полицейщина

Кои библиотеки са библиотеки и кои не са?..

Вчера говорихме с Комитата и Спас за разни неща по нашия проект. В течение на разговора те ме наведоха на следните размисли, които никой не съм чул да коментира в публичното пространство. ГДБОП демонстрира твърда решителност да се пребори с организираната четяща престъпност. Браво! Очаквам да се пребори и с организираната нарко, цигарена, алкохолна, строителна, еврофондова, корумпирана и прочее престъпност. Нали така? За да има баланс, не за друго…

Интересното за мен обаче е следното: Направих си труда да прочета Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Ако се абстрахираме от скандалния за мен факт, че акцията на ГДБОП е провокирана от частни бизнес интереси и, пак според мен, в голяма степен суспендира ролята на правосъдието, няма как да не си зададем въпроса за правните основания за подобно, ако беше в реалното, а не във виртуалното пространство, вандалско действие! Представете си, нахлуват ченгетата в едно градско читалище и изземат всички книги…

Та, моят непрофесионален и напълно добронамерен прочит на ЗАПСП ми показа, че Законът дава определени свободи за възпроизвеждане на произведения, които са обект на авторското право и сродните му права, като задължението за възнаграждение отпада при „общодостъпни библиотеки“…

Не казвам, че ченгетата и сервилните коментатори са съвсем оглупели. По тази причина те съвсем съзнателно пуснаха в обръщение в публичното пространство не съобщението, че е „разбита организирана престъпна група, поддържаща виртуална БИБЛИОТЕКА“, а употребиха думата КНИЖАРНИЦА!

Ако набедените за виновни за всички икономически беди в България момчета си намерят добър адвокат, палачинката, както се казва, може да се обърне, защото екщън-героите ще трябва да обяснят, че Читанка НЕ Е библиотека, че Читанка НЕ Е общодостъпна, че Читанка е комерсиална инициатива, която носи печалба за собствениците, че Читанка всъщност е книжарница, развиваща стопанска дейност…

Успех, другари милиционери! 🙂

МВР разбрало по имейлите на учениците…

Преди няколко дни писах, провокиран от информация в медиите, че вероятно става дума за проследяване на трафични данни, че най-вероятно служителите от ГДБОП са нарушили Закона за електронни съобщения, ако са поискали и получили данни за учениците, писали в Интернет, че знаят коя е темата за матурата. Вчера, късните новини по Нова по никакъв начин не опровергаха, даже задълбочиха съмненията ми за възможно нарушение на законите и конституцията. В късната емисия водещите казаха буквално следното:

„ОТ МВР РАЗБРАЛИ ЗА ИЗТИЧАНЕТО НА ТЕМИТЕ ОТ НЯКОЛКО ИМЕЙЛА, РАЗМЕНЕНИ МЕЖДУ УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ФОРУМИТЕ. ПО ОБРАТЕН ПЪТ СПЕЦ-ПОЛИЦАИТЕ СТИГНАЛИ ДО ПЪРВОИЗТОЧНИКА…“

Продължавам да настоявам, че ГДБОП дължи на обществото ясно и доказуемо обяснение дали при търсене на „къртицата“ в образователното министерство е ползвало трафични данни, защото ако такива са искани, предоставяни и ползвани, позволявам си да заключа, че това е в противоречие на законите и Конституцията.

Ето видеото, за което дължим благодарности на НОВА телевизия:

На колене!

„Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник… колеги, както за всеки един престъпник – както трябва. Долу на земята, на колене!

Това са думите с които зам.-главният прокурор Роман Василев осъществява ареста на бившия военен министър. Няма да коментираме дали е виновен или не. Това би трябвало да реши съдът.

Дали обаче полицията и прокуратурата не превишиха ли правомощията си? Дали не нарушиха по някакъв начин правата на арестувания? И кое, в крайна сметка, предизвиква одобрението на част от зрителите на показните телевизионни акции на МВР срещу заподозрени в извършване на едни или други престъпления?

Демонстрираната години наред недосегаемост на престъпниците и редицата очевидни, но ненаказани престъпления във вреда на цялото общество натовари напълно неоснователно полицията с очакване за възмездие, граничещо с изпреваща правосъдието мъст. От там идва и първосигнално одобрение на рейтинговите арести на заподозрени, показвани по медиите като част от сериал с различни имена на сериите: Наглите, Лапачите и какви ли още не. Цялата гротеска кулминира в показното задържане на бившия министър Цонев, при което действията на прокурора стигнаха до измерения, граничещи с гавра, тъй като поведението на заподозрения с нищо не предполагаше унизителното за него и близките му отношение на ченгетата, както и тиражирането на тези кадри в медиите. Това бе гавра, която потъпка основния принцип, по който трябва да се води полицията при употреба на сила — ако това е абсолютно неизбежно за налагане на мярката за неотклонение. В този случай — арест. С това си действие прокуратурата и полицията направиха няколко напълно ненужни глупости: превишиха правомощията си, нарушиха правата на арестанта, развързвайки ръцете му да осъди държавата в Страсбург (защото дори и да накажат прокурора, това няма да е достатъчно, докато не се възмезди и потърпевшия). За сметка на това пък помогнаха за понататъшното профилиране на стила „Борисов“, както и на симпатизантите на охранителя-премиер, които, за огромно съжаление, са готови с лека ръка, кръвожадно очаквайки възмездие, да пренебрегнат принципите на демократичното правораздаване, налагайки ни силови и рискови методи.

