Нов изборен кодекс

Изборният кодекс — начин на употреба

снимка: news.bg

Уседналостта е един от най-сериозните плюсове на Изборния кодекс, според ГЕРБери и атакисти. Най-сетне сме щели да видим честни избори, в които Турция няма да се меси! Най-сетне ще спре изборният туризъм! Ще спрат автобусите… (Същият този туризъм, който тече в момента трескаво, размествайки услужливо листите за догодина. пример 1, пример 2, пример 3)

Уседналостта е сериозно критикувана от ДПС като противоконституционна. И Президентът даде заявка, че ще наложи вето.

Да разгледаме следния сценарий:

Президентът налага вето, а ДПС успява някак да сезира Конституционния съд за новия Изборен кодекс.

Без да знаем, дори приблизително, ефекта от автобусите върху изборните резултати, кой печели и кой губи от евентуалната отмяна на този принцип в Конституционния съд?

Всички печелят!

снимка: www.temanews.bg

ГЕРБ и Атака се афишират като поборници за законност и демокрация и върли опоненти на изборния туризъм (течащ усилено и в момента, дори и в региони, доминирани от ГЕРБ), ДПС и Турция. ДПС печели още един повод да консолидира редиците си.

Президентът, заедно с ДПС, ще се покажат като „големите демократи“, загрижени за всички българи и техните равни права и като борци срещу „слабото управление“ и калпавото законодателство на ГЕРБ и недемократичната Атака.

Това пък е добре дошло на ГЕРБ и Атака в ситуация, в която вълната на народната любов очевидно и категорично се оттегля от тях, а псевдо-патриотичната и квази-демократичната им позиция в полза на „честността и справедливостта“ на изборите ще им върне поне малко от гласовете на наивните избиратели.

Сценарият, при който всички — ГЕРБ, Атака, ДПС и Първанов печелят, е чиста загуба за гражданите в една нечиста игра.

Новият Изборен кодекс е… старият!

Днес приключи тежкият маратон в Правната комисия, белязан с трескаво бързане да се приеме преди Нова година Изборният кодекс.

Какво са приели народните избраници тепърва ще разберете в медиите.

По-важно е какво НЕ приеха, въпреки обществения натиск и силната политическа опозиция. Защото тези неща, които не бяха приети, щяха да направят Кодекса наистина нов.

Сред нещата, които не бяха приети са:

Не приеха да се запази избора на районни кметове, с което лишиха около 1 700 000 избиратели от възможността да избират своя кмет;
Не приеха да се запази избора на кметове в населени места над 150 души и вдигнаха летвата на 300, като искаха да е 500, с което лишиха стотици малки общини от правото да избират своя кмет от съседната улица;
Не приеха да се запази броя на общинските съветници, с което изхвърлиха зад борда малките партии в местните избори;
Не приеха предложението на Зелените, да се забрани всякаква политическа реклама в обществените медии (БНТ и БНР), като се запазят само дебатите и предизборните хроники, с което лишиха партиите, без държавна субсидия и с по-малко електорално влияние, от достъп до обществените медии;
Не приеха прагът на максималните дарения в брой, да е равен на минималната работна заплата, вместо което приеха да е 1000 лв, сякаш българите търчат да даряват по един бон през седмица. Така, ГЕРБ не се опитаха да предприемат една много ефективна мярка срещу нечистия капитал и купуването на политическо представителство от престъпния свят;
Не приеха да се намали преференциалният праг до работещи стойности – около 4-5%. Вместо това, залъгват избирателите с астрономическите 10-6% на евро-изборите и 12-16% на местните. всичко е изчислено така, че да е непреодолимо. Бъдете сигурни!;
На път са да отхвърлят интегралната бюлетина, защото динамиката на политическия живот унас може да наложи да се приемат непознати за страната нововъведения, като това, да се приеме интегралната бюлетина да е „зашита“ като книжка. Какво сме щели да правим с малките урни и прочее… За екология и икономия на средства, като ефект от това, че вместо да се печатат 20 бюлетини, ще се печата само една няма изобщо за какво да питате!.. Това е друга тема!
За сега, не се отказаха от идеята си медиите да носят редакционна отговорност за потребителски генерирано съдържание на сайтовете им! При това, изобщо не си правих труда да ги питам за по-заплетени казуси, от рода, Интернет медия за българите в чужбина, хоствана на Сейшелите…

Има и други неща, които не приеха, но това, на пръв поглед, са основните!

