Пиратство

Мартин Павлов, бивш собственик на Замундата за торентите и загубите на индустрията

Източник
Вчера изгледах предаването на бТВ репортерите с Асен Блатечки, посветено на торентите.

Няма да коментирам в детайл едностранчивата и спекулативна позиция на Репортерите. Това вече направиха Йовко, Емил Георгиев и други. 

Подразних се от позицията на Стефан Минчев, собственик на кината Арена и член на Българското сдружение за борба с незаконното използване на защитени произведения, за огромните „загуби“, които развлекателната индустрия и правоносителите търпели заради т. нар. пиратство и торентите…
Мисля, че един от най-подходящите опоненти на Стефан Минчев е човек, свързан с тази част от глобалната мрежа, срещу която индустрията роптае, оплаквайки хипотетичните си загуби и ограбените творци… Човек, чиито предполагаеми печалби изчисляват кибер-ченгетата и правоносители, често, излизайки извън всякаква логика и рамки, които здравият разум налага…
Това е разговорът ми с Мартин Павлов:

— Ще публикувам разговора ни в блога си. Как да те представя?
— Бивш собственик на www.zamunda.net

— Още ли си свързан със Замундата и ако да, колко печелиш на месец от реклами и СМС-и?
— Какви смс-и в Замунда, каква печалба? Ето ти едно мнение на страничен наблюдател: БТВ Репортерите: „индустрията с българския торент“ – кое е истина и кое лъжа?

— Защо са те нарочили за пират №1 на републиката, най-голямото зло за културата и творците?
— Е, че кой друг? На тях им трябват врагове. Щом трябва, ще съм виновен и за атомната бомба над Хирошима…

— Кои са тези „тях“?
— Носителите на права… 🙂

— Отчитат ли развлекателната и индустрията на съдържанието загуби заради торентите и споделянето в Интернет?
— Тук влизаме в дълбокото. Малката справка, която всеки може да си направи в сайта на НСИ и на bls.gov (статистическото бюро към Департамента на труда в САЩ), ще покаже направо стресиращи факти:

Българите дават по-голям процент пари от доходите си за развлечения от американците. За Entertainment, както те му викат.
Съпоставено с американските пропорции, българите би трябвало да плащат по 1,06 лева от доходите си за кино. Ние обаче харчим по-голям процент от приходите си от тях.

Според НСИ, българинът може да отдели около 4% от приходите си за „entertainment“ или към 12 лева месечно. Американците отделят 5.49% от личния си бюджет. За нашите доходи това са 16.32 лева. Това реално е и максимумът за България.

Ако сметнем и всички неща, които влизат в така наречения „entertainment“, ще се окаже, че българите харчат 2 пъти повече пари от американците за развлечения, като киното!..

Та какво викаш, загуби, ли?!

— Има ли данни в какви размери са приходите на киноиндустрията в България и колко биха печелили, ако ги нямаше торент тракерите Замунда и Аренабг?
— Да. От пряка дейност към 46 Милиона лева за 2009 година (според НСИ). От странична още толкова. Не могат да печелят повече, защото така и така Българинът дава повече, отколкото може да си позволи!

Трябва да поясня, че коментираме статистически данни са от 2009г., тъй като по-новите са непълни.

— Все пак, ако не свалят филми от Замундата и Арената, българите ще ходят ли повече в кината на Стефан Минчев?
— Не, както и да го гледаш, той си има своя максимум от 16.32 лева на месец и това е…

— Има ли, според тем зависимост между пиратството в интернет и индустрията?
— Има, разбира се, пиратството реално рекламира индустрията. Тя би била в пъти по-малка, ако го нямаше пиратството. Това не го казвам аз, а GAO.gov (Сметната палата на САЩ).

Да не говорим за обучените кадри и т.н.

— Какви обучени кадри?
— Това са практически всички хора в България, които работят на Фотошоп, Аутокад , програми за конвертиране и монтаж на видео, как мислиш, че са ги изучили? С курсове ли?

