политическа система

ГЕРБераторът

ГЕРБерът е на път леко да завехне. Въпреки мускулните усилия на неформалния градинар.

Само за няколко дни след изборите новият Месия на българската политическа сцена не само успя да покаже, че НЕ предлага нищо ново, но и да демонстрира очевидно неумение, незнание и объркване по отношение на това, какво трябва да направи.

Притиснат от обстоятелствата и необходимостта да действа според трудно изпълнимите очаквания, които създаде у 39.72% от гласувалите (благодарение на създадената лъжлива представа за бързо разрешение на обществените проблеми), Месията направи няколко отчаяни хода (не ги изброявам хронологично):

  1. Ходът с „post-it“ политиката е смехотворен. В своята неувереност, прикрита зад вербална агресия към всички несъгласни, българският Шварци предложи на всички политически партии да подпишат една пожелателна (нон-пейпър: off-the-record or unofficial presentation of /government/ policy) бележка, с което да си гарантира безрезервната подкрепа на десните партии, Месията се принуди да излезе не с един, а с цели три меморандума – по един за всяка дясна партия. Добре, че в Парламента няма кой знае колко много партии…
  2. Месията отчаяно се опитва да употреби няколко чужди послания: едното е за комисиите за ДАНС, Евро-фондовете и корупцията, които да бъдат организирани на паритетен принцип и да са председателствани от опозицията. Малко зле я интерпретира, представяйки принципа като ротационен, но все пак я популяризира и изпълни като своя.
  3. Другото плагиатство бе преди няколко дни, когато, в едно интервю Б.Б. заяви, че той не иска нищо и не поставя условия и всеки е добре дошъл да подкрепи ГЕРБ. Колко самоотвержено и чисто!.. Който обаче не го подкрепи – искал да върне БСП и ДПС на власт. Тоест – САМО той – Месията – е пътят и начинът доброто да ПОБЕДИ. Всички трябва да приемат безусловно неговите политически възгледи и идеи, да се подпишат под тях незабавно и да ги следват безпрекословно, иначе… Неподписалият става лош, а БСП и ДПС идват пак на власт!!! Заради лошия неподписал!.. Нищо, че безусловната подкрепа всъщност, преведена на разбираем език, означава „подкрепете моя кабинет! Аз нищо не искам – нито вашите експерти, нито политиците ви. Искам само вие да ме подкрепите, а аз да ви покажакакво умея. Нали съм победител! Нали съм най-силен и най-добър?! Бих ви всички и пак ще ви бия! С няколко пъти разлика! Затова – слушайте и подкрепяйте!“, Този подход малко се различава от подхода на лидерите на Синята коалиция, от които Месията заимства реториката. Те казваха, че не искат министри и няма да се пазарят. Казаха, че искат да преговарят и подкрепят политическа стратегия, каквато, за сега, у Месията липсва…
  4. Още нещо, което е доста странно е очевидната смяна на стила на говорене. Преди и в нощта на изборите Б.Б. изглеждаше и играеше ролята на спасител на нацията, който с най-голямата си подкрепа от всички, ще обедини здравите сили в борбата срещу злото. Този стил се промени корено до очевидна агресия и нетърпимост към различно от неговото мнение. До там, че бъдещият премиер започна да звъни по телевизионни студиа да се кара на непослушните журналисти, дръзнали да го критикуват. Него – Победителя!..

Всичко това се случи само за няколко дни от обявяването на резултатите, през няколко явно неуспешни срещи с десните партии, та до връчването на мандата. Хубавото, вижда се, тепърва предстои! Да ни е честит изборът на онези 39.72%, към които с гордост трябва да заявя, че не се причислявам!

Снимка: www.chernomore.bg

Къса памет или лоша информираност? Или просто плагиатство?

© Emaxpress, архив news.bg
Днес, в предаването „Неделя 150“ на БНР, Бойко Борисов казва: „Имам намерение председателството на някои комисии да бъде дадено на ротационен принцип на опозиционните партии.“ (цитатът е от нюз бг) Въпросните „някои комисии“ са тези за ДАНС, еврофондовете и борба с корупцията. Принципът, за който говори Бойко не е ротационен, а паритетен. Поне според хронологичните автори на тази идея…

Искам да припомня, че тази идея бе изразена от Костов този четвъртък пред БТВ, а по-късно същия ден доразвита в ефира на ДАРИК от А. Цонева.

