#ОСТАВКА

#ДАНСwithme: за подкрепящите ни 80 процента

Неизвестен автор

80% искат предсрочни избори; 65% определят протеста #ДАНСwithme като справедлив; 51% го подкрепят. (клик)

Това е основата, на която трябва да стъпят всички, които коментират протеста критично, или доброжелателно.

За просто плюещите няма нужда да говоря. Те са впечатляващи с две неща: едните, със своята систематична и методична сервилност към силните на деня. Другите са характерни с необяснима си омраза към протестиращите, желаещи положителна промяна. Защо първите плюят омразните им „протестъри“ е ясно — money makes the world go round. Защо вторите, претендиращи да са велики стратези и анализатори, ефективно работят за провала на протестната вълна в България — това е необясним за мен феномен.

Моята цел и разбиране, с което се асоциирам с протестите, е желанието ми да съм полезен за процес, който е сред най-значимите неща, случващи се в България, след 10.11.1989-та.

Последните 24г. на пост-комунистическо, криминално битие раздели България на две.

Едната част, заради икономическата зависимост, от която не им се дава шанс да се измъкнат, или заради тоталната дезинформация, в която са държани от своите политически лидери, се лута в избора между едни и същи поизстинали политически ястия. Тази част лесно залита и към силно претоплената, с леко кисел дъх манджа на поредното „ново лице“, „месия“ и „спасителна алтернатива“. Бареков, Валери Симеонов и други подобни, се готвят да са поредната патерица на някоя от удобните партии – символи или на клиентелизма, или на олигархичните зависимости.

Втората част е на информираните и непримиримите, които, разполагайки с цялата достъпна в медиите и Интернет информация, са направили своя съзнателен и мотивиран избор и се обявяват ефективно или принципно в подкрепа на протеста #ДАНСwithme и искането за оставка и предсрочни избори.

Добрата новина е, че втората част става все по-голяма. Расте, благодарение на неприкрито наглите действия на партийните елити. За тези 80% говоря. За тях няма съмнение, че мафията в България е завзела държавата и, че партийните върхушки са като плевел — зависими протежета или директни представители на олигархията, които задушават икономиката, политиката и обществения живот у нас.

За тези 80% е важно протестът да успее, а успехът се състои само в две неща: Оставка и предсрочни избори.

А аз лично смятам, че сред перспективните действия, с които може да бъде разбит посткомунистическия олигархичен картел, завзел политически и икономически страната, са следните напълно изпълними цели:

Засилване на мажоритарния елемент в изборите, чрез преодолим преференциален праг, позволяващ на избирателите да подреждат партийните листи. Между 0% и 5% максимум;
На местно ниво, аз бих защитил дори връщане на избираемостта на районните кметове в София, Пловдив и Варна;
Облекчаване на режима на регистрация на партии и граждански инициативни комитети за участие в избори, най-малкото, по отношение на необходимия брой подписи;
Регулация и ограничаване на платената политическа пропаганда в обществените и частните медии. Зрителят трябва да знае кога го облъчват с платена пропаганда и кога не. Личната ми увереност е, че всяка форма на платена политическа пропаганда трябва да бъде забранена. В краен случай — приравнена като условия изцяло с комерсиалната реклама;
Промяна в закона за политическите партии, с която партийните субсидии трябва да бъдат намалени значително и да преминат в post-payed режим при ясна и стриктна регулация и контрол на разрешените и направените разходи;
Проблемът с медийната собственост трябва да бъде решен един път завинаги, при което собствеността на медиите трябва да стане ясна и прозрачна, а възможността за скрито притежание, чрез офшорки — премахната законодателно;
Трябва да бъде решен и проблемът с медийната концентрация, като в това число влиза и казусът с цифровизацията, по който срещу България има предприети правни действия;
Сред въпросите, които трябва да бъдат решени, в противодействие на медийната концентрация (медийния монопол, около медиите на Пеевски) е и въпросът с финансирането на медийния могул от КТБ на Цветан Василев;
Постепенно намаляване на концентрацията на държавните пари в КТБ, започнато от служебния кабинет на М. Райков. За сведение, тази концентрация нарасна за последните два мандата — на тройната коалиция и на ГЕРБ;
Законодателно ограничение на възможността за сключване на всякакви договори и сделки с офшорни компании, по които държавата или общините са страна.

Вероятно има и други точки, но тези, ако бъдат изпълнени от следващото Народно събрание и нов Министерски съвет, след предсрочни избори до края на 2013, това ще е едно добро начало, което ще пропука полит-икомомическия картел, завладял България.

#Оставка!

#ДАНСwithme: Роджър поиска #ОСТАВКА на международното положение

По време на концерта си „Стената“ в София, легендарният музикант Роджър Уотърс отправи общо и абстрактно послание към цялото човечество. Към всички хора. В миналото, настоящето и бъдещето!

Крайно недоволен и разочарован от международното положение и поотслабналата дружба между народите, Уотърс изписа „#ОСТАВКА“ на импровизираната стена по време на концерта си. Това послание нямаше конкретен адресат, въпреки, че редица напълно обективни медии, заслужаващи уважение и доверие, веднага разконспирираха като негови реципиенти не друг, а президента Плевнелиев и британския премиер Камерън.