— Как, според теб, може и трябва да се промени бизнес моделът на развлекателната индустрия, отчитайки ролята на Интернет?
— Българинът предпочита да дава пари за LIVE изпълнения, не за записи. Митко Пайнера е гений! Тъй де! Просто моделът на този човек работи…

— Какъв е моделът му?
— Моделът му е, че не му пука какво има в мрежата! Това за него е само реклама. Той печели от LIVE изпълненията…

— Да, но как това се отнася към киното, литературата?
— Литературата сама по себе си е нещо, от което се учиш, нали така?.. Това трябва да е достъпна по подразбиране! Хартията си е хартия, но ако е online, то трябва да е безплатна! Демокрит, Платон, Аристотел , Ницше, Айзък, Адамс, Пратчет… За пари ли са писали?..

Пратчет, например, в гроба ли ще си ги носи правата и парите?

— Тоест? Хората няма да спрат да си купуват хартиени книги?
— Да! А, за филмите си е експеримент, кефи те, ходиш да го гледаш на кино, не те кефи изтриваш го.

— Наистина ли смяташ, че ако някой свали и хареса филм от някой торент сайт, той ще иде да го гледа в салона?
— Ако им го позволява бюджетът и им харесва, защо да не отидат?!

–––
Тези дни ще довърша разговора си с Мартин…

Адаш, за един салам да лежиш в затвора не си струва…

Адаш, за един салам, бате, не си струва!.. От 1 до 10 години ти се полагат, защото глупаците, измислили кампанията на бТВ срещу пиратството, те набутаха в този курт капан

Чл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Чл. 195. (1) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот;

Та, драги ми Асене, колкото и да си гладен, едно предполагаемо, недоказано и спорно, от правна гледна точка действие, набедено от тези, които печелят луди пари на ТВОЯ гръб, за престъпление, не може да бъде „изправено“ с друго ОЧЕВИДНО престъпление, което ти извършваш в рекламното клипче на въпросната телевизия и нейната, меко казано, крайно нескопосана кампания…

Назаем от Д. Цонев

Преди време, ако си спомняш, твои приятели им пиеха мозъка със сламки до там, че ги накараха и голи да се съблечат даже, за да илюстрират, колко са ограбени…

Сега, твоите хора те вкараха директно в престъпление. Преодоляваш препятствия (проникваш с взлом, казано по-просто). За какво? За парче салам и за това, че някой си е свалил „Стъкления дом“, за който ти си си получил хонорара, който тези, които са ти платили, са излъчили вече и са реализирали печалби от рекламите в праймтайма… А някой, който не е успял да изгледа филма по телевизията, сега си го е свалил, за да те гледа теб!

Какво правиш обаче ТИ?


Проникваш с взлом в дома на своя фен, за да си откраднеш парче салам

И за да реализираш нова печалба за тези, които вече са спечелили от теб и сега услужливо те набутаха в престъпление…

Киберсигурност v/s граждански активизъм или индустриите на съдържание срещу технологиите и свободата

Тези дни трябваше да говоря за киберсигурността и гражданските права пред политици. Бях в компанията на Явор Колев и Велизар Соколов. Темата, естествено се въртеше около пиратството, педофилията и кражбите на самоличност…

Благодарение на Комитата и Емо Георгиев подготвих своето изложение. По-долу прилагам текста, който написах, подготвяйки се по темата:

