околна среда

За някои места не бива да се говори…

Да. За някои места по българското Черноморие не бива да се говори.

Не бива, защото те все още са далеч от „цивилизационното“ влияние на олигархията или откровената престъпност.

Не бива да се говори, защото крепостно-олигархичният криминален модел на управление изглежда не е успял да ги увреди в такава степен, че да се конкурират успешно по кич, мръсотия и простащина с места, като Слънчев бряг, Несебър, Созопол и прочее.

Въпреки, че са на север, тези места, за които не бива да се говори, на пръв поглед са все още извън обсега на звучни трибуквени бизнес формирования и кметове, решили да приключат земния си път преизбрани за пореден път двуцифрен брой пъти.

За тези места не бива да говорим, защото, за сега, основният бизнес интерес там се свежда до вятърните перки, за които не е задължително да са на първа линия, край вълните.

За тях е по-добре да не говорим, защото все още не сме чули за откраднати милиони от еврофодновете, които трябвало да послужат заизграждане на колекторни и пречиствателни станции за отходни води.

За тези места е по-добре да не говорим, защото водата е чиста. Плажовете – празни, а мидите в пясъка са все още повече от фасовете на курортистите.

За тези места, за които е по-добре да не говорим, все още не сме чули, че хиляди кубически литри метри лайна да се изливат в морето, а всички се правят на ударени, сякаш се къпят в бистър минерален извор. И плуват ли плуват…

Това са местата, за които само се говори, че някой си захарен бос купил еди кой си къмпинг, но за сега, освен за някой и друг корумпиран кмет-рокаджия не сме чули, че руски градоначалници, български петролни босове, софийски архитекти или обикновени престъпници са проявили траен инвестиционен интерес.

Това са места, които все още са далеч от цивилизацията. Места, които все още не се борят за оцеляване, подобно на Иракли или Емине, за които екологичната битка и битката с чалгата и мутро-естетика изглежда окончателно загубена.

Това са места, на които може спокойно да си намериш прилична квартира, а хазяите ще ти откъснат 2-3 домата за салата, „бонус“ към стаите, които с приятелите си си наел.

Ако си мълчим за тях, ако обсъждаме тези места, ако си ги ппоръчваме един на друг лично, има малък шанс да ги запазим такива още десетина-петнадесет години, докато Бетонът не започне да властва и тук, след услужливо прокарвани решения от някоя регионална бизнес партия, напазарувала нужния брой места в местния парламент.

Това е единият начин да ги запазим.

Другият е да не си мълчим!..

Не спасихме Иракли…

Да си го признаем! За съжаление, нито спасихме Иракли, нито запазихме самобитната красота на Емона, отрязана от света по времето на социализЪма с това, че пътят просто не минал през селото и то постепенно се превърнало в такова, със затихващи функции.

Такава помня Емона преди около 30 години — половин до една дузина обитавани къщи. Симпатични старци и две-три млади момчета и момичета. По-младите напуснаха селото. Възрастните почти всички измряха. Сред тези, които заварих тогава вероятно единственият местен, който все още може да срещнеш по пътя за емонския фар е Митко. Той работи като фараджия, вероятно и до днес.

Селото беше тихо и спокойно. Колата ти можеше да пренощува с отворени прозорци, а къщите (ако можем да наречем така набързо ремонтираните вероятно столетни постройки) бяха отключени денонощно.

Плажът бе пуст в продължение на целия ден и на няколкото си километра. Чак в последната му трета, след колибата на поета Петър Манолов и Водния дух се появяваха биваци, в които шепа чудаци живееха по цяло лято, избягали от цивилизацията. По пътя за плажа единствената ти среща бе със стадо подивели коне, пуснати някога на пустошаш от собствениците им. Сред храстите се виждаха и полу-диви свине…

Провизии можеше да си набави човек от местните в селото, а ако искаше да отиде на стоп до Обзор, щеше да му се наложи да чака почти час за случайно минаваща по селския път кола, или да планира разходката си няколко дни предварително. Местните продаваха домашно, ама истински домашно кисело мляко. Овче и краве. И двете можеха да се режат с нож, толкова бяха гъсти. Доматите имаха сладък вкус, а плодовете (сливи, дини, пъпеши), вероятно, заради емонската суша, която поддържа упорито склоновете пепеливо жълти близо шест месеца в годината, бяха изключително ароматни.

Местните с удоволствие се отзоваваха на молбата ти за помощ да ти подскажат как да смениш счупената керемида, или как да извадиш от кладенеца заседналата помпа.

Емона и Иракли бяха места, на които можеше да прекараш 1-2, ако си по-свободен, дори 3 месеца от годината, далеч от всякакви дразнители на „цивилизацията“, примерно като, задръстванията, изнервените шофьори и суетата по улиците. Музика се чуваше рядко, на нечий рожден ден, но винаги хубава.

Емона и Иракли, освен всичко, имат и доста богата и интересна история. Наследството и красотата на това място ме ангажираха трайно в кампанията „Да спасим Иракли“, защото вярвах, че българите могат да имат своя Вама Вече, за който да се преборят и, в същото време, за запазят едно от малкото красиви и чисти природни обекти в България.

Това не стана.

През годините бяха правени много опити за незаконно и полузаконно застрояване и на региона и развиване на стопанска дейност. Благодарение на екологичното движение тези опити и намерения бяха и все още са държани под контрол и в разумни граници.

Едно нещо обаче не може да направи екологията. Тя няма власт над естетиката и морала. Екологичното мислене е следствие от моралните качества и естетическите разбирания на индивида и на обществото. Поне според мен.

