политическа система

"Политическите" искания на гражданските сдружения и "гражданския" характер на политическата партия

Четох различни коментари на текстовете в моя блог. Най-силно се открояват тези, които отхвърлят идеята Зелените да търсят и работят с политически средства за постигане на целите и програмата си. Имам предвид всички допустими и приемливи начини да се засили политическото влияние на Зелените, включително чрез широка подкрепа на програмата ни от други политици и партии, за реализация на конкретни инициативи, в защита на българската природа.

Контекстът на повечето критики е един: Зелените не трябва да губят своята идентичност на партия на гражданите, най-активната част от гражданското общество, несвързана по никакъв начин с партиите на т. нар. статукво към момента. Щях да приема спокойно аргументите срещу моите виждания, но тяхната сила, категоричност и непреклонност неминуемо ме поставят в ситуация, в която искам да споделя една възможна хипотеза, при която Зелените запазват своята твърда решителност да влияят в политиката с граждански средства, каквото и да означава това, опитвайки се да прокарат инициативи и механизми, да речем, за ефективна зашита на околната среда. В своето желание да запазят чистотата си, както я разбират мнозина от членовете на партията, Зелените твърдо не желаят да работят с други политически партии, които не приемат изцяло и безусловно вижданията на партията. До тук добре. Израз на твърда политическа и гражданска воля! Определено печели симпатии.

Нека вземем за пример гражданските инициативи, движения и сдружения в защита на природата в България. Те са много. Няколко дузини, голяма част от които са обединени в коалиция. Изхождайки от безспорния факт, че мнозина от членовете на тези граждански сдружения, са сред основателите на Зелените, нека да се замислим дали тяхното членство в Зелените, но произходът им от т.нар. НПО-та не може да навреди някак да политическата партия Зелените? Може, и още как! Ето как:

Хипотетично, политическа партия Зелените иска да запази монопол и абсолютна позиция спрямо всички „зелени“ инициативи, разграничавайки се от всички компрометирани партии на прехода. Зелените желаят да свършат работата сами, но политическата недостатъчност, породена от самостоятелната игра, не позволява това да се случи… НПО-тата обаче силно желаят да продължат да работят ефективно и по граждански, както и до сега. Няма по-логично нещо от това, те да потърсят политическа подкрепа от партии, които имат потенциал и желание да работят за опазване на околната среда. Да лобират…

До тук хипотезата ми се развива общо взето реалистично и изпълнимо. Кое може да я възпрепятства? Ревността на партията, която се самоопределя, като партия на гражданите, към инициативите на самите граждански сдружения, в търсене на политическа подкрепа на целите си, извън партия Зелените. Тук е препъникамъчето в хипотезата ми: Тези членове на гражданските сдружения, които са и членове на партия Зелените, от желание да свършат сами и по най-чистия, според тях, начин работата си като политици, могат да бламират дейността на самите граждански инициативи, без обаче да дадат възможност на самата партия и респективно на сдруженията си да намерят и политически, а не само граждански партньори за реализация на целите си…

Това е само една хипотеза, която, надявам се, всички ще приемат като описание на един от възможните рискове пред Зелените, а не като депресиращо и отблъскващо черногледство. Идеята, с която я излагам публично е същата, с която писах всичките си текстове за Зелените – по-адекватна политическа реакция.

Комитата: защо трябва да гласуваме?

Прочетете текста „Кога ще говорим за политика“ в блога на Комитата. Струва си! И кликнете на СВЕЖО, но от неговия блог. текстът си е негов! 🙂

Цитат:

„…Момчета и момичета, скъпи приятели. Няма да ви агитирам за кого да гласувате, но ако не ви е безразлично бъдещето — вашето и на децата ви, идете до офиса на любимата партия, преглътнете факта, че ще ви дава нареждания човек на по-ниско интелектуално и професионално ниво от вас (не е правило, но се случва), че в началото няма да ви вярват и ще ви пускат у лево, и използвайте уменията си, придобити в корпоративния свят, за да свършите малко реална, доброволна и напълно безплатна работа – например да раздадете малко листовки, да повисите на шатра, където се събират подписи, и да защитите личната си позиция пред непознати хора, които са напълно разочаровани от политическата система и няма да гласуват.