За нас е извън всяко съмнение, че това послание беше универсално и неперсонифицирано, без никакъв местен контекст, дори беше извадено от него. „ОСТАВКА“-та беше изписана за идните поколения. Надписът се появи написан на кирилица, разбира се, за да е ясно, че „и ний сме дали нещо на света„.

Изписвайки „ОСТАВКА“, Роджър призова всички ни, цялото човечество, да бъдем по-добри един с друг и да решим проблемите с гладувашите в страните третия свят… Символичното послание, което, разбира се, няма нищо общо с протестите в България, възпроизвежда не друго, а капсулите с пожелания и послания, които новоприетите, заклели се под портрет на другаря Живков пионерчета заравят в земята или пуснат на дъното на океана…

Разбира се, музикантът има предвид всеки друг бъдещ управник, но не и премиера Орешарски…

Я, моля ви, не ставайте смешни, другарки и другари!

Седнете и вие на полиграфа, господа!

снимка

Днес, според Хоризонт, Цветанов заявил, че ще има втори полиграф. Имало още нещо да се изяснява за изтеклите СРС-та…

Няколко неща будят недоумение в подобна заявка на министъра и вице-премиер:

На какво основание служителите на МВР за пращани на детектора на лъжата? Доброволно, или са принудени служебно? Ако са принудени, на нас не са ни известни законови разпоредби, които да дават подобни права на министъра;
Имат ли някаква стойност за разследването данните от полиграфа, защото, до колкото ни е известно, те не са годни за доказателства в съда;
Ако все пак сме стигнали до заключението, че е имало изтичане на информация от МВР, не е ли вече крайно време да бъдат обсъдени и самите разговори, съдържанието им и достоверността на фактите — предмет на разговорите?..

Ясно е, че тези въпроси няма да бъдат дискутирани нито от Цветанов, нито от началника му. Борисов е зает с магистралите, а Цветанов — с това, да опровергава слухове за оставката му и смяната му с Анастас Анастасов… Важно е! Слуховете са лошо нещо! Е, не всички. Онези, за бирата не са толкова важни. Тях може да ги игнорира и да не ги коментира, защото е „концентриран в реализациите си“…

Всъщност, въпросът за оставката на Цветанов си е пряко свързан не само с теча на СРС-та… Той е свързан и с драматично прочетените от него в Парламента разговори на лекарите от Горна Оряховица. Свързан е и с многомесечната проверка на имотите му, която НАП явно няма намерение да приключи, даже Красимир Стефанов заявил, че можело да се проточи до 3 години. Много работа имало, а и мандатът на ГЕРБ не свършва скоро… Няма за къде да се бърза!

Като казвам, че оставката е обвързана с тези събития, а вероятно и с други, които все още не са ни известни, но за които вече се говори, имам предвид това, че най-вероятно са обвързани по един специфичен начин: информацията ще ни бъде поднасяна на етапи, докато постепенно политическите и вътрешно-партийни „щети“ бъдат овладени, а оттеглянето на Цветанов стане възможно най-безболезнено.

Вероятно това изчаква Борисов, който много добре знае кой фактически изгради ГЕРБ и това, че Цветанов има огромно влияние в партията. Тоест, възможното напрежение по оста Борисов-Цветанов не е за пренебрегване, а Борисов, доказал своя усет и инстинкт, няма начин да не забелязва това. Няма начин да не е забелязал и това, че точно Цветанов, съзнателно или не, му подложи динена кора със записите на разговорите му с Танов за Мишо Бирата и Вучката.

Та в този дух ма мисли, ако Борисов иска да отстрани Цветанов, той няма да го направи слепешката. Уменията му да маневрира са очевидни — играта му с ДАНС и БОРКОР ги потвърждава. Със сигурност, това е умел маньовър, с който Борисов се опитва да сключи временно примирие с не съвсем ясните на обществото задкулисни играчи, които имат потенциала да го изпратят в политическата история.

Това, от своя страна, за видимо обзетия от мисионерска мания премиер е неприемливо.

До примирието се стига и по друга причина: Борисов е в съзнание, че съдържанието на разговорите, както и на тези, които вероятно могат да изтекат, имат същия потенциал и сила да го изпратят в историята… По тази причина той няма интерес да се шуми около съдържанието им, а мудният сценарий, даващ възможност да се обмислят и разиграят всички възможности с минимален риск от непредвидими последици е единствената възможност за Борисов да оцелее.

А, че играта ще бъде груба вече е ясно за всички. Потвърждава го и информацията за едни 4 милиона лева подкуп, споменати и от Иван Костов вчера. Какво е ролята на тези пари в цялата сапунка ще разберем тепърва, ако изобщо научим.

На фона на всичко това, Цветанов, уверявайки ни, че няма да подаде оставка, поиска едни 31 милиона за повишаване на сигурността и контрола при работа със СРС. Поиска ги, но може и да не ги получи, защото на всички е ясно, че обратното броене за него вече тече и въпросът НЕ Е ДАЛИ, А КОГА!