Точно по тази причина не успяхме да спасим Иракли. Няма да успеем да запазим и романтично-самобитната Емона.

Иракли все повече се доближава до „стандартите“ по българското Черноморие — Несебър, Слънчев бряг и подобни. Плажът вече е осеян с чадъри за по 5 лева на ден. Има и барче. Естествено, в подходящ за амбициите си архитектурен стил. Не липсват и охранители, чиито разговори се извисяват до нива, предизвикващи гняв, отвращение и възмущение у всеки нормален човек. Аз например бях принуден да чуя, че един от тях имал желание да „направи чистка на Емона, като се качи в селото с автомат, след като му се обадят по червения телефон. Щял да избие богаташите, дето паркирали пред плажа. Защо карали коли, като били богати, да ходели на плаж с хеликоптер тогава!..“ Край на цитата.

Емона също не остана незасегната от „цивилизационните“ процеси по българското черноморие. От спокойно и тихо селце, с няколко дузини къщи, селото постепенно заприличва по презастрояване на Созопол, Несебър или всеки друг съсипан черноморски курорт.

Провеждащият се и разрастващ се ежегодно фестивал на изкуствата „Арт Емона“ има за цел да подпомогне възстановяването на църквата  в селото, но никой до сега не е направил никакви видими усилия да се възстанови пътя към Емона…

От друга страна, вероятно именно на лошия път се дължи това, че все още Емона не се е превърнала в поредното асфалтирано и бетонирано курортно селище, по примера на околните населени места.

Вероятно лошият път ще остане последната бариера пред т. нар. цивилизационни и урбанизационни процеси, съсипващи поетапно, постепенно и целенасочено Черноморието. Бариера, която ще бъде преодоляна в един момент. Първата жертва ще бъде плажът на Иракли, където не един и двама видни български „бизнесмени“ имат инвестиционни намерения, а местните, заслепени от поредната възможност да използват „бащините си земи“ за лесна и изгодна печалба, ще подкрепят я партия ДЕЛА, вляла се в ГЕРБ, я друг мутро-политически мутант, втурнал се към властта за да преразпредели средства, ресурси и влияние…

Ето затова Емона и Иракли са обречени. Защото екологията е продукт на моралните и естетически ценности на човека и обществото. Българското, съдейки по реалностите, изпитва остър дефицит на тези качества.

Казусът "Камчийски пясъци" или как се купуват дюни за 14 стотинки на кв. м.?

Препечатвам този текст без никаква редакция и със съгласието на част от авторите: Коалиция „За да остане Природа в България„.
Препоръчвам ви това четиво, за да видите част от схемите за разграбване и унищожаване на природното богатство на България.
Реших да препечатам този текст, мотивиран от съобщение, което получих във Фейсбук:

„Същото е и с заменките! Юруков го гонят защото позволил заменки за няколко декара на няколко свои приятели. И никой не вижда хилядите декари заменени на Христо Ковачки, Красимир Гергов, Тодор Батков и други подобни величия…“

Коментарът бе във връзка с анализ на Любослава Русева в Дневник, по повод вървящата към провал, заради постигнато съглашателство между ГЕРБ и Първанов, процедура по импийчмънт на президента Първанов. В текста Русева пише:

„…Разбира се, че Първанов няма да бъде свален. И не е това целта на пушилката, озаглавена „започване на процедура по импийчмънт“. Замисълът е съвсем прозрачен, да не кажа чак обидно елементарен: президентът трябваше да бъде принуден да се сниши, защото в момента се явява единствената опозиция, разполагаща с реален ресурс, а и поредното зрелище удобно ще отклони вниманието от много по-съществените скандали като тези с ДАНС или Висшия съдебен съвет…“

 Л. Русева, също така, пише:

„…Истината обаче е, че никой не „гони“ Георги Първанов заради Людмил Стойков или големите шлемове, договаряни с Москва под масата. Никой не подхваща темата нито за собствените му връзки с недосегаеми босове, нито за собствената му намеса в съдебната власт. За скандалното му мълчание по отношение на …далаверите на предишното управление също не го питат. И един дори няма сред онези, които разполагат с реални властови лостове и достъп до сериозен информационен ресурс, за да извади разтърсващо доказателство за овъртолването на президента било в корупционна схема, било в държавна измяна – тоест онова, заради което Първанов наистина би следвало да бъде импийчнат…“

 Нещо подобно се случва в сферата на околната среда в България. Никоя заинтересована институция не обръща внимание и не взима на сериозно нито протестите, апелите и жалбите на професионалистите в сферата на опазването на околната среда, нито пък се съобразяват с растящото недоволство на гражданите по отношение на всички онези, които с откровено незаконни или полузаконни средства разграбват и унищожават природните ресурси на България.
Приятно четене за една от схемите!

Как бе ликвидирана защитена местност „Камчийски пясъци” и как бяха заменени стотици декари дюни за 14 стотинки на кв.м.!
1. На 23 март 2003 г. по искане на фирмата Холдинг Варна АД областният управител на област Варна внася искане до МОСВ за намаляване площта на защитена местност „Камчийски пясъци”, в южната част където се предвижда изграждане на курортен комплекс.

2. На 7 април 2003 г. с писмо за целесъобразност от страна на МОСВ (Изх.№ 20-00-1052/7.04.2003 г), което не съдържа мотивите за целесъобразност в съответствие с критериите, съгласно чл. 36, ал.2 от ЗЗТ, министерството стартира процедура понамаляване на площта на защитената територия.