Все пак, за да не бъдем необективно критични, трябва да признаем, че благодарение и на натиска от страна на наблюдаващите, ГЕРБ не приеха условия, при които българите в чужбина биха били задължени да се редят на опашки в консулствата, да отсъстват от работа, само и само да се справят с нелеката задача да подадат заявление за гласуване. Остана относително лек режим на регистрация.

Няма как да не споделим, че приетото предложение, направено от Институт за развитие на публичната среда, да бъде създаден единен електронен регистър, свободно достъпен в Интернет на даренията на партиите, поддържан от НАП, бе прието, дори доразвито, че НАП трябва да проверява за несъответствия, които могат да доведат и до обявяването на изборите в дадения избирателен район, за невалиден. Това, според мен, е определено много добро решение! Добро, но недостатъчно, за да разсее съмненията за демократичните качества на направеното предложение за Кодекс, който ще рефлектира върху един от фундаментите на политическата ни система — изборите.

Това е интересен и ловък маньовър, със сигурност! Осигуряват си относително спокойствие, докато планират да приемат разпоредби в Избирния кодекс, подобни на тази, според която редакциите на медиите ще носят редакционна отговорност за публикациите в модерираните форуми на онлайн изданията им. Вчера дискутираха този параграф в Правната комисия, но след наша намеса отложиха дебата, вероятно, за пленарна зала…

Как неистините служат за политически аргументи

Тодор Димитров, снимка: Monitor.bg

Преди време в-к 24 часа извади заглавие: „Ню Йорк с 10 общинари, в София – 61. Смешно е!“ Това е интервю с проф. М. Константинов, който, услужливо обосновава идеите на ГЕРБ, тиражирайки неверни тези. Едната от тях е за гласуването с машини, че било за малограмотни и бедни държави. Другата му невярна теза, в услуга на ГЕРБ, е тази, за броя на общинските съветници, който трябвало да бъде намален, а районните кметове не трябвало да се избират.

Това, че районните кметове щели да прокарват различни от кметовете на големите общини политики, е тема, която ще разгледаме друг път, ако продължи да бъде тиражирана със същото фанатично усърдие.

Защитавайки неоснователната необходимост от намаляване на броя на общински съветници, цитиран от вестника, М. Константинов препраща към нюйоркската община, където, според мего, съветниците били… десет.

В своя текст — „Дяволът е в детайлите, професоре!“, съм показал, че това е абсолютно невярно твърдение. Ню Йорк има 51 мажоритарно избрани съветници. Пак в този пост съм публикувал и видео, което показва високо технологичното машинно гласуване в САЩ, даващо избор на гражданите да слушат на аудио, да ползват брайлово писмо или просто тъч-скрийн, за да дадат вота си. Ако, все пак, предпочетат хартиена бюлетина, тя се сканира, а вотът се обработва електронно. Това е новият начин на гласуване в „неграмотния и беден“ Ню Йорк…

Подобни тези, услужливо тиражирани от „свободните и безпристрастни“ медии, бе повторена лековерно днес от депутата и заместник председател на Парламентарната група на ГЕРБ, Тодор Димитров, в предаването на ТВ7, Уикенд с ТВ7, с водещ Емил Кошлуков.

Въпреки, че се свързах с журналиста от 24 часа, г-жа Мила Гешакова, тя не пожела да доразвие темата и да представи обективната действителност, с което позволи общественото мнение да бъде по-нататък манипулирано от политиците от ГЕРБ, които са на път да наложат Изборен кодекс, който сериозно се отклонява от постигнатите до сега демократични механизми в изборите, колкото и малко да са те.

Все пак, допускам възможността да става дума за грешка, поради непознаване на фактите. С тази цел се свързах с депутата Димитров и го информирах за неточната аргументация, която вероятно го е подвела и него. Очаквам продължение…

Нагли, по-нагли, ГЕРБ…

„Щом пищят срещу ГЕРБ, значи нещата вървят добре!“ — Подобен коментар често може да се прочете във форумите и под публикациите в електронните медии…

Това обаче е доста примитивна логика, защото, изписвайки вежди, преодолявайки безспорно негативното наследство от управлението на тройната коалиция, двойната, която ни упрвалява в момента — ГЕРБ и АТАКА, вади очи, ограничавайки демокрацията, демотивирайки гражданите да гласуват и, в крайна сметка, намалявайки представителността в българската политика.

