След изборите – България е пред нов избор

Подписване на Будапещенския мемурандум за целостта на Украйна

Няма логично обяснение защо Борисов обвърза победата на Цецка Цачева с оставката си като премиер. Има различни отговори, като всичките граничат с ирационалното. Един от тях е, че министър-председателят на България е бил в състояние, при което речевият импулс изпреварва мисловния и той просто е отделил пред камерите и микрофоните различни членоразделни звуци, без да осмисля тяхното съдържание и без да е в състояние да понесе отговорността за последствията от казаното. Президентските избори поставиха кариерата му на политик на карта.

Самият Борисов каза, че всички останали възможни кандидати са “по-важни на постовете, които заемат”. Лидерът на ГЕРБ дори обясни, че има кандидат, който би “спечелил изборите още на първи тур” – кметът на София Йорданка Фандъкова. За капак, Борисов заяви, че ако напускане премиерския пост “той би предал доверието на симпатизантите на партията”. Категоричната му заявка бе, че собственото му “политическо дълголетие е силата на ГЕРБ”. Очевидно, оцеляването във властта е въпрос на “политическо дълголетие”.

Тоест, единственият, излишен на поста си бе Цецка Цачева. Борисов бе готов да я отстрани с лекота от парламента и да я инсталира на “Дондуков” №2. Посланието му бе: “издигам най-слабия кандидат, в чийто успех се съмнявам”.

Борисов не само издигна най-неизбираемия кандидат, сред всички възможности, обсъждани в медиите. Той допусна, съзнателно или не, втора непростима стратегическа грешка, обвързвайки собствения си мандат и кариера с компромисната кандидатура на Цачева. Кандидатът на ГЕРБ се изправи срещу изключително умело подбрания кандидат на левицата. Радев е личност, която щеше да получи симпатиите и на разколебаната дясноцентристка периферия, носейки романтичния ореол на “натовския генерал”. Пилотът от ВВС имаше потенциала да привлече гласовете на неопределения по оста изток-запад, ЕС и САЩ – Русия електорат. Той бе приемлив и за твърдото, покорно на прокремълската евразийска доктрина и на радикално левите идеи ядро. В самото начало на своята предизборна кампания Радев зае точно такава равноотдалечена и безлична подкрепа. В свое интервю за Петър Волгин по БНР от 21 септември Радев определи България като “лоялен член на ЕС и НАТО”, която не трябва да води “войнстваща политика към други държави”. Отношенията ни, според новоизбрания президент, “трябва да са на ясна, здрава, прагматична основа, водени икономически и търговски интереси”.

Нека си припомним същността на санкциите срещу Русия. Те са приети “по отношение на анексията на Крим” и включват ембарго на оръжия и свързани материали; ембарго на стоки с двойна употреба и технологии, които са предназначени за военна употреба или за краен военен потребител; забрана за внос на оръжия и свързани материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани с оръжия и военни материали; забрана за предоставянето на определени услуги, свързани със стоки и технологии с двойна употреба; забрана на поръчки от Русия на оръжия и свързани материали и контрол върху износа на оборудване за дълбоководен добив на горива и такива, от арктическия шелф. очевидно целта им е свързана с противодействие на военната агресия на Русия в Украйна – факт, за който все по-активно ще се говори в Международния наказателен съд в Хага и ООН.

Те касаят основно, ако не единствено няколко десетки физически лица (около 150) и фирми (около 40), които са свързани с президента Путин и съставляват това, което “Таймс” описва като “руските олигарси, бизнесмените и чиновниците от обкръжението на Путин”. Освен това, те засягат пет големи държавни руски банки; три големи руски енергийни компании и три големи руски отбранителни компании.

Очевидно е, че фокусът е върху военните действия на Руската федерация срещу суверенна Украйна и анексията н украински територии от страна на Русия. Резултат от тях има – руският бизнес се нуждае от външно кредитиране, за да расте и инвестира. Фактът, че че около 90 процента от руския външен дълг е собственост на корпорации, води до безпрецедентно отслабване на инвестиционните позиции на руския едър бизнес.

В същото предизборно интервю за Волгин, кандидатът Радев беше категоричен:

“Категорично България трябва да настоява за отмяна на санкциите. Те вредят еднакво и на Русия, и на ЕС, съответно и на нас, като член на ЕС. Вредите ги виждаме… Вредите от санкциите ги виждаме…”

Това е тезата на прокремълската левица, възприета от новоизбрания президент Радев – санкциите да се разглеждат извън техния контекст като мерки, които са насочени срещу физически лица – олигарси, близки до властта в Русия и засягащи най-вече военния сектор и бизнеси, които са свързани с военната агресия на Кремъл в Украйна. В този контекст те имат смисъл, а евентуалните негативи за ЕС и всяка една страна от ЕС в частност имат съвсем друго измерение. Залогът за успеха или провала на санкциите минава през отговора на няколко важни въпроса.

Ако санкциите бъдат отменени, без да дадат резултат, това би било отстъпление, което премахва всякакви препятствия пред Русия да повтори Кримския сценарий, след Абхазия, Осетия и Крим, дори в Прибалтика.

Друг важен въпрос, касаещ вдигането на санкциите, е свързан с ангажимента на Украйна във връзка с разпоредбите на Заключителния акт на ОССЕ, Устава на ООН и на Договора за неразпространение на ядрено оръжие като държава-страна по Договора, непритежаваща ядрено оръжие. Русия, САЩ и Великобритания подписаха през 1994 г. Будапещенския меморандум, с който Русия обеща да пази териториалната цялост на Украйна. В замяна, Украйна се отказа от ядреното си оръжие. Нарушаването на териториалната цялост на страната, военната агресия и анексията на Крим повдигат въпроса за гаранциите към страните, поели ангажимент към неразпространението на ядреното оръжие.

След първия тур на президентските избори новоизбраният президент на България, вече спечелил радикалния ляв и прокремълски вот, видимо смекчи позицията си. В отговор на моя въпрос дали подкрепя членството на България в ЕС и НАТО с думите “Да, категорично”. А след втория тур се дистанцира от първоначалната си позиция, заявена през септември по БНР, казвайки:

„Политиката, свързана със санкциите срещу Русия, е работа на правителството, но това не значи, че президентът, който представлява страната, не може да бъде активен и да търси диалог по темата и с колегите си в Европа, и с Русия. В рамките на Европа има различни гласове. Но по този въпрос ще работя тясно с правителството и с моите колеги в ЕС“.

Радев не греши – членството ни в НАТО (и ЕС) е въпрос на партиен консенсус, който да формира необходимото политическо мнозинство. Присъединяването на България към НАТО беше сложен дипломатически процес, продължил 14 години, при който всяка важна стъпка е взета с решение на правителството и е ратифицирана от Народното събрание.

