паметник на американските пилоти

The Советская армия v/s US Army

Паметникът на съветската армия (ПСА) доминира над идеалния център на София без да има много общо с естетиката, и няма безспорна историческа и морална стойност. Обществото не е еднозначно в оценката си за него и е разделено по оста „агресори-окупатори — освободители“.

Освен това, той заема значителна част от парковата среда.

Родителите биха изпитали затруднения да обяснят всички негативи на комунистическия режим, на фона на този величествен комплекс, издигнат във възхвала именно на този нехуманен строй.

Трудно е да се възрази на което и да било от горните твърдения.

Преди няколко дни неизвестни автори оцветиха паметника и преобразиха съветските войни в американски комикс герои, което предизвика както одобрение, така и неодобрение.

На запад, интересът бе основно насочен към забавно-артистичната страна на събитието, докато руските пост-комунистически медии се надбягваха да ни обвиняват в „изключителен цинизъм“ и обругаване на паметта на съветските войни, загинали във Втората световна война…

За съжаление, държавата (областният управител на София) и Столична община се поддадоха на про-руския натиск, осъществяван от русофилски организации със съмнителен облик и авторитет. За съжаление, сред тях се нарежда и Форум „България-Русия“, в чийто борд, говори се, е била и кметът Фандъкова.

Форумът, в тайно съглашение с областния управител на София, полицията и Столична община, в късни, нощни доби изми паметника така, че той да е „чист и неосквернен“ в деня, в който преди 70 години се чу: „Началась Великая отечественная война советского народа против немецко-фашистких захватчиков. Наше дело правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами!

При всички възможни начини да действат, те в избраха възможно най-тъпия — чрез тайна уговорка, зад гърба на медиите и обществото, опитвайки се да изпреварят събитията… С което превърнаха цветната провокация в градска легенда и завинаги я увековечиха в историята.

Прокуратурата пък избърза, с нечувани за нея темпове, и започна производство срещу неизвестен извършител-хулиган, което може да доведе дори до затвор. Нечувано, на фона на пълното безсилие пред истинските престъпници. Да не говорим, че нищо не знаем за „обществената опасност“ и за това, дали наистина е „вандалски акт“, след като материалните „щети“ бяха отстранени за около час, при това, през нощта…

Така, стигаме до черешката на тортата: ревностните защитници на паметника пък имаха глупостта и наглостта, да оправдават присъствието на такъв идеологически и пропаганден инструмент с паметника на загиналите 120 американски пилоти, бомбардирали български градове през Втората световна война. Били убивали хора, видите ли, затова не можело! Вероятно, съюзниците им от Съветската армия са воювали с водни пистолетчета…

Понеже говорим за съюзници, все пак, смятам, че ще е справедливо да имат еднаква историческа мемориална съдба. Каквото за едните, такова и за другите.

И двете посолства вече имат сходна съдба — намират се в хубави, зелени райони на София. Не е равностойна обаче историческата съдба на армиите. Едните се радват на огромен монумент, разпрострян на стотици квадратни метри паркова площ, а другите трябва да се задоволят с една паметна плоча, разположена под дърветата, на входа на посолството…

Мисля, че би било напълно справедливо ако паметникът на съветската армия бъде демонтиран и преместен в специално създаден музей на комунистическото наследство. Загиналите съветски войници могат да бъдат възпоменавани с малка паметна плоча, подобна на американската и тя да бъде монтирана в сенките на дърветата, край руското посолство в София.

Така, всички спорове могат да бъдат туширани, като центърът на София ще бъде свободен от бруталната пропаганда, наследена от комунистическия режим.

А градината на паметника може да бъде рекултивирана и превърната в зелена площ, в която софиянци да намерят място за отдих в летните градски жеги…