Вайшнавският празник Радхащами в Скопие

Тези дни съм в съседно Скопие. Имам лични причини да посетя този град – да се видя с мои много добри лични приятели, но интересно е друго.

Преди време писах за добрия пример на Македония в сферата на религиозната свобода и търпимост – организираната през 2007 г. Световна конференция за диалог между религиите и културите. Тези дни, докато съм в компанията на свои близки тук, имах възможността да се присъединя към един, нека го наречем за по-удобно, индуски празник. Всъщност, празникът е вайшнавски. Казва се Радхащами. Според традицията на вайшнавите, Радха, вечната съпруга на Бог Кришна, се появява на осмия ден (ащами) от намаляващата луна (или две седмици след раждането на Кришна). Тя била намерена върху лотусов цвят, близо до селото Варшана в Индия. Радха за първи път отворила очите си, когато Кришна застанал пред нея.

По традиция, на този ден вайшнавите насочват своето внимание и изразяват почитта си към Радха, надявайки се по този начин да спечелят благосклонността на самия Кришна. Церемонията в храмовете е една и се следва повече или по-малко неизменена от векове. Включва медитативна част (повтарянето на ведическите мантри с и без музикален съпровод е обявено от ЮНЕСКО за едно от нематериалните културни наследства на човечеството), церемония по изкъпване на божествената двойка (абхишека), дискусия и, естествено, празничен пир.

Фотографиите (благодаря ти, Джо) пресъздават частично празника:

200 г. Менделсон в Емона

Православният храм „Св. Димитър“ в с. Емона е възстановен почти от нула с дарения на емончани. Хора, които притежават имоти в Емона и живеят тук целогодишно или идват сезонно, са помогнали, с дарените от тях средства, да се изгради тази църква.

Тази вечер, за десета поредна година, Маестро Марио изнесе благотворителен концерт, като средствата от него ще бъдат използвани за изграждане на навес към храма, където, при лоши атмосферни условия, православните вярващи, събрали се в църквата за някое свещенодействие или ритуал, ще могат да продължат общуването си в по-неформална атмосфера.

Концертът тази вечер бе посветен на 200 годишнината на композитора Менделсон. Основната част на програмата бе изпълнена от Маестро Марио, а снимките, които направих с мобилния си телефон, въпреки компромисното качество, пресъздават поне частично атмосферата на събитието, на което присъстваха стотина души.

Шкорпиловци, плажната ивица

За мен Шкорпиловци е главно спомени от детството, къмпинг „Изгрев“ и няколко работни срещи на група художници, колеги на майка ми. Днес бе първата ми визита на това място след поне 20 години пауза. Плажът е все така пуст и относително чист, както вероятно е бил преди 2-3 десетилетия. Обширните дюни учудващо са незастроени, а самото село и околността все още не е паднало жертва в неравната борба с „All Inclusive еди-какво-си Resort-ите“. Дано остане по-дълго така.

Най-тъжната гледка бяха разрушените и запуснати къмпинги и бунгала в околността, но тишината и спокойствието някак компенсираха разрушените спомени от детството ми.

Вижте няколкото снимки, които направих с мобилния си телефон.

Vox populi vox Бойко

От няколко дни се опитвам да „вкарам“ стила на премиера в някакво рационална схема, за да ми е по-лесно да го възприема и разбера и да си обясня какво след какво следва, и какво да очаквам в бъдеще. Няма как да не обърна внимание на една много важна характеристика на неговите действия. А, именно: основното действие на премиера е говоренето. Пред камера или на микрофон. Насочено е към народа. Народ, на латински е populus… Ето, започва се, ще каже някой. Да, започва се!.. За съжаление, започва се основно в Интернет, защото медиите, вижда се, няма да служат за коректив поне няколко месеца от тук нататък. Нито печатните, нито електронните. Даже обратното – изглежда, обажданията в редакции и студиа създадоха и ще гарантират временен комфорт на премиера. Не е чудно защо, отчитайки вероятността той „да избухне“ при някой глупав въпрос… Не си спомням, също така, премиер да е имал толкова интензивно присъствие в медиите. Само някои негови конкуренти и колеги от латинска Америка го бият, защото се радват на много по-голям брой открити детски градини, пътища, сгради, и обекти от всякакво естество, както и 5 часови телевизионни предавания. По-дълги са само прес-конференциите на Путин и речите на Кастро…