Натрупаното уважение към моите позиции като обществено активен човек в интернет ми дава възможност напоследък да надниквам и да поназнайвам какво се случва в партийните централи на повече от една партия (и дори в повече от три партии). Там стоят хора, които нямат достатъчно пари, преуморени са, зарязали са работата си, за да осъществят някакви идеи и да работят в името на някакви идеали. И които имат нужда от помощ. За да ви спасят от мафията например, от ченгетата, от презастрояването, от мръсотията, от европейската изолация.

ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, ЗА ДА ВИ ПОМОГНАТ.

А да, и си разходете задниците до урните. То си е за вас — за вашето паркомясто, за вашият изглед през балкона, за вашия плаж на морето, за вашата къща на село и за вашата сигурност вечер, като се прибирате от работа. За данъците, които ви излизат всеки месец от заплатата, да не говорим…“

Замислих се дали има какво да добавя. Няма. Поне не много! Не харесвам онова графити, дето казва, че ако „изборите променяха нещата, щяха да ги забранят“. Могат и променят доста неща. Степента, в която се замисляме, гласувайки, в тази степен изборите променят нещата! Затова, Комитата е прав. Трябва да се размърдаме и да отложим гъбобера поне на 7 юни и 5 юли. Лошо е, че БСП и ДПС сложиха вторите избори в най-отпускарското време, когато тези, които ще гласуват срещу тях (за Зелените, сините и всички останали от отбора на добрите), ще са на Иракли, из Рила или другаде, но аз лично ще отложа и променя датите на почивката си, защото не смятам да нося моралната и фактическата отговорност за втори пореден мандат на БСП и ДПС, ако не гласувам за тези, които одобрявам и съм готов да инвестирам доза доверие. Това е. Казах. 🙂

Още нещо по темата "Защо ще гласувам за Зелените", или защо аз ще гласувам за тях?

На много места чета отговори на този въпрос. Всичките се свеждат до една много лесно смилаема теза: Защото всички са лоши, „нормални“ и компрометирани. Без изключение. За да дам шанс на Зелените да работят следващите 4 години, без да загубят ентусиазъм, да оредеят и да отслабнат. Тази логика почива главно на разбирането, че отправена към електората, ще го мобилизира и заведе до урните, събирайки повече от 100,000 гласа на евро-изборите и поне 4% на изборите за Народно събрание (колкото „струва“ 1 евро-депутат и влизането на паретията в българския парламент). Много добра логика и даже похвална със своя ентусиазъм и оптимизъм. Нужна е на Зелените в предизборната кампания…

Това обаче не е основната причина, която ще ме накара лично мен да гласувам за Зелените. Аз вярвам в голяма степен на математиката и социологията. Особено, ако дадени предвиждания се припокриват в голяма степен между две, три или повече значими агенции. Не искам да коментирам тези данни. Може да прозвучи депресиращо, а пък и те говорят достатъчно сами по себе си. Не искам да се впускам в пространствени обяснения защо не приемам подобен вид негативна мотивация на електората, най-малкото, защото подобна агитация предполага негативно представяне на опонентите – те НЕ СА това, те НЕ СА онова, те НЕ НАПРАВИХА всичко това, което ние ЩЕ направим. Те СА ЛОШИТЕ. Ние – ДОБРИТЕ. Доста рискова игра, защото при евентуален негативен за нас резултат от изборите, през следващите 4 години ще трябва да работим именно с тези, които сега имаме склонността да очерним. Аз не бих имал очите да лобирам за еко-кауза пред депутат, който съм нападал по подобен начин…

Това ме мотивира да напиша няколко реда защо аз ще гласувам за Зелените:

Защото повярвах, че те също могат да играят в отбора на добрите, противопоставяйки се заедно с всички останали нормални и разумни хора, на унищожаването на околната среда.

Защото вярвам, че благодарение на своята убеденост и решителност, доказана в борбата им за всяко кътче природа, разграбвано и бетонирано от мафията и олигарсите, Зелените няма да млъкнат услужливо, а ще водят успешна битката и на политическата сцена.