Киберсигурността е не по-маловажна от офлайн сигурността. Офлайн сигурност, като синоним на лична неприкосновеност.
Темата за киберсигурността и гражданското участие в Интернет, в контекста на актуалните в момента теми, може да бъде категоризирана по следния начин:
Говорим ли за контент, няма по-подходяща картинка
хипотетични престъпления срещу интелектуалната собственост, авторските и сродни права (свободното споделяне в Интернет);
престъпления срещу личността, (педофилия, порнография и пр.);
престъпления срещу собствеността (кражби на лични данни, източване на банкови сметки и злоупотреби с кредитни карти).
Основните „играчи“ в сферата на киберсигурността са Организациите за колективно управление на права (ОКУП) и репресивните органи. Двете групи, в най-общия случай, защитават идеята, че в името на сигурността, икономическото развитие и културните и научни достижения е необходимо и оправдано да се наложат някои рестрикции върху личните свободи и права.
Това тяхно разбиране води до следните конфликти с гражданското общество:
  1. Индустриите на съдържание отказват да се адаптират към новите условия на информационното общество
  2. Репресивните органи систематично се опитват със законови или околозаконови методи да разширят правата и възможностите си за навлизане в личното пространство на гражданите.
ОКУП и репресивните органи имат неправилен и неадекватен подход към новата реалност. Живеем във време на високоскоростна свързаност и практически неограничен достъп до всевъзможна информация. Въпреки това, ОКУП и индустрията на съдържание, вместо да се адаптират към реалностите, влагат огромен финансов и интелектуален ресурс в прокарване ретроградни и неработещи мерки и рестрикции. Това подхранва стремежа на репресивните органи към контрол и засилва щенията им за все по-голям достъп все по-навътре в личното пространство на гражданите. 
Опитът, който имаме през годините, ни показва две обезпокоителни тенденции.
  1. Нееднократни, продължаващи опити за разширяване на правомощията на репресивните органи за контрол на мрежата и достъп до личното ни виртуално пространство и интервенция в личните ни цифрови права. 
  2. Тенденция към многократно завишаване на употреба на СРС и достъп до трафични данни, докато борбата с престъпността и разкриваемостта на престъпления нямат положително развитие, а дори обратното.
От друга страна, гражданското присъствие в Интернет е друга много важна перспектива, когато дискутираме темите за цифровите права, мрежата и политиката.

В тази връзка, сравнението с Русия е неизбежно. Изборите и политическите драми в Русия, погледнати през призмата на гражданското присъствие в Интернет, разделят Русия на две — на „Партия на телевизора“ и на „Партия на Интернет“.

Темата за гражданското присъствие и активизъм в Интернет повдига въпроса за анонимността — друга пресечна точна на киберсигурността и свободното изразяване на политическа воля. 
Склонен съм да се съглася, че Анонимните активисти може да преминат границата на легалното и да извършат действия, квалифицирани от наказателно-правна гледна точка.
В този смисъл, според мен, гражданското присъствие в Интернет с политическа или друга обществена цел не може да бъде анонимно, а най-разпознаваемите граждански активисти в мрежата застават зад тезите си лично, персонално, с лицата си. Гражданските активисти, застъпници за различни каузи се обявяват за легитимна употреба на личните права и свободи. 
Гражданският активизъм не се противопоставя санкциите при доказани престъпления, но се обявява срещу прекалено големите правомощия, скрити зад неясно формулирани тези за превенция на хипотетични престъпления, често с откровено противоречащи на правото методи.
Или, казано съвсем просто:
Сигурността не може да е за сметка на личните свободи. Няма такава дилема.
Темата за личните свободи и цифровите права, в контекста на разговора за интелектуалната собственост ни довежда до доайена на интелектуалното право в България, г-н Георги Саракинов:

Доктор по право, експерт по права на интелектуална собственост и дългогодишен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право, председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали, експерт към Парламентарната комисия за култура и медии към 36-то, 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание. 

Той е автор е на книгите „Авторско право и сродните му права в Република България”, „Право върху търговска марка в Република България”, „Патентно право в Република България”, „Колективно управление на авторските и сродните им права” и „Авторското право в музиката”. 

Г-н Саракинов е безспорен експерт, работил за усъвършенстването на българското законодателство в областта на авторското право и имплементирането на европейските директиви. Той винаги е настоявал трудът на творците да бъде защитен по най-ефективния и правно издържан начин. Многобройните му статии и материали са били повод за дискусии и са давали и дават тласък за усъвършенстването на правната уредба и търсеното на гъвкави и адекватни решения на възникващите казуси. 

Г-н Саракинов описва проблема по следния красноречив начин:

„Авторското право вече не може да действа. Десет години се мъчат да го нагодят към новите условия и не могат. Това не е само в България, а е на глобално ниво. Това е така, защото се опитват да го направят в съществуващите рамки. В тези рамки не може да се реши, трябва да се излезе от тези рамки. Как, това аз сега не мога да кажа. Това е много сложен въпрос – дали ще има едно право за дигиталните условия, а друго за аналоговите, дали цялото ще се промени, дали изобщо ще го има – това са сложни неща. Но за да се решат те, трябва ясно да се каже, – сегашният модел вече не действа. 

