Контрабанда

#ДАНСwithme: Ами катарзисът на ГЕРБ?

bb_bulfoto

На заем от © Булфото

За катарзиса ми е думата.

Във време, когато искането за оставка на кабинета и предсрочни избори се подкрепя от мнозинството българите, темата за „алтернативата“ няма как да не изплува. Да видим част от възможните алтернативи

Дни, след началото на протестите, които бяха провокирани от поставянето на човек от финансова групировка начело на Националната сигурност, Станишев произнесе фразата: „видях човек, който е преминал през дълбок личностен катарзис„.

С „катарзиса” той се опита да измие и пречисти партиите от новата тройна коалиция от отговорността на своя акт. Лидерът на социалистите се опита да оправдае и премиера Орешарски за това, че без никаква съпротива прие да ролята на марионетка в този план и без никакво обществено обсъждане, го приведе в действие, предлагайки г-н Пеевски за шеф на ДАНС в 15 минутно заседание на парламента. Всичко се случи в петък, с идеята новината да „потъне“ в почивните дни, когато всичко трябваше да утихне…

Протестите #ДАНСwithme объркаха планове на Станишев и управляващите. За сега, успешно или не до там, гражданската съпротива на мафиотизацията на властта се противопоставя на най-скандалните назначения и действия на властта. За решения с по-висок финансов залог, дори по-твърди действия, като блокадата на парламента на 40-тия ден от протестите не помогна и не спря мнозинството да гласува заем от 1 милиард. Това, че не успяха да разсеят съмненията в целесъобразността на заема и прозрачността при разходването му – не притесни никого от управляващите. В деня на прегласуване на ветото от парламента, управляващите партии си оранизираха показно изкъпване в народната любов, събрана из цялата страна и докарана на площада в София. Това трябваше да послужи за ярък аргумент в полза кабинета и, в частност, да оправдае заема.

Казано просто, Станишев декларира, че има катарзис, но ние не го виждаме. Катарзисът не личи от действията на управляващите. Единствените индикации, че посланията на протестиращите достигат до ушите им е продължаващата организация на протестите срещу протеста, в стил Деветосептемврийска манифестация от времето на Живков. Управляващите продължиха да скандализират обществото с политически решения, с които се опитват да втвърдят ядрото от електората си с обещания в социалната сфера, засягащи пенсиите и надбавките, като игнорират активната част от населението, която фактически е ангажирана в генериране на средствата, необходими за провеждането на въпросните социални политики.

Думата ми обаче е за друго.

В цялата шумна дискусия, около управлението на ДПС, БСП и АТАКА сякаш потъна темата за предишното управление. Темата за „катарзиса“ на четвъртата парламентарно-представена партия, ПП ГЕРБ, сякаш изчезна. Въпросът, има ли тази партия морално основание да сънува отново властта, когато сегашната падне, сякаш е все по-актуален.

  • Може ли да се прокара ясна разделителна линия между Борисов и партията на бившите комунисти?
  • Можем ли ясно да разграничим лидера на ГЕРБ от процесите в 23 годишния „преход“, който ни доведе до пост-комунистическото общество, в което политическата власт бе транстформирана в икономическа и разпределена по силов или криминален път сред правилните и проверени другари?
  • Изтеклата, но премълчавана от мейнстрийма информация за него, известна като Дело за оперативно наблюдение „Буда„, достатъчно ясно ли го свързва с „прехода“, който е сериозно обременен от всевъзможни зависимости на партийните, икономическите и криминалните елити?

Да се върнем на протеста #ДАНСwithme и основния повод за недоволството, което извежда хиляди на улиците. Естествено, това беше Пеевски и медийната му империя, като функция на една икономическа групировка, свързвана с банката на Цв. Василев.

Фактите:

Цветан Василев и Делян Пеевски бяха привилегировани при управлението на ГЕРБ. Тази привилегия, бе признатата от министъра в служебното правителство, Асен Василев, който обясни пред гневните, че в края на мандата Борисов концентрацията на държавните пари в КТБ се е увеличила, сравнено с края на мандата на Тройната коалиция (БСП-ДПС-НДСВ). Тоест, мандатът на ГЕРБ и кабинетът „Борисов“ имат същото, солидарно отговорно участие в създаването и поддръжката на тази групировка, която от началото на протестите всички свободно описват като „олигархична“.