Не виждам голям смисъл да се ръководят на ротационен принцип. Къде по-добре е да са съставени на паритетен принцип, тоест да няма партийни квоти, а равен брой представители на всяка партия. Така, на пръв поглед, ще се гарантира обективността при взимане на решения от тези комисии. Кой и за колко време ще я председателства и кой кого ще смени на председателския пост изглежда без значение при почти пълното мнозинство на ГЕРБ.

Не компоти, а компютри, г-н Борисов…

снимка: нюз.бг

Избирателите за нас

Позволявам си да публикувам няколко писма, които получих от избиратели на ЗЕЛЕНИТЕ:

Здравей, Асене,
Аз бях първият гласувал в в моята секция. Гласовете ми бяха за теб, защото ти постъпи коректно спрямо твое обещание и това много ме впечатли. Макар че нямах никаква представа що за човек си в обществото аз гласувах първо за теб и после за зелените…

Тъй като се интересувам най-вече да остане природа в България и вярвам, че би трябвало винаги да има политически коректор в това отношение аз ще се радвам начинанието да продължи и ще имаш моята подкрепа!
Очаквам с интерес информация за по нататъшни ходове…

Поздрави, С.С.

Друго:

Здравей, Асене!

Аз мога да се похваля, че подкрепих зелените, а знам и за други близки хора. Мисля, че зелените имат много голям потенциал и в бъдеще ще се радват на все по-голяма подкрепа! България има нужда от силни зелени и разчитаме, че няма да се откажете в началото на пътя! Надявам се, че резултата няма да ви обезкуражи, а напротив – ще ви вдъхне сили и увереност, че зад „зелената“ идея застават все повече хора. Бих се радвала следващия път да се включа в инициативи на зелените. Пожелавам ви дръзновение и вяра – друг път няма, щом има отдадени на идеята хора. Благодаря ,че ви има!

Миглена Ч.

Последното писмо, което искам да цитирам:

Добър вечер, г-н Генов,
пише Ви Ивайло К. Вече доста пъти се засичаме аз и приятелката ми с вас, днес се снимахме заедно.

Естествено моите виждания съвпадат с вашите.

Аз съм специалист Агроном-растителнозащитник.

Боли ме за това, че имаме:

-уникалното българско кисело мляко, японците купуват бактерийте и произвеждат „продукта на младостта“ в над 70 вида разновидности.

-уникалното етерично розово масло от Rosa Damascena Mill., което е еталон за световно качество, едновременно с това производството у нас загива.

-уникални сортове български вина, оценени от чуждестранни милионери, които са купили и засадили стотици декари.

-уникални местности, които биват посещавани от чуждестранни туристи(един простичък пример – моето село Павел баня. Там е пълно с турски туристи, които на евтини цени се възползват от единствените по рода си лековити минерални извори. Отново чуждите фирми са се заели да реставрират градът на тракийските царе, намиращ се на дъното на язовир Копринка. Докато местни иманяри ограбват ценностите и ги дават за износ.).

-уникалните обичаи и празници, традиции и легенди…

-уникална и автентична митология, за която малцина знаят че съществува.

Ще ми се да засегна темата за продадените на безценица цели села в Стара планина на чужди бизнесмени за да развиват бизнес у нас. За това че не съумяхме да създадем Агроземеделие, биоземеделие-биологични продукти и тн. Агрокъщи, където един чужденец, би видял наши носий, зеленчуци с местни сортове, местна баница и други млечни продукти, битов стил на обзавеждане, запознаване с българската история-нашата същност.

Също така темата за земеделието, ограбените земеделски производители, които бяха принудени да фалират.

Спечелените проекти в сферата на земеделското производство, и съответно парите от Еврофондовете, не от друг а от Бизнесмени и мутри.

А младите вече избягаха, останаха старите, мутрите и проститутките…

Дано световната криза която засегна развитите страни и остави без работа там-заселилите се българи, да ги накара да се върнат обратно.
Наистина сега е времето да спечелим ние младите!

С уважение:
Ивайло Н. К.

Имам и други подобни мнения в пощата си, но нека не бъда разточителен от към обем на този текст. Тези три писма са обобщение на другите.

