Медии

Българските медии – дами и господа, да ги аплодираме!

109-то място по свобода на медиите…

Това означава, че информацията не достига до вас, изкривявана е или е невярна и манипулативна.

Нещо стои на пътя ѝ…

Случвало ли ви се е сутрин или вечер да се чудите къде да прочетете новините? 

А питали ли сте се колко души работят в „медии“, като Телеграф, Монитор, Уикенд, Таблоид, Шок, Пик, Блиц, Стандарт, Ретро, Шоу, Галерия, Калоян Стоев и анонимните дописки в Труд, анонимният автор на адверториали в 24 часа и мн. други… 
Колко от тях познавате или сте чували имената им? Колко от тях, с много малко положителни изключения, популярни основно във Фейсбук, сте чули да защитават позициите си лично и да носят отговорност за думите си?.. 
Ето това е „нещото“ между вас и информацията. Ще ви го опиша цветно – вече сме в червено, в същите цветове, в които са Турция и Русия
Тези „знайни и незнайни труженици и труженички на тихия фронт“ се грижат за вашата дезинформация. На тях дължим сто и деветото място! 
Да ги аплодираме!

Те просто изкарват прехраната си – с тези ръце хранят себе си и децата си.

Седмицата в песни – от сряда до събота

Предлагам ви моя музикален подбор за тази седмица, по дни.

Тази сряда беше динамична. Откриха 44-тото Народно събрание и изборът ми се колебаеше между „Politician“ на Cream и родната естрада:

Hey now baby, get into my big black car
I wanna just show you what my politics are…

I support the left, tho’ I’m leanin’ to the right
But I’m just not there when, when it’s coming to a fight.

Все пак, в сряда надделя рожденият ден на Сидеров и на върха патриотично се изкачи „Та-ри-ри-рам“ на Марус Куркински:

Вълшебна нощ се спуска над града
красиви хора търсят нежността…

Четвъртък – екс-журналистът от Нова Васил Иванов заговори за шушукане в редакциите на медиите. Моят избор е „Шушу мушу“ на Лея Иванова:

Нима не знаеш, нима не разбра,
че край си има всяка игра.
Какво ми казваш, не чувам?
Ах, това е шу-шу-шу. Обичам те!..

Петък… Скандалът със срещата на Дончев, Цацаров и Гергов в ЦУМ безспорно качи на върха песента „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“ на Лея Иванова:

Пълно ми е портмонето и със него ми е леко,
ще проходя този друм сред витрините на ЦУМ!
От аванса за жената и за мен и за децата
нещичко ще купя аз!
ЦУМ, ЦУМ ЦУМ! Заповядайте във ЦУМ! 

Събота беше денят на Георги Гергов. Той изстреля „Панаири, панаири“ на Лили Иванова на върха:

Ах, да можех… Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

PolitiKat пред студенти-политолози

Комитата пред студенти-политолози

Вчера вечерта, въпреки очакванията, че предстоящият дълъг уикенд ще осуети срещата ни със студенти по политология в СУ, все пак интересуващи се да чуят какво имаме да им кажем с Комитата имаше.

Бате Косьо започна пръв с изложение на тема „Партията на Телевизора срещу Партията на Интернет.“ Амбициозна тема, която ще оставя на него да коментира в блога си. Ще си позволя да обобщя част от тезите, които Комитата разви, по отношение на ролята на Интернет:

  • Интернет спомага за засилване на личните връзки между хората, той ги нарече „хоризонтални“;
  • До скоро, медиите се изявяваха като единствен или поне доминиращ посредник между институциите и гражданското общество, а Интернет разби този монопол;
  • Благодарение на „намесата“ на Интернет в информационния монопол на традиционните медии, обществено-политическите процеси се ускоряват…

Така аз разбрах оста на разделение между политическата власт, поддържана от „средствата за масово осведомяване“ и проявите на „спонтанна демокрация„, често катализирани с посредничеството на Интернет.

Бойкометърът…

Моята роля беше да разясня един от проектите, по които работим с колегата — politikat.net, или както ние сме го назовали: „гражданска инициатива за намаляване на политическото лицемерие“…

Започнах с това, че Интернет и съвременните технологии могат да служат като инструмент за упражняване на свободата на словото за намаляване на лицемерието и политическите лъжи. За пример дадох бунтовете и протестите в арабските страни от Средния Изток.

