Олигархия

За корпоративно-търговските интереси, медиите-бухалки, политически пионки и зависимите институции

politika_hateЩе се опитам да обясня какво се случва в публично-медийната среда с голям и горчив корпоратино-търговски привкус. Или какви точно неща се случиха за няколко дни, които за сега остават извън мейнстрийм новините. Случиха се знакови неща, които разкриват дълбоките зависимости на публичната среда (медиите) от олигархични корпоративно търговски интереси, облечени в политическа власт и влияние. Събития, които разкриват дълбоката зависимост и порочната свързаност между олигархия, политическа власт и медийно-публичната среда…

Случи се следното:

1. Германски и български журналисти снимат около имоти на Пеевски. Мутрите, в последствие полицията, се опитват да сплашат журналистите, а обаждане до българския журналист от негов шеф пък разкрива порочната зависимост олигархия-охранители-полиция-медии. Зависимост, без която няма легален начин шефът на един журналист да разбере от полицията по какъв друг проект той работи на различни трудово-правни отношения, извън собствената му медия. Това обаче не проработва в случая с германската медия, която публикува подробен репортаж, а приблизителен превод на случката има в края на този статус. Този факт недвусмислено разкрива зависимостите на охранителните органи (в случая на МВР и полицията) от корпоративните и търговски интереси на олигархичните и политически кръгове, протектиращи Пеевски;

2. Друга очевидна и не по-малко порочна зависимост между олигархия-полиция-прокуратура-медии се разкрива в действията, които текат срещу Антоанета Цонева, които тя описва в статуса си. Поводът е поредица от клеветнически и откровено манипулативни статии, при които бухалката на Пеевски и Кръстева, в-к Политика, в следствие което Антоанета (а и аз по-късно звънях на дамата) се обажда на пишещата във вестника Кристи Петрова с, най-общо казано, искане да спазват професионални и етични стандарти при писането на материали, в които цитират или коментират публични личности. В резултат, Антоанета е привикана не другаде, а в Отдел Убийства, след процесуални действия на прокуратурата и е подведена и принудена да подпише предупредителен протокол, че „няма да напада“ мадам Кристи и „няма да наеме други хора да я нападат“ — факт, който разкрива безспорно това, че има пряка зависимост между полицията, прокуратурата и кръговете, около Пеевски и корпоративните и търговски интереси, които го поддържат и протектират. При това, Тони е принудена е без да й позволят да напише особено мнение, че НИКОГА не е отправяла заплахи към коментираната госпожа… Описанието на Антоанета Цонева е приложено по-долу в този текст.

Случаят с германските репортери: Nikolay Staykov искаше всъщност да ни покаже повече от нейния [на майката на Пеевски], но охраната ни забрани всякакви да правим всякакви снимки. Решихме да изберем друг имот на Пеевски, но тогава полицията прекъсна нашата работа. Заснехме със скрита камера как нашият оператор, който иска да запази анонимност, трябваше да даде документите си за проверка. Много скоро той разбра защо – малко след това получи обаждане и натиск да бъде предотвратено излъчването на този репортаж. Причината – полицията е информирала Пеевски кой е снимал и той не иска репортажи за неговата личност. В негова подкрепа са облечени с тъмни дрехи хора и очевидно също така полицията, която следи за спазването на това правило. Именно срещу такива схеми се събират протестиращите вечер след вечер в центъра на София, защото Пеевски се е превърнал в образ на мафиотските методи и липсата на морал в цялата политика.

Случаят с Антоанета Цонева и вестник ПОЛИТИКА, описан от нея: Във връзка със сигнал, подаден до главния прокурор от г-жа Кристи Петрова – журналист от в-к „Политика“, срещу мен с твърдения, че се чувства застрашена по някакъв начин от моето настояване (в телефонен разговор) да спазва журналистическите стандарти и да обосновава своите твърдения с факти, днес ми се наложи да дам сведения в отдел „Убийства “ в СДВР. Инспекторът, по искане на районния прокурор, настояваше да направя това пред него и писмено, както и да подпиша предупредителен протокол, че по никакъв начин няма да упражня физическо насилие над г-жа Петрова, нито да наема други лица да го направят, поисках да напиша върху протокола, че аз никога не съм отправяла такива закани и никога не съм имала такива намерения, но ми бе категорично отказано; Очаквам протоколът да се появи в пеевските парцали, които не са спрели да ме етикетират и поставят на първа страница; много е дълга ръката на „пеев“, институциите работят за него – не за гражданите, ако този предупредителен протокол „изтече“ от МВР или прокуратурата – ще е категорично ясно как работи машината срещу протестиращите – след като мога да бъда обект на отдел „Убийства“ – значи ние живеем в „1984“ на Оруел; искам да кажа едно, днес отново осъзнах колко те се страхуват от свободните граждани, страхуват се от сянката си – медийните бухалки на маман са включени на режим дискредитация денонощно, но това мен няма да ме впечатли – очаквам с интерес следващата публикация на Кристи Петрова и следващата първа страница на „Политика“ – след като бях определена от нея като „кукловод“ на протестите, член на „хора на омразата“, снежанка на олигарх и т.н., сега мога да се появя като силно опасен фрик :), готов на физическо унищожение – жалки сте, страх ви е знам 🙂