Бившият министър на културата Явор Милушев го каза, много хубаво веднъж, преди години, каза – „Времето на Гутенберг си отива, идва времето на Гугъл“. С няколко думи е казано всичко… 

Който не е разбрал, че идва ново време, както Горбачов го каза на Хонекер – „Влакът идва, минава и заминава“. Който се качил – качил, който не, си остава на перона. Осемдесет и девета го каза. Ето това е положението.“

Преведено, ролята на политиците, като посредници между индустриите на съдържание и репресивните органи от една страна и новите технологии и свободните граждани — от друга, е да намерят здравословния баланс между необходимостта от рестрикции в защита на законността и сигурността и личните права и свободи. Сред тези права и свободи, безспорно са и цифровите, в условията на все по-категорично навлизащите в живота ни високи и информационни технологии.
Необходимостта от промяна
Информационното общество и среда пораждат необходимостта от нови бизнес модели, подход и, най-вече, от нова правна рамка за понятия, като интелектуална собственост, авторски и сродни права.
Интернет е глобална среда, в която потребностите са завишени. Интернет позволява да достигна до информацията, която ми е потребна винаги, когато поискам. Това може да се окаже в нарушение на някои норми, съществуващи от далечните вече 19 и 20 век. Тогава цифровизацията и „интернетизацията“ на обществото ги нямаше, или бяха в несравнимо по-малък мащаб.
Можем да дадем и примера с авторски продукт, към който вече няма интерес и търсене. В най-общия случай той се сваля от разпространение. Дали бихте могли да изгледаме лесно всеки филм от 60-те, 70-те, 80-те или 90-те години, които харесваме, ако ги нямаше Интернет и торент тракерите?.. И при какви условия?
Анахроничният и ретрограден подход на индустриите на съдържание и репресивните органи създават нездрава конкуренция между тях и технологиите. Това е опасно съревнование между институции и законодатели от една страна, а от друга — потребители и информационни технологии.  
Ретроградните и рестриктивни мерки довеждат до ограничения в правото ни на ползи от придобит по законен начин интелектуален продукт. 
Сред най-известните примери за негативите от подобно съревнование са ограниченията, наложени с технологиите DRM и RPC.

DRM (Digital Rights Management), най-общо казано, е технология за контрол на достъпа, ползван от производителите, издателите и правоносителите, която огранича употребата на даден продукт, по начин, с който доставчика на съдържанието не е съгласен. Т.е. ако си купите легално дадено парче или електронна книга от сайт за електронна търговия, имате сериозни ограничения – на какви устройства да го ползвате, дори колко пъти да го ползвате. Реално погледнато, вашето право на собственост е силно ерозирано.

RPC (Regional-playback control) е друг показателен пример за ограничаването на правото ви на ползи от законно придобит продукт на авторското право. Казано просто, всяко дисково устройство има настройки за регионално възпроизвеждане на DVD съдържание, т.е. можете да ползвате само DVD предназначено за даден регион и максимум пет пъти имате право да му промените регионалната настройка, независимо колко и къде пътувате.

Генерален извод, който може да си направим е, че техническите ограничения не работят. Нужно е политическо решение, т.е. реформа. Гражданското общество рано или късно ще си извоюва тази реформа.
В епохата на мобилността, на самолетите, лаптопите и таблетите техническите ограничения са абсолютно ретроградни.

Това са някои от основните положения, които всеки политик трябва да има предвид, формирайки, защитавайки или прокарвайки политики в епохата на информационното общество.

Пиратска им работа…

Покрай участието ми в PRO.BG, на моята стена във Фейсбук се изписаха много коментари, нещо. Подбирам (по свой критерий) и публикувам някои от най-интересните коментари относно действията на МВР, провокирани от лобирането на представители на звукозаписната, филмовата и софтуерната индустрия, срещу свободния обмен в Интернет (торент сайтовете), пропагандирани като „борба с организираната престъпност и пиратството, в зашита на създателите на култура и интелектуална собственост.