Днес бе първата среща на Правната комисия, в която се разглеждат предложенията за промени на Изборния кодекс между първо и второ четене в пленарна зала.

Очевидно и безспорно е, че ГЕРБ и АТАКА няма да приемат НИТО ЕДНО от направените предложения, без да го пречупят през конкретния си меркантилно-конюнктурен интерес.

Още с първия член стана ясно, че ГЕРБ са твърдо решени да предрешат идните избори. Или поне да си дадат достатъчно служебно предимство.

Няколко неща могат да бъдат казани за работата на Правната комисия. Ако приемем, че в нея би следвало да са най-компетентните народни представители, очевидно нивото на този парламент е недопустимо нисък. Стилът на работа на тази комисия показва липса на компетенция, експертиза и законодателна дейност, подчинена на тясно партийни интереси. Решенията по важни въпроси се взимат прибързано, под натиск и без нужния сериозен дебат.

За невъоръжено око е очевидно, че нивото, демонстрирано от депутатите на Синята коалиция, БСП, дори и ДПС е с пъти по-високо от това, на „избраниците“ на ГЕРБ, които очевидно се нуждаят от серия образователни семинари.

Няма как да е иначе, защото напълно нелогично е магарешкото упорство, с което ГЕРБ, без да се интересува от абсолютно категоричното и единодушно изразено обществено мнение в подкрепа на това, че изборът на районни кметове трябва да остане, подсказва единствено желание за централизация на властта в партийната централа. ГЕРБ лиши един милион и седемстотин хиляди избиратели в София, Варна и Пловдив от правото им да изберат пряко своя районен кмет

Никакви аргументи — рационални или емоционални, не спряха ГЕРБ и не промениха нещата. Никакви аргументи не бяха достатъчни за ГЕРБ, нито тези на НПО сектора, нито тези на Асоциацията на българските градове и региони, нито тези на Националната асоциация на общинските съветници… Нищо не успя да накара ГЕРБ да се замислят, че вместо да премахват един от основните инструменти на децентрализацията и на местното самоуправление, под предлог, че районните кметове нямали правомощия, далеч по-добре е да променят Закона за местното самоуправление и местната администрация и да разширят правата им.

За да обобщя, работата в комисията бе на бегом, на коляно, само и само да се приеме кодексът такъв, какъвто са го написали сътрудниците и депутатите на ГЕРБ. Никакви аргументи не са в състояние да накарат ГЕРБ да приеме нещо, различно от собствените им тясно партийни интереси.

Това, че съществува очевиден обществен консенсус — кой ти гледа! „Важно е да пищят срещу ГЕРБ! Така всичко е наред!“ Друго няма какво да се коментира!

А, спорният текст е:

Чл. 1. (1) Този кодекс определя организацията и реда за произвеждане на избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства.

Отхвърлените предложения, най-общо, бяха свързани с това, да няма изброяване на видовете кметове (кметове на общини и кметства), избирани с този кодекс. Така, още с чл. 1 от предлагания Изборен кодекс, под предлог, че на София са ѝ много 24 района, както споменах по-горе, ГЕРБ лиши един милион и седемстотин хиляди избиратели от правото им да изберат своя кмет.

Предстои да отпадне и изборът на кметове в населени места под 500 жители (около 1600 в цяла България).

И това не е проблем! Нали пищят срещу ГЕРБ? Значи сме на прав път! „Най-хубавото тепърва предстои!..“

Егати държавата!

Бившият министър на транспорта (1992-1993), Нейчо Неев беше възкликнал: „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!„…

Егати държавата, щом правният ѝ „елит“, събран в юридическия „мозъчен тръст“ на ГЕРБ и АТАКА може да сътвори продукт, като предлагания Изборен кодекс и да го защитава с аргументи, като тези, които чуваме тези дни…

Егати държавата, ако сред този „елит“ намира място личност, като лицето Чуколов.

Егати държавата, щом аргументите, с които подобни лица защитават правното си отроче, новият Изборен кодекс, могат да бъдат оборени с лекота от всеки, който пожелае…

Не искам да дори да коментирам този калпав продукт, плод на едноличното управление на ГЕРБ, подкрепено от АТАКА, които без турските автобуси са като чалгаджийка без силикон — кръгла нула от към музикално-естетически достоинства. Така и АТАКА — без турците са без атрактивна и достъпна за „масовия купувач“ доктрина. Другото в АТАКА е кръгла нула и реминисценции към „доброто старо време“, артикулирани наскоро от лидера им…

За да не съм голословен ще дам само един пример:

Един от най-големите проблеми на предложения от ГЕРБ Изборен кодекс е премахването на изборността на районните кметове. Правят го с аргумент, че тези кметове така или иначе нямали правомощия. Всички повтарят това с настървението на магическа мантра.