Репортажът на немската АРТЕ: http://videos.arte.tv/de/videos/arte-journal–7753694.html

#ДАНСwithme: Пеевски е „лицето“ на протеста

no_peevski

Неизвестен автор

90 дни на протест.

Всичко започна след като в последния работен ден на втората седмица на юни, законодателната и изпълнителна власт демонстрираха завиден законодателен синхрон и назначиха „медийния цар“ Пеевски за шеф на националната сигурност. Преди това прекроиха закона за ДАНС така, че да му пасне, дадоха му достъп до класифицирана информация след процедура, започнала дълго, преди назначаването му.

Всичко се движеше по план до последния ден. 14 юни 2013г, когато започнаха най-продължителните протести, които България помни. За точно три месеца хората поискаха нещо много ясно и го поискаха категорично:

Оставка на първото, след Беров, прононсирано олигархично управление; мафията вън от политиката и властта; ефективни законодателни промени, след предсрочни избори, които да ограничат мафиотизирането на политическата система и икономиката на страната.

С назначаването на директор на ДАНС обаче Пеевски се превърна в „горещия картоф“ на политиците, които го предложиха и избраха. те вече 90 не могат да се разберат кой го е предложил. Не са категорични и дали това е политическо или експертно назначение, защото и в двата случая дължат отговори за това, какви политики стоят зад назначението и какви са експертните качества на новоизбрания.

Затова, те си прехвърлят Пеевски като горещ картоф, потвърждвавайки факта, че отговорът на въпроса кой го номинира Пеевски е по-строго пазена тайна от националната сигурност. Няма отговор и на въпроса кой стои зад кандидатурата, наложена с думите „ако не го изберете, пада правителството„.

Изпуснати и противоречиви фрази на Станишев, Доган, а и други, описват Пеевски като „член на ръководството на ДПС“, „експертна кандидатура“, „политическа кандидатура“, „експертно-политическа кандидатура“, та дори изкарват момчето „Пеевски жертва на Станишев и Местан“, отказвайки да коментар по въпроса дали е олигарх, защото „не са „прокуратура“…

Толкова горещ е „картофът“ Пеевски, че иначе словоохотливите политици, сипещи обвинения в злоупотреби с милиони и какво ли не, свенливо мълчат по казуса.

От самосебе си се откроява фактът, че щом 90 дни цар Пеевски е „неудобното лице“ на политиците и управляващите пред протеста, които не смеят да кажат истината за тайните около номинацията и избора му, значи протестът има все още основание!

Мълчанието около номинацията на Пеевски е мълчание за тежките зависимости на властта от определени икономически групировки и интереси, които трайно и систематично се формираха през всичките години на „прехода“. За съжаление, този „преход“ и резултатите от всичко до сега често имат и откровено съмнителен от законова гледна точка характер.

Силите и зависимостите, скрити зад номинацията на Пеевски се обособиха като четвърти стълб на властта — като големия, могъщ, но невидим четвърти коалиционен партньор на сегашната власт. Фактор, без който не може. Скрит субект, който диктува решения и административни назначения. Премиерът, лидерите на двете управляващи партии, само валидират волята на този невидим партньор с гласовете си. Дори непримиримият „патриот“ Сидеров послушно осигурява необходимия кворум за валидацията на волята на Невидимия.

Управлението на ДПС, БСП и АТАКА продължава крие отговора на въпроса кой назначи Пеевски. Този кабинет и парламентарното мнозинство продължават да са непосредствена причина и основание за продължаването на протеста #ДАНСwithme.

Пеевски е кандидатът и „народният представител“ на скрития кръг, за който никой формално не е гласувал, но който „дърпа конците“ на всичко в България. Толкова силно, че 90 дни на протест и очевидната политическа изолация на България не са притеснителен фактор за тях — подкрепяни само от 19% от избирателите, но нежелани от 80%…