И, понеже въпросът, който следва да ни интересува не по-малко от това КАК са изтекли СРС-тата, е свързан с тяхното съдържание, в стила на Цветанов, бих му предложил един експеримент:

Той, Борисов, Мишо Бирата, Ваньо Танов да вземат и те да се подложат на полиграфа. Публично и в ефир. Така и за бирата ще разберем, и за апартаментите, а може и други неща да ни станат ясни….

Концентрирай се, усмихни се и, ако може… си събери багажа!

Помните ли Анна-Мария Борисова? Аз я запомних с феноменалното интервю за усмивките. „Усмихвам се“, та „Усмихвам се…“ И излетя… В политическото небитие така, както изплува от него.

„Тук някъде беше тая оставка!..“ Снимка: dariknews.bg

Сега друг остроумник ни занимава с присъствието си. Преди година, когато лично го предупредихме, че подслушването в България неминуемо ще стигне феноменални размери, той ни увери нееднократно, че няма да е така и в последствие незаконно подслуша дори шефа си. Именно, подслуша, въпреки усилията на сервилни телевизии да ни внушат, че Танов (в това число и Борисов) са подслушвани „извън законно установения срок“… „Извън установения срок“ си е чиста проба незаконно, както и да го въртим и сучем!

Когато истината за незаконното подслушване излезе на яве, Цветанов ни увери, че няма да подаде оставка, дори и Борисов да му я поиска. Многократно запитан дали ще подаде оставка, той заяви, че той е поел политическата отговорност и се е „концентрирал“ в шеметните си реализации, даже ни увери, че и утре най-вероятно пак ще залови камион с контрабанда…

Така, за пореден път демонстрира както политическата си безотговорност, така и откровеното си нахалство да не признае, че е нарушил закона…

Преди година протестирахме срещу задържането на трафични данни и подслушването. Тогава обявихме, че „България не е Биг Брадър“. Днес вътрешният министър ни спретва национално риалити „Биг Брадър“, в което участва дори премиерът…

Днес единственият изход от ситуацията, в която вътрешният министър се е „концентрирал“ изглежда е ние, гражданите, които не желаем милиционерщината да навлезе в личното ни пространство, да го помолим да я подаде тая оставка. По характерния начин: под прозорците на ведомството му! Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Оставката на "шибания" министър е поискана.

Днес 15-тина души се събрахме да внесем в деловодството на Народното събрание и Министерския съвет писмото с искане на оставката на министър Божидар Димитров. Почти 2100 души във Facebook групата „Ние не сме „шибан народ“, г-н Министър!“ се съгласиха с текста на писмото, което прилагам по-долу.

Учудващо за нас бе това, че от деловодството на Парламента ни казаха, че ще се допитат до кабинета на г-жа Цачева, преди да раздадат писмата на всички парламентарни групи. Предполагам, че на депутатите от другите парламентарни групи ще им бъде интересно да разберат какво е решила дамата с различните измерения на морала…

Добрата новина е, че се видях с Мартин Димитров — съпредседател на парламентарната група на „Синята коалиция“ и лидер на СДС, който пое ангажимент да информира медиите и да предприеме възможните за депутат действия по въпроса. Да не забравяме, че Мартин Димитров наскоро поиска да уволним заедно Божидар Димитров. В този смисъл, инициативата, започнала във Facebook е в унисон с тази идея на народния представител.

Междувременно получих следната бележка във Facebook:

Това ме навежда на мисълта, че искането ни е основателно! 🙂

Надяваме се, че NOVA TV ще отрази събитието тази вечер.

Текст на писмото:

Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо председател на 41-вото Народно събрание,
Уважаеми господа народни представители,

Като граждани на Република България, съставляващи българския народ, ние сме силно възмутени от изказването на министъра на българите в чужбина г-н Божидар Димитров по време на интервю за вестник „Дневник“ на 3 август 2010 г., в което той изрича следното: „Защо бе, майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е, т’ва не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги…“ (около 4 мин. 50 сек. на интервюто, запис на което може да бъде намерен на тук).

Казаното от министъра предизвиква у нас съмнения за неговото адекватно и почтено отношение към гражданите на Република България. Думите на Божидар Димитров хвърлят съмнение относно притежаваните от министъра морални характеристики и доколко той е достоен да заема подобен висок пост в управлението на държавата.

Считаме, че подобно поведение е несъвместимо с качествата, които трябва да притежава един народен представител или министър, особено такъв, който отговаря за българите извън пределите на страната.

Тъй като все още няма публични политически реакции от страна на народните представители и министър-председателя, у нас възниква въпросът приемливо ли е за депутатите от 41-то Народно събрание и министър-председателя подобно отношение към народа, който те представляват и управляват, и одобряват ли колегите на министъра и лично министър-председателят абсолютно неприемливото за нас поведение на г-н Божидар Димитров.

Настояваме за ясна и категорична позиция от страна на всяка една парламентарна група и лично на министър-председателя относно изказването на Божидар Димитров.

Считаме, че подобно отношение на един министър към тези, от които неговата власт произтича, е недопустимо и оттеглянето на Божидар Димитров като министър и като народен представител е единствената приемлива форма на извинение.