Само ще напомня, че Законът за местното самоуправление и местната администрация дава на районните кметове правомощия да изпълняват на бюджета на района или кметството, да се грижат за благоустройството и стопанисването на общинските обекти и да реагират при при бедствия.

Дори да се съгласим, че пълномощията на районните кметове в София, Пловдив и Варна наистина са силно ограничени, няма здрава логика на земята, която да обясни защо, вместо да разширим правомощията им, да речем, чрез делегиран бюджет, а не да молят „големия кмет“ за пари, които са им определени, превърнем районните кметове в послушни чиновници на гише „кмет“… Просто няма такава здрава логика! А идеята определено не е в полза на децентрализацията.

Ако един от най-сериозните проблеми в проекта на Изборен кодекс, премахването на изборността на районните кметове, е аргументиран по този начин, мога да си представя какви са аргументите на юридическия екип на ГЕРБ по отношение на останалите проблематични части на това „творение“…

Без да влизам в детайл, ще изброя някои от основните проблема на този проект на Изборен кодекс:

Кодексът работи за ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на властта, отменяйки основни демократични принципи, до които успахме да се докопаме през годините;

Ограничава се правото на избор, чрез премахване на изборността на районните кметове (с което се нарушава активното избирателно право на близо два милиона избиратели); намалява се чисто механично и без никаква здрава логика броя на общинските съветници; създават се административни и се запазват финансовите пречки пред нови или по-малко популярни политически формации да участват в изборното съревнование; задълбочава се и се запазва неравнопоставеността на участниците в изборния процес чрез формални пречки, като брой подписи, различен режим на регистрация за партии и коалиции и други подобни.
ГЕРБ и АТАКА си запазват възможностите да доминират Централната изборна комисия, внимателно изчислявайки броя на състава й на 19 члена, при което коалицията им запазва пълно мнозинство.

Кодексът създава възможност за АДМИНИСТРАТИВЕН ПРОИЗВОЛ с липсата на ясен регламент за функциите на изборната администрация и с отказа на ГЕРБ да я направи постоянна, вменявайки и правомощия на Съд, който да може да се произнася върху правото на политическите субекти да участват в изборния процес. Административният произвол се гарантира и чрез пълния контрол на двойната коалиция ГЕРБ-АТАКА над ЦИК, за което стана дума по-горе;
Кодексът не решава проблема с КУПУВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ И ФИНАНСОВИТЕ ЗЛОУПОТРЕБИ.

Индикациите, че ГЕРБ ще намалят драстично, до размера на средната или минималната работна заплата, разрешените суми за плащане и дарение в брой са почти нулеви. Прагът, над който предлагат да се въведе задължителен бакнов превод е 5000 лв.
Купуването на места в листите се бетонира чрез напълно неработещите преференциални прагове при избори за Народно събрание (20%) и Евро-парламента (10%);

Кодексът НАМАЛЯВА И ОГРАНИЧАВА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ в България;

Преференциален праг не е предвиден при местните избори, въпреки, че хипотезата, че той може да бъде въведен ефективно е напълно валидна, което пък ще осуети купуването на места в листите, защото кандидатите ще трябва ефективно да се борят за симпатиите и доверието на избирателите;
Въвеждат се клаузи, свързани с т. нар. „принцип на уседналост“, които допълнително ограничават и пасивното избирателно право (на гражданите да се кандидатират и да бъдат избирани).

Кодексът ОГРАНИЧАВА АКТИВНОТО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО, чрез неефективния преференциален праг и премахването на изборността на районните кметове и тези, в населени места под 500 души;
Кодексът, в крайна сметка ще НАМАЛИ ИЗБИРАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ, лишавайки близо 1600 населени места от правото да избират свой кмет, чрез разпоредбата, която премахва избора на кметове в населени места под 500 души. Избирателите ще се демотивират и от това, че райони със сто, двеста хиляди жители, няма да могат да избират своите кметове. За сведение, ако сравним активността през 2003 и 2007 г. ще видим, че през 2007, когато жителите на София, Пловдив и Варна са избирали своите районни кметове, за разлика от 2003, е по-висока…