Смекчената му позиция обаче не трябва да се приема успокояващо. Това е просто част от стратегията на широкото електорално ветрило. Тази позиция следва да се приема като част от продължаващ във времето сценарий, чието първо действие приключи с избора на Румен Радев за пети президент на България.

Президентските избори не сложиха край на изминалия политически цикъл, а поставиха началото на нов избор. Вероятно, на най-същественият в най-новата история на България – оцеляването на страната като част от семейството на западните демокрации или рязък завой към евразийския проект на руския национализъм и експанзионизъм.

Текстът е писан за хартиеното издание на „Новини Лондон“

PDF  броят може да бъде свален от тук

Избори без избор, или още от същото

Текстът е писан за „Деловая столица“ и може да бъде прочетен на руски там.

Защо изборите в България не променят нищо

Още от същото, отново и отново…

Отношението на гражданите към политическата класа в България може да се охарактеризира така: искрено, безплатно, честно и добре обмислено недоверие. Българите се отнасят с недоверие към всички институции на властта, разядени от корупция. Точно с такива обществени нагласи страната навлезе в президентските избори. Парламентът се радва на 8% доверие, главният прокурор получава 10%, правителството има доверието на цели 16%, а президентът – 21%. Причините за недоверието са ясни вероятно на всеки, който е живял в постсъветското пространство – необезпокояван от закона лобизъм, олигаррхични и тяснопартийни интереси, далеч от реалността, в която живее огромното мнозинство от гражданите.

Сегашната предизборна кампания очерта още по-отчетливо сериозните вътрешнополитически проблеми, които разединеното българско общество е все по-неспособно да разреши. Общоприетото клише е, че България е страна в преход. Предполага се, че е преход от тоталитарното общество на комунистическия режим, към демократичните ценности на Обединена Европа. Всъщност България успешно премина през преходен период. Но преходът се оказа далеч от описваното. Показателно за посоката между другото е това, че независимо от членството на страната в ЕС и НАТО и независимо от усилията да се изгради пазарна икономика, в България има много малко свободни и независими медии.

Страната премина през трансформация на политическия монопол на властта на комунистическата партия към криминалния и олигархичен модел, при който основните обществени ресурси и политически технологии изцяло обслужват интересите на новосформираните олигархични кръгове. При този модел името на конкретната партия, консумираща в даден момент властта няма никакво значение. Криминалните зависимости, финансовите обвързаности между политикономическите кланове са толкова силни, че всяка съпротива или дори само идеята за провеждане на реални реформи е задушавана още в най-ранна фаза.

Още нещо, тясно свързано с предходното е това, че България – “шестнадесета република” на СССР, няма нито сили, нито желание да преодолее това състояние на нещата и покорно играе ролята, която Кремъл ѝ е отредил – ролята на Троянския кон на Русия в Евросъюза. В свое интервю за “Капитал” постоянният представител на Руската Федерация в ЕС Владимир Чижов без притеснение говори за това:

Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в доб­ра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора.

Уви, Чижов не се опита да обясни възможно ли е изобщо понятието “Троянски кон” да се изчисти от негативни конотации…

Русия влияе на политическите процеси в България основно икономически: корпоративно присъствие, преки инвестиции, търговски отношения, а така също и частна собственост и инвестиции, които съставляват не по-малко от 16.9% от БВП.

Инструменти на влиянието на Москва са проруските партии. В услуга на Кремъл са БСП, преди промените – БКП; АБВ – партията на бившия президент Първанов, известен с агентурното си име “Гоце” и с принадлежността си към Държавна сигурност (българското КГБ), а така също и много други партии и личности, обвързани в миналото с номенклатурата и апарата на НРБ. Мнозина уж проевропейски лидери са не по-малко склонни на носталгия към миналото и играят за Москва. Това важи както за сегашния премиер Борисов, така и за неговата партия ГЕРБ , която в момента е управляваща.

Напоследък това влияние става все по-силно благодарение на пропагандата през медиите. Немаловажна роля в това играят проруските сайтове, които фактически създават алтернативна реалност както чрез статиите, така и чрез анонимните коментари под тях.

Тази паралелна информационна реалност се мултиплицира от псевдоплурализма на фасадната демокрация. Използват се похвати, които трябва да са добре познати на аудиотирията в Украйна: черен пиар, клевети, реч на омразата и откровени лъжи. Един пример е неотдавнашната атака, на която бе подложен лидерът на дясната проевропейска партия ДСБ, чрез откровено хомофобски публикации, които нямат нищо общо с истината, обективността и професионализма. Като цяло, по заимстван от “големия брат” шаблон, българските медии описват активистите, неправителствения сектор, прозападните анализатори и коментатори като вредни за обществото “чуждестранни агенти”, хрантутници на американските фондове. Ако забравим за малко имената, рискуваме да се заблудим откъде ни облъчва “Първи канал” на Кисельов и къде започва коя да е от зависимите от политическата класа медии в България.

Политическият избор е сведен до досадното и безкрайно търсене на “по-малкото зло”.

Водещите кандидатпрезидентски двойки се различават най-вече в нюансите на своята проруска ориентация. Липсата на национална кауза и зависимостите от руските геополитически интереси вкарват малък нюанс в позициите им, основно по отношение на акцента – подкрепа за анексията на Крим, против санкциите срещу Русия, АЕЦ “Белене”, “Южен поток”, руското оръжейно лоби, контрабандата с оръжие и други.

Издигнатият от АБВ кандидат Ивайло Калфин и кандидатът на националистическата коалиция “Обединени патриоти” (представяща се за дясна, но включваща крайнолявата проруска партия на Волен Сидеров “Атака”) Красимир Каракачанов сякаш с общи опорни точки сравняваха анексията на Крим със ситуацията в Абхазия, Южна Осетия или Косово, а санкциите срещу Русия, според тях, вредят на Евросъюза.

Масово кандидатите за президент подкрепяха строежа на АЕЦ “Белене”, замразен под натиск от ЕС. Един от тях е бившият премиер Орешарски, който планираше възобновяване на проекта още през 2013 г., докато беше на поста. БСП, която е основен двигател на “далаверата”, издигна Румен Радев, а конкурентката му Цецка Цачева открито подкрепи проекта на референдума през 2013 г.

Много може да се пише по въпроса, но както вече стана дума, разликата между участниците, в т.ч. фаворитите за президентския пост, се свежда основно до нюансите в проруската им ориентация.

