полицейска държава

МВР разбрало по имейлите на учениците…

Преди няколко дни писах, провокиран от информация в медиите, че вероятно става дума за проследяване на трафични данни, че най-вероятно служителите от ГДБОП са нарушили Закона за електронни съобщения, ако са поискали и получили данни за учениците, писали в Интернет, че знаят коя е темата за матурата. Вчера, късните новини по Нова по никакъв начин не опровергаха, даже задълбочиха съмненията ми за възможно нарушение на законите и конституцията. В късната емисия водещите казаха буквално следното:

„ОТ МВР РАЗБРАЛИ ЗА ИЗТИЧАНЕТО НА ТЕМИТЕ ОТ НЯКОЛКО ИМЕЙЛА, РАЗМЕНЕНИ МЕЖДУ УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ФОРУМИТЕ. ПО ОБРАТЕН ПЪТ СПЕЦ-ПОЛИЦАИТЕ СТИГНАЛИ ДО ПЪРВОИЗТОЧНИКА…“

Продължавам да настоявам, че ГДБОП дължи на обществото ясно и доказуемо обяснение дали при търсене на „къртицата“ в образователното министерство е ползвало трафични данни, защото ако такива са искани, предоставяни и ползвани, позволявам си да заключа, че това е в противоречие на законите и Конституцията.

Ето видеото, за което дължим благодарности на НОВА телевизия:

Не го дразнете! Не се знае какво следва…

снимка: MySound.BG
Помните ли, че вероятно първото прес-съобщение на Кабинета „Борисов“ бе покана към журналистите на заседание на „Правителството на премиера Борисов“, а не това на Република България. Тогава си казах, че това, вероятно, е гаф на прес-службата му.

После премиерът предупреди журналистите да не задават тъпи въпроси, защото можел да избухне, но пак никой не реагира. Аз го отдадох на липса на достатъчно възпитание и опит…

Цветанов започна, а и до ден днешен го прави, да се жалва, че МВР няма власт и свободен достъп до телефонните ни разговори и Интернет, заради което не може да си върши работата,  но и тогава никой не реагира. Аз го отдадох на това, че той си е просто едно ченге, което това може и иска да прави – да следи и да слухти, в добрия и лошия смисъл на думите…
Все по-ясно става, че в много случаи Борисов хал-хабер си няма, а и хич не му и пука какво и как говори. Аз все си мисля, че един ден и други ще забележат това – тези, които са призвани да бъдат критични и обективни, а не сервилни и наведени пред черноколанеца – медиите.

Напоследък Борисов все по-отчетливо и безпардонно демонстрира самоувереност и грубо отношение към подчинените си (обръщайки се фамилиарно, със заповеднически тон към тях, докато те трескаво записват в тефтерчета какво се очаква да правят);  той пък е все по-близък и усмихнат към ласкаещите го и все по-застрашителен и заповеден към дръзналите да задават неудобни въпроси журналисти или към тези, които са критични към неговия стил. Аз все си мисля, че това са ремисии, дължащи се на професионалното му охранителско минало.

„От тези, които ме критикуват искам само едно – да не говорят и да не ме дразнят. Ще изведа държавата от кризата. Единственото, което искам е – мълчете!..“
…За мен вече няма съмнение, че нещата не са на добре. Не се съмнявам, че и това култово изказване на Борисов ще затихне някъде из пожълтелите страници на вестниците и кеша на Гугъл. Това обаче е опасна индикация…
По-рано сравних управлението на Борисов с това, на Путин – телевизионно. Въпреки различията в някои нюанси, нещата са горе-долу еднакви: раздават се заповеди, уволняват се и се назначават хора по телевизията, пращат се самолети насам-натам, канят се хора по резиденции и държавни работни места, снимки, усмивки, шеги и заплахи…
Има нещо обаче, което силно ме притеснява: Путин си има(ше) критици. Някои от тях вече не са сред живите. Иска ми се да вярвам, че „дразненето, заради критиките“ няма да доведе до едно по-продължително мълчание на критикуващите…

…Гарантиращо медиен комфорт на лесно дразнещия се и избухлив „медиен премиер“ и „неговото“ правителство.

Нов вид телефонна измама… Но интересното е друго!