Перник, изборите – зелен репортаж! ;-)

Водачът на листата и мажоритарният кандидат на ЗЕЛЕНИТЕ за 14 МИР Перник гласува заедно със своята съпруга около обяд в секция 104 в град Перник. В отговор на въпрос, пред събралото се около секцията множество кандидатът за народен представител заяви, че гласува с надеждата ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА В БЪЛГАРИЯ и ДА ОСТАНАТ ХОРА В БЪЛГАРИЯ! Той декларира желание и увереност, че с гласa си помага да се СЛОЖИ ТОЧКА НА ДОСЕГАШНОТО УПРАВЛЕНИЕ и вяра, че ДЪРЖАВАТА ЩЕ БЪДЕ ВЪРНAТА НА ГРАЖДАНИТЕ! 🙂



Иначе спокойното провеждане на изборите в Перник бе помрачено от неприятен инцидент с неправомерно агитиране на представители на една от коалициите, участващи в изборите, които раздаваха сандвичи, на които има стикер с номера на коалицията и маркирано квадратче за гласуване. Нарушението бе заснето от репортер, близък до кандидата на ЗЕЛЕНИТЕ. 🙂

Защото СА социалисти! Или как кметица и президент разбират изборите…

Две неща се откроиха за мен в последните няколко дни.

Първото, разбира се, е безпринципният начин, по който БПС и нейната кметица в община Перник се опитват да елиминират опонентите си. Спазвайки законите, партия ЗЕЛЕНИТЕ уведомихме общината, че ще проведем ежедневна информационна, агитационна кампания в центъра на града, пред Синдикалния дом. Пак, изхождайки от желанието си да се съобразим с исканията на общината, не възразихме срещу забраната, без никакво основание, да агитираме на 26, 27 и 28 юни, поради провеждане на празниците по случай 80 г. на града. Вярвам, че подобна забрана е отпарвена и към други партии.

Това, обаче, не важи за агитаторите и кандидатите на самата партия-столетница и нейната Коалиция за България, които, както се вижда от снимките по-долу, агитират необеспокоявани на 26 юни, вечерта.

В тази връзка съм подал жалба до РИК и ще публикувам отговора веднага, щом го получа.



Другото нещо, което ми направи впечатление, бе снощното интервю на Първанов, бащата на тройната коалиция, сътворила Закона за избор на народни представители, в който е заложена и възможността за избор на мажоритарни кандидати, по предложение отново на самия държавен глава. В това свое изявление Президентът най-безцеремонно обиди десетки, вероятно, стотици личности, издигнати за мажоритарни кандидати, повечето от партиите, наричайки ги „послушни и доверени [на партиите си] хора„…

Не, г-н Президент, ако ВАШАТА ПАРТИЯ е издигнала „послушни и доверени хора„, уверявам ви, че това не е така със ЗЕЛЕНИТЕ. Дължите извинение на 27 непослушни и свободни личности, издигнати от ЗЕЛЕНИТЕ като мажоритарни кандидати!

ЗА ПЕРНИК: "Смятате ли за морално и допустимо работодател да помоли работниците си да гласуват за него?"

Сайтът ЗА ПЕРНИК зададе следният въпрос:

„Смятате ли за морално и допустимо работодател да помоли работниците си да гласуват за него? Как ще коментирате явленията “корпоративен вот”, “купуване на гласове” и “гласуване на чуждо място”?

Ето го и моят отговор:

Продаването на гласове и натискът върху подчинените да гласуват за шефа е не само незаконно, но и неморално. По този начин се затвърждава демотивацията и липсата на доверие у избирателите към механизмите на демокрацията – изборите. Всяка форма на натиск, манипулация или злоупотреба със свободната воля на избирателя при събиране на подписи за мажоритарни кандидати или откровена покупка на гласове, чрез станалия популярен, благодарение на партия “Лидер” “корпоративен вот”, лишава демократичните институции и “избраните” по този начин депутати от “представителност”.

От друга страна, свидетели сме на това, как формалния повод, даван от изборния закон, позволява опорочаването на идеята за мажоритарните кандидати. Личности, които се кандидатират, получават имунитет и избягват действието на Закона. Рискът кризата на доверие към механизмите на демокрацията и демократичните институции ще се задълбочи, ако подобни кандидати влезнат в Парламента. Президентът, като основен инициатор на промените в изборния закон, регламентиращ мажоритарните кандидати, е последният, който има моралното право да се оплаква, че “партиите са опорочили мажоритарния вот”. Не, г-н Президент, Вие и конструираната от Вас тройна коалиция и предложените от нея промени на коляно, в последния момент, опорочиха не само мажоритарния вот, но и изборите, като цяло.

Законът разрешава гласуването на чуждо място, което само по себе си не е лошо. В изборния ден мнозина ще са на работа или на почивка. Те също трябва да имат право и възможност да изразят своя вот.

Гласуването на чуждо място се превръща в проблем, когато дадена партия организира изборни екскурзии, докато българските граждани в Германия (Фрайбург) няма къде да гласуват, а в съседна Турция има над 100 (а, според някои 120) изборни секции. В 14 МИР Перник, за сравнение, секциите са 272 за 123,652 избирателя. Тълкуванията са излишни.

