Изключително атрактивен начин да общуваш с медиите…

Снимка: government.bg

„Изключително атрактивен начин за общуване с медиите, да се публикуват стенограмите“ — възкликна възторжено от „G—орещата точка“ Бареков по ТВ7, коментирайки СРС-тата…

Очевидно предварително подготвената премиерска реч пред министрите, в стил „поток на съзнанието“ на Борисов бе направена именно с ясното разбиране, че тя ЩЕ стигне до обществеността, благодарение на трескавото преразказване и цитиране в медиите.

Всички анализатори се впуснаха в преразкази по картинка „лошите атакуват премиера“ и вероятно никой не обърна внимание на няколко знакови момента в стенограмата от заседанието на МС:

Това е разговор, който вас не ви интересува, ще си го проведем и със службите, и внимателно ще проследим всички участници и през годината, и през предишните години във всичките тези скандали. Аз просто искам да ви обясня и да ви кажа на вас самите, защото това ми е важно вие да го знаете.

И още:

А за хилядите, които съм казал да уволнят, да махнат, разпоредил операции по тях, това не излиза.

 Само тези два цитата от „кървавата“ реч на Борисов пред министрите, публикувана няколко часа след като е произнесена, ме кара да си задам следните въпроси:

1. При проверките, разпоредени от Борисов срещу хилядите, ползват ли се СРС?
2. По какъв принцип службите ще проверяват „всички участници в скандала“ със изтеклите СРС?
3. Как ще бъдат проверявани участниците в скандала „през годината“?
4. Какво значи „всички“? Всички журналисти? Всички коментиращи? Всички, които по някакъв начин публично са коментирали темата? 

Сигурен съм обаче, че никой няма да попита премиера за това, защото той е намерил „изключително атрактивен начин да общува с медиите“… СРС-тата? 

Това да ни е кусурът…

Отново променят Закона за електронните съобщения и отново в противоречие със Закона!

Точка 13 от програмата на Народното събрание за 10-12 март гласи:

13. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (Вносител: Министерски съвет; 28.12.2009 г.). 

Чл. 26 от Закона за нормативните актове гласи:

Чл. 26. (Отм., нов – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) (1) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

(2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

След като се обадих в деловодството на Народното събрание научих, че Законопроектът не е публикуван на сайта на парламента, защото… се е повредила ДИСКЕТАТА на Министерския съвет! Не друго, ами флопи-дискът! През 2010 година! И тези хора ще събират и съхраняват трафични данни!? Междувременно, предложенията са минали през Транспортната комисия и са стигнали до първо четене в пленарна зала…

До колко ГЕРБ им пука за спазване на законите – преценете сами!

Никой все още не знае какви са промените. Аз ще ги имам днес вечерта и ще ги публикувам в блога си.

Премиерът Бат Бойко Борисов и управлението от телевизора…

Георги Лозанов, цитиран от Днес БГ: „Борисов да си наложи 100 дни медийно мълчание…„

За Него всичко се случва в телевизора. Цялото управление на държавата, почти без никакви изключения, се случва  чрез малкия екран. Имам чувството, че всеки казус, който е призван да реши, исполинът на българската най-нова политика, първото нещо, което прави той е да примижи с очи, да събере палците и показалците на двете си длани в просветка-правоъгъник и да визира как реакцията му би изглеждала на малкия, големия екран, вестникарската или Интернет страницата.

Това поведение на Борисов е негов патент още от времето на асфалтираните дупки по софийските улици. Най му прилягаше по онова време песента „ние [дупките, край които може да се снимаш] сме на всеки километър!“ Поне до края на Цариградско шосе…

Вижте само умелиението и чара, с който  го заливат журналистките! А, какъв хумор се лее, а? Снимка: Google Cache

От известно време ми се иска, но все още ми е жал за времето, което трябва да отделя, да преровя най-знаковите изявления на Борисов в тази посока. Не са едно и две…