3. На 13 май 2003 г. е свикана комисия за разглеждане на предложението за намаляване площта на защитената територия, която не включва представител на БАН, и която взема решение за намаляване площта на ЗТ „Камчийски пясъци”, въпреки отрицателните становища на РИОСВ Варна и на участващите в комисията НПО – Българско дружество за защита на птиците и Българска фондация „Биоразнообразие”.

4. На 19 май 2003 г. в свое официално изявление пред медиите, Министър на икономиката Николай Василев заявява че 100 милиона долара ще бъдат инвестирани в създаването на модерен крайморски курортен комплекс южно от резерват „Камчия”, като резервата ще бъде запазен.

5. В периода от между 13 май и 2 юни 2003 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) разпраща информационни писма до БАН, МОСВ и Министерство на икономиката, с които алармира за необосноваността на исканото намаляване на ЗМ „Камчийски пясъци” и за сериозната заплаха за резервата „Камчия” и „Комплекс Камчия”, който още през 2002 г. е предложен за включване в НАТУРА 2000 по надлежния ред (виж приложение 3). В отговор на писмата Централна лаборатория по обща екология при БАН (Изх.№098/29.05.2003 г.) и Институт по зоология при БАН (Изх.№ 149-РД-08/28.05.2003 г.) предоставиха на БДЗП недвусмислени становища за природната стойност на територията и необходимостта да се поддържа досегашния режим на защита. На базата на всички събрани факти на 2 юни 2003 г. БДЗП поиска с официално писмо (Вх. №26-00-1709/02.06.2003 г.) от Министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова да спре процедурата по намаляване на защитената територия, излагайки 23 конкретни аргументи и 18 приложения в подкрепа на искането си. Въпреки че БДЗП не получи конкретен отговор на искането си, процедурата за намаляване на площта на ЗМ „Камчийски пясъци” бе спряна от Министър Арсенова, а опитите да се разрушат природните местообитания – осуетени на тогавашния етап.

6. На 6 юли 2004 г.с Решение № 164 на Общинският съвет гр. Долни чифлик ( протокол № 10/06.07.2004 г) приема подробен устройствен план на Курортен комплекс „Шкорпиловци”, предвиждащ застрояване в границите на Защитена местност „Камчийски пясъци” в нарушение на ЗУТ, ЗООС и ЗЗТ без екологична оценка.

7. С Решение N 568 от 17 юни 2005 г. на правителството от площта на морските плажове в България са изключени 1500 декара (имоти с акт за изключителна държавна собственост 407/23.10.1998 и 409/27.10.1998) от плажната ивица в Община Долни Чифлик, землищата на селата Шкорпиловци и Ново Оряхово. Част от тази територия попада в границите на ЗМ „Камчийски пясъци”. В същото решение Министерски съвет разпорежда собствеността върху тези земи да се прекатегоризира от изключителна държавна собственост в частна държавна, в нарушение на Закона за защитените територии и Конституцията на Република България определящи публичният характер на собствеността на държавата в крайбрежната плажна ивица и в защитените територии.

8. На 5 юли 2005 г. тричленен състав на ВАС, воден от члена на ВСС и председател на V отделение на ВАС – Андрей Икономов издава решение по Адм. дело № 10313/2004 г. заведено от община Долен Чифлик срещу Заповед № РД-04-7706-249/29.10.2004 г. на областния управител на Варненска област, с която се отменя Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 836/22.04.2004 г. върху имот 150 от землището на Ново Оряхово. Областният управител се позовава на АИДС 407/23.10.1998 г., който определя имота, като част от крайбрежна плажна ивица. Тричленният състав взима решение с което се потвърждава статута на изключителна държавна собственост в полза на областният управител на Варна. В решението са посочени и следните мотиви : „На основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 69 от ЗДС, министърът на регионалното развитие и благоустройството на РБ е одобрил съставен АИДС № 407/23.10.1998 г. за имот, съставляващ „Морски плаж „Камчия – юг“ с обща площ от 1249801 кв. м., от които равен пясъчен плаж с площ от 146629 кв. м. и дюни с обща площ 1103172 кв. м. от които 1103169 кв.м. незастроена площ и застроена такава – 3 кв.м. Средната дължина на бреговата линия е 4702,3 м., средната ширина на морския плаж – 260 м. а тази на равния пясъчен плаж – 31 м. Имотът, предмет на АИДС се намира на територията на община Долни Чифлик и е описан с координати на точки по чупките на границата по координатна система от 1970 година. Както е видно Министерски съвет вече се е произнесъл, че този плаж е всъщност пасище и не подлежи на защита като публична държавна собственост, но за нуждите на съда плажът и дюните са все още плаж и публична държавна собственост. На 27.10.2005 петчленен състав потвърждава решението на тричленният (решение 9437/2005)

9. На 6 юли 2005 г. Областният управител на Варна издава акт с номер 5828/06.07.2005 г. с който имот 999 в масив 0 от землището на Шкорпиловци се превръщат крайбрежните пясъци в земеделска земя (пасище Х категория) и става частна държавна собственост. С акт с номер 5829/06.07.2005г имот 010 от землището на Ново Оряхово 565,023 декара се превръща от имот изключителна държавна собственост (крайбрежна плажна ивица и защитена местност) в частна държавна собственост (пасище).