Разминаването между говорене и действие, послания и възможност за реализацията им, адресати на говоренето и изпълнители на „задачите“ е очевидно. Нека видим само няколко примера:

1. Разсекретяването на „Галерия“ беше говорене за пред медиите и журналистите. Ако беше станало, щеше да е много хубаво за тях да разберат кой, за какво и кого е „разработвал“ и подслушвал. Хубаво, ама не стана. След помпозните изявления в медиите: „обществен интерес, спекулации с името на службата. Ние искаме да имаме управление, което хората да знаят кой какво е вършил и какво се върши в момента. Тази служба трябва да изпълнява това, което хората искат: борба с тероризма, борба с корупцията и да бъде максимално невидима, нечуваема и негенерираща скандали и затова съм дал да я контролира опозицията. Разпоредил съм разсекретяване по члена и смисъла на закона, за да може всеки човек да си прави изводите“ нещата се оказаха малко по-различни, даже леко комични за един бивш секретар на МВР. Разсекретяването, най-просто казано, не може да стане по-бързо от 1 година, при това, с изричното съгласие на всички засегнати… Думите на премиера останаха без покритие, за сега, но достигнаха до адресата – populus [народът] „видя“, че премиера има воля, най-накрая, да „направи нещо“.
2. Да не забравим и нареждането на Борисов към „неговите“ депутати [„Възложил съм на Народното събрание.“ – както той казва], да приемат възможно най-бързо решение за пълно разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, защото досиетата били „опасни, когато са тайни, както било при СДС„. Вече съвсем ясно се вижда силната решителност е обзела премиера да се бори с лошите ченгета, затвърждавайки имиджа си на доброто такова, което пипа със силна ръка, но в кадифени ръкавица. Внушението е добро, ако изключим пълното разминаване между говорене и възможност за реализация. Разминаване, защото, както се вижда, ГЕРБ вече включват на заден ход по отношение на „пълното разсекретяване на досиетата“…
3. Самолетите са друг словесен крах на премиера. Произведе ефект върху хората, най-вече с внушението за „маскарите“, дето си поръчват самолети, за сметка на populus [народа], но не последва обещаният резултат. Какво беше обещано? Ето какво: „Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората„. Какво стана? Ето какво: „Чартирането на машините ще се отнася за полети, които правителственият авиоотряд не може да изпълнява, обясниха от правителствената пресдирекция. Освен два самолета „Еърбъс“ отрядът разполага с един самолет „Фалкон“ и един ТУ-154.“ Тоест? отново разминаване между речено и сторено. Нито е разпуснат авиоотрядът, нито са „спрени самолетите на властта“, на всичкото от горе, ще има и чартърни полети, а за парите, дето щели да останат за хората ще почакаме да видим. Да не говорим, че в едно интервю, което цитирам по-долу, става ясно, че всъщност купените самолети май може да са един, а не два, ама да е хубав! А, какво точно ще стане, ще разберем след „подготвяния прозрачен конкурс“…

Да си припомним и друго. Една от поредните медийни изяви на Борисов, в което той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира доста специфично поведение. Това, в което той пусна култовата фраза „думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат“, след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден…