Зададох следния въпрос: Какво има в меморандума като полза за МВР (и управляващото мнозинство)? Ако Индустрията (големите корпорации) успеят с лобирането си, какво печелят управялващите? Предположения?

…ДДС! Нали целта на корпорациите е да се продават повече дискчета от по 15лв, отколкото да се свалят безплатно от торентите, а като гледам сега ДДСто е в недостиг.

…Ами това което печелят го печелят „под масата“! За държавата полза няма – да не повтарям всички материали „качени“ напоследък. При това правителство събираемостта на данъци и акцизи се срина напълно, но финансовият и „вътрешният“ министри проявяват пълна незаинтересованост, камо ли пък да предприемат мерки. Директорът на митниците (бивш шеф на ГДБО) също сякаш се гордее, че не може да събере и половината акциз… Същевременно Индустрията подкупва индивидуално – отпуска безвъзмездно техника, благодарение на лобито си чрез държавни институции като Държавният департамент на САЩ осигурява командировки „за подготовка“ на по-високопоставените служители в МВР от ресора, като им поема разноските и тъй нататък. За другарите от 6-то и 7-мо управление на ДС да се разхождат в САЩ един месец на щатски разноски, докато тук им се начислява заплатата си е жива далавера… Както и най-различни други курсове и школи из Европата… А пък това им гарантира и бързо служено израстване – щатският губернатор си ги води „на отчет“ и поредният министър само опъва ръце по шевовете на панталона…

…Държавата не печели нищо от тази акция. Печелят частни организации, а за хазната не остава нищо. Държавата да се постарае повечко да тури бизнес средата в ред, който да позволява спокойна работа на бизнеса и добри заплати за население, което да стане платежоспособно за 15-тте лева на диск 🙂

Коментари около разговора ми с Явор Колев (сектор „Компютърни престъпления: при ГДБОП):

…Колев допусна няколко съществени грешки, 1 от които е набедяване в извършване на престъпление. Докато няма произнесъл се съд – не може да набедява поименно „тия са организирани престъпници“ в ефир. Такова изказване е престъпление по НК.

…Притеснява ме, че Явор Колев го бяха пратили да демагогства, докато всъщност няма начин да не са обещали да погнат именно потребителите, както става в САЩ, както стана и във Франция, и на още няколко места. Очаквайте операция Пиявиците (за онези, които смучат кръвта на развлекателната индустрия през торент порталите) 😉

 …ГДБОП се опитват да оправдаят усвояването на средства. Искат да отчетат дейност за пред обществото и пред тези, които грам не разбират от нови технологии. Цялата тази история е част от ПР-а на герберите, които отчетоха повишаване на рейтинга след последните полицейски акции. Ето ти една тема – Северна Корея. При тях държавата има 1 прокси и филтрира всичко. Тя решава кой какво може да прави в нета. Спряха гугъл, знаеш. Един приятел неотдавна бе там. Пусна си VPN и си ползваше и Гугъл, и торенти и всичко. Никъде по света не се е чуло за добър програмист от Северна Корея. с 2 думи – технологиите са достигнали такова ниво на развитие, че няма начин държавата да ограничи общуването и обмяната на данни в нета без да го спре изцяло. Няма начин да ме спрат, да точа торенти от thepiratebay примерно. Мога да прихвана WiFi от съседа или министерството срещу мен и пак да точа – кой ще е виновен в този случай? Отпечатъци ли трябва да събираме на юзерите за да им даваме достъп до някой сайт? Относно достъпа на порното до деца – това е работа на родителите. Има Парент контрол. Родителя да си следи хлапето и да го ограничава локално. Не може да сложим автоматични тапи в ушите на децата, като ходят из улицата и се чуе псувня да филтрира звука. същото е и в нета. От друга страна хлапетата трябва ли да бъдат подлагани на рекламния интернет спам? защо малко дете като влезне в български сайт да гледа на цял екран някаква банка? Това е вече друга тема за обработката на неразвитите мозъци на малките. Филми – колко са кината в Б-я и с какъв капацитет? Сравняване на този показател с други големи държави. Ако процъфтяваше пиратството – тези салони нямаше да съществуват и да се строят нови непрестанно. Колко са радиата на глава от населението. Всички радиа плащат за авторско право на музиката. Компютърните игри – нелицензираната орязва основното удоволствие от игрите – мултиплеъра. Поради тази причина все повече се закупуват игрите. Пулсар могат да ти дадат статистика. Софтуер – защо държавата плаща десетки милиони на майкрософт примерно след като е затворен код, незнае накъде изтича информация. В много европейски държави, Канада и др. държавната администрация ползват безплатен линукс ОС и опен офис. Парите с които България плаща са пари от данъкоплатците – т.е. от тези които са обвинени, че не плащат за авторски права.  Книги – няма нито една книга в Б-я без ISBN. ама имало пиратски е-book. Тогава да забранят ксероксите в Б-я, защото и те по тъпата им логика са инструмент за пиратство.