10. През 2005 г. дружествата – „Бета Форест“ и „Мирта Инженеринг“, които са собственост на „Мет Риъл Истейт“, придобиват 18 500 дка букова гора край Своге от община Своге. През 2007 г. През 2006 – 2007 г. държавата извършва заменки, като фирмите получават земи от защитената местност. „Бета Форест“ и „Мирта Инженеринг“ заменят част от гората край Своге за 2708 дка край морето в района на местността „Камчийски пясъци“.

11. На 10 март 2006 г. се сключва договор РД 51-930 между Министъра на земеделието и горите и Рийс интернешънъл ЕАД за замяна на недвижим имот, по силата на който 407 декара от горепосочените „пасища” са заменени с 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ 650 декара. Четиристотинте декара на първа линия на плажа в Шкорпиловци бяха оценени на 55 673 лева, а нивите във Видинско на 415 340 лева.

12. На 13 март 2006 г Община Долен Чифлик завежда Адм.дело №2289/2006 г. във ВАС срещу Заповед № РД-06-7706-23/27.01.2006 г. на Областния управител на област Варна за отменяне на АЧОС 857/22.06.2004г на имот 010 от землището на Ново Оряхово с площ от 565 декара. Имота е част от защитена местност „Камчийски пясъци” и е крайбрежна плажна ивица. Областният управител се позовава на издадени актове за изключителна държавна собственост 407/23.10.1998 и за частна държавна собственост 5829/06.07.2005г. Делото е прекратено поради оттегляне на жалбата от страна на Кмета на Община Долен Чифлик.

13. На 30 март 2006 г. „Рийс интернешънъл” АД оспорва пред Върховния административен съд (Адм.дело№ 3035/2006г) Заповед № 107/14.02.1980 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) към Министерския съвет на Република България (МС) за обявяване на защитена местност „Камчийски пясъци”, тъй като природозащитният режим пречи на бизнес намеренията на фирмата и според „Рийс интернешънъл” АД заповедта е нищожна.

14. На 27 юни 2006 г. тричленен състав на ВАС воден от члена на ВСС и председател на V отделение Андрей Икономов, позовавайки се на несъществуващи законови текстове не само взима решение в полза на „Рийс интернешънъл” АД, но и изтъква аргументи, които заплашват статута на още над 250 защитени природни обекти в цялата страна.

15. В предвиденият срок Министерски съвет и МОСВ обжалват решението на съда по Адм. дело № 3035/2006г, но с решение по Адм. дело № 7565/2006 г. петчленен състав на ВАС потвърждава отмяната на Заповед № 107/14.02.1980 г на председателя на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) към Министерския съвет на Република България (МС).

16. През август и началото на септември 2006 г. НПО информираха Парламента, МС, МРРБ, МОСВ, МЗГ, Главният прокурор и Висшия съдебен съвет за извършените нарушения и бе поискано те да вземат отношение в рамките на тяхната компетентност, да преразгледат взетите решения или да се разпоредят проверки по случая. Единствено Министерски съвет и Министерство на околната среда и водите обжалиха решението на триленен състав на ВАС. За съжаление до момента с изключение на това дело и решението за проверка на Прокуратурата на Р България никой не взе необходимото отношение по случая. На 20.10.2006 г всички институции бяха сезирани отново от НПО и бе поискано тяхната спешна реакция. На писмата и факсовете на НПО нямаше реакция.

17. На 2.11.2006 г. петчленен състав на ВАС председателстван от Константин Пенчев изтъквайки, че: „ недостатъчното индивидуализиране на територията на м. „Камчийски пясъци“ (липса на ясна южна граница на защитения обект) води до нищожността на административния акт поради липса на „годен обект“ – предмет на властническото волеизявление” потвърди решението на тричленният състав. В мотивите на съда се позоваха на експертизата на вещи лица според която „невъзможност да бъде посочена на място южната граница на защитената местност.” Съдийският състав не е разбрал, че вещите лица не могат да направят такъв извод по причина, че не са били на място. Необходимо е да се посочи, че коментираната южна граница е по-малко от 2 % от общата граница на защитената местност, че се касае за „неяснота” само на южната граница на един от десетките имоти в ЗМ, както и че в случая Рийс интернешънъл ЕАД са придобили в собственост крайбрежна плажна ивица в землището на Шкорпиловци а заповедта за обявяване на ЗМ включва землището само на Старо Оряхово (в последствие разделено между Старо и Ново Оряхово).

18. През декември 2006 г. и юни 2007 г. са внесени в МОСВ две предложения за повторно обявяване на „Камчийски пясъци” за защитена местност. Изготвена ие и подписка от страна на местното население в селищата Старо Оряхово, Ново Оряхово и Долни Чифлик с искане за възстановяване статута на защитената местност „Камчийски пясъци”. МОСВ не се е произнесло в законоустановения срок за целесъобразността на направените предложения, както се изисква по ЗООС и до днешна дата не ни е известно да е предприело действия за възстановяване на статута на защитената територия.

19. На 28 януари 2008 г. Фирма „Мет Риъл Истейт“ ЕАД получава от Българска агенция за инвестиции сертификат №А-092 от 25.01.2008 г., с което е обявена за първи клас инвеститор за проекта си „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“. (Названието впоследствие е променено). Най-солидното основание е присъствието на австрийската „Raifеisen Centrobank“, 100% собственик на „МЕТ Бетайлигунгс-фервалтунгс ГмбХ“ (дружество за управление на недвижими имоти), което пък е собственик на „Мет Риъл Истейт“. Според разчетите на компанията за три годишен период „Мет Риъл Истейт“ трябва да вложи 411 млн. лв. и да открие 3200 нови работни места след реализирането на проекта.