Да видим други „лица“ на миналото управление. Нима Емил Димитров, известен като Емо Фаса и министър Мирослав Найденов, известен като Миро Мършата могат лесно да бъдат „избелени“ и да преминат през своя катарзис, излизайки от там без грам съмнения в техния морален кредабилитет, финансова почтеност?

Нима ще забравим проектозаконите, писани в полза на мастити финансови босове, като скандалните предложения за промени в Закона за горите, които изведоха хиляди да протестират на Орлов мост срещу Цеко Минев от ПИБ? Нима ВТБ, КТБ и СиБанк не бяха обгрижвани с внимание от властта по време на „Eрата Боросов“?

Или друга една популярна тема – тази, с ДПС. След всички закани, че „няма да се съюзява с Доган“ и въпреки, че го определи за свой „най-голям враг“, след всички остроумни твърдения, за „човека, който мирише на джибри„, видяхме ли едно смислено политическо действие от страна на ГЕРБ и Борисов, в подкрепа на  показната телевизионна конфронтация на генерала с тогавашния лидер на ДПС? Доказа ли Борисов думите си, че „след 20 години участие на ДПС в управлението на държавата, ГЕРБ извади Доган от властта„? Силно се съмнявам…

По-скоро, останахме с убеждението, че на ГЕРБ и Борисов силно им се иска да са с ДПС, но без Доган, или поне да имат свое „ДПС“?

Къде е остротата на политическите тези на ГЕРБ срещу БСП сега? Виждате ли ясно разделителната линия между тези две партии, или пак сме свидетели на „позиционна война“, при която всяка една от двете страни внимателно калкулира вредите и ползите от близостта и раздялата?

Освен това, за да е пълна картинката, нека добавим и фактите, след края на почти пълния мандат на ГЕРБ:

Вероятно и други подобни „достижения“ на ГЕРБ, след края на почти пълния им мандат, могат да бъдат изброени. Сигурен съм, че защитниците им ще оправдаят това с кризата. Но няма с какво да се оправдае ръстът на контрабандата на цигари например, при който, според изчисления, около два милирада лева годишно се губят и не влизат в държавната хазна, докато ГЕРБ се опитваха да ни уверят, че пушачите в България са намалели почти двойно…

Обърнете внимание, че в този ред на мисли изцяло пропуснахме тоталното разграждане на институциите, при които премиерът Борисов си позволяваше да казва на президента да забави вето или обещаваше на опозицията да им даде 20 депутата, за да съставят собствено правителство, при все, че до скоро ги наричаше безделници.

Ще завърша с това, че протестиращите, и аз в това число, не сa против симпатизанти на различни партии да се обявяват против сегашното управление, поставено изцяло в услуга на един олигархичен картел, подчинил почти изцяло политическата власт в страната. Дори, сред протестиращите мога да разпозная хора с открояващо се ляво политическо мислене. Критерият е друг. Критерият е информираността, а не сляпата вяра, че този или онзи харизматичен лидер ще ни „оправи“ с магическа пръчица, защото е от чист по-чист. Не. Това няма как да се случи, ако сме със завързани очи за фактите.

Въпросът ми е дали изобщо ГЕРБ ще намери сили да се отърси от политическите негативи, които успя да събере, от времето, когато се формираше на милиционерски принцип, та чак до края на мандата си, преди да се опита пак да управлява? Съмнявам се! Без нужния „катарзис“ – да, ще чуем стандартните PR извинения: част от „лошите“ напуснаха партията, да, изключиха Фидосова, но нямаше признание за Пеевски и парите на държавата в КТБ – възникват сериозни съмнения дали трябва да им се гласува подобно доверие. За втори път. Само година-две след пълния им, според мен, провал. Максимум година-две… А и Орешарски най-вероятно няма да издържи до края на 2013!