Един-единствен кандидат – Трайчо Трайков, заемаше открито и категорично проевропейска позиция и не подлагаше на съмнения членството на България в НАТО, но той бе издигнат от дясноцентристката коалиция “Реформаторски блок”, която е силно компрометирана в очите на българския избирател заради подкрепата си и участието си във властта. Самият Блок, чието обратно броене тече с пълна сила заради множеството вътрешни противоречия, стана източник на много вицове в България. Те са свързани с шизофренната позиция на коалицията, която с една своя част участва във властта, даже има свои министри, а с друга своя част се намира в опозиция на правителството. В резултат на това на пръв поглед нормалният им кандидат не успя да стигне до балотажа и се класира едва шести.

Един от най-известните български политически карикатуристи, Христо Комарницки, наскоро написа:

Режимът „Борисов“ няма нищо общо с евро-атлантическите ценности. По същество това е полу-мафиотско, полу-феодално управление, базирано на страх, рекет, корупция и беззаконие. Този волунтаристичен режим се крепи на крехките плещи на десетки, стотици хиляди унизени, страхливи,подли, алчни, корумпирани, робски душици. И некадърни. Това, че са се уредили на топла държавна служба, не ги прави „десни“. Нито мутренската далавера, в която са успели да се намърдат, може да се нарече „реформа“.

И това се отнася не само до сегашната управляваща коалиция, но и до всяка партия в България, която има шанс да вземе властта.

Като теглим чертата, всички избори са избори частично – по отношение на формата, но не и на съдържанието. Президентските избори не са изключение. Вторият тур демонстрира това пределно ясно. Изборът е между безлична бивша партийна секретарка на БКП, която е верен слуга на лидера Бойко Борисов в парламента и бившия шеф на ВВС, пилотът на “МиГ”, който стана известен с конфликта си с българския премиер, военния министър и българския парламент заради въздушната полиция на НАТО — също като в Телешоп.

Насладете се на красотата на играта! Натовски генерал, издигнат от пребоядисаните комунисти-антинатовци. Всъщност, точно като е забелязал Джузепе ди Лампедуза в единствения си роман – за да си остане постарому, всичко трябва да се промени. В крайна сметка, променя се само фасадата. Зад нея всички си остават същите. Остава впечатлението, че “селото” се строи по заветите на Светейшия княз Потьомкин.

Няма да е преувеличено, ако кажем, че страната я очаква формално продължение на реформите и неформален статус на 86-ти субект в състава на Руската Федерация, в смисъла на корупционните и олигархични зависимости. Упорито постоянство. Остава ни само да се уповаваме на висшите сили…

Бог да пази България!

Безсмислената предизборна кампания

Майката и бащата на нацията…

Голямо объркване настана. 

Едно квадратче за малко да свали кабинета при едни избори за институция, определяна от премиера като безсилна и неспособна да гарантира ориентацията на България като член на Европейския съюз и НАТО. Квадратчето е в бюлетината и съдържа възможността да гласувате срещу всички – опцията “Не подкрепям никого”. Отношението на лидера на управляващата партия, а и абсолютно неизбираемият извън ортодоксалните електорални среди негов кандидат, само засилва усещането, че кампанията е предопределена, безсмислена и предрешена. Кампания, в която конкретното име на този, който ще бъде избран е без значение. Думите, с които премиерът в типичен за него стил, урони престижа на президента, още преди да е избран, са показателни за отношението му към тази институция:

“…Освен това да се говорят глупости от типа, че президентската институция е гарант за европейското ни и атлантическо развитие, това здравият разум не може да го допусне. Имали сме години, когато президентската институция е правила точно обратното. Гарант за евроатлантическата ориентация на България е ГЕРБ и ние сме го доказали години наред… С какво може една президентска институция да изкълчи или да обърне направлението на държавата? Посланик ли може да назначи без решение на външния министър и на кабинета? Какво може? Въоръжените сили да тръгнат в друга посока? Или да не усвояваме европейски фондове и да не строиме всеки ден?..”

Каза ги пред журналисти и ги публикува в YouTube канала си на на 21 май тази година. Това е част от отношението на лидера на най-голямата засега политическа партия, което пряко рефлектира върху качеството на предизборния дебат. Борисов в прав текст се опитва да обезличи, обезсили и обезсмисли президентската институция.

Вторият удар върху качеството на предизборния дебат, а от там и върху възможността да изберем най-подходящия за “Дондуков” №2, е ударът върху идеята за предизборното състезание като основа на информирания избор. В същото видео от месец май премиерът и лидер на ГЕРБ казва:

“От уважение към вас спрях да говоря. Аз за президентски избори много ясно съм казал, че след юни, юли… нататъка ще говорим. Те ме принуждават всеки ден да говоря на тема, която не е на дневен ред…”

Не е на дневен ред, твърди той и няма сила в света, която да накара твърдия му електорат да се замисли и да вникне в смисъла на това, кандидатът за държавен глава да бъде представен на избирателите си достатъчно добре, за да направят информиран избор. Две са посланията му: президентът е безсилна институция и няма никакъв смисъл от кампании, в които да се опитаме да подредим кандидатите по качества и способности, в резултат на което един от тях да стане петият президент на България. Подозирам, че ако за Борисов няма значение дали Митьо Пищова, Радо Шишарката или Цецка Цачева е президент, има поне още 5 милиона граждани, на които, за разлика от него, им пука. Има поне още 5 милиона граждани, които вярват, че президентът може с позициите си да подкрепя и работи за евроатлантическа ориентация на България.

Ще опростя още повече – ако личността на президента не е важна, ако институцията е безсилна и ако всичко зависи само и единствено от партията на премиера, защо тогава ГЕРБ изобщо издигнаха кандидат за президент? Защо не ни спестиха обясненията, че “всички сме били БКП”. Защо издига кандидатура, която счита, че човешките права са второстепенни, както твърди Цачева:

“Подкрепям действията на институциите, защото преди всичко е националният интерес, а не правата на човека…”

Тези думи са силно притеснителни, защото националният интерес е приравнен с “интереса” на институциите, а тяхната дейност е функция на предлаганите от партиите политики. Тоест, логиката на издигнатия от Борисов кандидат е, че политическите интереси на мнозинството са над индивидуалните права на човека и гражданските свободи – а това е типичен болшевизъм. Логиката на подмяна на обществения интерес с обслужване на интереса на партийните върхушки фактически отклонява България от нейната евроатлантическа ориентация и я отдалечава от това, което една правова държава трябва да бъде. Тази логика защитава интересите на системните партии, а резултатът от това разбиране води до изграждането на паралелна репресивна инфраструктура, която преодолява правовата държава във вреда на гражданските права и свободи.