Защото давайки своя глас за Зелените, ще засиля позицията им пред тези, които потенциално могат да ни помогнат, а това са същите тези, с които сме работили, добре или не дотам добре, през осемте години на последните две правителства.

Ще гласувам за Зелените, защото така моят глас ще засили позицията на всички, които се противопоставят на ДПС и БСП и техните кръгове от фирми.

Ще гласувам за Зелените, защото така ще гласувам за всички, които имат волята и силата да променят статуквото.

Не на депресията! Още повече на зелената такава! Изборният успех е доста вероятен!..

Мнозина, в лични контакти с мен, ме обвиниха, че съм пишел „депресиращо“ и „отблъскващо“ за зеления електорат… Дължа им извинения! Поднасям ги!

Какво имам предвид с написаното от мен? Основното е, че не приемам по презумпция решения, които отрязват перспективи и възможности, особено такива, които безспорно имат потенциала да „качат“ изборни резултати и да направят посланията „по-чуваеми“, а отправящите ги „по-разпознаваеми“. Писах и по-рано, че това са рискове или възможности, които трябва сериозно да се анализират. За каква депресия, за какво отблъскване става дума?..

Нека се върнем на изборите. Вече имаме предвиждания. Такива на Алфа рисърч, направени за ГЕРБ, и такива на Маркет Линкс. Общото е доста сходно. Може да се каже, че в момента Зелените, според предвижданията, могат да получат около 1.6% на евро изборите, а българските парламентарни – около 0.3% при активност от около 38% (а покачването на изборната активност в страната от м. април е с около 3% покачване, според Алфа). По-ниската активност, ако приемем, че ядрото на Зелените е твърдо решило да гласува, където и да се намира, може да работи в наш интерес. Покачването, според Алфа, не ни помага. Не помага и юлското гласуване за Народното събрание, когато хората са по почивки. Да са живи и здрави депутатите от БСП и ДПС, приели отделни дати за изборите…

Е, сега, нещо антидепресантско:

Задача номер едно би трябвало да бъде това, да станем разпознаваеми, а посланията на Зелените – чути от електората. Хубавото е, че подкрепата, която еко-каузите имат, е огромна. Толкова голяма, че не може да бъде сравнена с нищо друго в сферата на политическите послания. Подкрепата на еко-каузите може да бъде сравнена само с национален идеал или интерес. А това, по принцип, може да катапултира резултатите на Зелените нагоре с огромна сила, стига Зелените да бъдат чути.

Надявам се, че за никого няма съмнение в това, че Зелените са нова, млада, креативна и перспективна партия, чиито основатели са доказали своята непримирима позиция към корупцията, беззаконията, олигархията и мафията. Тази характеристика затруднява диалога с партиите от т.нар. статукво, заради негативи от миналото, но пък е напълно обяснима, заради тежката борба, която т.нар. „еколози“ водят години наред за всяко кътче природа, най-безскрупулно експлоатирано от властта и финансовите кръгове около нея. Разбираем е скептицизмът на мнозина от членовете и симпатизантите на Зелените, които към този момент формират позицията на партията по отношение на възможностите за коалиране и партньорство.

Съществува огромна възможност, макар и доста идеалистично да звучи, Зелените да успеят да се преборят със собствени сили и да излъчат поне един евро-депутат, както и да прескочат 4% бариера, вкарвайки неколцина депутата в Народното събрание на Република България. Това би бил огромен успех, който зависи от всички тези, които изразяват своята подкрепа и одобрение към Зелените. Според маркет Линкс, това са около 10% от имащите право на глас. Това са всички тези, които не са безразлични към опазването на околната среда, към безчинствата на олигарси и всякакви орденоносци…

Ако всеки втори, изразил своето одобрение към Зелените, се размърда в деня на изборите и реши да НЕ ХОДИ за гъби, а до урните, Зелените ще могат да реализират своя потенциал. Ще върнат интригата в политиката с неколцината си депутати, доказали се по протестите като непримирими към мафията и олигархията.

Участието в изборите на всеки един от тези, които харесват Зелените е определящо! Подкрепата им, както и на част от негласуващите, може реално да промени политическата карта на България.