Добавете към картинката и Закона за електртонните съобщения (скандалното задържане и достъп до трафични данни), промените в НПК (с които анонимен свидетел и СРС стават годни за присъда…) Почвате ли да се ориентирате в ситуацията?

Представете си какво би станало с всеки арестант, който e „абсолютен престъпник“ и с него „колегите“ полицаи се отнасят „както трябва“, сваляйки го „долу, на земята, на колене“, ако ги нямаше камерите?

Към всичко до тук добавете и почти абсолютният контрол на Борисов над законодателната и изпълнителната власт, както и очевидно полицейските му методи (припомнете си колко пъти той говори за себе си, че той арестува или, че е одобрил даден арест)…

А в Уикипедия за ХУНТА се казва следното: военна диктатура, установена в резултат на държавен преврат…

Междувременно разбрах, че зам.-прокурорът е предложен от етичната комисия за административно наказание. До тук добре. Да видим какъв ще бъде епилогът…

снимка: 24 часа

Ако набиеш ченге – лошо ти се пише!.. А, ако то те набие?..

„Който пипа полицай, двойно му се връща, това е неписано правило по цял свят…“

Така медийният премиер Борисов формулира намеренията си за законодателни инициативи за инкриминиране на посегателствата срещу полицаи. Да говори така той вероятно е провокиран и от побоя над полицай в Перник. Вчера, в късните новини по Канала адвокат Йонко Грозев спомена нещо, в смисъл, че наказанията за посегателства срещу полицай са сред най-тежките в момента. Преди два дни премина пореден полицейски протест, драматично гарниран с мишени от стрелбища, „украсяващи“ за по-изразително гърбовете на пушещи мъжаги с черни очила, които също искаха инкриминиране на нападенията срещу полицаи по време на служба. На протеста бе изразено и негодувание срещу присъдите над полицаите, осъдени за убийството на Чората.

Всичко това се случва на фона на репортажи за настроенията в Бургас, в защита на бивше ченге, застреляло Рижата. Стига се до там, че в своите коментари хората МАСОВО изразяват своето пълно недоверие в полицията и съдебната система да се справят с  бандитите и призовават към саморазправа с бандитите, като средство за борба с организираната престъпност.
Пишейки за това си спомням как преди няколко години бях арестуван и отведен в районното, защото… се прибирах към дома си, посред бял ден, носейки двете ми ЛИЧНИ тонколони, закупени законно поне 4-5 години по-рано. Подразнени от искането ми да се легитимират и мотивират проверката, на която ме подлагаха, без дори да приемат обясненията ми, че по закон не съм длъжен да пазя първичните счетоводни документи повече от 4 години (за да мога да докажа, че съм купил въпросната електроника), полицаите, извивайки ръцете ми и закопчавайки ме с белезници зад гърба, ме откараха онзи петъчен следобед в районното, с перспективата да прекарам там уикенда. Не ми бе позволено да се обадя на адвокат. Късмет имах, че жена ми наблюдаваше случващото се от прозореца. По това време, до колкото си спомням, медийният премиер бе изгряваща медийна звезда, подвизаващ се като главен секретар на МВР. С други думи, станах жертва на полицейски произвол и лека форма на насилие.
За мен, събитията, които споменавам по-горе показват поне следното:

  1. Полицията или не иска или не може да се справи с престъпността. Не искам да я победи изцяло. Това е невъзможно. Искам да я контролира и държи в нормални за европейска страна граници;
  2. Полицията е склонна да прояви неоснователно насилие спрямо граждани, които с нищо не нарушават законите;
  3. Въпреки, че е бил лице в лице с един от, както казват, най-отявлените бандити в Бургас, бившото ченге е надвишило, поне според това, което виждам и чувам по медиите, хипотезата за „състояние на самозащита“ и е застреляло от упор Рижата, провокирайки гражданите на града към, според тях, справедливото желание и одобрение на насилието, като средство за разправа с беззаконията, поставяйки този метод НАД върховенството на Закона.