Всичко това, а то далеч не е всичко, доказва абсолютната необходимост от адекватни предизборни дебати, които да докажат смисъла на демокрацията като състезание на идеи. Водеща политическа сила – партия ГЕРБ се отказа от задължението си да комуникира политическите си идеи преди изборите. Най-вероятно обаче ще се наложи да преживеем тяхната реализацията.

Нуждата от предизборен политически дебат или по-скоро липсата му се предпоставя и от медийната среда, която отдавна е отстъпила от ролята си на “куче-пазач” на демократичните ценности. Освен затихващите функции на свободата на словото у нас, сериозен проблем е икономическата зависимост на значителната част от медиите от съмнителни от законова гледна точка финансови схеми. Излишно е да припомням фалита на “банката на мафията”, наричана от политиците и “банка на политбюро”, която дори абсолютно неадекватният главен прокурор нарече “бижу под стъклен похлупак”. Бърз преглед на публикациите по темата ще ни припомни многомилионните кредити, преминали през фирми-пощенски кутии, които са потънали в доказали своята несъстоятелност медии…

Към финансовото извращаване на средствата за масова информация, което ги превръща в обикновени дезинформатори и пропагандни инструменти, можем да добавим и предизборните “платени формати”. За тях фактически плаща данъкоплатецът. Те създават буферна зона на комфорт между кандидатите и лидерите на системните партии и обществото при всеки случай, в който то се опита да защити собствения си интерес срещу олигархичните или чисто криминални интереси на партийните котерии.

Реалният политически дебат, особено в предизборна обстановка, позволява на избирателите да опознаят кандидатите и да изберат най-подходящия за техните политически възгледи. Реалният, извън буферната зона на комфорт, контакт с политическите представители със сигурност намалява щетите от критично ниското доверие в консенсуса между политическите елити у нас. Недоверието в политическата система и неспособността на беззъбата ни правосъдна система да озапти криминалните финансови щения на олигархията, оплела политическото общество в мрежите на икономическите си интереси, отвращава гражданите и засилва тяхното неодобрение.

Разбирането, че “всички са маскари” има своята рационална основа. Стигне ли се до избори, хората, които мислят така, просто отиват “за гъби”. Това не се харесва на политическите елити, защото ниската представителност ги делегитимира. Наложи им се да измислят “задължителното гласуване”, опитвайки се изкуствено да засилят интереса към изборите. Спорът около правото да гласуваме и опитът то да ни бъде вменено като задължение, “роди” идеята за легитимния вот “срещу всички”. Това е опцията “Не подкрепям никого”.

Съществува съществена разлика между “ходенето за гъби” и възможността да гласуваш срещу всички, избирайки тази опция. Ходенето за гъби изглежда по-близо до това, да напишеш послание на бюлетината или да я украсиш с фалически символ, ако бъдеш “принуден” по закон да гласуваш. Квадратчето “Не подкрепям никого” е малко по-различно. То изразява желанието за участие в политическия процес, но и липсата на адекватно представителство в средите на политическите елити на системните партии.

Коментарите за въпросното квадратче “срещу всички” включват и съмнения, че гласуването с “Не подкрепям никого” има скрит, таен мотив – да засили шансовете на водещия кандидат, “преливайки” протестните гласове към него. Това съмнение е основано на хипотетични математически абстракции, при които достатъчно голям процент от гражданите гласуват с “Не подкрепям никого”. При сегашната уредба, която е в процес на експресни промени при извънредни заседания на Народното събрание, процентът гласували с тази опция, необходим да направи например Цачева президент на първи тур е около 40%. Предвижданията са, че тя ще получи около 30% от гласовете на 6 ноември, а Радев се движи около 22% за първия тур. За да сработи хипотезата, при която Цачева или Радев печелят на първи тур, гласувалите с “Не подкрепям никого” трябва да са повече от 40%, което е просто невъзможно по ред социологически причини. Да не говорим, че парламентът най-вероятно ще промени Изборния кодекс така, че гласовете “срещу всички” да се броят. Дори да е имало такъв замисъл – хипотезата е невъзможна, извън романите на нобеловите лауреати…

Ако предлаганите от трима депутати от Реформаторския блог промени оцелеят и на второ четене – хипотезата за скрита помощ отпада изцяло, запазвайки тяснопартийната електорална подкрепа в реалните ѝ стойности.

Връщайки към основната тема, да обобщим – смисълът на предизборните кампании е в това, избирателите да се запознаят с кандидатите за изборната позиция, да добият представа за техните компетенции и политически възгледи и да научат повече за визията им, ако бъдат избрани на дадения пост.

Упоритото нахалство, с което политическите елити на системните партии пренебрегват избирателите си още на първия ден, след обявяване на изборните резултати, води до задълбочаване на кризата с доверието в институциите, увеличава огромния процент негласуващи, които предпочитат да “берат гъби” в изборния ден и, видимо от социологическите прогнози, е на път да създаде трета група – групата на “бялата бюлетина”, на “протестния вот”, “срещу всички” или просто казано – на тези, които ще гласуват с “Не подкрепям никого”.

Предстоящите избори най-вероятно няма да променят нищо съществено. Ще преживеем срама от петия президент, защото той неминуемо ще е срамен. Дясното ще се обезличи още повече, на фона на все по-голямата идейна и функционална близост между БСП, ГЕРБ и ДПС. Самопровъзгласилите се за патриоти ще се прегърнат по средата, между Льо Пен, Фараж и Дугин, добутвайки се взаимно до следващия парламент.

Големият губещ ще остане дясното с все по-малкото политическо представителство и все по-силно асимилирано от популизма, меркантилизма и политическия “сървайвър” опортюнизъм.

Текстът не е оптимистичен, но аз съм песимист за идните години…

Текстът е писан за хартиеното издание на Новини Лондон 

и може да бъде свалено в PDF формат тук

Руснаците: Ще купим България цялата, вече изкупихме 1/2 от Черноморието и други новини…

Разнасяхме едни пари с куфари…

Вчера нямаше много новини. Една бомба гръмна в Ню Йорк и рани 29 души. Полицията откри тенджера под налягане, със стърчащи от нея жици, само на няколко преки встрани, а у нас – суша. Даже Борисов май не написа нищо съществено в профила си, освен, че публикува 2-3 снимки, на които конкурира Веско Маринов по потене. Жега е, разбираемо е! А и той нито е първа младост, нито е да кажеш някой спортист. Нищо, че рита мачлета. Там съдиите са наблизо да помагат. Свирят дузпа, докато вкара…

По-интересно беше интервюто на Татяна Дончева. Първо, не съм съвсем сигурен дали тя е кандидатът или покойният Илия Павлов, но разбрах, че жената истински му се възхищава. По едно време я чух да казва, че Илия Павлов никога не я бил карал да носи подкупи или да плаши някого… Тук съм леко раздвоен. Възможно е госпожата да е права за себе си. Но от друга страна – тя казва, че му била единия от адвокатите. Да ги каже кои са другите, че да ги питаме и тях, че така не е съвсем сигурно, дали друг не е носил и заплашвал. Не ли?