20. На 25 март 2008 г. кмета на община Долни Чифлик със заповеди 643 и 644 одобрява ПУП-овете за имоти, собственост на „Бета Форест” в землищата на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, находящи се на територията на бившата защитена местност „Камчийски пясъци” в нарушение на ЗУТ, ЗБР и ЗУЧК без екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на мрежата Натура 2000.

21. На 8 септември 2008 г. с Решение на Министерски съвет №587 от 8.09.2008 г. се променя предназнечинието на земите и изключването им от горския фонд с цел реализирането на инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава че земите на „Бета Форест” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008 г.

22. На 27 октомври 2008 г. с решение №27/27.10.2008г. кметът на община Долни Чифлик отказва достъп до обществена информация (ЗДОИ), а именно копия от издадените от него заповеди 643 и 644 от 25.03.2008 г., на Асоциация на парковете в България, позовавайки се на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, въпреки че информацията е поискана по надлежния ред (чл. 12, ал.3) и е официална обществена информация, съгласно чл. 10 на ЗДОИ, а не информация, предоставена от трети лица.

23. С решение №125 от 10.10.2008 г. и №130 от 28.10.2008 г. директорът на РИОСВ Варна отказа достъп до обществена информация съответно на БДЗП и на Българска фондация „Биоразнообразие”, като отказа да предостави копие от свое решение по преценка за необходимостта от Екологична оценка № ВА-35-ЕО/2008. Въпросното решение не е публикувано на интернет страницата на РИОСВ Варна, както се изисква по закон. От друга страна решението на Министерски съвет от 8 септември 2008 г. би трябвало да е взето въз основа на решение по ОВОС или ЕО. Не ни е известно да има завършена процедура по ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 на проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. Имаме основание да считаме, че цитираното по-горе решение е свързано с инвестиционни намерения на територията на бившата защитена местност „Камчийски пясъци”.

Всички посочени индивидуални и общи административни актове нарушаващи Конституцията на Република България, Закона за защитените територии, Закона за околната среда, Закона за устройство на територията и Закона за държавната собственост продължават да съществуват към настоящия момент. Вредите нанесените на компонентите на околната среда са продължаващи и не са прекратени.

200 г. Менделсон в Емона

Православният храм „Св. Димитър“ в с. Емона е възстановен почти от нула с дарения на емончани. Хора, които притежават имоти в Емона и живеят тук целогодишно или идват сезонно, са помогнали, с дарените от тях средства, да се изгради тази църква.

Тази вечер, за десета поредна година, Маестро Марио изнесе благотворителен концерт, като средствата от него ще бъдат използвани за изграждане на навес към храма, където, при лоши атмосферни условия, православните вярващи, събрали се в църквата за някое свещенодействие или ритуал, ще могат да продължат общуването си в по-неформална атмосфера.

Концертът тази вечер бе посветен на 200 годишнината на композитора Менделсон. Основната част на програмата бе изпълнена от Маестро Марио, а снимките, които направих с мобилния си телефон, въпреки компромисното качество, пресъздават поне частично атмосферата на събитието, на което присъстваха стотина души.







Елените и Свети Влас

Помня тези места каквито бяха преди не по-малко от 15 години. Мисля, че тогава бях там за последен път. Помня ги като тихи, зелени селца, с малко къщи, празен плаж, прилични цени и приятно, неагресивно обслужване.
През годините станах свидетел на бурното разрастване на Слънчев бряг, но пропуснах „цивилизационните процеси“ във Влас и Елените. Даже не бях поглеждал в нета как изглеждат. Вчера минах от там на разходка. Изумих се от степента на застрояване. Направи ми впечатление, че извън комплексите и ол–инклузив хотелите, почти нищо не е направено за туристите. Даже пътят между Влас и Елените е БЕЗ пешеходна зона и посетителите на курортите ходят по платното, докато нервни шофьори си подсвиркват с клаксоните да карат по-бързо.

Направи ми впечатление и една скулптура на бягащ и ревящ елен. Мисля, че тя е попадение! Тъжно попадение. Бетонните, боядисани с бронз за печки еднорози и римски легионери изгониха елените… Зеленината се отдръпва все по-надалече от морската ивица, а шумът на колите заглушава прибоя.

След Несебър и Слънчев бряг дойде ред на Влас и Елените. Не се изненадвам защо бетоновозите чакат на разклона на Иракли-Емине. Тясно им е вече и искат нови територии за усвояване.

А, спасихме ли Иракли?

Всички нормални хора симпатизират(ха) на тази кауза! Аз самият се „запалих“ по идеята да се опълча срещу мутро-барока преди 3-4 години, когато Банев, Диков, Захариев и компания все още изглеждаха не толкова непобедими. Каузата „Да спасим Иракли“ дори успя да извоюва няколко важни победи. Последва затишие и позиционна война на МОСВ, което, предвождано от тогавашния министър от ДПС Джевдет Чакъров, се опитваше да изпързаля „еколозите“ и ЕС, че всичко на Иракли е спокойно. Хем местността Иракли бе обявена защитена зона, хем това се направи по начин, до болка познат на българите – оставени бяха „вратички“ или пък инвеститорът директно погази законовите норми, под предлог, че всичко ще е ОК накрая. Разбирай, всички изисквания на Закона и необходимите документи ще ги има и ще бъдат спазени, ама по-после… И така до сега. Строежът бавно-бавно напредва, а в създадената мъгла съвсем не е ясно на страничния наблюдател кое е законно и кое не. Ясно е едно: наглостта и „недосегаемостта“ на властимеющите и облагодетелстваните от тях олигарси е безпределна.

