#ПСА: Конкурс на СО за Княжеската градина

Днес присъствах на дискусия, организирана от Асоциация за развитие на София, по препоръка на Столична община. Темата на дискусията е провеждане на конкурс „Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина”

Моят коментар*, в рамките на 3-4 минути, бе:

Обществото ни живее в подмяна. Във фалш. В лъжа и лицемерие. Защо започвам с тези думи? Ще се опитам да обясня в рамките на няколко минути.

Започвам с това, което Иван Бакалов (един от модераторите на диускусията) прочете като част от заданието. То включва следните цели: ЗАПАЗВАНЕ и ДОРАЗВИВАНЕ. Като обикновен човек, с отношение към изкуството, аз не разчитам в тези думи на заданието експлицитно декларирана възможност за пълно “обновяване” или “реорганизация” на пространството. Нито виждам възможност за пълна промяна. Виждам мимикрия, виждам козметична промяна, но не и ясно артикулирана опция за цялостна промяна.

По отношение на думите на арх. Диков, който призова „да не чоплим в националната чувствителност“… Няма как да НЕ чоплим националната чувствителност.

Защо?

Разговорът за обновяване на „пространството, за новите култури и за новата динамика“ и прочее, минава през оценка на миналото. Обществото ни, през своя представителен орган – Народното събрание, се е произнесло през 2000г. – комунистическият режим е обявен за престъпен. Това със сигурност включва и символите му.

Говорим за “нов смисъл” и “субкултурите”, свързани с младежта. Говорим за оценка на това пространство. Оценката му няма как да бъде отделена от историческата и морална оценка на миналото. Претворяването на пространството задължително трябва да се обсъжда и с оглед на идеологическата обремененост на това място. А волята и оценката на един от най-значимите автори, проф. Л. Далчев, на този комплекс не може да бъде игнорирана. Няма да е морално. Дискусията, ако представлява скрит опит за „запазване на историческите пластове” на мястото, би била подмяна на истинската необходимост на обществен дебат.

Професорът подлага под съмнение моралното основание за съществуването на тези „идоли на комунизма“. Нарича ги „жалони на робството и жестокостта“. Определя ги и като „противни строежи“, а за самите комунисти казва, че „не са нито българи, нито български поданици”.

Проф. Далчев предсказва, че „народната омраза ще помете тези паметници на измамата и идолите“ на комунизма.

Тези „паметници“, пише той, са „идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат“. Те са символи на „неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима“…

А самата съветска армия, според него, е „узурпаторска“, която „влиза безнаказано и налага гнет”..

Та, отчитайки всичко това, смятам, че много по-уместна би била инициатива на СО за местен референдум за паметника, като част от комунистическата символика…

Това ще е добре и за “двата крайни лагера”, както някой от дискутиращите определи двете групи мнения…

*бележките са редактирани и публикувани цялостно. Не успях да кажа всичко, заради фактора време

#ПСА: „България се извинява“ заслужава подкрепа, не наказание!

Днес, 23 август, е Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и хитлеризма, а руският външен ни се кара и намесва във вътрешните ни дела. И лъже! Защо, вместо да се държи като ментор, не прати ОМОН-ци да заловят „бояджиите“ на #ПСА, да ги натоварят във влак и по етапен ред… То, само остана, а и те това си знаят!..

А изходът от „кризата“ минава през оценка на миналото. Комунистическото и пост-комунистическото, в което Паметникът на Съветската армия е символ на несъществуващата вече „българо-съветска дружба“.

Няма как акцията „България се извинява“ да бъде определена като противообществена или хулиганска, когато в нея се крие оценка на исторически събития, за които цивилизованият свят е еднозначен в своята критичност. Няма как да е противообществена или хулиганска, ако значителна, вероятно по-голямата част от обществото ни осъжда времето, когато България беше в колониална зависимост от Съветския съюз. За тази част от обществото този паметник е абсурден символ на агресия, а „оцветяването“ му е израз на бунт срещу лицемерното премълчаване на истината.

Хората, за които този паметник символизира нашествие, а изразните му средства — размахано над главата оръжие — не се различават от изразните средства в едно видео-послание на терористи, няма как да са единни в своята оценка с тези, за които комунизма е „хубавото време на евтиното кисело мляко, реда и дисциплината“.