Друго беше интересно в думите на Дончева. Умилително разказа, как спасила едни църковни пари в куфари. Не тя, Илийката. Обаче тя разбрала, че държавата ще запорира имотите на БПЦ заради разкола и се втурнала да търси банка, дето държавата не може да я пипне. Помогнал пак Илийката Павлов. Лично гарантирал, че няма да даде парите. Но по-впечатляващо е друго! Как Дончева научила. Отишъл при нея съдията по делото – председателят на Софийски градски и ѝ казал. Предупредил я, сиреч… И така се стигнало до куфарите с парите и тя организирала „трансфера“ към „чиста“ банка. Неофит, патриархът и покойният Натанаил ги разнасяли. Сега, тук има няколко интересни момента. Първо, какъв е този формат – съдия, отива при адвокат да го предупреди, че ще наложи запор върху имуществото на клиента му, за да може въпросният да се скатае. Второ, Не съм съвсем сигурен, че в правилника на адвокатурата влиза задължението да организират прехвърляне на пари към банка, която няма да спази съдебно решение за запор. Не знам… Може през 1992-ра правилата да са били по-различни. И законите. А може и да е минала абсолютната давност от тогава по закон. Но не съм съвсем сигурен, че е минала моралната давност. А Дончева иска да става президентка…

Ако пак планира да разнася пари в куфари към „чисти“ банки, които няма да изпълняват съдебни решения за запор – по-добре да се запише в ГЕРБ или ДПС, или в някоя пътно-строителна фирма. И те имат нужда от такива адвокати, зер не?…

Други новини не ми направиха впечатление. Последната е руска. Те са не по-малки идиоти от нас. Вместо да помолят Путин да назначи служебно Думата, те харчат пари за избори. И ние така – още от кметските избори в София преди време. Хубаво Борисов каза да не харчим пари и да назначи служебен кмет, ама ние не, та не! И на президентските е така. Той, човекът затова си трае до последно и не казва кой е ще е служебен президент, като не го послушахте лани…

Та, руснаците си избират Дума. Единият от кандидатите заяви пред БНТ намеренията на официална Русия, след като Путин отново спечели изборите. Тук му е мястото да спомена, че Путин е голям любимец на народа си. Като нашия Бойко Борисов е и винаги ги бие на избори. Спорно е кой е по-любим на народа си – Путин или Борисов, но съдейки по социологията, Путин е далеч по-голям фаворит. Или се е научил да прави избори по-добре. Цецоу, гледай, бе! Виж как се прави:

А като стана дума за Русия, ето какво казва един кандидат депутат от „Единна Русия“, дето е и бивш журналист. Това, че е бивш журналист, би трябвало да означава, че знае цената и силата на думите. И може би точно затова е важно да го чуете. Казва, че „вече са купили 1/2 от Черноморието, а като спечелят изборите ще купят цяла България“… Не се съмнявам, че е така! Путин има богати приятели! Вижте братя Ротенберг. И те са само част от всички. Путин обича и музика. Един негов личен приятел челист, помните колко милиарда беше спестил от класическа музика, нали? Свирил, свирил и спестил 2 милиарда долара!

Дай, боже, всеки му!..

Но сега думата ми е за България. Пьотр Толстой (във видеото по-долу), като го питали дали ще са по-добри с нас, намекнал, че ще трябва да слушкаме. Но го каза малко по-иначе. В българския фолклор лафът е „ако слушаш, ще ти го купя…“ Това е един от начините да вразумиш някое дете. Другият някои модерни родители го отричат, защото предполага частична употреба на сила и принуда. Не казваме, че го одобряваме, но по разкази на очевидци, често този метод е по-ефективен…

С Русия сега сме на фаза „слушайте, защото ще ви изкупим…“ И не се съмнявайте, че могат да го направят. Имат си достатъчно полезни идиоти в страната. Подкрепят всичко – от Големия шлем, до Евраазийския съюз.

Тук неминуемо трябва да направим историческа ретроспекция. Досега българското непослушание се е наказвало от руснаците с бой. Само един път не са успели – през 1916 г. АБВ по този повод си обраха венците от паметника на ген. Иван Колев. А кой беше шеф на АБВ? Гоце, с Големия шлем. Той е един от най-големите радетели за това, Русия да си купи цяла България, не само 1/2 от Черноморието. Ако бяхме президентска република, за два мандата сигурно щеше да е успял… На АБВ не им харесал надписът на паметника:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят руснаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България“.

Ама, наистина!.. Какво търсят? Но това е друга тема. Сега казвам, че с много малко изключения, непослушанието ни руснаците са го наказвали по другия начин. Така се е случило и с нас по време на освобождаващата окупация през 1944-та.

Тук обаче влизаме в мътни води. Оня ден Мустака от Сърбия каза, че два клана управляват в България. На Борисов и на Пеевски. От думите му излиза, че голяма част от нещата, дето стават за продан, вече са изкупени от тях. Тоест, руснаците или ще трябва да ги изкупят от тях, или просто досегашните сделки са с номинален собственик от Кремъл. Тук нещата стават още по-деликатни, защото идат избори за президент. Досега почти всички кандидати, както вече писах, се различават само по това, колко близко виждат България до Русия. Останалите са две групи – такива, които са в рамките на социологическата грешка и такива, които отиват на изборите с мисълта как ще се котира подкрепата им на балотажа, където ще идат двамата, които ни виждат най-близко до Русия.

Ситуацията, както я описва Пьотр Толстой, си е напълно реалистична… Вижте сами:

Ей затова ви казвам, че опцията „Не Подкрепям Никого“ може да се окаже много перспективна. По следната причина. Ако се окаже, че партията НПН е най-голяма, Скоро ще им се наложи да се съобразяват с нея. На всички.

160 милиона, предизборна стабилност и други новини…

Любов ли бе, да я опишеш…

Стабилността отиде на кино, образно казано!

Цикълът се затвори! През февруари 2013 г., когато Борисов театрално хвърли оставка, пред парламента имаше прасета в негова подкрепа. Истински, живи, розови, квичащи и смърдящи прасета в камион. Тогава предстояха извънредни избори. Сега Борисов плаши с предсрочни избори. Злите езици говорят, че ДПС яко са го стиснали за номинацията и настояват за своя човек. Още по-злите езици говорят, че това е говорещата с гласчето на Мини Маус Маргарита Попова. Дали тя е удобна на ДПС не знам, но аз на злите езици не вярвам. Аз вярвам на звездите. А звездите така подредиха нещата, че днес цял камион с прасета се търкулна и пак предстоят избори. Тоест, символиката в цялата тази работа е, че на Бойко му пада стабилността. А това, че хора спирали колите и ги товарили с прасета и кой на къде му зърнат очите – това е друг символ на управлението на Борисов. Кражби и пътища.

