президент

Съветите към президента през погледа на един Интернет потребител

Оня ден, на 18 април, беше обявен първият Консултативен съвет при президента по развитие на регионите и инфраструктурата. Бях чул, че сред темите щяло да бъде и електронното правителство…

Съветът беше обявен като първия, който щял да бъде излъчван на живо в Интернет. С това влезе в новините.

Според мен, нищо друго нямаше.

Прежалих 3 часа и седнах пред компютъра с намерението да изгледам цялата емисия. Ще коментирам събитието като обикновен, средностатистичеки потребител, който професионално, или от граждански интерес бе решил да чуе какво ще си говорят президента, министрите, областните управители, депутатите и другите, присъствали на събитието.

Формат

Няма как форматът да е работещ при наличието на толкова много хора, които имат своите 3 минути за изказване. Лично на мен, опитът да събереш 30 участници в управлението под една или друга форма, да им зададеш една толкова обширна тема и да им дадеш техните 3 минути за изказване е нещо, като да организираш много продължителен брейнсторминг, резултатите от който ще анализираш впоследствие.

Освен това, минимум 30% от времето премина в благодарности към домакина, което допълнително разводни обстановката.

Лично аз, за времето, в което имах нормална свързаност и можех да гледам и слушам, не успях да разбера или да откроя някоя от темите. Нито път забелязах да се стигне до идеи за конкретни решения или действия.

До тук с формата.

Като разбрах, че нищо няма да науча или разбера, се замислих за

Техническото обезпечаване

И то беше далеч от приемливото за институция, като Президентството.

Бих откроил следните сериозни технически проблеми, които всеки администратор, особено, ако поддържа и обезпечава сайта на Президента, трябва да ограничи:

  1. Използването на продуктите на Microsoft (Media Player и Microsoft Media Player) сериозно ограничава възможността на потребителите, ползващи все по-популярната Mac OS и други платформи, тъй като, в общия случай, това предполага инсталирането на допълнителен (платен или безплатен) софтуер и, въпреки това, не гарантира нормалното възпроизвеждане на излъчвания видео поток от сайта на Президента. Вместо това, можеха да се постараят да изградят, за времето, с което разполагаха, видео раздела на сайта според съвременните HTML5 стандарти или поне да ползват други плейъри, които биха гарантирали достъпа на много по-широк кръг потребители на мрежата;
  2. Освен това, тази конфигурация на излъчвания видео поток изолира и все по-широкия спектър мобилни устройства и платформи, които завземат все по-голям дял от потреблението на Интернет;
  3. Недопустимо е, при подобна реклама и заявка за „отваряне“ на управлението и институцията, администраторите да не са предвидили и да не са изчислили върхови натоварвания на съвръра, поради големия брой зрители, което доведе до нееднократно сриване и „увисване“ на предаването от офиса на Президента;
  4. Редно е, при подобна заявка за „отворено управление“, особено, ако една от заявените теми е „електронното правителство“, администраторите на сайта да помислят и за алтернативни канали за излъчване на съвета. Нещо, което липсваше на 18 април и за което всеки средно компетентен потребител би се досетил;
  5. Въпреки желанието на оператора на камерата, не всичко бе достъпно за зрителите, като например презентацията на Секретаря на Президента по икономиката и развитието на регионите и инфраструктурата, Елица Николова, която остана извън кадър.
Въпреки всичко, похвално е желанието на г-н Плевнелиев да отвори институцията и да направи заседанията на консултативните съвети публично достояние.

Похвално е и това, че сайтът на Президента е с отворен лиценз (Creative Commons).
Надяваме се, че оставащите дни до следващия съвет през май ще позволят на IT отдела на Президентството да изгладят и отстранят проблемите, които попречиха на желаещите граждани и журналисти да се информират за случващото се на Дондуков 2. 

Зелето ли претакате, г-н Президент?

Една от последните реклами на Биг Брадър Фемили пресъздава семейна среда, в която мама, татко, кака и малкото братче си общуват в домашна обстановка. Към края, детето се обажда по уоки-токито и казва: „Говори Биг бейби, има биг аки!..“ Бащата с огромно нежелание отива да реши проблема. Междувременно, съседът звъни и задава въпрос: „Зелето ли претакате?..“, протягайки канче да му сипят зелева чорба…

Скандалът Дянков-Първанов всъщност е поредното шоу. Продължение на онова на Иван и Андрей, в което Дянков участва и се представи слабо. Първановото шоу се казва „Тримата глупаци“ и продължи традицията политиката в България да се прави в стила на късните шоута по телевизиите. В резултат и новините се превръщат в шоута. Вчерашната среща на Президента с финансовия министър бе поредното шоу, този път със силен милиционерски привкус.