Вчера, по новините съобщиха за нов криейтив на телефонните измамници. Те винаги са в крак с времето! Актуалната тема днес е насилието в училищата и… Хоп! Звънят ти по телефона: „Синът ти се сбил. Набил приятеля си. Той починал в линейката! Дай 5000 евро и ще го измъкнем от затвора!“ Много са креативни измамниците! Нямат умора. Ако работеха за някоя PR или рекламна агенция – колко продукти щяха да се продават само в тази криза!..
По-интересно за мен е друго! Реакцията на МВР. Съобщението по новините (късните по бТВ) завърши с думите: „От полицията напомнят да не се доверявате на никого по телефона и да проверите истинността на фактите, преди да давате пари на непознати!„. Повтарям: ПРЕДИ ДА ДАВАТЕ ПАРИ НА НЕПОЗНАТИ! От полицията не ни предупреждават да НЕ даваме пари на непознати, а да проверим истинността на фактите, ПРЕДИ ДА ДАДЕМ ПАРИ НА НЕПОЗНАТИ. Тоест, можем да го изтълкуваме и така: „Полицията предупреждава да се уверите, че ако дадете парите, синът Ви ще бъде измъкнат от затвора за убийство на свой съученик. Ако не сте сигурни в това, НЕ давайте пари!“ Или така: „Преди да сте уверени, че човекът от КАТ наистина може да измъкне сина ви от затвора, за това, че е прегазил човек, не давайте пари! Давайте само ако имате 100% проверени факти, че това е възможно!..“ Логични и валидни интерпретации на предупреждението на МВР, нали?
Да видим и друго! Какво казва „красивият“ министър Цветан Цветанов? Казва, че „Полицията не e ефективна при разкриването на телефонните измами„, защото й пречат законите! „Органите на МВР не могат да бъдат ефективни при разкриването на телефонните измами поради законови пречки…“ Какви законови пречки? Такива: „Служителите на вътрешното ведомство нямат достатъчно бърз достъп до разпечатки от телефонни разговори…“
Едно си БаБа знае, едно си БаБа бае! Както и да се издъни МВР, виновни няма! Причината е в това, че МВР не може да следи ефективно и в реално време гражданите! Предполагам, че Интернет, торентите и SMS-ите са виновни за всичко!

Ако набиеш ченге – лошо ти се пише!.. А, ако то те набие?..

„Който пипа полицай, двойно му се връща, това е неписано правило по цял свят…“

Така медийният премиер Борисов формулира намеренията си за законодателни инициативи за инкриминиране на посегателствата срещу полицаи. Да говори така той вероятно е провокиран и от побоя над полицай в Перник. Вчера, в късните новини по Канала адвокат Йонко Грозев спомена нещо, в смисъл, че наказанията за посегателства срещу полицай са сред най-тежките в момента. Преди два дни премина пореден полицейски протест, драматично гарниран с мишени от стрелбища, „украсяващи“ за по-изразително гърбовете на пушещи мъжаги с черни очила, които също искаха инкриминиране на нападенията срещу полицаи по време на служба. На протеста бе изразено и негодувание срещу присъдите над полицаите, осъдени за убийството на Чората.

Всичко това се случва на фона на репортажи за настроенията в Бургас, в защита на бивше ченге, застреляло Рижата. Стига се до там, че в своите коментари хората МАСОВО изразяват своето пълно недоверие в полицията и съдебната система да се справят с  бандитите и призовават към саморазправа с бандитите, като средство за борба с организираната престъпност.
Пишейки за това си спомням как преди няколко години бях арестуван и отведен в районното, защото… се прибирах към дома си, посред бял ден, носейки двете ми ЛИЧНИ тонколони, закупени законно поне 4-5 години по-рано. Подразнени от искането ми да се легитимират и мотивират проверката, на която ме подлагаха, без дори да приемат обясненията ми, че по закон не съм длъжен да пазя първичните счетоводни документи повече от 4 години (за да мога да докажа, че съм купил въпросната електроника), полицаите, извивайки ръцете ми и закопчавайки ме с белезници зад гърба, ме откараха онзи петъчен следобед в районното, с перспективата да прекарам там уикенда. Не ми бе позволено да се обадя на адвокат. Късмет имах, че жена ми наблюдаваше случващото се от прозореца. По това време, до колкото си спомням, медийният премиер бе изгряваща медийна звезда, подвизаващ се като главен секретар на МВР. С други думи, станах жертва на полицейски произвол и лека форма на насилие.
За мен, събитията, които споменавам по-горе показват поне следното:

  1. Полицията или не иска или не може да се справи с престъпността. Не искам да я победи изцяло. Това е невъзможно. Искам да я контролира и държи в нормални за европейска страна граници;
  2. Полицията е склонна да прояви неоснователно насилие спрямо граждани, които с нищо не нарушават законите;
  3. Въпреки, че е бил лице в лице с един от, както казват, най-отявлените бандити в Бургас, бившото ченге е надвишило, поне според това, което виждам и чувам по медиите, хипотезата за „състояние на самозащита“ и е застреляло от упор Рижата, провокирайки гражданите на града към, според тях, справедливото желание и одобрение на насилието, като средство за разправа с беззаконията, поставяйки този метод НАД върховенството на Закона.