Според Wall Street Journal, Египетските власти са помолили Водафон (55% от най-големия доставчик в Египет) да спрат “тотално мрежата”… New York Times пък пише, че сирийското правителство препятства достъпа на протестиращите до социалните медии и Интернет с цел да популяризират бунта си, само три месеца след като са разрешили достъп до фейсбук и Ютюб…

Това е така, защото Facebook и Twitter с групите си и с кратките си съобщения станаха основни средства за обмен на информация между протестиращите и общодостъпен начин за организация на протестите.

Обърнах внимание и на това, че правилният въпрос (както е формулиран от нюйоркския професор по журналистика Мичъл Стивънс) не е какво се публикува в гневните антиправителствени сайтове или какво пише в туитовете на протестиращите, а да се замислим

какво научават потребителите на глобалната мрежа в повече и какво им дава тя, което ги прави по-трудни за контрол и управление…


Припомних отново и едно много показателно изказване на Тони Блеър, според когото:

„През 60-те години се е случвало кабинетът да се оттегли на двудневно съвещание, преди да излезе с изявление по даден важен въпрос. Такова нещо не може да се случи днес – още по обяд на първия ден кабинетът ще трябва да си е събрал багажа. Днес всичко е въпрос на минути. Не можеш да си позволиш да реагираш дори със секунда закъснение. Ще кажа нещо, което обикновено няма да чуете от нито един политик или обществена фигура, но повечето от тях знаят, че това е самата истина: голяма част от работата ни – освен истински важните решения, които ни се налага да вземаме – се състои в това да се опитваме да останем в крак с темпото на медиите и с тяхната хиперактивност…“

В това, според мен, е и един от отговорите на въпроса за ролята на Интернет в обществено-политическите процеси — светкавичен обмен на доказуема и актуална информация. Земетресението го доказа — първата телевизия, започнала да предава репортажи, направи това часове, след като Twitter и Facebook вече разпространяваха информация за засегнатите региони, магнитуда на земетресението и евентуалните му поражения. В тази среда медиите са заставени да се адаптират към новата (за тях) среда, която дори у нас влияе на политическия живот макар все още не в мащаб, подобен на страните от арабския свят, но със сигурност по аналогичен начин.

Примерът, който дадох е със сайта Отворен парламент — граждански гласове, който повдигна темата за приходите на БФСки, оглавявана от Цеко Минев, която обеща да дари половината от приходите си за пострадалите от наводнението в село Бисер и за едни 3.6 милиона лева държавни пари, дадени за организация на събитие на частна фирма… Само няколко дни по-късно темата влезе и в мейнстрийм медиите — Капитал писа „кой е на пързалката„…

Казано просто — Интернет има силата и възможностите да влияе на вида и качеството на информацията, както и да участва във формирането на обществено-политическите процеси.

Партията на Интернет ще победи Партията на телевизора. Въпрос на време е това да се случи дори и в България.

politikat.net и студенти политолози, София, 23 май 2012

Нахранените журналисти и гладните блогъри

Снимка: e-vestnik.bg

Елена Кодинова, както аз я разбирам, критикува „симпатичните аматьори“, блогърите, че се продават за жълти стотинки (няколко литра нафта и едно-две кафета), така, „непрофесионално и егоцентрично изкривяват реалността„, в услуга на политиците и корпорациите…

Комитата пък се опита да ѝ обясни, че блогосферата е част от една нова „технология, която създава алтернативна публичност, която може да помогне да разрешим проблемите на съществуващия модел, при който съществува „фундаментално противоречие между медиите като бизнес и медиите като обществени институции, упражняващи конституционната свобода на словото…“

Дали го разбра(ха), не знам…

Помните ли скандала с репликата „нахранете журналистите“? Аз си го спомням частично.

Ето какво казва Комитата:

…Безброй професионални журналистически текстове и интервюта излизат без подробности за питиетата и обстановката, мотивирали този или онзи материал, включително някои наистина добри образци на журналистиката. Без майтап… Някои читатели вероятно нямат никаква идея в какви мащаби такива събития се организират за журналисти. Я разгледайте по-подробно програмата на някой медиен фестивал или панаир.