Зелените излизаме сами, без пари и с минимална рекламна кампания срещу всички партии на миналото, в град, известен като един от най-скандалните заради купуването на гласове. Злите езици говорят, че в Перник дори нарко-мрежата се използва директно за купуване на вота, а според интервю на бившия зам. министър на вътрешните работи, г-н К. Пенков, на изборите през 2007 са “инвестирани” четри милиона лева в “покупки” на 15 хиляди гласа което, по тогавашни “цени” прави около 2 милиона лева за един мандат в 41 Народно събрание, когато се очаква един депутат в Перник да тежи около 8000 гласа.

Не на последно място, всеки данъкоплатец, продал гласа си за, да речем, 50 лв., връща тези пари на партията-купувач, след като изпрати своя “избранник” в Парламента, заради държавната субсидия от 12 лв на глас за всяка година. Така, взимайки 50 лв. за своя глас, той връща на партията 48 лв. за 4 години. Към тази сума добавяме и парите, които пак той, данъкоплатецът, дава на своя “избранник” под формата на депутатски заплати, плащани от държавата. С други думи, да продадеш гласа си, освен незаконно и неморално е и неизгодно.

Ако се върнем на 14 МИР Перник, нещата изглеждат доста страшни.

Срещите ми с избиратели ми позволиха да науча как хората са били принуждавани с чисто служебни механизми да гласуват. Не става дума за молба, а за натиск, при който шефът проверява в коя секция колко гласа има от неговите подчинени и ако има “липси”, следват санкции.

Освен това, срещнах и избиратели, които не смееха да вземат листовка на ЗЕЛЕНИТЕ, за да не бъдат видяни и (цитирам) уволнени.

Запитан на пресконференцията след изборите за “корпоративния вот”, г-н Ковачки отговори, че нямало нищо лошо в това, да помоли за доверието на своите подчинени. Тази теза бе повторена и от коалиционните партньори на “Лидер” – “Новото време”, чийто представител г-н Кралев, каза (цитирам по памет) в ПАНОРАМА на БНТ, че, подобно на семейството, нямало проблем в това да бъдат помолени подчинените да гласуват за шефа. За вас, господа, може и да няма проблеми, но ако отидете в Перник и говорите с избирателите очи в очи, ще видите, че проблем има и той е в загубата на доверие и липсата на морал в подобни действия и твърдения. Факт, който, надявам се, ще ви стане ясен след изборите.

Могат да бъдат “помолени” някои квартали на града да гласуват за някого, но младите, интелигентните и независими хора все по-трудно се поддават на подобни “молби” и те ще изразят своя вот свободно, в защита на демокрацията, за България на гражданите и за чиста природа.

Първа среща с поддръжници на Зелените в Перник

Снощи се прибрах късно. Видях се с доста хора в Перник. Убеждението ми, че сред хората има голяма доза недоверие, безразличие, даже отчуждение и откровено неодобрение към актуалните в момента политици и партии се потвърди. Мнозина или не искаха да гласуват, или се канеха да направят това по инерция, просто, защото така трябва, пускайки бюлетината си по навик и инерция, за една от партиите.

Видях се с група хора във всички възрастови и социални категории: млади, средна възраст и възрастни. Работници, ученици, студенти, творци, интелектуалци и чиновници.

Хората, с които общувах, не бяха много, но бяха различни. Обединяващото, както вече казах, бе недоверието и неодобрението към партиите на т. нар. „политическо статукво“. Коментираха всичко: от добре смазаните схеми за купуване на гласове и подготовката на тази грандиозна манипулация, през еко-проблемите на града и блокираното, според тях, от Ковачки изграждане на ново сметище на града, икономическия спад, дупките по улиците и мръсотията в региона (сред природата и в самото населено място). Общото бе, че никой не вярваше, че някой има сили и воля да „оправи“ всичко това. По тази причина, повечето, както писах по-горе, или се дистанцират от изборите, или гласуват по инерция, просто защото трябва, без обаче да разпознават някой от политиците или партиите за реална и ефективна алтернатива.

Не ги убеждавах, че Зелените ще дойдат на бял кон с вълшебна пръчица, защото това щеше да бъде най-слабият възможен ход, поради това, че всички останали го правят.

