Пеевски

#ДАНСwithme: за подкрепящите ни 80 процента

danswithme_day_one

Неизвестен автор

80% искат предсрочни избори; 65% определят протеста #ДАНСwithme като справедлив; 51% го подкрепят. (клик)

Това е основата, на която трябва да стъпят всички, които коментират протеста критично, или доброжелателно.

За просто плюещите няма нужда да говоря. Те са впечатляващи с две неща: едните, със своята систематична и методична сервилност към силните на деня. Другите са характерни с необяснима си омраза към протестиращите, желаещи положителна промяна. Защо първите плюят омразните им „протестъри“ е ясно — money makes the world go round. Защо вторите, претендиращи да са велики стратези и анализатори, ефективно работят за провала на протестната вълна в България — това е необясним за мен феномен.

Моята цел и разбиране, с което се асоциирам с протестите, е желанието ми да съм полезен за процес, който е сред най-значимите неща, случващи се в България, след 10.11.1989-та.

Последните 24г. на пост-комунистическо, криминално битие раздели България на две.

Едната част, заради икономическата зависимост, от която не им се дава шанс да се измъкнат, или заради тоталната дезинформация, в която са държани от своите политически лидери, се лута в избора между едни и същи поизстинали политически ястия. Тази част лесно залита и към силно претоплената, с леко кисел дъх манджа на поредното „ново лице“, „месия“ и „спасителна алтернатива“. Бареков, Валери Симеонов и други подобни, се готвят да са поредната патерица на някоя от удобните партии – символи или на клиентелизма, или  на олигархичните зависимости.

Втората част е на информираните и непримиримите, които, разполагайки с цялата достъпна в медиите и Интернет информация, са направили своя съзнателен и мотивиран избор и се обявяват ефективно или принципно в подкрепа на протеста #ДАНСwithme и искането за оставка и предсрочни избори.

Добрата новина е, че втората част става все по-голяма. Расте, благодарение на неприкрито наглите действия на партийните елити. За тези 80% говоря. За тях няма съмнение, че мафията в България е завзела държавата и, че партийните върхушки са като плевел — зависими протежета или директни представители на олигархията, които задушават икономиката, политиката и обществения живот у нас.

За тези 80% е важно протестът да успее, а успехът се състои само в две неща: Оставка и предсрочни избори.

А аз лично смятам, че сред перспективните действия, с които може да бъде разбит посткомунистическия олигархичен картел, завзел политически и икономически страната, са следните напълно изпълними цели:

  • Засилване на мажоритарния елемент в изборите, чрез преодолим преференциален праг, позволяващ на избирателите да подреждат партийните листи. Между 0% и 5% максимум;
  • На местно ниво, аз бих защитил дори връщане на избираемостта на районните кметове в София, Пловдив и Варна;
  • Облекчаване на режима на регистрация на партии и граждански инициативни комитети за участие в избори, най-малкото, по отношение на необходимия брой подписи;
  • Регулация и ограничаване на платената политическа пропаганда в обществените и частните медии. Зрителят трябва да знае кога го облъчват с платена пропаганда и кога не. Личната ми увереност е, че всяка форма на платена политическа пропаганда трябва да бъде забранена. В краен случай — приравнена като условия изцяло с комерсиалната реклама;
  • Промяна в закона за политическите партии, с която партийните субсидии трябва да бъдат намалени значително и да преминат в post-payed режим при ясна и стриктна регулация и контрол на разрешените и направените разходи;
  • Проблемът с медийната собственост трябва да бъде решен един път завинаги, при което собствеността на медиите трябва да стане ясна и прозрачна, а възможността за скрито притежание, чрез офшорки — премахната законодателно;
  • Трябва да бъде решен и проблемът с медийната концентрация, като в това число влиза и казусът с цифровизацията, по който срещу България има предприети правни действия;
  • Сред въпросите, които трябва да бъдат решени, в противодействие на медийната концентрация (медийния монопол, около медиите на Пеевски) е и въпросът с финансирането на медийния могул от КТБ на Цветан Василев;
  • Постепенно намаляване на концентрацията на държавните пари в КТБ, започнато от служебния кабинет на М. Райков. За сведение, тази концентрация нарасна за последните два мандата — на тройната коалиция и на ГЕРБ;
  • Законодателно ограничение на възможността за сключване на всякакви договори и сделки с офшорни компании, по които държавата или общините са страна.

Вероятно има и други точки, но тези, ако бъдат изпълнени от следващото Народно събрание и нов Министерски съвет, след предсрочни избори до края на 2013, това ще е едно добро начало, което ще пропука полит-икомомическия картел, завладял България.

#Оставка!