Или да вземем култовото интервю на премиера пред 24 часа, в което той не се свени да ползва личното местоимение в първо лице, единствено число доста по-често от приемливото в подобни случаи? Интервю, в което всичко, от Формула 1 до НЗОК, през ДАНС, се преплита в един словесен поток, съответстващ не на конкретни управленски планове и стратегии, а на емоционалното състояние на говорещия. Отварящите въпроси на журналистката К. Кръстева, от друга страна, предразполагат премиера да се изяви отново в светлината на „Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер„… (пак в 24 часа)

Вижда се, че изявите на премиера целят да уверят populus в намерението му да разреши ВСИЧКИ проблеми, включително и нерешимите. Ако нещо се произвежда със сигурност то е говорене, вещаещо „възмездие“ за причинената несправедливост. Доста конвертируем по отношение на populus подход, който наблюдаваме вече няколко пъти.

Характерният за премиера стил на говорене (строго) изисква одобрението на всички – от нуждаещите се от трансплантации, през полицаите, към заинтересованите от управлението на НЗОК, до банкерите и финансовите кръгове, та чак до феновете на Формула 1.

Говорене, примиряващо непримирими категории: „интересите“ (най-вече негативизма и омразата) на populus към интересуващия се само от собственото си благополучие „недостоен и корумпиран елит“. Низините и върховете. Горе и долу.

Ако има проблем в popul-ярната политика на премиера той е в това, че използването на глаголи и местоимения в 1 лице единствено число, не продуцира по магически начин действие, а още по-малко желан (от populus) резултат.

Политиката е трансформирана в дискурс. Преди всичко начинът на говорене, а не начинът на действие, става основна характеристика на управлението.

снимка: Андрей Белоконски, 24 часа

За прекия контакт с народните маси

„Популизъм:

1. Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от “волята на народа” и да се осъществяват преки контакти с народните маси.
2. Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата.“

Кратък философски речник

„…Тихомълком се крие, че България е платила 100 млн. лв. рекет за освобождаването на българските медици от Либия…“

Премиерът Борисов, цитиран от Актуално

„…Пристигна самолетът, който беше изпратен да прибере заболелия български моряк Панко Тодоров от Иран, предаде БТА. Машината излетя в неделя сутринта в 7.00 ч… Морякът е претърпял „мозъчно-съдов инцидент“, каза здравният министър Божидар Нанев, който посрещна Тодоров. Транспортирането струва около 24 000 евро, разходите за полета са за сметка на Министерството на здравеопазването…“

Дир БГ

Бих искал да разбера в какво точно премиерът Борисов вижда разликата между това едно правителство предполагаемо да е платило 100 милиона за живота на пет български медицински сестри в Либия и НЕГОВОТО правителство да изхарчи 24 хиляди евро, за да спаси живота на един гражданин в Иран? Как точно в единия случай това е лошо, а в другия се вдига шум в медиите и действието се оценява високо? Количеството „изхарчени“ пари ли е определящо или има други фактори и къде е тънката граница между „прякото говорене на народните маси“, като начин на действие и управление и реалните, последователни и принципни политически решения?

снимка: www.bulfax.com

ГЕНЕРАЛно за демокрацията

I believe today that my conduct is in accordance with the will of the Almighty Creator.

Adolf Hitler

„Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен.“

Борисов пред 24 часа, цитиран от Л. Русева в Дневник

Не се сдържах. Имах намерение да изчакам поне да предложи състава на Министерски съвет, но всяко нещо си има разумни и логични граници, които не бива да бъдат подминавани с мълчание, особено, когато става дума за страна, в която изборите се печелят от генерал, бивш секретар на МВР, при това толкова убедително.

Едно от нещата, предполагам, провокирали тази знакова фраза са 116-те депутата на Бойко Борисов. Казвам НЕГОВИТЕ депутати, защото след показното, но не и публично направено отзоваване на Маниака (с неясно каква договорка), довело до сълзливо покайно писмо на рапъра и след Декларациите за лоялност, които поиска генералът, не ми остава нищо друго, совен да мисля, че Суперменът на българската демокрация, който би всички, дори и на куц крак, наистина си е повярвал, че народната любов го е овластила почти до божествени измерения и нива.