Всяко нещо се случва в новините: звъни се в студиа, раздават се закани в ефир, коментира се всичко [виж стенограмите на МС] в стил „какво ще кажат хората“, министрите и „ония с очилцата“ седят чинно и записват разни директиви, в стил „Дянков, ти това, Дянков, ти онова!..“

Сред най-култовите медийни изяви на премиера „Бат’ Бойко“ Борисов, естествено са правителствените Еърбуси, розовите беемвета, донорството на органи, като част от програма за възпроизвеждане, чрез клониране… Няма как да не споменем и трафопоста, край който се е биел премиерът.-отличник., завършил гимназията с пълно отличие, защото е бил подготвен от майка си да бъде дисциплиниран с по-висшестоящите в йерархията…

Напоследък можем да добавим и асансьора за инвалиди в Младост. При този репортаж Борисов бе заобиколен от членове на кабинета и граждани на квартала. В типичен за него стил, Борисов „разтури седянката“ ставайки и напускайки я с думите (цирирани по памет): „Ся ше го извикам тоя на Младост и само ако ме е излъгал за асансьора, че не е такъв, какъвто трябва…“

Снимка: Standart News

Всичко това, естествено се случва я по карирана или раирана ризка с къс ръкав, угащена в поизтъркани дънки, я по карирано сигнално зелено пуловерче…

Случващото се – цялото телевизионно управление, поразително ми напомня на това на борисовия колега… Путин: Лов, реки, езда, мускули и корем на плочки, камуфлажни панталони, колани, подарени часовници. Прегръдки и целувки на деца по коремчетата… Уволнения и назначения по телевизията. Спомнете си само как руският премиер нареди да бъде спрян газът през Украйна! Пак по телевизията.

Кога ли ще „видят“ това и самите медии? Нядявам се, един ден, нека е след традиционните 100 дни, да имаме и новина за прогледналите медии!

Ретровизьор за обратно виждане

„Няма такава държава, която да купи подобен самолет за правителство, президентство или Народно събрание! За такива цели има друг тип самолети – по-евтини, по-малки, по-икономични, с подходящ вътрешен интериор, за да може по време на пътуване да се води разговор, мини-съвещание. Нали идеята е да се пести време и пътуването, да се използва за съвещание!?“

Хареса ми публикацията на Иво Инджев за „вътрешния интериор“ на премиера. Ще си позволя да го допълня, колкото и да е нескромно от моя страна. В своите изяви премиерът, освен хвалбите за това, как „ги бил на изборите всички по няколко пъти“, напоследък разказва и вицове! За големия си гръб. Вижда се, също така, че много е дръпнал напред пред другите политици. Даже министрите се редят в двора му в Банкя. Всичко му е на главата на премиера. Даже за „вътрешния интериор“ на самолетите трябва да мисли…

…Преди повече от двадесет години видях опаковка на задно огледало за кола. На опаковката пишеше буквално следното: „ретровизьор за обратно виждане“.

Медийният премиер явно толкова е дръпнал пред другите, биейки ги по няколко пъти на избори,  очевидно, благодарение само на широкия си гръб, че ретровизьорът за обратно виждане май е извън полезрението му. Няма как, остава му да гледа само напред. Към правителствените самолети, които трябва да са с подходящ „вътрешен интериор“, за да може да се провеждат „мини-заседания“ и разговори по време на пътуването на министрите.

Всяка друга визия по въпроса е ретро.

За краставицата, водата в нея и гражданството на Дянков…

Ще започна с два цитата от Конституцията на Република България:

Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Както и:

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който НЯМА друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

Вярвам, че тези два члена от Конституцията недвусмислено определят условието всеки министър да НЯМА двойно гражданство. Явно, „тия, с очилцата, дето пишат програмите“, (както Борисов се изрази пред тв Европа за членовете на МС, които използват очила, като признак на ученост, поне в конкретния контекст)  в голямата пушилка, която вдигнаха по доста въпроси напоследък в медиите (борба с дефицита, корупцията, реформиране на митниците и данъчните…), пропускат основни изисквания пред номинацията и избор на министри в България…