Опитах се да им внуша, че гласовете за Зелените са гласове за реална алтернатива, колкото и малки да им изглеждат шансовете сега. Всички се съгласиха, че Зелените и средите, от които партията се роди, имат реални успехи поне в една сфера – опазване на околната среда. Може да не са много или толкова, колкото бихме искали да бъдат, но все пак, гражданите, сдружили се формално или не, в групи, защитаващи околната среда, постигнаха нещо през последните години, въпреки управлението на тройната коалиция, нанесло огромни щети на природата. Тези граждани, формирали по-късно партия Зелените, направиха каузата „Да остане природа в България“ толкова разпознаваема, че само заради това, хората са готови да приемат партия ЗЕЛЕНИТЕ като подходяща алтернатива, за която са готови да гласуват.

Това ме обнадежди! Не съм неизлечимо луд и знам какво означава Зелените да вземат 4% още след 2 седмици. Много тежка, да не кажа почти непосилна задача. Но вярвам, че до 5-ти юли мнозина ще разпознаят Зелените като алтернатива, за която си струва да се гласува. Не само заради околната среда, а заради всички аспекти на програмата ни и заради хората от Зелените, които отстоявайки и защитавайки непримиримо българската природа, стават гарант и за това, че ще работят по същия начин за всяка една, предлагана в програмата ни точка.

Хареса ми това, че само споменавайки Зелените и няколко от основните ни характеристики, хората ми отговаряха, че ще гласуват за нас. Без допълнителни уговорки и обещания. И вярвам, че ще го направят! Именно заради всички тези партии и политици на „прехода“, които съзнателно или не, умишлено или не, ДЕМОТИВИРАХА и ДЕМОРАЛИЗИРАХА българския избирател, превръщайки го в стока с определена цена, в „кучето на Павлов“, което реагира на лампи с различни цветове, или просто в марионетка, която лесно може да бъде задвижена към урните с ведомостта за месечните заплати в ръцете на шефа, под която „електоралната единица“ се подписва…

Зелените са явление, което самите те, „политиците на прехода“ създадоха, като заплашваща статуквото алтернатива, която неминуемо ще им изиграе лоша шега, ако не на тези, то още на следващите избори! Те го осъзнават и се плашат от това! Подсказва го тарифата на медиите, които в прав текст заявяват, че налагат информационно ембарго на всички политически събития, за чието оповестяване партиите нямат пари да платят. Така, медиите, притежавани от „кръговете от фирми“ около партиите, работят за статуквото, лишавайки избирателя, наричан обидно „електорат“, от фундаменталното му право да бъде информиран, обяснявайки този отказ да поднасят информация, с ценоразписа. Така, дори да не купуват изборите по познатата престъпна схема на стотниците и десятниците, и гласуването под строй, партиите на „статуквото“ купуват избирателя чрез синия екран и от страниците на вестниците.

Зелените не играем в тази игра. Не само защото нямаме пари, а защото не я приемаме!

Това, което видях вчера, след срещата си с група хора от Перник, е, че хората приемат Зелените наистина със сърцето си, както казва Краси Проданов в клипа, който заснехме. Видях, също така, че младите хора харесват Зелените и биха дали своя глас, именно защото начинът, по който бе формирана тази партия, начинът, по който отстояват целите си, начинът, по който събраха депозитите, наложени от леви и десни в Парламента, за да се явят на изборите, както и начинът, по който се обръщат към „електората“ си, е техният начин. Те направиха възможно участието на Зелените на тези избори. Те ще гласуват за Зелените, въпреки платените публикации, въпреки платените репортажи, въпреки билбордите, залели цялата страна, въпреки задвижените схеми за купуване на гласове и служебната принуда да гласуваш за своя „лидер“… Те ще гласуват за Зелените, за да се противопоставят на всичко това!

Младите хора, не само на Перник, но и в цяла България, са най-податливи на една нова форма на демокрация, която все по-силно се налага дори и у нас – спонтанната демокрация (Emergent democracy), която в голяма степен, чрез блоговете, Интернет форумите и социалните мрежи е в състояние да преодолее информационното ембарго и манипулациите на общественото мнение, злоупотребата с властта и обществения интерес. Естествено е именно младите, които са сред най-масовите поддръжници на Зелените, да са основната част от това явление. А подкрепата на Зелените е най-силна и ясно изразена именно в тази възрастова група – 19-30 години, че и малко отгоре.

Хубавото е, че Зелените дават алтернатива и могат потенциално да активират точно тези среди и възрастова група, мотивирайки ги да отидат да гласуват или заради своя избор, или за да изразят протеста си срещу т. нар. „статукво“ и липса на реален избор сред всички останали партии.