Какво става напоследък на Иракли? За последните 2-3 години регионът се слънчевбрягизира усърдно и усилено! Явно, гъстотата и бетонът на Слънчев бряг карат хотелиерите и хората от т. нар. туристически бизнес, да измислят всевъзможни „забавления“ на клиентите си. Едно от тях е т. нар. „Off-Road Experience“ – натоварват тръпнещите в очакване на силни емоции и адреналин туристи на джипове и ги друсат по черните пътища между Слънчев бряг, Влас, Елените, та чак до Емона, а от там до плажа на Иракли, където, запотени и прашни, пият по една бира и се цопват в морето. Вероятно, пикаят по веднъж в него и след около час се натоварват на джиповете за поредната доза Off-Road до Слънчев бряг.

Плажът… Все повече заприличва на един от „онези“ плажове. Вече има два бара, единият даже си има флорална декорация наоколо. Сламени чадъри са накацали около капанчетата. Плажната ивица се е сдобила с табели „охраняем плаж „Вая“… работно време от-до…“, а спасителите са подредили зигзагообразно въжето, в готовност да спасят удавниците. Платнени чадъри са строени като по конец от, вероятно, концесионера на плажа, някоя от онези „еди-какво-си пропъртис“ или „еди-кой-си рисорт“ фирми. Не разбрах дали те бият, ако ползваш сянката на чадъра, без да си платил. Не разбрах и дали те бият ако сложиш собствен чадър. Такива се виждат неколцина.

Там са и плажните кучета, които си играят с найлоновите торбички, съдържащи толкова много вкуснотии, останали след курортистите.

Преди години навалицата обхващаше 200-300 метра от ивицата, главно около базата на рибарите и бившите почивни станции, в началото на плажа. Там, където са най-апетините за Банев, Диков,Захриев и компания парцели. Сега, навалицата е почти по продължение на цялата ивица. До където ти види окото. Чадъри, чалга, превзет смях, силикон и SPF 20, 30, 40 или 50. Колкото предпочитате. От всичко – на корем.

Липсват само местни роми, които да разнасят големи пластмасови кутии, подвиквайки „Царрррррревичка!“ и рецитирайки еротични стихчета за германки, чехкини и полякини… Продавачите на кукуруз и гевреци гастролират от съседните курорти.

Има ги джиповете по плажа, джетовете и яхтите. Цивилизация! Курорт! Красота! Както си му е редът!

Лошото, което направи кампанията „Да спасим Иркли“ е, че направи това място популярно! Вече всички знаят за Иракли. За това, че там може да си опънеш палатката и да си прекараш добре 2-3 седмици. Почти за без пари. За съжаление, малцина от тези, които си „почиват“ на Иракли, направиха нещо за спасяването му.

„Да спасим Иракли“ е хубава кауза! А, спасихме ли Иракли?

Благодаря ви за подкрепата!

Искам да благодаря на всичките 345 души, които подкрепиха листата на ЗЕЛЕНИТЕ и всичките 465 избирателя, които ме подкрепиха с мажоритарната бюлетина в 14 МИР Перник. Цялостно, в сравнение с резултата от изборите за Евро-парламента има очевидно покачване на резултата от 07 юни, когато ЗЕЛЕНИТЕ взехме 234 гласа в Перник област. В абсолютни стойности, това е двойно – 100% – увеличение на подкрепата в мажоритарния вот и почти 50% покачване на подкрепата на листата на ЗЕЛЕНИТЕ. Благодаря ви за доверието, което успяхме да спечелим за около две седмици!

Имам намерение да помогна за изграждане на работеща структура на ЗЕЛЕНИТЕ в град Перник и областта, като, за съжаление, поводи за работа, свързана с програмата на ЗЕЛЕНИТЕ ще има много! Един пример само е достатъчен – курортно-туристическата локализация „Изкровете – Говедарци – Мальовица“ е в компетенцията на РИОСВ Перник. А това е един от случаите, разследван от Европейската комисия – „заменките“ на гори, извършени от Държавна агенция по горите изцяло в услуга на фирми, свързани с Христо Ковачки. (прилагам карта, взета от сайта на коалиция „За да остане природа в България“) Така, опазването на природата в региона Рила, Искровете – Мальовица е сред моите и на партията приоритети в Перник и областта.

На национално ниво подкрепата за ЗЕЛЕНИТЕ, в абсолютни стойности е нараснала от 18444 гласа на 21630 (3186 гласа или около 17%). Не е малко за 3 седмици. 🙂 Но не стига за желания от мен резултат от 1%, който се надявах да имаме на изборите за Народно събрание.

Да не забравяме, че предстоят и кметски избори в София, където противопоставянето на ГЕРБ и Синята коалиция ще е категорично, а нашите 10388 пропорционални гласа и 13305 мажоритарни гласа в София може да се окажат важни!

Вярвам, че с ваша помощ ще изградим влиятелна партия ЗЕЛЕНИТЕ, която ще има много по-добро представяне на изборите за 42-ро Народно събрание и ще прескочи прага от 4%.