За съжаление, не знам кой е автор
Съмнявате ли се, че храненето под една или друга форма продължава и, че мащабите му са епидемични?
Според доклад на „Фрийдъм хаус“, България е извън списъка на страните със свободни медии. През 2009 пък, според „Репортери без граница„, България е на последно място в Европейския съюз по отношение на свобода на медиите. През 2010, отново, според „фрийдъм хаус“ ситуацията в България никак не е розова:

Reporters continue to face pressure and intimidation aimed at protecting economic, political, and criminal interests. The perpetrators often operate with impunity, leading to some self-censorship among journalists.

В такава именно медийна обстановка, представител на журналистическата професия си позволява да обобщава, че едва ли не всички блогъри са корумпирани аматьори,  продаващи се за чаша кафе и няколко кръгчета с луксозен автомобил…

Дали е така?

Преди време, когато WikiLeaks извади първите текстове за България, имах възможност да участвам в едно телевизионно предаване, в което зададохме въпрос дали някоя българска медия е поискала сътрудничество с WikiLeaks по отношение на грамите за нас. До днес не ми е известно за българска медия, която да е влезнала в пряк контакт със сайта. Ако има такива, те го правят с посредник, като този посредник по-скоро пасва в категорията блог, поне според дефиницията за медии, които самата Кодинова дава:

Защото – нека си признаем – всеки журналист се съобразява, когато пише срещу рекламодатели. Или пък ако не го прави – работодателите му напомнят откъде му идват парите и му коригират критичния поглед към света.

Ето как определя собствения си сайт Биволъ, Атанас Чобанов, който той стартира заедно с Асен Йорданов определят създадения от тях проект за разследваща журналистика, сайтът Биволъ, Атанас Чобанов и Асен Йорданов:

Без цензура и без автоцензура, безпристрастно и коректно ние предлагаме разискване по най-актуалните теми.

Можем ли да твърдим, че в медиите, описани от Елена като зависими (виж по-горе), които в същото време са „фабрики за публичност“, няма цензура и манипулации?..

Един пример само! Колко от тях коментираха онази грама, в която се говореше за руската мафия и нейното „представителство“ в България?

Или пък колко медии коментираха задълбочено грамата за „най-популярния политик със сенчестите връзки„? Да, онази с метаамфетамините, дето сърбите услужливо я засенчиха с ареста на Младич, докато цяла сутрин българските медии мълчаха по темата…

Това маловажни, продажни и манипулативни теми ли са, започнати от един, да си го кажем честно, блог *, започнати и поддържани в публичността от сайт за разследваща журналистика, създаващ алтернативна информационна среда, списван от двама души, който не се вписва в клишето „традиционни медии“, най-малкото, заради това, че е независим от политически, корпоративни и рекламодателски интереси?..

А, да припомня ли кампанията „България не е Биг Брадър„, организирана срещу промяната в ЗЕС, в която имах възможност да участвам и която доведе до първия протест срещу настоящото управление? А, кампанията „Обади се на депутат, спри тоталното подслушване„, която доведе до изтичане на телефоните на цялата група на ГЕРБ в парламента? Ами „бирените“ записи на премиера и независимите експертизи, които направляваха дебата почти през цялото време?

Да припомня ли, че зад почти всички тези кампании стояха именно „аматьорите-блогъри“, продаващи се, според Кодинова, за кафе и бензин?..

Ето затова Комитата е прав, че се създава АЛТЕРНАТИВНА на медийната ПУБЛИЧНОСТ и в нейното създаване участват най-вече именно блогъри… Нова реалност, която е алтернативна именно на медийната, описана като изпитваща дефицит на „пари и морал„…

И друг мой приятел е прав, казвайки, че от блогър може да стане журналист, но обратното не винаги е възможно

* (По настояване на Атанас Чобанов внесох редакция в първоначалния текст, описващ Биволъ, заради неточности, допуснати при първоначалната редакция. Извинявам се за допуснатата неточност.)

Има ли натиск върху медиите?

Препечатвам два отговора. Без Изменение. На журналистите Галина Вълчева и Атанас Чобанов:

Днес Румяна Бъчварова им изпрати ето това писмо:
„Обръщам се към Вас като представители на българските печатни и електронни медии, като ръководители на обществените медии и БТА. Повод е публичното изявление на президента Георги Първанов от вчера – 29 май, че е свидетел на осъществявана от правителството „Последователна кампания за натиск върху медиите”, която, според него, цели „Да бъдат уплашени определени медии”. 
Такава констатация е крайна и тревожна. Затова, в интерес на всички български граждани, независимите медии, в интерес на авторитета ни на демократична държава – член на ЕС, е да има пълна яснота по основанията и истинността на твърдението на държавния глава. 
В тази връзка апелирам да изразите позицията си дали твърдението на президента Първанов съответства на обективните факти за политиката на правителството към независимите български медии и дали:
1. Има случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате;
2. Сте срещали действие или решение на българското правитество, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани;
3. Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството

Очаквам Вашите честни и публично заявени отговори на тези въпроси. Те ще покажат дали президентът Георги Първанов има основания за своите критики или в името на прикривани политически цели манипулира общественото мнение, за да подрони доверието в политиката и реформите, които провежда българското правителство в момента.
Вашата оценка и позиция е важна преди всичко за всеки един ваш зрител, слушател и читател, които имат право да знаят истината за независимостта на българските медии.“

За мен Румяна Бъчварова винаги е била един много смислен и нормален човек.
Познавам я като социолог и шеф на социологическата агенция Маркет линкс. Прогнозите й винаги са били премерени и всичко, което е казвала е било много близко до реалистичните резултати и действителност.

Честно казано, изненадана съм от това писмо.
Не ми се вярва тя да е авторът на идеята обаче. Но дори и така да е, със сигурност отговорите, които ще получи си заслужават вниманието и последващите анализи и коментари.

Само че, аз като човек от „бранша“ бързам да изразя своята скептичност за резултата и ефекта от този премиерски ход.

Ще напиша моите кратки отговори, без никакви претенции за меродавност и социологическа правдоподобност.

По т.1 – Има ли случаи, в които от името на, или чрез представители на българското правителство е бил оказван натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите, които представлявате?

Отговор: Руми, аз не вярвам, при така зададен въпрос, че очакваш да получиш отговор „ДА“, нали?  Първо, защото в България за Главен редактор – самоубиец не съм чувала !?!
Та нали най-малкото ще бъде линчуван от колегите си журналисти – веднага и на момента, ако направи такова признание?! А ако просто повярва на искреността на вашето питане – много скоро ще му се наложи да освободи поста, защото няма собственик, който да държи лимонка с дръпнат взривател?!
Наистина, не доумявам как очаквате честен отговор при така зададения въпрос?!

По т.2 – Дали сте срещали действие или решение на българското правитество, с което са били ограничавани правата на медиите ви да бъдат свободно финансирани, развивани и разпространявани?

Отговор: Хахахаха! Тук вече избухвам в смях! То и руското правителство не би си позволило да издаде такова решение?!  Тези решения, Руми, ти много добре знаеш не се издават в писмен вид! Не мога да повярвам, че може да очаквате отговор различен от НЕ!

По т.3 – Тълкувате решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи и в частност СЕМ и КРС, като ограничаване независимостта на българските медии и влияние върху редакционната им политика в интерес на правителството?

Отговор: Тук, моят отговор е – ДА! Знам го опит през всичките тези години на съществуването на НСРТ,СЕМ и КРС.
Особено като имам предвид новото съдържание на тези „органи“. В състава им се предлагат политически обвързани хора, без консултации с журналистическата гилдия и организации!
Начело на КРС продължава да стои човек, срещу когото се води съдебно дело.
На мен лично ми е интересен и фактът, че новият БНР-шеф се избира с един брой членове на регулаторния орган, а БНТ-шефът ще се избере с друг брой и състав, например?!

Но това, за момента може би не е толкова важно.

По-скоро си мисля, като сте тръгнали да питате медиите, защо не го направихте по друг начин?
Ясно е, че отговорите, които ще получите от Главните редактори са точно тези, които очаквате.
Интересно ще бъде, ако попитате хората, подчинени на тези Главни редактори, дали мнението  им ще съвпадне с висшестоящото?

Виж, Руми, дори и да няма никакъв натиск от правителството върху медиите в България, журналистите в тази страна работят,най-малко, под невероятна автоцензура, защото са достатъчно разумни и много бързо усещат платноходката, в която се возят, подир кой вятър се обръщат!

А тя, платноходката, се обръща, защото последните 20 години ясно показаха, че в България не може да има частни медии без политически чадър или закрила при очевидни икономически интереси. Но понеже икономическите интереси в тази страна са в пряка зависимост от политическото управление, на всеки четири години, в най-добрия случай, медийните платноходки променяха курса си.

Аз съм в професията от 93-та година и съм видяла, чула и преживяла,лично, твърде интересни моменти в творческата си биография и за това си позволявам да изразя скептицизма си за ефекта от това, което сте предприели.

Както виждаш, пиша това мнение в своя скромен блог, защото едва ли бих имала възможност да го изразя някъде публично.
Имам предвид, то, да бъде отразено в свободните и независими медии.

И още нещо се сещам.
Имаш ли информация какво точно се случва във Военния канал, който е на подчинение на Министерството на отбраната? Чувам, че някакви промени се „случват“ там? Провери! Интересен би бил отговорът на поставените от теб въпроси от шефа на този ТВ канал!

Та така.
Продължавайки да се изненадвам от зададените въпроси и посочените „адреси“, от които очаквате отговорите, препечатвам едно писмо-отговор на журналиста Атанас Чобанов. Струва си да се прочете:

Натиск има, името му е безнаказаност

писмо-отговор до Бойко Борисов

Уважаеми г-н министър-председател,

Позволявам си да отговоря на въпроса Ви до главните редактори на медии дали е оказван натиск върху тях. Аз не съм редактор на медия, а съм независим журналист, списващ един скромен блог. Там аз съм си най-главен, да. От този блог в Европа разбраха, че Вашата фаворитка Румяна Желева е съдружник във фирма създадена от Държавна Сигурност. Какво последва знаете, така че преценете сам дали в нашия век медиите са това, което са били преди 100 години, и дали медийното влияние и медийната свобода се мерят от креслата на главните редактори.

Моят отговор на Вашия въпрос е: да, има натиск над медиите. Има натиск най-вече над хората, които правят тяхното съдържание, а това са българските журналисти. Много малко са независимите и смели журналисти в България и те са обект на икономически, физически и най-вече морален натиск. Последното е най-страшно. Това е усещането, че нямаш защита от страна на властта. Това е увереността, че ако пробват да те убият с чукове или с нож убийците никога няма да бъдат хванати, че ако мутрите влязат в редакцията и те заплашат с киселина властта няма да ги търси и да ги намери, защото носят вестник с печата на… Народното Събрание.

Тези случаи са подробно описани в докладите на международните правозащитни организации. Сериозни хора го казват, с други думи. Обърнете им внимание, понеже Вие, нали, в тях се вслушвате. Да, случаите са от предишното управление, но сега на Вас ви се пада да разкриете извършителите и да извадите страната от дъното на класацията за медийната свобода в Европейския съюз.

Но честно казано и Вашият косъм не е много чист. Защо се врътвате сърдито, когато се спомене ТИМ? Нима не Ви е известно, че тази групировка е прибягвала и е в състояние да прибегне до заплахи за физическо отстраняване на конкуренти? Известно Ви е и някой ден това ще излезе и в медиите. Не сега, защото ги е страх. От ТИМ се страхуват, господин министър-председател. Едни журналисти от Варна даже подписаха писмо против гражданските организации, които имаха куража да се опълчат на тези мутри. Това писмо е уникален български принос в темата за медийната свобода. Уникален и срамен.

Защо мълчит когато немският разследващ журналист Юрген Рот казва, че не се чувства в безопасност в България? Или това е в реда на нещата? В реда на нещата ли е Румен Петков, за когото има ясни и недвусмилени данни, че е прикривал алкохолната контрабанда на „Пещаците“, да казва, че журналистите трябва да бъдат „удряни по ръцете, краката и устата“? Във всяка нормална европейска държава той щеше да е политически труп след такова изказване. Не и у нас. Защо Ви е толкова удобен този враг на свободното слово и на разследващата журналистика? Кажете, г-н Борисов! Заради спонсорството от „Пещаците“ за ГЕРБ ли?