Бюлетина номер 12 дава тази алтернатива! Въпреки рисковете.!.. И стига вече с депресиите – хапче №12 помага!

Още нещо за ползите от сътрудничество между Зелените и Синята коалиция

Едно евентуално политическо партниране между Зелените и Синята коалиция ще доведе до напълно логичен, приемлив и желан политически резултат – парламентарно представителство на партия Зелените.

Участвайки пряко в парламентарния живот, Зелените ще можем да дадем смисъл на младите да участват в политиката, като по този начин им даваме шанс да се „върнат в играта“. Зелените ще могат да дадат една нова демократичната алтернатива на градските, модерни млади български граждани, които в момента нямат реално политическо и парламентарно представителство.

Ще се разшири политическия фронт срещу Доган и БСП, които, вижда се, че не желаят единна опозиция, планирайки, по този начин, да смажат демократично мислещите хора по-лесно. Повторих го няколко пъти, че в конкретния момент в България НЯМА противопоставяне на едни политически идеи и възгледи, срещу други, а има конфликт по оста демократи – недемократи. Комунизъм, пост-комунизъм и „фасадна демокрация“ срещу реална демокрация. В България се наблюдават всички признаци на мека диктатура. Партнирайки си, Зелените и Синята коалиция застават на страната на демокрацията, което, в конкретния момент, е водещото в политическия живот в страната.

Останалото, идейните и конкретните фактически и исторически обременявания и различия, са по-скоро детайли, които съвсем ще изгубят своето значение, ако управлението на БСП, ДПС и техните сателити и креатури, продължи още 4 години.

Моето мнение е, че само заедно, с подкрепата на масата от хора, които ще застанат зад демократичната идея, демократичното гражданско общество в България ще може да се противопостави ефективно на политическата мафия и олигарсите, давайки алтернатива за реална промяна и „връщане на държавата на гражданите“. Чрез широко политическо сътрудничество и партниране на демократичните партии, към които причислявам и Зелените и Синята коалиция, разпиляването на гласове ще бъде предотвратено и сценарият на БСП и ДПС ще се осъществи значително по-трудно.

А, че такъв сценарий има е видно например от „играта“ на Яне Янев, който има като основна цел да цепи и раздробява СДС, привличайки негови симпатизанти.

Партнирането, никак не е задължително да го наречем коалиране, между Зелените и Синята ще помогне на единството на демократичната и реформаторска общност и ще разшири възможностите за сформиране дясно-центристко правителство.

Колкото и високопарно да звучи, това може да се окаже и историческо събитие и роля на новоформираната политическа партия Зелените в една истинска война за всеки мандат в броенето до 121 при формирането на желаното и от Зелените реформаторско мнозинство.

Ползата от партньорство с десните

По принцип съм скептичен към общоприетото и масовото. Не приемам всичко в медиите за чиста монета. От години е така, още от времето, когато за първи път си позволих да работя за защита на религиозната свобода в България. Знам какво може да се напише, да се сложи на 1-ва, 2-ра, 3-та или 4-та страница, за да се продаде вестника. Обективност? Професионализъм? ТИРАЖ! По тази причина не приемам всичко чуто, видяно, прочетено в медиите безусловно.

Не вярвам безусловно и безрезервно на всичко казано, видяно и изписано срещу десните. При всички недостатъци (корупция, лично облагодетелстване, политическа и морална безпринципност и всичко друго, което може да се каже по адрес на мнозина в тези среди), едно нещо не може да бъде отречено: България в НАТО и ЕС през 2009 година, с всичките възможности да изразим свободно мнението си, да пеем Харе Кришна по улиците или да блокираме кръстовища, го дължим на демократичните сили, въпреки разсейките на комунизма и посткомунизма. Period!

Отчитайки това, когато някой седне да ме убеждава колко лошо е за Зелените да се „лепнат“ към сините, веднага ми светва защитната лампа и чувам предупредителна сирена.

За мен, основният негатив от подобно партниране би бил отлив на доверие сред хардлайнерите на Зелените, които със своя улично-протестантски манталитет обявяват война на целия политически свят в България, без да се замислят за последиците в дългосрочен план. Никога не казвай никога в политиката е моят отговор.

При другия вариант – отказ от всякакво партниране – рискуваме отлив на по-умерени, колебливи симпатизанти, които очакват по-зрял политически подход и търсене на разумен, принципен и прозрачен компромис.

Двете групи са Collateral Damages. Стратезите на Зелените трябва да преброят възможните жертви и щети и да вземат адекватно политическо решение, неповлияно от медии и интернет форуми.

Лично аз смятам, че умерения подход, търсене на диалог и стратегическо партниране със десните, да речем, на нивото на сходство в платформите (от избирателната система, през държавното устройство, до взаимно приемливи персонални кандидатури за парламента и, естествено, опазване и защита на околната среда), е по-зрелият подход, при който не всички мостове са изгорени, а вратите остават отворени. Това може да ни коства доверието крайните съпротъри, но може да ни спечели по-умерени, но, именно заради диалогичния си подход, по-продуктивни поддръжници. Да не говорим и за чисто прагматичните ползи от това, да си парламентарно представена партия.

Разбирам, че в момента се формира политическия и електорален профил на Зелените. По тази причина, подобни теми са изключително актуални и трябва да се разглеждат от лидерите на партията, отчитайки всички за и против. Това са моите 50 цента по въпроса, а ролята и отговорността на лидерите на Зелените, както аз я виждам, е да заложат на печеливша, в дългосрочен план, стратегия и да я отстояват, искайки за това мандат от членовете на партията, а не да предизвикат предрешен вътрешен вот, който по дефолт, не дава възможност за политически диалог, както стана на първото Национално събрание на Зелените.

За някои депутати и тяхното самодоволството и самоувереност…

Учудващо за мен съвпадение на мнения имаше между изразеното от Колчаков становище за промените, предложени от него, в избирателния закон и Лютви Местан.

Депутатът от ДПС много яростно се противопоставяше преди време на законопроекта за референдумите. Според него, това изземало функциите на парламента и защитавало тезата, че Народното събрание не може да роди демократичен продукт. Обяснено на прост език, Местан ни поучаваше, че само избраните 240 депутата имат вграден демокрациометър и най-добре (да не кажем, единствено те) могат да правят демокрация. Всеки опит подобни функции да се прехвърлят на народа, внушаваше ни Местан, са много лошо нещо!

Вчера, гостувайки на Бареков, депутатът-демократ, борец за ред, законност и справедливост, ни обясни с гордост, как високия процент пред коалициите е много хубаво нещо! Посланието бе много ясно: Колкото по-малко политически партии в Парламента, различни от силните партии на статуквото (БСП, ДПС, ГЕРБ, в някаква степен и РЗС), толкова по-качествена демокрация. Логиката на Колчаков бе елементарна и поразяваща със своята откровена наглост, и самодоволство. Отново, с други думи и механизми, бе защитена тезата на ДПС и Местан, че извън групата на партиите-мастодонти на т. нар. Преход не съществува качествена алтернатива. Не само това! Колачков стигна и по-дaлече: Той доволно, с уверен тон, обясни, че по този начин се „променя системата“ и пред нас се отваря портата на успешната евроинтеграция!.. Бетонирайки партиите на статуквото, отрязвайки силно възможността за намеса на нови и по-малко популярни политически формирования, внушаваше ни Колчаков, системата се усъвършенствала и подобрявала.

Че тази логика е порочна ме кара да мисля и фактът, че дори сред управляващото мнозинство се намериха хора, които не я подкрепиха и изразиха мнението, че подобна промяна е недемократична. Странно бе да гледам как червен депутат (Близнашки) обясняваше на демократа Колчаков, че неговата идея е недемократична… Харесва ми този цитат от „Стандарт“, който предава разговора само с две изречения:

Моите съпартийци се изкушиха да се разправят с политическия си опонент и постъпиха недемократично. Такова нещо не е правено в последните 20 години, категоричен бе Близнашки.

8-процентната бариера не е европейска практика и норма. Високите прагове вредят на изборния процес, каза още Близнашки и така опонира на Иван Колчаков, бивш седесар, сега в редиците на Яне, който заяви, че бариерата ни отваряла пътя към Европа.