Все пак, вестник Струма и списание Правен Свят не премълчаха формалното нарушение на основния закон на България – Конституцията, при назначаването на Дянков за един от най-важните министри. В отговор на поставения въпрос за очевидното несъответствие със Закона на избора на Дянков за министър, неговото министерство обаче отговаря повече от нелепо:

Уважаеми господа,
По повод публикуваното във в. “Струма” /стр. 1, 03.08.2009 г./ мнение на г-н Антон Сираков за гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дяков и в дух на колегиалност, ви предоставям позицията на Министерството на финансите.
Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.
Като директор на дирекция “Връзки с обществеността и протокол” в Министерството на финансите ви уверявам, че назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната.

Като малък си спомням една касета с „хумор“, в която Мирча Кришан се готви за изпити… Всичко, което знае е за краставицата, която съдържа 98% вода и на всеки въпрос той отговаря с рефрена за корнишоните… На конкретния въпрос ИМА ЛИ ДЯНКОВ ДВОЙНО ГРАЖДАНСТВО, прес-службата му отговаря с обяснения за неговото българско гражданство и работата му в Световната банка, която (за огромна изненада на всички ни) се намира във Вашингтон, което, разбира се, НЕ Е в разрез с нито един закон в страната.

Така, запитани дали финансовият министър има или не двойно гражданство, което би изяснило въпроса с евентуалното формално нарушение на Конституцията на Република България, подопечните му чиновници отговарят с разяснителни просветни писма за структурата, характера и местоположението на Световната банка.

Отговорът съдържа обтекаемата формулировка, че назначението на Дянков „не е в разрез с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната”, което ме кара да мисля, че избирайки думата „разрез” пресаташето избягва съзнателно думата „нарушение”. Можем да интерпретираме и така – пиарите на Дянков (респективно Борисов) ни съобщават, че  назначението му не е в „разрез” с духа на закона, опитвайки се да отклонят темата от факта, че назначението му всъщност е в „ нарушение” на буквата на основния Закон на страната, което в случая е единствено важно.

Тъй като темата е на около месец, а от тогава сме чули само декларация на министъра, че ще се откаже от американското си гражданство, а развитие май не е последвало, мисля, че този въпрос не е маловажен. Да не говорим, че отказът на Дянков от американско гражданство, логически, би следвало да ИЗПРЕВАРИ назначаването му за министър…

Не знам за краставиците, но не всички ядат доматите с колците…

Снимка: Дарик Нюз

Пишеше го в Паралели, казаха го по Битивито

Министерствата на икономиката и на транспорта започнаха проверка на фирмите „Клюнчев“ и „Солак тур“, свързани със злополучната екскурзия. Оказа се, че са допуснати множество нарушения на закона. И двете фирми нямат лиценз за туроператорска дейност, а туристите нямат нито договори, нито медицински застраховки.

Това е цитат от СЕГА.

Въпросът, който неминуемо възниква е, ако македонският министър на транспорта подава оставка заради потъналия кораб, който удави 15 българи, какво трябва да направи българският му колега, щом ДВЕ фирми организират фаталната екскурзия, без тур-операторски лицензи? Отговорът го даде Борисов при Бареков: „Цялото безобразие е на македонците!“

Едно време, като деца, когато искахме да „подкрепим“ казаното от нас с „доказателства“, казвахме: „пише го в Паралели“. Сега, щом Борисов казва нещо при Бареков, в Битивито, няма място за съмнения! Казаха го по Битиви – виновни са македонците! Борисов и министрите му – НЕ! Той посрещна оцелелите на аерогарата. Всичко е наред! Остава да чуем Божидар Димитров по въпроса. Дори и грам съмнение в професионализма на екипа на Борисов не трябва да се прокрадва.

А, това, че тази екскурзия можеше да се организира професионално, при спазване на всички изисквания за безопасност, е друга тема. Вероятно, наистина не е работа на българските тур-оператори да следят дали има спасителни жилетки и колко души тръгват на круиз с кораба, но дразнещото в случая е лекотата, с която политическите ни мъже си правят PR-a, за сметка на трагедията. Борисов изчиства всяка сянка на съмнение от ореола си не къде да е, а при Бареков, а Първанов кара пострадалите да го чакат един час, за да им пожелае кураж. Естествено, после всички се събират на литургията на дядо Николай в Пловдив…

снимка: ВЕСТИ

ТУРИ МУ ПЕПЕЛ от рози

Поредната медийна акция на медийния премиер и неговото медийно правителство се разиграва тези дни. Военният министър, който, между другото, смени няколко политически партии, преди да се добере до министерския пост, загрижен за добруването на българския народ и в частност, на българския войн, а най-вече, загрижен за неговата сексуалност, хвърли поредната медийна бомба. Окрилен от „откритието“ на медийния премиер Борисов, който гръмко изрази несъгласието си с цвета на двете беемвета на Министерството на отбраната (МО), пребоядисани в цвят „пепел от рози“, усъмнявайки се в сексуалната ориентация, като водеща при избор на цвят, министър Младенов „извади“ пребоядисването на беемветата като основно доказателство за злоупотреби с власт и средства в подопечното му министерство.

Ще ме прощавате, ама това е далече не най-важния проблем какъв цвят са проклетите беемвета. Правилните въпроси са:

1. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при закупуването им?
2. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при пребоядисването?
3. Имало ли е злоупотреба с власт и/или средства при ползването на ведомствените автомобили?

Изборът на цвят е далеч по-маловажният проблем, който, отчитайки ведомството, е и въпрос на можене. За мен, от чисто естетическа гледна точка, „пепел от рози“ е един много приятен цвят, а кола, решена тонално по този начин, може дори да бъде много сполучливо дизайнерско откритие.

Ако Борисов и Младенов, в стремежа си за пореден път да демонстрират на народа, силното си желание да „борят“ лошите крадци във властта, са направили съзнателен избор да занимават обществеността със естетическите си виждания за сполучлив или несполучлив дизайн, моето скромно мнение е, че това далеч не е демонстрация на управленски умения, а по-скоро израз на желание да се ангажира обществеността с теми, които не са нищо друго, освен елементарни, безинтересни и популистки.

Естествено възникват следните въпроси:

1. Ако беемветата бяха останали черни, дали Борисов и Младенов биха вдигали шум?
2. Ако беемветата бяха боядисани не в цвят „пепел от рози“, а, да речем, камуфлажно, по-мъжествени ли щяха да са?
3. КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА, Г-Н БОРИСОВ, с уверенията Ви, че ще разследвате Доган? Доста замря ГОВОРЕНЕТО ВИ в тази посока…

Проблемът с цветовите предпочитания на някой незнаен служител на МО бяха толкова преекспонирани и изкривени в опитите да бъде показано на народа колко безкомпромисни са медийния премиер, медийния военен министър и медийния кабинет в борбата си за разкриване на злоупотребите на станишевия кабинет, че сведоха дискурса до обикновен махленски разговор дали щерката на бившия министър случайно не е ходила на абитуриентски бал с въпросните „кок де рош“ беемвета… Сякаш самият Борисов не си бе счупил крака само няколко седмици по-рано, разцъквайки мачле с приятели, най-вероятно В РАБОТНО ВРЕМЕ… Кой е критерият, според който едното е злоупотреба, а другото е адски куул и се харесва на народа могат да отговорят единствено сервилните медии и журналисти, които издигнаха Борисов на пиедестал и, в крайна сметка, го направиха премиер. А, говоренето за абитуриентския бал на министерската щерка ме навежда на мисълта, че с въпросните беемвета Министерството на отбраната може даже да закърпи някоя дупка в бюджета си, като… ОТДАВА ВЪПРОСНИТЕ ЛИМУЗИНИ ПОД НАЕМ на желаещите абитуриенти и граждани, които искат да се почувстват хем по-така, хем да го раздават малко като министри…

снимка: актуално ком

България може и да не може, ама медиите могат

България може и да не може да избере Министър председател, който да спазва обещанията си, но медиите явно могат да го принудят, поне докато са свободни да критикуват действията му, ако не изпълнява обещанията си.

Как стана това на практика?

Премиерът Борисов, преди малко повече от две седмици, на 30 юли, изададе заповед, според която всички решения на МС, които не се публикуват в Държавен вестник, трябва да са достъпни за гражданите в Интернет:

Всички решения на Министерския съвет, които по принцип не подлежат на публикуване в Държавен вестник, ще станат достъпни за гражданите и бизнеса, съобщиха от правителствената информационна служба. Премиерът Бойко Борисов е разпоредил да се изгради възможност за външен достъп до правно-информационната система, поддържана от администрацията на правителството.

Достъпът ще бъде осъществен в двумесечен срок.

С отварянето на правно-информационната система за външни потребители ще се постигне желаната публичност и прозрачност в дейността на сегашното правителство и обществото ще бъде максимално информирано за взетите решения, отбелязват от службата.

След като тази заповед не бе изпълнена в срок, Медиапул публикува сьобщение, в което се пояснява, че заповедта на Борисов НЕ е изпьлнена:

Администрацията на Министерския съвет не изпълни една от първите заповеди на Премиера Бойко Борисов, дадена в края на миналия месец – в двуседмичен срок да се осигури външен достъп до ведомствената правно-информационната система.

В понеделник от правителствената информационна служба съобщиха за Mediapool, че макар крайният срок да е изтекъл още в петък, техническите тестове на системата продължават и засега не се знае кога точно ще бъде пусната.

С отварянето на правно-информационната система за външни потребители трябва да се осигури граждански достъп до всички решения на Министерския съвет, които по принцип не подлежат на публикуване в Държавен вестник.

Очевидно, суетата е основен мотивиращ фактор в действията на Премиера, който, след като нееднократно демонстрира нетърпимост към критики, предупреждавайки, че може „да избухне“ при някой „глупав въпрос“, този път е приел нещата „сериозно“, щом имиджът на добрия батко е застрашен.

Системата за правна информация на Министерския съвет (PRIS) вече е публично достъпна. С всички постановления, разпореждания и решения, взети от правителствата на Република България от 1990 г. досега, гражданите могат да се запознаят на интернет адрес http://pris.government.bg или през линка в интернет страницата на МС (www.government.bg), съобщи правителствената информационна служба.

Отварянето на правно-информационната система за външни потребители стана по разпореждане на министър-председателя Бойко Борисов, за да се улесни достъпа до информация и като гаранция за заявената воля на правителството да работи прозрачно. Голяма част от актовете на МС досега оставаха непознати за обществото, тъй като не подлежат на обнародване. Сред тях са такива решения от висок обществен интерес, като решението за разделение на дейностите, финансирани чрез общинските бюджети на местни и делегирани от държавата; за приема на студенти; за таксите за кандидатстване във ВУЗ и др.

Системата се пуска в максимално кратки срокове поради големия интерес към нея. В момента се работи по усъвършенстването й, поясняват от правителствената информационна служба.

glasove.com

Обърнете внимание! Системата се пуска в максимално кратки срокове „поради големия интерес“.

Две неща бият на очи:

1. „Големият интерес“
2. „Максимално кратки срокове“

Няма как да не си припомним, че пускането на системата става СЛЕД като администрацията на МС бе критикувана в електронните медии, че не спазва заповедта на Борисов. Няма как да не обърнем внимание и на това, че „големият интерес“ е водещ в действията на „кабинета на Министър председателя Б. Борисов“. За суетата ми е думата. И за popul-ярната политика на Премиера. Вярвам, че Интернет, блоговете и опозиционно настроените електронни издания могат да „повлияят“ в някаква степен на Борисов да реализира част от нещата и обещанията си, предизвиквайки „обществен интерес“.

А, защо контролът над преноса на информация (т. нар. следене в Интернет) е отново в приоритетите на МВР тепърва предстои да научим.

… Дано суетата не е прекалено болезнена черта на господин Премиера.