Замириса на предсрочни избори от всякъде!

Бойко не е вчерашен обаче! Днешните му политически умения са закърмени във времената на бухалковото застраховане. Тогава му викаха рекет, защото не разбираха от бизнес. Същността беше, че ако искаш да не ти оберат или подпаля дюкяна, трябваше да си платиш или на охранител, или на застраховател. Горе-долу от това време е и охранителният бизнес на Боросов. Сигурен съм, че ги разбира той тези работи със застраховките и охраната! Иначе нямаше да постигне такива успехи в Братислава. Кой охранител може да се похвали, че е издействал 160 милиона? Никой! А Борисов успя! Къде с блага дума, къде с ултиматум, успя да получи от Европа 160 милиона, за да я пази. Едно време ни пазеха от мутрите, които ни тероризираха, сега ни пазят от терористите. А някои даже казаха, че ще пази Европа на прилична тарифа.

Тоест и европейците са на далавера.

Третата новина е, че свалили предаването на Кулезич. Тъкмо щяла да коментира интервюто на Мустака, онова, дето вика, че в България имало два клана – на Борисов и на Пееевски и СЕМ дръпнали шалтера на цялата телевизия. Тук, признавам си, не съм единодушен със себе си! От една страна, злите езици говорят, че Борисов бил бесен на Мустака за всичките тия приказки, дето ги изприказва, та затуй паднало предаването, а от друга страна – Кулезич била подкрепяла в първото правителство на Борисов. Защо им е да го свалят?.. Кулезич била подкрепила „битката на Борисов с организираната престъпност“, край на цитата. Това как ви звучи? На мен – като на филм на Лукас, в който силата е с нас. Или това, че подкрепяла борбата с корупцията и строежа на магистрали… Момент! Аз ли нещо не разбирам? Все съм си мислил, че корупцията е тясно свързана с изразходване на средства по пътно строителство… Да ви припомня ли чии фирми щяха да приберат един милиард лева от строеж на магистрали, по цени, сравними със строеж на аутобан в Алпите? Тоест, какво точно е подкрепяла Кулезич? А, да! Забравих! Каза, че подкрепяла и Цветанов. Когато Цецо прочете онези СРС-та от трибуната в парламента, сигурно също го подкрепяше,  че не си спомням. А най-вече заслужаваше подкрепа, когато му завиждаха за апаретаментите. Добре, че НАП го подкрепи, а шефът му, след подкрепата, стана депутат от ГЕРБ…

Поне според публичната информация, лицензът на ТВ7 е отнет по простата причина, че телевизията спряла да действа като телевизия и въртяла стари предавания на запис, оставяйки почти без служители и ново съдържание. А Кулезич просто е била на подходящото място, за да получи чудесна възможност за пиар примерно, премествайки се в друга телевизия или публикувайки записите си в YouTube. Свиквайте! YouTube се оформя като редовна алтернативна медия. От много време насам. Вече не знам уважаваща себе си телевизия, която да не стриймва на живо в YouTube. Защо не и Кулезич?..

Та, Кулезич просто попада в сложно съчетание от обстоятелства, които създават поредния подходящ „моментум“ за госпожата. А тя очевидно умее да използва моментите. Иначе, за ТВ7 просто не трябва да се изненадвате! Употребена, ограбена и изоставена. За мен въпросът е в това, кога ще спрат и АЛФА, а не защо спря ТВ7… Не е първата, няма да е последната медия-мокра кърпичка, която ще се спомине, след като стане излишна на създалите и употребилите я.

И последно по въпроса: не ми пробутвайте свободата на словото. Тук не става дума за това. Медиите спазват правила и журналистически стандарти. Рупорите, създадени с политическа цел, през които се препират милиони за пропаганда, не са медии. Те са предприятия със срок на годност. Като им изтече срокът на годност, ги бракуват. Това не е цензура, това е амортизация. Пропагандна машина, която, като се износи – спира. 

Такива ми ти работи…

И каква излезе тя накрая? Както казва днес Ники Стайков, „най-консервативно казано, между двамата (Борисов и Василев) е имало поредица от неформални срещи за обсъждане на общи теми, за чието съдържание можем само да се догаждаме…“ А резултатът е минус 4 милиарда, една фалирала банка и един банкер в изгнание, който много, ама много ядосва премиера със спомените си пред медиите. Имаме едни избори, които, най-деликатно казано, се очертават като една долнопробна буфосинхронада, при която големият печелиш ще си останат ДПС, БСП и подконтролните им субекти, сред които е Борисов и неговата ГЕРБ… Зелените и Глас народен сключиха коалиционно споразумение, което очевидно има за основна цел да извади двете формации от зоната на социологическата грешка. Реформаторите тръгнаха на избори с идеята кого ще подкрепят на балотажа. Всички известни до този момент кандидати се различават помежду си само по отношение на това, колко по-близо до Кремъл искат да ни завлекат…

Новината за Митьо Пищова и подобни дори не ми се иска да коментирам. Той сам си го казал: „Ако трябва да съм честен, няма да гласувам за мен…“ Ако трябва да съм честен, Митьо Пищова е прав. Не само за себе си. За всички останали също не трябва да се гласува.

Какво остава?

„Не подкрепям никого“ – това остава. Подозирам, че законодателят не е допускал каква неприятна изненада може да се окаже този вариант в бюлетината, ако се излезе, че „не подкрепям никого“ е първа политическа сила в страната… Понеже са твърдо решени да закарат всички до урните, „не подкрепям никого“ може да се окаже удобен инструмент за съпротива.

Лична съпротива.

На крак, о, парии презрени или минава ли пътят на генерал Радев към президентството през Москва?

Маринов, Перата, Вълков

Какво е общото между Камен Попов (дето насини окото на Воленчо), Марин Маринов (дето посреща „Нощните вълци“, на снимката горе е вляво), Георги Близнаков (биячът от „Околовръстното“, дето получи орден от сепаратистите и терористите в Украйна, посрещач на „Нощните вълци“ – на снимката най-долу), Таско Ерменков, БСП, Пѐрата, със свинските опашки (на снимката горе е в центъра) и един натовски генерал, кандидат за президент?

Как какво?! Русия, Кремъл и Путин.