Благодаря ви отново и не се съмнявайте – гласовете ви не са отишли напразно! ЗЕЛЕНИТЕ сме решени да работим за развитие на партията и сме уверени в успеха си! 🙂

Прилагам и списък на резултатите на мажоритарните кандидати на ЗЕЛЕНИТЕ в страната, от който се вижда, че с вашите гласове кандидатът на ЗЕЛЕНИТЕ в Перник е с най-висок резултат след трите избирателни района на София и един пловдивски. (в скобите съм сложил и класирането на мажоритарните кандидати по процент) Благодаря ви и за това, приятели! 🙂

София 23 МИР – 5986 гласа 2.65% (1)
София 24 МИР – 3807 гласа 2.03% (2)
София 25 МИР – 3495 гласа 1.78% (3)
Пловдив 16 – 1653 гласа 0.96% (4)
Перник – 465 гласа 0.63% (12)
Соф. обл. – 801 гласа 0.60% (8)
Сливен – 563 гласа 0.60% (10)
Видин – 300 гласа 0.57% (20)
Варна – 1273 гласа 0.54% (5)
Стара Загора – 947 гласа 0.53% (7)
Кюстендил – 404 гласа 0.52% (17)
Велико Търново – 692 гласа 0.51% (9)
Бургас – 1151 гласа 0.47% (6)
Добрич – 440 гласа 0.44% (14)
Монтана – 315 гласа 0.40% (19)
Враца – 350 гласа 0.38% (18)
Плевен – 450 гласа 0.36% (13)
Ямбол – 258 гласа 0.36% (22)
Ловеч – 271 гласа 0.35% (21)
Благоевград – 554 гласа 0.34% (11)
Пазарджик – 415 гласа 0.27% (16)
Силистра – 197 гласа 0.26% (24)
Пловдив 17 – 419 гласа 0.24% (15)
Разград – 183 гласа 0.23% (25)
Шумен – 220 гласа 0.20% (23)
Смолян – 136 гласа 0.19% (26)
Търговище – 108 гласа 0.14% (27)
Кърджали – 56 гласа 0.06% (28)

Прилагам и резултатите от пропорционалното гласуване, подредени низходящо по процент (първото число е броя гласове следван от процентите), където сме шести след София, Пловдив и Варна:

София 23 – 4758 2.09%
София 24 – 3121 1.64%
София 25 – 2509 1.26%
Пловдив 16 – 1043 0.57%
Варна – 1416 0.54%
Перник – 345 0.46%
Кюстендил – 334 0.42%
София област – 530 0.39%
Видин – 211 0.39%
Търново – 526 0.37%
Бургас – 856 0.35%
Стара Загора – 617 0.33%
Ямбол – 226 0.31%
Сливен – 286 0.29%
Габрово – 194 0.27%
Плевен – 393 0.26%
Русе – 341 0.26%
Враца – 256 0.24%
Монтана – 193 0.24%
Благоевград – 434 0.23%
Пазарджик – 353 0.23%
Добрич – 252 0.23%
Ловеч – 176 0.22%
Хасково – 273 0.19%
Смолян – 130 0.18%
Шумен – 187 0.17%
Пловдив 17 – 286 0.15%
чужбина – 217 0.15%
Разград – 103 0.13%
Силистра – 97 0.12%
Търговище – 73 0.10%
Кърджали – 61 0.06%

Благодаря ви отново, приятели!

Още нещо по темата "Защо ще гласувам за Зелените", или защо аз ще гласувам за тях?

На много места чета отговори на този въпрос. Всичките се свеждат до една много лесно смилаема теза: Защото всички са лоши, „нормални“ и компрометирани. Без изключение. За да дам шанс на Зелените да работят следващите 4 години, без да загубят ентусиазъм, да оредеят и да отслабнат. Тази логика почива главно на разбирането, че отправена към електората, ще го мобилизира и заведе до урните, събирайки повече от 100,000 гласа на евро-изборите и поне 4% на изборите за Народно събрание (колкото „струва“ 1 евро-депутат и влизането на паретията в българския парламент). Много добра логика и даже похвална със своя ентусиазъм и оптимизъм. Нужна е на Зелените в предизборната кампания…

Това обаче не е основната причина, която ще ме накара лично мен да гласувам за Зелените. Аз вярвам в голяма степен на математиката и социологията. Особено, ако дадени предвиждания се припокриват в голяма степен между две, три или повече значими агенции. Не искам да коментирам тези данни. Може да прозвучи депресиращо, а пък и те говорят достатъчно сами по себе си. Не искам да се впускам в пространствени обяснения защо не приемам подобен вид негативна мотивация на електората, най-малкото, защото подобна агитация предполага негативно представяне на опонентите – те НЕ СА това, те НЕ СА онова, те НЕ НАПРАВИХА всичко това, което ние ЩЕ направим. Те СА ЛОШИТЕ. Ние – ДОБРИТЕ. Доста рискова игра, защото при евентуален негативен за нас резултат от изборите, през следващите 4 години ще трябва да работим именно с тези, които сега имаме склонността да очерним. Аз не бих имал очите да лобирам за еко-кауза пред депутат, който съм нападал по подобен начин…

Това ме мотивира да напиша няколко реда защо аз ще гласувам за Зелените:

Защото повярвах, че те също могат да играят в отбора на добрите, противопоставяйки се заедно с всички останали нормални и разумни хора, на унищожаването на околната среда.

Защото вярвам, че благодарение на своята убеденост и решителност, доказана в борбата им за всяко кътче природа, разграбвано и бетонирано от мафията и олигарсите, Зелените няма да млъкнат услужливо, а ще водят успешна битката и на политическата сцена.

Защото давайки своя глас за Зелените, ще засиля позицията им пред тези, които потенциално могат да ни помогнат, а това са същите тези, с които сме работили, добре или не дотам добре, през осемте години на последните две правителства.

Ще гласувам за Зелените, защото така моят глас ще засили позицията на всички, които се противопоставят на ДПС и БСП и техните кръгове от фирми.

Ще гласувам за Зелените, защото така ще гласувам за всички, които имат волята и силата да променят статуквото.

ГЕРБ се сетИха!.. Зелените и сините – НЕ…

Водеща: То тoва се учи и в учебниците по биология. Би трябвало всички да го знаят, дори и тези, които го правят. Две думи, г-н Борисов, ще успеете ли преразглеждате подобни сделки. Защото обикновено знаете те как се правят. Разликата морално-законно и ако всичко е законно изключително трудно е да се преразглеждат подобни неща?
Бойко Борисов: Ако не е толкова жалко, то ще е забавно. Парламентът забрани общините да правят това, защото не е правилно, а го остави да го прави държавата.
Водещ: Ето, дайте едно предизборно обещание. Аз ако дойда и съм на власт, ще…?
Бойко Борисов: Аз не обещавам. Вижте в София – Южен парк, „Мария Луиза”, навсякъде, какво се случва. Мораториум, който взел – взел. Вижте София, така че ще действаме по същия начин и в държавата. Те затова са толкова яростни и затова търсят всякаква възможност чрез медиите да ни атакуват в боклука. Защото много е лесно –боклукът, боклукът. Ако погледнете, колко пъти е бил на първа страница на вестниците и колко пъти са били и милиардите загубени. Аз не зная все пак тези хора и нашия народ ако си представят камарите пари в левове и в евро, които сме загубили за това правителство и столичният отпадък, просто разликата е от земята до небето.

Б. Борисов на 11 април в RE:TV
Това е коментар на Борисов за „заменките“ на горите и бъдещите действия на неговата партия.

Очевидно, „борбата“ за Зелените гласове започва с пълна сила. Оня ден писах, че няма никакъв проблем всеки политик и всяка предизборна програма да се опита на „употреби“ Зелените идеи. ГЕРБ го били направили вече. Не знаех! При това, по най-популисткия начин – без конкретен текст в програмата си (който да ми е известен) и от ефира на телевизията, която предаваше протестите. Браво, Бойко! Браво и на стратезите на ГЕРБ! Добре се сетихте!

Точно когато бивши хора на ДПС и БСП, се вливат в ГЕРБ, Борисов да „не обещава“, че мораториум върху регулацията на горите „ще има в цялата държава“… На мен лично ми идва много. Как ще стане това, г-н кмете? Със същите тези хора, които правеха всичко това до сега? И защо, по дяволите, не обещаете, а „НЕ ОБЕЩАВАТЕ“?

Негативи около сините вероятно има много. Може да се спори и дискутира до вдругиден. Съжалявам обаче, че Зелените и Синята коалиция, задъхани в собствените си предизборни вълнения, все още не са намерили общ език по подобни важни въпроси. За мен няма съмнение, че не съществува друга сила и формация, която да може да бъде ефективна, ако реши да го прави, по отношение на опазването на околната среда и прекратяване на беззаконията над българската природа.

Незначителна подробност от кампаниите на Зелените и Синята коалиция

Много може да се каже за различията от миналото. Важно е обаче и какво се прави в момента.

Лично аз съм на мнение, че след кафеджията в СДС и след къртиците на ДПС и БСП, прокарали 8% и 50,000 лв. депозит, идва време, в което десните ще могат категорично да кажат, че са се освободили от едни от последните (да се надяваме) „лоши“, които компрометират синята идея вече толкова години.

Вече много пъти повторих, че за мен, няма други партии, с които ние, Зелените, да можем да си партнираме. Мисля, че различията от миналото, след като бъдат артикулирани между двете страни, могат да бъдат преодолени относително лесно.
Не се притеснявам и от това, че дясното, по дефиниция, бидейки носител на идеи, свързани с бизнеса и капитала, трудно би възприело рестрикции в тези сфери, свързани със загуби, заради опазване на околната среда, но мисля, че Зелената идея е приоритет, защото, макар и наивно казано, околната среда е необходима, за да може да се прави бизнес.

Ето, дори мастодонти, като Глобул и Мтел, вече имат „зелени“ програми в мобилните си услуги – отказ от книжна фактура, еко-телефони и пр. инициативи.

Лично аз смятам, че диалогът с десните и Синята коалиция е възможен. Смятам, че можем да обособим три категории искания или условия:

  1. Такива, от които не отстъпваме, като например цианидите, строителното безумие и беззаконие по Черноморието и в природните и национални паркове и т.п.
  2. Такива, които можем да договаряме, като теми и алтернативни решения в сферата на на опазване на околната среда, срокове и процедури за реализацията им.
  3. Условия, от които можем да отстъпим, в името на диалога и стратегическото партниране, като спорове за отминали събития и възможности за реакция.

Днес разговарях с представители на Синята коалиция на щандовете с техните подписки за евро-вота. Започнах разговора с това, че съм от Зелените. Приеха го много добре. Изразиха подкрепа на идеята да си партнираме някак, като единствени възможни логични партньори, за разлика от всички останали. Не харесваха даже „Новото време“ и пр.

Е, тук му е мястото да кажа, че въпреки всички възможни критики към неуспешната зелена политика на сините през годините, в момента те са единствените, които са отпечатали, въпреки оскъпяването, което никак не е малко, своите предизборни материали на рециклирана хартия. И нашите са така. Но на нашите не го пише!..