Vox populi vox Бойко

От няколко дни се опитвам да „вкарам“ стила на премиера в някакво рационална схема, за да ми е по-лесно да го възприема и разбера и да си обясня какво след какво следва, и какво да очаквам в бъдеще. Няма как да не обърна внимание на една много важна характеристика на неговите действия. А, именно: основното действие на премиера е говоренето. Пред камера или на микрофон. Насочено е към народа. Народ, на латински е populus… Ето, започва се, ще каже някой. Да, започва се!.. За съжаление, започва се основно в Интернет, защото медиите, вижда се, няма да служат за коректив поне няколко месеца от тук нататък. Нито печатните, нито електронните. Даже обратното – изглежда, обажданията в редакции и студиа създадоха и ще гарантират временен комфорт на премиера. Не е чудно защо, отчитайки вероятността той „да избухне“ при някой глупав въпрос… Не си спомням, също така, премиер да е имал толкова интензивно присъствие в медиите. Само някои негови конкуренти и колеги от латинска Америка го бият, защото се радват на много по-голям брой открити детски градини, пътища, сгради, и обекти от всякакво естество, както и 5 часови телевизионни предавания. По-дълги са само прес-конференциите на Путин и речите на Кастро…

Разминаването между говорене и действие, послания и възможност за реализацията им, адресати на говоренето и изпълнители на „задачите“ е очевидно. Нека видим само няколко примера:

1. Разсекретяването на „Галерия“ беше говорене за пред медиите и журналистите. Ако беше станало, щеше да е много хубаво за тях да разберат кой, за какво и кого е „разработвал“ и подслушвал. Хубаво, ама не стана. След помпозните изявления в медиите: „обществен интерес, спекулации с името на службата. Ние искаме да имаме управление, което хората да знаят кой какво е вършил и какво се върши в момента. Тази служба трябва да изпълнява това, което хората искат: борба с тероризма, борба с корупцията и да бъде максимално невидима, нечуваема и негенерираща скандали и затова съм дал да я контролира опозицията. Разпоредил съм разсекретяване по члена и смисъла на закона, за да може всеки човек да си прави изводите“ нещата се оказаха малко по-различни, даже леко комични за един бивш секретар на МВР. Разсекретяването, най-просто казано, не може да стане по-бързо от 1 година, при това, с изричното съгласие на всички засегнати… Думите на премиера останаха без покритие, за сега, но достигнаха до адресата – populus [народът] „видя“, че премиера има воля, най-накрая, да „направи нещо“.
2. Да не забравим и нареждането на Борисов към „неговите“ депутати [„Възложил съм на Народното събрание.“ – както той казва], да приемат възможно най-бързо решение за пълно разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, защото досиетата били „опасни, когато са тайни, както било при СДС„. Вече съвсем ясно се вижда силната решителност е обзела премиера да се бори с лошите ченгета, затвърждавайки имиджа си на доброто такова, което пипа със силна ръка, но в кадифени ръкавица. Внушението е добро, ако изключим пълното разминаване между говорене и възможност за реализация. Разминаване, защото, както се вижда, ГЕРБ вече включват на заден ход по отношение на „пълното разсекретяване на досиетата“…
3. Самолетите са друг словесен крах на премиера. Произведе ефект върху хората, най-вече с внушението за „маскарите“, дето си поръчват самолети, за сметка на populus [народа], но не последва обещаният резултат. Какво беше обещано? Ето какво: „Ще спрем самолетите на властта, ще пътуваме по-малко. Ще направим конкурс за превозвачи. По-пестеливо и ще останат пари за хората„. Какво стана? Ето какво: „Чартирането на машините ще се отнася за полети, които правителственият авиоотряд не може да изпълнява, обясниха от правителствената пресдирекция. Освен два самолета „Еърбъс“ отрядът разполага с един самолет „Фалкон“ и един ТУ-154.“ Тоест? отново разминаване между речено и сторено. Нито е разпуснат авиоотрядът, нито са „спрени самолетите на властта“, на всичкото от горе, ще има и чартърни полети, а за парите, дето щели да останат за хората ще почакаме да видим. Да не говорим, че в едно интервю, което цитирам по-долу, става ясно, че всъщност купените самолети май може да са един, а не два, ама да е хубав! А, какво точно ще стане, ще разберем след „подготвяния прозрачен конкурс“…