…Може да му кажеш че в Габрово няма нито 1 кино, ама нито 1 ! Питам аз – къде да гледам филм ? 

…Значи … още като те представят вземаш думата и обясняваш че мразиш педофилите и педофилията, радваш се как МВР ги громи по всички фронтове и казваш че с това темата е приключена 🙂 Те няма да са подготвени да говорят за друго и ще имаш цялото време на света да им обясниш че в нета има и нормални непедофили, които пък би трябвало да имат някакви права. Аз лично бих зачекнал темата с гаранциите които ще даде МВР срещу изтичане на информация.

…И аз да кажа – ГДБОП (НСБОП) да си гледа организираната престъпност! Да разбият контрабандните канали, да спрат източването на ДДС, да разбият схемата по ония заменки, да открият пари изнесени в чужбина. Да спрат да си отчитат дейността на гърба на потребителя! Това за което стана на въпрос – за 2004 г. претендират за некакви си 30 млн. лева, които разни схеми взимат от държавата само за една сделка или нищожен търг. Борбата с пиратството е всъщност частна защита от БОПа на частни корпоративни интереси на шепа организации. От които държавата няма да види никакъв приход в бюджета! Защото тези организациии или са регистрирани в чужбина, или ще сътворят схема, по която държавата ще види само смешни по размер данъци. Държавата да се беше постарала да сътвори условия за работеща икономика, за да може достойно заплатени хора да си позволяват разходите за непиратски софтуер!!! А за 20 годишния провален преход е основно виновна ГДБОП, да каже този кадър на 6-то за 20 години колко мафиота за общо колко години са вкарани на топло 😉
Снимка: Kiro.bg (хакнатият в края на 2009 г. сайт на ГДБОП – киберпрестъпления)

Йо-хо-хо, торенти, полиция и лейбъли…

Разговорът ми с Явор Колев (Отдел „Компютърни престъпления“ кън ГДБОП) на тема автори, потребители и права. Кой лобира и какви промени са нужни, за да се гарантират правата на авторите? Каква е ролята на лейбълите (големите звукозаписни компаннии,които държат около 80% от световния пазар). Какво точно подписа МВР и какво ни очаква от тук нататък? Какво „законодателство и каква агенция“ за торентите предстои да бъде създадена? редно ли е МВР да подписава тайни мораториуми с частни бизнес структури? И др…

Вижте видеото!

http://novinitepro.bg/static/bg/shared/app/MediaCenter.swf

Поздравления на PRO.BG, които са лицензирали материалите от сайта си под Creative Commons 3.0 BY (Споделяне)! Така се прави! 🙂

Интернет "пиратството" и пропуснатите ползи на правоносителите…

снимка: US music market shares,
according to Nielsen SoundScan (2005)

Първото условие е да правите разлика между правоносител и автор. Първите никак, ама никак не се интересуват от благосъстоянието на вторите, а по-скоро от тяхната продаваемост. Казано по-просто, проблемът със споделянето в Интернет засяга правоносителите до толкова, до колкото ги удря по джоба, а не, че еди кой си певец ще изкара по-малко пари от песента си. Певецът ще изкара от продажба толкова, колкото му даде правоносителят. Това е полУжението, Минке! Всичко друго е заблуда!

Според Анете Халанд, президент на Международната федерация на актьорите: „понятието „споделяне на файлове“ е друга дума за кражба…“ Цитират я Вести БГ, които не могат да изчислят 1 или десет милиарда са щетите, давайки различни стойности в заглавието и в текста на репортажа си… Запомнете обаче тази формулировка! „Друга дума за кражба…“

Още по-мрачно обрисува картината Дир БГ, позовавайки се на Международната търговска камара:

В доклада си организацията посочва, че до 2015 г. дигиталното пиратство може да се разрасне и да причини на медийния и развлекателния бранш загуби на приходи от продажби на дребно за 240 милиарда евро и на 1,2 милиона работни места.

Лошо е, че и други, много уважавани от мен медии, тиражираха този доклад, без да си направят труда да проучат въпроса. Правим им услуга с Комитата и Илия Марков, които ми помогнаха да намеря повече информация по темата.

Ще приложа малко копи-пейст, уверен в това, че е напълно достатъчно да потвърди тезата ми. Първо за доклада (без претенции за отличен превод):

Развлекателната индустрия е известна с изследванията и докладите си, които са изцяло в услуга на техните лобистки практики. Новият доклад „Изграждайки Дигитална икономика“ беше пуснат вчера. Докладът изследва влиянието на пиратството върху творческия сектор в Европа и за него са платили представители на същата тази индустрия. Както можем да очакваме, докладът рисува разрушителна картина. Само за 5 години общият брой безработни може да нарасне на 1.2 милиона, а загубите за индустрията да възлезат на 240 МИЛИАРДА евро за същия период от време. Докладът беше приветстван от анти-пиратските  групи, включително и British Phonographic Industry и International Federation of the Phonographic Industry, които ще го използват в своите политически лобистки действия. Разбира се, тези, които отделиха време да прочетат доклада, са видяли, че той е пълен с предположения и статистически трикове, водещи до тези шокиращи твърдения. Ние ще обсъдим някои от тях по-долу и ще покажем, че, в зависимост от източниците, човек може да достигне до напълно различни заключения.

А сега, да се върнем да споделянето в Интернет и да видим един цитат от решение на испански съд:

P2P мрежите са просто средство за пренасяне на данни между Интернет потребители и на тази основа те не нарушават правата, защитени от законите за интелектуална собственост

Кратко, ясно и изчерпателно, нали? За това решение се казва следното:

Обменът на файлове току що стана законен в Испания, променяйки рамката за законно и честно. Това отсъждане със сигурност ще разклати испанската и европейската правна система през идните години, а испанският съдия днес обяви, че не само сайтовете, които съдържат линкове към информация, подлежаща на авторски права, но и споделянето ѝ чрез торенти за нестопански цели е също в рамките на закона.

И това е кратко, ясно и изчерпателно, нали? 

Да се върнем на развлекателната индустрия. Какво иска тя? Иска да запази огромните си печалби, а Интернет, като една качествено нова среда, застава директно между правоносителите и тяхното лоби във властта и авторите, свързвайки творците директно с адресата им – ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Тоест, нарушава се бизнес модела, при който правоносителите генерират ОГРОМНИ печалби, а изпълнителите обират трохите. Че този модел може да се промени го доказват нови, алтернативни схеми, например iTunes, които скоро отпразнуваха 10 милиарда продажби (по 99 цента)… Това не е изгодно за правоносителите, които, в световен мащаб се свеждат до няколко, наричани често мейджъри… Илюстрацията, взета от Уикипедия, показва основните играчи на световния пазар, чиито печалби са силно застрашени от качествено новата, динамично променяща се и трудно контролируема среда. Тези мейджъри, включващи много по-малки компании, могат да бъдат спокойно наречени и картел, заради това, че доминират на световния пазар и си разделят „питата“ доста добре. Те са: Sony Music Entertainment, Universal Music Group, Warner Music Group and EMI. Затова е и целият този плач…