 …Пак снощи, пак по Канала, коментирайки насилието от и над полицаи, репортерът на късните новини спомена с половин уста за „един общински съветник, който преби полицай в София.“

На фона на всичко това, ченгетата искат дори по-тежки от съществуващите вече наказания за посегателства срещу тях и протестират срещу  осъдителните присъди над полицаи, обвинени в убийство на бандити. Техен рупор е медийният премиер Борисов, назначил за свой министър въпросния общински съветник, който преби полицай…

Чудно защо, но този път симпатиите ми не са на страната на полицаите и не смятам за справедливо едностранно да се увеличи тежестта на престъпленията срещу тях, както и да се утежни наказанието, поне не докато не се направи нещо адекватно за предотвратяване на произвола и насилието на самите полицаи над гражданите. А това няма да стане със заплахи за „двойно връщане по неписано правило“ и предупреждения, че „лошо им се пише и все по-лошо ще става…“

снимки: Интернет и Булфото

Павлин Димитров изплю камъчето!

Днешният „Сеизмограф“ със Светла Петрова доказа, че МВР и гражданите говорят на различен език. МВР (и шефовете му) горовят различен език и от повечето политици, които приеха доста смислена корекция към Закона за електронните съобщения, даващ право на достъп на МВР до данните от трафика само при разследване на тежки престъпления и престъпления в Интернет.

Аргументът, който Миков и компания вадят вече трети ден е предполагаемо убийство, при което у жертвата е намерен мобилен телефон. Как да се се възползва МВР и да не проследи последните обаждания на жертвата, питат загрижено господата?..

За мен, като средно-статистически гражданин, който познава полицията до толкова, че да знае какви са правата му при евентуален полицейски произвол, не стана ясно:

1. какво общо има убийството с трафика в Интернет, за което толкова жалят хората на Миков?..
2. Какво пречи при на МВР при улики, сочещи участие в престъпление, което попада в хипотезите на конкретните разпоредби на Закона, да си свършат работата, да получат разрешение и да съберат необходимата информация?

Димитров (сега) и Миков (преди дни), в един глас, обясняваха колко сложна е процедурата при получаване на разрешение за проследяване при извършени тежки престъпления…

Очевидно, Отговорът на горните въпроси е ЛИПСАТА НА НЕОБХОДИМА АДМИНИСТРАЦИЯ, която да е в състояние незабавно да авторизира действията на МВР 24х7х356, както това става по филмите… 😉

Без да иска, Ген. ком-а на МВР, Павлин Димитров, индиректно изплю камъчето: Не Законът, а липсата на администрация, или по-скоро липсата на работеща такава, е пречката пред МВР, да събира данни за Интернет трафика и телефонните разговори на лица при съмнения за тежки престъпления или престъпления в Интернет…

Не е ясно само защо с такова ожесточение двамата се борят за безконтролен достъп на МВР до данните от трафика на гражданите в МВР?..

Какво още искате, гусин Миков?..

Учудващо за мен, Парламентът не прие промените в Закона за електронните съобщения така, както му се искаше на Миков. Първоначалната версия на промените, която бранеха с всички сили активисти на БСП и подчинените на министъра на МВР, бе доста стряскаща! Най-общо казано, искаше се почти тотална свобода и пълен достъп на МВР до данните на Интернет доставчиците за трафика на техните клиенти. Приетите от Парламента промени разрешават на службите да събират данни за телефонния и Интернет трафик само при съмнения и за предотвратяване на тежки престъпления и престъпления по Интернет.

Как реагираха Меверето и Миков?

На сайта на МВР излезе официално становище, озаглавено: „МВР ще бъде силно затруднено да разкрива престъпления по горещи следи“… В писмото се казва: „С изменията на чл. 251 от Закона за електронните съобщения, приети днес от Народното събрание, данните, събирани от операторите и Интернет-доставчиците ще могат да се използват само за разкриване на тежки престъпления и престъпления по Интернет. Това означава, че извън кръга на престъпленията, за които тези данни могат да се използват, остават модерните напоследък телефонни измами, издирването на избягали затворници, склоняване към проституция, разпространяването на порнографски материали, в това число и по интернет и др.“

Не е ясно как и защо написалите тези редове служители на МВР изваждат „телефонните измами, издирването на избягали затворници, склоняване към проституция, разпространяването на порнографски материали, в това число и по интернет и др.“ от случите, при които Законът позволява подобни данни да се събират за „разкриване на тежки престъпления и престъпления по Интернет“… Нека те отговорят! И Миков!

