Княжевската градина

#ПСА: Конкурс на СО за Княжеската градина

12_bigДнес присъствах на дискусия, организирана от Асоциация за развитие на София, по препоръка на Столична община. Темата на дискусията е провеждане на конкурс „Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”

Моят коментар*, в рамките на 3-4 минути, бе:

Обществото ни живее в подмяна. Във фалш. В лъжа и лицемерие. Защо започвам с тези думи? Ще се опитам да обясня в рамките на няколко минути.

Започвам с това, което Иван Бакалов (един от модераторите на диускусията) прочете като част от заданието. То включва следните цели: ЗАПАЗВАНЕ и ДОРАЗВИВАНЕ. Като обикновен човек, с отношение към изкуството, аз не разчитам в тези думи на заданието експлицитно декларирана възможност за пълно “обновяване” или “реорганизация” на пространството. Нито виждам възможност за пълна промяна. Виждам мимикрия, виждам козметична промяна, но не и ясно артикулирана опция за цялостна промяна.

По отношение на думите на арх. Диков, който призова „да не чоплим в националната чувствителност“… Няма как да НЕ чоплим националната чувствителност.

Защо?

Разговорът за обновяване на „пространството, за новите култури и за новата динамика“ и прочее, минава през оценка на миналото. Обществото ни, през своя представителен орган – Народното събрание, се е произнесло през 2000г. – комунистическият режим е обявен за престъпен. Това със сигурност включва и символите му.

Говорим за “нов смисъл” и “субкултурите”, свързани с младежта. Говорим за оценка на това пространство. Оценката му няма как да бъде отделена от историческата и морална оценка на миналото. Претворяването на пространството задължително трябва да се обсъжда и с оглед на идеологическата обремененост на това място. А волята и оценката на един от най-значимите автори, проф. Л. Далчев, на този комплекс не може да бъде игнорирана. Няма да е морално. Дискусията, ако представлява скрит опит за „запазване на историческите пластове” на мястото, би била подмяна на истинската необходимост на обществен дебат.

Професорът подлага под съмнение моралното основание за съществуването на тези „идоли на комунизма“. Нарича ги „жалони на робството и жестокостта“. Определя ги и като „противни строежи“, а за самите комунисти казва, че „не са нито българи, нито български поданици”.

Проф. Далчев предсказва, че „народната омраза ще помете тези паметници на измамата и идолите“ на комунизма.

Тези „паметници“, пише той, са „идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат“. Те са символи на „неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима“…

А самата съветска армия, според него, е „узурпаторска“, която „влиза безнаказано и налага гнет”..

Та, отчитайки всичко това, смятам, че много по-уместна би била инициатива на СО за местен референдум за паметника, като част от комунистическата символика…

Това ще е добре и за “двата крайни лагера”, както някой от дискутиращите определи двете групи мнения…

*бележките са редактирани и публикувани цялостно. Не успях да кажа всичко, заради фактора време