Тези, които виждат по-далече от това, трябва да са категорични в своята оценка на акцията, като заклеймяваща „тихата окупация“ (без танкове) на България от Кремъл. От 1944 до 1989. Трябва да са категорични в подкрепата си за авторите на „България се извинява“ и трябва да ги подкрепят ефективно, с гражданската си позиция.

Извинението не е само към народите на Чехия и Словакия, но и към собствения ни народ. Ако партията-наследница на терористите от „Света Неделя“ гледа цинично на това — „Поемаме вината, но с мезета“ — то групата смели „бояджии“ трябва да бъдат подкрепени за куража да го кажат от наше име!

The Советская армия v/s US Army

Паметникът на съветската армия (ПСА) доминира над идеалния център на София без да има много общо с естетиката, и няма безспорна историческа и морална стойност. Обществото не е еднозначно в оценката си за него и е разделено по оста „агресори-окупатори — освободители“.

Освен това, той заема значителна част от парковата среда.

Родителите биха изпитали затруднения да обяснят всички негативи на комунистическия режим, на фона на този величествен комплекс, издигнат във възхвала именно на този нехуманен строй.

Трудно е да се възрази на което и да било от горните твърдения.

Преди няколко дни неизвестни автори оцветиха паметника и преобразиха съветските войни в американски комикс герои, което предизвика както одобрение, така и неодобрение.

На запад, интересът бе основно насочен към забавно-артистичната страна на събитието, докато руските пост-комунистически медии се надбягваха да ни обвиняват в „изключителен цинизъм“ и обругаване на паметта на съветските войни, загинали във Втората световна война…

За съжаление, държавата (областният управител на София) и Столична община се поддадоха на про-руския натиск, осъществяван от русофилски организации със съмнителен облик и авторитет. За съжаление, сред тях се нарежда и Форум „България-Русия“, в чийто борд, говори се, е била и кметът Фандъкова.

Форумът, в тайно съглашение с областния управител на София, полицията и Столична община, в късни, нощни доби изми паметника така, че той да е „чист и неосквернен“ в деня, в който преди 70 години се чу: „Началась Великая отечественная война советского народа против немецко-фашистких захватчиков. Наше дело правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами!“

При всички възможни начини да действат, те в избраха възможно най-тъпия — чрез тайна уговорка, зад гърба на медиите и обществото, опитвайки се да изпреварят събитията… С което превърнаха цветната провокация в градска легенда и завинаги я увековечиха в историята.

Прокуратурата пък избърза, с нечувани за нея темпове, и започна производство срещу неизвестен извършител-хулиган, което може да доведе дори до затвор. Нечувано, на фона на пълното безсилие пред истинските престъпници. Да не говорим, че нищо не знаем за „обществената опасност“ и за това, дали наистина е „вандалски акт“, след като материалните „щети“ бяха отстранени за около час, при това, през нощта…

Така, стигаме до черешката на тортата: ревностните защитници на паметника пък имаха глупостта и наглостта, да оправдават присъствието на такъв идеологически и пропаганден инструмент с паметника на загиналите 120 американски пилоти, бомбардирали български градове през Втората световна война. Били убивали хора, видите ли, затова не можело! Вероятно, съюзниците им от Съветската армия са воювали с водни пистолетчета…

Понеже говорим за съюзници, все пак, смятам, че ще е справедливо да имат еднаква историческа мемориална съдба. Каквото за едните, такова и за другите.

И двете посолства вече имат сходна съдба — намират се в хубави, зелени райони на София. Не е равностойна обаче историческата съдба на армиите. Едните се радват на огромен монумент, разпрострян на стотици квадратни метри паркова площ, а другите трябва да се задоволят с една паметна плоча, разположена под дърветата, на входа на посолството…

Мисля, че би било напълно справедливо ако паметникът на съветската армия бъде демонтиран и преместен в специално създаден музей на комунистическото наследство. Загиналите съветски войници могат да бъдат възпоменавани с малка паметна плоча, подобна на американската и тя да бъде монтирана в сенките на дърветата, край руското посолство в София.

Така, всички спорове могат да бъдат туширани, като центърът на София ще бъде свободен от бруталната пропаганда, наследена от комунистическия режим.

А градината на паметника може да бъде рекултивирана и превърната в зелена площ, в която софиянци да намерят място за отдих в летните градски жеги…