Не вярвате? Горната снимка е от събора на язовир „Копринка“. А долната, дето тъпчат знамето на Европейския съюз и НАТО е пак от там. Някой после ги изгорил, но, за съжаление, нямам снимка:

Диян Вълков

В демократична страна живеем! Всеки може да прави каквото си иска! Чух го Таско да казва, че не било добре да се горят знамена. Те били символи. Издавало слабост. Можело да се горят знамена на фашистите и други човеконенавистни идеологии… Като вземем предвид поведението на днешна Русия, това би могло да означава, че може да се горят руски знамена. А може и да означава, че имат предвид само комунистическите. То, каква е разликата между двете, в чисто исторически и логически план не е много ясно, щото залпът на Аврора, дето им кънти на мнозина в кратуните е бил именно там, а днешният мафиотско-приятелски капитализъм в Русия си е пряк продукт на службите и КПСС в СССР…

Но на мен думата ми е за натовския генерал, дето се цани за президент от левицата. Същата тая левица, дето „В един хубав ноемврийски ден на 1989 г. – фръц, Живков пада от власт. След няколко седмици и редица протести – фръц, партията вече не е комунистическа, а социалистическа, след което, фръц, и член 1 на Конституцията изчезва, премахнат от същите тези, които няколко месеца по-рано твърдят, че комунизмът е истина на последна инстанция…“ – цитирам дословно г-н Дьо Кабан… 

Тоест и у нас ситуацията е същата: руска, та чак съветска…

И същият този натовски генерал освен, че е обмислял номинацията, докато е бил действащ военен, сега се родее идеологически с руските фашисти, дето прокарват пан-славянски имперски амбиции… Съмнявате се, че са панславянски? Или, че са фашистки? Или, че са имперски?…

Не се съмнявайте! Този, на първата снимка вляво, е Марин Маринов. Беше един от хората, посрещнали и обгрижили путинските „Нощни вълци“ в България. А походът на глутницата на Путин бе под наслов „Славянско единство 2016“. 

Дали са фашистки? 

Може и да не са, щото Дучето  има малко по-различна идеология, но, че са националсоциалистически, няма никакво съмнение. И понеже се родеят с руските си идейни братя, нещата съвсем го докарват на един съвременен Коминтерн… От глутницата на Путин си го казват сами! Единството на славянските народи, както те го виждат, е в рамките на бившия Варшавски договор (за по-младите – има достатъчно написано по въпроса, даже в Уикипедия), на основата на СССР идеологията. 

Те затова веят знамена със сърп и чук. От онези, дето Ерменков разреши да ги горим. Та, тяхната, на всички тия, идеология означава единство, в рамките на бившия СССР и сателити. С тяхната символика, политически възгледи и технология. Плюс голяма доза православен религиозен шовинизъм. Ето ви една снимка. Част от батките на нея, около Камен Донев (в бяло, в центъра), може да ги видите по снимките на „Православна зора“ във Фейсбук. Там е интересно,  защото става дума и за сръбския национализъм. А той е съвсем наблизо и както се вижда се от снимките, е горещо подкрепян от родните интернационалсоциалисти. Както се казва, Nema krsta bez tri Prsta! Поинтересувайте се какво означава това, ако не знаете.

Православна зора

Стана ли ви страшно? Има защо. 

Та, като стана дума за кандидатпрезидента-генерал от НАТО… Той си е чисто московски, каквото и да ви разправят. На къса каишка от Москва, а захарчетата му ги дава Корнелия, ако слуша…

А за бонус ще ви кажа, че цветовете на знамето на панславизма са синьо, бяло и червено, хоризонтално подредени. А руското – бяло, синьо и червено, пак хоризонтално. На събитията на родните православни панслависти преобладава руското и много, много сърпове и чукове. 

Радев е точно техният кандидат…

Г. Близнаков посреща „Нощните вълци“ с брониран „невидим“ автомобил

Реформаторските проксита на Борисов

Много се надявах да не ми се наложи да пиша всичко това. Не за друго, а защото за десницата дългосрочно ще е по-добре и оздравяващо, ако се отърси сама от проклятието „ГЕРБ“.

Вече писах, че политическото амплоа на Борисов е немислимо, без гласната и негласна подкрепа и не малко систематично приложени усилия от страна на кръгове, свързани с криминалния преход. Основни сред тях бяха комунистическия елит и тайната полиция на режима, които динамично трансформираха политическия си монопол в тежки икономически обвързаности между публичност, власт, икономика и обществен ресурс.

Очевидно е, че интересите, направили възможна политическата кариера на Борисов, се разпростират чак до Москва. Единственият премиер, повторил своя мандат у нас напоследък, проявява колебливи, но устойчиви симпатии и благосклонност към Кремъл. Чувствата му се изразяват в по-скоро деликатния, с много условности и вратички за връщане, декларативен отказ от руските мафиотски геополитически енергийни проекти.

Подпомагана от подобни интереси, цялата му политическа кариера почива върху редица скандали, подсказващи пълна съпричастност към порочни обвързаности и зависимости между олигархични, политически и медийни интереси. Тези връзки станаха популярно известни като Модела КОЙ. Сред тях са сюжетите за „Двете каки“, „Ало, Ваньо“, „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“, „Д.П.“ (мутирал в „10“), „Ще викам, че съм пидал, да ме вземат за интелигентен“, „опраскването“ и култовия секс скандал „Симитли“, в който са включени и много милиони от обществени поръчки.

Това са само част от сценариите, които надзъртат издайнически зад образа на лидера на европейското развитие на България. Набедено за дясно, демократично и законово…

И тук стигаме до основния проблем – политическата идентичност на Реформаторския блок. Няма да коментирам нелепото им родство с партия, чийто лидер отказа да напусне БКП, без значение, дали е заради привилегиите при пенсиониране от редовете на МВР или от любов към комунистическия идеал… Партия, чийто лидер нееднократно реабилитира диктатора Живков с думите си. Партия, чийто лидер е произнесъл впечатляващата фраза: „Тодор Живков е колос в българската история и времето ще го оцени по достойнство…“

В началото на своя съвместен политически път Реформаторите обещаваха много неща. Кратък мандат. Велико народно събрание. Парламентарна комисия „Пеевски“. Разследване на Модела КОЙ. Щяхме да разберем кой източи КТБ. Щяхме да научим за корупцията по проектите „Белене“ и „Южен поток“…

Нищо! Всичко това отпадна. В името на Стабилността на управлението на ГЕРБ. Последните предизборни новини са, че РБ и ГЕРБ са се разбрали да довършат мандата. Нищо, че се заговори за предсрочни избори. Теоретично погледнато, Борисов има интерес и от тях. Парламентът ще се изчисти от всякаква реална опозиция и той ще може да царува в съдружие с псевдопатриоти и национално отговорни социалисти. Но така или иначе, официалната новина е, че РБ и Борисов след спешната среща са се споразумели да завършат мандата при условията на взаимна любов и разбирателство.

