се блокира паркинга, около кръчмата? На какво основание се затваря улицата? Всичко това, за да бъде обезпечена „сигурността“ на ЧАСТНОТО МУ ПАРТИ в ресторанта…

Най ми допадна реакцията на Минко Герджиков, който, зад кадър, докато показваха подписаната от него заповед, се кълнеше в децата си и разпалено се прекръсти, че не бил издавал подобна заповед, а в последствие обясни, че най-вероятно не бил знаел, за какво парти става дума… „Не бил отбелязал, че точно става дума за това мероприятие…“

Днес пък, министър Цветанов отговаряше на парламентарно питане за купонджията Пламен Йорданов. От думите на Цветанов не разбрах има ли виновни? Има ли нарушение? Как ще обясни случилото се на подчинените си служители на МВР, които са били ангажирани да пазят частното парти на големците? Даже, МВР шефът призна буквално, че най-вероятно инж. Пламен Йорданов нямало да си плати на ведомството за охраната, ако не се били разшумяли медиите. Благодарял им за което!

Всичко, както аз разбрах, май се свежда до морала на Герджиков. Нито дума за професионализъм и спазване на правила…

Да, ама не! Подобна издънка нито е малка, нито е за пренебрегване. Освен това, съмтно си спомням за едни мъжки закани за уволнение на Борисов към Герджиков по време на предишните кметски избори…
Да се върнем на купона: Кметът на Овча купел е избран  като кандидат на ГЕРБ. Герджиков, замествайки временно лидера на ГЕРБ, докато той премиерства, разпорежда полицията да охранява частното парти на Йорданов. Ясно е, че става дума, освен за морална и административна отговорност, и за политическа такава!

Ще повторя: И.Д. Кметът, заместващ лидера на ГЕРБ, разпорежда на полицията да пази частното парти на кмет на ГЕРБ, при това, с ясните индикации, че за това НЯМА да се плати, както би се наложило на всеки редови софиянец при подобни обстоятелства…

След спечелване на кметските избори от кандидатката на ГЕРБ, за която Борисов се пошегува (доста дебелашки, но пак безнаказано), че можел да я назначи и служебно, да не харчим пари, топката ПАК Е В ПОЛЕТО НА ГЕРБ. Да видим как ще я отиграе г-жа кметът?

За мен изходът е един: административно наказание и отстраняване на Герджиков, ако не се оттегли сам.

Да, ама пак не! Минко оцелява вече много мандати и сменя много кметове. Почти съм сигурен, че и Фандъкова няма да го „надживее“ в общината…

Минчо The Plum* Forever!..

–––––––––––
* Минко Герджиков е от Троян. Там правят Троянска сливова. От там ми и хрумна каламбурът в заглавието… 😉

Снимки: gradski.bg & Dnevnik.bg

Къде си вярна ти любов народна?

Наглостта и самоувереността не знае граници, особено у някои. След като преди десетина дни обяви, че сме му длъжни, защото „поел държавата“ в такава ситуация, смущавайки по този начин дори несмущаемите водещи Иван и Андрей. Те пък от своя страна се опитаха да го парират с въпроса: „чак пък длъжни?!“ и получиха обяснение, че „именно сме му длъжни“… Снощи пък бившият софийски градоначалник и настоящ премиер се самопровъзгласи за нещо средно между треньор, наставник и инструктор на „своите“ гласоподаватели, заявявайки, в характерен за него стил: „нашите избиратели излизат точно толкова, колкото са нужни, за да победим с  болшинство. Тези, които не излязоха днес, си почиват за следващите избори.“ Толкова „дълга била резервната скамейка на ГЕРБ.“

Нито дума за главоломния спад на гласоподаватели на ГЕРБ в София. Мързелът, умората или стратегическото изчакване не са обяснение. Поне не за мен.

Истината, пресметната в абсолютни стойности, според данни в медиите, е следната:

Приблизително 70-те процента победа за ГЕРБ, при 22.5% активност означава, в абсолютни стойности, че от всичките 1 100 000 софиянци с право на глас, само около 247 500 са упражнили правото си на глас, а от тях, само 173 250 или общо около 15.7% са подкрепили Фандъкова.