 …Пак снощи, пак по Канала, коментирайки насилието от и над полицаи, репортерът на късните новини спомена с половин уста за „един общински съветник, който преби полицай в София.“

На фона на всичко това, ченгетата искат дори по-тежки от съществуващите вече наказания за посегателства срещу тях и протестират срещу  осъдителните присъди над полицаи, обвинени в убийство на бандити. Техен рупор е медийният премиер Борисов, назначил за свой министър въпросния общински съветник, който преби полицай…

Чудно защо, но този път симпатиите ми не са на страната на полицаите и не смятам за справедливо едностранно да се увеличи тежестта на престъпленията срещу тях, както и да се утежни наказанието, поне не докато не се направи нещо адекватно за предотвратяване на произвола и насилието на самите полицаи над гражданите. А това няма да стане със заплахи за „двойно връщане по неписано правило“ и предупреждения, че „лошо им се пише и все по-лошо ще става…“

снимки: Интернет и Булфото

Долните гащи на Любо и Ина Килева

Днес се разигра поредната „драма“ пред камерите на НОВА, на тема: „Колко ощетени са родните и международните творци“ от Интернет-„пиратството“. Този път срещу Интернет общността, представлявана в някаква степен от Бого Шопов и Григор Гачев бяха Любо от „ТЕ“ и Ина Килева (бивша зам. министърка на културата).
Разговорът се въртя около досадната вече тема за емпе-тройките (mp3) и авторските права. Стана дума и за Директивата за задържане на данни от телекомуникационните оператори, но тази тема някак се разми между принципните обяснения на Бого за нуждата от стриктно регулиране на режима на съхранение и предоставяне на подобна информация на репресивните органи и разликата между споделяне на информация, кибер-престъпления и тероризъм, от една страна, и нелепите опити на Килева да внуши на зрителите, че Бого Шопов, Григор Гачев и всички радетели за Интернет свобода са, видите ли, поддръжници на педофилията, заради противопоставянето си на безконтролното следене, събиране и ползване на подобна информация. Теза, колкото налудничава, толкова и недостойна за това, да си губим времето да я разглеждаме.