Дянков, изпратен от Борисов, бе подложен на крайно унизителен разпит, като в районно, а защо се подложи на срамното и обидно „набиване на канче“ в казармен стил остава да гадаем. Нападнаха го трима: Президентът, началникът на кабинет (ген. Колев) и финансовият секретар (К. Ананиев). На фона на изявленията на Дянков, че „няма да даде и стотинка за Белене„, съмненията, че Дянков (направил просто една „неуместна шега“ трябва да плати непропорционално висока цена – оставка) е просто неудобен на Първанов. Това обяснява и демонстрираната сила, в нарушение на Конституцията и принципите на разделение на властите в България, влизайки в открит конфликт с изпълнителната власт и давайки ясни знаци за бъдещи политически действия. Президентът, галейки накърненото си „достойнство“, си позволи да превиши правомощията, които чисто представителната му функция има, намесвайки се в управлението и затвърди впечатлението, че тази институция е недомислица, със силно, почти напълно орязани функции, още от времето на президент-председателя — плод на сериозен политически компромис и договорки…

Ако се върнем на рекламата — съседът, който звъни на Биг Фадър, питайки дали претакат зелето, вижда в отговор протегнатото от бащата цокалце, пълно с… отпадъчната продукция на Биг Бейби. Той, на свой ред, възкликва: „Вие сте за Гинес, бе!“

И аз така: „Вие сте за Гинес, господин Президент!“

Кой Ви съветва, г-н Президент?!

Днес, въпреки официалното искане за среща лично с него или с представител на неговия екип, президентът на всички българи подписа указ за обнародване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Много се изписа и каза КАК точно този закон ще застраши личната неприкосновеност и свобода на гражданите, но това очевидно не попречи на „социалния президент“ да го обнародва.

Това се случва ВЪПРЕКИ признанието, че той противоречи на „буквата на Конституцията“ и, защо ли, не е изненада за тези, които следиха проблема „ЗЕС“ от близо.

Ето какво казва държавния глава:

…Фактът, че не всички компютърни престъпления са тежки, позволява да се застъпват позиции, че разрешеният достъп до данни за тях накърнява буквата на Конституцията, заявиха от “Дондуков” 2…
…Ограничението за използването на трафичните данни обаче само за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, за каквото продължават да настояват някои граждански структури, би затруднило борбата със сериозни престъпления като детската порнография, присвояването на самоличност и още някои, които, макар и да не са тежки според българското законодателство, са грубо посегателство срещу правата на личността, коментираха от Президентството. Това би означавало да се накърни не буквата, а духът на Конституцията, което не бива да се позволява…

…Президентът коментира в понеделник в свое становище, факта че не всички компютърни престъпления са тежки, което „позволява да се застъпват позиции, че разрешеният достъп до данни за тях накърнява буквата на Конституцията„…

…Според държавния глава обаче ограничението за използването на трафичните данни само за тежки престъпления, за каквото настояват някои граждански структури, би затруднило борбата със сериозни престъпления, като детската порнография, присвояването на самоличност и други. „Това би означавало да се накърни не буквата, а духът на Конституцията, което не бива да се позволява“, се посочва в изявлението на държавния глава.

 Две неща будят недоумение, по отношение на качеството на юридическите съвети, които г-н Първанов получава:
  1. Очевидно, милиционерското у президента надделява, позволявайки му да действа от принципа „целта оправдава средствата“, благодарение на което той с лекота пренебрегва гражданските права и свобода, под илюзорния (по ред причини, които нееднократно бяха повтаряни) предлог, че това ще позволи да залавяме престъпниците. Факт точно толкова спорен, колкото безспорно е това, че от тези промени ще пострадат най-вече обикновените граждани, докато престъпниците просто ще намерят начин да избегнат „опасността“ да бъдат идентифицирани по трафика си в Интернет или по телефонните си обаждания и SMS-и… Това, обаче, ще запази „духа на Конституцията“, въпреки опасенията за накърняване на буквата й“…
  2. Тезата, че „не всички компютърни престъпления са тежки“ подсказва, че някой от екипа на президента смята, че част от тяж наистина са тежки и, че съществува някаква диференциация, което, изхождайки от това, което Наказателният кодекс казва, просто не е вярно – всички „компютърни престъпления“, описани в глава 9А на НК са нищо повече и нищо по-малко от… класическото хакерство.