Не рекламирам БСП. Няма да гласувам за тях и работя за това и други да не го правят, но когато депутат, самоопределящ се като демократ, самодоволно ми обяснява, че няма проблем във всичко това, когато нагло ми обяснява, че няма проблем и в това, да се запази статуквото на пазарлъци и договорки, само и само да се стигне до властта на всяка цена и след всякакви комбинации, това просто не го приемам.

Жалкото е, че обратното броене за партийки, като тези на Янев и пр. тече от самото им създаване, но пък лидерите и членовете им работят услужливо за статуквото от момента на активирането им.

Хора, с подобно мислене, които гравитират около демократичните ценности, изчаквайки момента, в който ще изпълнят „мисията“ си в услуга на силните партии на статуквото, фактически пречат на промените и демократизацията на страната ни.

Дано подобни предложения и промени, услужливо предложени от тези депутати, и приети от мнозинството на статуквото в Парламента, ускорят обратното броене за всички тях.

Зелените и избори 2009

Към все още неродената преди време П.П. Зелените ме заведе твърдото ми несъгласие и противопоставяне срещу опита на откровени престъпници и олигарси да застроят едно от последните чисти и хубави места по Черноморието – Иракли. Помагам на каузата „Да спасим Иракли“ както мога. Така се стигна до участието ми в Зелените. Нова, млада, свежа и перспективна партия, учредена от лица, които се бунтуват истински срещу статуквото. До арест, ако е необходимо.

Вече сме в „предизборната обстановка“, в която Зелените можем да направим рационален избор как се явяваме, какво правим и какви са целите ни. След януарско-февруарските протести се видя, че има възможност да се генерира силна обществена подкрепа, която обаче няма да е само ЕКО, но главно политическа. Видя се ясна мотивация и желание у мнозина да променят статуквото. Протестите бяха посетени от хора с дясна политическа ориентация, освен „еколозите“. Отправиха ни се ясни политически послания, чрез присъствието на знакови фигури за опозицията. Ние проиграхме възможността да свалим ако не правителството, поне Миков, който саботира гражданския протест. Уплашихме се да не се изгубим в мъглата, образно казано, и леко отблъснахме евентуалните си партньори.

Направихме го и втори път: Отново ни протегнаха ръка. Десните дойдоха на няколко наши дискусии. Последва Национално събрание на Зелените, на което се прие курс към „самостоятелно явяване на изборите“, без никакво коалиране. Обявихме война на тези, които произлизат от зелената идея – сините партии. Въпреки, че сред тях има и такива, които ни помагат.

На война, като на война!

Последва контра-удар: След като потенциално взимаме от техните гласове, няма по-логично нещо от това да последва и защитна реакция. Вдигнат бе депозитът за явяване на изборите на 100 хиляди лв. с риск, ако изобщо го съберем, да го загубим в полза на държавата, ако не вземем определен процент на изборите. Вдигнат бе и процентът за коалициите, което не ни засяга сериозно, но главният проблем за нас са не 8, а 4-те процента.

Обидихме се… Вероятно има защо, но контраатаката, ако изобщо е насочена срещу нас, бе предизвикана от нас самите.

Какво става в момента? Имаме желание да променим статуквото. Отиваме на избори. С много неизвестни обаче! От депозита до реалните ни възможности. Трябва ни социология, която да ни каже какви са реалните ни шансове. Не се доверяваме на никого, вероятно с основание, но някаква яснота по въпроса ни е нужна. Трябва ни анализ на ситуацията. Не съм чул сериозен такъв до сега. Не съм и чел.