Това, което очевидно дразни г-н Борисов, е нежеланието на РЗС и Синята коалиция да декларират безпринципна, но безрезервна подкрепа, както направи Волен, въпреки очевидните разминавания между програмата на ГЕРБ и тази, на АТАКА по съществени въпроси: ДДС, АЕЦ Белене, НАТО, ЕС, Русия, Енергетика, Икономика…

Какво поискаха Сините и хората на Яне? Гаранции! Подкрепа срещу гаранции за прокарване на определени политики. Техните политики, изразени в техните програми. Това не се хареса на Генерала, който през последните няколко дни направи почти невъзможното да убеди всички, че САМО ТОЙ е лекът срещу БСП и ДПС, следователно всеки, дръзнал да му поставя условия за политическата програма и приоритети на правителството, както и да коментира стъпките на неформалния лидер на ГЕРБ и евентуалните членове на кабинета, иска не друго, а хаос, дестабилизиране на страната, предсрочни избори и, в крайна сметка, връщане на БСП и ДПС на власт. Внушение, което звучи доста нелепо, ако отчетем политическата и бизнес кариера на Борисов, както и ако се вгледаме по-внимателно в депутатите и спряганите за министри хора от ГЕРБ.

Да се върнем на темата:

Сините и РЗС отказаха безпринципна, сляпа, но всеотдайна подкрепа, в което няма нито нещо лошо, нито нещо нелогично. Борисов не харесва това, защото 5 гласа са си 5 гласа и може да не стигнат за избор на кабинет, в което все пак се съмнявам. В типичен стил той започна да вещае мрачните картини за връщане на БСП на власт, опитвайки се да засили позицията си с внушения за предстояща още по-разгромяваща победа, ако се стигне до предсрочни избори.

Няма нищо лошо в това лидер на дадена партия да надъхва електората си и да работи за рейтинга си. Лошото идва, когато този лидер, който и да е той, си повярва, че е на една ръка от провидението, което го напътства и предпоставя успехите му!

В този смисъл, от нито един демократично избран и действащ лидер не зависи да „направи председател на Парламента, премиер, партия или партиен апарат“. Това зависи от избирателите, които в конкретния случай, повярваха на каризмата и не толкова внимателно се вслушаха в посланията на неформалния лидер на ГЕРБ. Стигна се до там, че от висотата на парламентарния балкон той заяви, че всичко е постигнал сам…

Иронията и трагедията му е именно в това, че не му достигат 5 гласа, които избирателят предвидливо не му даде, а делегира тези права на друга политическа сила, лишавайки Генерала от абсолютната политическа власт. Много предвидливо, при това!

Неудобството пред г-н Борисов се състои именно в това да убеди всички разумни хора и партньорите си от ЕНП, че именно диаметрално противоположната му партия АТАКА е по-добрият вариант, пред естествените му партньори вдясно.

Номинираха ме за орден "Св. Св. Кирил и Методий"…

Благодарение на Комитата съм номиниран за това високо отличие. Уважавам хората с чувство за хумор, а Комитата определено е сред тях!

Освен забавното, в този пост Комитата поставя няколко напълно резонни въпроса. Запазвам си правото един ден да му върна жеста с чувство за хумор, но ще си позволя да изразя мнение по някои от проблематичните моменти в темата, която той повдига.

Според Комитата, Дърева е номинирана и наградена с този орден за няколко неща, сред които:

1. Тя е активен публицист с остро перо по проблемите на защитата на правата на човека;
2. Тя е радетел за просперитета и запазването на Българската православна църква.

Нека разгледаме тези характеристики, които прявят Дърева достоен носител на това отличие. България, по Конституция и според Закона за вероизповеданията, е светска държава, в която религиите са отделени и независими. Определението „традиционна религия“, както е заложено в Конституцията и преписано (от нея и от руския закон) в българския Закон за вероизповеданията, няма правна дефиниция, следователно не влече след себе си никакви правни последици.