Нека се върнем на основното „послание“ на двете страни. Бого и Григор за пореден път развиха и защитиха тезата, че проблемът на творците не е свободното споделяне на информация в Интернет, а още от времето на грамофонните плочи, това са големите филмови и звукозаписни корпорации, които налагат и държат нелогично високи цени на продуктите, плащайки несравнимо по-малко на самите автори. Сега, във времето на Интернет, този монопол е силно застрашен (на времето бе невъзможно да копираш плоча върху друга, докато сега няма никакви препятствия дори за малки деца да копират музика от дискове) и именно тези корпораци са основните губещи! НЕ АВТОРИТЕ! Бого и Григор за пореден път обясниха пословичната истина, че за всеки електронен носител (за по-просто диск), продаващ се в България, се плаща данък, част от който БИ ТРЯБВАЛО, НО НЕ ДОСТИГА до изпълнителите.
Да не говорим за елементарното и напълно логично разрешение на проблема с Интернет споделянето на информация, което би могло да дойде от узаконяването на торент тракерите и пиър ту пиър споделянето, но облагането му с разумни такси, които да отиват за фондове, свързани с авторското право. Не е ли възможно и напълно логично? Защо, вместо да се опитват за затворят Демоноид, Пиратския залив и други подобни сайтове, съответните държави просто не наложат определени такси за подобна дейност, които да отиват за авторските права на „потърпевшите“? Защо ли? Защото къде ще отидат EMI, VIRGINIA RECORDS и други подобни? НА БУНИЩЕТО! 🙂
Тази логика изглежда неразбираема за госпожа Килева и за иначе приятния изпълнител Любо. Нека разгледаме тяхната гледна точка: Двамата, по горе-долу сходен начин защитаваха тезата, че свободното споделяне на информация в Интернет (т. нар. „пиратство“) е посегателство върху тяхна частна собственост. Няма да дискутираме как точно изкуството, което по подразбиране е насочено КЪМ хората, е „частна“ собственост и как точно един автор, творейки ЗА публиката, запазва творчеството си „скрито“ зад воала на „частната собственост“. Понятието за „частното“ изкуство за мен се обезсмисля, ако защитава автор, който не е в състояние да накара своя „зрител“ да „инвестира“ в „продукта“, който му предлага, купувайки или плащайки по някакъв начин за него. Да дам пример: кои от телевизиите в България биха оцелели, ако трябваше да събират членски внос от зрителите си, вместо да разпръскват сигнала си свободно в ефир, интернет или по кабел? И от какво печелят „творящите“ в тези телевизии? Предполагам, че подобни примери могат да бъдат дадени десетки…
В Интернет има софтуер за 20, 30 или 40 долара. Малки, леки и качествени и, най-важното, работещи добре програми. Знам, че се купуват, дори от личен опит. Нищо обаче не може да даде  логично обяснение на много хиляди доларовите софтуери… Дори и това не е интересно, обаче! По-любопитно е друго!
Интересното, новината в диалога бе сравнението, което Любо и Килева направиха между свободното споделяне на информация и „частната собственост“ на творците. Те сравниха акта на обмен на информация с… кражба на кола или, цитирам Любо, личните гащи!..
Любо, ако това е твоето мнение и подход, предлагайки ми своя продукт, най-искрено ти заявявам, че НЕ ИСКАМ ДА КАРАМ КОЛАТА ТИ, А ОЩЕ ПО-МАЛКО ИСКАМ ГАЩИТЕ ТИ! Запази ги за себе си и ме остави свободно да общувам и обменям информация в Интернет, без да се опитвате да ме изкарате педофил, фетишист или обикновен крадец.
Снимки: Любо от „Те“ – Новинар, Ина Килева – Слушам Ком

Униформена демокрация

Ще взема назаем една метафора. Какво става, когато човек, който обича парадните униформи, вземе властта? А, той я взе я почти изцяло. не му достигат 5 гласа, но пък РЗС и Атака услужливо му се предложиха. Едните „безсрочно и безусловно“, а другите „поне за 6 месеца“… Дали получават в замяна гаранции за изпълнение на елементи от техните предизборни програми – не знам. Едва ли!

Та, какво стана, след като любителят на парадните униформи взе убедително властта? Случиха се няколко показателни неща:

  • Еднолично, без законно основание, отзова на депутат;
  • Еднолично, без публично обяснение, отзова номиниран за министър човек, но чак след като се зашумя в медиите, а НАЙ-ВЕЧЕ в Интернет, че проекто-министърката е свързана с ТИМ и е икономическото лоби на БСП;
  • Еднолично, без нужната мотивация, любителят на униформите първо измисли министерство, после наложи насила на всички българи в чужбина министър-агент от ДС;
  • Наложи правителство на малцинството, показвайки мускули на всички наоколо, колко голяма е групата му (без да вземе предвид, че волята на избирателите всъщност го заставя да търси подкрепа). Въпреки това, очевидно е, че ще управлява малцинство, без това да означава, че групата на бившия охранител, а после и секретар на МВР, е малка. Просто, логиката за „Правителство на малцинството“, която той явно отказва да приеме, е друга;
  • На една от първите си изяви като премиер, премиерът демонстрира неуважение към медиите, заявявайки в характерен стил, че не му е нужен говорител и, че ще се виждат с него по събитията, тоест при рязане на ленти, срещи с баби и откриване на детски градини и други подобни пропагандни събития;
  • Първото прес-съобщение бе покана към медиите за заседанието на Правителството на премиера Борисов, а не на Правителството на България;
  • Имаше уволнения по съмнение, а не заради доказани нарушения…
Вероятно, списъкът може да бъде продължен и разширен и се надявам това да стане скоро!

Прави впечатление друго!