Миков не се задоволи с това зле скалъпено написано писмо, ами стигна по-далече: „МВР е блокирано, страх ме е да си помисля, че някакви лични мотиви могат да се намесят в един такъв въпрос.“ Оказва се, че да гарантираш личната неприкосновенност на гражданите срещу произволно слухтене на службите е „личен мотив“… При липсата на възможност за безразборно следене на гражданите в Инетрнет, министърът на вътрешните работи Михаил Миков се оплака (цитиран от Медиапул) , че „ведомството му е останало „без ръце“ след приетите преди ден промени в Закона за електронните съобщения“. Даже, в цитираният от мен източник, той обяснява как спазването на законната процедура е пречка пред органите на МВР. Споменава се бегло, че министърът може да издаде 24 часова заповед за следене…

Ако съберем две и две, неизбежно ще получим, че МВР има всички необходими регулиращи механизми за да си върши работата при тежки престъпления или престъпления в глобалната мрежа.

Какво тогава му пречи на Миков?

Безспорен обаче остава фактът, че Парламентът разреши на службите да събират данни за телефонния и Интернет трафик в случаи на тежки престъпления или престъпления в глобалната мрежа…

Източници: Сайт на МВР, Медиапул

"Професионализмът" на МВР и неговите шефове.

Вчера се разигра поредния фарс. И този път услужливи медии се хванаха на хорото. Почти два часа бяхме свидетели на събитие, което беше охарактеризирано като „похищение“ на автобус от човек, който е известен в Интернет средите с крайните си, изключително нетолерантни и груби коментари.

За мен бе странно, как от лична драма, свързана с „помятане“ на неговата приятелка, нещата преминаха през „опит за убийство“ на същата, но кулминираха в самореклама на Атила пред Миролюба Бенатова по БТВ, когато той, в момента, в който го арестуваха, викаше: „Аз съм Атила от Интернет форумите“ или нещо подобно.

Освен това, много странно ми беше защо, вместо да има добре обучени и яки момчета с маски, го арестуваха двама квартални от патрулката, на пределна за полицаи възраст и с физически данни доста неприемливи за полицаи.

Странен бе за мен и крайният непрофесионализъм да допуснат журналистката толкова близо до арестанта, още докато го закопчаваха, без никой да провери чантата, която той остави на 2-3 метра преди да се предаде. При условие, че преди това той беше заплашвал с бомба.

Най-странно обаче е това, че цялата тази драма, преминала в пародия, се разигра само няколко дни след като се зашумя против подслушването в Интернет. И хоп! Изкача Атила, който сипе расистки и други заплахи в Интернет, отвлича автобус с 39 души и се предава, крещейки пред камерите: „Аз съм АТИЛА от Интернет форумите!..“

Г-н Миков, след като свидетелите почнаха да измират на път към и от разпит, след побоя над протестиращите, след съпротивата на Интернет общността срещу опитите Ви да прокарате законодателна промяна в полза на тотално подслушване в Интернет, подобен фарс, разиграл се вчера в медиите, изглежда, меко казано, СЪМНИТЕЛНО и съшит с бели конци. Не мислите ли?

Още нещо за интернет-подслушването…

Вчера с голямо отвращение изслушах как някакъв депутат от БСП, забравих му името, ни обясняваше как няма нищо лошо, даже е добре, че ще се приеме закон, който дава право на почти безконтролно следене на потребителите в Интернет. Негови опоненти бяха един адвокат (също депутат) и представител на „Електронна граница„. Разговорът беше интересен и информативен за мен.

Опонентите на идеята за безконтролно подслушване в Интернет изложиха много солидни аргументи защо подобен закон не трябва да бъде приет. Дадоха пример и с Швеция, която е отказала да приложи въпросната евро-директива, препоръчваща подобен акт. Обясниха много разумно на инатливия господин, че трябва да има регулиращ механизъм, за да не може просто ей така МВР, ДАНС или който и да е, да реши и да следи всеки, който си поиска в Интернет. Обясниха му, също така, че самата директива е с неясно бъдеще.

Аргументите, който въпросния господин имаше, в защита на това, че подобен контрол и следене в Инетрнет са наложителни, бяха смешни: Не трябва да сме черногледи! Под-законовият документ (правилникът за приложение на закона), който МВР (разбирай лицето Миков) ще напише, ще бъде ИДЕАЛЕН! И няма да допусне произвол и нарушаване на лични права! Няма! Всичко ЩЕ БЪДЕ ОК. Как може да се съмняваме и защо сме толкова черногледи, да си мислим, по подразбиране, че тази промяна в закона ще бъде използвана с лошо от МВР? Как не ни е срам да си мислим така!?. И, в същност, нищо толкова лично нямало да се събира… То, много повече лични данни можело да се съберат по входовете, където се въргаляли писма от мобилните оператори, в които пишело кой с кого разговаря…

Цинизмът и полицейщината на управляващата върхушка нямат край!