Единственото, което остава е Зелените да съумеем да оправдаем доверието, в което не се съмнявам, и да информираме колкото е възможно повече хора от своята „целева група“, че техният НОМЕР В ИНТЕГРАЛНАТА БЮЛЕТИНА Е №12!

АЗ ЩЕ ГЛАСУВАМ ЗА ЗЕЛЕНИТЕ II

Краси Проданов, журналист:
„…Понякога на човек му се иска да гласува със сърцето си! За начина, по който живее! И именно от тази гледна точка ЗЕЛЕНИТЕ са много силни, защото при тях просто и СЪРЦЕТО Е ЖИВО!.. При положение, че се появи такъв човек [депутат на Зелените], някак си статуквото изведнъж много рязко ще се промени! Ще започнат да се защитават такива неща и да се прокарва политика, която не е позната до тук в България!“

Краси Проданов:
„…Много е трудно човек да преодолее усещането, че политиците ни играят в една голяма игра на офшорка и когато се появи нещо истинско, което да наруши тази система, човек в първия момент сякаш занемява и се опитва да прецени то струва ли си наистина? там се пречупих и аз самият… Много дълго бях в изборна депресия. Не съм гласувал! Дали се губи този глас? Няма как да се изгуби, щом аз не се губя!“

Димитър Делчев, художник: „…Симпатизирам на Зелените, защото това са едни млади, амбициозни хора! Неопетнени до сега! Не смятам, че ако гласувам за Зелените моят глас ще отиде напразно! Убеден съм, че това ще бъде избор на много млади хора. Хора, които очакват нещо за в бъдеще!“

Ако ви харесват клиповете, гласувайте за тях в моя профил в Svejo.net!

Колко струва един Г. в Перник?

Намерих няколко интересни цитата в медиите, описващи характера на предстоящите парламентарни избори за 41-во Народно събрание. Според тези публикации, купуването на гласове няма да спре, даже ще придобие нови измерения. Доказателство е нововъведеното „корпоративно“ принудително изкупуване на гласове на едро:

Сега“ направи разследване за схемата на това „приканване“. Оказа се, че началниците на смяна са спуснали на подчинените си „план“ в коя секция колко души да гласуват. При неподчинение – следва уволнение или орязване на заплатата. „Лидер“ спечели в Бобов дол 51% от гласовете.

Друг интересен аспект в тези избори е кандидатирането на знакови фигури, срещу които са повдигнати обвинения, достойни за сценарий на някой холивудски blockbuster. Според информация на ДАРИК радио, тези обвинения са за:

„…участие в ръководството на група, която чрез внушаване на страх извлича облаги, изнудване и участие във въоръжена престъпна група.“

Нека си припомним какво казва зам. министърът на вътрешните работи, г-н Пенков, за изборите през 2007 г. (цитиран от Актуално):

„Купуването на гласове по изборите не е някакъв феномен, нито пък е български патент, но откровено казано аз бях поразен от мащабите му на тези избори…По груби сметки за купуването на 15 000 гласа в Перник две от групировките са хвърлили около 4 милиона лева за подкрепа в полза на един кандидат…“

Ако приемем, че цената на един глас не е паднала, да речем, заради кризата, и по една или друга причина е останала непроменена, според пропорциите в тази информация, поднесена ни от зам. министър на вътрешните работи, лесно ще можем да си обясним ситуацията по следния начин:

  1. Цената на един глас, като минимум, според данните на МВР от 2007 г., ще бъде 266 лв. Тази информация ще ни помогне да пресметнем грубо колко лева ще струва един КУПЕН мандат в Народното събрание. Да речем, пак по статистически данни, един мандат в Перник на миналите парламентарни избори е „струвал“ около 8000 гласа, това би означавало, че левовата му равностойност ще е около 2 милиона лева.
  2. Корпоративната Whole Sale покупка на гласове обаче, описана в публикацията на в-к „СЕГА“, засилва унизителните за гражданите на Перник измерения на явлението „купуване на гласове“, защото с чисто властовите средства на принудата, нещо, подобно на сексуалното насилие в офиса, понижава „цената“ на всеки глас, принуждавайки подчинените да гласуват под строй за „добрия“ шеф, който им дава хляба…

Осен това, отчитайки фактите, гражданите на Перник ще бъдат употребени по доста неприемлив от морална гледна точка начин: кандидат, за който те ще гласуват мажоритарно, използва формалната страна на Закона, даващ му кандидат-депутатски имунитет. В резултат на кандидатирането им, въпреки повдигнати обвинения и последвал арест, съдът е принуден да освободи арестуваните, които ще се възползват от принципите на демокрацията, явявайки се на избори не за друго, а за народни представители, избирани мажоритарно, тоест като личности, притежаващи определени качества и достойнства.