Опитите да се дадат преференции да която и да било религиозна общност, на базата на подобни констатации, може и неминуемо води до дискриминация. В този смисъл, радетелите за човешките права и радетелите за просперитет на доминиращите вероизповедания в дадена страна, ако са едно и също лице, трябва да са много внимателни в своите преференции и действия, ако искат имиджът им на правозащитници да не пострада. В дискутирания от мен и Комитата случай, орденоноската, ако държи да се докаже като едновременен радетел за човешки права и просперитет да едно от многото вероизповедания в страната, дължи отговор на следните въпроси:

1. Нормално и демократично ли е едно от вероизповеданията, било то и традиционно или доминиращо, да се ползва с преференции от светската държава, която да поддържа в основния си университет богословски факултет на въпросното изповедание – привилегия, която никое друго изповедание няма? Даже обратното – ако имат висши учебни заведения, те се поддържат за сметка на самите изповедания.
2. Нормално ли е безработните висшисти-педагози, завършващи богословие, да са една от основните причини да се настоява неистово за индоктринирано преподаване на (православна) религия на децата в училище?
3. Нормално ли е светска държава демонстрира с всички възможни средства и при всички възможни поводи, своите преференции към доминиращото вероизповедание?
4. Нормално ли е доминиращото в една светска държава вероизповедание да се стреми към налагане като официално, а държавата и болшинството от политиците да си правят оглушки по този въпрос?

Ако Дърева отговори положително на поне един от тези въпроси, за мен тя е бита карта като демократ и радетел за човешки права.

Още нещо по темата "Защо ще гласувам за Зелените", или защо аз ще гласувам за тях?

На много места чета отговори на този въпрос. Всичките се свеждат до една много лесно смилаема теза: Защото всички са лоши, „нормални“ и компрометирани. Без изключение. За да дам шанс на Зелените да работят следващите 4 години, без да загубят ентусиазъм, да оредеят и да отслабнат. Тази логика почива главно на разбирането, че отправена към електората, ще го мобилизира и заведе до урните, събирайки повече от 100,000 гласа на евро-изборите и поне 4% на изборите за Народно събрание (колкото „струва“ 1 евро-депутат и влизането на паретията в българския парламент). Много добра логика и даже похвална със своя ентусиазъм и оптимизъм. Нужна е на Зелените в предизборната кампания…

Това обаче не е основната причина, която ще ме накара лично мен да гласувам за Зелените. Аз вярвам в голяма степен на математиката и социологията. Особено, ако дадени предвиждания се припокриват в голяма степен между две, три или повече значими агенции. Не искам да коментирам тези данни. Може да прозвучи депресиращо, а пък и те говорят достатъчно сами по себе си. Не искам да се впускам в пространствени обяснения защо не приемам подобен вид негативна мотивация на електората, най-малкото, защото подобна агитация предполага негативно представяне на опонентите – те НЕ СА това, те НЕ СА онова, те НЕ НАПРАВИХА всичко това, което ние ЩЕ направим. Те СА ЛОШИТЕ. Ние – ДОБРИТЕ. Доста рискова игра, защото при евентуален негативен за нас резултат от изборите, през следващите 4 години ще трябва да работим именно с тези, които сега имаме склонността да очерним. Аз не бих имал очите да лобирам за еко-кауза пред депутат, който съм нападал по подобен начин…

Това ме мотивира да напиша няколко реда защо аз ще гласувам за Зелените:

Защото повярвах, че те също могат да играят в отбора на добрите, противопоставяйки се заедно с всички останали нормални и разумни хора, на унищожаването на околната среда.

Защото вярвам, че благодарение на своята убеденост и решителност, доказана в борбата им за всяко кътче природа, разграбвано и бетонирано от мафията и олигарсите, Зелените няма да млъкнат услужливо, а ще водят успешна битката и на политическата сцена.