Симптомите, изброени по-горе, съчетани с очевидното пристрастие на премиера към силовите мерки („да се разберат с опонента като мъже“) и силовото министерство (от миналото и сега), в комбинация с опитите да бъдат „опитомени“ медиите, чрез демонстрираното от Борисов нехаресване на критични коментари и статии (изразено чрез обаждания в редакции и студиа и заплахи за „избухване“) стават много притеснителни на фона на нескритата любов на Премиера към полицията и полицейските методи и едноличните решения. Към това добавете и ясно заявената воля на „Красивия“ Цветанов и на самия премиер, да разширят правомощията на МВР да подслушва и следи комуникациите ни (мобилни и в Интернет), което неминуемо ще стане при почти пълното бойкоборисово мнозинство в Парламента и безрезервната подкрепа на РЗС и АТАКА (които също не са пример за демократичен идеал) и ще получите доста страховита картинка на силно ограничаване и притъпяване на критичните свойства и качества на гражданското общество, част от което са свободните, независими медии, свободата на словото и личната неприкосновеност.

Така, при налагане на пълен (вероятно и напълно произволен) полицейски контрол над гражданите и „беззъби, харесващи“ медии, единствената сигурна форма на съпротива, критика, свобода на словото и проява на демократично гражданско общество, ще останат Интернет и блоговете.

Поне, докато Борисов не намери начин да ограничи и тази свобода. А, такива опити бяха правени неотдавна. „Силната ръка“ е на ход!..

…Дано не заприличаме на Китай.

снимка: БГНЕС

Записват ли се телефонните ни разговори? Продължение

Публикувам поредица от мейли, които си размених с отдел „Обслужване на клиенти“ на Глобул, в отговор на мое предишно запитване. Любопитно е, проследете го! 😉

Уважаеми Г-н Генов,

В отговор на Вашето писмо Ви информираме, че разговорите на нашите абонати не се записват от страна на Оператора.

Оставаме на Ваше разположение в случай, че се нуждаете от допълнителна информация.

С уважение,
М.Д.
Дирекция „Обслужване на клиенти“
„Космо България Мобайл“ ЕАД /GLOBUL/

Това е в отговор на:

Уважаема г-жо Д.,

Благодаря Ви за отговора, но той не отговаря на моите въпроси.

Аз не питам дали съхранявате моите лични данни, в смисъл на, да речем, ЕГН, адрес, номер на лична карта или друга информация, която е достатъчна да бъда идентифициран, без мое съгласие, от трети лица.

Моите въпроси са ясни и конкретени:

1. Записват ли се разговорите на клиентите на ГЛОБУЛ към трети лица, различни от операторите на ГЛОБУЛ?
2. Как се съхраняват тези записи, ако се записват?
3. Кой и при какви условия има достъп до тях?
4. За какъв срок се съхраняват?
5. Какво прави ГЛОБУЛ за защита на клиентите си по отношение на тези записи?

Очаквам да ми отговорите конкретно и, уверявам Ви, имам намерение да получа тази информация, тъй като в договора, до колкото си спомням, няма нищо упоменато за записи, тоест, ако това се прави, то е против волята на клиентите на мобилните оператори, а ако това са допълнителни условия, да речем, в лицензиите на операторите, това трябва да е ясно на клиентите.

С уважение,
Асен Генов

Което пък е в отговор на:

Уважаеми Г-н Генов,

В отговор на Вашето писмо бихме искали да Ви уведомим, че “Космо България Мобайл” ЕАД (GLOBUL) като администратор на лични данни при събирането, съхраняването и обработването на такива спазва всички изисквания на Закона за защита на личните данни и Закона за електронните съобщения, и в отделите на компанията, където се съхраняват лични данни, са предприети необходимите мерки и действия за опазването им от нерегламентиран достъп.

Уверяваме Ви, че предоставените от Вас лични данни на GLOBUL се обработват и съхраняват при спазване на всички законови изисквания и се използват само с оглед ползване услугите на Оператора.

Оставаме на Ваше разположение в случай, че се нуждаете от допълнителна информация.

С уважение,
М. Д.
Дирекция „Обслужване на клиенти“
„Космо България Мобайл“ ЕАД /GLOBUL/
http://www.globul.bg/

Последният въпрос, който зададох е следния:

Благодаря Ви, М.!

А прави ли се това от трети лица със съгласието и знанието на ГЛОБУЛ?

С уважение, Асен Генов

Чакам отговор!..

Павлин Димитров изплю камъчето!

Днешният „Сеизмограф“ със Светла Петрова доказа, че МВР и гражданите говорят на различен език. МВР (и шефовете му) горовят различен език и от повечето политици, които приеха доста смислена корекция към Закона за електронните съобщения, даващ право на достъп на МВР до данните от трафика само при разследване на тежки престъпления и престъпления в Интернет.

Аргументът, който Миков и компания вадят вече трети ден е предполагаемо убийство, при което у жертвата е намерен мобилен телефон. Как да се се възползва МВР и да не проследи последните обаждания на жертвата, питат загрижено господата?..