Всичко това не е важно за двойната коалиция ГЕРБ-АТАКА, които са твърди в намерението си да приемат Изборен кодекс (наречен в Капитал „Кодекс на властта“), който да им гарантира сериозна и солидна преднина на предстоящите догодина местни избори…

За необходимостта, Кодексът да се съгласува с Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право) никой от управляващата коалиция не споменава и думичка. За същата тази комисия става дума в препоръките на ПАСЕ към България: “ 6.1. да се консултират систематично с Европейската комисия за демокрация чрез право /Венецианската комисия/ по важни законопроекти, включително промените в НК, НПК, както и в новия изборен закон, за да могат те да бъдат съобразени напълно с европейските стандарти.“ (За което писаха и българските медии)

Чуколов, видимо изнервен обаче, махна с ръка: „Венецианската комисия, та Венецианската комисия…“

Вижте сами реакцията му (в края на предаването)!

http://static.bnt.bg/public/flash/video_player.swf

Кой се страхува от районните кметове?

Видео записи на дискусията, организирана от кмета на район „Лозенец“ в София, г-н Прошков, на тема „За и против районните кметове“. София, хотел „България“, зала „Десислава“ 16.11.2010 г.

http://www.youtube.com/p/FE7AF27ACF0D8CB5?hl=en_US&fs=1

Изборният кодекс – костюм по мярката на ГЕРБ и АТАКА

Фидосова — основен застъпник на Изборния кодекс. Снимка: Дарик

На 11 ноември проектът за Изборен кодекс бе разгледан в правната комисия на Народното събрание.

Ясно стана едно: ГЕРБ и АТАКА си скроиха Изборен кодекс по мярка. Костюм, който могат да облекат само Сидеров и Борисов.

Стана ясно и друго! Съществуването на кодекса се крепи на “турските автобуси”, без които АТАКА се изпразват от съдържание. Това е разменната монета, която ще направи приемането на Кодекса възможно.

Всички останали парламентарно представени партии не приемат основни положения в Кодекса, при това, такива, които поставят под сериозно съмнение демократичните характеристики на този продукт.

Кратка предистория:

Временната комисия, конституирана специално за да създаде проекта, се провали. Срокът за нейното съществуване изтече, а парламенарните партии, представени в тази комисия, приеха единствено доклад за своите различия. Дори дузината експерти не успяха да повишат ефективността и качеството на работата ѝ.

Продуктът:

Проектът за Изборен кодекс, по своята същност, представлява компилация от досегашните съществуващи изборни закони, който има два основни, фундаментални недостатъка:

Не решава проблемите, свързани с нарушения и злоупотреби на изборните правила – купуване на партийни листи, гласове и пр.;
Проектът за Изборен кодекс има за цел да гарантира служебна преднина на ГЕРБ, работи за централизацията на властта и съсредоточаването ѝ в ръцете на една партия и, в крайна сметка, помага на АТАКА да не се обезличи напълно.

Защо този проект не решава проблема с нарушенията и злоупотребите?
Сред основните проблеми са: Несъразмерно висок праг за максимално допустимите дарения в брой — 5000 лева. Нещо, за което България е критикувана от GRECO (група държави срещу корупцията). Допустима, логична и приемлива граница би била всяка, близка до положителните примери: Франция – 150 евро, САЩ – 100 долара.

Другият сериозен проблем, който ГЕРБ можеха, но не решиха, е този, с партийните листи и купуването на места в тях. Неадекватно и нелогично високият преференциален праг обезсмисля и лишава гражданите от възможност да упражнят активното си избирателно право, размествайки партийните листи, според достойнствата на кандидатите. Така, отговорността на партиите да предложат кандидати и правото на избирателите да ги разместят, е нарушено.

Освен това, наказателната и административната отговорност при нарушения на Изборния кодекс не е регламентирана ясно в проектозакона.

Защо проектът за Изборен кодекс работи за централизацията на властта в ръцете на управляващата партия?
Сред основните причини е това, че ГЕРБ премахват избора на районните кметове. Макар, както твърдят авторите на проекта, тези кметове да са със силно ограничени правомощия (далеч не безспорна теза), вместо да променят съответното законодателство, разширявайки правата им, ГЕРБ лишават близо милион и седемстотин хиляди избиратели (по данни от 2007 г.) от правото да изберат своя районен кмет в градовете София, Пловдив и Варна.