Нямам спомен София да е имала клет, избран с толкова нищожно малцинство, сравнено с броя на всички избиратели.

Вместо да ни будалкат с умора, резервни скамейки, спортни стратегии, „голям бой ги бихме“, „който не е с нас е с БСП и ДПС“ и прочее глупости, по добре е да чуем признанието, че вълната, която катапултира Борисов във висините на властта, всъщност бе вълната на недоволството от безобразията на тройната коалиция, предвождана от Серго и Доган. Доверието, което си спечели генералът, благодарение на простоватия си език и грубоватия си вид, всъщност е доверие на кредит. Кредит, който му е даден за определен срок и при ясни условия: да бъдат преодолени и (по възможност) санкционирани безобразията на същата тази тройна коалиция.
Въпреки не много опърничавите медии, мнозина, отърсвайки се от еуфорията около евро и парламентарните избори по-рано тази година, стават все по-взискателни, а гледан с изтрезняло око, генералът представлява не много лицеприятна гледка.

Електоратът (не само синият) не е като говедата на Гана, дето могат да бъдат изкарвани при нужда. Не всеки е склонен да гласува за когото и да е, стига да е предложен от Борисов. Безличните кандидатури, при пълна липса на съревнование на тези избори, вземат толкова гласове, колкото заслужават, а големият процент негласували ТРЯБВА да им подскаже, че в конкурентна среда те нямат шанс.
Използвайки спортната реторика на Борисов ни остава да вярваме, че през идните две години до пълните кметски избори някой ще успее да върне интригата в мача и да вкара избирателите отново в играта.

Видя се, че това най-вероятно НЯМА да стане със селекционер и треньор като Борисов и Цветанов, защото „самодоволството, повече от нормалното, не е добър знак„…

Снимка на Борисов: Дневник

Ех, раз, ещё раз, ещё много, много раз!.. Или защо няма да гласувам за Фандъкова?

Имам чувството, че ни правят на маймуни и, че го правят нееднократно и систематично. Днес, вършейки си работата в Бизнес парка „София“, случайно налетях на среща на Фандъкова с избиратели. Тя, извинявайки се със задръствания по околовръстното, закъсня с около час. Случва се. Нямаше да е проблем, ако, в нейно отсъствие, не ни беше забавлявал министър Плевнелиев (на регионалното развитие). Като взе микрофона, не го пусна почти 45 минути, успешно засенчвайки своя началник. Чухме какво ли не! Това било най-отговорното и най-добре организираното и действащо правителство… Спестени били над един милиард лева, от как те били а власт. Как и от какво пропусна да обясни разбираемо. Увериха ни, за пореден път, че магистрала „Тракия“ ще бъде пусната. Разбрахме и за предстоящото пускане на „Южна дъга“… Стана дума и за IKEA, дето ни чакат за разрешение… Как да приема всичко това, при условие, че Парламентът не е произвел един смислен законопроект, освен няколко лобистки напъна? Нещо съществено да се е пръкнало от Министерски съвет, освен напъни за следене в Интернет, няколко жалки скандала и поредица от откривания на спортни площадки, жалби за безпаричие и хвалебствия за „потеклите“ пари от Еврофондовете (пореден кьор-фишек, отчитайки сумата на отпуснатите и спряните средства). Но, не за локумите плевнелиеви ми е думата!
Срещата, все пак, беше не с Росен (както с умиление го наричаха мнозина), а с борисовата кандидатка за кмет на София, г-жа Фандъкова. След като едвам успя да се спре, министърът най-накрая й даде думата, а кандидат-кметицата бе кратка и веднага попита за въпроси. Това ми хареса!
Като разбрах къде съм попаднал се поинтересувах какво ново около Фандъкова и попаднах на много интересна информация! Сега внимавайте! 🙂
Фандъкова е в борда на Форум „България – Русия“, по чиято покана идват любимците на Путин, групата ЛЮБЕ. Няма да коментираме странния факт, че годишнина от „падането“ на берлинската стена се празнува с участието на група, която е рекламирана надлъж и шир, ИМЕННО като любимата на Путин*.