За мен, като средно-статистически гражданин, който познава полицията до толкова, че да знае какви са правата му при евентуален полицейски произвол, не стана ясно:

1. какво общо има убийството с трафика в Интернет, за което толкова жалят хората на Миков?..
2. Какво пречи при на МВР при улики, сочещи участие в престъпление, което попада в хипотезите на конкретните разпоредби на Закона, да си свършат работата, да получат разрешение и да съберат необходимата информация?

Димитров (сега) и Миков (преди дни), в един глас, обясняваха колко сложна е процедурата при получаване на разрешение за проследяване при извършени тежки престъпления…

Очевидно, Отговорът на горните въпроси е ЛИПСАТА НА НЕОБХОДИМА АДМИНИСТРАЦИЯ, която да е в състояние незабавно да авторизира действията на МВР 24х7х356, както това става по филмите… 😉

Без да иска, Ген. ком-а на МВР, Павлин Димитров, индиректно изплю камъчето: Не Законът, а липсата на администрация, или по-скоро липсата на работеща такава, е пречката пред МВР, да събира данни за Интернет трафика и телефонните разговори на лица при съмнения за тежки престъпления или престъпления в Интернет…

Не е ясно само защо с такова ожесточение двамата се борят за безконтролен достъп на МВР до данните от трафика на гражданите в МВР?..

Записват ли се телефонните ни разговори? (Експеримент)

Така и не чух еднозначен отговор на този въпрос. Затова и реших да се възползвам от правото си на достъп до информация и написах следното писмо до моя мобилен оператор:

Здравейте!

Казвам се Асен Генов и телефонният ми номер в Глобул е 089 ххх хх хх. Поради зачестилите напоследък дискусии в медии относно законодателството в сферата на личната неприкосновеност и достъпът до лични данни и информация от страна на органите на МВР и ДАНС, бих искал да получа официален отговор на следните въпроси, като вярвам, че това е гарантирано от правото ми на достъп до информация, като клиент на Глобул:

1. Записват ли се личните телефонни разговори на клиентите на Глобул към трети лица, различни от операторите на Глобул (номер 123)?

Ако се записват:

2. Как и на какъв носител се съхраняват записите?
3. За какъв срок се съхраняват записите?
4. При какви условия те могат да бъдат предоставени на трети лица?
5. Какво прави Глобул за защита на личната неприкосновеност на клиентите си по отношение на записваните им телефонни разговори?

С уважение,
Ваш лоялен клиент,
Асен Генов

"Професионализмът" на МВР и неговите шефове.

Вчера се разигра поредния фарс. И този път услужливи медии се хванаха на хорото. Почти два часа бяхме свидетели на събитие, което беше охарактеризирано като „похищение“ на автобус от човек, който е известен в Интернет средите с крайните си, изключително нетолерантни и груби коментари.

За мен бе странно, как от лична драма, свързана с „помятане“ на неговата приятелка, нещата преминаха през „опит за убийство“ на същата, но кулминираха в самореклама на Атила пред Миролюба Бенатова по БТВ, когато той, в момента, в който го арестуваха, викаше: „Аз съм Атила от Интернет форумите“ или нещо подобно.

Освен това, много странно ми беше защо, вместо да има добре обучени и яки момчета с маски, го арестуваха двама квартални от патрулката, на пределна за полицаи възраст и с физически данни доста неприемливи за полицаи.

Странен бе за мен и крайният непрофесионализъм да допуснат журналистката толкова близо до арестанта, още докато го закопчаваха, без никой да провери чантата, която той остави на 2-3 метра преди да се предаде. При условие, че преди това той беше заплашвал с бомба.

Най-странно обаче е това, че цялата тази драма, преминала в пародия, се разигра само няколко дни след като се зашумя против подслушването в Интернет. И хоп! Изкача Атила, който сипе расистки и други заплахи в Интернет, отвлича автобус с 39 души и се предава, крещейки пред камерите: „Аз съм АТИЛА от Интернет форумите!..“

Г-н Миков, след като свидетелите почнаха да измират на път към и от разпит, след побоя над протестиращите, след съпротивата на Интернет общността срещу опитите Ви да прокарате законодателна промяна в полза на тотално подслушване в Интернет, подобен фарс, разиграл се вчера в медиите, изглежда, меко казано, СЪМНИТЕЛНО и съшит с бели конци. Не мислите ли?