Защото давайки своя глас за Зелените, ще засиля позицията им пред тези, които потенциално могат да ни помогнат, а това са същите тези, с които сме работили, добре или не дотам добре, през осемте години на последните две правителства.

Ще гласувам за Зелените, защото така моят глас ще засили позицията на всички, които се противопоставят на ДПС и БСП и техните кръгове от фирми.

Ще гласувам за Зелените, защото така ще гласувам за всички, които имат волята и силата да променят статуквото.

Не на депресията! Още повече на зелената такава! Изборният успех е доста вероятен!..

Мнозина, в лични контакти с мен, ме обвиниха, че съм пишел „депресиращо“ и „отблъскващо“ за зеления електорат… Дължа им извинения! Поднасям ги!

Какво имам предвид с написаното от мен? Основното е, че не приемам по презумпция решения, които отрязват перспективи и възможности, особено такива, които безспорно имат потенциала да „качат“ изборни резултати и да направят посланията „по-чуваеми“, а отправящите ги „по-разпознаваеми“. Писах и по-рано, че това са рискове или възможности, които трябва сериозно да се анализират. За каква депресия, за какво отблъскване става дума?..

Нека се върнем на изборите. Вече имаме предвиждания. Такива на Алфа рисърч, направени за ГЕРБ, и такива на Маркет Линкс. Общото е доста сходно. Може да се каже, че в момента Зелените, според предвижданията, могат да получат около 1.6% на евро изборите, а българските парламентарни – около 0.3% при активност от около 38% (а покачването на изборната активност в страната от м. април е с около 3% покачване, според Алфа). По-ниската активност, ако приемем, че ядрото на Зелените е твърдо решило да гласува, където и да се намира, може да работи в наш интерес. Покачването, според Алфа, не ни помага. Не помага и юлското гласуване за Народното събрание, когато хората са по почивки. Да са живи и здрави депутатите от БСП и ДПС, приели отделни дати за изборите…

Е, сега, нещо антидепресантско:

Задача номер едно би трябвало да бъде това, да станем разпознаваеми, а посланията на Зелените – чути от електората. Хубавото е, че подкрепата, която еко-каузите имат, е огромна. Толкова голяма, че не може да бъде сравнена с нищо друго в сферата на политическите послания. Подкрепата на еко-каузите може да бъде сравнена само с национален идеал или интерес. А това, по принцип, може да катапултира резултатите на Зелените нагоре с огромна сила, стига Зелените да бъдат чути.

Надявам се, че за никого няма съмнение в това, че Зелените са нова, млада, креативна и перспективна партия, чиито основатели са доказали своята непримирима позиция към корупцията, беззаконията, олигархията и мафията. Тази характеристика затруднява диалога с партиите от т.нар. статукво, заради негативи от миналото, но пък е напълно обяснима, заради тежката борба, която т.нар. „еколози“ водят години наред за всяко кътче природа, най-безскрупулно експлоатирано от властта и финансовите кръгове около нея. Разбираем е скептицизмът на мнозина от членовете и симпатизантите на Зелените, които към този момент формират позицията на партията по отношение на възможностите за коалиране и партньорство.

Съществува огромна възможност, макар и доста идеалистично да звучи, Зелените да успеят да се преборят със собствени сили и да излъчат поне един евро-депутат, както и да прескочат 4% бариера, вкарвайки неколцина депутата в Народното събрание на Република България. Това би бил огромен успех, който зависи от всички тези, които изразяват своята подкрепа и одобрение към Зелените. Според маркет Линкс, това са около 10% от имащите право на глас. Това са всички тези, които не са безразлични към опазването на околната среда, към безчинствата на олигарси и всякакви орденоносци…

Ако всеки втори, изразил своето одобрение към Зелените, се размърда в деня на изборите и реши да НЕ ХОДИ за гъби, а до урните, Зелените ще могат да реализират своя потенциал. Ще върнат интригата в политиката с неколцината си депутати, доказали се по протестите като непримирими към мафията и олигархията.