Така естествено стигам до няколко важни за мен въпроса:

  1. Какви са реалните ни шансове на тези избори и какви проценти ще вземем?
  2. Какви са шансовете ни и за следващите (2013) избори?
  3. Ако сега не успеем, какво правим през следващите 4 години в периферията на събитията?
  4. В този, за сега, почти неизбежен период на маргинализация, какво правим и какви са шансовете ни да оцелеем?
  5. Учредяване на партия и участие в избори предполага амбиции за участие в законодателната и изпълнителната власт. Ако не искаме това сега, не е ли по-удачно да продължим да „променяме статуквото“ чрез НПО и граждански инициативи, което правим очевидно добре?
  6. Какви са шансовете на малките партии на тези избори?
  7. Имаме ли възможни партньори в политиката и кои са те?
  8. Никаква форма на сътрудничество с десните ли не е възможна?
  9. Не искаме ли да се борим за депутатско и, защо не, министерско место още на тези избори? Например, Еко-министерството?

Това са само част от възможните въпроси преди тези избори.

Аз лично се уверих, че с много малко усилия мога да мотивирам мнозина да гласуват в зелено, но все пак става дума за хора, които са информирани и могат да избират по-адекватно. Срещнах се и с мнозина, които приветстваха идеята да си партнираме с дясното. Това, изглежда, е сериозната дилема, която трябва да решим преди тези избори. Индикации за интерес към нас от „другата“ страна все още има! Сред нас самите този диалог все още не е проведен сериозно и мотивирано. Има само емоционален отказ. Няма пък! Ние сме добрите в един свят от лоши…

А какво би станало, ако намерим общ език с единствените възможни партньори? Писах го по-рано, но пак ще повторя две неща:

  1. Ние ставаме лесно и бързо разпознаваеми като политически субект.
  2. Десните, ако ги приемем за като наши евентуални партньори, при ясни правила и условия за двете страни, получават свеж импулс и щрих в профила си.

Така, спираме да се боричкаме помежду си за гласове на разочаровани сини избиратели и насочваме усилията си срещу статуквото от последните две правителства от 2001 до сега. Ставаме стратегически партньори. Нека не сме коалиционни съюзници. Стратезите могат да „облекат“ формата в подходяща дреха.

Политиката е изкуство на възможностите и компромиса. Ако подходим политически, а не емоционално, имаме всички шансове да се възползваме от възможността и да намерим компромис и общ език, който да ни даде по-голям шанс на тези избори. Партньорство с десните увеличава шансовете и на двете страни за успех. Както и да го погледнем. Това е мое лично мнение.

За партньорството между зелени, сини и тъмно сини…

Симпатизирам на Зелените. Помагам с каквото мога за каузата и на партията. Само преди няколко седмици, на националното събрание на Зелените, на което присъствах, се взе решение да се явим самостоятелно на изборите за евро и български парламент. Мотивите, както аз ги разбирам, основно са свързани с желанието на голяма част от членовете на Зелените да се предпазим от сливане с политическото статукво, което би ни обезличило като политическа формация. Други се страхуват от това да не се впуснем в безпринципни уговорки и задкулисни пазарлъци, за които сме се наслушали и начели по медиите. Вероятно страховете и на двете групи не са неоснователни. Приемам дори и логиката, че излезем ли на политическата сцена сами, явим ли се на избори сами, без да влизаме в коалиция само за да се докопаме до 1-2 депутатски места или 1 министерство (да речем, екологичното), това, в дългосрочна перспектива може да ни помогне да се обособим като разпознаваем политически играч. Иска ми се обаче да помисля за рисковете.

В момента, един от най-сериозните аргументи срещу партньорство със сините и тъмно сините на изборите за български парламент е предложеното от хора от СДС повишение на депозита за изборите (в момента 50,000 лв.) и вдигането на бариерата за коалиции от 4 на 8%, което автоматично изхвърля малките и новите партии извън играта. Краткият отговор на въпроса защо го направиха може да се крие и в това, че вероятно се опасяват от нови играчи. Сигурно няма да е без основание. Не смятам, че Зелените са основната причина, но е възможно да са сред целите зад тези промени. Така, естествено стигаме до темата за рисковете. Първо, държа да кажа, че не смятам, че опитът да се изолират нови и малки партии, несвързани с олигархията, е неочакван. Когато обявиш война, логично е да очакваш, че срещу теб ще воюват. По време на протеста ние, Зелените, не приехме знаците, които десните ни отправиха и няма защо да се цупим, че тръгват на война с нас. Война, защото ако не сме заедно, сме опоненти. Нашите гласове ще дойдат и от колебливите сини и тъмно сини. Защитната реакция на големите е обяснима и предизвикана. Това може да ни постави пред следните рискове:

  1. Слаб резултат на тези избори, което означава извънпарламентарна опозиция поне още 4 години;
  2. Отлив на симпатизанти и енергия заради слабия резултат;
  3. Загуба на огромни за възможностите на партията ни средства;
  4. Изолация и липса на стратегически партньори (като това е сравнително лесно преодолимо);
  5. Да не говорим за трудностите на лидерите ни, при евентуален провал на изборите;
  6. Да не говорим и за засилване на „бойните действия“ при разгара на предизборната кампания…

Да, възможен е и друг сценарий, при който постигаме добър, според нас, резултат и, ако не друго, поне си връщаме депозита. 🙂 Или още по-оптимистични варианти, при които прескачаме бариерата и излъчваме евро и български депутати. Всичко е възможно, но по време на избори е нужна и социология. Каква е зелената – не знам. Знам, че ако не сме приятели по време на избори, ще сме врагове. Това е жалкото. Фактически и исторически, Синята идея е обвързана със Зелената.

Ако отчетем рисковете, ако погледнем и пресметнем реално фактите и възможностите си, какво можем да спечелим от зелено-синьото партньорство?

  1. Няма да се борим за колебливи сини гласове, тоест, няма да сме врагове!
  2. Заедно ще се борим за колебливи червени, атакисти, бойкоборисовци и огромния процент НЕЛГАСУВАЩИ;
  3. Партньорите ни получават свеж импулс и нов щрих към профила си.
  4. Ние ставаме по-лесно разпознаваеми.

Всички изглежда ще са доволни.

Така, мисля, че и депозита и процентите ще са малък проблем. А, ние ще се превърнем в голям проблем за статуквото.

Кой се страхува от Референдумите?

Оня ден се случи нещо интересно. Тройната коалиция демонстрира показно разногласие заради предложения проект за Закон за референдумите.

Без да дискутирам вероятните причини за толкова изострена полемика, като например чисто показно несъгласие в коалицията, целяща да ни увери колко демократична и диалогична е тя, се замислих върху следното: Какво се предлага в законопроекта? При 600,000 подписа, Референдумът е задължителен, а при 200,000 Народното събрание трябва да се произнесе дали да има допитваме.

ДПС въстана срещу този Закон, въвеждащ елементи на пряката демокрация. Според Местан: „… с така предложения закон за референдумите се обслужва тезата, че съществуващата политическа система не може да роди демократичен продукт…“ На него му приписват и обяснението, че ДПС „няма да подкрепят подмяна на представителната демокрация“… А според други депутати от ДПС, цитирани в медиите, „…приемането на законопроекта в такъв вид би означавало прехвърляне на правомощия на Народното събрание“.

Как може да бъде разтълкувано подобно несъгласие? Какво ни казва Местан и компания? За мен, такива изказвания са плод на политически цинизъм, а не казаното от Бат’ Бойко в Чикаго. Това, което Местан и Ко ни казват е следното:

  1. Нищо и никой, извън Народното събрание и съществуващата политическа система, обсебена от оформилата се през последните две десетилетия политическа върхушка, не може да „роди“ по-демократичен продукт от познатите ни до болка стари муцуни в парламента;
  2. Даването на повече права на „електората“ и изборния „материал“ да участват в законодателните и управленчески процеси е нищо повече от подмяна на „представителната“ демокрация;
  3. Подобен законопроект е посегателство върху правомощията на Народното събрание.

Поне аз така тълкувам заформилата се игричка между ДПС и БСП.

Не съм съгласен обаче с Местан, че точно той и колегите му от тройната коалиция в Парламента са моите представители в „Представителната демокрация“. Те вероятно са представители на олигархията и кръговете от фирми, но не и мои! По тази причина, подобно „изземане на правомощия на Народното събрание“ и допускане на възможността, че добър демократичен продукт може да се „роди“ извън главите на 240-те представители на политическата върхушка, може да се окаже форма на „пряка демокрация“, която да даде положителен резултат, за разлика от огромния процент от управленски решения напоследък.