Комунистическа диктатура

Скулптурната композиция пред сградата, в която се помещава централата на БСП, намираща се на ул. “Позитано” 20 в София престоя ден-два с част от фигурите, оцветени частично в лилаво и розово. Това е явен политически акт, който отвори за пореден път обществената дискусия за недвусмислената и нееднозначната роля на наследниците на комунистическия режим и влиянието на агентурната мрежа на Държавна сигурност за провала на т.нар. преход.

В края на комунистическия режим агентурната мрежа на Държавна сигурност наброява 130,000 души, а щатните служители са около 8000. Добавете роднинските и близките връзки на всеки един агент и служител и ще получите огромна мрежа от свързани лица, които за първите години на прехода активно трансформираха политическия монопол на БКП в псевдо-многопартийна система. Успоредно с това те завладяха основните икономически ресурси на страната. По-късно, в последната фаза на т.нар. “преход” за няколко години бяха създадени няколко полит-икономически лоста, чрез които, от една страна се източват и разграбват обществените ресурси, а от друга — се възпроизвеждат политическите върхушки на ГМО партиите. Пак по това време се впрегна и огромен ресурс за овладяване на публичността чрез т.нар. средства за масова информация. Една от най-ярките и, според мен, порочни схеми изведе десетки хиляди граждани по улиците в течение на 152 дни, а напоследък, ангажира и най-будната част от студентската общност. Схемата е грижливо прикривана и премълчавана в доминиращите медии. При тази схема около 900 милиона (над 55% от парите на държавата) са съсредоточени в една банка. Публикации основно в чужди медии и малка част от българските, свързват банката с медийната империя на една одиозна двойка майка и син. Те обаче отричат да притежават медийна империя. Нито една от непритежаваните от тях медии обаче не споменава имената им и старателно очернят всички, дръзнали да коментират Пеевски публично и критично.

Не твърдя, че лустрацията е единственият полезен и задължителен ход. Твърдя, че лустрацията е част от абсолютно неизбежните мерки. Сред тях са например мерки за разкриване на собствеността на медиите до крайно физическо лице; забраната на участието на офшорки при всякакви сделки с държавни и общински дружества и имущество; забрана на платената политическа реклама и агитация в медиите; драстично намаляване на държавната субсидия за партиите и засилване на контрола при разходването й… Това са само част от мерките, които, заедно с лустрационните, ще помогнат за премахване на дълбоката системна грешка в обществото ни.

Да се върнем на символите на комунизма. Периодично в обществото ни избухват дискусии на тази тема. Последната е предизвикана от композицията заемаща част от тротоара, пред централата на БСП в София. Отварям една скоба, БСП положи всички усилия да бъде възприета като правоприемник, наследник, идеен и морален продължител на комунистическата партия. Както каза един от най-наглите представители на БСП, г-н Боков, БСП пое вината с мезетата. Трагично-ироничното в думите му е, че мезетата са обществените ресурси. Затварям скобата на репликата, демонстрираща изключителната наглост на БКП и техните наследници от БСП.

Връщам се на темата с комунистическите символи. Един от авторите на част от тях, проф. Далчев, казва, че дори предполагаемата художествена стойност на тези “идоли” (както той ги нарича) не е достатъчно основание за тяхното запазване. Точните му думи са: „Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега…”

Освен това, тези идоли съществуват у нас, увековечавайки една армия от “узурпатори”, която, обявявайки ни война, “влиза безнаказано и налага гнет” над българския народ.

Имат ли тези идоли и монументи, пита професорът, “моралното право на защита”, преди да се коментира тяхната художествена стойност. Това е така, защото, по думите на професор Далчев, “със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима [на комунистическата партия] и естествено е”, пише професорът, „да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат.”

Дори повече! Той казва, че това са „паметници, с които [те, комунистическият режим] искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал…”

За тези идоли и символи, твърди още професорът, дори и да притежават художествена стойност, силно съмнителна при условие, че са създавани по поръчка и под принуда, няма основание да останат, а тяхното съществуване не е оправдано.

Недвусмислено е следното твърдение на проф. Далчев: „И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев (кмет на София 1991-1995) е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.”

Кметът на София, пише професорът, е задължен да ги махне. Ако не стане това, пророкува проф. Далчев, „При сгромолясването на комунизма, което неминуемо ще стане, народната омраза ще помете техните идоли и паметници на измамата, без да се съобразява с художествената стойност…”

152-дневните протести #ДАНСwithme и #occupySU разделиха страната ни и оголиха нерва на обществото. Те изостриха до болка чувствителността на хората към най-уродливата част от несъстоялия се преход – трансформацията на комунистическата диктатура в икономическа власт, през овладяване на обществените ресурси и почти тотален контрол на общественото мнение, чрез медиен монопол и концентрация.

Затова, дори да ни изглежда наивно или демоде, ние трябва да подкрепим и протестите, и исканията за оставка, предсрочни избори, операция “Чисти ръце”, морал в политиката и, разбира се, исканията за лустрационни мерки.