Няма да коментираме и това, че участието им в концерта в НДК под надслов „Кой каза, че живяхме зле“ било богато илюстрирано от VJ-ите с видео-репортажи от въпросното тържество с кадри на Путин, Медведев, „Красная площядь“ и т.п.

Няма да коментираме и това, че концертите им в България странно предшестват някои действия и събития, подпомагащи, засилващи експанзията или или защитаващи руското влияние у нас.

Няма как, обаче, да не обърнем внимание на думите на г-жа Шаренкова, колежка на Фандъкова в борда на директорите на „България – Русия“, според която, цитирана в СТАНДАРТ, група ЛЮБЕ фактически „удря рамо в кампанията на Фандъкова“.
Е, това ми дойде много! По тази причина попитах кандидатката няколко неща:
  1. Дали одобрява участието на подобна група в събитие, в чест на падането на берлинската стена?
  2. Дали одобрява това, че според Шаренкова, ЛЮБЕ помагат и в нейната кампания?
  3. Как тя приема това, в качеството си на кандидат на партия, определяща се като дясно-центристка, на всичкото отгоре, член на ЕНП?
  4. И, провокиран от заглавието на събитието, „Кой каза, че сме живели лошо“, я попитах дали е живяла добре през последните 20 години?
Познайте какво?! Въпреки, че не харесах отговора, мисля, че има за какво „да се хване“ човек. естествено, въоръжих се с търпение да изслушам обясненията за това, как да не политизираме културата, как Фандъкова не искала да става цензор и да ограничава хората в избора им какво да слушат… Все пак, това било едно отминало вече време, когато не сме можели да слушаме това, което ни харесва и т.н. и т.п…
Не се изненадах на демагогията, но поне успях да изтръгна това, че тя не одобрявала събитието, затова не отишла, въпреки, че имала покана, и не била съгласна с Шаренкова за „рамото на ЛЮБЕ“. Не било организирано. Поне не от нея.
Подразних се от лицемерния, според мен, опит да замаже положението с това, че вместо да куфее на ЛЮБЕ, отишла на пърформънса на жълтите павета, където символично се събаряла берлинската стена…
Успях да дочакам отговор на въпроса дали е живяла добре през последните 20 години. Не беше този, който очаквах, но все пак е нещо. ДОПУСНАТИ БИЛИ ДОСТА ГРЕШКИ… Всички сме си спомняли „онова време“… Ала-бала. Но, най-голямата грешка била, че сме допуснали комунистите на власт. Така и не разбрах, дали е живяла добре.
Предпочетох темата с ЛЮБЕ пред въпроса как оценява шансовете си, ако не беше „човекът на Борисов“, защото знам, че пиарите са й подготвили клиширан отговор, а и тя е достатъчно интелигентна да изрази собствено мнение в своя полза. Разочарованието обаче бе не по-малко да слушам добре клиширани отговори, около същността на неудобните въпроси, извън рамката на екзалтираните съпортърски въпроси, в стил: „Имате ли волята, с твърда женска ръка, подобно на Ангела Меркел да направите еди-какво-си?“
На фона на уводните обяснения на Плевнелиев за най-доброто правителство на всички времена, съпътствани от поредната доза локуми за метрото, пътищата и нямането на пари, изхарчени от предишните „лоши“, просто няма как да не забележим, че Борисов се е обкръжил с удобно-послушни YES-men, които преповтарят тезите му с много малки изключения и вариации.
Смятам, че спечелването на изборите в София на първи тур ще му направи поредната лоша услуга и ще засили маниакалните му разбирания за собственото му величие, поради което смятам, че е МНОГО ВАЖНО да се гласува на изборите за кмет на София за всеки друг, но не и за Фандъкова. Особено, ако сте разочаровани от липсата на ВАШ кандидат. Избирайки „маргинален“ кандидат вие имате шанса да пратите Борисов на втори тур, което би отрезвило ако не него, поне част от екипа и избирателите му!
––-
*Коригирам неточното си твърдение, че Любе свирят на политически юбилей на Путин. Благодаря на Валкадин.