Така, районните кметове ще бъдат назначавани от партията, получила мнозинство на изборите, въпреки, че е напълно възможно по райони тя да не печели.

За да подсигурят и увеличат шансовете си за служебна победа, ГЕРБ намаляват броя на общинските съветници с около 20%. Това отново цели централизация на властта в техните ръце, защото по този начин се “оскъпява” изборът на един общински съветник, а партии с по-малко електорално влияние губят шансовете си да излъчат общински съветници.

Друг проблем, който подсказва желанието на ГЕРБ за централизация на властта, е, както стана дума по-горе, абсолютно неефективният и безполезен преференциален праг — 20% на за Народно събрание и 10% за Европарламента, както и липсата на такъв за местните избори.

Въпреки първоначалните уверения, които депутати от ГЕРБ сипеха и въпреки категоричните позиции на специалисти, че всеки праг, над 5% е безсмислен и няма да работи, ГЕРБ предлагат напълно нереалистичен и безполезен праг от 20 и 10 процента, с което обезсмислят цялото упражнение. Всички опасения за възможни злоупотреби и нарушения в малки населени места, в които гласува родата на даден кандидат, размествайки листата, могат да бъдат решени с въвеждане на задължителни преференции, при които липсата на отбелязани предпочитания ще отива за водача на листата.

Не на последно място по важност е увеличаването на броя жители, нужни за избор на кмет. ГЕРБ вдига прага на 500 души, с което лишава стотици малки населени места от правото да изберат собствен кмет. Естествено, това са региони, в които, по традиция, влияние имат ДПС и БСП.

Не може да пропуснем и това, че не се решава проблема с изборната администрация. Макар и с удължен мандат от 5 години ЦИК остава временна, а не постоянна администрация, а членството в нея отново ще се решава на партиен принцип с квоти, гарантиращи възможността на ГЕРБ и АТАКА да контролират централната и останалите комисии. Така, съмненията, че този орган ще обслужва конкретни политически цели, остават нерешени.

Няма как да бъде избегнато очевидното: ГЕРБ, спазарявайки се с АТАКА по някои важни за формацията на Сидеров въпроси, се готвят за служебна победа и налагат на избирателите такива изборни правила, при които централизацията на властта в ръцете на една партия става все по-очевидна. Бързането на управляващите да претупат дискусията и да приемат без сериозен дебат този толкова важен за функционирането на демократичната ни система закон само засилва това впечатление.

Дяволът е в детайлите, професоре!..

Проф. Михаил Константинов, снимка: Гласове

Неудържимото желание на Михаил Константинов да се докара гуру на избирателното законодателство в България вече е очевидно и, поне за мен, крайно неприятно със своята натрапчивост.

Удовлетворявайки това свое желание, професорът често развива несъстоятелни тези.

Една от тях е абсолютно несъстоятелната теза, че гласуването с терминали е за малограмотни и въвеждането им ще е скъпо… Ето как се гласува в самия Ню Йорк, за който говори професорът:

Няма да разглеждаме тази теза, обаче.

Нека видим какво казва наскоро професорът за 24 часа, озаглавено „Ню Йорк с 10 общинари, в София – 61. Смешно е!„:

– Кодексът налага 20% съкращения в местните парламенти. Одобрявате ли мярката?

– В Ню Йорк, град с 15 млн. население, има 10 общински съветници. София, град с 2 млн. население, има 61 общински съветници. Не е ли малко смешно? Правилно е да се намали броят на съветниците. И още нещо – премахва се прекият избор на районни кметове, защото те не може да провеждат политика, различна от тази на голямата община.

Две неща казва професорът. И двете обслужват ГЕРБ и техния интерес за все по-задълбочаваща се централизация на властта и съсредоточаването ѝ в една партия.

Трябвало да се намали броят на общинските съветници. Я, как е в Америка!
Премахва се изборът на районни кметове, в София, Пловдив и Варна, в които живеят общо 1691101* български избиратели. Не можело така! Районните кметове щели да провеждат политика, различна от тази, на голямата община…