Така че Вашето питане е лицемерно и безпредметно. Няма да чуете от главните редактори, че сте притискали медии, не. Но няма да намерите достойни журналисти, които да Ви провъзгласят за гарант на медийната свобода в България.

По-скоро ще кажат, че от едната страна на монетата е ликът на Гоце, който издава вълчи билет на всеки неудобен журналист. От другата страна е Вашия лик, като разпределящ държавните пари на обръч от подбрани медии, за да чувате от тях „Осанна“.

С тази монета се купува послушание и подмазвачество, не и свободно мнение.

Сполай Ви, че ме прочетохте, ако това изобщо е стигнало до Вас.

Атанас Чобанов“

МВР сериалите…

Днес си чатих малко с Комитата. Питах го, ако събера две и две: „Наглите“ и промените в Закона за електронното следене (известен като ЗЕС), съвпадението на двете операции, дали ще получа четири? Комитата ми отговори: „Най-малко четири“…

Замислих се върху събитията тези дни… Ето някои факти:

Изгледахме „НАГЛИТЕ I“, „НАГЛИТЕ II“, вероятно, ще последва и „НАГЛИТЕ III“… Кой знае!?

Намерих си и един  цитат от премиера:

„Когато гледах филма „Бандата на Оушън“, не гледах толкова филма, колкото публиката. Ако направите това, ще видите, че публиката е на страната на крадците – всички гледат дали крадците ще успеят да оберат банката“

Намерих и друг цитат:

„…Това са нагли, арогантни копелета, които са рязали пръсти на хората…“

По-добре щеше да прозвучи, ако ги беше нарекъл „Гадни копИлета“, ама на… Тарантино го изпревари!

Сетих се и за това, как Борисов решава проблеми, гледайки ги по новините

Е, събрах две и две и получих:

„НАГЛИТЕ I, II и т.н.“, за сега, за мен са  поредната сапунка (вярно скъпичка), поне докато не видя осъдителни присъди. И докато не видя подобни сериали и на други болезнени теми. И всичките сапунки искам да свършат с хепи енд, ама не за участниците, а за публиката.

Защо сапунки? Ми, защото премиерът сам си го казва и показва: за него е важно какво (по)казват в медиите. Не случайно Ди Прессе го нарекоха медиен премиер. Какво друго да очакваме от него, освен ефектни постановки?

Сега добавете и „съвпадението“ на сериала „НАГЛИТЕ“ с гласуването на промените в ЗЕС. Няма нещо, което да се хареса повече на публиката, от един класически екшън. Престрелки, преследване с коли, дрифтинг, арести, гилзи, миризма на барут. (Липсва само малко силиконче…) „Студена лимонада“ филми… Обаче имиджът на М’евере се вдига! Всички хвалят „политика на годината“. Борисов се показва по телевизията. Вярно, в яке, по дънки, без вратовръзка, но кой ти гледа! М’еверето е доброто! Иска правомощия за безконтролно следене в Интернет? Защо не! Ама това, че „НАГЛИТЕ I и II“ се осъществи (поне официално) без „директния интерфейс“ дето го сънува вече политикът на годината, министър Цветанов… Кой ти гледа!

Вие събрахте ли вече две и две?

Снимки: МВР и ДАРИК (чрез Нюз БГ)

Борисов и новините

При откриването на новия нюз рум на БНТ, Борисов каза, че трябва да се гледат новините. Той така виждал и решавал много проблеми…
На въпроса какво от неговото изказване и изяви да се съкрати, за да се събере в нужните секунди, той каза, че нищо не трябва да се съкращава (за разлика от останалите новини, които трябва да се впишат в 15-30 секунди). Всичко било важно…
Как да разбираме думите му?! Така – дневният ред на обществото ни има две точки:
  1. Новини, създадени от Борисов;
  2. Проблеми, които „Медийният премиер“ е видял по новините и утре ги ще реши.
Следва ли от това обаче, че проблемите, които Борисов вижда по новините, са създадени от него?..