Затова, лично аз разчитам на това, че в град Перник ще се намерят няколко хиляди млади, 20, 30 годишни гласоподаватели, които са достатъчно отвратени от тези порочни и крайно неморални схеми за манипулиране на изборите и ще дадат своя глас за една разумна алтернатива.

Зелените, които с помощта именно на тези млади хора, събраха сто хиляди лева, за да се явят два пъти за около месец на избори, доказаха, че не се продават. По тази причина, според мен, най-логичната алтернатива на тези млади хора, които не продават гласовете си и не искат да станат част от порочната, но добре смазана „гласопокупателна“ изборна машина, е №12 в интергралната бюлетина!

Защо пак ще гласувам за Зелените?

Въпреки, че медиите почти не говорят за Зелените, по ред причини, две от които са, че повечето са напълно зависими политически, а предизборни публикации, радио и видео репортажи са неприлично скъпи, Зелените направиха нещо важно на тези избори. Успяха да НЕ СА последни по резултат СЪС СОБСТВЕН електорат, който НЕ Е корпоративно или откровено купен. Не е облъчен и манипулиран от малкия екран и радио емисиите. Не е заслепен от билбордове и не е облепен от плакати. Най-много една-две листовки да е прочел. Да, Зелените имат свой електорат, който, според ЦИКЕП възлиза на 18450 гласа, или 0,72% от гласувалите 37.49%.

Този резултат се формира доста интересно. Например в София трите избирателни района са с много приличен за Зелените резултат от съответно 2.68% (3852 гласа); 2.29% (2608 гласа) и 1.68% (1880 гласа). Има и резултати, като този във Франкфурт, където Зелените са четвърта политическа сила със своите 12,6% (29 от 231 гласа).

Няма как подобни резултати, постигнати от партия-новобранец, учредена само преди 12 месеца и явяваща се САМА, БЕЗ ПАРИ и БЕЗ КАМПАНИЯ на избори, да бъдат пренебрегнати. Да, ще има затъмнение и цензура от страна на влиятелните медии! Никой сериозен политик и анализатор обаче няма да може с чиста съвест да пренебрегне това, защото то издава потенциал и прави Зелените привлекателни и конкурентни! Факт, койтосъс сигурност изнервя някои симпатизанти на други партии и коалиции, а вероятно и част от елита им, карайки ги отчаяно да се опитват да обяснят колко много вредим на демокрацията, отливайки от гласовете на анти-комунистите и противниците на мафията, корупцията, олигархията и всички останали познати ни негативни явления в българската политика и управление. Затова често става дума и ни убеждават, че трябва да поемем отговорност за гласовете на тези, които ни подкрепиха и да ги насочим към промяна. Към ДОБРАТА промяна. Добре, но не съм съгласен с внушението, че Зелените, ако играят сами, няма да са от ДОБРИТЕ. Ако членовете на Зелените не бяха добри в професиите си и в дейностите си, много неща в природата ни например биха били много по-зле благодарение на коалицията между БСП и ДПС! Само това е достатъчно потвърждение, че Зелените имат граждански потенциал, който, ако бъде квалифициран политически, дава алтернатива и перспектива на тази сфера от обществения живот у нас.

Винаги съм говорил за различни възможности, с което съм изнервял понякога приятелите си сред Зелените. Едната възможност е да се вгледаме в Парламента и да обмислим възможността да настояваме за подкрепа на характерни за програмата ни елементи, както и да се стремим към реално участие във властта и представителство в Народното събрание. Би било несериозно да твърдим, че нямаме основата за това и, че другите, към които може да имаме изисквания, лесно ще пренебрегнат нашите 18450 гласа, както и потенциала на Зелените да увеличат подкрепата, благодарение на каузите си за опазване на околната среда като част от националния капитал/ Послания, които срещат космическо одобрение сред електората. Отчитайки крехките разлики при различни парламентарни аритметики, дори и нашите 20 хиляди гласа, в този момент, може да се окажат съществени, да не говорим за перспективите и потенциала на Зелените, който при подходяща кампания и възможност за по-трайно присъствие в медиите, благодарение на „по-силен“ партньор, може да даде силен тласък на всяка една политическа конфигурация, съгласила се да стане партньор и даваща трибуна на Зелените да участват активно на в политическия живот и да изразят автентично пред широка общественост Зелените идеи. Тези идеи ще звучат искрено и „продаваемо“ само от устата на Зелените, а не от трибуните на познатите ни до сега политически формации, допринесли в по-голяма или по-малка степен за разрухата на българската природа с всевъзможни действия или бездействия…

Има и друга възможност: самостоятелна игра на парламентарните избори, с възможност за мажоритарно подкрепени с други партии и формации кандидати. Това би бил следващият „риалити чек“ пред Зелените, които играейки сами, ще могат да преценят обективно какви са възможностите им днес и дали са провели успешна кампания, която да увеличи стартовите 18450 гласа (0,72%).