Какво постигат ГЕРБ? Постигат нещо много изгодно! Оскъпяват местата в общинските съвети, което ще рефлектира върху възможността на по-малки политически формации да излъчват общински съветници и да „пречат“ на интересите на големите партии. Ако в момента София има 61 съветника, след промените на ГЕРБ те ще са 49. Тежестта на един мандат в столицата от около 6000 гласа нараства почти на 7600 гласа. Знам, че мнозина ще кажат, че общинските съветници не работят и само крадат, но, намалявайки броя им с 20% това ще спре ли? Моето убеждение е, че почтеността и отчетността в управлението не се предпоставя от броя на участниците в него, а от правилата и спазването им. Концентрацията на властови ресурси в малка група хора е рискова политика, която улеснява корупцията и снижава възможностите за обществен контрол. Щом ГЕРБ толкова лесно инициира съкращаването на представителството на местно ниво, питам се, готови ли са те да подкрепят и инициатива за намаляване на броя на народните представители, тъй като репутацията на тази институция е катастрофална? Знам отговора, който ще даде г-жа Фидосова — трябва промяна в Конституцията. Логиката обаче, в двата случая, е една!

Вместо да се разширят и прецизират правомощията на районните кметове, ГЕРБ премахва избора им, обслужвайки стремежа си към централизация и съсредоточаването на властта собствените си ръце. Така, ГЕРБ отнемат правото на една четвърт от избирателите на България да гласуват пряко за кметове на районите, в които живеят!

Как професорът обслужва идеите на ГЕРБ? Прави го, построявайки тезата си на изначално неверни данни.

Как било в Америка?.. Смешно било там да е еди как си, а у нас иначе. Не, професоре, твърдението Ви е смешно! Ню Йорк обаче има не 10, а 51 общински съветници**. А, най-важното, което ни спестява професорът е, че всеки един от тях е избран мажоритарно от гражданите на 51 „района“ (districts) на Ню Йорк!

Няма да коментираме това, че Ню Йорк не е с население от 15 милиона. Бърза проверка в Интернет показва, че населението на града е 8 милиона и 400 хиляди жители.

Детайлите са важни, професоре!.. Както знаем, в тях се крие дяволът. Като математик, няма начин да не познавате силата на числата! Да представяш манипулативно данните, преднамерено изграждайки заблуждаващи тези, в ерата на Интернет, е рискова задачка… Ако някой основава ексепертизата си на невярно твърдение, той компрометира своите компетенции и мотивация.

Прилагам Ви и поименен списък на нюйоркските съветници (с кварталите, районите и партийната им принадлежност), за по-лесно…

Списък:

The New York City Council is the law-making body of the City of New York. It is comprised of 51 members from 51 different Council Districts throughout the five boroughs.

New York City Council Members:

Name, District, Borough, Political party

Maria del Carmen Arroyo 17 Bronx Democrat
Charles Barron 42 Brooklyn Democrat
Gale A. Brewer 6 Manhattan Democrat
Fernando Cabrera 14 Bronx Democrat
Margaret Chin 1 Manhattan Democrat
Leroy G. Comrie, Jr. 27 Queens Democrat
Elizabeth Crowley 30 Queens Democrat
Inez E. Dickens 9 Manhattan Democrat
Erik Martin Dilan 37 Brooklyn Democrat
Daniel Dromm 25 Queens Democrat
Mathieu Eugene 40 Brooklyn Democrat
Julissa Ferreras 21 Queens Democrat
Lewis A. Fidler 46 Brooklyn Democrat
Helen D. Foster 16 Bronx Democrat
Daniel R. Garodnick 4 Manhattan Democrat
James F. Gennaro 24 Queens Democrat
Vincent J. Gentile 43 Brooklyn Democrat
David G. Greenfield 44 Brooklyn Democrat
Sara M. Gonzalez 38 Brooklyn Democrat
Daniel J. Halloran 19 Queens Republican
Vincent Ignizio 51 Staten Island Republican
Robert Jackson 7 Manhattan Democrat
Letitia James 35 Brooklyn Democrat
Peter Koo 20 Queens Republican
G. Oliver Koppell 11 Bronx Democrat
Karen Koslowitz 29 Queens Democrat
Brad Lander 39 Brooklyn Democrat
Jessica S. Lappin 5 Manhattan Democrat
Stephen Levin 33 Brooklyn Democrat
Melissa Mark-Viverito 8 Manhattan Democrat
Darlene Mealy 41 Brooklyn Democrat
Rosie Mendez 2 Manhattan Democrat
Michael C. Nelson 48 Brooklyn Democrat
James S. Oddo 50 Staten Island Republican
Annabel Palma 18 Bronx Democrat
Christine C. Quinn 3 Manhattan Democrat
Domenic M. Recchia, Jr. 47 Brooklyn Democrat
Diana Reyna 34 Brooklyn Democrat
Joel Rivera 15 Bronx Democrat
Ydanis Rodriguez 10 Manhattan Democrat
Deborah Rose 49 Staten Island Democrat
James Sanders, Jr. 31 Queens Democrat
Larry B. Seabrook 12 Bronx Democrat
Eric Ulrich 32 Queens Republican
James Vacca 13 Bronx Democrat
Peter F. Vallone, Jr. 22 Queens Democrat
Jimmy Van Bramer 26 Queens Democrat
Albert Vann 36 Brooklyn Democrat
Mark Weprin 23 Queens Democrat
Jumaane D. Williams 45 Brooklyn Democrat
– Currently Vacant – 28 Queens