Участието в изборите на всеки един от тези, които харесват Зелените е определящо! Подкрепата им, както и на част от негласуващите, може реално да промени политическата карта на България.

Бюлетина номер 12 дава тази алтернатива! Въпреки рисковете.!.. И стига вече с депресиите – хапче №12 помага!

Рисковете пред Зелените преди и след изборите

Напълно разбираемо, логично и приемливо е желанието на партия Зелените да запази своя граждански характер, оставяйки извън кръга на партиите от т. нар. „политическо статукво“, отправяйки критики и целяща промени в устройството на държавата и политическата система. Разбираеми са и повечето от аргументите, а вероятността партията да се легитимира като нова, чиста и необременена с негативи от миналото политическа структура е доста голяма.

Съществуват обаче и рискове, които всяка политическа партия трябва да може да предвиди, анализира и управлява в някаква степен. Изхождам от няколко основни хипотези:

1. Зелените са симпатични и имат принципно и доста високо одобрение (видимо от обявеното изследване на Маркет Линкс), дори по-голямо от това на някои основни партии от т. нар. статукво, което би могло, при правилно отиграване в предизборната надпревара, да се трансформира в относително висока електорална подкрепа;
2. Зелените, макар и харесвани от мнозина, са все още неразпознаваеми за огромния процент от гласоподавателите и гражданите, но това би могло да се промени при правилна игра в предизборната обстановка и да генерира по-висока електорална подкрепа в деня на изборите;
3. При определени действия в предизборната надпревара, Зелените могат да се превърнат в сензацията на изборите, събирайки относително висок процент още на първото си явяване на избори, но по различен от този на всички досегашни „сензации“ начин, показан от „партиите-спасителки” с мускулести или фанатично крещящи и ръкомахащи лидери, или просто раздаващи празни обещания за „бърз и несимволичен напредък”.
4. Зелените са изразител и разпознаваем борец за ценности и идеи, които, в невероятно, от социологическа гледна точка, висока степен обединяват обществото ни, до степен, която може да постави тези идеи дори в категорията на „националните идеали и интереси“.

Липсата на официална или неофициална позиция на членовете на органите на Зелените по отношение на възможните партньори на Зелените, публичен диалог с други партии, както и ясна декларация по отношение на неприемливи за нас политически партньори, ни лишава от възможността да се борим за колебливия вот на хора, които симпатизират на еко-идеите на Зелените, но имат други приоритети в политиката, които биха предпоставили техния вот в деня на изборите. Това е сериозен риск, на път да се превърне в пропуск, особено в ситуация, в която основните послания на Зелените за опазване на природните и националните паркове и Черноморието и т.н. от незаконно и вредно застрояване се радва на огромна обществена подкрепа. Подкрепа, която, изразена в проценти, в политиката стига до нива, граничещи с фантастиката.

Липсата на официална позиция по отношение на това, кои са политическите ни партньори и липсата на ясно и официално дефинирани политически опоненти ни праща в друга хипотеза, при която, въпреки високия (според Маркет Линкс – 10%) процент одобрение, остава нереализиран на изборите, заради невъзможността да бъдем разпознати, която бихме имали при евентуално партниране, при ясно дефинирани и публично заявени условия, с други политически сили, които имат по-висок рейтинг от Зелените, даващ им по-голяма трибуна в медиите.