А, как президентът разграничава „буквата“ от „духа“ на върховния Закон, остава сами да преценим. Той не смята за необходимо да ни обясни…

Снимка: Всеки ден

Колко подготвен е Борисов?

Какво казва българският премиер на своя руски колега, по време на „директната им връзка“, основана на „взаимно доверие“. Буквално, следното:

„…Освен това, ние не успяхме да получим информация за характера на договорите, подписани между нашите страни. Може би това е и причината за разминаването в оценките… Може би, в едномесечен срок, ние ще се запознаем с положението на нещата в детайли…“

Важно е и следното:

„…За „Южен поток” аз мисля, че няма да имаме проблеми. Що се касае до петролопровода „Бургас-Александруполис”, то там има един единствен проблем. По този въпрос ще бъдат произведени два местни референдума – става дума за екологията на крайбрежната зона…“

Борисов на срещата с Путин.

Какво отговаря Путин?

„…Г-н премиер, още веднъж искам да повторя, че се отнасяме с разбиране към нуждата на новите членове на кабинета, на новия кабинет, да навлязат в материала и да се запознаят с всички тези проекти по-подробно.Истината е, че всички тези документи са открити. И ако заради вътрешнополитически причини от предизборен характер Вашите специалисти не са имали възможност да се запознаят с тях, ще ви предоставим всички възможни материали…“
Kommersant.ru: Вытянув ноги, Владимир Путин даже не пытался вытянуть из болгарского премьера 280 км трубопровода

Пак ще се върна на случилото се тези дни. Две от трите основни институции в България размениха нападки чрез медиите (президент и премиер). Единия обвини другия в липса на държавнически подход и компетенции, другият засвири на струната на емоционалните обвинения (човешка завист, заради липса на добри приятели). Посредниците (някои медии) в този задочен сблъсък на титаните обаче реагираха, както вече стана дума, още по-неадекватно. Впуснаха се да търсят скрити знаци какво тази словесна битка може да означава и колко адекватни са аргументите на единия от участниците.

Важното в случая е друго! Наред с унизителното чакане на Станишев за аудиенция, наред с очевидно сервилното отношение на президента към Путин, Борисов с НИЩО не допринесе за засилване на позицията на България и за запазване на честта на българските политици пред руските им колеги. Даже обратното, а приказките за черните колани и „директната връзка, основана на взаимно доверие“ пет пари не струват!

Защо? Заради двата цитата, които илюстрират твърдението ми. Какво казва Борисов на своя колега Путин? Казва му следното:

  1. Аз, като премиер, и подчинените ми ресорни министри, идваме на среща с теб незапознати [неподготвени] с основните характеристики на договорите, които искаме да дискутираме с теб.
  2. Разпалените обещания на Борисов за „отърваване от руската енергийна зависимост“, включително и чрез преразглеждане цитираните от него проекти, си остават просто предизборни кьорфишеци.
  3. Предизвиканият от ГЕРБ референдум е на път да се обърне срещу партията и премиера, който дава индикации, че това може да бъде и игнорирано, като „единствен проблем“. Не екологията, а самият референдум.
  4. Борисов казва на Путин и друго: „Аз съм премиер, разполагам с цялата информация в държавата, но идвам на среща с теб, без да съм запознат с тези основни, стратегически за страната ни проекти.“

И как реагира руският му колега? Подиграва се с него, галейки го по главичката: „Да, да! Разбирам. Не си имал време. Много си зает. Е, щом твоите хора не са ти дали всички необходими документи, батко може да ти даде неговите копия от материалите и договорите!“

Това, господин Борисов, означава, че НАИСТИНА сте отишъл на срещата НЕПОДГОТВЕН, с което сте злепоставил България и представляваната от Вас институция, с една почти безсмислена среща, на която руският премиер демонстрира типичното за Русия надменно отношение към нас. Друго обяснение на тези два цитата от срещата Ви с Путин трудно може да бъде дадено. Никакви локуми за „взаимно доверие“ и „човешка завист“ няма да отговорят на въпроса ЗАЩО, по дяволите, Ви беше нужна тази среща, извън светлините на светкавиците и камерите? Не всичко се случва в телевизора, господин премиер!

Пичове, имате ли аквариум?