Да си припомним и друго. Една от поредните медийни изяви на Борисов, в което той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира доста специфично поведение. Това, в което той пусна култовата фраза „думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат“, след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден…

Или да вземем култовото интервю на премиера пред 24 часа, в което той не се свени да ползва личното местоимение в първо лице, единствено число доста по-често от приемливото в подобни случаи? Интервю, в което всичко, от Формула 1 до НЗОК, през ДАНС, се преплита в един словесен поток, съответстващ не на конкретни управленски планове и стратегии, а на емоционалното състояние на говорещия. Отварящите въпроси на журналистката К. Кръстева, от друга страна, предразполагат премиера да се изяви отново в светлината на „Аз моята история съм я написал, та написал… От мен зависи да направя председател на парламента, премиер„… (пак в 24 часа)

Вижда се, че изявите на премиера целят да уверят populus в намерението му да разреши ВСИЧКИ проблеми, включително и нерешимите. Ако нещо се произвежда със сигурност то е говорене, вещаещо „възмездие“ за причинената несправедливост. Доста конвертируем по отношение на populus подход, който наблюдаваме вече няколко пъти.

Характерният за премиера стил на говорене (строго) изисква одобрението на всички – от нуждаещите се от трансплантации, през полицаите, към заинтересованите от управлението на НЗОК, до банкерите и финансовите кръгове, та чак до феновете на Формула 1.

Говорене, примиряващо непримирими категории: „интересите“ (най-вече негативизма и омразата) на populus към интересуващия се само от собственото си благополучие „недостоен и корумпиран елит“. Низините и върховете. Горе и долу.

Ако има проблем в popul-ярната политика на премиера той е в това, че използването на глаголи и местоимения в 1 лице единствено число, не продуцира по магически начин действие, а още по-малко желан (от populus) резултат.

Политиката е трансформирана в дискурс. Преди всичко начинът на говорене, а не начинът на действие, става основна характеристика на управлението.

снимка: Андрей Белоконски, 24 часа

За прекия контакт с народните маси

„Популизъм:

1. Съвкупност от идейно-политически течения от радикален характер, които си поставят за цел да се ръководят от “волята на народа” и да се осъществяват преки контакти с народните маси.
2. Примитивна политическа тактика, която има за цел да заблуждава и манипулира народните маси чрез щедро раздаване на обикновено неосъществими обещания и др.; демагогско флиртуване с тълпата.“

Кратък философски речник

„…Тихомълком се крие, че България е платила 100 млн. лв. рекет за освобождаването на българските медици от Либия…“

Премиерът Борисов, цитиран от Актуално

„…Пристигна самолетът, който беше изпратен да прибере заболелия български моряк Панко Тодоров от Иран, предаде БТА. Машината излетя в неделя сутринта в 7.00 ч… Морякът е претърпял „мозъчно-съдов инцидент“, каза здравният министър Божидар Нанев, който посрещна Тодоров. Транспортирането струва около 24 000 евро, разходите за полета са за сметка на Министерството на здравеопазването…“

Дир БГ

Бих искал да разбера в какво точно премиерът Борисов вижда разликата между това едно правителство предполагаемо да е платило 100 милиона за живота на пет български медицински сестри в Либия и НЕГОВОТО правителство да изхарчи 24 хиляди евро, за да спаси живота на един гражданин в Иран? Как точно в единия случай това е лошо, а в другия се вдига шум в медиите и действието се оценява високо? Количеството „изхарчени“ пари ли е определящо или има други фактори и къде е тънката граница между „прякото говорене на народните маси“, като начин на действие и управление и реалните, последователни и принципни политически решения?

снимка: www.bulfax.com