Липсата на бърза реакция и ясна и официална позиция за възможните партньори на Зелените, които лично за мен са водещите партии от Синята коалиция, ни отдалечава от възможността за ефективни преговори, с много по-широк спектър от възможни договорености, ако това бъде направено преди тези партии да започнат своите кампании за набиране на подписи за явяване на парламентарните избори за Народно събрание на Република България. При тази хипотеза, ние рискуваме да попаднем в ситуация, в която, ако преценим, че партнирането е ни е необходимо, възможностите за изгодни за Зелените договорености ще бъдат силно ограничени, поради технически препятствия, като например подготовка на обща листа и фактическо участие в изборите като партия, а не чрез личности, излъчени и подкрепени от партията. Или по-просто, може сами да се изхвърлим зад борда на „парламентарно представените партии“, при хипотеза, според която „вкарваме“ депутат в НС, чрез обща листа с наши партньори (било то и коалиционни), свеждайки възможностите си за диалог и партниране до избор между „официално самостоятелно участие в изборите за Народно събрание“ или „неучастие на партията в изборите за Народно събрание, но излъчване на кандидати чрез обща листа с възможните ни партньори“. Лош и болезнен избор, който все още, в идните 3-4 дни може да бъде предотвратен в голяма степен при бърза игра и правилно отиграване. Въпрос на зрелост и приоритети.

Липсата или забавената реакция по отношение на актуални политически събития, като безпрецедентната политическа намеса в съдебната система или някои политически проблеми, тясно свързани с екологията, като например референдума за петролопровода, проведен в Поморие при изключително висока активност и спечелил около 90% от гласовете ПРОТИВ, ограничава възможностите ни да се легитимираме и да станем по-разпознаваеми благодарение на позициите си.

Изборите предполагат и анализ на възможния резултат. При хипотеза, според която Зелените прескачат самостоятелно 4-те процента няма какво да говорим. Нечуван успех за нова партия, без пари за кампания. Сензация!

При неуспех обаче нещата изглеждат не дотам оптимистични. При тази хипотеза трябва да се анализират други възможни рискове:

1. Перспективата да останем поне още 4 години извън парламента, без ефективна подкрепа на идеите ни, особено тези, свързани с реформа на политическата система и държавното устройство, може да предопредели за доста дълъг период от време посланията ни като политически неизпълними в конкретната обстановка. Това, от своя страна, ни поставя пред риска тези послания да се маргинализират и да звучат нереалистично именно заради противопоставянето на тези, които ни подкрепят, симпатизират и приемат идеите и посланията ни (народа) срещу групата на т. нар. „политически елит” и методите й.
2. В следствие на това, идеите, целите и програмата на Зелените могат да започнат да звучат нереалистично и неизпълнимо, именно заради дистанциране от „политическия елит” и стандартните механизми за реализация на политическа платформа и програма – участие във законодателната и изпълнителната власт. Така, рискът идеите да си останат просто идеи и неизпълними послания се засилва.
3. Сериозни вътрешни противоречия по оста „самоизолация срещу диалогичност и тьрсене на стратегически партньори”;
4. Отлив на симпатизанти и/или разделение;
5. Радикализация на възгледите на по-твърдите и крайни членове на партията.
6. Отлив на по-либерални симпатизанти.

Под „неуспех” аз лично разбирам всеки изборен резултат, който ни лишава от възможността да започнем незабавно ефективна работа по целите и програмата си, оставяйки ни в сферата на говоренето без максимално ефективна възможност за намеса в законотворческите механизми и процеса на управление на държавата. Т.е. всеки резултат под 4%. За да илюстрирам, 16-тина хиляди гласа при 40% от 6 700 000 гласоподаватели според сайта на ГРАО, дават около 0,6% изборен резултат. А, тенденцията е към покачване на избирателната активност към този момент, което „оскъпява“ процентите и усложнява задачата.

Бавенето и липсата на ясна официална позиция и ефективна реакция по всички тези въпроси и рискове може да ни постави в ситуация на предизвикан от самите нас политически цайтнот (липса на време за игра) и цугцванг (липса на полезен ход).

Бездействието по отношение на тези рискове ни лишава от един доста реалистичен начин да спечелим относително висока подкрепа, даваща реална възможност за ефективна работа по осъществяване на програмата ни.