Като деца много се радвахме на вица за милиционера, който учил логика и дал на шефа си следния пример: „Аз имам аквариум! Обичам рибките, обичам животните, обичам хората, обичам жените… Логично е: не съм хомосексуален! Шефе, имаш ли аквариум? Нямаш? Значи си обратен!“
Подобна логика наблюдавам тези дни в повечето медии и по най-високите политически етажи в България. След като се сбутаха пропагандно около трагедията в Охрид, Първанов и Борисов си размениха безпрецедентни нападки. За сега, писмено и чрез медиите. Първанов разкритикува липсата на ясна позиция на кабинета и премиера по енергийните въпроси, обвинявайки го, че се срещнал с Путин НЕПОДГОТВЕН.

Какво става в медиите? Първото нещо, което бие на очи е липсата на кураж да се артикулира един от най-сериозните проблеми на Борисов – очевидната липса на подготовка, систематичност и целенасоченост в действията, различна от желанието да се предизвика просто поредното медийно и PR събитие. До такава степен, че пак медиите са ПЪРВИЯТ и, изглежда, основен осведомител на професионалните среди и колегите и подчинените на Борисов за специфичните му действия и възгледи по важни политически и икономически проблеми, които кабинетът би трябвало да решава.

Така разбирам аз думите на президента „Видимо неподготвен беше и премиерът Борисов за разговора с колегата си Владимир Путин“, когото в никакъв случай не защитавам в дадената ситуация. Най-малкото, заради опита да бъдат извлечени политически и имидж дивиденти от трагедията, задържайки правителствения самолет, превозващ пострадалите от Охрид, заради едно прибързано пътуване на президента до Македония, както и вечно наведената му позиция пред Путин.

Какво обаче направиха медиите? Услужливи журналисти се впуснаха да импровизират на тема колко адекватни са аргументите на президента по темите Южен поток, АЕЦ Белене, Горна Арда и пр… Даже повишават тон, че не можело да се критикува на 45-тия ден, а трябвало, както доброто възпитание повелява, да изчакаме 100 дни. Не разбирам защо, вместо да искат от премиера да коментира професионално фактите, те се задоволяват с повърхностни сюжети за ревност и завист.

Борисов реагира още по-смехотворно, като вместо да отговори с аргументи, го удря на емоции, симпатии и чувства: „…Взаимното доверие и директната връзка, изградена между мен и премиера на Русия Владимир Путин, събуждат човешка завист, която за мен е разбираема…“

Ако трябва да обобщим – медийният кабинет и премиер продължават с медийните си изяви, в една услужливо създадена им от самите медии среда. В тази идилия всички пропуснаха основния въпрос, който дори президента, очевидно добре осведомен, успя да прозре: БОРИСОВ Е НЕПОДГОТВЕН и НЕКОМПЕТЕНТЕН!

Подобно изместване на фокуса ме принуждава да попитам президента, премиера и някои медии: ПИЧОВЕ, ИМАТЕ ЛИ АКВАРИУМИ?..

Кючеци, кебапчета, кампании…


Приключи предизборната кампания. Бързам да напиша няколко реда преди 24:00, за да спазя Закона и да не агитирам в изборния ден. Неизбежно е да започна с любимата ми тези дни тема: политическата мимикрия. Какво стана днес? Мажоритарният кандидат на Коалиция за България, Весела Лечева, продължава да баламурка перничани с бира, изтъркани шлагери и безплодни кампании „аз съм приятел, не на насилието“. Така и не можах да си обясня защо е необходим този маскарад? Защо просто не дойде за толкова дни на площада да разговаря с избирателите? Нали иска тяхното доверие? Смята ли, че празни призиви срещу насилието и стикерчета „аз съм приятел“ ще са достатъчни, за да спечелят тези, които не биха гласували за столетницата? Защо не отправи по-политически призиви? Например: Ще спра заменките! Ще спра корупцията! (а-ла Дончева и корупцията в софийската община) Нещо подобно… А, тя, барабар с целия й щаб какво измислиха? „Аз съм приятел!“ Ми, и аз съм приятел. И съм срещу насилието, даже съм вегетарианец по тази причина! Гласувайте за мен! 🙂

Не разбирам и друго! Защо Президентът на всички българи, дето наскоро обиди мажоритарните кандидати, наричайки ги „доверени и послушни“ на партиите си, сега много доверено и послушно подкрепи кандидата на една партия, играейки баскетбол с Енчев и разни спортни величия… Аааа, сещам се! Станишев се оплака, че кампанията била само плюене. Каза го на фона на най-гадния черен пиар, организиран някога в България от… НЕГОВАТА ПАРТИЯ. 🙂 Ето защо Президентът реши да покаже как се прави „позитивна кампания“ на недоверена и непослушна мажоритарна кандидатка. Браво, Президенте! Хитро!