––––––––––––––

* Всички данни са от сайта на ЦИКМИ и отразяват избирателните списъци на София, Варна и Пловдив през 2007 г.

**The New York City Council is the law-making body of the City of New York. It is comprised of 51 members from 51 different Council Districts throughout the five boroughs. The Council monitors the operation and performance of city agencies, makes land use decisions and has sole responsibility for approving the city’s budget. It also legislates on a wide range of other subjects. The Council is an equal partner with the Mayor in the governing of New York City.

И едно видео

Кюмюр, кюнци и кюмпютри…

Депутати пишат писмо до транспортния министър

„…Тъй като в комисията нямало ИТ-специалисти, депутатите изпратили питане до министерството на транспорта с искане за разяснение на понятията „интернет сайт“, „собственик на интернет сайт“ и „социални мрежи“. „Питаме, за да не стане грешка и да знаем кой термин е най-подходящ, за да запишем него“, поясни Фидосова…“

Само аз ли си мисля, че това е идиотско? Още от времето на ЗЕС им опявахме – намерете IT специалисти, да ви кажат кое как става! Сега Фидосова пише на транспортния министър да я консултира за IT терминологията!..

Господи…

Дневник, Снимка: Г. Кожухаров

Граждански форум за нов изборен кодекс – описание

Така се случи, че поддържам сайта на проекта „Граждански мониторинг върху процеса по приемане на нови изборни правила в България“ — www.izborenkodeks.com. Създаден е с идеята да служи като база данни за процеса по изработване на нов изборен кодекс, включващ отделни предложения на партии и неправителствени организации, анализи, коментари, стенограми от дейността на временната парламентарна комисия за изработване на нов изборен кодекс, медиен мониторинг, видео репортажи, препратки към Интернет-ресурси, новинарски раздел и, естествено, форма за контакт и банери за размяна на връзки.

Реализира се от Институт за развитие на публичната среда, с подкрепата на Balkan Trust for democracy

Какво по-подробно предлага този сайт?

Разделът „Анализи и коментари“ съдържа хронологично подреден списък с всички публикувани анализи по темата, препратка към източника и възможност за сваляне на оригиналния документ, ако такъв съществува.

Следващият раздел, „Стенограми“, включва хронологично подреден списък на стенограмите на Временната парламентарна комисия за изработване на нов изборен кодекс.

Друг раздел в сайта е „Медиен мониторинг„. Тук, отново хронологично, може да намерите публикациите в Интернет медиите, естествено, с препратка към източника.

Видео разделът съдържа репортажи за дейността по проекта, както и други, свързани с темата „нов изборен кодекс“.

„Ресурсите“ представляват категоризиран списък с препратки към различни институции и организации, международни мрежи, документи, информация за електронно гласуване, различни предложения по темата, различни Интернет тематични препратки и, естествено, списък с връзки към тези, които искат да обменим банери.

Стигнахме до „Банерите“ 🙂 Тук има няколко възможности, стандартен размер банери, с код за вграждане. Ползвайте го и ми пишете да ви добавя. Може да го направите и от формата за контакт на самия сайт.

За нас, най-съществените, основни раздели са два:

„Предложения за кодекс“ представлява списък с всички партии и НПО, които имат и са изразили становище по темата. Списъкът се актуализира. От хоризонталното меню с логотата на партиите и организациите може да изберете една, да прочетете предложенията им и/или да ги сравните с друго алтернативно мнение, селектирайки втора организация.

Естествено, не може без „анкетите“ — раздел, който има амбицията да събира относително прецизна статистическа и социологическа информация за „настроенията“ на потребителите на сайта, по отношение на вижданията им за характеристиките на новия изборен кодекс.