Първата възможност крие опасност да разочарова мнозина, които искат „чиста и неопетнена“ в политически комбинации и злоупотреби партия.

Втората възможност е доста по-сложна и сериозна, тъй като ще даде реална преценка за „тежестта и цената“ на Зелените, но е по-рискова по отношение на възможността партията да се изгражда като партия и да запази и увеличи членовете и симпатизантите си.

Нека се съсредоточим на самостоятелното явяване. Какво означава това? Означава, че всички ние, които приехме да играем тази игра, трябва да се постараем да увеличим подкрепата на Зелените поне над 1% за страната, а защо не и до 4%? Изходната позиция е например средно 2.21% за трите МИР-а в София, а това НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ!

При малко над 40 кандидата в листите на Зелените за Народно събрание, чисто математически, при предвиждания за 50 до 60% активност, нека са 55%, това дава около 36850 гласа за 1%, или по 1000 гласа на кандидат-депутат. Или 148000 гласа за прескачане на 4-те % – средно по 3685 гласа от кандидат на Зелените.

Това трябва да е нашата цел в тази кампания, ако играем сами: увеличаване на вота двойно или четворно. Тежка, но не непосилна задача, поне по отношение на план-минимум от 1% за страната.

Смятам, че обвиненията, че крадем сини гласове са слабо аргументирани, защото Синята коалиция, взета заедно, е с по-голям резултат от двете основни партии, взети поотделно на изборите за Евро-парламент през 2007, когато ДСБ взима 84350 гласа, а СДС 91871 или общо: 176221 гласа, срещу 204784 преди 2 дни. Тоест, 28563 гласа покачване. Две в едно – печеливша комбинация. Защо „само“ 28 хиляди, да си отговорят в щаба, а не по блоговете, където все „зелени кражби на гласове“ се привиждат.

Моето разбиране е, че двете формации – Синята коалиция и Зелените се борят да спечелят или (съответно) да си върнат доверието на негласуващите и колебливите, които се лутат между супермени със счупени крайници, френетично говореши протежета на ДС, откровени популисти със свити юмруци, кожени якета, черни ризи и мрачен поглед, или просто милозливи, молещи за корпоративна подкрепа „честни“ бизнесмени и прочее недоразумения…

По-логично е, че кажем, че Зелените ПОКАЧИХА изборната активност на Евроизборите с около процент, давайки възможност за избор и алтернатива на тези, които имат своите съмнения относно „чистотата“ на Синята идея и са твърдо против управлението в последните 8 години, разпознавайки в Зелените именно този първоначален граждански ентусиазъм и желание за „чиста“ политика за гражданите, за държавата и в защита на околната среда. Това е по-логичното обяснение, което ще работи в услуга на двете политически формации: Един враг по-малко, една идея по-чисти, една идея по-честни и искрени и една идея по-популярни.

Заиграването кой е свършил повече работа и къде – в парламента или в протестите около, него не е в услуга на никой, защото издава несигурност в собствените сили и възможности на Сините и опит да бъдат дискредитирани Зелените по отношение на тяхната политическа тежест и компетенции. Все неблагоприятни, ненужни и нечестни методи.

За плюсовете, както аз ги виждам, от партниране със Синята коалиция писах вече доста. Не виждам и голям проблем за Зелените, ако идат сами на изборите за Народно събрание. Рискът е основно финансов, ако приемем, че успеят да запазят „своите“ 18450 гласа и са достатъчно зрели да се изградят като партия до следващите местни, до президентските или до следващите парламентарни избори. Борбата с комунизма, посткомунизма, олигархията, строителната мафия и т.н. може да се води и извън парламента. Да, по-трудна и вероятно неефективна, но не невъзможна. А, ако запазят приятелите си сред Сините, тази борба ще бъде и с една идея по-лесна заради живата връзка със законодателната власт.

Какво обаче плаши сините блогъри така и не мога да разбера, но определено и те не работят в свой интерес!.. А, аз ще гласувам пак за Зелените ако се явят на парламентарните избори, именно заради алтернативата, която дават в дългосрочен план. 🙂