От другата страна на площада, под кръшните звуци на ориенталска музика, фенове на Миньор празнуваха годишнина на клуба, но, естествено със скандирания за „Лидер“. Сигурно някои утре наистина ще откликнат на „молбата“ на шефа и ще практикуват „феодален вот“ утре сутрин. От този „хепънинг“ нямам снимки.




Ще приключа с няколко лични снимки. Въпреки кючеците, кебапчетата и караокето, кампанията на ЗЕЛЕНИТЕ и днес бе успешна. Мнозина и днес обещаха да ни подкрепят с гласа си! С номер 12 в бюлетината, ЗА ДА ОСТАНЕ ПРИРОДА И ХОРА В БЪЛГАРИЯ! ВЯРВАМ ИМ! 😉

Присъдата от Страсбург – лична присъда срещу Първанов

След като акушира на Закона за вероизповеданията при приемането му в последните работни дни на 2002, в периода между Коледа и Нова година и игнорира протестните писма и апели на десетки регистрирани вероизповедания, граждански организации и интелектуалци, Президентът стана де факто поръчител на полицейската саморазправа над несъгласните със Синода, оглавяван от Патриарх Максим. В резултат на това, по-късно, на 21 юли 2004 г., 250 храма и оглавяващите ги свещеници бяха атакувани, бити, арестувани и насилствено изведени от църквите. Изгонените с полицейска сила свещеници се жалват в Страсбург, съдът допуска делото за разглеждане, което подсказа почти сигурна осъдителна за България присъда. Така и стана…

Между временно, Президентът получи награда от руския Патриарх Алексий за това, че е подписал Закона, с което е допринесъл за единството на БПЦ. По информация от медиите Първанов получава наградата за „изключителния си принос в отстояване единството на православните народи“, вкл. и за подписването без възражения на новия тогава Закон за вероизповеданията.

Годините минаха и Страсбург се произнесе срещу бруталната намеса на държавата във вътрешните дела на едно от вероизповеданията.

Курсът на действие на Президента, одобрен от Москва, чрез връчената му награда, влезе в открито противоречие с европейските ценности, което пък, от своя страна, се видя от решението на Съда в Страсбург.

Какво направи обаче Първанов? Изтича до Москва да се жалва на руския Патриарх за личния си провал. Президентът на всички българи поиска руския Патриарх Кирил да се произнесе „по много болезнения въпрос“ за решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСЧП), на което е получил следното уверение от главата на Руската православна църква: “Обещавам, като Московски и на цяла Русия патриарх, да предприема всички усилия, за да отстоявам достойнството и правата на Българската църква-сестра”. Заслужава си да обърнем внимание на това, че Президентът е акцентирал върху „съществуващите коректни отношения между църквата и държавата у нас, както и че държавата не се намесва в църковните дела, а се опитва всячески да ги подпомага“.

Ако обобщим, че получим следното:

  1. Държавата, благодарение на „коректните си отношения, ненамесата и помощта към БПЦ“, предизвиква груба саморазправа и намеса във вътрешните й дела, в резултат на което
  2. Свещеници завеждат дело срещу държавата в ЕСЧП в Страсбург, а
  3. Първанов получава морална и материална подкрепа от руския Патриарх и оглавявания от него Международен фонд „Единство на православните народи“;
  4. По-късно ЕСЧП в Страсбург се произнася осъдително срещу България, което фактически е удар по моралния и професионалния имидж на Първанов, а той, вместо да се опита да реши спорния казус по единствено правилния начин – да посредничи при диалога между държавата и тези свещеници, чиито права са погазени,
  5. Тича отново до Москва да моли за помощ и морална подкрепа отново руския Патриарх…

Ако приемем логиката, че който не се учи от грешките на историята е обречен да ги повтори и, ако се вгледаме в индикациите, че държавата се готви да игнорира и търси начини да не изпълни решението на ЕСЧП в Страсбург, лесно стигаме до заключението, че Президентът Първанов работи срещу националните интереси, компрометира членството на страната ни в ЕС, демонстративно игнорира проблемите на тези българи, които излизат от контекста на конкретните му конюнктурни политически интереси.

Тъй като Президентът очевидно не е толкова голям глупак, че да не разбере колко погрешни са действията му, по отношение на фундаментални демократични ценности и интересите на България, не ми остава да мисля друго, освен, че той просто не притежава държавническите, професионални и морални качества за заемания от него пост.