Това е фоновият шум, който звучи при обявяването на кандидата на реформаторите: Трайчо Трайков.

Логично е, когато една партия (или коалиция от партии в случая с РБ) не е съгласна с политиките на друг политически субект, да тръгне на избори самостоятелно. Такъв се предполага(ше), че е случаят с Реформаторския блок, на фона на очевидно раболепно отношение на Борисов към Анкара и Москва.

„Родилните мъки“, при които се стигна до кандидатурата на блока, преминаха под знака на ясната конфронтация с ГЕРБ. Някои от номинациите произлизаха от опозиционната част на блока и с исканията си дори всяха напрежение сред казионната част от РБ. При коалиционните преговори крайно опозиционните номинации отпаднаха. Стигна се до кандидатурата на Трайчо Трайков.

Той има няколко нелеки задачи. Едната от тях е да докаже, че ГЕРБ не играе на изборите с повече от един кандидат. Да разсее съмненията, че е удобният за Борисов човек, който има единствената задача да запази Блока жив, а на балотажа да прелее електорална кръв на ГЕРБ, по системата „болен здрав носи“.

С първото си кандидатпрезидентско интервю Трайков по-скоро не даде заявка да бъде твърд „на живот и смърт“ играч и каза: „С удоволствие ще дам подкрепата си за кандидат на ГЕРБ, освен ако нямам някакви големи резерви към човека, което не очаквам да стане…“

Целият политически генезис на партията на Борисов и на самия лидер на ГЕРБ не предполага колаборационизъм и съглашение от страна на истинска дясна, демократична формация, която се обявява за върховенство на Закона. Автентична десница не би могла да подкрепи кандидат, излъчен от партия, която си сътрудничи с диктаторски режими, нарушавайки човешки права и има двусмислено и опортюнистично отношение към враждебни за България геополитически стратегически планове, като енергийните проекти на Москва.

Кандидатът на десницата следва да е категоричен по отношение на това, че никога няма да даде подкрепата си за свой опонент, който няма ясна позиция по ключово важни въпроси, свързани с ориентацията на България – членството ни в НАТО и ЕС, с всички произтичащи от това политически задължения и следствия.

До този момент ГЕРБ нямат сред водещите си кандидати такъв играч. По всичко личи, че те търсят кандидат, който да има по-скоро само и единствено физиологични и естетически различия с този, на левицата.

Ако Трайков не промени риториката си, вместо да спаси Реформаторския блок от смърт, ще стане причина за кончината му. Това е така, защото той ще постави Блока в ролята на прокси, което просто има за цел да събере гласовете на твърдия десен електорат преди „решителния“ втори тур на левите проруски кандидати на БСП и функцията ѝ ГЕРБ.

Вярвам, че Трайчо Трайков и екипа му ще разберат това, ще оценят риска правилно и ще предприемат именно надпартийна и дясна стратегия, в интерес на България и избирателите, които не виждат своята алтернатива сред кремълските и пост-БКП креатури.

Да видим…

Дончева – Parole, parole, parole tra noi…

Моментът на прозрението: Радев е кандидат на агентурата на ДС…

Дончева. Татяна Дончева. Поразяващата уста напуска БСП през декември 2013 г. Още тогава тя мотивира решението си да изневери на компартията с, цитирам, “нуждата от нова лявоцентристка партия, с по-малко лозунги и с повече практически решения”…

Има една забавна италианска песничка. През далечната 1972 г. Челентано и Мина правят чудесна нейна пародия. Адриано се опитва да обясни чувствата си, а красавицата му отвръща с познатия на всички рефрен:

— Само една дума…
— Думи, думи, думи…
— Чуй ме!..
— Думи, думи, думи…
— Моля те!
— Думи, думи, думи…
— Кълна ти се…
— Думи, думи, думи, думи, само думи, думи между нас…

Думи, думи, думи – това са отношенията между Дончева и нейните слушатели и електорат. Но да се върнем на посланието на ранната Татяна:

“По-малко лозунги, повече практически решения…”

Почти веднага след официалния си развод с БСП Дончева гръмко оповести, че “хората от ДС са направили мрежа за влияние още преди 1990 г., разгърната след това и която управляват до ден-днешен” (Интервю за „168 часа“ от 21 декември 2013 г.)… Държавна сигурност управлява през мрежата си до ден-днешен, казва тогава Дончева.

Днес, 29 август 2016 г., Дончева отново потвърди тезата си по бТВ, че “няколко асоциации на разузнавачи и бивши агентурни дейци” имат влияние върху политическите процеси у нас. Тя каза, те стоят зад кандидатурата на Румен Радев за президент. Дончева ги описа като “офицерите от бившата Държавна сигурност”. Тя подчерта, че при първата си изява като кандидат-президент Радев е бил предвождан от офицера от Първо главно управление на ДС Васко Василев. Това се случи тази сутрин, три месеца преди края на 2016 г., близо 4 години, след началото на соловата й кариера, извън бившата компартия. След 2013 г. Дончева създаде собствена партия. Участва в избори. Спечели общински съветници (в София)…

И нищо!

Нито едно политическо действие, което да е насочено към ефективно разграждане на “мрежата на Държавна сигурност”. Но пък с думите си Дончева нееднократно е получавала разлигавените ръкопляскания на десницата, в това число и на ДСБ. Дори беше официален гост и оратор на някакъв техен партиен форум.

Моите лични контакти с Дончева вероятно се свеждат до един-единствен телефонен разговор. Поисках среща с нея, за да разбера дали нейните общински съветници биха подкрепили поректорешение на Общината, целящо изчистване на комунистческата символика от софийските улици. Това щеше да е в съответствие с българските и международните закони и норми, осъждащи комунистическия режим и идеология като престъпни…

И какво? Нищо!

В телефонния си разговор, който не беше интервю, получих отказ. Имало по-важни неща от това. Тя искала да се занимава с реална политика и реални проблеми. Реалният проблем, за който години наред Дончева говори по един или друг начин от телевизора – ченгетата от ДС, се беше изпарил в нашия разговор… Само преди няколко месеца Дончева задраска цялата си публична реторика пред мен, с която иначе печели не малко симпатии. Целият ѝ патос за “мрежата на Държавна сигурност, която управлява до днес” не струва и 32 стотинки – цената на един мобилен телефонен разговор.

В политическия речник след името на Татяна Дончева трябва да се допише: Един от многото примери за политическо лицемерие.

Музикален поздрав: